РЕШЕНИЕ
№ 27.07.2020 г.
Град Пазарджик
В И
М Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
РАЙОНЕН
СЪД - ПАЗАРДЖИК, ХІІ – ти граждански състав
На двадесет и шести юни, две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ХРИСТО Г.
СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова
Като разгледа докладваното от Районен съдия
Г.
Гражданско дело №1917 по описа
за 2019 година.
Съдът е сезиран с искова молба с правно основание чл.422
във вр. с
чл.415 от ГПК, от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление -
гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“№37 , чрез
юрисконсулт А., срещу Н.Г.К., ЕГН-**********
***, с цена на иска – 225.73 лева.
Подадена е искова молба от ищцовото дружество, в която се
твърди, че на 30.01.2019г. „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред
Районен съд - Пазарджик за вземанията си към Н.Г.К.. По входираните документи е
образувано ЧГД № 426/2019г. По посоченото дело е издадена заповед за изпълнение,
която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което ищцовото дружество подава настоящата искова
молба на основание чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Сочи се, че ищеца
„ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, в качеството си на краен снабдител,
съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД,
одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на
27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия същите влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено
приемане от потребителите. Общите условия са публикувани на сайта на
дружеството. По силата на чл. 7, т. 1 от
общите условия ищцовото дружество е поело задължение да снабдява с електрическа
енергия обект на ответника с ИТН 3161024, находящ се в с. С., обл. Пазарджик.
Твърди се, че за Н.Г.К.
е открит клиентски номер ********** в качеството на собственик на описания
имот, видно и от извършена справка в Служба по вписванията гр. Пазарджик. Ответникът
от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се е задължил да
заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа
енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал.
2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на дължими
суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден.
Твърди се, че в
изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД е доставило на обекта на Н.Г.К. за периода
11.02.2018г. - 10.06.2018г. електроенергия на обща стойност 208,29 лв., която
до този момент не е била заплатена.
Твърди се, че
поради забава в заплащане на горепосочената главница, ответникът дължи законна
лихва в общ размер от 17,44 лв. за периода 28.03.2018г. - 29.01.2019г. Законна
лихва за забава се дължи по всяка една фактура отделно за период от датата на
падежа на същата до датата на образуване на настоящото производство. Срокът за
плащане на фактурата е посочен в същата.
Моли се съдът да
постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо
съществуването на вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД към Н.Г.К.,
както следва: 208,29 лв., представляващи стойността на консумираната от обекта
на потребителя електрическа енергия за периода 11.02.2018г. -
10.06.2018г.; 17,44 лв., представляващи
стойността на законната лихва за забава за периода 28.03.2018г. - 29.01.2019г.;
законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 30.01.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението
Моли се съдът, на
основание Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело №
4/2013 г. т. 12, да осъди Н.Г.К. да заплати на ищцовото дружество присъдените в
заповедта за изпълнение по ЧГД 426/2019г. по описа на Районен съд Пазарджик
разноски, представляващи платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Претендират се
направените по делото разноски, а именно държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131
от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на
ответника, с който се сочи, че ответника Н.Г.К. не признава сумите от:
208.29лв. - представляваща стойността на консумираната от обекта на потребителя
електрическа енергия за периода от 11.02.2018г.-10.06.2018г.; 17.44лв. -
представляваща стойността на законната лихва за забава за периода
28.03.2018г.-29.01.2019г.; законна лихва върху горепосочената главница от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда -
30.01.2019г. до окончателно изплащане на задължението, като дължими от него
нито по основание, нито по размер.
Сочи се, че в
Исковата молба, подадена от „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД
твърди, че като краен снабдител продава електрическа енергия на клиентите си
при публично известни общи условия. По силата на общите условия ищцовото
дружество било поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на
ответника - Н.Г.К. с ИТН 3161024, находящ се в с.С. ец. За Н.Г. С. бил открит клиентски номер ********** в качеството
му на собственик на описания имот, като дружеството прилага справка от Служба
по вписванията гр. Пазарджик.
Сочи се, че
дружеството ищец претендира на това основание, както суми за консумирана
електроенергия, така и лихва за забава за всеки просрочен ден.
Твърди се, че
следва да се вземе предвид обстоятелството, че ответникът в настоящото
производство не живее на адреса, за чието потребление на електрическа енергия е
подадена настоящата искова молба. Заповедта за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК,
поради което е възникнал и правния интерес на ищеца да предяви настоящия иск с
правно основание по чл.422 от ГПК.
Сочи се, че заедно
с Исковата молба дружеството-ищец е представило справка от Служба по
вписванията гр. Пазарджик, от която е видно, че ответникът не е единствения
собственик на процесния имот. От цитираната справка става ясно, че той е
собственик на ½ от поземлен имот с пл.№ 27, парцел- VII , находящ се в
с. С. ец, общ. Септември, обл. Пазарджик. Другият собственик на останалата
½ от имота е лицето Л. С. Г.. След като лицето не живее в процесния
имот, както и обстоятелството, че имотът е съсобствен, се твърди, че исковата
молба неправилно е насочена срещу Н.Г. С. . Твърди се, че ответникът не живее
на посочения адрес и не е ползвал електрическа енергия, съответно имотът има и
друг съсобственик - Л. С. Г., която вероятно е потребила електрическата
енергия.
Твърди се, че
дружеството-ищец не е представило договора за потребление на електрическа
енергия, както и заявление, което се подава от собственика на имота. В тази
връзка се моли съда същите да бъдат изискани от ищеца и да бъдат приложени по
делото.
Сочи се, че видно от
справката на Служба по вписванията гр. Пазарджик става ясно, че имотът е
поземлен, а не урегулиран поземлен имот. Поземлените имоти не попадат в
регулацията на населените места и съответно в тях не се извършва строителство.
Ако съответно в имота има жилищна сграда, то дружеството ищец следва да посочи
законовото основание въз основа на което е снабдило същата с електричество.
Също така дружеството-ищец следва да конкретизира какъв е бил вида
електричество, неговата цена и основанието въз основа на което е снабдявал
имота с него.
Твърди се, че по
делото не са представени никакви доказателства от страна на ищеца, че е
уведомил по надлежния ред Н.К., че същият е изпаднал в забава и дължи законна
лихва на дружеството, съгласно чл.27 от Общите условия, поради, което се моли
съдът да задължи ищеца да представи доказателства и в тази насока.
Моли се
съдът да отхвърли подадената искова молба за установяване на вземане на парична
сума, като недоказана, необоснована и недължима
Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в
молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните
по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на
разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното:
Видно от приетите
по делото доказателства /вкл. фактури, препис – извлечение от клиентската сметка на ответника, и др./, се установява, че
ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, в качеството си на краен
снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД,
одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на
27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия, същите влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено
приемане от потребителите. Общите условия са публикувани на сайта на
дружеството . По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия и подадените
документи, ищцовото дружество е поело задължение да снабдява с електрическа
енергия обект на потребление на ответника с ИТН 3161024, находящ се в с. С. ец, общ.
Септември, обл. Пазарджик.
Видно от приетите
по делото доказателства, за Н.Г.К. е открит клиентски номер ********** в
качеството на собственик на описания имот, видно и от извършена справка в
Служба по вписванията гр. Пазарджик. В изпълнение на задълженията си по общите
условия, „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е доставило на обекта на Н.Г.К.
за периода 11.02.2018г. - 10.06.2018г. електроенергия на обща стойност 208,29
лв., която до този момент не е била заплатена.
/ по делото не са представени каквито и да е доказателства, че доставената
електроенергия е била заплатена/.
Видно от
приложените по делото материали по частно гражданско дело №426/2019г. по описа
на Районен съд Пазарджик, ищцовото дружество е пристъпило към принудително
събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до Районен
съд Пазарджик за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано
е било частно гражданско дело №426/2019г. по описа на Районен съд Пазарджик. Тъй
като издадената заповед за изпълнение е била връчена на длъжника при условията
на чл.47,ал.5 от ГПК, съдът е дал указания на заявителя да предяви
установителен иск за вземането си в законоустановения срок, което е било сторено
от ищеца в настоящото производство.
В хода на
производството по делото, съдът е допуснал извършването на съдебно-техническа
експертиза, видно от заключението на която, за процесният период 10.02.2018г. –
10.06.2018г. до обекта в с. С. ец, обл. Пазарджик, е била доставена
електрическа енергия в размер на 982 КWh. Поставеният електромер в обекта
е преминал изискуемите проверки съгласно Закона за измерванията и е притежавал
необходимите стикери, пломби и знаци за това.
От приетото заключение по допусната
съдебно-счетоводна експертиза е видно,
че издадените фактури за отчетният
период 11.02.2018г. – 11.06.2018г.
са били осчетоводени, като дължимата цена за консумираната електроенергия е
била изчислена съгласно цените,
определени с Решение №Ц-19 от 01.07.2017г. на КЕВР. Размерът на претендираното
обезщетение за забава за процесният период 28.03.2018г. – 29.01.2019г. е
17.44лв.
По делото не са били разпитвани
свидетели за установяване на фактическата обстановка.
Съгласно
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:
По отношение допустимостта на предявеният иск:
Предявеният иск е допустим, тъй като е налице
правен интерес от воденето на настоящето производство, като интересът от
предявяването му произтича от наличие на
издадена заповед за изпълнение; връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5
от ГПК и спазване на срока по чл. 415,
ал. 1 ГПК за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането.
Предмет на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е установяване съществуването на вземането
към датата на подаване на заявлението. Успешното провеждане на този иск има за
последица влизане в сила на заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност
за принудително удовлетворяване на отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/.
Налице е съществуването на правен интерес за заявителя от предявения иск.
По отношение основателността на
предявеният иск: Уважаването на иск с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с
чл.422 от ГПК, се предпоставя от установяване на съществуването на
вземането.Затова в тежест на ищеца е да установи,съществуването на
вземането,чрез ангажиране на съответните доказателства. Касае е се за специален
установителен иск за установяване на вземането , за да бъде установено със сила
на присъдено нещо,че вземането относно,което е подадено заявление по реда на
заповедното производство съществува. Искът следва да се счита за предявен от
момента на подаване на заявлението.
Предявеният
иск е допустим, подаден в законоустановения срок,и е основателен, по следните съображения:
От събраните по делото доказателства,
безспорно се установи,че е възникнало облигационно правоотношение между
страните. Предявеният иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК от „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление - гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“№37, срещу Н.Г.К., ЕГН-********** *** , с цена на иска –
225.73 лева, беше доказан по безспорен начин в хода на производството по
делото, както по основание, така и по размер. В тази насока са всички събрани
по делото доказателства, вкл. приетите по делото и неоспорени от страните
заключения по съдебно-техническата и съдебно-счетоводна експертизи.
Установява се по безспорен начин,
че ответникът К. е имал качеството на „потребител“ на предлаганите от ищеца
услуги , ползвал е същите /доставена на обекта електроенергия на съответната
стойност/, като не е изпълнил задълженията
си и не е заплатил в срок всички дължими
към ищцовото дружество суми за доставена електроенергия. В подкрепа на този
извод са всички приети по делото
доказателства.
Поради забава в заплащане на
консумираната ел. енергия, ответникът дължи и законна лихва в общ размер от 17,44 лв. за
периода 28.03.2018 г. - 29.01.2019 r. Законна лихва за забава се дължи по всяка
една фактура отделно за период от датата на падежа на същата до датата на
образуване на настоящото производство. Срокът за плащане на фактурата е посочен
в същата. Издадените фактури, техният падеж и период, както и размерът и
периодът на дължимата лихва за забава, са подробно описани в приложения препис
- извлечение от клиентската сметка на ответника. Предвид гореизложеното,
възражението на ответника за недължимост на претендираното от ищеца обезщетение
за забавено плащане е неоснователно.
Съдът намира
предявените от ищеца претенции за доказани по основание и по размер, въпреки
липсата на Договор за потребление, сключен с ответника, или заявление за
присъединяване от същото лице,а възражението на ответника в тази насока е
неоснователно. Продажбата на електроенергия на потребители се осъществява
при публично известни общи условия, като тези общи условия влизат в сила след
публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-
продажба на електроенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен
договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между
страните възниква по силата на закона. При положение, че са налице общи условия
на дружеството, които са публично обявени, то безспорно се установява
съществуването на облигационната връзка между страните.
Съгласно т. 42 от
ДР на Закона за енергетиката, "Потребител на енергия или природен газ за
битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си.
Релевираните от
ответната страна възражения относно
собствеността на ответника, който притежава ½ от процесният поземлен
имот, не могат да бъдат споделени. Няма спор, че ответникът е собственик на
имота, заедно с още едно лице, което се установява от приетата по делото
справка от службата по вписванията. В случая обаче е без значение това, че
имотът има и друг собственици, защото дори и да е съсобственик ответникът,
самият факт, че той е носител на вещно право върху имота, го прави потребител.
Какви са квотите между отделните съсобственици, какви са вътрешните им
отношения досежно изпълнение на общите им задължения по плащане на
консумативните разходи за техния имот и кой от тях каква отговорност и в какъв
размер пред третите лица- кредитори носи, са въпроси, които не оказват никакво
влияние върху качеството на ответника като потребител на услугите, предоставяни
от ищеца, защото не касаят качеството абонат, а уреждат облигационни отношения
между съсобственици. След като от една страна нормативната база- ЗЕ и ОУ на
оператора, не изискват абонат да бъде само едноличният собственик на имота, а
от друга- ищецът не е предявил иска си против ответника в качеството му на съсобственик,
лицето остава задължено към дружеството за целия размер на дълга. Отделен е
въпросът дали той разполага с възможността да поиска възстановяване на сумите,
които евентуално би бил осъден да заплати, от останалите съсобственици или
ползватели на имота, ако са налице фактическите предпоставки за това.
По същите съображения, без значение е
обстоятелството дали ответникът К. е живял в имота през процесният период от
време и дали именно той е консумирал
доставената от ищцовото дружество електрическа енергия или друго лице.
В хода на
производството беше доказано законовото основание за предоставяне на
електроенергия в конкретният имот. Действително, от приложената по делото справка се установява,че в случая се касае за
поземлен имот, но от приетото по делото заключение по извършената
съдебно-счетоводна експертиза се установява, мястото на потребление в с.
Симоновец, обл. Пазарджик, обект Вила с монтиран електромер фаб.№********* в ИТН 3161024 на кл.
№**********, с титуляр ответникът К.. Горното води до извода , че обектът на
ответника е бил снабдяван с електронергия през процесния период на законово
основание, като този извод се подкрепя от приетите по делото писмени доказателства.
Не са налице данни и не са ангажирани
доказателства, че ответникът К. е заплатил на ищцовото дружество дължимите
суми, поради което предявените искове са основателни и доказани , и следва да бъдат
уважени като такива.
По
отношение на разноските: При този изход на делото, на ищцовото дружество
следва да бъдат присъдени сторените разноски,
от които : 25.00 лв. държавна такса по ч.
гр.дело №426/2019г. по описа на РС-Пазарджик; както и присъденото юрисконсултско възнаграждение по частното
гражданско дело в размер на 50.00лв., което съдът счита за правилно определено.
В
настоящото исково производство са направени разноски за държавна такса в размер
от 75,00 лв. – държавна такса, както и 200.00
лв. –депозит за особен представител на ответника. Ищецът е направил разноски
във връзка с възнагражденията на вещите лице по изслушаните експертизи по
делото в размер на 400.00лв., които следва да му бъдат възстановени.
Претендира се и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът на основание чл.25 от НЗЗПП определя в размер от 100.00
лв. Съгласно разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако
те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 37 ЗПП
препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 25, т.1, предвижда възнаграждение за
исковото производство– от 100 до 300 лева. Съгласно чл.1 от Наредбата, съдът
следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството на
извършената работа. Конкретното дело не се отличава с фактическа и правна сложност,
проведено е само едно открито съдебно заседание, не е налице голям обем от
процесуални действия, които да са били извършени от страните, като
същевременно цената на иска е
относително ниска. Съдът като съобрази посочените обстоятелства, намира, че в
полза на ищеца следва да се определи и
присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния
размер от 100.00 лева.
От така изложеното следва, че общият
размер на разноските, който следва да бъдат заплатени на ищеца от ответника, е 850.00 лв.
Воден от
горното Пазарджишкият Районен съд,
Р Е
Ш И :
По предявеният иск от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД,
ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление - гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“№37 , срещу Н.Г.К., ЕГН-********** ***, с цена на иска –
225.73 лева
ПРИЗНАВА за установено
по отношение на ответника Н.Г.К., ЕГН-********** ***, че дължи на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление -
гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“№37,
общата сума в размер на 225.73 лв., /двеста двадесет и пет
лева и седемдесет и три стотинки /, от които: 208,29лв., представляващи
стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за
периода 11.02.2018 г. - 10.06.2018 г. и 17,44 лв., представляващи обезщетение за забавено плащане на главницата
за периода 28.03.2018 г. - 29.01.2019 г.; ведно със законна лихва върху
горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда - 30.01.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение №275 от 01.02.2019г. по ч.
гр.дело №426/2019г. по описа на РС-Пазарджик
ОСЪЖДА Н.Г.К., ЕГН-********** ***, да
заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК-*********, със седалище и
адрес на управление - гр.Пловдив, ул.
„Христо Г.Данов“№37, сумата от 850.00лв. /осемстотин и петдесет лева/, които представляват сторени от
ищеца такси и разноски по гражданско дело №1917/2019г. по описа на РС-Пазарджик
и по ч.гр.дело №426/2019г. по описа на РС-Пазарджик, на осн.чл.78,ал.1 от ГПК
Решението подлежи, на обжалване с въззивна жалба,в
двуседмичен срок от връчването му на страните,пред ОС- Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: