№ 21
гр. Велико Търново, 07.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно частно
търговско дело № 20234001000009 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.274 ГПК.
Обжалвано е протоколно определение от 28.11.2022г. постановено по
т.д. №74/2021г. по описа на ОС- Ловеч, с което производството по делото е
спряно на основание чл. 229, ал. 1 т. 4 ГПК- „до решаване с влязло в сила
решение по гр. д. № 633/2021г. по описа на Районен съд – Луковит“.
В жалбата на „Банка ДСК“ АД, чрез юристконсулт Б., се излагат
възражения против спирането на делото и изводите на съда за
преюдициалност на спора по гр.д. № 633/2021г. на PC- Луковит. Излага се, че
между банката и ответникът имало сключени три договора за кредит, напълно
самостоятелни сделки и независими един от друг, като предмет на
настоящото производство бил само Договор за кредит №33 от 15.03.2015г.
Ответниците въвели възражения, които подлежали на разглеждане в крайният
съдебен акт по делото, тъй като в експертизите се съдържала разбивка какви
суми са платени от длъжника, каква е постъпила по изпълнителното дело и
как всяка една от сумите е разпределена по сметките за погасяване на
задълженията и по двата кредита. Предмет на гр.д. № 633/2021г. по описа на
PC- Луковит бил друг договор, като по делото не било насрочено първо
съдебно заседание,
Претендирано е обжалваното определение да се отмени и
производството по делото да бъде продължено.
В отговора на частната жалба от „Агропродукт С.и“ ЕООД се излагат
възражения срещу същата, като се твърди, че е неоснователна. Сочи се, че
договорите за кредит били напълно самостоятелни сделки, като договор №
99/15.03.2016г. и № 158/29.12.2016г. не са предмет на настоящото дело, но
били взаимно обвързани и не можело да се разглеждат независимо един от
друг. Средствата за извършените погасявания били набавяни от една и съща
банкова сметка, открита специално за обслужване на кредитите и банката
еднолично и по собствено усмотрение извършвала погасяването- по избран от
нея кредит, при неспазване правилата за поредност в чл.76 ЗЗД. Това
1
обстоятелство щяло да се установи единствено при наличие на решен спор в
по- рано заведеното гр.д. № 633/2021г. по описа на PC- Луковит, поради което
била налице преюдициалност.
ВТАС, като взе предвид данните по делото и обсъди възраженията в
частната жалба, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
В съдебното заседание 28.11.2022г. пред ОС- Ловеч процесуалният
представител на ответника- адв. П., е направил искане за спиране на делото,
излагайки твърдение, че „Банка ДСК“ АД неправилно е разпределяла
постъпилите по сметка на „Агропродукт С.и“ ЕООД средства по три кредита-
№ 99/15.03.2016г., № 158/29.12.2016г. и № 33/09.03.2015г.- разпределяла е
суми по необезпечен кредит № 99/15.03.2016г., който е предмет на гр. д. №
633/2021г. по описа на РС- Луковит и това ще рефлектира върху изхода на
настоящето дело, тъй като е следвало да бъдат разпределени по настоящия
процесен кредит. Направено е искане да се спре т.д. №74/2021г. на ЛОС до
произнасяне по гр. д. № 633/2021г. на РС- Луковит, тъй като въпроса, който
ще бъде решен в рамките на това дело, е преюдициален по отношение на
настоящото. Изложени са твърдения, че сумите са удържани по неправилния
кредит № 99/15.03.2016г., вместо да бъдат удържани по кредит №
33/09.03.2015г., като по делото пред РС- Луковит има назначена експертиза,
която да установи тези факти.
ОС- Ловеч е приел, че „с оглед заявените твърдения, представените
писмени доказателства и заключението на вещите лица са налице условията
на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по делото да бъде спряно до
решаване с влязло в сила решение на гр. д. № 633/2021г. по описа на РС-
Луковит, тъй като би се установило между същите страни, но по друг договор
за кредит твърденията на ответниците, че сумите, които са постъпвали по
сметките на „Банка ДСК“ АД за погасяване на кредитните задължения са
били неправилно осчетоводявани по необезпечения кредит, вместо по
настоящия обезпечен такъв, без знание и без съгласие на ответниците“.
Жалбата е основателна.
Чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК не е обща норма, която позволява спиране на
гражданско дело, когато съдебен акт на съд по друго дело би имал някакво
правно действие, което да обвързва съда по спираното дело, била тя сила на
пресъдено нещо, конститутивно действие, задължителност на установяване на
определени факти и др. Както е посочено и в ТР 1/2017 от 09.07.2019г.
ОСГТК- законодателят няма предвид всяка възможна връзка между две
висящи дела, а точно определена зависимост, при която задължително следва
да се зачетат последиците от влязло в сила решение или присъда по
обуславящото дело. Връзката между делата, която има предвид чл.229, ал.1,
т.4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в
съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно
съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или
основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага
различия в преценките на съда по двете дела.
В случая, при наличие на правни спорове по различни договори за
кредит, които и двете страни твърдят, че са напълно самостоятелни сделки,
не е налице връзка на обусловеност, съобразно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и
съотношение между две правоотношения, при което да се приеме, че делото
пред ЛОС по единият от договорите за кредит е обусловеното дело, което
2
следва да се спре, за да изчака формиране на сила на пресъдено нещо относно
спорно право, предмет на обуславящото дело пред РС- Луковит по другият
различен и самостоятелен договор за кредит.
Субективното право или задължението, част от съдържанието на единият
договор за кредит, не възниква от фактически състав, включващ целия
фактически състав на възникване на другият различен и самостоятелен
договор за кредит. Не е налице зависимост между двете висящи дела, при
която ОС- Ловеч задължително следва да зачете последиците от влязло в сила
решение по гражданско производство пред РС- Луковит за задължения по
друг договор за кредит, дори и между същите страни, по причина, че
задълженията по двата самостоятелни кредита са погасявани от една сметка
на длъжника и последният твърди, че банката без негово съгласие еднолично
и по собствено усмотрение извършвала погасяването- по избран от нея
кредит, при неспазване правилата за поредност в чл.76 ЗЗД, по необезпечения
кредит, вместо по обезпеченият такъв.
Обстоятелството, че като защитна теза длъжника по двата самостоятелни
договора за кредит е направил горепосоченото възражение в производствата
по двете дела - пред РС- Луковит и ЛОС, не обосновава преюдициалност на
едното дело спрямо другото.
На основание гореизложеното обжалваното определение следва да се
отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Водим от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 28.11.2022г. постановено по т.д.
№74/2021г. по описа на ОС- Ловеч, с което производството по делото е
спряно на основание чл. 229, ал. 1 т. 4 от ГПК до решаване с влязло в сила
решение по гр. д. № 633/2021г. по описа на Районен съд – Луковит.
Връща делото на ОС- Ловеч за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3