№ 323
гр. гр. Червен бряг, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Велислава Ст. Енчева
при участието на секретаря Пламенка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Велислава Ст. Енчева Гражданско дело №
20244440100049 по описа за 2024 година
Производство по чл. 34 от Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи (ЗСПЗЗ) и чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Н. Г. Н., от гр. ***, ул. „*** I“ № 40
срещу мълчалив отказ на кмета на *** по искане вх. № 44-Н-152 от 02.06.2021
за издаване на заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ за изземване на земеделски имоти с
№№ ***, ***, ***, и ***, находящи се в землището на с. ***, *** и срещу
изричен отказ, обективиран в заповед № РД-10-188 / 27.08.2021 г. на кмета на
***. Жалбоподателят твърди, че за стопанската 2020/2021 г. процесните имоти
е заявил в декларацията си по чл. 69 от Правилника за прилагане на Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ) като „затревени
ниви“ – код 1150 и е декларирал, че не желае същите или части от тях да се
включват в масиви за ползване. Тези действия той е предприел, отчитайки
многократното унищожаване през годините на реколтата му в процесните
земеделски имоти, за което е сезирал правоохранителните органи, както и
многократно водените дела по чл. 34 от ЗСПЗЗ за ползване на процесните
имоти ( гр. дело № 323 / 2012 г., гр. дело № 918 / 2012 г., гр. дело № 383 / 2013
г. и др. всички по описа на Районен съд – Червен бряг). Развива доводи за
незаконосъобразност на оспорените актове по чл. 146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.
Твърди, че е нарушен принципът на служебното начало – чл. 9 АПК, като
административният орган не е изпълнил задълженията си да изясни всички
факти и обстоятелства от значение за случая. Позовава се на Решение № 8760
от 20.07.2021 г. по адм. дело № 2579/2021 г. на Върховния административен
съд.
Ответникът по жалбата – кметът на ***, чрез адвокат Т. В.-***
изразява становище за неоснователност на същата. Възразява, че не са налице
1
кумулативно предвидените основания по чл. 34 от ЗСПЗЗ за издаване на
позитивен административен акт, поради което формираният мълчалив отказ и
издаденият изричен отказ са законосъобразни. Отчита, че макар и да не е
спазена разпоредбата на чл. 57, ал.8 АПК не се касае за съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като дори и
същото да не е било допуснато административният орган не би стигнал до
изводи и резултати, различни от оспорените актове. Отбелязва, че от
направените проверки и изискани данни не е установено неправомерно
ползване на процесните земеделски имоти от физически или юридически
лица. Поддържа, че законодателят не е възложил на кмета на Общината в
производството по чл. 34 ЗСПЗЗ функции по разследване на евентуално
извършено административно нарушение освен вмененото му задължение да
изиска информация от съответните служби. Игнорирайки възможния път на
исковата защита на накърнените права и избирайки защитата им по
предвидения в чл. 34 от ЗСПЗЗ административен ред, жалбоподателят не е
отчел, че този ред не му гарантира защита в пълен обем. За кмета на
Общината не е налице задължението, нито правомощието да установява
извършителя на нарушението. В защита на тази своя теза ответникът се
позовава на Определение № 4852 от 17.04.2018 г. по адм. дело № 4051/2018 г.
на Върховния административен съд, четвърто отделение.
Отчитайки извършената продажба на процесните земи в хода на
процеса, кметът на *** прави възражение за недопустимост на съдебното
производство поради отпаднал правен интерес – основание за прекратяването
му по чл. 159, т.4 АПК.
Контролиращата страна – Районна прокуратура Плевен не
изпраща представител и не дава заключение.
Съдът, след като съобрази становищата, исканията и доводите на
страните със събраните по делото доказателства и след служебна проверка за
законосъобразност на оспорените административни актове на основание чл.
168 АПК, приема за установено следното:
По делото е установено, че с Определение № 138/ 18.03.2022 г. по
гр. дело № 810/2021 г. Районен съд – Червен бряг е прекратил производството
по делото, приемайки че не е налице фингирания мълчалив отказ, който е
оспорил жалбоподателя. С определение № 1029/26.05.2022 г. по к.а.н.д. №
329/2022 г. Административен съд – Плевен е отменил първоинстанционното
определение и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените
действия като е дал задължителни указания по тълкуването и прилагането на
закона, мотивирайки наличието на фикцията на мълчалив отказ, формиран по
искане вх. № 44-Н-152 от 02.06.2021 г. за издаване на заповед по чл. 34 от
ЗСПЗЗ за изземване на земеделски имоти с №№ ***, ***, ***, и ***,
находящи се в землището на с. ***, ***. Касационният съд е посочил, че
срокът за произнасяне от административния орган следва да се счита 14-
дневен от подаване на искането и същият е изтекъл на 16.06.2021 г., до който
момент не е било налице издаване на административен акт. Отбелязал е, че
правото на оспорване е упражнено в законния срок, поради което жалбата
срещу мълчаливия отказ е допустима. Съгласно чл. 172, ал.3 АПК, когато
бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за
отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна.
2
Административният съд е указал, че независимо от последвалия изричен
отказ, районният съд дължи произнасяне по подадената жалба по същество
като следва да прецени законосъобразността както на мълчаливия, така и на
последвалия изричен отказ на кмета на *** – ответник по жалбата, за издаване
на заповед по чл. 34, ал.1 ЗСПЗЗ.
С решение № 249/21.08.2022 г. по гр. дело № 810/2021 г. Районен
съд - Червен бряг се е произнесъл само по мълчаливия отказ, формиран във
връзка с искане вх. № 44-Н-152 от 02.06.2021 г. за издаване на заповед по чл.
34 от ЗСПЗЗ за изземване на земеделски имоти с №№ ***, ***, ***, и ***,
находящи се в землището на с. ***, *** без да конституира като ответник
кмета на ***.
Първоинстанционното съдебно решение е обезсилено с решение
№ 190/06.04.2023 г. по к.а.д. № 78/2023 г. на Административен съд – Плевен и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
Основанието за недопустимост е неизпълнението на задължението на
първоинстанционния съд за конституиране на надлежния ответник в процеса,
съгласно чл. 153 АПК, а именно органът издал акта. По делото е участвала
като страна ***, а не кметът на ***, който е административният орган, издал
оспорените актове. В хода на касационното производство освен във връзка с
участието на ненадлежна страна в първоинстанционното производство
касаторът се е позовал и на още едно касационно основание за недопустимост
на оспорването по чл. 34 от ЗСПЗЗ, а именно липсата на правен интерес
поради извършените от Н. Г. Н. сделки по продажба на процесните имоти,
обективирани в нотариален акт № 138, том II, рег. № 3905, дело № 310/2022 г.
на нотариус рег. № 768 в регистъра на Нотариалната камара и нотариален акт
№ 139, том II, рег. № 3906, дело № 311/2022 г. на нотариус рег. № 768 в
регистъра на Нотариалната камара. По второто основание за недопустимост
(чл.159, т.4 АПК) касационната инстанция не е изложила мотиви.
При новото разглеждане на спора с решение №287/ 30.08.2023 г. по
гр. дело № 444/2023 г. Районен съд – Червен бряг е отменил оспорвания
мълчалив отказ на кмета на ***, формиран във връзка с искане на Н. Г. Н., от
гр. ***, вх. № 44-Н-152 от 02.06.2021 г. за издаване на заповед по чл. 34 от
ЗСПЗЗ за изземване на земеделски имоти с №№ ***, ***, ***, и ***,
находящи се в землището на с. ***, *** и е върнал преписката на кмета на ***
за издаване на акт при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на
съдебното решение, включвайки и два имота, които не са били заявени по
реда на чл. 34 ЗСПЗЗ в това административното производство, а именно *** и
***, находящи се в землището на с. ***, ***. В съдебно заседание от
19.07.2023 г., съдът е приобщил събраните доказателства с участието на
надлежния ответник. В същото време двата предходни състава на районния
съд, разглеждали делото, не са се произнесли по заповед № РД-10-188
/27.08.2021 г. на кмета на ***, с която е бил постановен изричен отказ по чл.
34 от ЗСПЗЗ за изземване на процесните земеделски имоти.
С решение № 590/21.12.2023 г. по к.а.д. № 847/2023 г.
Административен съд – Плевен, освен посочените пропуски, детерминиращи
порок недопустимост е констатирал наличие на по-сериозен порок, поглъщащ
гореизброените, а именно липса на собствени мотиви на състава на
първоинстанционния съд, засягащ формираната му воля, поради което е
3
обявил за нищожно първоинстанционното съдебно решение и е върнал делото
за ново разглеждане от друг състав. В своето касационно решение
административният съд е дал указания по тълкуването и прилагането на
закона, които са задължителни за настоящия съдебен състав. Касационният
съд е указал, че първоинстанционният съд дължи произнасяне по всички
основания по чл.146 АПК и служебно събира доказателства за изясняване на
обективната истина по спорните между страните факти и тези от значение за
правилното решаване на делото, за които липсват доказателства в преписката,
съгласно чл.170, ал.2 АПК указва доказателствената тежест на жалбоподателя,
който има процесуалното задължение да установи пред съда, че са били
налице условията за издаването на исканата заповед по чл.34, ал.1 ЗСПЗЗ за
изземването на имота и след изясняване на делото от фактическа страна,
следва да съобрази, дали са били налице материално-правните предпоставки
за издаване на заповед по чл.34, ал.1 ЗСПЗЗ – дали към момента на издаване
на отказа заявителят е бил собственик или ползвател на имота на правно
основание, ползван ли е имотът от друго лице (обработван ли е) и може ли
да се установи и установено ли е кое е това лице, съответно това лице имало
ли е правно основание за ползването. Съдът следва да прецени наличието на
правен интерес към момента на подаване на искането, към момента на
издаване на акта.
Процесните указания бяха материализирани от
първоинстанционния съд в разпореждане № 683/12.09.2024 г. по адм. дело №
49/2024 г., насрочвайки последното в открито съдебно заседание и
разпределяйки доказателствената тежест между страните.
Относимите факти са установени при разглеждането на спора и
приобщените доказателства във връзка с оспорването срещу мълчаливия
отказ, но съдът прие същите и във връзка с изричния такъв. Заявените от
ответника доказателствени искания, съдържащи се в отговор с вх. №
4536/25.09.2024 г., касаят изискване на обяснения на жалбоподателя, които по
своята процесуалноправна природа нямат доказателствената стойност на
гласни доказателства. Нещо повече, по всички поставени в искането въпроси
жалбоподателят е изразил вече становища, както в хода на административното
производство, така и по време на проведените съдебни заседания пред
различните инстанции по спора, които са приобщени и са част от материалите
по делото (Същите въпроси са били поставени на жалбоподателя с
разпореждане № 715/ 30.07.2021 г. по гр. дело 810/2021 г., а отговорите са
обективирани в протокол № 295/05.10.2021 г. по гр. дело № 810 / 2021 г. по
описа на Районен съд – Червен бряг).
Фактите по спора сочат, че процесните имоти са били заявени през
стопанската 2020/2021 г. за ползване от жалбоподателя Н. Г. Н., от гр. *** в
качеството му на техен собственик, съгласно подадена декларация по чл. 69 от
ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 37б, ал.1 от ЗСПЗЗ с вх. № 96/30.07.2020 г., с
посочен начин на трайно ползване код 1150 –„затревена нива“, като
собственикът е декларирал, че не желае същите или части от тях да се
включват в масиви за ползване.
Административното производство по чл. 34 от ЗСПЗЗ е започнало
пред кмета на *** с искане вх. № 44-Н-152 / 02.06.2021 г. от Н. Н. след като
същият е установил, че части от земеделските имоти с №№ ***, ***, ***, и
4
***, находящи се в землището на с. ***, ***, са засети от обработващите
съседните на тях масиви за ползване. Заявителят е легитимирал правото си на
собственост с нотариален акт № 102, том III, рег. № 4754, нотариално дело №
702/2008 г. на нотариус рег. № 022 на Нотариалната камара.
В предвидения от закона срок едноличният административен
орган – кметът на *** не е издал искания акт. Хронологията на неговите
действия е ясно очертана в определение № 1029/26.05.2022 г. по к.а.д. №
329/2022 г. на Административен съд – Плевен, в което съдът е посочил, че
срокът за произнасяне от административния орган следва да се счита 14-
дневен от подаване на искането и същият е изтекъл на 16.06.2021 г., когато е
възникнал фингирания факт на мълчаливия отказ. Жалбата на Н. Н. срещу
него е подадена на 01.07.2021 г., т.е. в едномесечния преклузивен срок по чл.
149, ал.2 АПК.
Видно от материалите на административната преписка кметът на
*** е поискал с писмо изх. № 42-00-264/17.06.2021 г. от Държавен фонд
"Земеделие" гр. Плевен и от Общинска служба по земеделие гр. Червен бряг
информация от кого се обработват земеделски имоти с № ***, ***, *** и ***,
находящи се в землището на с. ***. С писмо изх. № 02-15410880/22.06.2021 г.
Държавен фонд "Земеделие" Областна дирекция Плевен е отговорила на
писмото на кмета на ***, че в срок до 30.07.2012 г. ще бъде изготвен регистър
на имотите, който е публичен и чрез интернет страницата ще се установи
кандидатът, регистрирал съответния имот за подпомагане. Общинска служба
по земеделие гр. Червен бряг е изложила, че за процесните имоти няма
регистрирани договори за наем, аренда или други форми на стопанисване
освен декларирания по чл. 69 от ППЗСПЗЗ от техния собственик Н. Н..
Със заповед № РД-10-174/06.08.2021 г. кметът на *** е назначил
комисия, която да извърши оглед и проверка на място във връзка с искане вх.
№ 44-Н-152/02.06.2021 г. на Н. Н., след което да изготви констативен
протокол. Такъв е бил съставен на 11.08.2021 г., с който колективният
помощен орган е приел, че процесните имоти не се обработват. Огледът е бил
осъществен с помощта на техническо средство GPSMAP64s, като
местоположението на имотите е определено с географски координати след
справка в Кадастрално-административната информационна система на
Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Не е съставен картен
материал от проверката.
Със заповед № РД-10-188/27.08.2021 г. кметът на *** е отказал на
основание чл. 34, ал.1 от ЗСПЗЗ изземването на поземлени имоти с
идентификатор ***, ***, *** и *** по КККР на с. ***, ***, собственост на Н.
Г. Н., съгласно нотариален акт за покупко-продажба № 102, том III, рег. №
4754, нотариално дело № 702/2008 г. на нотариус рег. № 022 на Нотариалната
камара. Позовал се е на приетите справки от Държавен фонд "Земеделие" гр.
Плевен, от Общинска служба по земеделие гр. Червен бряг и констативен
протокол на назначената със заповед № РД-10-174/06.08.2021 г. комисия.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза от специалист
по геодезия, кадастър и фотограметрия, инж. Минко Червенков, която след
като се е запознала с материалите и след извършен оглед на място е
установила, че от имот №***, с площ 2.156 дка, с начин на трайно ползване
затревена нива с код 1150 са останали 1750 кв.м.(обработваните са били засети
5
с пшеница); от имот №***, с площ от 2.800 дка, с начин на трайно ползване
затревена нива с код 1150 са останали 1944 кв.м. (обработваната част е
изорана, като вероятния предишен посев е бил пшеница); от имот № ***, с
площ от 11.140 дка, с начин на трайно ползване затревена нива с код 1150 са
останали 7.640 кв.м.(обработваната част е била изорана); от имот № ***, с
площ 3.396 дка, с начин на трайно ползване затревена нива с код 1150 са
останали 0.000 кв.м. (т.е. цялата нива е била изорана и преди това ползвана).
Констатирала е, че липсва достъп до имоти *** и *** поради обработване
(изорани) на пътищата.
Във връзка с използваното от комисията по заповед № РД-10-
174/06.08.2021 г. на кмета на *** техническо средство Garmin GPSMAP64s
експертът посочва, че то не е геодезически уред за точни измервания.
Приложението му е за ориентиране досежно местоположението на имот, но
точността му е плаваща поради факта, че се формира от броя на „засечените“
спътници. Колкото повече (сателити) спътници (излъчващи сигнал, достъпен
за устройството) биват „уловени“, толкова по-точно е отчитането на
местоположението. Липсата на картен материал, изготвен от комисията не
позволява да се провери автентичността на установените от нея данни. За
разлика от нея вещото лице по съдебно-техническата експертиза е приложило
към своето заключение автентичен картен материал от проведените
замервания и резултати.
Разпитани като свидетели участниците в комисията (помощен
орган в административното производство) по заповед № РД-10-174/06.08.2021
г. на кмета на *** не могат да посочат използваната от тях методика по
индивидуализиране на процесните имоти, респ. да установят автентичността
на направените замервания.
Съгласно чл. 34, ал.1 ЗСПЗЗ по искане на собствениците или на
ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право
на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по
местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно
основание, и се предоставят на собствениците им, съответно на ползвателите
им на правно основание. За установяване на неправомерното ползване кметът
служебно изисква информация от Държавен фонд "Земеделие" -
Разплащателна агенция, или от регионалните му териториални структури
и/или от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите,
съответно от службата по геодезия, картография и кадастър. Следователно, за
да бъде издадена такава заповед, е необходимо да се установи кумулативното
наличие на следните предпоставки: искане до компетентния административен
орган от собственик или ползвател на имот, възстановен по реда на
ЗСПЗЗ земеделски имот (Тълкувателно решение № 1 от 25.01.2013 г., по
тълкувателно дело № 3 / 2011 г. на Върховния административен съд на
Република България – Общо събрание на колегиите), ползване на този имот от
трето лице и това ползване да е без правно основание.
Създаденият в чл. 34 от ЗСПЗЗ особен облекчен ред за защита на
правото на собственост се обосновава именно с прогласения в чл.21 от
Конституцията на Република България принцип, че земята е основно
национално богатство, което се ползва от особената закрила на държавата и
обществото, като обработваемата земя се използва само за земеделски цели и
6
промяна на нейното предназначение се допуска по изключение при доказана
нужда и при условия и по ред, определени със закон.
Предвидения облекчен ред за защита правото на собственост е в
съответствие с чл.17, ал.1 и ал.3 от Конституцията на Република България, с
които е прогласен принципът за неприкосновеност на правото на чатна
собственост, както и че то се гарантира от закона. Това означава, че и в
способите за защита на правото на собственост законът следва да гарантира
равни права на всички правни субекти, а да не създава облекчени правила за
защита според способа за придобиване на правото на собственост.
В контекста на горното възраженията на ответника, че
игнорирайки възможния път на исковата защита на накърнените права и
избирайки защитата им по предвидения в чл. 34 от ЗСПЗЗ административен
ред, жалбоподателят не е отчел, че този ред не му гарантира защита в пълен
обем, са неоснователни. При доказано нарушение на правото на собственост,
както е в случая за кмета на Общината е налице задължението и
правомощието да установи извършителя на нарушението, което той не е
направил.
Неоснователни са доводите на административния орган, че
неговите правомощия се свеждат само до установяване на неправомерното
ползване и способите за това се изчерпват с изискване и преценка на
информация от три държавни институции (Общинска служба по земеделие,
гр. Червен бряг; Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция и
Служба по геодезия, картография и кадастър - Плевен), като изброяването им
не е кумулативно, а алтернативно. Подобна теза не намира подкрепа в
нормативните източници, относими към спора. Това би означавало
въпросните три служби да водят регистър и на лицата, ползващи незаконно
или без основание земеделски имоти, което е правно неиздържано и подобна
нормативна уредба липсва.
Неточна е квалификацията на кмета на *** досежно пропуска му
да уведоми страната за наличие на хипотезата на чл. 57, ал.8 АПК при
издаване на процесните актове. Изразената теза, че не се касае за съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като дори и
същото да не е било допуснато административният орган не би стигнал до
изводи и резултати, различни от оспорените актове е неправилна. Езиковото
тълкуване на разпоредбата показва, че целта на използваното наречие
незабавно е да се подчертае неотложността и необходимостта от бързина в
действията на органа, чрез които единствено би могло да се гарантира
законосъобразното развитие на производството. Освен това, следва да се
отбележи, че както правната доктрина, така и съдебната практика
квалифицират като съществени нарушения на
административнопроизводствените правила не само тези, които са повлияли
на правните изводи на административния орган, но и които биха могли да
повлияят и не изключват възможността от различен резултат.
Направеното от административния орган възражение за отпаднал
правен интерес от оспорването (чл.159, т.4 АПК) поради продажба от
жалбоподателя на процесните имоти в хода на висящия процес е
неоснователно.
7
Действително Н. Г. Н. е продал земеделските имоти с №№ ***,
***, ***, и ***, находящи се в землището на с. ***, *** с нотариален акт №
138, том II, рег. № 3905, дело № 310 / 2022 г. на нотариус рег. № 768 в
регистъра на Нотариалната камара и нотариален акт № 139, том II, рег. №
3906, дело № 311 / 2022 г. на нотариус рег. № 768 в регистъра на Нотариалната
камара. Посочените сделки обаче не рефлектират върху абсолютната
положителна процесуална предпоставка по възникване правото на съдебно
оспорване правен интерес, а имат значение за процесуалната легитимация на
жалбоподателя. Налице е процесуална субституция при условията на
субсидиарно прилагане на чл. 226 ГПК във връзка с чл.144 АПК, съгласно
който ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено
върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни. В случая
Н. Г. Н. има качеството на първоначална страна, поради което за него не е
отпаднал правния интерес от оспорване. Следователно не е налице
посоченото от ответника по жалбата основание за прекратяване на съдебното
производство.(В този смисъл виж Решение № 12984 / 03.11.2010 г. по адм.
дело № 9691 / 2010 г. на Върховния административен съд, петчленен състав;
Определение № 6930 / 11.07.2022 г. по адм. дело № 3359 / 2022 г. на
Върховния административен съд, петчленен състав; Определение № 5645 /
11.05.2021 г. по адм. дело № 4095 / 2021 г. на Върховния административен съд,
трето отделение; Определение № 13613 / 18.10.2013 г. по адм. дело № 9566 /
2013 г. на Върховния административен съд, петчленен състав; Определение №
12651 / 28.10.2009 г. по адм. дело № 10708 / 2009 г. на Върховния
административен съд, петчленен състав).
Досежно наличието на процесуалната предпоставка правен
интерес следва да бъдат съобразени и задължителните указания, дадени с
решение № 590 / 21.12.2023 г. по к.а.д. № 847 / 2023 г. на Административен
съд – Плевен, които отчитайки транслативния ефект на вещни права на
посочените сделки, касаещи процесните имоти са в насока, че
първоинстанционният съд следва да прецени наличието на правен интерес
към момента на подаване на искането, към момента на издаване на акта. (В
този смисъл е и Тълкувателно решение № 3 / 16.04.2013 г. по тълкувателно
дело № 1 / 2012 г. на Върховния административен съд на Република България
– ОСС от I и II колегия на ВАС, макар и касаещо само хипотеза на
нищожност).
Аргументи в подкрепа на тезата за наличие на правен интерес
могат да се търсят не само в наличното засягане на права свободи и законни
интереси (както и тяхното застрашаване) за конкретния темпорален период на
действие на оспорените актове, но и предвид възможността за предявяване на
иск за обезщетение по чл. 203 АПК при евентуално успешно проведен
съдебен процес във връзка с предприетото оспорване.
Законът за собствеността и ползването на земеделските земи е
специален закон, но доколкото в него няма разпоредби относно процедурата
по провеждане на административното производство и издаването на
административни актове, са приложими нормите на
Административнопроцесуалния кодекс. В случая, кметът на *** не е
предприел следващите се по АПК административнопроизводствени действия
по изясняване на релевантните за производството факти в периода на
8
формиране на мълчаливия отказ, а след това извършените от него такива се
характеризират с липса на задълбоченост, всеобхватност и истинност.
Съгласно чл. 35 от АПК индивидуалният административен акт се издава, след
като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят
обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации,
ако такива са дадени, съответно направени. Приетата по делото съдебно-
техническа експертиза сочи, че административният орган не се е справил с
това свое задължение. Същият не е проявил дължимата инициатива да
установи лицата, обработвали съседните на имотите на жалбоподателя масиви
и да изиска дължимите сведения от тях във връзка със случая, използвайки
помощта и на специалист по геодезия, картография и кадастър. Нормата от чл.
36 АПК доразвива заложения в чл.9 АПК принцип на служебното начало и
разписва ясно задълженията на административния орган при упражняване на
законовите му правомощия по чл. 34, ал.1 от ЗСПЗЗ, които в случая не са били
реализирани в пълнота, което е довело и до неточно прилагане на материалния
закон.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд -
Червен бряг счита, че оспорените откази (мълчалив и изричен) са издадени
при условията на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, неточно прилагане на
материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона –
основания за отмяната им като незаконосъобразни по смисъла на чл. 146, т.3,
т.4 и т.5 АПК.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал.1 АПК вр. с чл.
226, ал.3 АПК и чл. 38, ал.1 от Закона за адвокатурата съдът намира, че
заявените от жалбоподателя разноски са дължими в пълния им направен
размер и следва да бъдат поставени в тежест на ответника. Високата
фактическа и правна сложност на спора обосновават неоснователност на
искането за редуцирането им.
Диференцирани по съдебни производства във връзка с развитието
на спора пред отделните инстанции, настоящият състав на Районен съд
Червен бряг установи следните сторени и дължими за жалбоподателя
разноски: 1.По гр. дело № 810 / 2021 г. по описа на Районен съд – Червен бряг
сумата от 1138,40 лева, от които: 508,40 лева депозит за вещо лице, 30,00 лева
ДТ, 600,00 адвокатски хонорари по договори за правна защита и съдействие
№№26/01.06.2021 г., 29/07.12.2021 г., 37/17.01.2022 г. (стр.54, стр.146,стр.241);
2.По адм. дело № 329 / 2022 г. по описа на Административен съд – Плевен
сумата от 100,00 лева, адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие № 14 от 11.05.2022 г.; 3.По адм. дело № 78 / 2023 г. по
описа на Административен съд – Плевен сумата от 1000,00 лева, адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 20.01.2023 г.;
4.По гр. дело № 444 / 2023 г. по описа на Районен съд – Червен бряг сумата от
1000,00 лева, адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие №8 от 18.05.2023 г.; 5.По адм. дело № 847 / 2023 г. по описа на
Административен съд – Плевен няма данни за сторени разноски от
жалбоподателя Н..
Следователно общият размер на действително извършените
разноски възлиза на сумата от 3238,40 лева.
9
По настоящото административно дело № 49/2024 г. по описа на
Районен съд - Червен бряг жалбоподателят Н. Г. Н. е представляван от адвокат
И. А. по реда на чл.38 вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата, поради което
съдът определя разноски за процесуалното му представителство по чл.8, ал.3
от Наредба №1 от 09.04.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 1 000,00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172 АПК, Районен съд –
Червен бряг
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Н. Г. Н., от гр. ***, ЕГН:**********
мълчалив отказ на кмета на *** по искане вх. № 44-Н-152 от 02.06.2021 г. за
издаване на заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ за изземване на земеделски имоти с
№№ ***, ***, ***, и ***, находящи се в землището на с. ***, *** и изричен
отказ, обективиран в заповед № РД-10-188 / 27.08.2021 г. на кмета на *** за
издаване на заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ за изземване на земеделски имоти с
№№ ***, ***, ***, и ***, находящи се в землището на с. ***, ***.
ОСЪЖДА *** да заплати на Н. Г. Н., от гр. ***, ЕГН:**********
сумата от 3238,40 лева (три хиляди двеста тридесет и осем лева и четиридесет
стотинки), представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА *** да заплати на адвокат И. А. А., с ЕГН: **********,
от АК-Плевен сумата от 1000,00 (хиляда) лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по чл. 38 от Закона за
адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд –
Плевен.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
10