№ 14
гр. Харманли, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ИВАНОВА-
ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА АТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
Гражданско дело № 20225630100923 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на З. Т. Т., ЕГН **********, подадена
чрез адвокат Н. К.а против О., Булстат ***, с адрес гр. Х., пл. В. №*** иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с който се иска да се признае за установено по отношение
на ответника правото й на собственост върху поземлен имот с идентификатор 77181.26.130
по КК и КР на Харманли, одобрени със Заповед № РД-18-9/23.03.2006г. на ИД на АК,
находящ се в местността ГАЛЛИЯТА, незастроен, целият с площ от 330 кв.м., с трайно
предназначение: земеделска, с начин на трайно ползване: пасище, категория на земята: 8, с
номер по предходен план 131.803, при съседи: 77181.26.133., 77181.26.321., 77181.26.132.,
77181.26.131, 77181.26.129. и върху поземлен имот с идентификатор 77181.26.132 по КК и
КР на Харманли, одобрени със Заповед № РД-18-9/23.03.2006г. на ИД на АК, находящ се в
местността ГАЛЛИЯТА, незастроен, целият с площ от 1223 кв.м., с трайно предназначение:
земеделска, с начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих /съгласно § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ/, категория на земята: 8, с номер по предходен план 131.512, при съседи:
77181.26.133., 77181.26.134., 77181.26.92., 77181.26.131, 77181.26.129 и 77181.26.130.
Ищецът твърди, че притежава правото на собственост върху процесните недвижими
имоти.
Посочва, че имотите били придобити по давностно владение и наследство от майка й
С. П. Д., починала на 06.03.1985г. Поради незнание ищцата не била предявила претенциите
си пред О. и не бил заявила за възстановяване собствеността върху имотите. Имотите не
били заявени и от другиго.
Ищцата посочва, че повече от 10 години недвижимите имоти били владени от нея със
съзнанието за своене. Процесните недвижими имоти били владени от майката на ищцата, С.
П. Д., от 1946г. до 06.03.1985г., когато починала, а след смъртта й и до днес имотите се
владеели от ищцата. От тогава до сега единствено ищцата е упражнявала владение върху
имотите, ползвала ги е и ги е стопанисвала.
Правният си интерес от предявяването на иска ищцата извежда от обстоятелството,
че ответникът бил вписан като собственик на процесните недвижими имоти в КК и КР на
1
гр. Харманли.
Ищцата иска да бъде установено по отношение на ответника правото й на
собственост върху поземлен с имот с идентификатор 77181.26.130 и върху поземлен имот с
идентификатор 77181.26.132 на основание изтекла в неина полза придобивна давност и
наследствено правоприемство.
Претендират се направените съдебни разноски.
В съдебно заседание, ищецът редовно призован, се явява лично и с адвокат К.а.
Поддържа исковата претенция, излагайки подробни съображения за това при анализ на
събраните в хода на съдебното дирене доказателства. Моли съдът да постанови решение, с
което да уважи предявената искова претенция изцяло, тъй като счита същата за основателна
и доказана. Претендира разноски по делото съобразно представен списък.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на исковата
молба.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № 761 от
30.08.2022г., издадено от О., област Хасково наследници на С. П. Д., ЕГН **********,
починал на 06.03.1985г. са били Д. И. Д. – съпруг, починал на 20.04.1991г. и З. Т. Т. –
дъщеря – непълно осиновена.
Видно от представените скица № 15-1203467 от 17.10.2022г. на СГКК-Хасково, и
скица № 15-1203472 от 17.10.2022г. на СГКК-Хасково на недвижимите имоти процесните
недвижими имоти с идентификатор 77181.26.132 и с идентификатор 77181.26.130 са
записани като собственост на ответника О.. Същото обстоятелство се установява и от
представената и приета по делото извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти.
От заключението по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че в
О. няма данни процесните имоти да са били обект на реституционни процедури, няма данни
да са били отнемани, одържавявани, отчуждавани и възстановявани. Вещото лице е отразило
също, че в регистъра на новообразуваните имоти за процесните имоти като собственик е
записана О..
Съгласно заключението на вещото лице местността „Галлията“ се намира в
землището на гр. Харманли извън строителните граници на населеното място, като до месец
юли 2003г. за тази местност не е имало изработени планове, карти, схеми или друга
графична информация. След изготвянето на картата на възстановената собственост на
землище гр. Харманли не са били нанесени отделните имоти в местност „Галлията“, а със
заповед № РД-11-214 от 28.07.2003г. са били одобрени план на новообразуваните имоти и
регистър на новообразуваните имоти (разписен лист) на местност „Галлията“. Видно от
заключението на вещото лице процесните два имота са били нанесени в плана на
новообразуваните имоти с номер 77181.131.803 и 77181.131.512. За двата имота нямало
данни да са заплатени от ползватели по силата на актовете, посчени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Имот 77181.131.803 бил идентичен с нанесения в кадастралната карта и регистри поземлен
имот с идентификатор 77181.26.130, а имот 77181.131.512 бил почти идентичен с поземлен
имот с идентификатор 77181.26.132.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите В. С. И. и
Р. П. Д. се установява, че процесните недвижими имоти се ползва единствено от ищцата в
продължение на 10 и повече години.
Съгласно показанията на свидетелката И., която притежава имот, съседен на
процесните, от повече от 20 години ищцата ги владее. В имотите преди било гледано лозе, за
които се грижела единствено ищцата, подпомагана от биологичните си родители. Никога не
била виждала друг да обработва по някакъв начин парцелите, да ги загражда или да строи в
тях. Единствено и само З. ги владеела. Към момента също З. ги владеела. Свидетелката
2
уточнява, че откакто се помни процесните имоти са били на семейството на З.. Свидетелката
описва процесните имоти по граници и площ.
Показанията на свидетелката Д. са сходни. От тях също се установява, че в имотите са
били насадени овощни дръвчета и е имало лозе, за които през годините се грижело
единствено семейството на З., а в последните десет години само З.. Свидетелят уточнява, че
никога за тези имоти не е имало спор за границите или за собствеността им и никога не били
включвани в ТКСЗ. Те винаги са били на ищцата и само тя ги владеела. Уточнява, че З. е
осиновена с цел С. и Д. Д. да имат наследник за имотите си. Точно затова З. владеела
процесните имоти, които преди това били владяни от С. и Д. Д.. Имотите се владеели от
семейството на З. вече над 50 години.
Съдът дава вяра на свидетелските показания, тъй като същите са обективни,
житейски логични и правдиви, последователни и кореспондиращи с останалите
доказателства от доказателствената съвкупност. Едновременно с това свидетелите
пресъздават личните си и преки впечатления.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК. За да бъде исковата претенция основателна е необходимо при условията на пълно и
главно доказване да бъда установени следните материални предпоставки /юридически
факти/: правен интерес от предявяването на установителния иск, тоест оспорването на
твърдяното право на собственост на ищеца от ответника и правото на собственост върху
процесния поземлен имот на твърдените придобивни основания.
В случая правният интерес от предявяването на процесния положителен
установителен иск се извежда от обстоятелството, че ищцата твърди, че е собственик на
имот с идентификатор 77181.26.130 и на имот с идентификатор 77181.26.132, а в
кадастралния регистър като собственик на тези имоти е вписана О.. По делото е безспорно
установено и, че ищцата упражнява фактическа власт върху имотите към датата на исковата
молба, поради което няма правен интерес от използването на друг способ за защита на
посесорните й права /ревандикационен иск/.
От изложеното може да се направи обоснован извод, че ищцата има правен интерес
от предявяването на настоящия иск, следователно искът е допустим.
Разгледан по същество, същият се преценя от съда и като основателен.
Ищцата се легитимира като собственик на процесния поземлен имот въз основа на
изтекла в нейна полза придобивна давност, като твърди, че от 1985 до настоящия момент
имотите се са владеели единствено от нея.
Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други
вещни права върху чужда вещ, чрез фактическото упражняване на тези права в продължение
на определен от закона срок от време. Нормата на чл. 79 от ЗС регламентира фактическия
състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ
като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на
чл. 68, ал. 1 от ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 от ЗС. Правната последица придобиване на
вещното право е нормативно свързана с тези юридически факти.
Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва както
обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да
се държи като своя. За да е налице обаче фактът на владение е необходимо в обективната
действителност да са се породили и неговите допълнителни елементи (чл. 302 от Закон за
имуществата, за собствеността и сервитутите /отм./), а именно: да е постоянно –
фактическата власт върху вещта и държането й като своя да нямат случаен характер, а да са
израз на воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на
други лица; да е непрекъснато – в смисъл да не е било прекъсвано за период по-дълъг от
шест месеца – чл. 81 ЗС; да е несъмнено – да няма съмнение, че владелецът държи вещта,
3
както и за това, че я държи за себе си; да е спокойно – такова е, когато не е установено с
насилие; да е явно – владението е явно, когато фактическата власт се упражнява така, че
всеки заинтересован да може да научи за това, да не е установено по скрит начин, тайно от
предишния владелец.
Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи,
лично или чрез другиго, като своя. Държането е упражняване на фактическа власт върху
вещ, която лицето не държи като своя. Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два
основни признака: обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта (corpus
possessionis) и субективен - намерението да се държи вещта като своя (animus domini rem sibi
habendi). При държането фактическата власт се упражнява за друг държателят няма
намерение да свои вещта.
Законодателят е установил оборима презумпция в полза на владелеца, според която
владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго – чл. 69 ЗС.
Тази презумпция има действие спрямо всички гражданскоправни субекти, без оглед на това
дали притежават или не права на собственост върху една и съща вещ. Съдът е длъжен да я
приложи точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнася. Тя го задължава
да приеме, че щом като е доказан фактът от хипотезата, то съществува и не се нуждае от
доказване и предполагаемият факт. При нея, както и при всички оборими законни
презумпции, доказателствената тежест се размества и страната, която я оспорва, трябва да я
обори.
От събраните по делото гласни доказателства се установява по несъмнен начин, че
към настоящия момент ищцата владее процесните имоти. Ищцата е манифестирала
владението си като е обработвал поземлените имоти, грижил се е за насажденията, тоест
владението е било явно. Владението на ищцата е било постоянно и не е било прекъсвано –
имотите са обработвани, като свидетелите посочват, че не е имало период от време, в който
ищцата да не е стопанисвала тази земя, както и че никога не са виждали друг да ги използва.
Няма данни и не се установява владението да е било прекъснато и друг да е демонстрирал
такова.
Едновременно с това владението на ищцата е било установено спокойно – по волята
на предишния владелец – С. Д. и Д. Д..
След като се установява упражняването на фактическата власт върху вещта от
ищцата и предвид липсата на осъществено от ответника обратно доказване по силата на
оборимата презумпция на чл. 69 от ЗС следва, че е налице и намерението за своене, тоест
доказано е наличието на двата елемента на владението – обективния и субективния.
За да се приеме, че в полза на ищцата е възникнало правото на собственост въз
основа на изтекла придобивна давност, е необходимо владението да е осъществявано през
определен период от време и същото да не е спирано или прекъсвано. В настоящия случай
приложима е била общата 10 годишна давност, тъй като няма данни ищцата да е владял
вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят й
не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че от 1985г.
фактическата власт върху процесните поземлени имоти е упражнявана единствено от
ищцата.
В периода на владение на имотите не се установява наличието на законова забрана за
придобиването им по давност. Съгласно чл. 86 от ЗС не може да се придобие по давност
вещ, която е публична държавна или общинска собственост. Такива забрани се съдържат
още в чл.29, т.4 от ЗСГ (отм.), както и в чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ, касаещ само имоти, които
се възстановяват по реда на този закон или по реда на ЗСПЗЗ.
По отношение на горепосочените законови забрани за придобиване по давност съдът
счита, че по делото не са налице данни процесните имоти някога да са били държавна или
общинска собственост, или земя със статут на кооперативно земеползване, поради което не
4
са съществували законови пречки за придобиването им по давностно владение. Няма
никакви доказателства по делото процесните имоти да са били одържавени по реда на чл.12
ЗСГ. Освен това липсват и каквито и да е доказателства по делото, че имотите са били
земеделска земя, включена в ТКЗС или друго подобно образование. Страните не твърдят
такива факти, а и ответникът не представя такива доказателства, които да изключат правата
на ищеца, което е в негова доказателствена тежест. Съгласно решение №21 от 04.02.2011г.,
постановено по гр. д. №1327 по описа за 2009г. на ВКС, II г.о. при предявен иск за
установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот страната,
която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права
или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца
придобивно основание, носи тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което
твърди, че е придобила спорното право, съответно наличието на пречки за осъществяване
придобивното основание на ищеца. В аналогичен смисъл е и постановеното решение № 798
от 16.11.2020г., постановено по гр. д. № 3303 по описа за 2008г. на ВСК, I г.о.
По делото липсват доказателства имотите да са били кооперирани по силата на
членствено правоотношение, напротив свидетелските показания са точно в обратния
смисъл, да са били одържавявани - например съгласно чл.12, ал.2 от ЗСГ (отм.), да са били
отнемани фактически, предвид което същите са запазили статута си на частна собственост и
са владени в реални граници, поради което следва да се приеме, че такива имоти не
подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и следователно липсва и основание да бъдат
включени във фонда на земите по чл.19 от ЗСПЗЗ и да се считат за общинска собственост. В
този смисъл е и заключението по приетата по делото съдебно-техническа експертиза.
Следва да се отбележи също, че разпоредбата на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, разглеждана
във връзка с §4к от ПЗР към ЗСПЗЗ, регламентира прекратяване правото на ползване върху
земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на
Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. А съгласно §4к, ал.1,
вр. ал.6 от ПЗР към ЗСПЗЗ за тези земи се изработват помощен план и план на
новообразуваните имоти, който се одобрява от Областния управител. В хода на настоящото
производство от страна на ответника не се ангажираха никакви доказателства обосноваващи
извода, че процесните имоти са били предоставени за ползване и че същите попадат в
приложното поле на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. След като не е доказано, че имотите попадат в
приложното поле на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, О. не може да придобие правото на собственост
върху тях на това основание.
Ето защо следва да се приеме, че няма пречка за процесния период в полза на ищеца
да е текла придобивна давност, доколкото нито една от законовите забрани не е приложима
за процесните имоти.
Предвид доказаното давностно владение върху имотите от страна на ищцата,
изразяващо се в продължило повече от десет години явно, непрекъснато и необезпокоявано
упражняване на фактическата власт върху тях, при това с намерение за държане на имота
като свой собствен съгласно чл.79 от ЗС и чл.68, ал.1 от ЗС, с оглед липсата на пречка за
процесния период в полза на ищцата да е текла придобивна давност, доколкото нито една от
законовите забрани не е приложима за процесния имот, както и установеното с
удостоверение за наследници наследствено правоприемство и предаване на владението
върху процесния имот от наследодателя на ищцата, съдът следва да приеме за доказано
придобиването правото на собственост върху имота на основание давностно владение и
наследство от страна на ищцата.
Предвид крайния изход от правния спор право на разноски има ищцата. Такива са
били поискани, като се представя списък по чл. 80 от ГПК. Съдът счита, че в полза на
ищцата следва да се присъди сума в размер на 880,00 лева, представляващи сбор от 100,00
лева държавна такса, 600 лева адвокатско възнаграждение и 180 лева възнаграждение на
вещо лице. Останалите включени в списъка по чл. 80 от ГПК суми не следва да се
5
присъждат, доколкото част от тях не представляват съдебни разноски, а за друга част не се
представят доказателства за реалното им осъществяване – арг. т. 1 от тълкувателно решение
№ 6 от 6.11.2013г., постановено по тълк.д. № 6 по описа за 2012г. на ВКС, ОСГТК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо О., БУЛСТАТ ***, с адрес гр. Х. пл. В, №
***, че З. Т. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Х. ул. Хр. С. № ** е собственик на основание
придобивна давност и наследствено правоприемство на поземлен имот с
идентификатор 77181.26.130 по КК и КР на Харманли, одобрени със Заповед № РД-18-
9/23.03.2006г. на ИД на АК, находящ се в местността ГАЛЛИЯТА, незастроен, целият с
площ от 330 кв.м., с трайно предназначение: земеделска, с начин на трайно ползване:
пасище, категория на земята: 8, с номер по предходен план 131.803, при съседи:
77181.26.133., 77181.26.321., 77181.26.132, 77181.26.131, 77181.26.129 и на поземлен имот с
идентификатор 77181.26.132 по КК и КР на Харманли, одобрени със Заповед № РД-18-
9/23.03.2006г. на ИД на АК, находящ се в местността ГАЛЛИЯТА, незастроен, целият с
площ от 1223 кв.м., с трайно предназначение: земеделска, с начин на трайно ползване: за
земеделски труд и отдих /съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, категория на земята: 8, с номер по
предходен план 131.512, при съседи: 77181.26.133, 77181.26.134, 77181.26.92, 77181.26.131,
77181.26.129 и 77181.26.130.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК О., БУЛСТАТ ***, с адрес гр. Х. пл. В,
№ *** да заплати на З. Т. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Х. ул. Хр. С. № ** сума в размер
на 880,00 лева, представляваща направените по делото разноски.
УКАЗВА на З. Т. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Х. ул. Хр. С. № ** да отбележи
съдебното решение в шестмесечен срок от постановяването му, в противен случай
вписването на исковата молба губи действието си.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните пред Окръжен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
6