Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесети трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Таня Орешарова
ЧЛЕНОВЕ:Десислава Попколева
Светослав Спасенов
при участието на секретаря Антоанета Петрова разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело №17304 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение №34971 от 14.06.2018год., СРС, 67-ми състав, постановено по гр.дело №45225/2016год. е признал за
установено на основание чл.422 ГПК, че В.К.К.,
ЕГН **********, с адрес *** и М.Й.Д.-К.,
ЕГН **********, с адрес *** ДЪЛЖАТ НА „Т.С.”
ЕАД ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, на основание
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД солидарно следните суми: сумата 964,36 лева, представляваща дължима
цена за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.04.2013г. до 30.04.2015г., ведно със
законната лихва, считано от 13.05.2016г. до изплащане на вземането, сумата 24,21 лева, представляваща обезщетение
за забавено плащане на горната главница за периода от 31.05.2013г. до 18.04.2016г. и сумата 39,21 лева, представляваща дължима главница за доставена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.04.2013г. до 30.04.2015г., ведно със
законната лихва, считано от 13.05.2016г. до изплащане на вземането, които
вземания касаят топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк. „*******и за
които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 25430/2016г. по описа на
СРС, 67 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска
за главница за доставена топлинна енергия за разликата над 964,36 лева до
979,17лева, иска за обезщетение за забавено плащане на главницата за доставена
топлинна енергия за разликата над 24,21 лева до 125,50 лева, както и иска за
обезщетение за забавено плащане на главницата за дялово разпределение. Осъдени
са В.К.К. и М.Й.Д.-К. да заплатят на „Т.С.” ЕАД сумата 200,25 лева - разноски
за държавна такса и депозит за в исковото
производство и сумата 66,75 лева - разноски за държавна
такса и възнаграждение за юрисконсулт в заповедното производство.
Срещу решението са постъпили две въззивни жалби.
Решението
в отхвърлителните
части по исковете за обезщетение за забаваза разликата
до пълния претендиран размер и върху главницата за цената за ТЕ, така и за
обезщетение за забава върху главницата за цената услугата дялово разпределение
и съответно в частта за разноските е обжалвано с вззивна жалба от
ищеца „Т.С.“ ЕАД с основни
доводи, че решението е неправилно и моли да се отмени и
постанови друго, с което се уважат исковете. Посочва, че с оглед на Общите
условия за продажба на ТЕ от „Т.С.“ЕАД на потреители за битови нужди в
гр.София, одобрени с Решение №ОУ-002/07.01.2008год. на ДЕКВР, в сила от
13.02.2008год., раздел VІІ от ОУ- заплащане на ТЕ, чл.32, ал.1 е определен реда
и срока, по който купувачите на ТЕ, са длъжни месечните дължими суми за ТЕ в
тридесет дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. Сочи, с
оглед именно на ОУ които са посочени, ответниците е следвало да заплаща
дължимите суми най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката
на ТЕ и след което същите са в забава и дължат обезщетението по чл.86 ЗЗД,
което се претендира. Претендира за присъждане на разноските по делото. В
съдебно заседание пред въззивния съд не се явява представител на въззивника и е
депозирана молба, в която прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на другата страна.
В отговора на въззивната жалба, подаден от
ответниците е оспорена въвззивната жалба на ищеца като неоснователна. Смята, че
първоинстанционното решение в отхвърлителните части следва да бъде потвърдено.
Решението в уважените части, с които са признати
задължения е обжалвано с въззивна жалба
от В.К.К. и М.Й.Д.-К., чрез адв.К., като неправилно, необосновано,
постановено при нарушение на материалния закон, в противоречие с
доказателствата по делото и моли да се отмени и вместо него се постанови друго,
с което се отхвърлят исковете. Посочва, че ответниците не са били редовно
призовани за участие в първото по делото съдебно заседание след като адв. Л.,
който е призован не е представил пълномощно и в тази връзка първоинстанционният
съд не е дал указания в тази насока и е допуснал процесуално нарушение. Смята,
че след като в отговора на исковата
молба са направени възражения относно приложимостта на чл.62, ал.1 от ЗЗП и в
тацзи връзка е налице преюдициално запитване, неправилно първоинстанционният
съд е отказал да спре производството по делото. Сочи, че оспорва приетите по
делото експертизи, тъй като са изслушани и приети без участие на ответниците.
Посочва, че приложение следва да намери чл.62, ал.1 от ЗЗП и чл.9 от Директива
97/7/ЕО и ответниците следва да бъдат
освободени от заплащането на доставена, но не поискана изрично от тях услуга и
да се спре производството до решаване на въпросите поставени в преюдициалното
запитване. Претендира за присъждане на разноските по делото. С допълнителна
молба е представено адвокатско пълномощно от ответниците на адв. К.,
включително и за въззивната жалба и производството пред въззивна инстанция. В проведените
две съдебни заседание пред въззивния съд за изслушване на СТЕ, изготвена в
първоинстанционното производство и приемане на доказателствата, не са се явили
въззивниците ответници по исковата молба или техния пълномощник по делото.
Въззиваемата страна „Т.С.“ЕАД не е подала писмен отговор на въззивната жалба на ответниците. Подадена е молба с възражение за
прекомерност на разноските на въззивниците. Претендира за разноски за
юрисконсултско възнаграждение
Третото лице
помагач „Т.С.“ООД не заявило становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на
въззивното производство и при така очертания от жалбите предмет, приема
следното:
„Т.С.” ЕАД е
депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с вх. №3030534/13.05.2016г. срещу В.К.К. и М.Й.Д.-К. за посочените суми солидарно
и по което е образувано гр.д. №25430/2016г. по описа на СРС, 67-ми състав. Посочено
е, че претендираното вземане е за стойността на доставена топлинна енергия за
периода от месец 04.2013г. до месец 04.2015г.
в размер на 979,17лв. главница и цена на доставена ТЕ за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ЖК *********, с аб. №325999, сумата от 39,21лв.-за услугата дялово
разпределение, 125,50лв.-законна лихва за забава за периода от 31.05.2013год.
до 18.04.2016год., 5,97лв.-лихва върху главницата за дялово разпределение, както
и законната лихва върху главницата за цена на ТЕ от 13.05.2016год.-датата на
подаване на заявлението до окончателното й изплащане. След като срещу
издадената заповед за изпълнение на парично задължение в законоустановения срок
е постъпило възражение от длъжниците и в
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК „Т.С.”ЕАД е предявила положителен установителен иск
спрямо тях по издадената заповед за
изпълнение и е образувано гр.д. №45225/2016г. СРС, 67-ми състав.
В срока за отговор
на исковата молба е постъпил такъв от
ответниците, подаден чрез адв. Л., но за който както в първоинстанционното
производство, така и съгласно указанията дадени пред въззивния съд не е приложено
адвокатско пълномощно от ответниците, а е приложено такова за адв. К., за която
е представено адвокатско пълномощно пред въззивния съд и която поддържа отговора
и възраженията в отговора на исковата молба и въззивната жалба.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е уважил предявените искове частично и е приел
за установено, че ответниците дължат на
„Т.С.“ЕАД при условията на солидарност,
като съпрузи и за задължение за семейството сумата от 964,36 лева - главница,
представляваща цената на доставена и
неплатена топлинна енергия за периода м. 04.2013г. – м.04.2015 г., както и
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до
окончателното й заплащане и сумата от 39,21- за услугата дялово разпределение,
както и сумата от 24,21лв., представляваща обезщетение за забава върху главница
за периода 31.05.2013 до 18.04.2016год. след като е приел, че страните са в
облигационни отношения, след като ответниците са собственици на процесния топлоснабден имот на посочения адрес и с
аб.номер с оглед на приложения на тяхно име нотариален акт, придобит по време на брака й им, а от приетата
СТЕ се установява количеството и стойността на доставената топлинна енергия в имота и която експертиза като компетентно
изготвена е кредитираната изцяло.За да отхвърли предявените искове за
обезщетение за забава както върху главницата за цената на ТЕ частично, така и изцяло
върху сумата за дялово разпределение, която е приел че е дължима, съдът е
приел, че с оглед на клаузата на чл.33,
ал.1 от ОУ, в сила от 12.03.2014год., която предвижда, че клиентите са длъжни
да заплащат месечните суми в тридесет дневен срок от публикуването им на
интернет страницата на продавача и след като последното обстоятелство не е
установено по делото
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбите са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са процесуално допустими.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящия състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното решение
е валидно и допустимо, поради което същия дължи произнасяне на съществото на
правния спор в рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно
нормата на чл.269, изр.2 ГПК.
Предявени са за разглеждане обективно
кумулативно съединени искове предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК, с правно
основание вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да се уважи предявеният иск, че ответниците дължат
процесната сума, търсени от ищеца като стойност на доставена топлинна енергия,
ищецът следва да установи главно и пълно, че ответницата е потребител на
топлинна енергия, че в сградата, където е имотът на същата има монтиран
топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на
отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно,
което включва установяване на извършваните отчети на индивидуалните
разпределители от ФДР и изчисляване на
стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна
енергия.
Независимо,
че ответниците са оспорили, че са потребители
и имат договорни отношения с ищеца за доставяне на ТЕ за процесния имот
с оглед на приложения към исковата молба нот. акт №097/20.12.2001год. за
учредяване на договорна ипотека върху процесния имот, след като изрично нотариусът
е удостоверил собствеността върху същия имот, за който е посочил, че е придобит
по време на брака и представляващ съпружеска имуществена общност, като е
посочен и договора за покупката на същото жилище и след като не е представено
друго доказателства, а и няма твърдения
имотът в последствие да е прехвърлен на трето лице, се установява, че ответниците
са собственици на имота в режим на съпружеска имуществена общност и след като
няма спор, че сградата, в която се намира
жилището е топлофицирана и ищецът е доставил в абонатната станция на
сградата определено количество топлинна енергия, отчетена от общия топломер и
ответниците, като собственици върху процесния апартамент, в същата сграда-
етажна собственост имат качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла
на чл.153, ал.1 от ЗЕ и между страните е налице облигационно договорно
правоотношение, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, утвърдени от ДКЕВР.
Съгласно
чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребителите за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР. Притежаваното от ответниците
право на собственост върху топлоснабдения имот и установеното наличие на
облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за
продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, е
достатъчно основание за доказване на иска по основание. Съдържанието на договора за покупко-продажба
на топлинна енергия е уредено в представените публично известни Общи условия за
продажба, които са съответно одобрени с Решение ОУ-026/11.05.2002 г. на ДКЕВР и
Решение № ОУ-067/12.12.2005 г. на ДКЕВР, последващите такива от 2008 г., както и ОУ, одобрени с Решение
№ОУ-02/03.02.2014год. в сила от 12.03.2014год. и които са публикувани.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите, които
не са съгласни с предвидените в ОУ разпоредби, в срок от 30 дни след влизането
им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което
да предложат специални условия.
Неоснователно
се явява основното оплакване във
въззивната жалба, че ответниците са освободени от заплащане на доставена, но
непоискана изрично от тях услуга и не се дължи стойност на топлинна
енергия, тъй като при закупуване на
жилище в топлоснабдена сграда -етажна собственост купувачът е длъжен да понесе
разноските за общите инсталации, включително топлоснабдителната, доколкото не е
било упражнено правото на отказ от услугите на ищеца при спазване на определена
процедура. Право на отказ е уреден в чл. 153, ал. 2 ЗЕ, която предвижда, че
когато собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в
сградата - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление
и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за
отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното
самостоятелно отклонение. В случая обаче ответниците не твърдят и не са доказали,
че са спазила законовите предпоставки за отказ предвидени в чл. 153, ал.2
ЗЕ, още повече, че има потребление
и отчет на два водомера за топла вода в
имота за периода м.04.2013 до м.04.2015год.,
с подпис за потребителя, които не са оспорени, включително и пред
въззивния съд. В случая на доставяне на топлоенергия за битови нужди в сграда
етажна собственост, следва да намерят приложение разпоредбите на специалния ЗЕ
и те не се дерогират от защитаващата правата на потребителите разпоредба на
чл.62 ЗЗП. В този смисъл изрично в ТР
№2/2016год. по т.дело №2/2016год. на
ОСГК е постановено, че за отношенията, възникващи при доставянето на
топлинна енергия за битови нужди в сграда-етажна собственост, се прилагат
разпоредбите на ЗЕ, които не противоречат на разпоредбата на чл.62, във вр. с
пар.1 от ДР на ЗЗП и в тази връзка е неоснователно искането за спиране на
настоящото производство и във връзка с отправено преюдициално запитване.
Следва да се
имат в предвид разпоредбите на чл.153, ал.1 и 6 от ЗЕ, които изпълняват
конституционните изисквания да защитават правата на потребителите за ползване
на топлинна енергия и след като
сградната инсталация за топлоснобдяване
на сградата е обща част, и всички собственици и носители на вещни права следва
да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с
употребата на общата вещ и още при закупуване на съответния имот, който е в
сграда, присъединена към централното топлоснабдяване, собствениците и титулярите на вещни права знаят, че следва
да се включат в общото управлението на общите части, в това число сградните
инсталации за отопление и за горещо водоснабдяване на сградата в режим на
етажна собственост. В какъвто смисъл е
решение №5 от 22.04.2010год. на КС на РБ по к.д.№15/2009год. Съгласието
на даден етажен собственик за договорно обвързване с топлофикационното
дружество намира израз в редица действия и които за първия етажен собственик
към момента на присъединяване на сградата – съгласието е обективирано при
гласуването в общото събрание на ЕС за вземане на решение за присъединяване на
сградата към топлоснабдителната система на определен доставчик – чл. 149а, ал.
1 ЗЕ и за всеки следващ етажен собственик на същия обект – съгласието е обективирано
в самия придобивен акт, тъй като придобиването на имота винаги става с негово
съгласие, а несъмнено той знае, че имотът вече е топлоснабден. Закупуването на
жилище в топлоснабдена сграда обективира съгласие за придобиване при тези
условия, а от там – и за договорно обвързване с топлофикационното дружество.
Ответникът остава потребител дори и да прекрати топлоподаването към
индивидуалните отоплителни тела в жилището си, тъй като в тази хипотеза и
съгласно изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 ЗЕ остава потребител на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на етажната собственост.
Независимо, че
за първоинстанционното производство не е представено адвокатско пълномощно от
ответниците за адв.Л., пред въззивния съд са приети отново както писмените
доказателства по делото, включително и тези, представени от третото лице
помагач за главен отчет с показанията на уредите в процесния имот, с подпис за
потребител, които не са оспорени, така и отново е изслушано вещото лице,
изготвило СТЕ и е прието заключението му, като въззивниците ответници, въпреки
редовното им призоваване, чрез техния пълномощник във въззивното производство
адв. К. не са оспорили експертизата и
което е следва да стане в заседанието, в което е изслушана и при изричното
изявление, че не се правят искания са събиране на нови доказателства пред
въззивна инстанция.
От приетата СТЕ, която въззивният съд кредитира като
обективна и компетентно изготвена се
установява стойността на ТЕ за имота и след като вещото лице е работило по главните
отчети за имота от 28.04.2013год., от 10.05.2015год. и допълнителен отчет от
19.05.2014год., с подпис за потребител, които също не са оспорени, при
отбелязване, че в имота няма налични
отоплителни тела, но има сградна инсталация и ТЕ за БГВ по отчета на два
водомера за топла вода с реален отчет и която възлиза на сумата от 964,36лв.
след направеното изравняване в края на всеки от отоплителните периоди. Дължима
се явява цената на ТЕ за общите части на сградата-етажна собственост,
включително за сградната инсталация и при показания над 50% от ТЕ за сградна
инсталация от общото количество ТЕ за отопление след като не е налице упражнено право на
клиентите на ТЕ по чл.153, ал.2 ЗЕ за прекратяване на договорните отношения и
при изричните постановки в този смисъл в т.2 от ТР№2/2017год. на ОСГК на ВКС.
Съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ дяловото разпределение на топлинната енергия
между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез
възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. На основание чл.
139 б ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, избират лице, регистрирано по
реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение като изборът
се извършва с писмено съгласие на собствениците, притежаващи най-малко две
трети от собствеността в сградата - етажна собственост, какъвто е и настоящият
случай. Съгласно чл. 149 б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва
от и за сметка на доставчика самостоятелно или по сключен от него договор с
лице, регистрирано по реда на чл. 139а, а на основание чл. 22 от общите условия
на „Т.С.“ ЕАД, клиентите заплащат на продавача стойността на услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец. С оглед на което и при
представените доказателста за възложено извършване на услугата дялово
разпределение от третото лице помагач по делото „Т.С.“ЕООД, чиито служители са
осъществявали годишните отчети на уредите
за дялово разпределение и изравнителните сметки, които са и приложени по делото
и с оглед и приложения ценоразпис за услугата основателна и доказана е
претенцията за процесния период за сумата от 39,21лв. и както е постановил
първоинстанционният съд.
Неоснователна се явява изцяло и въззивната
жалба на ищеца след като във въззивната жалба се цитират като приложими ОУ,
одобрени с Решение №0У-002/07.01.2008год. на ДКЕВР, в сила от 13.02.2008год. и
които са приложими само за част от процесния период от 04.2013год. до
03.2014год. след като за останалия процесен период до м.04.2015год., действащи и приложими са други ОУ, одобрени с Решение
№ОУ-02/03.02.2014год. в сила от 12.03.2014год. и съобразно чл.33, ал.1 от които
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в тридесет дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача и след
като не са представени в тази връзка доказателства по делото, правилно
първоинстанционният съд е приел, че не се дължи заплащане на обезщетение за
забава както върху размера на дължимата сума за ТЕ за периода след м.март
2014год. до 30.04.2015год. и до пълния претендиран размер по исковата молба, но
и върху сумата за услугата дялово разпределение след като за нея не е установен
ред за плащане и съответно забава за запащането й, включително и след покана.
При тези съображения, поради съвпадане на
приетите от двете инстанции изводи обжалваното решение като правилно следва да
бъде потвърдено.
При този изход на делото не се дължат
разноски на въззивниците, направени по тяхната въззивната жалба, както и на
въззивника ищец, при неоснователност на жалбите, но при направено искане,
приложен договор за адвокатска защита и по въззивната жалба на ищеца, с
удостоверяване в договора, че са направени разноски за адвокатско
възнаграждение от 620лв. от ответниците
като въззиваема страна, но което при направеното възражение от ищеца и с оглед на чл.78, ал.5 ГПК се явява
прекомерно и съобразно с предвиденото в
чл. 7, ал.2 от НМРАВ, следва да се уважи за сумата от 300лв. и да се възложи в
тежест на въззивника ищец.
С оглед на цената на иска
въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3
ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от гореизложеното, Софийският
градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№34971 от 14.06.2018год., на СРС, 67-ми
състав, постановено по гр.дело №45225/2016год. в обжалваните части.
ОСЪЖДА
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** Б да
заплати на В.К.К., с ЕГН ********** и М.Й.Д.-К., с
ЕГН ********** сумата от
300лв.-разноски за въззивното производство.
Решението
е постановено при участието на “Т.С.“ЕООД, като трето лице-помагач на страната
на ищеца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.