№ 170
09.07.2020 година град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав,
на десети юни две хиляди и двадесета година,
в публично
съдебно заседание в състав:
Съдия:Даниела
Николова
секретар: Елена
Драганова
прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 340 по
описа на Районен съд - Хасково за 2020 г.
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Д.Д.Д. *** срещу Наказателно постановление № 20-1253-000092/
27.02.2020 г. на Началник Сектор ПП при
ОД на МВР Хасково, с което на основание чл. 174, ал.3, предл. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание –
„Глоба” в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и глоба от 200 лв. на
основание чл.179 ал.2 пр.1 –во от ЗДвП .В подадената жалба се релевират
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея
наказателно постановление, което било издадено в нарушение на материалния закон
и процесуалните правила .Оспорва и по същество изложените в АУАН и НП
фактически положения по извършване на нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно
постановление на Началника на Сектор ПП
при ОД на МВР Хасково.
В съдебно заседание пред Районен
съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован,се явява лично ,като чрез пълномощника си по делото – адв. И.И.,
заявява, че поддържа подадената жалба и в хода по същество развива аргументи за
нейната основателност.
Административнонаказващият орган -
Началника на Сектор ПП при ОД на МВР
Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице,
легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при
извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за
установено следното:
На 22.02.2020 г. служителите на сектор ПП към ОД на МВР - Хасково св.А.К. и
В.Г. били на работа ,като към 03.30 часа били изпратени от оперативния дежурен на път №806 около един километър преди с.М.б., във
връзка с възникнало ПТП . Отивайки на място, установили автопатрул на група „Охрана на обществения ред“ при РУ – Хасково и лек
автомобил „****** ******“, с рег. № *********,намиращ се в крайпътната канавка .Не заварили водача на
автомобила или лица, които да са били в
автомобила,а след разговор с колегите си от РУП-Хасково разбрали, че на място пристигнала линейка, която
отвела водача за оказване на медицинска помощ. След това посетили СО към МБАЛ – Хасково, като се придвижили дотам за около 40 - 50 минути, където установили водача на автомобила Д.Д..Последният заявил пред св.К. и Г. ***
бани, нещо се случило с автомобила, той изгубил контрол върху управлението му и излязъл
извън пътното платно по посока на движението, вдясно, в крайпътна канавка.Според
св.Г. жалбоподателят изтъкнал като причина за ПТП разминаване с друг автомобил и контакт между двата автомобила,следи от който
имало в предната му лява част,под формата на подбитости.
Жалбоподателят бил поканен от свидителите по акта да бъде изпробван за
наличие на алкохол с техническо средство
Алкотест, но категорично отказал да бъде тестван. След това бил прегледан от дежурен лекар,който не
констатирал наранявания по него ,поради
което се
върнали обратно на място на произшествието .С оглед на тези констатации бил съставен от св.А.К. Акт за
установяване на административно нарушение серия
Д, № 193909 за нарушения по чл. 20
ал.2 от ЗДвП и по 174, ал. 3 от ЗДвП. Жалбоподателят
отказал да подпише съставения и предявен
акт за установяване на административно нарушение,както и да получи екземпляр от него, според отразеното
в приложената разписка,който отказ бил удостоверен от св.С.Щ.Х..
В хода на проверката, след съставяне на акта, бил издаден Талон за медицинско
изследване № 0051408, връчен в 04.25 часа,в който бил отразен отказа на
жалбоподателя да бъде тестван за употреба на алкохол .Жалбоподателят се явил
в СО при МБАЛ-Хасково,където отказал да даде кръвна проба, според отразеното в протокола за медицинско изследване. Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили допълнително в рамките на законоустановения
срок от съставянето му.При издаване на наказателното постановление, административно-наказващият орган
възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП и чл. 174, ал. 3 ЗДвП наложил процесните административни
наказания.
Изложената фактическа обстановка се установява от
представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на
разпитаните в хода на делото свидетели
. Съдът кредитира показанията на свидетелите А.К. и В.Г. относно
обстоятелствата, свързани с действията, развили се в хода на полицейската проверка при констатиране на нарушенията , констатациите относно
поведението и действията на жалбоподателя
и тези, свързани със съставянето на АУАН, като еднопосочни и непротиворечиви с писмените такива .Съдът не
кредитира с доверие показанията на
разпитаните по искане на жалбоподателя свидетели К.К. и А. А., които принципно
изнасят обстоятелства , предхождащи и следващи извършената полицейска проверка ,понеже никой от двамата не е бил очевидец на
действията на полицейските органи по установяване на жалбоподателя като водач на МПС и отказа му
да бъде извършена проверка за употреба на алкохол .
При така установените факти
съдът намира от правна страна
следното:
В конкретния случай, не са допуснати нарушения
на чл. 40 от ЗАНН, във връзка с действията по съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На
същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да
направи възражения по него, като от последната не се е възползвал,отказвайки да
подпише и получи екземпляр от АУАН. Процесният акт за установяване на административно нарушение е съставен
в присъствие на свидетели, пряко участвали в установяване на описаните в него
нарушение. Прави впечатление ,че извън текстовата част в свободните редове на АУАН
са вписани на ръка с червен химикал
добавки на законови разпоредби и
наказания по ЗДвП,посочена е дата 27.02.2020г. и подпис . Представеният в случая АУАН е в
оригинал ,текстът е компютърно
обработен от съставителя А.К. ,който в
с.з. при предявяване му отрича добавките на ръка да са вписани от него към момента на съставяне на акта.Според съда макар
да не е налице яснота кой и при какви
обстоятелства е извършил процесните добавки върху оригинала на АУАН , наличието
им не
влияе върху неговото съдържание и
не може да се приеме за съществено нарушение на процесуалните правила ,водещо до
самостоятелна отмяна на санкционния акт . На следващо
място, обжалваното наказателно постановление е издадено в шестмесечния срок по
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от компетентен орган, съгласно т. 2.11 от приложената по
делото Заповед № 8121з – 515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи. Спазени са формата и редът за издаването му, като по съдържанието си
отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.
В НП изрично е посочено, че наказанието по чл.174 ал.3 от ЗДвП се налага за отказ на водача да бъде тестван с техническо средство за употребата на алкохол , което
съответства на фактическите
обстоятелства по извършване на това
нарушение и дадената правна квалификация по чл.
174, ал. 3 пр.1 ЗДвП .
По първото вменено на
жалбоподателя нарушение по чл.
20, ал. 2, във връзка с чл.
179, ал. 2, предл. първо от ЗДвП съдът намира
следното:Съгласно разпоредбата на чл.
20, ал. 2 от ЗДвП "Водачите на ППС са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие." Със санкционната норма на чл.
179, ал, 2, предл. първо от ЗДвП движението с
несъобразена скорост от страна на водачите на ППС, което е причина за ПТП, е
въздигнато в административно нарушение. Съгласно разпоредбата на §
6, т. 30 от ДР на ЗДвП пътнотранспортно произшествие е
"събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство,
път, пътно съоръжение, товар или други материални щети."Цитираната правна
рамка очертава следните съставомерни елементи на нарушението по чл.
20, ал. 2, във връзка с чл.
179, ал. 2, предл. първо от ЗДвП: водач на ППС,
осъществяващ движение с несъобразена скорост – несъобразена с атмосферните
условия и пр., такава, че водачът да не може да спре пред предвидимо
препятствие, в резултат на което да е причинено ПТП, от което да са последвали
нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно съоръжение или други
материални щети. По делото неустановени, като недоказано да са се осъществили,
са следните факти: движение с несъобразена с атмосферните условия скорост,
такава, че при предвидимо препятствие пред водача на ППС същият да може да спре
и причини ПТП. По отношение скоростта
същата следва да е съобразена с всички посочени в чл.
20, ал. 2 от ЗДвП обстоятелства с цел водачът да е в
състояние да спре при евентуално наличие на предвидимо препятствие. Наличието
на мокър асфалт на пътя
е прието в АУАН и НП като предвидимо препятствие,но от показанията на
свидетелите по акта К. и Г. в съдебното следствие се доказва ,че не то е причина за ПТП ,а разминаване
с насрещно движещ се автомобил и съпрокосновението с него. На следващо място, с
оглед безспорните факти по делото, случилият се инцидент не може да се приеме
за ПТП, каквото следва да е факт, за да е осъществен именно състав на нарушение
по чл.
20, ал. 2, във връзка с чл.
179, ал. 2, предл. първо от ЗДвП. Както беше отбелязано
по – горе, за да се квалифицира едно събитие като ПТП, същото следва да има за
резултат нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път,
пътно съоръжение, товар или други материални щети. Такъв резултат в
производството по налагане на административно наказание и в хода на съдебното
следствие пред районния съд не е установено да е реализиран. Единственият твърдян от актосъствителя в АУАН и от наказващия орган в НП резултат е нараняването на самия жалбоподател ,който
след пътния инциден е прегледан в СО на
МБАЛ-Хасково и освободен,
поради липса на наранявания/св.К. и Г. / .С оглед изложеното, деянието за което е
ангажирана отговорността на жалбоподателя не съставлява административно нарушение по смисъла на чл.
20, ал. 2, във връзка с 179,
ал.
2, предл. първо от ЗДвП,от което се налага извода ,че
материалният закон е приложен неправилно в производството по налагане на
административно наказание и затова основание за отмяна на НП в тази му част.
Съдът намира, че тезата, която защитата
на жалбоподателя лансира в хода на съдебното производство (че към момента на ПТП
не е управлявал лекия автомобил, е
очевидно несъстоятелна, не бе доказана от събраните в хода на производството
доказателства, а напротив -бе опровергана от тях. В хода на съдебното дирене се
очертаха две същностно противоречащи си описания на случилото се на 22.02.2020
г. Източник на едното описание са по начало показанията на свидетелите по акта А.К.
и В.Г. , съответстващи на фактически изложеното в АУАН, а източник на другото -
показанията на св.К. К. и А. А. Никой от двамата свидетели,сочени от
жалбоподателя не е очевидец на обстоятелствата около извършване на проверката
от контролните органи на сектор Пътна полиция и констатираните в хода на нея нарушения, като
преки доказателствени източници за тези факти не са ангажирани от страна на
защитата. Съвкупният анализ на свидетелските показания налага извода, че към
момента на проверката жалбоподателят е управлявал лекия автомобил "***********
", а показанията на св.К. и А. –негов приятел и съсед са дадени "про кауза". Всъщност тази
версия на жалбоподателя е възведена едва с подадената въззивна жалба до съда, но не и при съставянето на
АУАН, където няма вписани възражения от страна на Д.Д. . Неслучайно липсва
подобна заявена позиция от страна на жалбоподателя при образуване на
административно –наказателното производство срещу него,защото тя е създадена по
мнение на настоящия състав, за да обслужва предприетата от него линия на защита
по обжалване на НП .В този смисъл показанията на ангажираните от жалбоподателя
св.К. и А., според които първия е
управлявал процесния автомобил до преустановяване на движението му на път №806
от гр.Х. за с.М. б., не могат да бъдат кредитирани, доколкото са недостоверни и
нелогични, изолирани са от останалия доказателствен материал,като в известна
степен тези свидетели се явяват и заинтересовани от изхода на делото, с оглед
сложените отношения с жалбоподателя и
желанието им да му помогнат е очевидно.В същото време, извършилите проверката св.К. и Г. са
категорични в показанията си от съдебното следствие , че водача на автомобила ,когото не заварили
на мястото на произшествието по данни на техни колеги/пристигнали първи на
място и възприели водача на автомобила / е отведен
в СО на МБАЛ,където по-късно е
установен от контролните органи като
жалбоподателя Д.Д..Нещо повече. И двамата свидетели по акта изнасят
пред съда данни,че при установяването му в медицинското
заведение жалбоподателят е признал ,че е управлявал автомобила , обяснявайки и
причините за станалото ПТП, противно
на твърдяното от св.К. К.,че е бил заедно с жалбоподателя и именно той е управлявал автомобила преди произшествието. .При
тези данни, въззивният съд намира , че
изводи за „добросъвестно“ дадени
показания от св.К.,не могат да бъдат
направени.Показанията на свидетелите по акта, осъществили процесната проверка по ЗДвП, са логични и безпротиворечиви
и кореспондират с установеното по делото, поради което съдът им дава пълна вяра
и приема за установено, че към момента на проверката автомобилът е се е
управлявал от жалбоподателя.Следва да се отбележи, че по другия основен детайл
от фактическата обстановка няма спор и бе недвусмислено установено по делото,
че жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употреба на алкохол.
В хода на съдебното
производство безспорно се установи, че констатираното в АУАН нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП е консумирано виновно от лицето,
посочено като нарушител, който извод кореспондира и с показанията на
разпитаните свидетели по акта . Жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна фактическия състав на нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП,защото в качеството на водач на
МПС, при проверката от служителите на сектор ПП е отказал да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, поради
което законосъобразно е санкциониран на основание горепосочената разпоредба.
При определяне на административното наказание за нарушението, наказващият орган
не е излязъл от рамките на установеното с акта нарушение, като е наложил
санкции в пределите, предвидени от закона: глоба от 2000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца.Горното налага атакуваното НП в
тази част досежно нарушението по чл. 174, ал.3 от ЗДвП да бъде потвърдено.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 20-1253-000092/ 27.02.2020 г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР Хасково, в частта на
наложеното на Д.Д.Д. *** на основание чл. 174, ал.3, предл. 1 от ЗДвП административно наказание – „Глоба” в размер
на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца,като го ОТМЕНЯ
в останалата част относно наказанието
глоба от 200 лв. наложено на основание чл.179 ал.2 пр.1 –во от ЗДвП .
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар:
Е.Д.