Р Е Ш Е Н И Е
№ 233
гр. П., 30.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки
окръжен съд , първи въззивен състав в открито заседание на двадесет и девети
юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина
Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ:Венцислав Маратилов
Д. Бозаджиев
при участието на секретаря Галина Младенова ,
като разгледа докладваното от съдията Трънджиева В гр. д. № 380 по описа за 2020 г. , за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от
Граждански процесуален кодекс.
С
решение на РС П., постановено
по гр.д.№2435 по описа на съда за 2018 година е допуснато извършването на съдебна делба между В.П.Н. с
ЕГН ********** *** и Д.И.Т. с ЕГН ********** *** при права на съсобствениците
съответно 7/12 ид. части за В.П.Н. и 5/12 ид. части за Д.И.Т. на следните
недвижими имоти:
-САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор
55155.505.694.1.9 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-97/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на
имота: гр.П., бул. „Х.Б." №…, ет…, ап… с предназначение: жилище,
апартамент, с площ от 65.88 кв. м., ВЕДНО с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 9 с площ 7,29
кв.м. и 7,6464 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 55155.505.694.1.8, под
обекта: 55155.505.694.1.6, над обекта: 55155.505.694.1.12;
-СГРАДА с предназначение хангар, депо, гараж с
идентификатор 55155.505.689.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-97/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК,
адрес на имота: гр.П., бул. „Х.Б." №…, с площ 18.00 кв. м. като ОТХВЪРЛЯ
исковете за делба и на двата имота по отношение на К.И.Н. с ЕГН ********** и И.П.Н.
с ЕГН ********** ***.
Допусната е делба между В.П.Н. с ЕГН ********** ***
и Д.И.Т. с ЕГН ********** *** при равни права на съсобствениците по 1/2 ид.
част по отношение на следните движими вещи:
- лек автомобил „Мерцедес Е220 ЦДИ“ с рег. №.. и
рама №…, който се намира в държане на съсобственика Д.И.Т.;
- лек автомобил марка „Деу Матиз“, рама № .., двигател №…, рег.
№.., който се намира в държане на съсобственика Д.И.Т..
Отхвърлен е
иска на Д.И.Т. с ЕГН ********** против В.П.Н. с ЕГН ********** за делба
на лек автомобил марка „О. А.“ с рег. №….
Оставен е без разглеждане иска на Д.И.Т. с ЕГН **********
против В.П.Н. с ЕГН ********** за делба на туристическо ремарке марка „Б.“ с
рег. №…
.
Осъдени са
ищците К.И.Н. с ЕГН ********** и И.П.Н. с ЕГН ********** на основание
чл.9 от Тарифа ГПК да заплатят по сметка на РС – П. държавна такса за
производството в размер на 100лв.
Осъден е Д.И.Т.
с ЕГН ********** на основание чл.9 от Тарифа ГПК да заплати по сметка на РС – П.
държавна такса за производството в размер на 50лв.
Така постановеното решение е
обжалвано от В.Н., К.Н. и И.Н. в частта, с която са допуснати до делба самостоятелен
обект с идентификатор 55155.505.694.1.9- апартамент и гараж с идентификатор
55155.505.689.5 между В.П.Н. и Д. И. Т., като са отхвърлени претенциите за
собственост на втория и третия от ищците и е присъдена държавна такса за производството.
Молят в
тази му част решението да бъде отменено като
незаконосъобразно- постановено в противоречие на материалния закон, при допуснати
процесуални нарушения и като необосновано постановено друго , с което исковете
уважени ,така както са предявени.
За да
отхвърли предявените искове за обявяване нищожността на договора за покупко-
продажба , съответно договора за доброволна делба, въз основа на които
ответникът твърди да е станал съсобственик в недвижимите имоти- предмет на
делбата, съдът приел, че не е доказан
симулативния характер на продажбата, няма твърдения и не е доказана недействителност на делбата.
Обсъждайки доводите за недействителността на
сделката покупко-продажба ,съдът е приел, че по делото липсвал изходящ документ
от купувача, чрез който да се установи, че изразеното в договора съгласие е привидно.
Обсъдил
въпроса и за допустимостта на свидетелските показания с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 2 ГПК. Съдът счел, че такива са
недопустими ,но въпреки това ги обсъдил.
В това се изразявало нарушение на съществени съдопроизводствени
правила. Съдът не можел да приема ,че показанията са недопустими ,след като е
допуснал и разпитал свидетел и нямало възражение от другата страна. След като
ги е намирал за недопустими съдът следвало
в доклада си на основание чл. 146, ал.2 ГПК да даде указания на ищците ,че не
сочат допустими доказателства, за твърдените от тях факти. Такива указания не
били дадени.
За да отхвърли претенции за гаража, съдът пък
е приел, че няма твърдения и не са доказани основания за недействителност на
делбата, поради което възражението им за нейния симулативен характер не може да
бъде уважено. Излагайки такива мотиви съдът допуснал процесуално нарушение.
В срок е постъпил отговор на въззивната
жалба.
Считат, че решението в обжалваната част е
правилно и следва да бъде потвърдено. Правилно приел съдът ,че по силата на
възмездна сделка ответникът е придобил 5/6 идеални части от имота и, че
продажната цена е платена. По делото не били събрани доказателства за
симулативния характер на тази продажба ,като правилно съдът приложил и нормата
на чл.165 ал.2 от ГПК при преценката за допустимостта на гласни доказателства.
Не било допуснато и процесуално нарушение при разпределяне на доказателствената
тежест.
По отношение на гаража правилно съдът приел,
че няма твърдения за недействителност на делбата и не се събрали доказателства
, които да водят до такъв извод.
С определение по реда на чл.248 от ГПК съдът
е оставил без уважение молбата на В. , К. и И. Н. за допълване на решението
,като им бъдат присъдени разноски.
В срок това определение е обжалвано с частна
жалба от ищците. Молят да бъде отменено и да им бъдат присъдени разноски в
производството. Ответникът поскал да бъдат включени в делбата и други движими
вещи, искът за които бил отхвърлен. Поради това им се дължали разноски.
В срок е постъпил писмен отговор на частната
жалба от Д. Т., който намира частната
жалба за неоснователна.
Правилно съдът приел, че в това особено
исковото производство не се дължат разноски в първата му фаза. Ищците поискали
делба само между тях, а не с ответника, ответникът пък поискал делба между него
и ищцата ,както постановил съдът.
Съдът
, като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение ,за да се
произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:
В. Т. ,К.Н. и И.Н. са предявили иск срещу Д.Т.
иск ,квалифициран от тях като иск за делба.
В исковата си молба твърдят, че ищците са
майка, син и дъщеря,като ответникът е
бивш съпруг на В. Т..
По време на брака в резултат
на непрекъснато осъществяван натиск от страна на ответника ,целящ да придобие
имущество за сметка на роднините на съпругата и под предлог,че с извършване на
сделка Т. ще може да усвои натрупани
лихвоточки по жилищно-спестовен заем,
му била прехвърлена собствеността върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 55155.505.694.1.9 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-97/28.10.2008г. на Изпълнителния директор
на АГКК, адрес на имота: гр.П., бул. „Х.Б." №.., ет…, ап… с
предназначение: жилище, апартамент, с площ от 65.88 кв. м., ВЕДНО с ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ № 9 с площ 7,29 кв.м. и 7,6464 % ид. ч. от общите части на сградата и
от правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: 55155.505.694.1.8, под обекта: 55155.505.694.1.6, над обекта:
55155.505.694.1.12, и съответните части от общите части на сградата,подробно
описани в исковата молба.
Твърдят, че ответникът никога не е заплащал посочената в
нотариалния акт цена.Поради това считат,че имота е запазил наследствения си
характер.
По същия начин , по време на брака чрез доброволна
делба, извършена с нотариален акт №.. том 1 рег.№2203 н.д. №117/18.07.2013
година ищцата В. Т. придобила в свой дял имот.В исковата молба този имот не е
описан.
В исковата молба се съдържат твърдения ,че двамата
бивши съпрузи са придобили по време на брака си и движими вещи ,чиято делба се
иска.В тази част решението не е предмет на въззивно производство.
Искането е след като се докаже „непреминалата „
собственост върху имотите да се допуснат до делба те и движимите вещи според
правата – на „ищците в недвижимите имоти и на ответника в лекия автомобил.
Исковата молба е напълно нередовна ,не отговаря на
изискванията на чл.129 от ГПК , липсва както логично изложение на обстоятелства ,така и съответно
искане.
С разпореждане от 25.06.2018 година, съдът е
констатирал известни нередовности на исковата молба , изразяващи се в следното-
не е индивидуализиран втория имот ,чиято делба се иска; между кои страни
твърдят ,че е налична съсобственост; да уточнят основанието за придобиване на
съсобствеността и да изложат съответен
на обстоятелствата петитум.
В изпълнение на тези указания е постъпила молба
,като ищците са описали втория имот ,чиято делба искат като сграда с
предназначение хангар, депо, гараж с идентификатор 55155.505.689.5 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-97/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: гр.П.,
бул. „Х.Б." №.., с площ 18.00 кв. м.
Заявили са, че делба на апартамента следва да се
допусне само между ищците ,като са посочили права. Същото е искането им по
отношение на гаража.Не са изложени повече обстоятелства относно основанието ,
на което претендират наличие на съсобственост само между ищците,отново
използват термина „непреминала“ собственост и нямат никакво искане по отношение
на лицето ,посочено като ответник.
След това уточнение, съдът е пристъпил към размяна
на книжа.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника.
Ответникът подържа, че е собственик на 5/6 идеални
части от апартамента по силата на сделка. Твърди ,че не е отказвал натиск
за извършване на сделката , като оспорва
и твърдението , че продажната цена не е платена.
Счита ,че за този имот делба следва да бъде
допусната при права 7/12 ид.части за В. Т. и 5/12 идеални части за него.
По отношение на втория имот – гараж счита ,че
делбата следва да бъде допусната при равни права между него и бившата му
съпруга, тъй като този имот е имуществена общност.
След този отговор, съдът отново е констатирал
нередовност на исковата молба,,но само по отношение на втория имот- гараж,
чиято делба се иска.
След като този имот бил поделен между тримата ищци
и възложен в дял на В. Т.,то това
изключвало наличието на съсобественост, поради което е дал указания да се
изложат обстоятелства, съответно да се обоснове правния интерес от предявяване
на този иск.
В изпълнение на тази молба ищците са уточнили , че
и за двете сделки е налице симулация и не са заплатени посочените суми ,то и имотите са запазили сънаследствения
си характер и ответникът не е придобил права върху имота.
В отговор на тези твърдения ,ответникът подържа,
че тъй като е изплатено уравнение на дяловете по време на брака ,то и гаража е
имуществена общност и следва да бъде поделен при равни права между бившите
съпрузи.
След това ново уточнение ,съдът за трети път е дал
указания на ищците ,като е посочил,че по
отношение на предявените искове за недвижимите имоти е посочен като ответник Д.Т..
За него се твърди, че не е съсобственик на имотите, тъй като сделките ,който
обосновават неговите права са нищожни като привидни на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД.
Съдът е счел ,че е налице противоречие между
обстоятелствата и петитума на исковата молба тъй като се иска делба на вещ
срещу ответник за когото пък се твърди, че няма права, а съответен иск
защитаващ правата на ищците съответно отричащ правата на ответника не е
предявен .От друга страна липсват твърдения за наличие на спор между ищците
относно делбата на имотите.
В отговор на тези указания ищците са заявили,че са
посочили правата ,които притежават страните в имотите и считат, че с решението
ще постигнат защита ,като бъдат отречени правата на ответника ,като се прогласи
нищожността на сделките ,те ще защитят правата си.
С определение ,съдът е прекратил производството по
отношение на К. и И. Н.. Изложил е обстоятелства за липса на интерес у тях
за предявяване на иск за делба, липса на съсобственост и позовавайки се на
служебните задължения на съда , както и на факта ,че ответникът желае
извършване на делбата между него и В. Т..
Това определение е отменено от въззивния съд с мотив,
че се касае за въпроси по съществото на спора.
Въпреки значителните според въззивния съд
нередовности в процесуалното поведение на ищците ,то съдът е положил всички
необходими усилия да изясни действителния правен спор, правилно се позовал на
особения характер на делбата ,поради който всеки съсобственик има качеството и
на ищец и на ответник и е отчел становището на ответника по делбата и съответно – постановил допустимо решение.
За да се произнесе по съществото на спора
,въззивната инстанция съобрази следното:
Ищите твърдят, че съсобственост по отношение на
недвижимите имоти съществува само между тях , въпреки извършената
разпоредителна сделка по отношение на апартамента и извършената доброволна
делба между тях самите на гаража.
Правата на ответника според тях се изключват ,
поради „непреминалата собственост“ върху ищеца. Всъщност се излагат доводи за
симулация и то абсолютна симулация по отношение на апартамента.За него се
подържа още в исковата молба ,че действителната воля не е била да се прехвърли
апартамента , а да се създадат условия за използване на лихвоточки от страна на
ответника. Последното обаче сочат ,като претекст от страна на ответника ,за да
настоява за сделката,а сами не отричат целта му да придобие имота. Твърдят , че
непрекъснато упражнявал натиск за това.Единствения им довод за наличие на симулация е не плащане
на цената.
Такова е твърдението и по отношение на
придобивното основание за гаража.
Видно от представеното удостоверение за наследници
ищците са наследници на П. Н. ,починал през 2012 година, като К. е негова
съпруга ,а В. и И. негови деца.
От представения договор за продажба на държавен
недвижим имот от 1991 година е видно,че П.
Н. е придобил апартамент, като спор ,че
се касае за имота , предмет на иска за делба не е възникнал.
За другия недвижим имот липсват доказателства за
начина на придобиването му.
С нотариален акт 140 от 2013 година К.Н. и И.Н.
са продали на Д.Т., съответно 4/6 и 1/6
идеална част от апартамента за сумата 9700 лева ,като в нотариалния акт е
посочено ,че сумата е платена. Към този момент с В. Т. са били в брак ,който е
сключен през 1992 година и видно от представеното решение е прекратен през 2018
година.
През същата година е извършена по нотариален ред и
делба между ищците на описания в
исковата молба гараж.Данъчната оценка на имота е 2323 лева.В нотариалния акт са
посочени правата на страните – К. ,очевидно като преживяла съпруга е с права
4/6 ид.части ,а останалите съделители ,като деца на по 1/6 идеална част.
Имота е възложен в дял на В. Т. ,като в него
изрично е посочено ,че за уравнение на дяловете на двамата съделители е
заплатена сумата 2000 лева.
В първото по делото заседание ищците са въвели
твърдението ,че и двата имота са притежавани от
К. и покойния и съпруг при
условия на имуществена общност. Изрично съдът е дал указания на ищците,че
следва да сочат доказателства за твърденията си ,че изразеното съгласие на
страните и в двете сделки е привидно и
,че същото е в резултат на насилие. Тук обаче е извършено сместване на
основанията ,на които може да бъзе атакувана една сделка.
Твърдението на ищците е, че сделката е нищожна
като привидна. Съдебната практика е последователна и ясна, че с иск по чл.26
ал.2 от ЗЗД може да се постигне прогласяване нищожността на привидната сделка.
Симулацията може да е абсолютна и относителна.Абсолютна е ,когато страните
изобщо не желаят последиците на сключената сделка и нямат намерение да се
прехвърли собствеността в частност. Относителна е ,когато демонстираната сделка
/привидната/ прикрива друга сделка. Разкриването на привидната сделка се
извършва в производство по чл.17 от ЗЗД ,като в настоящия случай не е налице
тази хипотеза.
В конкретния случай макар и много неясни твърденията
на ищците са за абсолютна симулация, само че тези си твърдения те отнасят
единствено и само към собствените си намерения ,като дори признават ,че
стремежа на ответника е бил да придобие имущество.
Фактически позоваване на насилие ,като основание за
порок на сделката няма.Това твърдение се въвежда значително по-късно ,а и
насилието като порок на волята при много специфични хипотези би могло да доведе
до нищожност и то поради липса на съгласие.Ищецът изобщо не е извел
последователно такива доводи. Заплашването пък е основание за унищожаване на
сделка.
Тук следва да се посочи, че не плащането на цената
,дори да е доказано само по себе си не води до изводи за привидност на
сделката.
В първото по делото заседание е направено искане
за разпит на свидетел, дъщерята на В. и Д. Т. ,за обстоятелства свързани с
отношенията между тях и с твърдения, че
с насилие и заплахи ответникът принуждавал съпругата си и нейната майка да
прехвърлят имота. Съдът е допуснал събирането на тези доказателства , въпреки,
че те са неотносими към спора.
Принципно правилно се е позовал съдът на
недопустимост на гласни доказателства поради забраната на чл.165 ал.2 от ГПК.Те
биха били недопустими ако страната се домогваше да докаже привидност на
съгласие чрез тях.
В конкретния случай те са неотносими към спора.
Както вече беше посочено ,на практика заплашването като основание за порок на
сделката не е въведено надлежно,нито пък наличието на друго основание за
нищожност като липса на съгласие в хипотезите ,когато то е изтръгнато с
насилие.
Свидетелката
депозира показания за упражнен тормоз върху нея и майка и ,за да бъде
прехвърлен имота ,а не установява такива обстоятелства по отношение на
прехвърлителите. Напротив ,даже от показанията и става ясно ,че към момента на
извършване на сделката , те дори не са знаели за действителните отношения между
съпрузите.
При тези данни по делото , съдът напълно правилно
е приел, че е налице съсобственост само между В. Т. и Д.Т. по отношение на
апартамента , възникнала от възмездната сделка, при условията на имуществена
общност и по наследяване за ищцата.
По отношение на гаража – имота е придобит по делба
,при която уравнението на дяловете е почти равно на данъчната оценка на имота.
Тъй като няма други доказателства и доводи по делото относно правата на
страните в този имот , то правилно и по отношение на двата имота съдът е
допуснал делба между бившите съпрузи при равни права,относно частта придобита
при условията на имуществена общност , като е отчел правата на ищцата по наследяване.
Така постановеното решение е правилно и следва да
бъде потвърдено.
Неоснователна е и частната жалба.Съдът правилно се
е позовал на нормата , разпореждаща разноските да се присъждат при извършване на делбата.Действително
ответникът е поискал включване в делбената маса и на други движими вещи и по
отношение на тях иска е отхвърлен.Делба на тези вещи обаче той е поискал само
по отношение на В. Т. и това е
достатъчно ,за да се приеме,че на останалите двама ищци разноски не се дължат.
Разноските от ищците са направени само по първоначалния иск,доказателствата за
това са представени още с исковата молба и липсват доказателства за направени
такива по повод претенцията на ответника за делба на автомобили.
Обжалваното решение е правилно и следва при
условията на чл.272 от ГПК да бъде потвърдено ,както и обжалваното определение.
С оглед изхода на спора на ответника се дължат
сторените разноски в размер на 720 лева.
Мотивиран от изложеното ,Пазарджишки окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение на РС П., постановено по гр.д.№2435 по описа
на съда за 2018 година е допуснато извършването
на съдебна делба между В.П.Н. с ЕГН ********** *** и Д.И.Т. с ЕГН ********** ***
при права на съсобствениците съответно 7/12 ид. части за В.П.Н. и 5/12 ид.
части за Д.И.Т. на следните недвижими имоти:
-САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор
55155.505.694.1.9 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-97/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на
имота: гр.П., бул. „Х.Б." №.., ет.., ап… с предназначение: жилище,
апартамент, с площ от 65.88 кв. м., ВЕДНО с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 9 с площ 7,29
кв.м. и 7,6464 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 55155.505.694.1.8, под
обекта: 55155.505.694.1.6, над обекта: 55155.505.694.1.12;
-СГРАДА с предназначение хангар, депо, гараж с
идентификатор 55155.505.689.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-97/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК,
адрес на имота: гр.П., бул. „Х.Б." №.., с площ 18.00 кв. м. като са
отхвърлени исковете за делба и на двата имота по отношение на К.И.Н. с ЕГН **********
и И.П.Н. с ЕГН ********** ***.
Осъжда В.П.Н. с ЕГН ********** ***, К.И.Н. с ЕГН **********
и И.П.Н. с ЕГН ********** *** да заплатят на Д.И.Т. с ЕГН ********** ***
разноски пред въззивната инстанция в размер на 720 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.