№ 35444
гр. София, 26.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20251110107225 по описа за 2025 година
Делото е образувано въз основа на депозирана от М. А. В., ЕГН **********,
срещу ***********, БУЛСТАТ *********, искова молба, която е редовна и
предявеният с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Следва да бъде уважено искането на ищцата за събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на
довеждане за установяване на обстоятелствата, посочени в исковата молба.
Разпит на трети свидетел за същите обстоятелства не е необходим.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в
открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ДОПУСКА разпит на двама свидетели при режим на довеждане по
искането на ищцата за установяване на обстоятелствата, посочени в исковата
молба, като УКАЗВА същите да бъдат доведени в първото съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за разпит на трети свидетел за същите
обстоятелства, като неоснователно.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
06.11.2025г. от 10.10 часа, за които дата и час да се призоват страните.
1
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на
ищеца – и препис от отговора на ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО , както следва:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗС за признаване за установено по отношение на
ответника ***********, че М. А. В. е собственик на недвижим имот,
представляващ Поземлен имот (бивша нива), находящ се в с. *******,
*********** - район ******, местност *********, съставляваща имот с пл.
****, нанесен в кадастрален лист № 4, с площ от 13 830 кв.м., съгласно
описанието на имота по Решение от 18.06.1996г. по гр.д. № 1573/1996г., по
описа на Софийски районен съд, ГК, 45 състав, който имот е реална част от
поземлен имот с идентификатор № **********, целият с площ от 125 018
кв.м., на основание изтекла в полза на М. А. В. придобивна давност.
В исковата молба се твърди, че със заявление с вх. № 131/12.02.1992г. на
Общинска поземлена комисия при ***********, район „******“ В. З. В. –
брат на свекъра на ищцата С. З. В., в качеството си на наследник на З. В. Л., и
поискал възстановяване на земеделски земи, сред които и процесния имот.
Сочи, че с Решение от 18.06.1996г., постановено по гр.д. № 1573/1996г. по
описа на СРС, 45 състав, по жалба на В. В. срещу мълчалив отказ на
общинската поземлена комисия, съдът е възстановил собствеността на
наследниците на З. В. Л. върху нива в местността *********, съставляваща
имот с пл. ****, нанесен в кадастрален лист № 4 с площ 13 830 кв.м. Твърди,
че след възстановяване на собствеността върху имота, В. В. и С. В. предали
имота, поради това, че ищцата се занимавала със земеделие от 1990 г. и имала
нужда от подобен поземлен имот за извършване на паша и отглеждане на
култури, с които да изхранва животните си. Сочи, че за това не е платила
никаква сума. Твърди, че от лятото на 1996г. стопанисва имота като собствен,
където сяла различни земеделски култури. Твърди, че заедно със съпруга си
изградили постройки тип бунгала в процесния имот, където до 2012г. живеели
бездомни хора, които в замяна подпомагали отглеждането на животните. От
2012г. до предявяване на исковата молба, ищцата твърди, че използва имота за
добив на сено и житни култури, представляващи фураж за животните. Твърди
се, че от 30 години владее имота като собствен, поради което решила да се
снабди с констативен нотариален акт по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК. Сочи, че в
отговор на подадена молба-декларация рег. № **********/11.10.2024г., била
уведомена от ***********, че по отношение на имота бил съставен акт за
публична общинска собственост ****/27.03.2014г., въз основа на Решение №
352/17.01.2002г. на ПК „******“. Твърди, че поземлена комисия „******“ без
основание е издала решението от 17.01.2022г., тъй като имотът вече е бил
възстановен на наследниците на З. В. Л. още през 1996г. с решение на СРС,
които са отстъпили имота. Сочи, че владението никога не е било
прекъсвано и смущавано, както и че никой не е пречил на ищцата да владее
2
имота, нито е оспорвал собствеността. Поради това счита, че ответникът
никога не е притежавал право на собственост върху процесния имот и
вследствие на непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено владение,
продължило в периода 1996г. до момента на предявяване на иска, в нейна
полза е изтекла придобивна давност и имотът е станал собственост на ищцата,
което моли съдът да признае за установено. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131
ГПК, в който оспорва предявения иск.
Твърди, че през 1973г. върху процесния имот, като част от по-голям
поземлен имот, представляващ държавна собственост, с площ от 100 000
кв.м., с акт за държавна собственост № **** от 30.07.1973г., било отстъпено
правото на ползване на СРГП „********“ с цел залесяване и подравняване на
коритото на р. ********. Твърди, че на 12.02.1992г. В. З. В. подал заявление с
вх. № 131/12.02.1992г. до общинска поземлена комисия „******“ за
възстановяване собствеността върху земеделски земи, вкл. и върху процесния
имот. Сочи, че последвал мълчалив отказ от страна на ПК, който бил обжалван
от В. В. 4 години по-късно – през 1996г., в нарушение на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ.
Сочи, че на 18.06.1996г. било постановено Решение по гр.д. № 1573/1996г. по
описа на СРС, с което било установено правото на наследниците на З. В. Л. да
възстановят собствеността си върху земеделски земи. Сочи, че въз основа на
постановеното решение и при спазване на изискванията на ЗСПЗЗ
Поземлената комисия „******“ следвало да определи земите, върху които
възстановява правото на собственост на наследниците. Сочи, че поземлената
комисия не се е произнесла в изпълнение на съдебното решение, тъй като
законът изисквал произнасянето по почин на заинтересованите лица.
Твърди, че докато наследниците подадат необходимото заявление, поради
изтекъл определен период от време, процесният имот бил включен в
общинския поземлен фонд с Акт за общинска собственост **** от
04.11.1996г., като земеделска земя, останала след възстановяване на правата на
другите собственици по смисъла на чл. 19 от ЗСПЗЗ. Сочи, че с Решение №
352 от 17.01.2002г., прието от ПК „******“ на *********** било възстановено
правото на собственост върху три имота, един от които касае настоящия спор,
а именно пасище от 298,608 дка, пета категория, находящ се в землището на
*******, с ЕКАТТЕ *****, в местност *****, имот № ******. Излага
твърдения, че във връзка с решението на поземлената комисия бил изготвен
акт за общинска собственост **** от 10.04.2002г. относно споменатото
пасище, представляващо частна общинска собственост, да бъде управляван от
***********, район „******“. По-късно било отбелязано изменение в имота,
като били съставени акт за общинска собственост **** от 27.03.2014г. за
поземлен имот с идентификатор ********** и акт за общинска собственост
****** от 27.03.2014г. за поземлен имот с идентификатор ***********.
Твърди, че със съставения акт за общинска собственост **** от 27.03.2014г.
поземлен имот с идентификатор ********** бил определен като публична
общинска собственост, с оглед на което счита, че *********** е единственият
3
титуляр на правото на собственост върху него. Твърди, че В. В. и С. В. не са
били правно легитимирани да предадат имота на ищцата, тъй като единствено
им било признато право на възстановяване на собствеността върху имота, но
същата не била възстановена. Твърдят, че ищцата е владяла имота без правно
основание, поради което владението и било недобросъвестно. Сочи, че от
01.06.1996г. била налице забрана за придобиване па давност на всички имоти
общинска собственост, като от 1999г. забраната се отнасяла само до имотите
публична общинска собственост. Излага, доводи за забрана за придобиване по
давност на земи от общинския поземлен фонд, каквото качество счита, че има
процесния имот. Сочи, че с оглед на всички тези законодателни изменения,
както и изменението на вида собственост по отношение на недвижимия имот,
придобивната давност в полза на ищцата не е изтекла. Претендира разноски.
На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения.
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията
на пълно и главно доказване, че е собственик на процесния недвижим имот на
наведеното в исковата молба основание – придобивна давност, като докаже:
упражняваната от нея фактическа власт върху целия имот непрекъснато,
необезпокоявано и явно за твърдения период от време; манифестиране на
намерението й за своене на процесния недвижим имот. Ответникът следва
да докаже възраженията си срещу предявения иск и фактите, на които
основават изгодни за себе си последици, а именно, че в полза на ищцата не е
изтекъл срокът за придобиване на имота по давност.
УКАЗВА на ищцата, че към приложеното от нея към исковата молба
Решение от 18.06.1996г., постановено по гр.д. № 1573/1996г. по описа на СРС,
45 състав (5.1.2 от приложенията на исковата молба) липсва приложена скица
по реда на чл.14,ал.1 от ЗСПЗЗ, която следва да приложи по делото най –
късно до провеждане на първото по него о.с.з.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото
заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да
направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които
4
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат
към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите
към Министерство на правосъдието.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5