Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 29.10.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на двадесет и
девети октомври две
хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
644 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Р Е Ш И:
ВЗЕМА по
отношение Н.Н.Р. с ЕГН **********, Н. М. Р. с ЕГН **********
и М. М. Р. с ЕГН **********,*** следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА Н.С.Н.
с ЕГН ********** *** да се въздържа от извършване на домашно насилие по смисъла
на чл. 2 от ЗЗДН – всякакъв акт на физическо и/или психическо насилие спрямо Н.Н.Р. с ЕГН **********, Н. М. Р. с ЕГН ********** и М. М. Р.
с ЕГН **********.
ОТСТРАНЯВА Н.С.Н.
с ЕГН ********** от съвместно обитаваното с Н.Н.Р. с
ЕГН **********, Н. М. Р. с ЕГН ********** и М. М. Р. с ЕГН ********** жилище, находящо се на адрес: *** за срок от 18 (осемнадесет)
месеца.
ЗАБРАНЯВА на Н.С.Н.
с ЕГН ********** да приближава до Н.Н.Р. с ЕГН **********,
Н. М. Р. с ЕГН ********** и М. М. Р. с ЕГН **********, до жилището им, находящо
се в град С., улица „Г..А.“ № **, до местоработата на Н.Н.Р.
с ЕГН ********** *** и ДЦДУ К., до училището на Н. М. Р. с ЕГН ********** и М. М.
Р. с ЕГН ********** ***, както и до местата за социални контакти и отдих на
трите, за срок от 18 (осемнадесет) месеца.
НАСТОЯЩЕТО
решение подлежи на незабавно изпълнение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ
заповед за защита, в която да се впише предупреждението по чл. 21 ал.2 от ЗЗДН,
която ведно с препис от решението се връчи на страните и се изпрати до РПУ на
МВР - К..
ОСЪЖДА Н.С.Н.
с ЕГН ********** *** да заплати
глоба в размер на 200.00 лева.
ОСЪЖДА Н.С.Н.
с ЕГН ********** *** да заплати държавна такса по сметка на КрлРС
размер на 30.00 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П., в 7-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
ПРОИЗВОДСТВО по
реда на член 4, ал.1 от ЗЗДН.
Образувано е
по молба на Н.Н.Р. с ЕГН **********, лично и в
качеството на майка и законен представител на Н. М. Р. с ЕГН ********** и на М.
М. Р. с ЕГН **********, със съгласието на нейната майка и законен представител Н.Н.Р. с ЕГН **********, всички с адрес: *** А, за издаване
на заповед за защита по Закона за защита от домашно насилие против Н.С.Н. с ЕГН
********** *** като съдът е сезиран и с искане за незабавна защита.
Първата МОЛИТЕЛКА
твърди, че с ответника са във фактическо съжителство от м. април 2006 г., че тя
има две деца родени от брака си с друг мъж, като сочи, че ответникът е биологичен
такъв на детето Н. и четиримата живеят заедно в жилище, нейна собственост.
Твърди, че
ответникът е избухлив по характер, понякога употребява алкохол и двамата често
са имали разправии. От 2011 г. била подложена на домашно насилие, когато имало
инцидент между двамата и ответникът я заплашил с пистолет, като опрял дулото в
челото й. От 2016 г. ответникът работел в чужбина – Л., В., но семейните връзки
между него и първата молителка не били прекъснати и когато се прибирал в
България, живеели съвместно. Твърди, че е подложена на психически тормоз и
обиди. Изложени са и обстоятелства за извършено домашно насилие в периода между
31.03.2019 г. и 03.04.2019 г. по време на престой на ответника в България. Сочи
също, че в телефонен разговор от 07.04.2019 г. е заявила на ответника, че
отношенията им приключват.
Молителката
твърди, че на 06.05.2019 г. в 13 часа, Н.Н. й се
обадил, че се е прибра в България и се намира на летището, като настоял да се
срещне с молителката и децата. По време на разговора бил афектиран. Близък,
който го прибрал от летището, се обадил на молителката по телефона и й казал,
че Н. е в много нестабилно състояние, като я предупредил да се пази.
Молителката се
съгласила да се срещне в ответника на публично място и заедно с децата отишли в
заведение около 18:00 часа на 06.05.2019 г. При пристигането им, ответникът ги
чакал, подарил цветя на първата молителка. По време на целия разговор
ответникът се държал нервно, искал да целува молителката, правел забележки на децата,
на висок тон, привлякъл вниманието на другите посетители. Трите имали много
познати в заведението, имало съученици на децата и те се почувствали много
неудобно. Първата молителка решила да отидат в дома им. В колата по пътя към С.
поведението на ответника било същото. Той променял настроението си постоянно,
ту бил много весел и се смеел, в следващия момент плачел, после ставал
агресивен и нападателен. Молителката си помислила, че може би ответникът
употребява наркотични вещества. Вкъщи се опитали да поговорят, молителката се
опитала отново спокойно да му обясни, че не иска повече да има нищо общо с
него, обяснила защо, но той не искал да приеме нейните избор и нежелание да
продължи с него живота си. Заявявал, че тя му е жена и трябва да прави това,
което той кажел. По време на разговора блъскал по масата с юмруци, бутнал сушилника на земята, в същото време й предложил брак и
подал пръстен. Молителката отказала и ответникът се афектирал още повече.
Започнал да крещи, че или тя ще трябва да умре, или той, така не можело да
продължава, щял да се самоубие. През цялото време децата били при тях, а
ответникът правел опити да интимничи с молителката и не спирал. Дърпал я, и не
разрешавал да излезе от стаята. Тя не знаела как да реагира, казала, че иска да
отиде до тоалетната и успяла да излезе от стаята с телефона. Ответникът явно
забелязал липсата му, ритнал вратата и влязъл с нея в тоалетната. Въпреки това
тя успяла в краткото време да звънне в полицията, казала името и адреса си, и
че има нужда от помощ. Ответникът видял, че молителката държи телефон и поискал
да го вземе, докато тя се намирала на тоалетната чиния. Тя направила опит да го
скрие, за да не види Н. къде е звъняла. Предполага, че полицейският служител е
чул част от разговора, писъците на децата и нейните, понеже не успяла да
прекъсне връзката. Докато правил опити да вземе телефона от ръката й, Н. се
отпуснал върху молителката, натискал я върху тоалетната чиния, извил дясната й
ръка и я стиснал много силно в областта на китката. Не помнела как, но паднала
на земята, вероятно под неговия натиск. Счупил се капака на тоалетната чиния и
паднал заедно с нея. За части от секундата молителката не можела да диша,
боляло я в дясната област под ребрата и коляното. През цялото време ответникът
крещял да му даде телефона и я заплашвал, че ако се обади в полицията, ще стане
още по-лошо. През това време Н. избягала на горния етаж на къщата при роднините
им, а М. останала при майка си. Децата били свидетели на целия този скандал и
през цялото време викали, плачели, молели се на Н. да спре.
Молителката
изпитвала силни болки в ръката и легнала на дивана, а ответникът започнал да я обгрижва. Изведнъж се сетил че Н. я няма и отишъл на горния
етаж да я търси. През това време молителката успяла да напише на своя приятелка
съобщение за помощ, знаела, че приятелката й ще реагира, защото била наясно със
ситуацията и знаела за нейните притеснения относно Н.. Дъщеря й М. също
позвънила на Б. по телефона. Молителката, като видяла, че ответникът се
стреснал от болката в ръката й, решила да не става от дивана докато дойде
полиция и казала на детето да отиде на горния етаж при сестра си. Когато
останали сами, Н. й казал, че от него умиране има, отърваване няма. Молителката
чула силен звук по външната врата на входа на къщата и направила усилие да
отвори, през това време Н. отишъл да си мие лицето в банята. Излезли навън пред
вратата, навън имало полицаи и Н. им казал, че леко се скарали, държал се
адекватно пред тях. Служителите попитали на кого е жилището, и като разбрали,
че е на молителката, поканили ответника да излезе навън – извън двора на
къщата.
Молителката
взела двете деца и отишла в ЦСМП в К.. След прегледа, дежурният лекар издал
документ - фиш за спешна медицинска помощ с peг. № ***
от 06.05.2019 в 19.33 ч. След прегледа и оказаната медицинска помощ,
молителката и децата се установили в село В., където живеели родителите й. На
родителите си не казала нищо, за да не ги тревожи, защото и двамата били болни.
От момента, в който тръгнали за бърза помощ, Н. не престанал да пише на нея и
децата в профилите им в социалните мрежи. По-голяма част от нещата, които
написал били обиди и цинизми към първата молителка - ******** а децата уговарял да говорят с
майка си, че иначе щял да се самоубие.
На 07.05.2019
година в 8.28 ч. молителката получила обаждане от Директора на СУ „И.В.“ гр.С.,
която съобщила, че двете деца са в кабинета й и попитала дали майката дава
разрешение да придружат майката на ответника - М.Н., която чакала пред
кабинета. На въпроса защо иска да ги вземе, директорката отговорила, че Н.
искал да се самоубие и майка му мислела, че децата биха могли да го успокоят и
да го откажат да посегне на живота си. Молителката не дала такова разрешение.
Считала, че подобно поведение е недопустимо, това било огромен стрес и
нараняване на детската психика, било ненормално поведение от страна на
ответника. От сутринта ответникът не спрял да притеснява двете деца,
непрекъснато им звънял и пишел, дори по време на учебен час, с което пречел на
обучението им. Майката на ответника живеела в блока, който се намирал срещу
жилището им.
Молителката
живеела в непрекъснат страх за здравето и живота си и тези на децата си,
предвид на поведението на ответника и осъществяваните от него спрямо актове на
домашно насилие, които освен физически такива, били и психически, свързани с
непрекъснатите му обиди, насочени главно нея, заплахи за живота й и физическа
саморазправа, със заплахите отправени и към нея, и към двете деца, че заради
тях ще се самоубие.
МОЛИ съда да
постанови решение, с което да наложи на Н.С.Н. мерки по ЗЗДН спрямо трите
молителки.
Ответникът Н.С.Н.
не взема становище по молбата. В насроченото съдебно заседание пълномощникът на
ответника прави доказателствени искания, но не е заявил изрично оспорва ли
молбата или не.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за
установено следното:
Легално
определение за понятието „домашно насилие“ е дадено в член 2 от ЗЗДН, съгласно
който домашно насилие е всеки акт на физическо или психическо насилие,
извършено спрямо лица, които се намират или са били във фактическо съпружеско
съжителство (чл. 3, т.2 от ЗЗДН), която хипотеза се отнася до първата молителка
и спрямо лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско
съжителство – относно децата молители (чл.3, т.10 от ЗЗДН).
Връзката между
страните е установено посредством гласните доказателства, социалния доклад и не
се оспорва от ответника, а родствената връзка между майката и децата – чрез
представените удостоверения за раждане.
Предмет на
делото е твърдян акт на домашно насилие, извършен на 06.05.2019 г.
За да е
осъществен състава на домашно насилие, следва да се установи налице ли е
деяние, съответно на посочените в чл. 2 от ЗЗДН или не. Следователно, в
настоящия случай е необходимо да се установи има ли осъществено физическо и
психическо насилие на посочената дата и в какво се е изразявало същото. Молителите
с молбата си до съда, представят декларация по член 9, ал.3 от ЗЗДН за
осъщественото спрямо тях насилие на посочената дати като се сочи в молбата и в
декларацията, че проявите на насилие са осъществявани в присъствието на двете
деца – молители, родени от брака на Н.Р. с друг мъж. В декларацията, под страх
от наказателна отговорност са декларирани фактите, изложени в молбата – а
именно – физически и психически тормоз над молителката Н.Р., изрязващ се в
битов скандал, навлизане в личното й пространство (тоалетната), опит да й бъде попречено да разговаря по телефона, заплахи за самоубийство
на ответника и физическо насилие над молителката чрез извиване на дясната ръка,
събаряне на молителката на земята.
В подкрепа на
декларираните факти е представен фиш от ЦСМП, от който се установяват
посочените от молителката травми. Приета е като доказателство полицейска
преписка за подадена жалба от молителката до РУ на МВР К. през 2011 г. във
връзка с отправена заплаха с газов пистолет. От справката на РУ на МВР К. се
установява, че на 05.06.2019 г. са постъпили два сигнала за инцидента в дома на
страните – един от молителката и втори от лицето Б. Б.. От социалния доклад се
установява, че двете деца разказват различни случки от живота на майка си и
ответника, като всяко от тях разказва случай, свързан с насилие над майката.
Ответникът никога не наранявал физически децата, но двамата с майката често се
карали в тяхно присъствие.
Във връзка с
твърденията на молителката е изслушана свидетелката А., от чиито показания се
установява, че с молителката са приятелки и последната често споделяла, че има
проблеми с партньора си. Веднъж и ответникът си позволил да говори със
свидетелката, това станало след инцидента на Гергьовден тази година. На
следващия ден Н. отишъл при свидетелката да я моли да говори с молителката,
плачел и искал Н. да си промени решението. Не се чувствал виновен, твърдял, че
е прав, но ще прости на молителката. Свидетелката знаела от молителката какво е
станало на 06.05.2019 г., която й разказала, че влязла в тоалетната да търси
помощ след скандала с ответника, който блъснал вратата и наранил ръката й.
Свидетелката видяла синината по ръката. Разбрала, че децата са присъствали на
скандала и малката дъщеря избягала на горния етаж да търси помощ от съседите.
След инцидента ответникът пращал съобщения през социалните мрежи, звънял по
телефона, твърдял, че ще се самоубива, а на детето пратил снимка с въже и му
казал, че имал намерение да се обеси, но въжето се скъсало. По делото е
изслушан и свидетелят К., братовчед на първата молителка, от чиито показания се
установява, че тя и ответника са живели на семейни начала, че ответникът е
биологичен баща на детето Н. и понастоящем живее в А.. Свидетелят живеел в
същата къща с молителите, на друг етаж. На Гергьовден тази година ответникът се
прибрал от чужбина и двамата се видели в къщата на свидетеля. Н. видимо бил
употребил наркотици, казал на К., че молителката иска двамата да се разделят и
че ще се самоубие. Помолил свидетеля да говори с братовчедка си да не го
„зарязва“. Свидетелят отвърнал, че не може да дава такива съвети. Ответникът
отишъл на среща в молителката в някакво кафене и двамата се прибрали по-късно
същата вечер. Свидетелят се прибрал в дома си. След известно време в дома му
отишло детето Н., плачело, казало на свидетеля, че тати
е блъснал мама. Малко по-късно се качила и М., също разплакана и разказала, че Н.
е блъскал Н., че е изкривил ръката й.
Ответникът не
е ангажирал доказателства, с които да обори декларацията или останалите събрани
доказателства, нито оспорва молбата или заявява факти, различни от твърдените
от молителите.
При така
установените факти, съдът намира молбата за основателна. Съгласно член 2 от
ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо или психическо насилие, извършено
спрямо лицата, които се намират или са били във фактическо съжителство, както и
спрямо низходящ на родителя. Тези действия следва да бъдат доказани по указания
в член 13 от ЗЗДН ред, за да се предприемат мерки за защита срещу домашно
насилие. С оглед на изричната доказателствена сила на представената пред съда
декларация по член 9 от ЗЗСДН, във връзка с член 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН, се
установява, че на посочената от молителката дата ответникът е извършил спрямо нея
физическо и психическо насилие, изразяващо се в изрязващ се в битов скандал,
навлизане в личното й пространство (тоалетната), опит да й бъде попречено да разговаря по телефона, заплахи за самоубийство
на ответника и физическо насилие над молителката чрез извиване на дясната ръка,
събаряне на молителката на земята, а спрямо децата – психическо насилие,
изразяващо се в това, че същите са били свидетели на насилието над майката.
Горното е достатъчно съдът да приеме че над детето е упражнено домашно насилие по
смисъла на чл. 2, ал.2 от ЗЗДН, доколкото такова е било осъществено над майката
в присъствие на двете деца. Свидетелят К. е възприел пряко състоянието на
ответника преди скандала и е възприел разказите на децата за случилото се в
дома на страните, а св. А. е възприела случката посредством твърденията на Н.Р.
и тези на ответника. В пряка връзка с фактите, които са декларирани са
представеният фиш от ЦСМП, полицейската преписка и социалният доклад.
Мерките за
защита срещу домашно насилие са посочени в член 5, ал. 1 от ЗЗДН. Съдът намира,
че с оглед на степента на опасност на извършителя на домашно насилие, следва да
приложи първата, втората и третата мярка като определи максималния предвиден в
закона срок от 18 месеца, доколкото се касае за системен тормоз над първата
молителка, упражняван в присъствието на децата, т.е. психическото насилие е
упражнявано системно и над тях.
Съдът налага
на ответника и глоба в размер на 200 лева. На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗСДН,
ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 30.00
лева по сметка на КрлРС.
Разноски от
молителката не са претендирани и не се присъждат.
Мотивиран от
изложеното съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
АГ.