Р Е Ш Е Н И Е
№ 41 22.05.2014 година град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-
гр.Търговище,
на двадесет и девети
април две хиляди и четиринадесета
година,
в публично съдебно
заседание, в следния състав:
Председател - Албена Стефанова
Секретар- Я.Г.,
като разгледа докладваното от
председателя административно дело
№ 51 по описа за 2014 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124, ал.1 от
ЗДСл.
Образувано е по жалба на С.Л.Д.,***, с посочен адрес за призоваване -ул.
„Преслав” 2, ет.1-чрез а..Д.И., против Заповед №ЧР-2 9/17.02.2014г. на
Изпълнителния директор на „Агенция за социално подпомагане” гр.София, с която служебното
и правоотношение по заеманата от нея длъжност Директор на Дирекция „Социално
подпомагане”-Търговище, с ранг ІІ младши, длъжностно ниво 6, ръководно ниво 6А,
код по НКПД 1219-6022, е прекратено на
основание чл.107, ал.2 от ЗДС, считано от 25.02.2014г.
Жалбата е препратена по
компетентност на Административен съд гр.Търговище с Определение
№1212/13.03.2014г. на Административен съд- София-град по ад.д.№2456/2014г.
В жалбата като основания се
навеждат противоречие с материалния закон и необоснованост. Излага се твърдение,
че в оспорената заповед е налице противоречие между фактическото съдържание и
правното основание за прекратяване на служебното и правоотношение. Излагат се доводи,
че във формуляра Приложение 1 и е вписана оценка „неприемливо поведение”, каквато
оценка Наредбата за условията и реда на оценяване на изпълнението на
служителите в държавната администрация
/Наредбата/ не регламентира. Навежда се, че при оценяването и не са спазени
изискванията на чл.16 и чл.18 от Наредбата, като оценката и не е поставена въз
основа на обективно установими факти.
Излага се твърдение, че наложените и две дисциплинарни наказания са обжалвани и
отменени от Административен съд-София град. Моли се оспорената заповед да бъде
отменена.
В съдебно заседание
жалбоподателката, чрез процесуалния си представител адвокат И. поддържа жалбата
на наведените в нея основания и доводи. Претендира присъждане на направените по
делото разноски. Въпреки дадената от съда възможност, по делото не са
представени писмени бележки от страна на жалбоподателката.
Ответникът по оспорването – Изпълнителен
директор на „Агенция за социално подпомагане” /АСП/ гр.София, чрез процесуалния
си представител ст.юрисконсулт Т.
в съдебно заседание излага становище, за спазване на процедурата по атестиране
и че така изготвената оценка съставлява материалноправното основание за
издаване на оспорената заповед. Представя писмени бележки, в които излага
подробни доводи, обосноваващи спазването на всички изисквания на Наредбата.
Излага се становище, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган при
спазване на законовата форма и при наличие на материалноправните предпоставки
на чл.107, ал.2 от ЗДСл. Моли се жалбата да бъде отхвърлена.
След
преценка на събраните по делото доказателства съдът констатира следното:
От
приложената по делото Заповед №ЧЗ-1 2137/06.08.2012г. на Изпълнителния директор
на „АСП” гр.София се установява, че от 20.08.2012г. жалбоподателката Д. е
назначена и изпълнява длъжността Директор на Дирекция „Социално
подпомагане”-Търговище, с ранг ІІ
младши, длъжностно ниво 6, ръководно ниво 6А, код по НКПД 1219-6022.
Съгласно приложената по делото
длъжностна характеристика посочената длъжност е пряко подчинена на Директора на
РДСП гр.Търговище, а последната е пряко подчинена на Главния директор на Главна
дирекция „Социално подпомагане”.
От приложеното по делото кадрово досие се
установява, че жалбоподателката Д. е атестирана по реда на Наредбата за
условията и реда на оценяване на изпълнението на служителите в държавната администрация /НУРАДСА/ за
периода 01.01.2013г.-31.12.2013г. За посочения период е налице изготвен на 15.01.2013г.
индивидуален работен план за жалбоподателката. Планът е съгласуван с Директора
на РДСП гр.Търговище. В плана са определени седем цели. За всички цели е
посочен срок на изпълнение периода от 01.01.2013г.-31.12.2013г, а като
изисквания/критерии за изпълнение са посочени - работни срещи, протоколи от
проверки, анализи, доклади, заповеди. На 25.06.2013г. е проведена междинна среща
между Д. ***. Съответния раздел от формуляра за оценка е попълнен, като
оценяващият ръководител е отбелязал, че г-жа Д. изпълнява разписаните в
работния и план цели и вменените и в длъжностната характеристика задължения. Отразено
е, че Д. приоритизира задачите и ги възлага на подходящи изпълнители. Оценяващия
ръководител е посочил, че е необходимо служителят да повиши контрола върху
изпълнението на задачите от служителите от отдел „Закрила на детето”, чрез провеждането
на периодични проверки, както и да повиши познанията си в областта на
нормативната уредба. На 23.01.2014г. между жалбоподателката Д. *** е проведена
заключителна среща. Съответния раздел от формуляра за оценка е попълнен. В него
са отразени следните мотиви: За критерия „степен на реализация на целите на
работния план” е отразено - „…По отношение т.1,т.3,т.5 и т.6 от работния план
г-жа Д. като ръководител на териториалната структура не организира и координира
на необходимото ниво дейностите в Дирекцията. За оценявания период в Дирекция „СП”-
Търговище е извършена комплексна проверка от Инспектората на АСП, като в
констативния протокол обобщено е отразено, че в Дирекцията не е създадена
необходимата организация на работа във връзка със законосъобразното прилагане
на нормативната уредба и на указанията дадени от АСП, в областта на социалното
подпомагане, хората с увреждания и дейностите по закрила на детето.
Констатирани са 74 нарушения и са дадени 40 задължителни предписания. За
оценявания период на г-жа Д. са налагани две дисциплинарни наказания
„забележка” и „порицание”. За критерия „показани компетентности” като мотиви е
отразено, че „…За оценявания период г-жа Д. не е положила усилия за повишаване
на компетентностите си, което води до слаб контрол върху изпълнението на
задачите, не добра координация между
изпълнителите и чести нормативни пропуски. Обикновено не търси начини за
повишаване качеството на работа. Ниското ниво на познания в областта на нормативната
уредба, както и непознаването на тенденциите в областта, която ръководи,
затруднява служителя да определи стратегическите цели и планове и да съдейства
активно за изпълнението им…” Оценяващият ръководител е дал годишна оценка на
жалбоподателката Д. „неприемливо поведение”. Формулярът е подписан от Д. с
възражение. С формуляр за възражение срещу годишна оценка на изпълнението на
длъжността на 27.01.2014г. Д. е подала отделно писмени възражения. С формуляр
по възражение за оценка от 03.02.2014 г. главният директор на Главна дирекция
„Социално подпомагане” е потвърдил
годишната оценка на Д. „неприемливо изпълнение”. На 17.02.2014г. Изпълнителния
директор на АСП гр.София е издал оспорената Заповед, с която на основание
чл.107, ал.2 от ЗДСл е прекратил служебното правоотношение на С.Л.Д. по
заеманата от нея длъжност Директор на Дирекция „СП”-Търговище, считано от
25.02.2014г. В Заповедта като мотиви е посочено, че „…служителят е получил
възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността ”неприемливо
изпълнение”.
От
приложеното по делото кадрово досие се установява, че за периода от
01.01.2013г. до 31.03.2013г. жалбоподателката Д. е била атестирана и за
определяне на допълнително възнаграждение за постигнати резултати. В
съответния формуляр /л.118 от делото/
оценяващият ръководител е дал оценка на Д. за постигнати резултати „добри
резултати”. Във формуляра като мотиви на оценяващия ръководител е отразено
„…Всички поставени задачи са изпълнени точно, с високо качество и при стриктно
спазване на всички определени срокове…”
От
приложения по делото Констативен протокол №121/0142/20.11.2013г. се установява,
че в Дирекция „СП”-Търговище е била извършена проверка от комисия, назначена от
изпълнителния директор на АСП. Видно от протокола предмет на проверка е била
цялостната дейност на Дирекцията, като проверявания период е
01.01.2012г.-30.09.2013г. С гореописания констативен протокол са дадени 40
предписания, от които 18 са с адресати - началниците на отдели „Социална
закрила”, „Хора с увреждания и социални услуги”, „Закрила на детето”. Констативния
протокол е връчен на Д. в качеството и на директор на Дирекция „СП”-Търговище
на 20.11.2013г.
Със Заповед №РД 01-555 от
14.05.2013г. на изпълнителния директор на АСП на С.Л.Д. е наложено дисциплинарно наказание „забележка”.
Посочената Заповед е била обжалвана от Д. и отменена с решение №670/07.02.2014г. на Административен
съд София-град по ад.д.11747/2013г. Решението
е обжалвано пред ВАС и видно от приложените по делото призовки по същото все
още няма произнасяне.
Със Заповед №РД 01-1101/01.11.2013г. на
изпълнителния директор на АСП на С.Л.Д. е било наложено дисциплинарно наказание „порицание”.
Посочената Заповед е била обжалвана от Д. и отменена с решение №7582/04.12.2013г на
Административен съд София-град по ад.д.№6051/2013. Решението е обжалвано пред
ВАС и видно от приложените по делото призовки по същото все още няма
произнасяне.
Така приетата по делото
фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства.
При така
установеното от фактическа страна, съдът приема жалбата за допустима по
следните съображения:
Жалбата е
подадена в срок, срещу административен акт, подлежащ на съдебно оспорване, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес.
По
основателността на жалбата съдът, след като извърши проверка по чл.168 от АПК, прави следните правни
изводи:
Оспорената
заповед е издадена от материално компетентния орган. Процедурата по
атестирането на жалбоподателката Д. е проведена също от компетентните органи,
но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, по следните
съображения:
При
упражнено правомощие в условията на оперативна самостоятелност, съгласно чл.169
от АПК, съдебният контрол на оперативната самостоятелност включва и проверката
органът ”спазил ли е изискването за законосъобразност на административните
актове”. В съответствие с това правомощие съдът е компетентен да провери - годишната оценка на оценяващия ръководител,
извършена ли е по предвидените в закона критерии за неприемливо изпълнение и
спазено ли е изискването за мотивиране, което не представлява преценка на
качеството на изпълнението и професионалните компетентности по същество.
Съгласно
чл.14, ал.1 от НУРАДСА изпълнението на длъжностите от служители на
ръководни длъжности, каквато е заеманата от жалбоподателката длъжност, се
оценява с годишна оценка въз основа на
критерия „степен на постигане на целите от индивидуалния работен план” и
критерия „показаните компетентности”. Съгласно чл.16, т.5 от НУРАДС за
оценка „неприемливо изпълнение” критерия
за определяне на степента на неизпълнение е едновременното наличие на
1.-неизпълнение от служителя на преобладаващата част от целите в индивидуалния
работен план на нивото на изискванията/критериите, определени в него, като
неизпълнението следва да е предизвикано от обстоятелства, зависещи от
служителя” и 2.-служителят да е показал за преобладаващата част от
компетентностите знания, умения и поведение неотговарящи на изискванията в
приложение 1 от НУРАДСА.
Разпоредбата
на чл.9, ал.3 от НУРАДСА изрично поставя като изискване целите в
индивидуалния работен план да са измерими по обем. В конкретния случай
поставените в работния план на Д. цели не отговарят на това законово изискване.
Едновременно с това съдът намира, че същите са общо формулирани и по начин,
който не позволява да се прецени степента на осъществяването им. С това не са спазени
изискванията на нормите на чл.76, ал.6 от ЗДСл и чл.9, ал.3 от НУРАДСА за максимална степен на конкретизация и
измеримост по обем на целите. Посоченото нарушение е съществено, тъй като се
отразява върху първия показател за оценка изпълнението на длъжността - степен
на реализация на целите от работния план.
Съгласно
чл.76, ал.7 от ЗДСл и чл.18, ал.1 от НУРАДСА оценяващият ръководител е
длъжен да извърши оценката на изпълнението на длъжността въз основа на
обективно установими факти и обстоятелства. Сочените от оценяващия ръководител
дисциплинарни наказания не могат да се ценят като такива факти и обстоятелства,
тъй като към деня на поставяне на годишната оценка-23.01.2014г. посочените
дисциплинарни наказания „порицание” и „забележка” не само, че на са били влезли
в сила, но са и отменени със съдебни
решения. Сочения от оценяващия ръководител констативен протокол от извършена в
Дирекция „СП”-Търговище комплексна проверка от АСП не може да се цени като
обективно обстоятелство, което като единствено
да е достатъчно да обоснове извод за неизпълнение на преобладаващата част от
целите в индивидуалния работен план по смисъла на чл.16 т.5, б „а” от НУРАДСА поради това, че касае период от време /01.01.2012г.-30.09.2013г./
по-дълъг и несъвпадащ с атестирания /01.01.2013г.-31.12.2013г./, както и че засяга период, през който Д. не е
била директор на Дирекцията /от 01.01.2012г. до 19.08.2012г./. Освен така
изброените дисциплинарни наказания и констативен протокол, от оценяващия
ръководител не се сочат във формуляра други обективно установими факти и
обстоятелства.
За
заеманата от жалбоподателката длъжност намират приложение показателите за
компетентност, описани в Приложение 1, към чл.15, т.2 озаглавена ”служители,
заемащи ръководни длъжности” от НУРАДСА. Тези показатели са шест и за всеки от тях
законодателят е предвидил, определени умения, които подлежат на проверка. В
конкретния случай оценяващият ръководител е изложил мотиви за умения попадащи в
три от компетентностите по горепосоченото приложение- „управленска
компетентност”, „ориентация към резултати”, ”професионална компететност”. Съдът
приема обаче, че за да се изведе извод, съгласно чл.16, т.5, б „б” от НУРАДСА, че служителят е показал за преобладаващата
част от компетентностите знания, умения и поведение, не отговарящи на
законовите изисквания, следва оценяващият ръководител да изложи мотиви за
повече от половината от компетентностите, описани в горепосоченото приложение. Изводите
си за липса на определени умения оценяващият ръководител следва да мотивира с
конкретни факти, каквито в процесния случай не се сочат във формуляра. Преценката
на компетентностите не е изготвена въз основа на обективно установими факти, а
е заменена с декларативни изводи. Наличието на конкретни мотиви, изведени въз
основа на обективни факти е гаранция за спазването на принципа за безпристрастност.
При наличие на противоречие в оценките на оценяващия ръководител за
жалбоподателката Д. /междинната и оценка, оценката и за определяне на
допълнително възнаграждение за постигнати резултати/ с годишната и оценка,
излагането на конкретни мотиви за степента и на двата критерия, обосноваващи
извод по чл.16, т.5 от НУРАДСА е
повече от необходимо.
Предвид
изложеното настоящия съд намира, че така поставената оценка на Д. „неприемливо
изпълнение” е при липса на мотиви и че същата е постановена в нарушение на
чл.76, ал.7 от ЗДСл и чл.18, ал.1 от НУРАДСА и на принципа на
безпристрастност.
Основанието
за прекратяване на служебното правоотношение по чл.107, ал.2 от ЗДСл изисква
осъществяването на две кумулативни предпоставки-получена най-ниска годишна
оценка на изпълнението на длъжността и законосъобразно проведена процедура по
оценяване. Получената в нарушение на производствените правила годишна оценка не
обосновава прилагането на чл.107, ал.2 от ЗДСл. Настоящият съд намира, Заповед ЧР-2 9/17.02.2014г. на Изпълнителния
директор на „Агенция за социално подпомагане” гр.София за издадена при такъв
порок и следва същата да бъде отменена като незаконосъобразна.
Предвид изхода
на спора претенцията на жалбоподателката за присъждане на направените от нея
разноски по делото, които са в размер на 350 лева платено адвокатско
възнаграждение се явява основателна.
Воден от
горното, на основание чл.172, ал.2, пр.второ, чл.173, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №ЧР-2
9/17.02.2014г. на Изпълнителния директор на „Агенция за социално подпомагане”
гр.София, с която служебното
правоотношение на С.Л.Д.,***, по заеманата от нея длъжност Директор на Дирекция
„Социално подпомагане”-Търговище, с ранг ІІ младши, длъжностно ниво 6,
ръководно ниво 6А, код по НКПД 1219-6022, е прекратено на основание чл.107,
ал.2 от ЗДСл, считано от 25.02.2014г.
ОСЪЖДА Агенция за социално
подпомагане гр.София да заплати на С.Л.Д.,***, с посочен адрес за призоваване
ул. „Преслав” 2, ет.1 направените от нея разноски по делото в размер на
350/триста и петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото получаване.
Препис от решението да се
изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: