№ 376
гр. София, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Атанас Н. Атанасов
Дора З. Илиева
при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева
в присъствието на прокурора Х. Люцк. А.
като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно административно
наказателно дело № 20251100600811 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. XXI, вр. чл. 378, ал. 5 от НПК.
Обвиняемият К. А. е оспорил чрез въззивна жалба на защитника си – адв.
Д. А., в срока по чл. 378, ал. 5 НПК постановеното от Софийски районен съд,
НО, 110 –ти състав Решение № 4648 от 23.10.2024г., по а.н.д. № 5850, с което
на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК, вр. чл. 78а, ал. 1 и ал. 4 НК той бил
признат за виновен и освободен от наказателна отговорност за извършеното на
07.04.2023г., престъпление по чл. 343, ал. 1, букв. „б“, предл. 2, вр. чл. 342, ал.
1, пр. 3 НК и санкциониран по административен ред с глоба в размер на 1000
/хиляда/ лева и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три
месеца, считано от датата на изземване на СУМПС от компетентните органи.
С жалбата се оспорва законосъобразността и правилността на съдебния
акт, доколкото се твърди в обстоятелствената част на прокурорското
постановление – предложение за освобождаване от наказателна отговорност,
да е допуснато съществено процесуално нарушение, ограничило правото на
обвиняемия. Поддържа се, че едно от инкриминираните телесни увреждания,
за които обвиняемият е признат за виновен не е налично, респективно
неправилно е бил осъден за него. Акцентира се, че неправилно районният съд
е игнорирал помощта оказана от обвиняемия и е пропуснал да квалифицира
деянието по чл. 343а, ал. 1, букв. „а“, предл. 2 НК.
1
Излагат се подробни аргументи за липса на причинно - следствена връзка
между превишената скорост и вредоносния резултат, като в условията на
евентуалност се изтъква, че степента на съпричиняване от страна на
пострадалия е толкова съществена, че предопределяла оправдателен изход на
делото.
Изтъква съображения за явна несправедливост на наложеното наказание,
поради което моли наложеното му наказание Лишаване от право да управлява
МПС да бъде отменено.
По тези причини претендира за отмяна на решението и постановяване на
оправдателно такова по характер. В условието на евентуалност, претендира
делото да бъде върнато за ново разглеждане.
В сезиращия процесуален документ липсват искания за събиране на
доказателства пред въззивната инстанция.
В закрито заседание от 21.03.2025г. въззивният съд, по реда на чл. 378, ал.
5, вр. чл. 327 от НПК прецени, че за правилното изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага допускането до разпит на обвиняемия,
на свидетелите и на вещите лица.
В хода на съдебните прения пред настоящия съд, защитникът на
подсъдимия – адв. А. поддържа жалбата, в която подробно е описано
несъгласието от страна на защитата с постановеното решение.
Представителят на обвинението в лицето на прокурор А. изразява
несъгласие с доводите на защитата и счита първоинстанционното решение за
правилно, а наложените административни наказания – за справедливи, поради
което пледира за потвърждаването му.
Софийски градски съд, като прецени приобщената по делото
доказателствена съвкупност, доводите, застъпени във въззивната жалба
и становището, изложено непосредствено в проведеното открито
съдебно заседание и след като въз основа на императивно вмененото му
задължение извърши цялостна служебна проверка на
първоинстанционното съдебно решение по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно
изискванията на чл. 314 НПК, намери за установено следното:
Въззивната жалба е частично основателна.
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на
глава двадесет и осма от НПК: образувано е по постъпило постановление с
предложение за прилагането на чл. 78а НК на Софийска районна прокуратура
спрямо обвиняемия К. А., с оглед на извършено престъпление по чл. 343, ал. 1,
букв. „б“, предл. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
Законосъобразно първоинстанционният съд е преценил, че
предложението е допустимо, с оглед наличието на положителните
материалноправни предпоставки за разглеждане на делото по реда на
диференцираната процедура: отправено от компетентен орган – Софийска
районна прокуратура, за непредпазливо престъпление, за което е предвидено
наказание „лишаване от свобода“ до 5 години или пробация /в в случая до 3
години „лишаване от свобода“/, деецът не е бил осъждан, както и отсъствието
на отрицателните материалноправни предпоставки по смисъла на чл. 78, ал. 7
НК.
В този ред на мисли, въззивният съд не споделя възраженията на защитата,
2
изложени в депозираната жалба, касаещи допуснати съществени процесуални
нарушения в постановлението, с което обвиняемия е предаден на съд. В
обстоятелствената част на визирания акт по ясен и безпротиворечив начин са
отразени всички съставомерни признаци на инкриминираното деяние,
включително двете инкриминирани от наблюдаващия прокурор телесни
увреждания /на стр. 2 – гръб и стр. 3/, като описаното в обстоятелствената
част, напълно кореспондира с диспозитива на акта. По тези съображение,
въззвният съд счита, че обвинението отговаря на изискуемите стандарти,
визирани в ТР № 2/2002 на ОСНК на ВКС като е формулирано по един ясен и
недвусмислен начин, позволяващ на обвиняемия да разбере в какво е обвинен
и да му гарантира възможност за адекватно и пълноценно упражняване на
правото му на защита.
Софийски градски съд, съобразявайки доказателствената съвкупност
по делото, не намери основания за внасянето на съществени изменения
във възприетата от Софийски районен съд фактическа обстановка, и в
рамките на собствената си проверка установи следното:
Обвиняемият К. А. е роден на ****г. в гр. София, с постоянен и настоящ
адрес: гр. София, ж.к. „Люлин 2“, бл. ****. Същият е българин, български
гражданин, със завършено средно образование и работи като доставчик в
Пицария „Инсомния“, не е женен, не е осъждан и няма деца. Същият бил
правоспособен водач, притежател на СУМПС № ****, издадено на
28.10.2020г. и валидно до 13.11.2030г. За периода от датата на издаване на
СУМПС – до датата на инкриминираното деяние /07.04.20203г./ обвиняемият
А. имал издадени 33 броя влезли в сила фишове, от които 4 касаещи
нарушения, свързани с неспазване на правилата, регулиращи позволената
скорост за движение, 1 от тях за неспазване на сигнал на светофарна уредба и
7 броя влезли в сила наказателни постановления, във връзка с които му били
отнети 8 контролни точки.
На 07.04.2023г., около 21:30 ч., обвиняемият А. управлявал собствения си
лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А6“, с рег. № СВ **** ТС в гр. София по
пътното платно на ул. „Търново“, с посока на движение от ул. „ Поручик
Коста Милев“ към ул. „Беравица“.
По същото време, на същата улица и в лентата за същата посока на
движение, свидетелят В. Б. бил спрял за престой с включени аварийни
светлини пред № 23 с управляваният от него лек автомобил, марка „Шкода“,
модел „Руумстер“, с рег. № СВ **** РС - за слизане на пътник от превозното
средство – внучка му.
Пътното платно на ул. „Търново“ около номер 23 се състояло от две
ленти за движение, по една, предназначена за всяка посока на движение,
разделени с единична непрекъсната маркировка, осветено от улично
осветление. Пътната настилка била покрита с дребнозърнест сух асфалт, без
неравности, наклони, дупки и посипаности.
Обвиняемият А. се движел в дясната пътна лента спрямо посоката си на
движение /от ул. „Поручик Коста Милев“ към ул. „Беравица“/, по ул.
„Търново“, преди № 23, със скорост от 91 км/ч.
Спрелият за престой Б., се намирал в същата пътна лента, на значително
разстояние пред автомобилa, управляван от обвиняемия. След като
пътничката му слязла от моторното превозно средство свидетелят Б. имал
намерение да премине с автомобила си на отсрещния тротоар, където
3
обичайно паркирали живущите и също да паркира. Преди да предприеме тази
маневра, Б. погледнал в огледалото за задно виждане, за да се увери, че няма
други автомобили, като възприел слаби светлини от фарове, много далеч
назад от местоположението си.
Междувременно, приближавайки района на № 23 на ул. „Търново“,
обвиняемият забелязал спрелия пред него автомобил „Шкода Руумстър“,
управляван от Б. и тъй като препречвал пътя в лентата му на движение решил
да премине от лявата му страна, като отклонил посоката си на движение,
пресякъл единичната непрекъсната пътна маркировка и навлязъл с
управлявания от него лек автомобил „Ауди А6“ в лентата за насрещно
движение.
Едновременно с това, св. Б., след като вече се бил уверил, че в
непосредствена близост до него няма други движещи се по пътя МПС,
започнал заход наляво към отсрещния тротоар със скорост от 10 км/ч.
Обвиняемият А., като видял това предприел действия по рязко намаляване на
скоростта си на движение. Независимо от този опит, след като св. Б. успешно
преминал през първата лента на движение и навлязъл до средата на лентата за
насрещно движение, автомобилът, управляван от обвиняемия А. ударил
управлявания от Б. л.а. „Шкода Руумстър“ и го избутал напречно на пътя. В
момента на удара, обвиняемия успял да намали скоростта на управлявания от
него лек автомобил до 28 км/ч., но не успял да предотврати удара, тъй като
нямал техническа възможност за това, предвид скоростта, с която управлявал
л.а. „Ауди А6“. Ударът между двата автомобила настъпил в зоната на предния
ляв калник и предната лява врата на автомобил „Шкода Руумстър“ и в зоната
на предната и предно - дясна част на л.а. „Ауди А6“.
Непосредствено след удара, обвиняемият излязъл от автомобила си и
отишъл до автомобила на св. Б., за да се увери, че той е добре, като подал
сигнал на тел. 112. Като чула шума от удара, излязла и съпругата на Б..
На мястото на настъпилото ПТП пристигнал екип на спешна медицинска
помощ, който транспортирал Б. до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Пристигнала и
оперативна дежурна група на СДВР, които изпробвали обвиняемия за
употреба на алкохол и наркотици, като и двете проби отчели отрицателен
резултат.
При пристигането на огледния екип, на местопроизшествието били
установени обвиняемият К. А. и св. Т. Б.а – съпруга на пострадалия Б..
След хоспитализирането на Б. се установило, че вследствие на
пътнотранспортното произшествие последният получил увреждания,
изразяващи се в счупването на таза вляво, в областта на ацетабулума, контузия
на гръдния кош и счупване на лява раменна кост в горния й край.
За да достигне до постановяването на окончателния съдебен акт, с оглед
диференцирания процесуален ред, установен в глава двадесет и осма НПК,
първостепенният съд се е ползвал от събрания на досъдебното производство
доказателствен материал: гласни доказателствени средства: показанията на
свидетеля В. Б. / л. 33 и 39 ДП/; Способи на доказване: съдебно-медицинска
експертиза /л. 45 ДП/; Автотехническа експертиза /л. 54/, Допълнителна
Автотехническа експертиза /л. 60 ДП/, Писмени доказателства: резултат от
Дръг тест – /л. 15—18 ДП/, Епикриза – /л. 35/, свидетелство за съдимост – /л.
68, 77,78 ДП/; писмени доказателствени средства: Протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно с фотоалбум /л. 20 и сл. ДП/, като в хода на
4
съдебното следствие е събрал и проверил и непосредствено следните
доказателствени източници: гласни доказателствени средства: обясненията
на обвиняемия А., изложените непосредствено пред съдебния състав /л. 31
СП/, показанията на свидетелката А.И. – /л. 29 СП/, свидетелските показания
на св. С.С. /л. 30 СП/, свидетелските показания на св. К.Д. /л. 31 СП/;
показанията на свидетеля В. Б. /л.47 СП/; разпитите на вещите лица: Е.И. /л.
34 СП/; вещото лице В. В. /л. 35 СП/ писмени доказателства: Свидетелство
за съдимост /л.14 СП/; Справка картон водач /л. 17 сл. СП/
В мотивите към своето решение, районният съд е възприел описаните
фактически положения в постановлението на прокурора, с което обвиняемият
е предаден на съд.
В настоящото производство въззивния съд също е обвързан да разгледа
делото само в рамките на фактическите положения, очертани в
постановлението и възприети от първата инстанция, в което се състои и
разликата със същинското въззивно производство по Глава двадесет и първа
от наказателно-процесуалния кодекс, в което съгласно чл. 316 НПК в
условията на пълен въззив, могат да се установяват нови фактически
положение.
Настоящата инстанция намира, че фактическата обстановка, описана в
мотивираното предложение на прокурора и възприета в мотивите на
съдебното решение е правилно установена, изградена въз основа на обективен
анализ на събраните по делото доказателства, коментирани в тяхната
съвкупност. Въззивният състав не съзря причина за корекция на фактите, тъй
като при самостоятелния си прочит на доказателствата изгради същата, макар
и по-детайлна представа за действителното фактическо положение.
Проверката на доказателствения анализ сочи, че първоинстанционният
съд прецизно, задълбочено и в съответствие с изискванията на процесуалния
закон е анализирал доказателствените източници, като е извършил коректен
анализ на събраните по делото доказателства, изяснявайки точния им смисъл
без да допусне превратното им тълкуване.
Без да бъдат преповтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен състав в
съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на
правилността на решението в цялост, следва да посочи следното:
Софийски градски съд, аналогично на районния, ползва с доверие
показанията на разпитаните свидетели и обясненията на обвиняемия относно
времето и мястото, на което са се намирали по време на инкриминираното
деяние, доколкото по отношение на тези факти не са налице противоречия
между тях. Всъщност, спорът в настоящото производство е основно
фокусиран върху обстоятелствата касаещи наличието на второто
инкриминирано телесно увреждане – счупването на раменната кост,
оказаната от обвиняемия помощ на пострадалия в контекста на
правилното приложение на материалния закон и причините, довели до
инкриминираното деяние, в която насока и следва да съсредоточи дейността
си проверяващата инстанция.
Правилно, в основата на аналитичната си дейност и предвид спецификите
на този вид престъпни деяния, районният съд е поставил заключението на
изготвената Автотехническа експертиза /л. 54/, от която по категоричен начин
се установява разположението на двата леки автомобила, участвали в
пътнотранспортното произшествие, посоката им на движение, състоянието на
5
пътната настилка, конкретните условия в ситуацията, а именно: суха
асфалтова настилка и наличието на улично осветление, скоростта на двата
автомобила непосредствено преди удара и по време на пътнотранспортното
произшествие, опасната зона за спиране и на двата автомобила; както и
отстоянието на двата автомобила от момента, в който водачите са имали
техническата възможност да възприемат другия водач, до мястото на удара и
по същество самия механизъм на настъпване на инкриминираното деяние.
Въззивният съд, също както и районният кредитира заключението на
вещото лице за всички гореизложени факти, доколкото вещото лице
притежава необходимите специални знания в инженерната сфера, изложил е
добросъвестно и последователно констатираните обективни находки и не се
установяват основания, които да поставят под съмнение неговата
безпристрастност.
Според експертното заключение инкриминираното деяние е настъпило по
следния механизъм: След като водачът на л.а. „Шкода Руумстър“ започнал
заход към отсрещния тротоар /вляво от мястото, където бил спрял/, л.а. с
марка и модел „Ауди А6“, навлизайки в платното за насрещно движение удря
лек автомобил с марка и модел „Шкода Руумстър“ в зоната на преден ляв
калник и предна лява врата, с което го избутва напречно на пътя“.
Лек автомобил „Ауди А6“ непосредствено преди удара се е движел със
скорост 91 км/ч., при разрешена 50 км/ч., като при тази конкретика, опасната
зона за спиране на този автомобил, при тази скорост е била 88,6 метра.
Отстоянието на лек автомобил „Ауди А6“ от момента, когато водачът му е
имал техническата възможност да възприеме навлизането на лек автомобил
„Шкода Руумстър“ в лентата му за движение, до момента на удара е 84,79
метра. При тези констатации, вещото лице посочва, че ударът между двата
автомобила е бил непредотвратим за водача на л.а. „Ауди А 6“.
Лек автомобил „Шкода Руумстър“, непосредствено преди удара и в
момента на удара, се е движел със скорост от 10 км/ч., при която скорост
опасната му зона за спиране е била 5,5 метра. Отстоянието на лек автомобил
„Шкода Руумстър“ от момента, в който водачът му е имал техническата
възможност да възприеме движещият се от лявата му страна л.а. „Ауди А6“ е
4 метра. При тези констатации, вещото лице посочва, че ударът между двата
автомобила е бил непредотвратим и за водача на л.а. „Шкода Руумстър“.
В заключението се обръща внимание и на обстоятелството, че водачът на
л.а. „Шкода Руумстър“ не се е съобразил с пътната маркировка, а водачът на
„Ауди А 6“ се е движел с несъобразена скорост и също не се е съобразил с
пътната маркировка, както и не е съобразил поведението си, с
представляващото препятствие пред него /лекия автомобил „Шкода
Руумстър“/, поради което вещото лице заключва, че от техническа гледна
точка, причината за настъпване на ПТП се дължи на субективното действие на
водачите и на двата леки автомобила. При тези констатации, в заключението
се посочва, че пътно-транспортното произшествие е било предотвратимо, в
случай, че водачът на л.а. „Ауди А6“, не бе навлязъл в лентата за насрещно
движение и се бе движил със съобразена и в рамките на допустимата скорост
за движение, а водачът на л.а. „Шкода Руумстър“ е следвало да подаде сигнал
за лява маневра и/или да изчака преминаването на идващия зад него
автомобил.
Според заключението на допълнителната автотехническа експертиза /л.
6
60 ДП/, в случай, че водачът на л.а. „Ауди А6“ при конкретната пътна
обстановка се бе движил в рамките на позволената скорост на движение – 50
км/ч, то опасната зона за спиране на този автомобил би била 37,78 м., а
отстоянието от мястото на удара до мястото, където се е намирал водачът на
л.а. „Ауди А6“, когато е имал възможност да възприеме, навлизането на л.а.
„Шкода Руумстър“ в лентата му на движение – 61,71, м., което би означавало,
че за водачът на л.а. „Ауди А 6“ ударът би бил напълно предотвратим, в
случай, че се бе движел с максимално разрешената скорост за населени
места – 50 км/ч., тъй като е щял да има необходимото разстояние за
безопасно спиране.
От направените допълнителни изчисления, вещото лице достига до
извод, че след като ударът би бил предотвратим при скорост на движение за
л.а. „Ауди А 6“ – 50 км/ч.“, от техническа гледна точка причината за
настъпване на процесното ПТП се дължи именно на субективното
поведение на неговия водач – движението му с несъобразена и превишена
скорост.
Правилно районният съд е ползвал с доверие изводите на вещото лице,
обективирани в изготвената допълнителна автотехническа експертиза,
доколкото същите са логични и последователни, поради което не се поставя
под съмнение добросъвестността на вещото лице при изготвяне на
заключението. Всъщност, именно посредством заключението на
допълнителната автотехническа експертиза по един безпротиворечив начин е
изчерпан въпросът касаещ причините за настъпване на процесното пътно-
транспортно произшествие.
Необходимо е да се посочи, че въззиивният съд намира за погрешен
възприетия в експертизите подход, при който управляваният от св. Б. лек
автомобил е разглеждан като „опасност на пътя“ от момента, в който е
навлязъл в лентата за насрещно движение, като отправна точка за изчисления.
Последното би било относимо в случай, че водачът на л.а. „Ауди А6“, бе имал
се движил правомерно в лентата за насрещно движение.
В процесния случай и двата автомобила са се намирали в една и съща
лента за движение непосредствено преди удара, поради което спрелият за
престой автомобил „Шкода Руумстър“, в лентата на движение на л.а. „Ауди
А6“, е представлявал „опасност на пътя“ за обвиняемия от първия момент, в
който водачът е можел да възприеме, че „Шкода Руумстър“ се намира на
пътното платно, респективно релевантно е това разстояние до мястото на
удара.
Независимо от тези констатации на въззивния съд, възприетите от вещите
лица изчисления на „опасната зона за спиране“ се явяват по – благоприятни за
дееца, тъй като предопределят един по – късен момент, в който водачът на л.а.
„Ауди А6“ е следвало да възприеме, водачът на л.а. „Шкода Руумстър“,
респективно, определят по – дълго разстояние на „опасната зона за спиране“,
видно е, че дори при по – благоприятните за дееца разстояния, с
категоричност се констатира невъзможността му да предотврати
настъпването на ПТП, поради движението му с превишена скорост. По
тези причини коригирането им не би довело до различни по същество крайни
изводи. Тези констатации обаче са относими към отговора на възражението на
защитата за съществено съпричиняване от страна на пострадалия, което
предстои да бъде обсъдено.
Според заключението на изготвената в рамките на досъдебното
7
производство Съдебно-медицинска експертиза /л. 45 ДП/, пострадалият Б. е
претърпял: счупване на таза вляво в областта на ацетабулума /част от
тазобедрената става/, наложило извършване на оперативна интервенция за
наместване и фиксиране на костните фрагменти с метална остеосинтеза, което
травматично увреждане е получено в резултат на индиректна травма, при
която травмиращата сила въздейства по надлъжната ос на бедрената кост, или
в областта на големия трохантер на бедрената кост. Вещото лице е
констатирало още и контузия на гръдния кош, без видими морфологични
промени, като е посочила, че последната е най – вероятно клинична диагноза,
базираща се на субективните оплаквания на пострадалия, която травма би
могла да бъде получена предимно при директни травматични въздействия с
неголяма травмираща сила.
В коментираното заключение е застъпен и спорният по делото въпрос,
касаещ констатираното в Епикризата /л. 35/ счупване на хумерус в областта
на хирургичната шийка, малкия и големия туберкул с минимална дислокация
на фрагментите /под 1 см и 45 гр./ Вещото лице е отделило особено
внимание на травматичното увреждане като изрично е посочило, че по повод
на това увреждане са налични разчитания на направена 3Д реконструкция на
травма на лява раменна става, касаеща неразместени или минимално
изместени костни фрагменти при счупване на раменната кост, подлежащи на
консервативно лечение – имобилизация без оперативна интервенция. Вещото
лице сочи, че освен вследствие на директното въздействие от настъпилият
страничен удар в автомобила, респективно въздействието на елементи на
купето на автомобила, е възможно и увреждането да е получено и от
позицията на крайника при управлението на автомобила към момента на
удара. В конкретния случай е посочено още, че счупването се благоприятства
и от разреждането на костното вещество при възрастни хора.
Действително, вещото лице посочва, че в изследвания медицински
документ не са описани функционални нарушения на левия горен крайник, не
е приложено лечение и не е изведена окончателна диагноза за наличие на
такова счупване, но безспорно са били назначени и проведени рентгенографии
за лявата раменна става и на лявата лопатка, което косвено възприема, като
индиректен белег за наличието на такива оплаквания от пострадалия.
Съмненията относно наличието на това травматично увреждане са
отстранени в рамките на непосредственото изслушване на заключението на
вещото лице, в проведеното открито съдебно заседание пред районния съд, в
което същата с категоричност заявява, че след като не е отбелязано
конкретното травматично увреждане да е с давност, то не се констатира
основание да се приеме, че се касае за стара травма, нито са констатирани
други травматични моменти, които биха обяснили счупването. Вещото лице
поддържа, че според медицинската документация, коментираното
травматично увреждане е установено при хоспитализацията на лицето, след
направен скенер на раменна кост.
В рамките на проведеното заседание вещото лице е дало отговор и на
актуалните понастоящем възражения на защитата досежно липсата на болка,
според свидетелските показания на пострадалия Б., като е посочила, че при
този тип увреждане болка ще има, но доколкото са налице две травматични
увреждания, е въпрос на конкретика дали едната болка ще е доминираща
спрямо другата.
Така изложеното от вещото лице намира упора и в свидетелските
8
показания на В. Б., който непосредствено пред първия съд с категоричност
заявява, че е имал и удар в рамото, който е лекувал с компреси, защото болката
не била тежка. Действително свидетелят заявява, че не е имало счупване, но
предвид естеството на конкретното увреждане относно наличието или липсата
на счупване с предимство следва да се ползват изводите на медицинските
специалисти, притежаващи специалните знания да го констатират.
Предвид характера на конкретното увреждане, такова – с минимална
дислокация на фрагментите, подлежащо на лечение без оперативна
интервенция, то житейския логично е лице, без медицинско образования да не
възприеме увреждането като счупване, а като натъртване, което обстоятелство
обаче, не променя обективната медицинска диагноза „счупване“. Нещо
повече, доколкото е било налице и значително по – тежко увреждане –
счупване на таз, съвсем логично е, именно тази болка да е била доминираща.
По тези съображения настоящия състав на Софийски градски съд се
солидаризира с изводите, залегнали в контролирания съдебен акт, че по
безспорен начин е установено наличието на травматичното увреждане
„счупване на раменна кост“, поради което и отхвърля като неоснователни
възраженията на защитата.
Правилно районният съд е анализирал и събраните и приобщени по
делото гласни доказателствени средства /показанията на свидетеля Б.,
обясненията на обвиняемия А./, като им се е доверил относно разположението
на двата автомобила непосредствено преди удара и по време на него, като ги е
подложил на преценка съобразно заключенията на двете приети по делото
технически експертизи.
Правилно също така е съобразил, че в частта, в която обвиняемият твърди
да се е движил със скорост от 65-70 км/ч, обясненията му представляват израз
на правото му на защита, доколкото напълно се опровергават от констатациите
на вещото лице, които почиват на обективните резултати вследствие на
математически уравнения, съобразени с обективираните в протокола за оглед
на местопроизшествие находки по пътното платно в района на
местопроизшествието.
По същата причина и настоящия състав не следва да ползва с доверие и
показанията на свидетелката И., доколкото субективните й възприятия за
скорост и разстояние се опровергават от изготвените по делото
автотехнически експертизи.
На следващо място, И., въпреки, че се твърди да се е возила в
управлявания от А. лек автомобил по време на пътнотранспортното
произшествие, не е участвала в досъдебното производство като свидетел, а е
представена от защитата за пръв път в съдебната фаза, което от житейска
гледна точка е нетипично поведение за човек, пряк наблюдател на
пътнотранспортно произшествие с пострадало лице.
По тези причини и като съобрази близките отношения на свидетелката и
обвиняемия, контролиращият съд прецени, че не следва да дава вяра на
свидетелските показания на И..
Правилно районният съд не се е доверил изцяло на св. С., по частично
сходни причини /приятелските отношения между обвиняемия и свидетеля/.
Последният също не е бил установен като очевидец на местопроизшествието,
не е участвал в досъдебното производство, а е представен като свидетел –
очевидец едва в съдебната фаза на производството. Показанията му следва да
9
му бъдат ползвани с доверие по отношение на обстоятелството, че се е
намирал в известна близост до местопроизшествието и че е видял
преминаването на управлявания от А. лек автомобил по ул. Търново, както и
местоположението на лекия автомобил, управляван от пострадалия. Правилно
е забелязано от районния съд, че свидетелят посочва пострадалия като
„възрастен човек“, което обстоятелство, не би могло да му бъде известно от
разстоянието, от което е наблюдавал местопроизшествието, което поставя под
съмнение в кои части, изложеното от свидетеля почива на личните му
възприятия за случилото се и в кои, се дължи на споделена му по-късно
информация.
Не следва да бъдат кредитирани свидетелските показания на С. и в
частта, в която твърди, че пътния участък е бил неосветен, доколкото
противоречи на констатациите, залегнали в протокола за оглед на
местопроизшествие.
Свидетелските показания на св. Д., следва да бъдат кредитирани в частта,
в която последният е възприел автомобила, управляван от обвиняемия да се
движи по ул. „Търново“. Следва да се кредитира още, че е чул ударът между
двата автомобила, след което е насочил вниманието си към
местопроизшествието. Споделят се разсъжденията на районния съд, че
показанията на този свидетел страдат от вътрешни противоречия и
неточности, доколкото той твърди, че единствената причина да се намира на
балкона си, била да се уговаря с приятелите си, които се намирали на улицата,
което от една страна, поставя под съмнения, че е наблюдавал изобщо
извършваната от пострадалия маневра. Нещо повече, свидетелят излага, че не
е възприел зрително настъпването на пътнотранспортното произшествие, а
след кат е чул звукът от него се е обърнал в тази посока. В този момент и
самият пострадал твърди да е изключил изцяло двигателя на автомобила,
включително светлините.
Според настоящия състав, показанията на свидетеля Б. следва да се
ползват с доверие, доколкото изложеното от него напълно се подкрепя от
изводите, възприети в двете приобщени по делото автотехнически експертизи.
Нещо повече, свидетелят добросъвестно и последователно споделя
включително и осъщественото от него нарушение на правилата за движение
по пътищата – пресичането на непрекъснатата пътна маркировка между двете
ленти за движение. По тези причини, настоящия състав намира, че макар Б., в
качеството си на пострадал също да е заинтересован от изхода на
производството, свидетелските му показания са обективни и последователни,
поради което следва да бъдат кредитирани изцяло. Следва да бъде
кредитирано вцялост и изявлението му, обективирано в протокол за разпит
находящ се на л. 39 ДП, според което пострадалият не желае прекратяване на
наказателното производство – изявление, което впоследствие лично е
затвърдено и непосредствено пред първоинстанционния съдебен състав.
От обясненията на обвиняемия е видно, че А. е подал сигнал на тел. 112
непосредствено след пътнотранспортното произшествие, които обяснения,
всъщност не се опровергават от други доказателствени източници, а напротив,
звучат логично, предвид това, че обвиняемият е останал на
местопроизшествието при пристигането на правоохранителните органи. В
останалата си част, относно впоследствие оказаната помощ в домакинството
на пострадалия, както и отправеното предложение за сключване на
гражданскоправно споразумение, обясненията са неотносими към предмета на
10
доказване, поради което настоящия състав не намира за необходимо тяхното
обсъждане.
От приобщеното по делото писмено доказателствено средство – протокол
за оглед на местопроизшествие, насточщият съд черпи допълнителна
информация за областта, в която е настъпил удара и за двата автомобила,
състоянието на платното за движение, наличието на улично осветление,
отклонението на движението на двата автомобила, като му се довери напълно
относно тези обстоятелства.
По всички останали въпроси, подробно и задълбочено, в съответствие с
правилата на правната и формална логика районният съд е взел отношение.
При описаните факти, основателни са възраженията на защитата,
че приетата от Софийски районен съд правна квалификация на деянието
следва да бъде частично коригирана.
По същество, районният съд е достигнал до верни правни изводи, че
обвиняемият К. В. А. е осъществил от обективна и субективна страна
съставът на престъплението по чл. 343, ал. 1, букв. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1,
пр. 3 от НК.
Безспорно се установява, че именно обвиняемия на 07.04.2023г., около
21:30ч. в гр. София, по ул. „Търново“, е управлявал лек автомобил „Ауди А6“
с посока на движение от ул. „Поручик Коста Милев“ към ул. „Беравица“ и в
района на № 23 на ул. „Търново“ в нарушение на правилата за движение по
пътищата, визирани в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, управлявал лекия
автомобил със скорост от 91 км/ч., при ограничение на скоростта от 50 км/ч в
рамките на населеното място и навлизайки в лентата за насрещно движение,
последвал удар с намиращия се пред него и преминаващ в лентата за
насрещно движение автомобил с марка и модел „Шкода руумстър“, с рег. №
СВ **** РС, управляван от св. В. Б., като след удара л.а. „Шкода Руумстър“
бил изместен напречно на пътното платно, с което по непредпазливост
причинил на водача на л.а. „Шкода Руумстър“ В. Б. средна телесна повреда,
изразяващи се в счупване на таза вляво в областта на ацетабулума /част от
тазобедрената става/, довело до трайно затруднение на движенията на долен
ляв крайник за срок повече от 30 дни, счупване на хумерус в областта на
хирургичната шийка, малкия и големия туберкул с минимална дислокация на
фрагментите /под 1 см и 45 гр./, довело до трайно затруднение на движението
на горен ляв крайник за срок повече от 30 дни и лека телесна повреда,
изразяваща се в контузия на гръдния кош, довела до болка.
Правилно е възприето от първоинстанционния съд, че на
инкриминираните дата място и час, при управление на процесния автомобил,
обвиняемият А. е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в
чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като вследствие на допуснатото нарушение на тези правила
е предизвикал ПТП, при което на водачът на лек автомобил „Шкода Руумстър“
– свидетелят Б., е причинена средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.
2 НК. Налице е пряка причинно-следствена връзка между допуснатото от А.
нарушение на правилата за движение по пътищата с настъпването на
пътнотранспортното произшествие и реализираните травматични увреждания
на пострадалото лице.
Не се споделят обаче, изводите на първия съд за липса на
привилегирования признак, визиран в чл. 343а, ал. 1, букв. „а“, предл. 2-ро.
Обстоятелството на същественото превишаване на скоростта от страна на
11
обвиняемия, наличието на две отделни телесни увреждания, всяко от което,
поотделно, покриващо правния критерии за средна телесна повреда следва да
изключат приложението на привилегирования състав на чл. 343а от НК.
Неправилно е разсъждавано в насока, че обвиняемият не е могъл обективно да
окаже помощ на пострадалия, доколкото единствена адекватна такава била
спешната медицинска. Тези констатации не се явяват относими към
преценката за приложението на привилегирования състав, доколкото не това е
смисълът, който трайната съдебна практика влага в понятието „всичко
зависещо от него /дееца/ за оказване на помощ на пострадалия“. Като такова
следва да бъде отчитано всяко действие на дееца, насочено към запазване на
живота и здравето на пострадалия, като в процесния случай, своевременното
сигнализиране на компетентните органи, лично от обвиняемия е довело и до
своевременното пристигане на медицинските екипи, които са оказали
необходимата на пострадалия медицинска помощ, които действия безспорно
следва да бъдат ценени като такива, насочени към запазване на живота и
здравето на пострадалия. Деецът следва да е действал и според
възможностите си, в посока – намаляване на вредите от поведението си. В
случая, обвиняемият е лице в млада възраст /на 21 години към датата на
деянието/, без данни за медицински познания, а характера на увреждането на
пострадалия е от такова естество, че съществува хипотетичен риск при
преместване, да бъде влошено здравословното му състояние.
По тези причини този състав на Софийски градски съд приема, че
поведението на пострадалия, непосредствено след удара, налага извод, че
обвиняемия е направил всичко зависещо от него с оглед на собствените си
възможности и обстановка, за да окаже помощ на пострадалия. За това
следва деянието да бъде квалифицирано по привилегирования състав по чл.
343а, ал. 1, букв. „а“, предл. 2-ро, с оглед разясненията, дадени с т. 5 от ППВС
№ 1 от 1983 г., по н.д. № 8 от 1982 г., в която насока са изцяло основателни
възраженията на защитата.
Поради спецификата на привилегирования състав въззивният съд приема,
че следва да преквалифицира деянието от престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
"б" във връзка с чл. 342, ал. 1 НК в такова по 343а, ал. 1, б. "а" във връзка с чл.
343, ал. 1, б. "б" във връзка с чл. 342, ал. 1 НК. Това е така, защото чл. 343а, ал.
1, б. "б" не изключва, а се намира в пряка привръзка с деянието по чл. 343, ал.
1, б. "б" във връзка с чл. 342, ал. 1 НК. Става въпрос за състав на по-леко
наказуемо престъпление с оглед на проявеното от обвиняемия последващо
поведение, насочено към ограничаване на вредните последици от деянието, а
не за липса на някой от признаците на основния състав.
Категорично се установява, че обвиняемият А. е нарушил разпоредбата на
чл. 21, ал. 1 ЗДвП, която въвежда забрана за движение със скорост над 50 км/ч
за всеки участник в движението по пътищата в населени места. Безспорно се
установява от събраните по делото доказателства, че А. не се е съобразил с
нормативно въведеното ограничение на скоростта за движение, тъй като е
управлявал със скорост от 91 км/ч. Безспорно се установява, че именно поради
управлението на процесното МПС със скорост от 91 км/ч, същият не е имал
техническа възможност да спре преди мястото на удара и по този начин да
предотврати настъпването на произшествието. Следователно, причина за
настъпилия вредоносен резултат е неправомерното поведение на обвиняемия
А..
Не се споделят изводите, застъпени в ревизирания акт, касаещи
12
установения принос на пострадалия Б. за настъпване на процесното ПТП,
поради това, че навлязъл в насрещното платно, без да пропусне идващия зад
него лек автомобил, управляван от обвиняемия А..
Действително, при включването си в движението, водачите са длъжни да
пропуснат движещите се по пътя моторни превозни средства. В конкретния
случай обаче, св. Б. е погледнал в огледалото за задно виждане, преценил е, че
фаровете, които вижда са твърде далеч и че ще успее да премине безопасно
през платното за движение и след като се уверил, че няма други движещи се
автомобили е предприел извършване на маневрата. От съществено значение е,
че св. Б. е възприел наличието на автомобил зад себе си, движещ се по път с
по една лента за движение за всяка посока, с непрекъсната пътна
маркировка, който се е намирал далеч от него, респективно, към момента на
предприемане на маневрата от страна на Б., не се установява последният да е
възприел л.а. „Ауди А6“ да се е намирал зад него в лентата за насрещно
движение в неговата посока за движение, което е логично предвид
разстоянието на двата автомобила, а предвид наличието на непрекъсната
пътна маркировка, нямало и как да очаква, л.а „Ауди А6“ да се намира там, за
да предположи необходимост от пропускането му по пътната лента.
Предвид констатираната скорост на движение на обвиняемия от 91 км/ч.,
лекият автомобил „Ауди А6“, е приближил с много висока скорост мястото,
където се е намирал Б., което е довело до неочаквано бърза промяна в пътната
обстановка, което обективно той не е могъл да възприеме своевременно.
Всичко гореизложено сочи на извод, че при движение на лекия автомобил,
управляван от обвиняемия А., със скорост от 50 км/ч., всъщност до удар
изобщо не би се стигнало, независимо от неправомерното поведение на водача
на л.а. „Шкода Руумстър“ – св. Б., тъй като последният би приключил
маневрата си, което от своя страна означава, че обективното и субективно
поведение на св. Б. не се намира в причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП, тъй като не се установява да е възприел наличието на
автомобил, който следва да пропусне с предимство до момент, в който по
обективни причини, това е било невъзможно. С оглед на това, възраженията на
защитата се явяват неоснователни, тъй като основната причина за
настъпилото ПТП е виновното поведение на другия участник в него – обв. А..
Функционално свързано с обсъденото по – горе възражение на защитата е
и следващото такова, касаещо извършеното от Б. нарушение на правилата за
движение по пътищата – пресичането на непрекъсната пътна маркировка, на
което по същество следва да бъде отговорено със сходни аргументи.
Пресичайки единичната непрекъсната маркировка св. Б. е целял да напусне
лентата за движение, в която се е движел л.а. „Ауди А6“. В процес на
извършване на маневрата, обективно не е можел да възприеме наличието на
автомобил зад него, навлизащ в лентата за насрещно движение, доколкото
логично в тези ситуация, водачите приоритизират вниманието си към
движещите се срещу тях в платното за насрещно движение автомобили –
каквито автомобили, в процесния случай не са установени.
Действително, поведението на св. Б. представлява нарушение на
правилата за движение по пътищата, но това нарушение не се намира в
причинно-следствена връзка с настъпилото пътно-транспортно произшествие.
От субективна страна обвиняемият А. е действал виновно, под форма на
вината – непредпазливост, проявена като небрежност - той не е
предвиждал сблъсъка с пострадалия и причиняването на травматичните
13
увреждания, но е бил длъжен /съобразно изискванията на ЗДвП/ и е можел да
ги предвиди, след като сам се е поставил в тази невъзможност, управлявайки
със скорост, значително над разрешената такава от 50 км/ч, в рамките на
населено място.
Действително, от фактическа страна се установява, че при избраната от
обвиняемия скорост на движение 91 км/ч. ударът за него е бил
непредотвратим, последното обаче не би могло да изключи вината на обв. А.
като обуслови наличието на случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК,
каквито имплицитни възражения въвежда защитата, защото преценката за
отговорността се извършва не с оглед възможността на водача да предотврати,
или - не настъпването на ПТП при възникване на опасност за него, а
съобразно това – дали сам се е поставил в невъзможност извършвайки
нарушение на правилата за движение по пътищата и управлявайки процесния
автомобил със скорост, по – висока от разрешената такава. В конкретния
случай е безспорно установено, че липсват обективни причини, поради които
водачът да е бил в невъзможност да възприеме л.а. „Шкода Руумстър“ –
пътното платно е било осветено с улично осветление, липсвали са неравности,
насипности или дупки в района на местопроизшествието и нищо не е пречило
на видимостта му. Доколкото л.а. „Шкода Руумстър“ е бил спрян за престой в
същата лента, в която първоначално се е движел обв. А., то първият е
представлявал „опасност на пътя“ за водачът на л.а. „Ауди А6“, още от
момента на спирането си там, с която опасност А. е бил длъжен да се съобрази
от този момент, като предвид конкретната маркировка, последният, след
забелязване на опасността е бил длъжен да намали скоростта и/или да спре и
да изчака намиращия се пред него л.а. „Шкода Руумстър“. А. не е направил
опит да стори това, а напротив – навлязъл е в лентата за насрещно движение.
По тези причини невъзможността на подсъдимия да предотврати
настъпването на ПТП се дължи единствено на субективното му поведение –
управление на МПС със скорост от 91 км/ч, което представлява нарушение на
правилата за движение по пътищата, а не на обективни причини, поради
което невъзможността му за предотвратяване на ПТП не би могла да бъде
възприета като обстоятелство, изключващо отговорността му. Нещо повече,
безспорно е установено, че в конкретната ситуация, обвиняемият би имал
напълно възможностт да избегне настъпването на ПТП, стига да се бе движил
дори с максимално разрешената скорост на движение, което той не е сторил.
При правилно установена фактическа обстановка и верни изводи относно
съставомерността на деянието прокурорът и първостепенният съд правилно са
съобразили, че са налице предпоставките за освобождаването на обвиняемия
от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК при възприетата от тях
правна квалификация. Обвиняемият е неосъждан, а за престъплението по
първоначалната правна квалификация се предвижда наказание „лишаване от
свобода“ до 3 години, не са налице претенции за възстановяване на
имуществени вреди. Същите предпоставки са налице и при възприетата от
въззивния съд правна квалификация /предвиждаща наказание „лишаване от
свобода“ до 2 години/, предвид изричните изявления на пострадалия, че не
желае прекратяване на наказателното производство.
В рамките на своята дейност, районния съд правилно е преценил
смекчаващите отговорността обстоятелства – младата възраст на обвиняемия
и трудовата му ангажираност, но е надценил обстоятелството, че последният
не е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол или
наркотични вещества. Според въззивният съд, вмененото от закона
14
задължение, водачите да не предприемат управление на МПС след употреба
на алкохол, наркотични вещества или техни аналози /въздигнато в
самостоятелно престъпление/, представлява един минимум на обществено
приемливо правомерно поведение, който не следва да бъде въздиган в
смекчаващо отговорността обстоятелство. Като смекчаващо отговорността
обстоятелство не следва да бъде отчитано и поведението на пострадалия, по
съображенията подробно изложени по-горе. Неправилно е отчетено като
смекчаващо отговорността обстоятелство и чистото съдебно минало на
обвиняемия, което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на
производството по глава 28 от НПК. Отчитането му и като смекчаващо
отговорността обстоятелство би означавало двойна бонификация за
обвиняемия – веднъж, чрез освобождаването му от наказателна отговорност с
налагането на административно наказание по чл. 78а, и втори път, при
определяне на размера на глобата.
Районният съд, на следващо място е подценил наличните отегчаващи
отговорността обстоятелства, а именно: констатираните други нарушения на
правилата за движение по пътищата, чрез пресичането на пътната маркировка
от страна на обвиняемия и предприемането на движение в лентата за
насрещно движещи се автомобили /чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП/, намиращи се в
причинно-следствена връзка с деянието, както и наличието на две отделни
телесни увреждания, покриващи правния критерии за средна телесна повреда,
и едно, представляващо лека такава, превишаването на скоростта с близо 40
км/ч над разрешените, погледнато като самостоятелно административно
нарушение, наказуемо с административно наказание глоба от 400 лв.,
наличието на други нарушения на правилата за движение по пътищата,
свързани с превишаването на допустимата скорост за движение. Предвид
липсата на протест в посока утежняване положението на обвиняемия, извън
правомощията на въззивния съд остава възможността за корекция на съдебния
акт.
Предвид гореизложеното, неоснователни се явяват и възраженията на
защитата, че наложеното кумулативно наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 месеца се явява прекомерно тежко. Както бе вече
посочено, според настоящия състав са налице и неотчетени в първия съдебен
акт, отегчаващи отговорността обстоятелства, които завишават обществената
опасност на извършеното от обвиняемия деяние.
Доколкото въззивният съд споделя крайните изводи, че обвиняемият е
осъществил състав на престъпление, за което следва да бъде освободен от
наказателна отговорност, то присъждането на разноските от районния съд
следва да се приеме за правилно и законосъобразно.
В обобщение, Софийски градски съд намери, че обжалваното решение
следва да бъде изменено по отношение на правната квалификация чрез
прилагането на закон за по-леко наказуемо престъпление.
Така мотивиран и на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК,
Софийският градски съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 4648 от 23.10.2024г., постановено по а.н.д. № 5850,
СРС, НО, 110 –ти състав като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието на обвиняемия
15
К. В. А., ЕГН: ********** от престъпление по чл. 343, ал. 1, букв. „б“, пр. 2,
вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, в престъпление по чл. 343а, ал. 1, букв. „а“, вр.
чл. 343, ал. 1, букв. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16