№ 2249
гр. Бургас, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело №
20222120100928 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод исковата молба на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***,
представлявано от С. Н. А. и П. В. Д. – изпълнителни директори, чрез юрисконсулт К. З.чрез
срещу Община Бургас, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. гр. Б. ***,
представлявана от кмета Д. Н., чрез А. Х. – юрисконсулт по щата на общинската
администрация.
От съда се иска да приеме за установено, че Община Бургас дължи на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД сумата от 6341,50 лв., представляваща
изплатена от ищеца щета с № 0002-1261-17-452618 на собственик на увреден на 01.12.2017г.
лек автомобил по застраховка „Каско“ на МПС с полица № 93001710058765 със срок на
валидност от 12.07.2017г. до 11.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане,
както и сумата от 1932,55 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 12.06.2018г.
до 26.10.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 8775/2021
по описа на БРС.
В обстоятелствената част на исковата молба се посочва, че на 01.12.2017г. около
19:10ч. на пътя от Бургас към местност Върли бряг, след паркинг Форумтранс, в посока
„Кариера“, лек автомобил Мерцедес Е420, с рег. № ***, управляван от Д. С. Т. е преминал
през несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно, като е реализирал ПТП
с материални щети по автомобила. Излага се, че за настъпилото ПТП е съставен протокол за
ПТП с № 1591783 от 01.12.2017г. Ищецът сочи, че пред него е образувана щета с № 0002-
1261-17-452618 по имуществена застраховка „Каско“ на МПС, полица № 93001710058765,
1
със срок на валидност от 12.07.2017г. до 11.07.2018г. и на 10.04.2018г. е изплатено
обезщетение на собственика на увреденото МПС в размер на 6341,50 лева. Към исковата
молба са представени писмени доказателства, които следва да бъдат допуснати. Отправено е
искане за допускане на разпит на свидетел при режим на призоваване и на съдебна –
автотехническа експертиза, които искания следва да бъдат допуснати. По искането на ищеца
за допускане на съдебно- счетоводна експертиза, съдът ще се произнесе след изслушване на
свидетеля и на заключението по допусната автотехническа експертиза.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, в който оспорва
предявения иск като неоснователен. Твърди се, че не са изложени доказателства за валидно
сключен договор за застраховка между ищеца и Д. С. Т., тъй като представената
застрахователна полица № 440116213082828 е със срок на валидност от 12.07.2016г. до
11.07.2017г., т.е към датата на настъпване на ПТП увреденото МПС не е имало валидна
застраховка „Каско“. Излага се, че съставеният протокол за ПТП е в противоречие с чл. 6 от
Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за
информиране между МВР, КФН и Гаранционния фонд. Твърди се, че съгласно тази
разпоредба органите на сектор „ПП“ не съставят документи за повреди на МПС, които не са
причинени от друго МПС, освен когато МПС не е в състояние да се придвижи на собствен
ход. Сочи се, че доказателства в тази връзка не са представени от ищеца.
На следващо място се твърди, че поведението на водача на увреденото МПС е
следвало да бъде съобразено с правилата за управление на автомобила в тъмната част на
денонощието. Излага се, че при разминаването с другото превозно средство, водачът е карал
с несъобразена скорост, поради което е съпричинил увреждането.
Излага се, че за участъка, в който е настъпило процесното ПТП е сключен договор №
93-ОП-156 (53)/26.05.2015г. за пътно поддържане, с който Община Бургас е възложила на
„ВИА КОНСТРУКТ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *** поддръжката на пътната мрежа в Център за
административни услуги „Възраждане“, включващ: ж.к. „Меден рудник“, кв. „Победа“, кв.
„Акации“, кв. „Горно Езерово“ и м.с. „Върли бряг“. Твърди се, че фирмата – изпълнител не е
изпълнила договорните си задължения да извършва обход на територията на общината и да
представя доклад за необходимите аварийни и неотложни ремонтни дейности. Прави се
искане за конституиране на „ВИА КОНСТРУКТ ГРУП“ ЕООД като трето лице – помагач на
страната на ответника. Моли за отхвърляне на главните искове и присъждане на съдебно –
деловодни разноски. Към отговора на искова молба не са приложени писмени доказателства.
Поставена е допълнителна задача към авто-техническата експертиза, която следва да бъде
допусната.
Община Бургас е предявила обратен иск против „ВИА КОНСТРУКТ ГРУП“ ЕООД, с
който моли в случай, че главния иск бъде уважен, да бъде осъдено ВИА КОНСТРУКТ
ГРУП“ ЕООД да заплати на Община Бургас следните суми: 6341,50 лв., представляваща
2
изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане,
както и сумата от 1932,55 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 12.06.2018г.
до 26.10.2021г., както и присъдените разноски в полза на ищеца по главния иск и на ищеца
по обратния иск. В обратния иск се твърди, че за участъка, в който е настъпило процесното
ПТП е сключен договор № 93-ОП-156 (53)/26.05.2015г. за пътно поддържане, с който
Община Бургас е възложила на „ВИА КОНСТРУКТ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *** поддръжката
на пътната мрежа в Център за административни услуги „Възраждане“, включващ: ж.к.
„Меден рудник“, кв. „Победа“, кв. „Акации“, кв. „Горно Езерово“ и м.с. „Върли бряг“.
Излага се, че изпълнителят не е изпълнила договорните си задължения и по-конкретно т. 15
и т. 16 от Раздел V от договора, да извършва обход на територията на общината и да
представя доклад за необходимите аварийни и неотложни ремонтни дейности. Сочи се, че
вредите на автомобила, настъпили вследствие ПТП са резултат именно от неизпълнението
на тези задължения от ответника по обратния иск. Моли за уважаване на обратния иск и за
присъждане на съдебно – деловодни разноски. Представени са писмени доказателства, които
следва да бъдат допуснати.
Ответникът по обратния иск не е депозирал отговор в законоустановения срок.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, не се явява, но
депозира молба, с която моли делото да се гледа в негово отсъствие. Поддържа предявения
иск и моли за присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител,
поддържа отговора, както и обратния иск, моли за отхвърляне на исковата претенция и за
присъждане на разноски.
В съдебно заседание третото лице – помагач не се явява и не се представлява.
По материално правната квалификация на предявения иск настоящият състав
приема следното:
Предявените главни искове са с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 2
КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, като същите са допустими. Обратния иск е с правно основание чл. 78 и
чл. 86 от ЗЗД и същият е допустим.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 01.12.2017г. около 19:10ч. на пътя от гр. Бургас към местност Върли бряг,
свидетелят Д. С. Т. управлява собствения си лек автомобил марка Мерцедес Е420, ДКН ***.
По повод този автомобил той е сключил с ищеца – застраховател застрахователен договор със
срок на валидност от 12.07.2017г. до 11.07.2018г. При разминаване с друг автомобил, Т.
преминава през несигнализирана неравност на пътното платно и реализира ПТП, за което е
съставен протокол № 1591783 от 01.12.2017г. На същата дата свидетелят подава уведомление
за настъпване на застрахователно събитие по полица "Каско" пред застрахователя. По
уведомлението е заведена щета № 002-1261-17-452618 и е изготвен опис на щетите, в който те
саотразени. Стойността на ремонта е в размер на 6731,71 лева. С доклад по щета № 002-1261-
17-452618/1 от 16.02.2018 г. застрахователят определя застрахователно обезщетение в размер
на 6341,50 лева, което е изплатено на свидетеля на 10.04.2018 г.
3
Застрахователят изпраща на 10.05.2018 г. регресна покана до Община Бургас за
възстановяване на сумата от 6341,50 лева. Тази покана е получена на 11.05.2018 г. от
ответната община, но плащане не е направено.
С договор № 93-ОП-156 (53)/26.05.2015г. Община Бургас, в качеството й на
възложител, възлага на " ВИА КОНСТРУКТ ГРУП" ЕООД, в качеството му на изпълнител,
извършване на дейностите по строителство, ремонт и поддържане на улиците и общинските
пътища с техните съоръжения на територията на Община Бургас по обособена позиция ЦАУ
„Възраждане“, включваща: ж.к. „Меден рудник“, кв. „победа“, кв. „Акации“, кв. „Горно
Езерово“ и м.с. Върли бряг. Участъкът, на който е реализирано произшествието попада в
обхвата на договора.
По делото е разпитан като свидетел собственикът на увреденото МПС Д. Т., който в
съдебно заседание заявява, че не си спомня нищо за случая.
По делото е изготвена и приета съдебно – автотехническа експертиза. В заключението
вещото лице описва механизма на настъпване на процесното ПТП като уточнява, че пътното
платно в участъка е с наклон на изкачване за водача на лекия автомобил, марка „Мердецес“ и
наклон на спускане за водача на движещия се в противоположна посока автомобил. При
разминаване предната дясна гума на лекия автомобил, марка „Мердецес“ е попаднала в дупка,
образувана на пътното платно и тъй като водачът не е имал техническа възможност да спре, в
дупката е попаднала и задната дясна гума на автомобила. Задействала се е странична дясна
въздушна възглавница на задна дясна врата. Експертът изтъква, че между механизма на
настъпване на ПТП и нанесените щети има причинно – следствена връзка и посочва, че
действителната стойност на щетите, нанесени на лекия автомобил възлиза на 6346,50 лева. От
експертизата се установява, че нанесените на автомобила вреди е възможно да се случат при
шофиране със скорост от 40-50 км/час и наличие на дупка с дълбочина минимум 10 см.,
разположена на пътното платно.
По делото е допусната и приета и съдебно – счетоводна експертиза, от която се
установява, че общата застрахователна премия по застрахователна полица Каско №
93001710058765, сключена между ищеца – застраховател и застрахованото лице е в размер на
1208,09 лв., разсрочена на 4 вноски: 1-ва вноска – 302,33 лв., дължима до 12.07.2017г.; 2-ра
вноска – 301,92 лв., дължима до 12.10.2017г.; 3-та вноска – 301,92 лв., дължима до
12.01.2018г. и 4-та вноска – 301,92 лв., дължима до 12.04.2018г. Застрахователната премия е
платена частично, тъй като на 05.07.2017г. е заплатена само първата вноска. Вещото лице
посочва, че полицата е платена до 11.10.2017г.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди
по чл. 49 ЗЗД. Регламентираното с посочената норма право на застрахователя е регресно по
4
своя характер, суброгационно право и за успешното провеждане на иска ищецът следва да
установи правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно:
наличието на валидно застрахователно правоотношение между пострадалия и застрахователя,
настъпване на застрахователно събитие и заплащането на застрахователно обезщетение, както
и елементите от фактическия състав на деликта – противоправно поведение, увреждане,
причинна връзка между тях и вина на делинквента.
С оглед събраните доказателства, съдът намира, че в хода на настоящото производство
не се установиха предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на ответната
община. По делото не бе установено наличието на сключен договор за застраховка "Каско".
Това е така, тъй като застрахователната премия е разсрочена на четири вноски. От изготвената
съдебно – счетоводна експертиза безспорно се установи, че Д. Т. е платил само първата
вноска с падеж до 12.07.2017г. Съгласно чл. 10 от приложените по делото Общи условия за
застраховане на сухопътни превозни средства на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ
ИНС“ АД, „в случаите на разсрочено плащане вноските се плащат в срока, уговорен в
застрахователния договор. При неплащането на разсрочена вноска от застрахователната
премия застрахователят може да намали застрахователната сума, да измени договора или да го
прекрати с 15-дневно писмено предупреждение. Писменото предупреждение се счита за
връчено, когато в застрахователната полица е посочено конкретното право, което
застрахователят желае да упражни след изтичане на 15-дневния срок.“ Съгласно полица №
93001710058765 „при неплащане на разсрочена вноска от застрахователната премия,
застрахователния договор се прекратява с изтичане на 15 дневен срок от датата на падежа на
разсрочената вноска“. В чл. 368, ал. 3 от КЗ е регламентирано автоматичното прекратяване на
договора за застраховка, в случай че застрахователят е избрал да прекрати договора при
неплащане на вноска и това негово право е изрично посочено в полицата, както е и в
настоящия случай.
Предвид изложеното, може да се направи извод, че към момента на настъпване на
процесното ПТП между ищецът – застрахователно дружество и застрахования не е
съществувал валиден застрахователен договор. Установяването на този факт е в тежест на
ищеца съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, който следваше, съобразно разпределената му
доказателствена тежест да установи наличието на валидно застрахователно правоотношение
със застрахования.
С оглед на изложеното, предвид недоказване на един от елементите от
фактическия състав на спорното материално право, съдът намира, че ищецът не е провел
пълно и главно доказване на обстоятелството за наличие на валиден договор за застраховка
между застрахователното дружество и застрахования, поради което не следва да бъде
ангажирана регресната отговорност на ответната община. Ето защо, предявените искове са
неоснователни и следва да се отхвърлят.
Предвид този правен резултат, съдът не следва да се произнася по обратния иск, тъй
като същият е предявен при условията на евентуалност- ако бъде уважен главният иск, което
процесуално условие не се е сбъднало.
5
По разноските:
Тъй като главният иск е отхвърлен, право на разноски по него има само ответникът.
Направените разноски от Община Бургас са в размер на 265,47 лева, от които 165,47 лева
заплатена държавна такса по обратния иск и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане
на правната помощ
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “ЛЕВ ИНС” АД
със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, вписано в Търговския регистър на
Агенцията по вписвания, ЕИК ***, представлявано от С. Н. А. и П. В. Д. - изпълнителни
директори, чрез процесуалния представител на дружеството юрк. К. З. иск ПРОТИВ:
Община Бургас, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. гр. Б. ***,
представлявана от кмета Д. Н., чрез А. Х. – юрисконсулт по щата на общинската
администрация, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
6341,50 лв., представляваща изплатена от ищеца щета с № 0002-1261-17-452618 на
собственик на увреден на 01.12.2017г. лек автомобил по застраховка „Каско“ на МПС с
полица № 93001710058765 със срок на валидност от 12.07.2017г. до 11.07.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК до окончателното изплащане, както и сумата от 1932,55 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 12.06.2018г. до 26.10.2021г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 8775/2021 по описа на БРС.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “ЛЕВ ИНС” АД със седалище и
адрес на управление: гр. С., ***, вписано в Търговския регистър на Агенцията по вписвания,
ЕИК ***, представлявано от С. Н. А. и П. В. Д. - изпълнителни директори да заплати на
Община Бургас, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. гр. Б. ***,
представлявана от кмета Д. Н. сумата от 265,47 лева /двеста шестдесет и пет лева и
четиридесет и седем стотинки/ разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач „ВИА
КОНСТРУКТ ГРУП“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***,
представлявано от В. Л. Р..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6