Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 10.11.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 19 състав в публичното
заседание на пети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при секретаря Радослава Манолова, като
разгледа докладваното от съдия Чеуз гр.д. № 13 849 по
описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 415
ал.1 от ГПК.
В исковата молба,
предявена от П.Т.Т. се твърди, че дружество „Г.“ ООД
е издал на 14.04.2014 г. в полза на „ПИБ“ АД запис на заповед, авалиран от ответника
по делото П.Д.П.. С алонж № 1/05.03.2019 г. „ПИБ“ АД джиросала на ищеца по джиро за прехвърляне от същата дата записа
на заповед за сумата от 282 000 лв. Твърди се, че джиратарят
– ищец предявил на 08.04.2019 г. записа за плащане на издателя-платец. Твърди
се, че на падежа не е налице реализирано изпълнение, поради което било заведено
производство по реда на чл. 417 от ГПК и издадена заповед за изпълнение. В
срока по чл. 414 от ГПК ответникът депозирал възражение. Предвид тези
фактически твърдения е мотивиран правен интерес и от съда се иска да признае за
установено по отношение на ответника, че същият дължи сумата от 53 330, 39
лв. – платима по запис на заповед. Претендират се законна лихва и разноски.
Ответникът П.Д.П., редовно уведомен, оспорва искът в
депозиран писмен отговор. В същия е заявено възражение, че записът на заповед е
следвало да бъде предявен за плащане. Твърди, че записът на заповед обезпечавал
каузално правоотношение, а именно договор за кредит. Претендират се разноски.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно
разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад,
установи следното от фактическа страна:
Видно от приложеното гр.д. 22 284/2019 г. на СРС, 64 състав
на 18.04.2019 г. е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК с вх. № 3028548 със заявител П.Т.Т. и
длъжник П.Д.П. за сумата от 53 330, 39 лева въз основа на запис на
заповед, издаден на 14.04.2014 г.
Към заявлението е приложен запис на заповед, издаден на 14.06.2013
г., в оригинал, с издател „Г.“ ООД за сумата от 282 000
лв., платима на предявяване в срок до 20.07.2021 г. на „ПИБ“ АД със задължение
„безусловно и без протест”. Записът на заповед е авалиран
от З.И.Т., П.Н.Н., П.Д.П. и П.Т.Т..
Представен по делото е алонж №
1 от 05.03.2019 г. с джиро за прехвърляне, от който се установява, че на
сочената дата „ПИБ“ АД е джиросал записа на заповед
на П.Т.Т. без отговорност на „ПИБ“ АД за
предявяването за плащане и без право на последващо
джиро.
Представена е покана за изпълнение на парично задължение
по запис на заповед от П.Т.Т. до „Г.“ ООД, с която
същият, като джиратар, е предявил за плащане запис на
заповед от 14.04.2014 г. за сумата от 282 000 лв. Записът на заповед,
видно от стореното отбелязване, е била предявена са 08.04.2019 г.
Въз основа на заявлението е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение за сумата от 53 330, 39 лв. на 28.08.2019 г., ведно с изпълнителен лист,
получен от заявителя на 12.09.2019 г., видно от стореното отбелязване върху
заповедта.
На 09.10.2019 г. е депозирано възражение срещу заповедта
за изпълнение от П.Д.П..
На 24.10.2019 г. са ангажирани доказателства за предявен
иск по чл. 422 от ГПК.
Указания до заявителя по реда на чл. 415 ал. 1 от ГПК не
са налични по делото.
По делото е представен договор № 000OD-L-0000070/27.05.2010 г. за овърдрафт по разплащателна сметка, сключен между „ПИБ“ АД
и „Г.“ ООД, като кредитополучател. Съгласно договора, банката е приела да
извършва разплащания при условията на овърдафт по
разплащателната сметка при максимално допустим размер на дебитното салдо в
размер до 200 000 лв., предназначен за оборотни средства / раздел ІІІ, т. 4
от договора/. Страните са постигнали
съгласие срокът за ползване на овърдрафта да е до 20.04.2013 г., а след
неговото изтичане правото да се ползва овърдрафт се погасява /раздел ІV, т. 6
от договора/. Съобразно раздел ХІІ т.22.2 като обезпечение на вземанията на
банката кредитополучателят е издал в полза на банката запис на заповед за
сумата от 200 000 лв., платим в срок до 30.06.2010 г., авалиран
от съдружниците.
Представено е и споразумение към договора, сключено на
14.06.2013 г., съгласно което банката се е съгласила да увеличи размера на
кредита на 282 000 лв. /т.2 от споразумението/ с краен срок за погасяване на задължението по
договора до 20.06.2021 г. /т.19 от споразумението/, обезпечено със запис на заповед
за сумата от 282 000 лв., платим на предявяване до 20.04.2021 г. и авалиран от З.И.Т., П.Н.Н., П.Д.П.
и П.Т.Т. /т.29 б.“в“ от споразумението/.
Представени са и два анекса към договора за кредит от
22.12.2016 г. и 22.06.2018 г.
Представен е и договор за продажба на вземания /цесия/ от
27.02.2019 г., сключен между „ПИБ“ АД, като цедент, и
П.Т.Т., като цесионер, с
предмет неиздължено вземане в размер на 53 330, 39 лв. към 27.02.2019 г.,
включващо сумата от 52 068, 47 лв. – главница и сумата от 1 261, 92
лв. - законна лихва до 26.02.2019 г.
включително. Вземанията са прехвърлени заедно с всички привилегии, гаранции и
другите им принадлежности /т.2.6 от договора/. Вземанията се прехвърлят ведно с
обезпеченията /т.3 от договора/.
При тези ангажирани от страните доказателства съдът прави
следните правни изводи:
Видно от ангажираните по делото
доказателства искът е заявен в указания в нормата на чл. 415 ал.1 от ГПК преклузивен срок, доколкото указания по смисъла на чл. 415
ал.1 от ГПК въпреки, че са се следвали от заповедния съд не са давани.
Предметът на исковата претенция, заявен в настоящото производство е идентичен с
предмета, посочен в заявлението по чл. 417 от ГПК. Депозираното възражение от
страна на длъжника в заповедното производство е в срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК
в релевантната му редакция, предвид което съдът намира, че заявеният иск в
настоящото производство е процесуално допустим.
Предмет на делото при предявен установителен иск по реда на
чл. 422 ал.1 от ГПК при наличие на издадена заповед за изпълнение по т. 9 на
чл. 417 от ГПК е съществуване
на вземането, основано на записа на заповед.
С оглед правилата за разпределение на доказателствена тежест, установени в
нормата на чл. 154 от ГПК ищецът следва да
доказва вземането си, основано на менителничния
ефект, а именно да докаже съществуването на редовен от външна страна запис на
заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения,
основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което
е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са
основани твърденията и възраженията й и са обуславящи за претендираното,
съответно отричаното право - за съществуването, респективно несъществуването на
вземането по записа на заповед / в този смисъл са и решение № 66 ОТ 28.07.2015 г. по т. д. № 378/2014 Г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, Решение
38/07.04.2015 г. по дело 1008/2014 г. на Първо ТО на ВКС/.
Следва
да се има предвид, че при пряк менителничен иск,
когато възражението на издателя се основава на каузално отношение между
страните по спора, ищецът не е длъжен нито да сочи кауза, нито да доказва
наличие на свое вземане по каузално отношение, обезпечено от записа на заповед,
още по-малко – да установява съществуване на наведено от противната страна
каузално отношение, на което последната основава възраженията си срещу дълга по
ценната книга. Фактите, съставляващи съдържание на релативното възражение на
ответника подлежат на доказване от него с оглед нормата на чл. 154 ал.1 от ГПК
/ в този смисъл цитираното по-горе решение 38/07.04.2015 г. по дело 1008/2014 г. на Първо ТО на ВКС, както и решение
248/23.01.2015 г. по т.д. 3437/2013 г. на Първо ТО на ВКС, решение
24/20.05.2015 г. по т.д. 2328/2013 г. на Първо ТО на ВКС/.
На следващо място
следва да се има предвид и следното, видно от доказателствата по делото, ответникът е авалист по процесната запис на
заповед. В тази връзка, същият може да заявява всякакви възражения във връзка с
каузалното правоотношение на хонората и приносителя
единствено в хипотезата, когато авалистът също е
страна по него. Когато обаче страни по каузалното правоотношение са само
приносителят и хонората, свързаните с него
относителни възражения на хонората могат да бъдат
противопоставени от авалиста на приносителя само ако
последният е недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право /решение 17 от
21.04.2011 г. по т.д. 213/2010 г. на Второ ТО на ВКС/. Приема
се, че поемателят е недобросъвестен, когато търси плащане
по ценната книга от авалиста, след като знае
за личните възражения по каузалното
правоотношение на длъжника, които се свеждат най-често
до това, че вземането е погасено от страна
на самия издател чрез някой
от погасителните способи: плащане, компенсация, новация, цесия, погасителна давност и т.н./ в този
смисъл решение 92/06.07.2017 г. по търг. дело 569/2016 г. на Първо ТО на ВКС/.
Няма данни да е налице плащане по менителницата чрез някой от изброените
по-горе способи. От ангажираните по
делото доказателства не се установява недобросъвестност респ. злоупотреба с
право от страна на приносителя на менителницата, а не са и навеждани твърдения
от ответника в подобна насока, поради което същият не е легитимиран относно възражения,
касаещи наличието на каузално правоотношение.
Ищецът претендира
да бъде признато
за установено фактът, че процесната по делото сума, предмет на
записа на заповед е дължим от ответника. Представеният по делото запис на
заповед съдържа всички лимитативно изброени реквизити в нормата на чл. 535 от ТЗ т.е. същият е формално редовен от външна страна.
Ответникът е заявил възражение, че записът на заповед следвало да му бъде
предявен. Следва да се има предвид, че предявяването на запис на заповед с падеж „на
предявяване“, каквато
е настоящата хипотеза е условие за настъпване изискуемостта на вземането спрямо
всеки от солидарните длъжници, каквито в настоящия
случай са издателя и авалистите по менителничния ефект. По арг. на
чл. 485 ал.1 от ТЗ авалистът отговаря, както издателя т.е. считано
от момент на изискуемост на задължението, противопоставим на издателя, което не би могло
да стане по друг начин
освен при задължително предявяване менителничния ефект за плащане на
издателя. Поради
което, предявяването на менителницата на издателя се явява необходимо условие
за възникване на изискуемост на задължението и за авалиста
т.е. предявяване на издателя,
без предявяване на авалиста, предпоставя настъпила изискуемост на задължението по записа на заповед и за авалиста
/ в този смисъл решение 113/12.07.2017 г. по търг. дело 640/2016 г. на Първо ТО на
ВКС/. Страните не спорят, а това се установява и от ангажираните по делото
писмени доказателства, че записът на заповед е предявен надлежно на издателя по
него. Поради което настоящият съдебен състав намира възражението на ответника –
авалист за неоснователно.
При липсата на други релевантни към предмета на доказване
доказателства настоящият съдебен състав намира, че искът като основателен и
доказан следва да се уважи.
С оглед задължителната съдебна практика съдът дължи произнасяне и по дължимостта на разноските в заповедното производство. С
оглед основателността на заявената претенция същите са дължими на общо
основание.
При този изход
на спора и предвид на изричната претенция на ищеца за
присъждане на разноски ответникът следва да бъде осъден на основание чл.78 ,
ал.1 от ГПК да заплати на ищеца сумата от 1 066, 61 лева, представляваща
разноски за държавна такса.
Водим
от гореизложеното съдът :
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения от П.Т.Т., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** – адв. П.П.
с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК вр. 415 ал.1
от ГПК иск срещу П.Д.П., ЕГН **********, с адрес: ***, че П.Д.П. дължи на П.Т.Т. сумата от сумата от 53 330, 39 лв. /петдесет и три хиляди триста и
тридесет лева и тридесет и девет стотинки/ – главница, представляваща част от
задължение по запис на заповед от 14.06.2013 г.
ОСЪЖДА П.Д.П., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на П.Т.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. П.П. на основание чл. 78
ал.1 от ГПК сумата от 2 396, 61 лв. - разноски в
заповедното производство и сумата от 1 066, 61 лв. – разноски пред
настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
При влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати по гр.д. 22
284/19 г. на СРС, 64 състав.
Съдия: