Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.04.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Радослава Манолова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8505 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно евентуално съединени искове за главница с правна квалификация на
главния иск - чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 38 ЗАПСП, на евентуално
съединения иск – чл. 94 ЗАПСП, на втория евентуално съединен иск – чл. 59 ЗЗД,
както и кумулативно съединен с тях акцесорен иск с правна квалификация чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Ищецът - „И.С.” ООД, твърди, че е автор на следните компютърни програмни продукти: С.уерен продукт „Post Deal” за автоматизация на услугите в пощенските станции, и С.уерен продукт „Post Pay” за автоматизация на пощенските услуги при изплащане на пенсии и инкасиране на дължими суми за изразходвана електроенергия, потребена вода, телефонни разговори и др. в пощенските станции. Посочва, че на 20.08.2008 г. сключил с ответника - „Б.п.“ ЕАД, договор, по силата на който му предоставил правото да използва и поддържа посочените С.уерни продукти срещу насрещно задължение на ответника да му заплати възнаграждение за внедряване и използване на продукти по единични цени, уговорени от страните в съдържанието на сделката. В чл. 4 и 7 от договора страните са постигнали съгласие, че възнаграждението се дължи ежемесечно в срок от 5 работни дни след представяне на коректно издадена фактура от ищеца, като общият му размер се изчислява по договорените единични цени и при съобразяване на действащите пощенски станции, в които са внедрени продуктите, както и на работните места в тях. Страните са уговорили срок на действие на договора – 12 месеца от влизането му в сила, което е станало на 01.06.2008 г., който срок впоследствие е продължен със споразумение от 22.05.2009 г. и споразумение от 31.01.2011 г. Съгласно последното споразумение срокът на действие на договора е до въвеждане в реална експлоатация на интегрирана информационна система за автоматизиране на услугите в пощенските клонове на ТП „Софийски пощенски съобщения“. Ищецът твърди, че той е изпълнил точно договора като е внедрил С.уерните продукти в 86 пощенски станции с около 350 работни места. Посочва, че действието на договора е прекратено на 12.09.2015 г., когато ответникът е сключил договор за възлагане на обществена поръчка с предмет предоставяне правото на ползване върху С.уерните продукти „Post Deal” и „Post Pay”. За периода от сключване на договора до неговото прекратяване ответникът дължи на ищеца уговореното възнаграждение, като той го е заплащал своевременно до началото на 2015 г., а след този момент е преустановил плащането му. Ответникът не е заплатил нито на падежа, нито към момента дължимото на автора възнаграждение за ползването и поддръжката на С.уерните продукти за периода от месец януари 2015 г. до месец август 2015 г., което възлиза на сумата от 218 380, 80 лв. Той е изпаднал в забава, поради което дължи на ищеца и обезщетение за забава в размер на законната лихва, което за периода от 10.02.2015 г. до 20.11.2016 г. възлиза на сумата от 30 726, 24 лв. Поради изложеното ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 218 380, 80 лв. – неплатено договорено възнаграждение за използване на С.уерните продукти „Post Deal” и „Post Pay” за периода от месец януари 2015 г. до месец август 2015 г., както и сумата от 30 726, 24 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 10.02.2015 г. до 20.11.2016 г.
Ищецът моли съдът, ако отхвърли главният иск за присъждане на възнаграждение по договора от 20.08.2008 г., да осъди ответника да му заплати сумата от 218 380, 80 лв. като обезщетение за нарушаване на притежаваните от него авторски права върху С.уерните продукти „Post Deal” и „Post Pay”, тъй като ги е ползвал, без да е имал разрешение за това от носителя на авторското право, и без да е сключен договор за използване за периода от изтичане на първоначално уговорения срок на действие на договора от 20.08.2008 г., което е станало на 01.06.2009 г., до датата на сключване на договора от 12.09.2015 г., имащ за предмет предоставяне на правото за ползване на двата С.уера. Ищецът посочва, че претърпяната от него вреда, чието обезщетение претендира, се изразява в пропускане на възможността да увеличи имуществото си с получено възнаграждение за предоставено ползване на създадените от него С.уери за периода от месец януари 2015 г. до месец август 2015 г.
Ищецът
моли съдът, ако отхвърли и иска за присъждане на обезщетение за нарушаване на
притежаваното от него авторско право, да осъди ответника да му заплати сумата
от 218 380, 80 лв. като представляваща
такава, с която ответникът, без да е налице правно основание, се е обогатил,
като е спестил разходи за внедряване и ползване на С.уерните продукти „Post
Deal” и „Post Pay” за периода от месец януари 2015 г. до месец август 2015 г.,
а ищецът е обеднял с тази сума, тъй като е пропуснал да увеличи имуществото си
с нея като я получи като възнаграждение, дължимо за предоставяне за ползване на
С.уерните продукти, върху които той има авторски права.
Ищецът претендира присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът – „Б.п.“ ЕАД, оспорва предявените искове. Твърди, че сключеният между страните на 20.08.2008 г. договор е прекратен на 01.06.2009 г. с изтичане на първоначално уговорения с него срок на действие. Посочва, че споразуменията от 22.05.2009 г. и от 31.01.2011 г., с които страните са изменили договорения срок на действие, не са породили правно действие, тъй като са сключени в противоречие с императивните правни норми на ЗОП /отм./, определящи специални правила за изменение на съдържанието на договора за обществена поръчка. Счита, че не е ясно, че за процесния период ищецът притежава някакви права на интелектуална собственост върху С.уерните продукти „Post Deal” и „Post Pay”, които да се ползват със защита. Оспорва, че за периода от месец януари 2015 г. до месец август 2015 г. С.уерните продукти са използвани от него в цитираните в исковата молба обекти. С оглед на изложеното, моли съдът да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа страна следното:
Със Заповед № РД-00-184/ 18.04.2008 г. на Директора на ТП „Софийски пощенски съобщения” на „Б.п.” ЕАД е наредено да бъде проведена процедура за възлагане на обществена поръчка на основание чл. 90, ал. 1, т. 3 ЗОП чрез догваряне без обявление за обект „Ползване на специализиран С.уер за автоматизация на услугите, предлагани в пощенските станции на ТП „Софийски пощенски съобщения”. В заповедта е посочено, че съгласно сключени договори с фирма „ЕИБ - С.” ООД са внедрени С.уерни продукти „Post Deal” и „Post Pay”, които са авторска разработка и възлагането на обществената поръчка на друго лице би довела до нарушаване на авторски права, а смяната на С.уера ще се отрази на производствения процес.
На 20.06.2008 г. между „Б.п.” ЕАД и „ЕИБ - С.” ООД, на основание чл. 41 ал. 1 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/, е сключен договор, с който „ЕИБ - С.” ООД предоставя на „Б.п.” ЕАД правото на възмездно ползване и поддържане на приложен /специализиран/ С.уер Post Deal за автоматизация на услугите в пощенските станции, описани в Приложение 1 А и Post Pay за автоматизация на пощенските услуги при изпълнение на договори по възложителство – изплащане на пенсии и инкасиране на дължими суми за изразходвана електроенергия, потребена вода, проведени телефонни разговори и други в пощенските станции, описани в Приложение 1Б – неразделна част от договора. В чл. 2 е предвидено, че договорът влиза в сила от 01.06.2008 г. и е със срок на действие 12 месеца. С чл. 3 от договора страните са постигнали съгласие, че за изпълнение предмета на договора „Б.п.” ЕАД се задължава да заплати на „ЕИБ - С.” ООД възнаграждение, както следва: 1) за начална инсталация на С.уер Post Deal се дължи еднократно възнаграждение от 325 лв. за пощенски станции с едно работно място, възнаграждение от 325 лв. за пощенски станции с до пет работни места, възнаграждение от 520 лв. за пощенски станции с от пет до петнадесет работни места, възнаграждение от 650 лв. за пощенски станции с над петнадесет работни места; 2) за правото на ползване на С.уер Post Deal се дължи ежемесечно възнаграждение от 71 лв. за пощенски станции с едно работно място, възнаграждение от 143 лв. за пощенски станции с до пет работни места, възнаграждение от 143 лв. плюс 26 лв. за всяко работно място над пет за пощенски станции с над пет работни места, 3) за начална инсталация на С.уер Post Pay се дължи еднократно възнаграждение от 325 лв. за пощенски станции с едно работно място, възнаграждение от 325 лв. за пощенски станции с до пет работни места, възнаграждение от 520 лв. за пощенски станции с от пет до петнадесет работни места, възнаграждение от 650 лв. за пощенски станции с над петнадесет работни места; 2) за правото на ползване на С.уер Post Pay се дължи ежемесечно възнаграждение от 113 лв. за пощенски станции с едно работно място, възнаграждение от 173 лв. за пощенски станции с повече от едно работно място. В чл. 4 от договора е предвидено, че общата стойност, която „Б.п.” ЕАД дължи ежемесечно на „ЕИБ - С.” ООД е получена съгласно чл. 3 и съобразно броя на действащите пощенски станции и работни места, отразени в Приложение 1А и 1Б, които са неразделна част от договора. Съгласно чл. 7 от договора сумата по чл. 4 се заплаща по банков път в срок от пет работни дни след изготвяне и представяне на коректно издадена фактура от „ЕИБ - С.” ООД по посочена в договора банкова сметка.
***.05.2009 г. между същите страни е подписано споразумение № 1 към договора от 20.06.2008 г., с което на основание чл. 43, ал. 2, т. 1 ЗОП и с оглед наличието на непредвидени обстоятелства, дължащи се на невъзможността на възложителя в рамките на срока на договора – до 01.06.2009 г. да проведе обществена поръчка за продължаване срока за ползване на специализиран С.уер „Post Deal” и „Post Pay” за автоматизация на услугите, предлагани в пощенските станции на ТП „Софийски пощенски съобщения”, те са се споразумели, че считано от 25.05.2009 г. уговореният срок на действие на договора ще бъде изменен „до провеждане на процедура по реда на ЗОП”
На 31.01.2011 г. между същите страни е подписано споразумение № 2 към договора от 20.06.2008 г., с което на основание чл. 43, ал. 2, т. 1 ЗОП, както и въз основа на публикувано в електронната страница на АОП Решение РД-08-19/ 31.01.2011 г. с предмет: „Предоставяне на услугата за интегрирана система за автоматизиране на услугите на гише”, те са се съгласили, че уговореният срок на действие на договора ще бъде изменен, както следва: до въвеждане в реална експлоатация на интегрирана информационна система за автоматизиране на услугите на гише в пощенските клонове на ТП „Софийски пощенски съобщения”, обслужвани по настоящия договор.
На 12.09.2015 г. между „Б.п.” ЕАД и „И.с.” ООД, на основание чл. 90, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 103, ал. 2, т. 2 ЗОП, е сключен договор, с който „И.с.” ООД приема да предостави на „Б.п.” ЕАД правото на ползване върху специализирани С.уерни продукти „Post Deal” и „Post Pay”, автоматизиращи услуги, извършвани в пощенските станции в РУ „Западен регион” – ОПС София – град и да осъществява дейности по развитието на продуктите в зависимост от нуждите на възложителя „Б.п.” ЕАД. В чл. 1, ал. 2, т. 1 от договора е записано, че пощенските станции в ОПС София, които към момента работят със С.уерните продукти са 89 броя.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По главния
иск за главница с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 38 от
Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/:
Съгласно
твърденията, въведени с исковата молба, предмет на разглеждане в производството е главна претенцията на ищеца за заплащане на възнаграждение, дължимо от
ответника по сключен между тях договор за използване на авторско произведение, което представлява създадени
компютърни програми. За
да бъде същата уважена, трябва да бъде установено, че ищецът „И.С.” ООД е
автор на посочените от него С.уерните продукти, както и че е сключил с
ответника договор, по силата на който е предоставил на последния правото да
използва тези компютърни програми, а той се е задължил да му заплати
възнаграждение за това.
От твърденията,
изложени в исковата молба, е видно, че произведенията, на които ищцовото
дружество твърди да е автор и върху които счита, че има имуществени авторски
права, представляват два С.уерни продукта. Първият от тях е С.уер с
наименование „Post Deal”, с който се постига автоматизация на услугите в
пощенските станции. Вторият е С.уер с наименование „Post Pay”, с който се
постига автоматизация на пощенските услуги при изпълнение на договори по
възлагане, каквито услуги са изплащане в пощенските станции на пенсии и
инкасиране на дължими суми за изразходвана електроенергия, потребена вода,
проведени телефонни разговори и други. Тези продукти представляват компютърни
програми, които са разработени в резултат на творческата дейност на определено
лице, поради което и на основание чл. 3, ал. 1 т. 1, предл. последно ЗАПСП са
обект на авторското право.
Фактът, че
ищцовото дружество е автор на двете компютърни програми „Post Deal” и „Post Pay”
се твърди от този субект в подадената от него искова молба, тъй като той
основава на неговото осъществяване претенцията си за получаване на сума в
размер на 218 380, 80 лв., като това
обстоятелство се сочи като правопораждащо това парично вземане и на трите евентуално
заявени основания, на които се сочи, че то е възникнало. Този факт се признава
извънсъдебно и от ответника, като изявления в тази насока са направени от негов
представител и се съдържат в следните документи: Заповед № РД-00-184/
18.04.2008 г. на Директора на ТП „Софийски пощенски съобщения” на „Б.п.” ЕАД,
намираща се на л. 364 от делото на СГС, и референция от 15.06.2010 г., намираща
се на л. 32 от делото на СГС, която е подписана от Директора на ТП „Софийски
пощенски съобщения” на „Б.п.” ЕАД. В съдържанието на първия от двата документа,
изходящ от упълномощен представител на ответника е посочено, че С.уерните продукти
„Post Deal” и „Post Pay” са авторска разработка на дружеството „ЕИБ - С.” ООД,
чието ново наименование е „И.С.” ООД. В съдържанието на референцията от
15.06.2010 г. се съдържа изявление, че дружеството „ЕИБ - С.” ООД е създало
специализиран С.уер „Post Pay”, който посредством комутируеми телефонни линии
за извънградските пощенски станции и VPN канали за градските пощенски станции
осъществява трансфер на информация и автоматизира процесите по обмен на
информацията с контрагентите на ТП „Софийски пощенски съобщения”. Тези
документи в частта, в която в тях е удостоверен факта на създаване на
процесните компютърни програми от ищцовото дружество, са частни по своя
характер, изходящи са от ответника „Б.п.” ЕАД, тъй като са подписани от негов
представител, поради което и доколкото посоченото обстоятелство е неизгодно за своя издател следва да се заключи, че се
ползват с материална доказателствена сила, която задължава настоящият съдебен
състав да приеме, че този факт е настъпил. Ето защо съдът счита за установено в
процеса обстоятелството, че служител на юридическото лице „И.С.” ООД, със старо
наименование „ЕИБ - С.” ООД, е създало чрез своята творческа дейност процесните
два С.уерните продукти „Post Deal” и „Post Pay” и следователно е техен автор. С
оглед на това и на основание чл. 14 ЗАПСП дружеството „И.С.” ООД е носител на абсолютното
авторското право върху тези компютърни програми.
При
тълкуване на разпоредбите на чл. 15 и
чл. 18 от ЗАПСП се налага изводът, че авторското право включва в себе си отделни неимуществени и имуществени права,
които са част от съдържанието на това комплексно право. В чл. 28 ЗАПП е
предвидено, че основното имуществено право, което възниква за притежателя на
субективното авторско право, е това да използва създаденото от него произведение
и да разрешава използването му от други лица. Съгласно чл. 36 ЗАПСП
предоставянето от автора в полза на трето лице на правомощието да използва
временно създаденото от него произведение се осъществява чрез сключване на
договор, т.нар. договор за използване. Основните престации на страните по този
договор, които са съществени елементи от неговото съдържание и по които
задължително следва да е постигнато съгласие, за да се приеме, че той е сключен
са следните: 1) притежателят на авторското право върху определено произведение да
е поел задължение да предостави на друго лице-ползвател изключителното или
неизключителното право да използва създаденото от него произведение при
определени условия; и 2) ползвателят да се е задължил да заплаща възнаграждение
на носителя на авторското право за времето, през което му е разрешено да
използва произведението.
От представените
по делото доказателства се установява, че между „ЕИБ - С.” ООД, с ново
наименование „И.С.” ООД, и „Б.п.” ЕАД, на 20.06.2008 г. е сключен договор за
използване на компютърни програми, представляващи два С.уерните продукта „Post
Deal” и „Post Pay” по смисъла на чл. 36 ЗАПСП. Това е видно от писмения договор
от 20.06.2008 г., който е сключен след приключила процедура по възлагане на
обществена поръчка по реда на Закона за обществените поръчки от 2004 г., който
към момента е отменен, но е действащ към 20.06.2008 г. /ЗОП /отм.//. Този
договор е подписан от представители на двете договарящи дружества и обективира изразено
от тях съгласие за сключването му и за съдържанието на всички съществени
елементи на договора за използване на авторско произведение – с него е
предвидено, че „ЕИБ - С.” ООД, в качеството му на носител на авторското право
на двата С.уерни продукта, предоставя на „Б.п.” ЕАД правото да използва тези
продукти като ги внедри в пощенските си станции за срока на действие на
договора, който е 12 месеца, считано от 01.06.2008 г., а „Б.п.” ЕАД се
задължава да заплаща на носителя на правото на интелектуална собственост
възнаграждение за това.
По силата на
договора от 20.06.2008 г. в тежест на ползвателя „Б.п.” ЕАД за времето на
действие на тази сделка е възникнало задължение да заплати на носителя на
авторското право възнаграждение за използване на компютърните програми,
представляващи два С.уерните продукта „Post Deal” и „Post Pay”, което е
уговорено по размер в чл. 3 от съдържанието на договора, в която клауза е
постигнато съгласие за единичните цени, от които ще се определя общия размер на
дължимото възнаграждение при съобразяване и на броя на пощенските станции и
работни места в тях, в които са използвани С.уерните продукти.
Предмет на
предявения главен иск е вземане за получаване на възнаграждение за ползване на
процесните два С.уера за периода от месец януари 2015 г. до месец август 2015 г.,
поради което съдът трябва да отговори на въпроса дали и за посочения период от
време сключения на 20.06.2008 г. договор е обвързвал страните по него, защото
само в случай че това се докаже, ще може да се направи извод, че за ответника,
в качеството му на ползвател на компютърните програми, е възникнало задължение
да заплаща уговореното по размер в съдържанието на тази сделка възнаграждение
за осъщественото ползване.
В тази връзка
съдът съобразява, че договорът от 20.06.2008 г. е сключен като срочен – в чл. 2
от него е уговорен срок на действието му, който е от 12 месеца, считано от
01.06.2008 г. Това означава, че първоначално уговореният срок, в който страните
са се съгласили, че договорът за използване на произведенията, представляващи
два броя С.уерни продукти, ще ги обвързва, започва да тече на 01.06.2008 г. и
изтича на 01.06.2009 г.
Като
доказателства по делото са представени две споразумения, подписани от „ЕИБ - С.”
ООД, с ново наименование „И.С.” ООД, и „Б.п.” ЕАД, с които тези страни са постигнали
съгласие за изменение на срока на действие на сключения от тях договор – като
съгласно споразумението от 22.05.2009 г. той е до провеждане на процедура по
реда на ЗОП, а съгласно споразумението от 31.01.2011 г. срокът е до въвеждане в
реална експлоатация на интегрирана информационна система за автоматизиране на
услугите на гише в пощенските клонове на ТП „Софийски пощенски съобщения”,
обслужвани по договора.
За да отговори
на въпроса дали с тези две споразумения валидно е изменено съдържанието на
договора от 20.06.2008 г. в частта относно срокът на действие на тази сделка,
съдът взема предвид това, че той е сключен по реда на ЗОП /от 2004 г., отм./, и
се подчинява на специален режим както относно правилата за сключването му, така
и относно тези за изменение на неговото съдържание, установени с императивни
правни норми, които дерогират приложението на общите такива, предвидени в ЗЗД и
ТЗ, включително чл. 9, чл. 20а ЗЗД и т.н. В този смисъл е практиката на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 ГПК – решение № 31 от 27.04.2017 г. по гр. д. №
60023/2016 г. по описа на ВКС, II гр.о., решение № 14 от 04.02.2013 г. по т. д.
№ 1201/2011 г. по описа на ВКС, II т.о. В чл. 43, ал. 2, т. 1 ЗОП /отм./, в
редакцията на нормата към датата на сключване на процесния договор, е
предвидено, че изменение на сключен договор за обществена поръчка в частта
относно уговорения в него срок се допуска само по изключение, когато в резултат
на непреодолима сила се налага промяна в сроковете. Понятието непреодолима сила
не е дефинирано в специалния закон, поради което и неговото съдържание следва
да се определи при прилагане на общата разпоредба на чл. 306 ТЗ, съгласно която
непреодолима сила е обективно събитие, което е настъпило след сключване на
договора, има извънреден характер и е непредвидимо или непредотвратимо. За да
бъде това събитие основание за изменение на сключения договор за обществена
поръчка в частта относно уговорения срок на действие, освен посочените
характеристики, трябва да бъде установено и наличието на причинна връзка между него
и невъзможността целта на договора да бъде постигната в първоначално уговорения
между страните срок.
В случая не се
твърди и не се установява да е настъпило такова събитие в срока на действие на
договора за използване на С.уерните продукти „Post Deal” и „Post Pay”, сключен
на 20.06.2008 г., което да е обективно, да има извънреден характер, да е
непредвидимо или непредотвратимо, и в резултата на което да е настъпила необходимост
от промяна на уговорения в съдържанието на сделката срок на действието й.
Такова не представлява невъзможността на „Б.п.” ЕАД да осигури провеждане и
приключване на нова процедура по обществена поръчка, която да има за цел
получаване на правото да ползва посочените компютърни произведения от ищцовото
дружество, тъй като то е резултат от субективните действия на едната страна по
договора, за която е съществувало задължението да проведе предвидената в закона
процедура и следователно няма обективен характер. Ето защо трябва да се приеме,
че не са налице предпоставките, предвидени в императивна законова норма на чл.
43, ал. 2, т. 1 ЗОП /отм./. Това означава, че изменението на договора от
20.06.2008 г. в част, с която е уговорен срока му на действие, който е съществен
елемент от процедурата по възлагане на обществена поръчка, е забранено от
закона и не може да се осъществи, въпреки наличието на воля за това у двете
насрещни страни. Следователно споразуменията, подписани на 22.05.2009 г. и на 31.01.2011
г., са сключени при противоречие с цитираната императивна правна норма, поради
което са нищожни и не са породили правни последици по изменение на срока на
действие на процесния договор, имащ характер на такъв по чл. 36 ЗАПСП.
С оглед всичко изложено, се налага крайният извод,
че договорът за използване на С.уерните продукти „Post Deal” и „Post Pay” е
срочен, като срокът му на действие е този, който е уговорен с клаузата на чл. 2
от него, която не е валидно изменена. С изтичане на този срок, което е станало
на 01.06.2009 г. договорът е прекратен и от този момент страните по него не са
обвързани от поетите с него задължения, включително и в тежест на ответника,
като ползвател на компютърните програми, вече не съществува задължение да
заплаща на носителя на авторското право възнаграждение в уговорения размер.
Доколкото периодът, за който в настоящия процес се претендира присъждане на
възнаграждение за ползване на продуктите, върху които ищецът притежава авторски
права, е след датата на която сключеният между страните договор е прекратен, то
за този период в тежест на „Б.п.” ЕАД не е възникнало договорно задължение да
заплати възнаграждение на „И.С.” ООД. Това прави предявеният в процеса главен
иск неоснователен и като такъв той следва да се отхвърли.
По евентуално предявения иск с правно основание
чл. 94 ЗАПСП:
Предвид
неоснователността на главния иск следва да се заключи, че се е сбъднало процесуалното
условие за разглеждане на евентуално предявения иск с правна квалификация чл.
94 ЗАПСП в редакцията на нормата, която е действаща към момента, в който се
твърди, че от ответника е нарушено претендираното от ищеца авторско право, а
именно към периода от месец януари 2015 г. до месец август 2015 г. /редакцията
преди изменението с ДВ. бр. 28 от 29.03.2018 г./.
Разпоредбата на
чл. 94 ЗАПСП урежда т. нар. иск за обезщетение, чрез който носителят на
защитено от ЗАПСП авторско или сродно право може да се защити срещу неговото
нарушаване, ако от нарушението са произлезли вреди.
Както беше
посочено в мотивите по иска с правна квалификация чл. 38 ЗАПСП, по делото е
доказано, че „И.С.” ООД е носител на авторското право върху две компютърни
програми, представляващи С.уерните продукти „Post Deal” и „Post Pay” и
следователно това дружество се ползва от закрилата, предвидена в ЗАПСП, част от
която е и уреденото право да получи обезщетение за причинените вреди при
извършване на нарушение от друг правен субект. Това означава, че е налице първата предпоставка за
уважаване на предявения иск за присъждане на обезщетение за вреди причинени от
извършено нарушение на авторско право.
Основателността на иска с правна квалификация чл. 94 ЗАПСП предполага, на следващо
място, да се докаже, че ответното дружество „Б.п.” ЕАД е извършило такива
действия, които могат да бъдат квалифицирани като нарушение на авторското правото
върху двете С.уерни програми.
В чл. 18, ал. 1 ЗАПСП е предвидено, че авторското право включва изключителното право на автора
да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от
други лица, освен в случаите, за които този закон разпорежда друго. Следователно
всяко едно използване на обект на авторското право от лице, различно от неговия
титуляр, без съгласието на последния и без законът да допуска използването му независимо
от неговата воля, представлява нарушение, което е основание за дължимост на
обезщетение за причинените на правопритежателя вреди.
В чл. 18, ал. 2 ЗАПСП е дадена дефиниция на термина използване на произведението, което е обект
на авторското право, като е посочено, че за такова се смятат действия като: 1.
възпроизвеждането на произведението; 2. разпространението сред неограничен брой
лица на оригинала или екземпляри от произведението; 3. публичното представяне
или изпълнение на произведението; 4. излъчването на произведението по безжичен
път; 5. предаването и препредаването на произведението по кабел; 6. публичното
показване на произведение на изобразителното изкуство и на произведение,
създадено по фотографски или аналогичен на него начин; 7. превеждането на
произведението на друг език; 8. преработката и синхронизацията на
произведението; 9. реализирането на архитектурен проект чрез построяване или
изработване на обекта, за който той е предназначен; 10. предлагането по
безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до произведението
или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от
място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях; 11. вносът и износът в
трети държави на екземпляри от произведението в търговско количество,
независимо дали са произведени законно или в нарушение на правото по т. 1.
Съдът намира, че в производството
се доказа, че за периода от месец януари 2015 г. до месец август 2015 г. ответникът
„Б.п.” ЕАД е използвал програмните продукти „Post Deal” и „Post Pay” като ги е
внедрил в свои пощенски станции, с
което е дал възможност на неограничен брой лица-негови служители да осъществят
достъп до тях- ползване по смисъла на чл. 18, ал. 2, т. 10 ЗАПСП. Това се установява от приетите като доказателства два броя
фактури № 612/ 02.02.2015 г. и № 613/ 02.02.2015 г., както и 14 броя проформа
фактури, намиращи се от л. 190 до л. 205 от делото на СГС. В тези документи е записано, че се съставят за извършена услугата, която представлява предоставяне за временно ползване за
всеки месец в периода от януари 2015 г. до август 2015 г. на С.уерните продукти
„Post Deal” и „Post Pay”, чийто доставчик
е дружеството „И.с.” ООД, а получател – „Б.п.” ЕАД, като е посочено и в колко на брой пощенски
станции се използва всяка от тези компютърни програми. Ето защо
следва да се приеме, че в тези документ е удостоверено настъпването на конкретни
обстоятелства от обективната действителност, които са тези по внедряване на описаните в тях С.уерни продукти в
конкретно записан брой пощенски станции, в които
ответникът осъществява своята дейност на пощенски оператор, извършващ
универсална пощенска услуга, както и
по тяхното използване. Тези факти, за които
свидетелстват фактурите и проформа-фактурите, са неизгодни за ответното дружество
„Б.п.” ЕАД, поради което и доколкото те са подписани от представител на
последното, т.е. са изходящи от него частни свидетелстващи документи, следва да се приеме, че
се ползват с материална доказателствена сила, която съдът е длъжен да зачете и
да приеме за установено от тяхното съдържание, че описаните в тях дейности по използване
от ответника в пощенските му станции на процесните два С.уерни продукта са
осъществени.
Използването на С.уерните продукти „Post Deal” и „Post Pay” в пощенските станции, в които ответникът извършва пощенски услуги се установява и от заключението на изготвената в производството съдебно-техническа експертиза. В него вещото лице при използване на специалните си знания е извършило проверка на данните, които се съдържат в техническите съобщения на сървъра на „Б.п.” ЕАД по отношение на част от пощенските станции, в които компютърните програми са били внедрени, и въз основа на тях е заключило, че те са използвани в тях за целия процесен период от януари 2015 г. до август 2015 г.
При тълкуване на чл. 35 ЗАПСП се налага изводът, че за да бъде правомерно използването на едно произведение, което е обект на авторското право, трябва да е налице предварително съгласие на автора за това, освен когато законът предвижда друго – друго е предвидено в чл. 24 и чл. 25 ЗАПСП, в които са регламентирани хипотезите, при които е допустимо използването на едно произведение без съгласие на автора, които, обаче, не са налице в настоящия случай. От това следва, че за да се квалифицира поведението на „Б.п.” ЕАД по използване на двата С.уерни продукта като нарушение на авторското право върху тях, което се притежава от ищцовото дружество, трябва да се установи, че то се осъществява без съгласието на последното.
Нормата на чл. 35 ЗАПСП, в която е предвидена необходимостта от даване на предварително съгласие на автора, за да може всяко едно трето лице да използва неговото произведение е в Глава седма „Използване на произведенията”, Раздел I „Общи разпоредби” от ЗАПСП, в която част на закона са и разпоредбите, уреждащи сключването на договор за използване на авторското произведение, задължителните елементи на неговото съдържание, действието и срока му, както и възможността и начина, по който този договор може да бъде развален /чл. 36 – чл. 39 ЗАПСП/. От систематичното място на чл. 35 ЗАПСП и при тълкуването на тази норма с останалите такива, които се намират в същия раздел и глава от закона, следва да се заключи, че съгласието на автора за използване на неговото произведение от ползвателя трябва да бъде дадено чрез подписване на договор за използване по смисъла на чл. 36 ЗАПСП /възможно е съгласието да бъде дадено и чрез подписване на издателски договор и на договор за публично представяне или изпълнение, но тогава се отстъпва само правото да се извършват отделни действия, които представляват използване на авторското произведение, а не всички възможни такива/. Даването на съгласие не може да бъде направено по какъвто и да е друг начин, включително с едностранно изявление на автора, отправено до лицето, ползващо произведението, нито чрез конклудентни действия на автора. Освен това тогава, когато предоставянето на правото за използване на едно произведение, обект на авторското право, има за цел да се осигури извършването на определени в закона дейности с обществено значение, каквато е тази по осъществяване на универсална пощенска услуга, то тогава този договор за използване, чрез който единствено може да бъде дадено съгласието на автора, трябва да бъде сключен при спазване на изискванията на ЗОП, т.е. при провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка.
С оглед изложеното, следва да се заключи, че в процесния случай за да се приеме, че от притежателя на авторското право върху двете компютърни програми, представляващи С.уери „Post Deal” и „Post Pay”, е изразено съгласие за това те да бъдат използвани от дружеството „Б.п.” ЕАД, което извършва услуги от обществено значение съгласно Закона за пощенските услуги, трябва да бъде доказано, че между този правен субект и „И.с.” ООД е сключен договор за тяхното използване, както и че този договор е сключен по реда за възлагане на обществени поръчки, който е приложим на основание разпоредбата на чл. 7 вр. чл. 7г ЗОП /отм./, който е действащия закон в периода от месец януари 2015 г. до месец август 2015 г.
Както беше посочено в мотивите по предявения главен иск за присъждане на авторско възнаграждение, в производството са представени доказателства за това, че между страните по спора, след възлагане на обществена поръчка, на 20.06.2008 г. е сключен договор за използване на процесните два С.уера, който, обаче, е прекратен преди процесния период - на 01.06.2009 г., след като е изтекъл уговореният в неговото съдържание срок на действие, който не е валидно изменен с подписаните на 22.05.2009 г. и на 31.01.2011 г. споразумения. Ето защо и този писмен договор не доказва изразяването на съгласие от ищеца, като носител на авторското право, за ползване на компютърните програми от ответното дружество за спорния период от месец януари 2015 г. до месец август 2015 г. По делото не са представени доказателства за това, че за този период от време между страните е сключен друг договор с характеристиките на този по чл. 36 ЗАПСП, а още по малко пък, че такъв договор е сключен след провеждане на процедура по възлагане на обществена поръчка, която е задължителен елемент от фактическия състав за възникване на тези отношения и е условие за действителност на договора. Това не се установява и от цитираните споразумения към договора от 20.06.2008 г., които, на първо място, противоречат на императивната правна норма на чл. 43, ал. 2, т. 1 ЗОП /отм./, което ги прави нищожни и като такива не пораждат правно действие, поради което и от тяхното съдържание не може да се прави извод за изразяване на воля от двете договарящи страни за сключване на договор за използване на С.уерните продукти „Post Deal” и „Post Pay”. Освен това, те не са подписани след провеждане на процедура по ЗОП /отм./, поради което и с тях не може да бъде дадено валидно съгласие от ищеца неговите произведения да бъдат ползвани от ответника.
С оглед на изложеното, трябва да се заключи, че по делото не е доказано, че от „И.с.” ООД е дадено съгласие по предвидения в закона ред за осъщественото ползване от „Б.п.” ЕАД на двете компютърни програми, представляващи С.уери „Post Deal” и „Post Pay”, за спорния период от месец януари 2015 г. до месец август 2015 г., поради което и това действие следва да се квалифицира като нарушение на притежаваното от ищеца авторско право и е основание за ангажиране на отговорността на нарушителя по чл. 94 ЗАПСП.
За да се приеме, че в полза на „И.с.” ООД е възникнало правото да получи обезщетение по чл. 94 ЗАПСП, в производството трябва да бъде доказано и това, че този субект е претърпял вреди, които са пряка и непосредствена последица от извършеното нарушение на авторското му право върху процесните компютърни произведения. Ищецът твърди, че претърпените от него вреди са имуществени и се изразяват в неполучено възнаграждение за ползване на С.уерните продукти, което означава, че те имат характера на пропуснати ползи. Ето защо съдът трябва да отговори на въпроса дали такъв вид вреди са настъпили и дали те са в пряка причинна връзка с нарушението.
Обезщетяването на вреди под формата на пропуснати ползи се допуска само тогава, когато по делото бъде доказано, че за ощетеното лице е съществувала сигурност за увеличаване на имуществото, която сигурност не се предполага, а подлежи на пълно и главно доказване от ищеца. В тази насока са задължителните за съда указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че от представените по делото доказателства се установява, че по време на действие на договора от 20.06.2008 г. създадените от ищеца два броя С.уерни продукти са били внедрени в пощенски станции, в които ответникът извършва дейността си по предоставяне на универсална пощенска услуга, като за процесния период от месец януари 2015 г. до месец август 2015 г. те са внедрени в 89 пощенски станции и са използвани в тях. Този факт е удостоверен във фактурите и проформа фактурите, намиращи се от л. 190 до л. 205 от делото на СГС, които носят подпис и на представител на ответника, поради което следва да се приеме, че той е признал неговото настъпване извънсъдебно. От съдържанието на тези фактури, които са подписани от двете страни по спора, се доказва и това, че „И.С.” ООД е постигнал договорка с ответника за това, че за осъщественото за този период ползва на компютърните програми в 89 броя пощенски станции ще му се дължи възнаграждение в общ размер на 218 380, 80 лв. Постигането на съгласие от двете договарящи страни по всички съществени елементи на договора за използване на създадените от ищеца С.уерни продукти, което се доказва от описаните фактури, както беше посочено не означава, че е сключен такъв договор, тъй като не е спазена процедурата, предвидена в ЗОП /отм./, която е условие за неговата действителност в случая. Това обстоятелство, обаче, означава, че за ищеца е съществувала сигурност, че ще получи възнграждението, посочено като размер в тези счетоводни документи, тъй като ответникът е изразил воля да го заплати в негова полза. Ето защо, трябва да се приеме, че по делото е доказано, че „И.С.” ООД е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи, които представляват неполучено за период от месец януари 2015 г. до месец август 2015 г. възнаграждение за осъщественото от ответника ползване на създадените от него С.уери в размер на 218 380, 80 лв.
Възможността за ищеца да реализира този доход от отстъпване правото за ползване на С.уерните продукти „Post Deal” и „Post Pay” е била осуетена именно в резултат от поведението на ответното дружество, което въпреки изтичане на срока на сключения по реда на ЗОП /отм./ договор за използване от 20.06.2008 г. е продължило да ползва тези произведения като не е предприело своевременни действия да получи валидно съгласие за това от притежателя на авторското право върху тях като открие процедура по възлагане на обществена поръчка за сключване на договор за тяхното използване по чл. 36 ЗАПСП, което е единствено в неговите правомощия. Това означава, че е налице пряка причинна връзка между претърпените вреди и извършеното от ответника нарушение.
Следователно по делото се доказа настъпването на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на „Б.п.” ЕАД на основание чл. 94 ЗАПСП в редакцията на разпоредбата преди изменението с ДВ. бр. 28 от 29.03.2018 г. и това дружество следва да бъде осъдено да заплати на носителя на авторското право върху компютърните програми, представляващи С.уери „Post Deal” и „Post Pay”, обезщетение за претърпените имуществени вреди, което съдът определя в размер на 218 380, 80 лв., на който възлизат вредите, представляващи пропуснатия доход от неполучено авторско възнаграждение за период от месец януари 2015 г. до месец август 2015 г. Това прави предявеният евентуален иск за главница изцяло основателен.
Предвид крайният извод за основателност на иска по чл. 94 ЗАПСП, трябва да се заключи, че в производството не се е сбъднало условието,
при настъпване на което съдът дължи да разгледа евентуално заявения иск с
правна квалификация чл. 59 ЗЗД за присъждане на сума в размер на 218 380, 80
лв. и той трябва да бъдат оставен без разглеждане.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Отговорността на нарушителя по чл. 94, ал. 1 ЗАПСП има деликтен характер. Ето защо и доколкото в ЗАПСП няма специални правила за момента, в който задължението на нарушителя за заплащане на обезщетение за вреди става изискуемо, то следва да се приеме, че приложение намират общите правила на ЗЗД. В чл. 84, ал. 3 ЗЗД е предвидено, че при задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, което означава, той изпада в забава от датата, на която възниква задължението за заплащане на обезщетение, която съвпада с момента, в който е настъпило увреждането. Увреждането на ищеца от извършеното от ответника нарушение на авторските му права върху процесните два С.уерни продукта, настъпва от момента, в който е започнало тяхното ползване без съгласие за това, което е от 01.01.2015 г., като вредите, изразяващи се в неполучено авторско възнаграждение, възникват всеки ден за целия период, през който се осъществява неправомерното ползване. Следователно от 01.01.2015 г. ответникът дължи обезщетение за претърпените в резултат на нарушението вреди, които се равняват на възнаграждението, което му се следва за този ден, като от този момент дължи и законна лихва за забава върху неплатеното обезщетение, което се начислява за всеки ден от извършване на нарушението /ако се приеме, че вредите настъпват с изтичане на цял месец от периода, в който ответникът ползва компютърните програми, а не подневно, то тогава задължението за заплащане на обезщетение за неполученото месечно възнаграждение за месец януари 2015 г. ще възникне на 01.02.2015 г., от която дата длъжникът ще е в забава неговото плащане/.
Ищецът претендира присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното обезщетение за претърпени вреди от неполучаване на възнаграждението за целия месец януари 2015 г., през който ответникът е ползвал двата С.уера, считано от 10.02.2015 г., която дата е по-късна от тази, на която ответникът е изпаднал в забава, без значение дали изискуемостта на задължението ще се определи подневно или след изтичане на целия месец. Това се отнася и за претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, дължимо върху обезщетението за репариране на вредите, претърпени през месец февруари 2015 г., през месец март 2015 г., през месец април 2015 г., през месец май 2015 г., през месец юни 2015 г., през месец юли 2015 г. и през месец август 2015 г., които също се претендират от дати, следващи тези на причиняване на увреждането и съответно на изпадане в забава. Следователно предявеният иск за присъждане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва е основателен за целия заявен период и до пълния предявен размер от 30 726, 24 лв., тъй като той е по-нисък от този, на който възлиза вземането, съгласно изчисленията на вещото лице, направени в заключението на основната съдебно-счетоводна експертиза от 31 117, 28 лв.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените разноски, такива му се следват. По делото се доказаха реално заплатени разходи за водене на настоящото дело, в общ размер от 18 714, 28 лв., от които сумата от 9 964, 28 лв. – платена държавна такса, сумата от 1 650 лв. – платен депозит за възнаграждение на вещи лица и сумата от 7 100 лв. – адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „И.С.” ООД, с ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление:***, срещу „Б.п.” ЕАД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление:***, главен иск с правно основание
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 38 от Закона за авторското
право и сродните му права /ЗАПСП/ за
присъждане на сума в размер на 218 380, 80
лв. /двеста и осемнадесет хиляди триста и осемдесет лева и осемдесет
стотинки/, представляваща неплатено възнаграждение за използване от „Б.п.”
ЕАД на компютърни програми, представляващи С.уерни продукти „Post Deal” и „Post
Pay”, върху които „И.С.” ООД притежава
авторско право, дължимо за периода от месец януари 2015 г. до месец август 2015
г. съгласно договор за ползване на специализиран С.уер за автоматизация на
услугите, предлагани в пощенските станции при Териториално поделение „Софийски
пощенски съобщения”, сключен на 20.06.2008 г., между „Б.п.” ЕАД и „И.С.” ООД ,
със старо наименование „ЕИБ - С.” ООД.
ОСЪЖДА „Б.п.”
ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на „И.С.” ООД, с ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 94 ЗАПСП
в редакцията на нормата, която е действаща за периода от месец януари 2015 г.
до месец август 2015 г. /преди изменението с ДВ. бр. 28 от 29.03.2018 г./., сума
в размер на 218 380, 80 лв. /двеста и
осемнадесет хиляди триста и осемдесет лева и осемдесет стотинки/,
представляваща дължимо обезщетение за претърпени от „И.С.” ООД имуществени
вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в неполучено възнаграждение
за осъществено за периода от месец януари 2015 г. до месец август 2015 г. използване
от „Б.п.” ЕАД на компютърни програми, педставляващи С.уерни продукти „Post
Deal” и „Post Pay”, върху които „И.С.” ООД притежава авторско право, които вреди са
причинени в резултат на извършено от „Б.п.” ЕАД нарушение на авторското право
на „И.С.” ООД чрез използване на компютърните програми без съгласие на автора в
периода от месец януари 2015 г. до месец август 2015 г., ведно със законната
лихва върху сумата за периода от 21.11.2016 г. – датата на подаване на исковата
молба, до окончателното й плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 30 726, 24 лв. /тридесет хиляди седемстотин
двадесет и шест лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща
обезщетението за забавено плащане на задължението за заплащане на главница,
начислено за периода от 10.02.2015 г. до 20.11.2016 г.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения при
условията на евентуалност с иска по чл. 94 ЗАПСП от „И.С.” ООД срещу „Б.п.” ЕАД
иск с правна квалификация чл. 59 ЗЗД за присъждане на сума в размер на 218 380,
80 лв., представляваща такава, с която „Б.п.”
ЕАД, без да е налице правно основание, се е обогатил, като е спестил разходи за
ползване на С.уерните продукти „Post Deal” и „Post Pay” за периода от месец
януари 2015 г. до месец август 2015 г., а „И.С.” ООД е обеднял с тази сума, тъй
като е пропуснал да увеличи имуществото си с нея като я получи като
възнаграждение, дължимо за предоставяне за ползване на С.уерните продукти,
върху които той има авторски права.
ОСЪЖДА „Б.п.” ЕАД да заплати на „И.С.” ООД сума в размер на 18 714, 28 лв. /осемнадесет хиляди седемстотин и четиринадесет лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: