№ 264
гр. **, 02.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ** в публично заседание на шестнадесети юли през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна Ат. Танева
при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова
като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Търговско дело №
20235500900384 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД – за
заплащане на обезщетение за настъпили вреди и акцесорни претенции с
правно основание чл.86 ЗЗД.
В исковата молба се посочва, че през 2021 г. в ОС** е подадена
частична искова претенция, със същото основание, страни и предмет, но с
различен размер на иска, като е образувано т.д. 1516/21. Цената на предявения
тогава частичен иск е главница 19 905 лева и законна лихва върху главницата
за периода 01.11.18 г.- 01.11.2021 г. - 6 065 лева, ведно със законната лихва
върху главницата от предявяване на иска в съда. Частичният иск е уважен
Решение №375/19.12.2022 г. Актът не е влязъл в законна сила и е предмет на
в.т.д 224/2023 по описа на Апелативен съд **. Решение №375/19.12.2022 е
постановено с участието на встъпилото /чл.226, ал.2 ГПК/ по делото трето
лице **, ищец по настоящото производство.
Твърди се, че на 31.03.2022 г. с договор за цесия, с нотариална заверка на
подписите на страните, материалното право, предмет на настоящото дело,
така също и на т.д. № 1516/21г. на Окръжен съд – **, е прехвърлено от ** на
**. По този начин правоприемник на спорното право става **, последното
встъпва в процеса и участва в производство по частичния иск, като
постановеното решение № 375/19.12.2022г. има СПН и спрямо него като
1
приобретател по силата на договора за цесия. Това обуславя правния интерес
на ** и е процесуална предпоставка дружеството да е ищец и да предяви
настоящата претенция срещу двамата ответници.
Посочва се, че процесуалната легитимация на двамата ответници се
обуславя от факта, че на 13.10.2022 г. ** прехвърлил цялото търговско
предприятие на ** **, като съвкупност от права, задължения и фактически
отношения, по смисъла на чл.15 ТЗ, на трето лице **, ЕИК ** /вписване в ТР
20221021144133/. По този начин, по силата на закона - чл.15, ал.3.вр. с ал.1 от
ТЗ, за двете дружества възниква солидарна отговорност, като наред с
отчуждителя - **, като ** - **, така и приобретателят ** отговаря за
задълженията на предприятието на ЕТ, съществуващи към датата на
сключване на договора за покупко-продажба на търговското предприятие /така
Р.213/30.12.2010 на ВКС, т.д.29/2010, ТК, 2-ро отд./.
Поддържа се, че за паричните задължения, предмет на настоящия иск, от
ищеца до ** е изпратена покана за плащане, но сумата не е платена.
Физическото лице ** е съдружник в **, което обуславя свързаност по см. на
закона и знание у това ЮЛ, за делата и задълженията на предприятието на ЕТ,
което дружеството ** е придобило на 13.10.2022 г.
Излага се следната фактическа обстановка: през стопанската
2017/2018г. ** отглежда ориз в землището на **, обл.**. Имотите му са
отдадени под наем от ответника ** в качеството му на **- **, ЕИК **. Със
сключването на двата договора за наем ** получава фактическата власт и
държането на имотите. Въз основа на тях ищецът придобива право да ги
ползва, обработва и прибере реколтата от тях. Общата площ на наетите имоти
е 1564 дка.
Земеделските площи в ** са обработени и засети от „**” с ориз, като
дружеството е в правото си да ожъне, прибере и продаде собствената си
реколта. Своите права върху засятата земеделска реколта от ориз в ** **
извежда от чл.2, ал.2 от Закона за арендата в земеделието, от факта, че
процесните земеделски имоти са „очертани” в анкетните карти от ,**”, като
информацията е подадена в съответната администрация ОбС- Земеделие,
получена е субсидия именно, заради отглеждането на ориз от „**” в тези
имоти, земеделските имоти са получени и фактически държани на годно
правно основание, продукцията е засята, отгледана и стопанисвана в срока на
2
действие на процесните договори за наем, като се твърди, че права върху нея
/реколтата/ в полза на трети лица няма и не са учредявани. Тези обстоятелства
са възприети в мотивите на решението по т.д.1516/21 по описа на СтОС.
На 10.10.2018 г. ** в качеството му на ** ангажира своя частна мобилна
охрана, която по указания на ** ограничава достъпа и не позволява на ** да
влезе в държаните от него оризови площи. В същото време ** под
протекцията на своя частна охрана, навлиза със своя техника /комбайн/ в
оризища на „**”, започна жътва в най-добрите оризови клетки с най-висок
добив на кг/дка от ориза на „**”, натоварва го в свои камиони с ремаркета,
изнася и продава на трети лица. Твърди се, че всичко това става без съгласието
и против волята на собственика на реколтата - „**”. Жътвата на ** и
ограничението на достъпа на ищеца продължава от 10.10.2018 до
01.11.2018 г. Пред разследващите органи ** посочва като причината за
навлизането си в чуждите имоти и отнемането на реколта от 700 дка, твърдяна
от него парична претенция от 31 735 лева.
Още на 10.10.2018 „**” подава жалба до ОДМВР** и РП** срещу я. И..
На 25.04.2019г. с постановление на Окръжна прокуратура **, пр.пр.№ 2398/18
е образувано досъдебно производство за престъпление по чл.323 /ДП 59/19
ОСлО при ОП- **/. В хода на досъдебното производство пред разследващите
органи, в протокол при разпита му, ** заявява и признава, че е ожънал 700
дка, като е събрал и продал всичката продукция от тези площи на трети лица.
Поддържа се, че актът на извършване на жътва без разрешение от собственика
и отнемане на чуждата реколта от **, без валидно правно основание, не по
законоустановения ред, е безспорно установен, признава се от него, не се
оспорва и е доказан, което е прието и в мотивите на Решение 375/19.12.2022,
т.д.1516/2021 ОС**.
В хода на образуваното досъдебно производство - РП**, пр.пр.
4439/2018 г. е повдигнато обвинение, изготвен обвинителен акт за това, че **
**, в качеството си на ЕТ **, през октомври месец на 2018г., в **, общ.**,
самоволно, не по установения от закона ред, е осъществил едно оспорвано от
другиго /** / свое действие или предполагаемо право, като случая не е
маловажен - престъпление по чл.323, ал.1 НК. Образувано е НОХД
№1478/2023 на PC **.
Твърди се, че като пряка последица от тези противоправни действия на
3
**, за дружеството **” ЕООД настъпват имуществени вреди, а именно,
материални вреди в общ размер на 255 797 лева. Тази сума представлява
пряка вреда за **, които са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправните действия на **, както и с деянието за което е образувано ДП,
повдигнато му е обвинение и е внесен обвинителен акт в съда. Посочва, че
доказателствата за изложената фактология и изводите за авторство на
противоправното деяние са възприети в мотивите на Решение 375/19.12.2022,
т.д. 1516/2021 на ОС СТЗ.
Поддържа се, че дружеството ** е претърпяло загуба, тъй като
вследствие на противоправните действия на втория ответник, описани по-
горе, неговото имущество се е намалило и той не е получил добивите на
реколтата от 700 дка. /тъй като ** без правно основание ги е ожънал и
разпоредил с тях/. Твърди се, че имуществените вредите от деянието са
безспорно настъпили, като техния размер е установен в мотивите на решение
№ 375/19.12.2022, т.д. № 1516/2021 на ОС**, доказват се и от извършените по
т.д. № 1516/21 съдебни експертизи на вещи лица. Изводите в тях се
потвърждават изцяло и от проведените по ДП експертизи и писмени
доказателства. Обосновават се също така и от общо известните и официално
заявени писмени данни на компетентните държавни ведомства, занимаващи се
със земеделие и статистика у нас. Счита, че няма спор, а и самият деец **
заявява в протокол за разпит пред органите на ДП, че е ожънал 700 дка.
Фактът е проверен и приет за настъпил и от всички състави на Окръжен съд-
СТЗ, проверяващи актовете на наблюдаващия прокурор по ДП
(опр.399/12.11.21, стр.8 абз.2, вчнд 2553/21; Опр. 192/12.03.20, стр.4, абз. 1,
вчнд 1042/20, опр.260075/09.10.20, стр.5, абз.2-ри, вчнд 2436/20). За
стойностите на добив и цена на оризовата арпа ищецът използва данни от три
официални източника в страната: 1.От Годишния доклад за състоянието и
развитието на земеделието за 2019 г. на Министерство на земеделието,
храните и горите официално е посочено, че средният добив от ориз за страната
през 2018 е 613 кг/дка. 2. ** официално обявява 507 кг/дка стойности като
среден добив от ориз за стопанската 2018 г в Старозагорска област, 3.
Национален статистически институт на РБ, е обявило средна пазарна цена на
оризова арпа за 2018 г. от 517 лева за тон. Посочва, че по т.д. 1516/2021 е
изпълнена съдебно техническа и счетоводна експертиза, която обосновано
посочва среден добив и средна пазарна цена на оризовата арпа през 2018 г., а
4
именно 539 кг/дка и цена 517,20 лв. / тон.
Съобразно данните от посочените източници, ищецът счита, че ожънати
от ** 700 /дка/ х 539 /кг.дка/ се равняват на 377 300 кг или 377.3 тона.
Посочва, че цената за тон ориз през 2018 г. е в размер на 517,20 лв. за
тон, дадена официално от НСИ, от комплексната съдебно-техническа и
счетоводна експертиза т.д. № 1516/2021 ОС**, така също и експертизата на
вещо лице, изготвена по ДП (може да се цени и има стойността на писмено
доказателство). Остойностени количествата на твърдяната претърпяна загуба
/вреда/ правят сумата от 195 139 лева /главница/ (377,3 т. х 517,20 лв/т.).
Добавена и полагащата се законна лихва за 3 г. върху тази сума, считано от
01.11.2018, когато ** е приключил „своята” жътва и е напуснал с охраната си
нивите, до 01.11.21, дължимата законна лихва върху причинените от него
вреди е 60 658 лева.
Посочва се, че общият сбор е 255 797 лева.
Относно солидарна отговорност на ответниците се цитира съдебна
практика, съгласно която Едноличният търговец отговаря с цялото си
имущество за всички свои задължения, независимо от тяхната природа -
частноправни или публичноправни. Развиват се съображения, че тъй като
физическото лице и търговското му предприятие като ЕТ са едно и също лице,
не следва да бъдат разделяни като различни правни субекти. От друга страна
наказателната отговорност е лична и се носи от физическото лице. С оглед
сливането на имуществото на ФЛ и ЕТ, гражданската отговорност от тези
субекти може да бъде ангажирана, като всички имуществени вреди от
престъпната дейност на физическото лице следва да бъдат понесени и
репарирани от патримониума, както на физическо лице, така и на ЕТ.
Едноличният търговец е носител едновременно на търговски и на граждански
права и задължения. С едно и също имущество той отговаря по задълженията,
възникнали в резултат на упражняване на търговската си дейност и по
всякакви други имуществени и деликтни отношения. Както физическото лице
отговаря с цялото си имущество за задълженията на едноличния търговец,
така и за задълженията на физическото лице отговаря и предприятието му.
Като се има предвид, че ЕТ не са ЮЛ, нито различни правни субекти от
физическото лице, за задълженията възникнали от дейността на физическото
лице, действащи като ЕТ, отговорността се носи от съответното физическо
5
лице и обратно. По този въпрос правната доктрина и съдебната практика са
категорични и не съществува спор.
Като безспорно посочва обстоятелството, че на 13.10.2022 / вписване в
ТР 20221021144133 / с Договор за покупко-продажба на предприятие на ЕТ по
см. на чл.15, ал.1 от ТЗ, **, в качеството си на **-**” е прехвърлил на **
цялото търговско предприятие на ЕТ, включващо права, задължения и
фактически отношения. Съобразно разпоредбата на чл.15, ал.3 ТЗ заявява, че
получените права от ** надхвърлят многократно претенцията по настоящия
спор. Липсват споразумения с кредиторите, поради което претенцията се
търси солидарно от прехвърлителя и правоприемника му. Поканата до „***”
не довежда до плащане на задължението, поради което претенцията е
насочена по съдебен ред.
Поддържа се, че е налице пряка причинно-следствена връзка между
противоправното поведение на втория ответник и вредите, причинени от него
на **. При условие, че самоуправните действия на **, последвалата незаконна
жътва, отнемането и продажбата на реколтата от негова страна на трети лица,
не са били осъществени от втория ответник, то за ** няма да настъпят
описаните по-горе вреди. Това е така, защото ** сам щял да ожъне, прибере и
продаде собствената си реколта на цени и при добиви, не по-малко от тези,
посочени в официалните данни за страна, установени от вещите лица и
заявени от Министерството на земеделието и Националният статистически
институт. Виновното противоправното поведение на втория ответник не
позволило това да се случи и е довело до настъпването на заявените вреди.
Ищецът счита, че е реализиран пълният фактически състав на иска по
чл.45 ЗЗД. Налице е противоправно поведение, вина, имуществени вреди,
както и пряка причинно-следствена връзка м/у противоправното поведение на
втория ответник и настъпилите вреди.
Предвид изложеното е направено искане да се уважат предявените
искове и да се постанови решение, с което солидарно да се осъди **, ЕИК **,
*** и **-**", ЕИК **, ***, да заплатят на **, с ЕИК ** сумата от 229 827
лева, от които 175 234 лева - главница, частично предявена от общ размер
195 139 лв. и сумата 54 593 лева - законна лихва върху главница за
периода 01.11.2018 г.-01.11.2021 г., частично предявена от общ размер 60
658 лева.
6
Посочва се, че предявените искове са частични и са обвързани с
предмета на т.д. № 1516/2021 по описа на СтОС, водено за другата част от
исковете, като с настоящите се претендира оставащата част, горницата от
спорно право - възстановяване на виновно причинени чрез деликт
имуществени вреди, в общ в размер на 255 797 лева.
Претендира се присъждане на главницата по настоящия иск, ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда, до
окончателна заплащане на сумата.
При уважаване на исковата претенция се претендират и разноските по
делото за държавна такса, разноски за вещи лица и адвокатски хонорар.
С отговора на исковата молба ответникът заявява, че предявените
искове са недопустими поради липса на активна материална или
процесуална легитимация да води настоящото производство. Оспорва се и
пасивната легитимация на двамата ответници да отговорят по предявените
искове.
Не се оспорва обстоятелството, че по претендираните с исковата молба
оставаща част от главница и лихва са предявени вече частични искове, за
което действително има постановено Решение по частичен иск, постановено
от Окръжен съд - ** по ТД №1516/2021г., с което Решение е уважен този
частичен иск и това Решение е потвърдено от Апелативен съд - ** по в.т.д. №
224/2023г. Против Решението на Апелативен съд - ** обаче е депозирана
касационна жалба пред ВКС и към момента делото е висящо, при което
положение до влизането му в сила не е налице сила на присъдено нещо.
От друга страна, се посочва, че следва да се има предвид, че делото е
заведено като частична претенция от името на „**“ ЕООД против ответника
** - **“.
По отношение на силата на присъдено нещо, в това число обективни и
субективни предели на съдебното решение, се посочва, че решението следва
да е влязло в сила. В противен случай то е непротивопоставимо на третите
лица, които не са участвали в производството и по отношение, на които силата
на присъдено нещо не важи. На следващо място, след като търговското
предприятие, според твърдението на ищцовото дружество е прехвърлено в
хода на производството, по което е постановено невлязлото в сила Решение и
правоприемника ** не е участвал в другото производство, то ако се приеме, че
7
настоящото производство касае окончателната част от иска, то следва да се
има предвид, че това производство следва да бъде между първоначалните
страни, които са участвали в производството по частичния иск, а именно: „**“
ЕООД и ** - **“.
Прави се възражение за нищожност на представения с исковата
молба Договор за цесия, сключен на 31.03.2022г. между „**“ ЕООД и **,
поради невъзможен предмет, накърняване на добрите нрави, заобикаляне на
закона и липса на съгласие. Твърди се, че Договорът за цесия е нищожен на
всяко едно от посочените по-горе основания поотделно.
Развиват се съображения, че от правилото, установено в чл. 99 ал. 2 ЗЗД,
според което вземането преминава върху цесионера в обема, в който цедентът
го е притежавал следва, че предмет на цесионната сделка не могат да бъдат
бъдещи, а само съществуващи вземания, т.е. тяхното съществуване е условие
за нейната действителност. Посочва се, че независимо от разнообразието на
основанията, на които цесията се извършва, определеността респ.
определяемостта на съдържанието на престацията е изискване за
действителност на всяко едно от тях. Договорът за цесия винаги предполага
съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание, което в
настоящия случай не е налице.
На следващо място се оспорва авторството на представения договор за
цесия от 31.03.2022 г., като се твърди, че същият не е подписан и то на всяка
страница, от правоимащите лица, посочени в Договора. Оспорва се и
представителната власт за подписване на Договора, както на упълномощения
Р. С. З., така и на упълномощения *** **.
На следващо място, се твърди че в случая е налице и нееквивалентност
на престациите по Договора за цесия.
На следващо място се посочва, че Договорът за цесия е сключен, за да
може да се осуетят вземанията на всички кредитори на „**“ ЕООД, които към
датата на сключване на Договора за цесия са много на брой и с огромни
вземания.
Твърди се, че спрямо „**“ ЕООД е открито производство по
несъстоятелност с Решение № 102 от 23.03.2023г. по т.д. № 255/2022г., по
описа на Окръжен съд - **, като със същото това Решение съдът е посочил
начална дата, на която „**“ ЕООД е изпаднала в неплатежоспособност, а
8
именно 05.05.2017г.
Счита, че от горното, безспорно се установява, че единствената цел на
сключването на този договор е да бъдат увредени кредиторите на „**“ ЕООД.
Сочи, че от преамбюла на Договора за цесия, е видно, че пълномощник на
Цесионера е лицето *** **, който е брат на управителя на Цедента - *** **.
В т.2.1 от Договора за цесия страните са се договорили, че плащането ще
бъде извършено на части, както и че начинът на плащане и падежите ще бъдат
договорени в допълнителен анекс. Никъде обаче не е посочен размерът на
продажната цена, срещу която се придобива правото на парично вземане. Не
са представени каквито и да е анекси към исковата молба, с оглед горното.
На следващо място се посочва, че уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
не е връчено на нито един от двамата ответници по делото, поради което не е
възникнал и ефекта на цесията.
Прави се възражение за изтекла погасителна давност, като се твърди,
че по начина, по който са предявени исковете с исковата молба, същите са
погасени по давност и нито едно от дружествата не дължи каквито и да е
суми.
Алтернативно, се твърди, че предявените искове са изцяло
неоснователни.
Посочва се, че между „**“ ЕООД и ** я. - **“ има сключени Договор за
наем № 313 от 24.07.2017г. и Договор за наем № 314 от 24.07.2017г. По двата
договора за наем ** - **“ е бил предоставил под наем недвижими имоти общо
в размер на 1565,121 дка /хиляда петстотин шестдесет и пет декара и сто
двадесет и един квадратни метра/ срещу наемна годишна цена в размер на 120
кг на декар зърно /пшеница или ечемик/. Задължението и по двата договора
следва да бъде престирано на ** - **“ до 15.08.2018г. Пояснява, че жътвата на
продукцията следвало да бъде извършена от ** я. - **“.
Отделно от горното, „**“ ЕООД към онзи момент дължало и все още
дължи на ** - **“ суми за услуги, за които е налице влязло в сила Решение
постановено по т.д. № 254/2018г., по описа на Окръжен съд - гр. **.
Твърди се, че към 15.08.2018г. задължението за изплащане на наемната
цена не е изпълнено, като „**“ ЕООД не отговарял на телефонните обаждания
на ** - **“. Отделно от това, „**“ ЕООД е дължало на ** - **“ не малка сума
пари по предходни правоотношения. Представителят на ** - **“ посетил на
9
място отдадените под наем земеделски земи и е констатирал, че продукцията в
голям брой от засетите земи е в недобро състояние и е с малък добив. Опитал
се отново да се свърже по телефона с представляващи „**“ ЕООД, но без
какъвто и да е успех.
До 15.08.2018 г. „**“ ЕООД било в неизпълнение на задълженията си по
двата договора за наем и ** - **“ нямал никакъв контакт, отправил чрез
Нотариус покана до „**“ ЕООД, с която ги поканил да платят наемната цена в
седемдневен срок,като ги предупредил, че в противен случай, ще счита двата
договора за развалени. Поканата била изпратена чрез нотариус *** **, peг. №
308 на НК, с район на действие - Районен съд - **. Поканата била връчена при
условията на чл. 50, ал. 2 от ГПК на 20.09.2018г. До 27.09.2018г., тоест в
седемдневния срок, не било извършено плащане от „**“ ЕООД, поради което
сключените договори за наем били развалени към тази дата.
Предвид горното, както и че по закон ** - **“ не разполагал с каквато и
да е процедура по опразване на наетите недвижими имоти, предвид факта, че
според закона и според съдебната практика на ВКС чл. 310, ал. 1, т. 10 от ГПК
касае само помещения, но не и земеделски земи, няколко дни след като
договорите са били вече развалени, ** - **“ започнал да извършва жътва на
част от засятата продукция. Това се наложило и от факта, че ако продукцията в
засетите площи е била оставена, то същата е щяло да погине или да бъде
обект на кражба. Пояснява се, че реколтата в наетите земи била много лоша, с
много нисък добив.
След като започнала жътвата, на място пристигнал управителя на „**“
ЕООД. В присъствието на служители на ** - **“ е заявено, че следва наетите
имоти незабавно да бъдат опразнени, както и да бъдат изплатени всички
дължими суми на ** - **“. Между двете страни е постигната договорка да
бъде организирана и проведена среща, на която да бъдат изяснени
всички отношения, а ожънатите количества ориз да бъдат прихванати за
насрещните задължения на „**“ ЕООД.
Малко по-късно „**“ ЕООД също докарало комбайн, който да извършва
едновременно жътва на ориза. На 31.10.2018г. е осъществена среща между
„**“ ЕООД и ** - **“ в град **. На срещата устно е взето решение, ** - **“ да
преустанови жътвата след като бъде ожънато количество ориз, което да бъде
равно в килограми на дължимото наемно възнаграждение по двата договора за
10
наем, а остатъкът от масивите да бъдат ожънати от „**“ ЕООД. Пояснява се,
че съгласно договорите за наем, наемното възнаграждение е в размер на 187
814 кг. Към момента на проведената среща на 31.10.2018г. количеството
ожънат ориз, е в размер на 154 640 кг.
Също така е дадено съгласие от „**“ ЕООД ожънатите количества ориз
да бъдат прихванати за задължението на „**“ ЕООД към ** - **“ за наеми по
двата договора за наем, като уговорката е, че финализирането на сметките да
се случи след като бъдат представени кантарните бележки, с които ** - **“ е
предал ориза в съответния пункт, който пункт е на фирма *** - гр. ****.
Пояснява се, че цялото ожънато количество е транспортирано и предадено на
тази фирма, тъй като „**“ ЕООД предава на същата тази фирма продукцията
си и по този начин целят „**“ ЕООД да бъде спокойно, относно количеството
и качеството на продукцията, която е предадена. След като приключила
срещата в гр. **, уговорката е, след като им се изпратят кантарните бележки
за ожънатата и предадена продукция, да направят следваща среща, на която
финално да уточнят дължимите суми и да финализират отношенията си. Още
на следващия ден изпратили всички документи, касаещи предадената
продукция на адвоката на фирма „**“ ЕООД - Р. З. по имейл, но повече срещи
не се състояли. Допълнително е извършена жътва на 31.10.2018г. и на
02.11.2018г., съгласно уговорката. Ожънатата продукция през тези два дни е
общо в размер на 33 160 кг., т.е. към 02.11.2018г. - датата на последната жътва,
е ожънато и предадено количество общо в размер на 187 800 кг. Пояснява се,
че това количество е ожънатото и предаденото на фирма ***. Тъй като обаче
оризът бил с много лошо качество бонифицираното количество ориз е в
размер на 147 030 кг. Тъй като уговорката от тази среща не е детайлизирана и
трябвало да се срещнат допълнително, но предвид факта, че такива срещи не
са правени, ответникът ** - **“ твърди, че не е жънал повече от това което са
се разбрали.
Отделно от горното, тъй като качеството на ориза било много лошо и
добивът много нисък, ЕТ поискал изработката на частна агро-икономическа
експертиза от вещо лице от списъка на вещите лица към Окръжен съд - гр. **,
което да посети на място наетите площи и да изготви заключение, което да
онагледи и остойности какви са добивите и количеството на ориза. Такава
частна експертиза е извършена от вещо лице А. И. ****. Това вещо лице
посетило наетите имоти, след което дало заключение, с което остойностява
11
какъв е средният добив от декар, като се твърди, че този добив съществено се
различава от добивите, посочени от „**“ ЕООД в исковата молба. Нещо
повече, в деня на извършване на експертизата от вещото лице разбрали, че тя
е извършвала преди това друга частна експертиза, която била по искане на
фирма „**“ ЕООД .
Отделно от горното, заявяват, че им е известно, че и друго вещо лице е
извършвало агро-икономически експертизи и то конкретно за процесните
имоти, които експертизи са извършвани по пр.пр. № 4439/2018г., по описа на
Районна прокуратура - **. Това обстоятелство станало известно във връзка с
това, че в началото на 2022г. ** бил викан от ОД на МВР - гр. **, за да даде
обяснение по образувано производство против вещото лице В. Б., по подаден
сигнал от Свилен **. За ответниците не е ясно какъв е резултатът и какво е
заключението на вещото лице Б. по дадената експертиза по пр.пр. №
4439/2018г., но самият факт, че „**“ ЕООД е подало сигнал срещу това лице,
ясно и недвусмислено сочело, че вещото лице Б. е дало едно обективно
заключение по цитираната по-горе преписка.
Заявява се, че жътвата не е извършвана избирателно в блоковете и то по
икономически и финансови съображения. Посочва се, че за да бъде извършена
жътвата е абсурдно механизация да обикаля различни блокове. Напротив,
жътвата е извършена последователно на площи, които са едни до други, като
отново се заявява - площи с много нисък добив.
Предвид гореизложеното, се счита, че по абсолютно никакъв начин не е
налице противоправно поведение от страна на ** - **“ по отношение на
фирма „**“ ЕООД, така както е изложено и претендирано в исковата молба.
Отделно от това се поддържа, че не е налице и твърдяната вреда, като се счита,
че „**“ ЕООД по никакъв начин не е увредена в случая, напротив, въпреки
неизпълнението си на задълженията си по договора и въпреки разваленият
договор, дружеството не е финансово ощетено по абсолютно никакъв начин.
Счита се, че видно от обстоятелствената част на исковата молба, не се иска
нищо друго освен определените лица неоснователно да се обогатят за сметка
на ** - **“. Вместо да се търсят действителни добиви и събирани
доказателства в тази връзка, по делото се търсят едни абсолютно максимални
величини и то в стопанската 2018/2019г. Видно от датите на сключване на
процесните договори за наем, безспорно се установява, че се касае за
12
стопанската 2017/2018г. при положение, че от процесиите декари е налице
ожънато количество ориз и то е надлежно осчетоводено от ** я. - **. В
настоящия случай е важен въпросът какъв е действителният добив от
процесните имоти, а не изобщо за стопанската 2017/2018г.
Предвид гореизложеното, ответниците считат предявените искове за
неоснователни и недоказани и молят същите да бъдат отхвърлени.
Претендират се направените съдебни и деловодни разноски по
настоящото производство.
С допълнителната искова молба ищецът заявява, че възражението за
недопустимост на исковете е неоснователно и голословно.
Посочва, че по отношение на предявения частичен иск за сумата 25 970
лв. от общ иск за вреди в размер на 255 797 лева /главница - 195 139 лв. и
законна лихва 60 658 лв.-законна лихва върху главница за периода 01.11.18-
01.11.2021 г. има произнасяне на две съдебни инстанции. Сега делото е пред
ВКС, т.д. 167/2024, 2-ро ТО на етап - разглеждане за допустимост.
В това производство на основание чл.226, ал.2 ГПК, правоприемникът
на спорното право, сега ищец - **, е встъпил и е конституиран в процеса, тъй
като има правен интерес от постановяване на благоприятно за него съдебно
решение, поради това, че на 31.03.22 с договор за цесия, с нот. заверка на
подписите на страните, спорното материално право, предмет на частичния иск
- т.д. 1516/21, е прехвърлено от „**“ ЕООД на сегашния ищец - **. По този
начин на основание чл.226, ал.3 ГПК, постановеното решение по частичния
иск /т.д. 1516/21/ ще съставлява СПН и спрямо него като приобретател, което
води до правно логичния извод, че настоящият ищец ** безспорно има правен
интерес, притежава правната легитимация и се явява единственият
правоимащ, който притежава правото да заведе настоящото производство,
касаещо горницата, оставащата част от иска за вреди. По силата на договора
за цесия, с него освен материалното право на парично вземане е прехвърлено
и процесуалното право на иск - в този смисъл ТР 2/2019 ОСГТК.
Относно легитимацията на двамата ответници.
Посочва се, че поради настъпилото на 22.10.2021 г. правоприемство,
вследствие прехвърляне/придобиване на цялото търговско предприятие на ЕТ
от ООД, по см. на чл.15 от ТЗ /вписване 20221021144133/, съгласно
разпоредбите на чл.298, ал.2 ГПК, текстът на чл.15, ал.3 ТЗ, така също и
13
приетото в мотивите на т.2 от ТР от 22.04.2019, по т.д. 3/2016 на ОСГТК при
ВКС, обективните и субективните предели на СПН се разпростират и върху
ответника **.
Посочва, че в случая от документите по правоприемството става ясно, че
стойността на прехвърлените права, по балансова стойност, са в размер на 6.7
мил.лв., т.е. пъти повече от размера на исковата претенция. Посочва се, че
съдебната практика приема, че Решението на съда по отношение на
прехвърлителя на търговското предприятие по чл. 15 ТЗ, разпростира силата
си на пресъдено нещо спрямо неучаствалия в процеса солидарен длъжник -
приобретател по чл. 15 ТЗ, ако прехвърлянето на търговското предприятие е
извършено по време на исковото производство и дотолкова, доколкото
приобретателят не може да оспорва установеното вземане въз основа на факти
и обстоятелства, настъпили до приключване на устните състезания във
въззивното производство по иска срещу прехвърлителя. Поради изложеното
счита тези възражения на ответниците са неоснователни. Изтъква се и
обстоятелството, че ЕТ, прехвърлил своето ТП, е съдружник при
правоприемника ООД, заедно със своите родственици по права линия, което
обуславя свързаност между лицата и презумира знание за всяко едно
обстоятелство и всеки един финансов, фактически и правен аспект от
настоящия спор.
С оглед процесуалния момент, в който е извършено прехвърлянето на
търговското предприятие, като права, задължения и фактически отношения,
посочва, че юридически не е възможно встъпване или привличане на
правоприемника в процеса по т.д. 1516/2021. Посочва, че правно логично и
юридически последователно е правоприемникът да участва като главна страна
в новия исков процес, воден за остатъка по частичния иск, тъй като той пряко
засяга неговата правна сфера, има интерес, а и по силата на закона - чл.15, ал.
3 ТЗ отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до
размера на получените права.
По отношение възраженията на ответниците относно договора за цесия,
се посочва, че същият не е предмет на частичния иск, нито е въвеждан в
неговия предмет, нито твърдяната му порочност би довела до отпадане на
отговорността на ответниците или до отхвърляне на иска.
Оспорва релевираните доводи за незнание за цесията. Заявява, че
14
уведомление по чл.99, ал.4 ЗЗД е връчено с куриер на ЕТ, за което има
разписка от куриера, извършил връчването. Заявява, че правният,
транслативен ефект на цесията е настъпил с подписването на договора от
31.03.22г., и не се обуславя от връчено или не връчено уведомление по чл.99,
ал.4 ЗЗД. Посочва, че в кориците на делото - както настоящото, така и по
част.иск по т.д. 1516/21, като доказателства към ИМ са приложени договора за
цесия и уведомленията, което обуславя знание и уведомяване и за двамата
ответника за тези обстоятелства, тъй като всички доказателства по делото са
им били връчени като страни в процеса. Самите ответници са свързани лица
по см. на закона, което обуславя знание у тях за този факт.
По отношение на възражението за нищожност на договора за цесия от
31.03.2022 г., направено с отговора на исковата молба, се посочва, че
изброените формално четири правни основания, не са подкрепени с факти,
които могат да обуславят изложените юридически основания за нищожност.
Това възражение се посочва, че не може да бъде предмет на настоящия иск,
тъй като ответниците не са страна по процесния договор за цесия, те нямат
правен интерес от възражението за нищожност на този договор, доколкото
основанието за плащане по настоящото делото, от страна на ответниците,
произтича пряко от реализирал се фактически състав на извъндоговорна
отговорност - деликт по чл.45 ЗЗД, а не от договора за цесия. Полученото от
тях Уведомление за цесия по чл.99,ал.4 ЗЗД ги брани и им придава качеството
на „добросъвестни платци“ по задължението. Техните права в случая са
гарантирани, дори и при нищожност на цесията - чл.75, ал.2 ЗЗД, тъй като
плащането на дълга на цесионера ** би имало погасителен ефект за тях,
техните права са гарантирани и плащането на новия кредитор ще ги освободи
от отговорност. Обратното, разглеждането на възражението за нищожност на
цесията няма да доведе до отпадане/погасяване на тяхната отговорност за
причинени вреди на извъндоговорно основание. Задължението им за плащане
ще остане и няма да бъде погасено.
На следващо място се посочва, че следва да се отчете процесуалното
поведение на ответника ЕТ, а именно, неговото бездействие. Същият, в хода
на делото по частичния иск - т.д. 1516/21 е уведомен за цесията от 31.03.2022
г., след което настоящият ищец ** е конституиран в процеса като страна.
Тогава ответникът ЕТ не направил възражения за нищожност на договора за
цесия, в това число и пред въззивната инстанция, не се е противопоставил на
15
конституирането на цесионера в процеса, не оспорил правата му на
правоимащ по отношение на паричното вземане, предмет на водения процес.
Фактът на извършено прехвърляне с цесия на спорното материално право не е
новонастъпил или нововъзникнал факт за ответниците по делото - те да го
узнават едва на този етап от делото, а е бил известен за тях още преди
приключване на съдебното дирене по първоинстанционното т.д. 1516/21
СтОС.Тогава ответникът е имал процесуална възможност да изложи
възражения, но не го е сторил, не е оспорил, а е бездействал.
Относно възражението за нищожност на цесията се посочва, че липсват
и не се сочат в ОИМ фактите, от които ответниците извличат и твърдят
основателност на възражението си, относно искането да получат правните
последици и ефекта на това възражение. Това пречи на правото на защита на
ищеца, тъй като не може да разбере в какво точно се изразява 1/ невъзможния
предмет; 2/ накърняването на добрите нрави; 3/ заобикалянето на закона; 4/
липсата на съгласие. Излагат се кратки аргументи относно неоснователността
на направените възражения.
По отношение на възражението за давност се заявява, че същото е
допустимо да бъде разгледано по спора, но по същество неоснователно,
доколко настоящият иск е заведен преди изричането на 5 г., считано от
причиняването на вредите.
Относно останалата част от възраженията на ответниците, се посочва, че
същите представляват преповтаряне на твърдения и защитни тези, на
разрешени вече правни и фактически въпроси, обсъдени и разгледани в
мотивите на съдебните актове на първоинстанционния и въззивния съд,
произнесли се по частичния иск.
В заключение се посочва, че една част от възраженията на ответниците в
ОИМ са недопустими за разглеждане по същество по настоящото дело, а
други за неоснователни, поради тяхната несъстоятелност, недоказаност и
настъпила преклузия.
С отговора на допълнителната искова молба се поддържа, че не е
налице сила на присъдено нещо по предявения частичен иск, тъй като
производството по другото дело, по което е предявен частичен иск към
настоящия момент е висящо пред ВКС.
На следващо място се посочва, че в настоящия случай е налице втори
16
ответник, а именно ** ЕИК: **, което дружество макар и формално да е
купило предприятието на ** - **“ това дружество обаче не е било страна по
частичния иск, поради което за това дружество е налице процесуална
възможност да излага тези и доводи в настоящото производство, да прави
възражение и оспорвания, в това число и да иска събирането на доказателства.
Нещо повече, дружеството ** черпи основания за горните права и от факта, че
към настоящия момент липсва влязло в сила Решение по частичен иск.
Поддържат се възраженията за нищожност на цесията на посочените
основания, както и относно активната, съответно пасивната легитимация на
** и**.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
Страните не спорят, че:
През стопанската 2017/2018 г. ** отглежда ориз в землището на **,
обл.**. Имотите му са отдадени под наем от ответника ** в качеството му на
**- **, като са сключени два договора за наем № 313/24.07.2017 г. и №
314/24.07.2017г., като общата площ по двата договора, която е отдадена под
наем е 1564 дка.
През стопанската 2017-2018г. земеделските площи в ** са обработени и
засети от „**” с ориз. На 10.10.2018 г. ** в качеството му на **- ** започнал
жътва в оризища, отдадени под наем на „**” и продал добитото количество
ориз на трети лица.
По жалба на „**” на 25.04.2019 с постановление на Окръжна
прокуратура **, пр.пр.№ 2398/18 е образувано досъдебно производство за
престъпление по чл.32 НК /ДП 59/19 ОСлО при ОП- **/ срещу **.
Видно от приложеното Решение №375/19.12.2022 г. по т.д. №
1516/2021 г. по описа на Окръжен съд – **, я. ** ** в качеството му на ** **”
е осъден да заплати на ** сумата 19 905лв. /деветнадесет хиляди деветстотин
и пет лева/ – главница, частично предявена от общ размер 195 139лв.,
представляваща виновно причинени вреди от ожъната продукция оризова
арпа от 700 дка земеделски земи, находящи се в с. ***, обл. **, отдадени под
наем с договори за наем № 313 и № 314 и двата от 24.07.2017г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
17
исковата молба – 31.12.2021г., до окончателното изплащане, както и сумата 6
065лв. /шест хиляди шестдесет и пет лева/ – законна лихва от 01.11.2018г. до
01.11.2021г., частично предявена от общ размер 60 658лв.
С решение № 379/09.11.2023 г., постановено по в. т. д. № 224/2023 г. по
описа на Апелативен съд – ** е потвърдено Решение №375/19.12.2022 г.,
постановено по т. д. № 1516/2021 г. по описа на Окръжен съд – **.
С определение № 3220/02.12.2024 г., постановено по к. т. д .№ 167/2024
г. на ВКС, II т. о., не е допуснато до касационно обжалване, решението на
Апелативен съд – **.
На 31.03.2022 г. с договор за цесия, ** е прехвърлило на ** свое парично
вземане от ** – **“, предмет на настоящата претенция, за което ответникът **
**“ е уведомен.
На 13.10.2022 г. ** е прехвърлил цялото търговско предприятие на **
**“, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, по
смисъла на чл.15 ТЗ, на трето лице **, ЕИК ** /вписване в ТР
20221021144133/.
За установяване размера на претендираните вреди ищецът представи
писмени доказателства, а именно годишен доклад за състоянието и развитие
на земеделието за 2019г. на Министерството на земеделието, храните и водите,
където е посочен добив от ориз за страната през 2018г., както и документ от
Областна дирекция Земеделие – **, от който е видно, че в Старозагорска
област средният добив от ориз за стопанската 2018 г. е 507 кг/дка.
Представен е и документ от Националния статистически институт, в
който за 2018г. е обявена стойност за цена на оризовата арпа в размер на
517лв./тон.
По делото са назначени съдебно – счетоводни експертизи,
агротехнически експертизи и са събрани гласни доказателства, които не
установяват правнорелевантни и относими факти.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск, предмет на разглеждане в настоящото производство, с
правно основание чл. 45 от ЗЗД е заявен за остатъка от 175 234 лв., извън вече
съдебно уважената сума с Решение №375/19.12.2022 г. по т.д. № 1516/2021 г.
по описа на Окръжен съд – **, влязло в законна сила. Със същото решение
18
е прието за установено, че всички елементи от фактическия състава на чл. 45
от ЗЗД са налице и е постановено ** **” да заплати на ** сумата 19 905лв.,
представляваща виновно причинени вреди от ожъната продукция - оризова
арпа от 700 дка земеделски земи, находящи се в с. ***, обл. **, отдадени под
наем с договори за наем № 313 и № 314 и двата от 24.07.2017г. частично
предявена от общ размер 195 139лв.
Доколкото се касае до частичен иск приложение намира т. 2 от ТР №
от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г., ОСГТК на ВКС. В същото е прието,
че при уважаване на частичния иск обективните предели на сила на присъдено
нещо обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством
правопораждащите факти, страните по материалното правоотношение и
съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално
право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и
същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането,
те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата
част от вземането. Недопустимо е в последващия исков процес за остатъка от
вземането да се спори относно основанието на вземането. Позоваването в
последващия процес (по иска за разликата) на факти, осуетяващи
възникването на субективното материално право или опорочаващи
правопораждащите правоотношението факти е недопустимо и преклудирано.
Формираната СПН по частичния иск относно основанието преклудира
правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу
правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и
съществуването на материалното правоотношение, от което произтича
спорното право. Не се преклудират само правопогасяващите възражения на
ответника за останалата част от вземането – напр. погасяване по давност, чрез
плащане, прихващане и пр. Същото важи и за правоотлагащите възражения,
защото е възможно да се твърдят факти, които отлагат изискуемостта. В ТР е
прието, че "не може да се отрече възможността в новия исков процес за
разликата до пълния размер на вземането, той да разполага и с други защитни
средства, нерелевирани при разглеждането на частичния иск", но няма
никакво съмнение, че тези възражения могат да са само от категорията на
правопогасяващите и правоотлагащите.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че по т.д. № 1516/2021 г. по
19
описа на Окръжен съд – **, в което е разглеждан първоначално предявеният
частичен иск, въпросът за дължимото обезщетението по чл. 45 от ЗЗД,
представляваща виновно причинени вреди от ожъната продукция - оризова
арпа от 700 дка земеделски земи, находящи се в с. ***, обл. ** е разрешен.
Общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за
частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, предмет на
настоящото производство и се ползват от последиците на СПН при
разглеждане на иска за останалата част от вземането.
По делото не е спорно, че на 31.03.2022г. с договор за цесия с
нотариално заверени подписи на страните, спорното материално право,
предмет на настоящото дело е прехвърлено от ** на **, което дружество –
приобретател е встъпил по делото като трето лице на основание чл. 226, ал. 2
от ГПК.
На 13.10.2022 г. ** е прехвърлил цялото търговско предприятие на **
**“, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, по
смисъла на чл. 15 от ТЗ, на трето лице **.
Субективните предели на силата на пресъдено нещо определят кръга от
лица, които са обвързани от констатациите в съдебното решение относно
съществуването или несъществуването на спорното право. Съгласно
разпоредбата на чл. 298, ал. 1 от ГПК, силата на пресъдено нещо се поражда
само между страните по делото и третите лица не са обвързани от силата на
пресъдено нещо, освен в изрично предвидените от закона случаи: например
чл. 298, ал. 2 ГПК, съгласно който влязлото в сила решение има действие и за
наследниците на страните, както и за техните правоприемници.
В настоящия случай е налице частното правоприемство между и ** и
**, основано на договора за цесия от 31.03.2022 г., като правоприемството е
възникнало по време на висящ процес и правоприемникът е встъпил като
трето лице във воденото т. д. № 1516/2021 г. по описа на Окръжен съд – ** от
** и ** **”. Поради това съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от ГПК,
постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и
спрямо приобретателя, с изключение на действията на вписването, когато се
отнася за недвижим имот (ЗС), и за придобиване на собственост чрез
добросъвестно владение (ЗС), когато се отнася за движими вещи /в този
смисъл Решение № 60 от 14.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2565/2019 г., I г. о.,
20
ГК/.
Гореизложеното се отнася и за извършеното на 13.10.2022 г.
прехвърляне на търговско предприятие на ** **“, като съвкупност от права,
задължения и фактически отношения, на ** /ответник в настоящото
производство/.
Съгласно чл. 15, ал. 1 от ТЗ търговското предприятие е съвкупност от
права, задължения и фактически отношения. Предприятието може да бъде
обект на прехвърлителни сделки, при които отчуждителят /прехвърлителят/ и
правоприемникът /приобретателят/ са отделни правни субекти.
Прехвърлянето на предприятието по чл. 15 ТЗ представлява частно
правоприемство и води до прехвърляне на включените в състава му права и
задължения от отчуждителя /прехвърлителя/ на правоприемника
/приобретателя/. Когато прехвърлянето на предприятието е извършено в хода
на исковото производство, постановеното решение съставлява сила на
пресъдено нещо и спрямо приобретателя с изключение на действията на
вписването, когато се отнася за недвижим имот /чл. 114 от Закона за
собствеността/, и за придобиване на собственост чрез добросъвестно владение
/чл. 78 от Закона за собствеността/, когато се отнася за движими вещи –
аргумент от чл. 226, ал. 3 ГПК/. Частното правоприемство обвързва
правоприемника със сила на пресъдено нещо относно правата и
задълженията – предмет на правоприемството. Съгласно чл. 15, ал. 3 ТЗ
прехвърлителят и приобретателят на търговско предприятие по чл. 15 ТЗ са
солидарни длъжници, ако няма друго споразумение с кредиторите. В този
случай отчуждителят /прехвърлителят/ отговаря за задълженията солидарно с
правоприемника /приобретателя/ до размера на получените права.
По отношение на възраженията на ответниците за нищожност на
договора за цесия и липсата на достоверна дата.
Цесията е договор, с който старият кредитор /цедент/, който е носител на
едно вземане го прехвърля на нов кредитор /цесионер/, като не се създават
нови права или задължения в правната сфера на длъжника, доколко е налице
единствено промяна относно лицето на което той трябва да изпълни. На
нищожността може да се позове всеки, включително и трето, неучастващо в
договора лице, каквото се явява и длъжникът по договора за цесия, но
възможността е ограничена от наличието на интерес за прогласяване на
21
нищожността. За третото лице е налице интерес, когато цели да отрече
съществуването на право на страна по оспорваната сделка, което е
противопоставимо на негово право, засяга или ограничава същото, или когато
по силата на закона сделката поражда задължение за това лице, макар и то да
не е страна по нея. След като, длъжникът е бил уведомен по реда на чл. 99, ал.
4 от ЗЗД /в настоящия случай и двамата ответници са уведомени/ за
извършената цесия, длъжникът може да извърши валидно изпълнение на
новия кредитор и това изпълнение ще има валиден погасителен ефект. За
длъжника не съществува задължение да извършва проверка дали новият
кредитор е придобил вземането валидно и следователно за валидността на
изпълнението е без значение дали договорът за цесия страда от пороци и какви
са те. Дори да е налице нищожност на договора за цесия, ако длъжникът е
изпълнил след надлежно уведомление по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, той се
освобождава от задължението си, а първоначалният кредитор следва да
насочи претенциите си към новия кредитор. Поради това длъжникът няма
интерес да оспорва валидността на договора за цесия след получаване на
уведомлението по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, а такъв интерес липсва и преди този
момент, тъй като изпълнението на новия кредитор може да бъде отказано
само поради липсата на уведомление. Всички уговорки между цедента и
цесионера са въпроси, свързани с правоотношението между тях, вкл.
основанието за сключване на договора, предмета му, съгласието за
пораждане на правните му последици и плащането на цената, ако такава
е уговорена. Ето защо длъжникът не е легитимиран да оспори
валидността на договора за цесия по иск относно цедираното вземане,
освен в предвидените от закона случаи, когато прехвърлянето на
вземането е изрично забранено или допустимо при изрично установени
условия, които не са спазени, какъвто не е настоящия случай /в този
смисъл решение № 60256/7.03.2022 г. по гр. д. № 3590/2020 г. на ВКС, IV г. о.,
решение № 137/19.11.2021 по гр. д. № 2499/2020 г. на ВКС, IV г. о., Решение
№ 398 от 24.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3006/2023 г., I г. о., ГК/.
По отношение на възражението за липса на достоверна дата.
Ищецът по иска, който е цесионер и се позовава на договора за цесия, не
носи доказателствената тежест за установяването на датата на сключването
му, а такава се носи от ответниците, които оспорват датата с твърдения, че
документът е антидатиран. Съдът намира, че разпоредбата на чл. 181 от ГПК
22
за достоверна дата не е приложима по отношение на ответниците, които са
длъжници и не са страни по договора за цесия и не черпят права от някой от
издателите му. Следователно доколкото в настоящия случай, длъжниците
основават твърденията си за нищожност на договора на това, че е съставен
(сключен) след посочената след него дата, те носят доказателствената тежест
за установяване на този факт, което не е направено /в този смисъл решение №
60256/07.03.2022 г. по гр. д. № 3590/2020 г. на ВКС, IV г. о./.
В контекста на изложеното съдът намира, че субективните пределен на
силата на присъдено нещо се разпростира по отношение на ** и **.
С оглед изложеното и предвид представените доказателства по делото е
безспорно установено, че ожънатите площи вследствие на самоуправните
действия на ** **“ са 700 дка. Средният добив на оризовата арпа през 2018 г.
е в размер на 539 кг./дка, а средна пазарна цена на оризовата арпа през 2018 г.,
е в размер на 517, 20 лв. / л. 87/. Така ожънатите площи от 700 дка се равняват
на 377 300 кг /700 х 539/, които при цена 517, 20 лв. за тон формират стойност
от 195 139 лв. С Решение №375/19.12.2022 г., постановено по т. д. №
1516/2021 г. по описа на Окръжен съд – **, я. ** ** в качеството му на **
**” е осъден да заплати на ** сумата от 19 905 лв., частично предявена от общ
размер 195 139 лв. С оглед изложените по – горе мотиви, съдът приема, че в
настоящото производство ответниците дължат на ** сума в размер на 175 234
лв., която представлява остатъка до цялата дължима сума в размер на 195 139
лв., представляваща виновно причинени вреди от ожъната продукция оризова
арпа от 700 дка земеделски земи, находящи се в с. ***, обл. **, отдадени под
наем с договори за наем № 313 и № 314 и двата от 24.07.2017г., ведно с
лихвата за забава за периода от 01.11.2018г. до 01.11.2021г., която е общо в
размер на 60 658 лв., като с Решение №375/19.12.2022 г., постановено по т. д.
№ 1516/2021 г. по описа на Окръжен съд – ** е присъдена сума в размер
на 6 065 лв.
С оглед разясненията на т. 2 от ТР № от 22.04.2019 г. по тълк. д. №
3/2016 г., ОСГТК на ВКС, не се преклудират само правопогасяващите
възражения на ответника за останалата част от вземането – напр.
погасяване по давност, чрез плащане, прихващане и пр. Поради това с
оглед основателността на предявените искове, съдът следва да разгледа
направеното възражение за давност.
23
Вземането за имуществени вреди се погасява с общата пет годишна
давност по чл. 110 от ЗЗД.
По делото е установено, че част от реколтата била ожъната и прибрана
от **- **” през м.октомври и на 02.11.2018 г., както е установено с Решение
№375/19.12.2022 г., постановено по т. д. № 1516/2021 г. по описа на
Окръжен съд – ** и факт който се признава от ответника в отговора на
исковата молба в настоящото производство. Исковата молба е подадена на
06.10.2023 г., поради което не е изтекъл и предвидения в чл. 110 ЗЗД
петгодишен давностен срок за погасяване на вземането за главница.
По отношение на акцесорното искане за присъждане на законна
лихва върху остатъка от главницата за периода от 01.11.2018г. до
01.11.2021 г. е приложима кратката тригодишна давност по чл. 111, б. "в"
ЗЗД.
В случая, ищецът претендира законната лихва за периода от 01.11.2018г.
до 01.11.2021 г. Искът е предявен на 06.10.2023 г., поради което погасени по
давност са вземанията попадащи в периода три години назад от датата на
исковата молба. Следователно вземането за лихва, чийто падеж е настъпил
преди 06.10.2020 г. е погасено по давност, т.е за периода от 01.11.2018 г. до
05.10.2020 г. Поради това, съдът намира за основателно възражението на
ответниците, че вземането за законна лихва е погасено по давност за периода
от 01.11.2018г. до 05.10.2020г., като лихва се дължи за периода 06.10.20.2020 г.
до 01.11.2021 г. Съдът по реда на чл. 162 ГПК, изчисли, че за периода от
06.10.2020 г. до 01.11.2021 г. лихвата върху сумата от 175 234 лв. е в размер
на 19 082, 56 лв.
Предвид гореизложеното съдът намира, че „***” ООД и я. ** ** в
качеството му на **- **” следва да заплатят солидарно на **, сумата от 175
234 лева - главница, частично предявена от общ размер 195 139 лв.,
представляваща виновно причинени вреди от ожъната продукция оризова
арпа от 700 дка земеделски земи, находящи се в с. ***, обл. **, отдадени под
наем с договори за наем № 313 и № 314 и двата от 24.07.2017г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба – 06.10.2023 г. до окончателното изплащане и сумата от
19 082, 56 лв., за законна лихва върху главница от 175 234 лв. за периода
06.10.2020 г. - 01.11.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от
19 082, 56 лв. до претендирания размер на от 54 593 лв. за периода от
01.11.2018 г. до 05.10.2020 г. като погасен по давност.
По отговорността за разноски:
Ищецът ** в настоящото производство е направил следните разноски:
24
държавна такса в размер на 9 183, 08 лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 13 810 лв. или в общ размер на 22 993, 08 лв.
С оглед изхода на делото я. ** ** в качеството му на **- **” и ** следва
да заплатят на ** направените в настоящото производство разноски в размер
на 19 440, 43 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.
В настоящото производство единствено ответникът ** е направило
разноски, както следва: адвокатско възнаграждение в размер на 36 000 лв.,
възнаграждение за изготвяне на съдебно – счетоводна експертиза в размер на
800 лв., възнаграждение за изготвяне на допълнителна съдебно – счетоводна
експертиза в размер на 600 лв., възнаграждение за изготвяне на
агротехническа експертиза в размер на 640, 90 лв. и възнаграждение за
изготвяне на допълнителна агротехническа експертиза в размер на 339, 30 лв.
или в общ размер на 38 380 лв.
С оглед изхода на делото ** следва да заплати на ** направените в
настоящото производство разноски в размер на 5 930, 07 лв., съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.**,
****** и я. ** ** в качеството му на **- **” с ЕИК **, със седалище и адрес
на управление: гр.**, *** да заплатят солидарно на **, с ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: Община **, с. *** сумата от 175 234 лв. -
главница, частично предявена от общ размер 195 139 лв., представляваща
виновно причинени вреди от ожъната продукция оризова арпа от 700 дка
земеделски земи, находящи се в с. ***, обл. **, отдадени под наем с договори
за наем № 313 и № 314 и двата от 24.07.2017г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба –
06.10.2023 г. до окончателното изплащане и сумата от 19 082, 56 лв., за
законна лихва върху главница от 175 234 лв. за периода 06.10.2020 г. -
01.11.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за законна лихва над сумата
от 19 082, 56 лв. до претендирания размер на от 54 593 лв. за периода от
01.11.2018 г. до 05.10.2020 г. като погасен по давност.
25
ОСЪЖДА „***, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: *** и я. **
** в качеството му на **- **” с ЕИК **, със седалище и адрес на управление:
гр.**, *** да заплатят на „***, с ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: Община **, с. *** направените в настоящото производство
разноски в размер на 19 440, 43 лв. съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА **, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: Община
**, с. *** да заплати на „***, ЕИК **, със седалище и адрес на управление:
*** направените в настоящото производство разноски в размер на 5 930, 07
лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред **ския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – **: _______________________
26