Р Е Ш
Е Н И Е
№ 36
гр.Габрово,8.03.2018
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито заседание на петнадесети
февруари две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ :
при секретаря..В.Килифарева, и прокурор....., като
разгледа докладваното от съдия Топалова т.д. № 62 по описа за 2017 г. за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано е по
искова молба на „Търговска банка Д „АД гр. София против К.Г.Т., Д.К.Т., И.К.И.
и В.К.К. с цена на исковете 60 310.89 лв.
В исковата
молба се твърди, че на
02.03.2017 г. по ч.гр. дело № 469/2017 г.,районен съд - Габрово издал Заповед № 822 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК, с която било разпоредено издаването на изпълнителен лист и
незабавно изпълнение на основание чл. 418, ал. 1 от ГПК, а на 06.03.2017 г.бил издаден изпълнителен лист № 384, с който длъжниците „Т.-Г." АД, К.Г.Т., Д.К.Т., И.К.И.,
и В.К.К. били осъдени солидарно да заплатят на „ТЪРГОВСКА БАНКА Д" АД сумата от 59 331.92 лв. - напълно неиздължена главница на
уговорените падежни дати до настъпването на изискуемост; възнаградителна договорна лихва
съгласно чл. 3.2. от Договора за гаранционна линия за периода от 05.02.2017 г.
до 27.02.2017 г. вкл. в размер на
978.97 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 28.02.2017 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 1 206.22 лева, представляваща
направени по делото разноски за внесена
държавна такса и сумата от
150 лева, юрисконсултско
възнаграждение
в заповедното производство.Срещу издадената заповед, длъжниците К.Т., Д.Т., И.И.
и В.К. подали писмени възражения. Със
съобщение, получено от банката
на 19.05.2017 г. съдът указал на банката,
че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на
съобщението. С оглед изложеното,
на основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК и дадените от съда
указания, в законоустановения срок ищецът предявява настоящите искове за
установяване на вземането си.
В исковата
молба се твърди още, че по
силата на договор за
гаранционна линия № 0963.1011 от 25.11.2011 г. „ТЪРГОВСКА БАНКА Д" АД издала по искане на „Т.-Г." АД,
банкови гаранции със срок и условия, съгласно представено нареждане, в общ
размер на максимум 250 000 лв., с наредител кредитополучателят и в полза на
всички учреждения, физически и юридически лица на територията на Република
България (Бенефициенти) за срок до 05.11.2021 г. На основание договора за гаранционна линия банката издала Банкова гаранция за авансово плащане № LG1392/1/130618 от 19.06.2013 г. за сумата от 130 000
лв. с наредител
- „Т.-Г." АД,
с бенефициер: „Е.
И КО" ООД и със срок на банковата гаранция до 16:00 часа на 21.10.2013 г.
Съгласно банковата гаранция банката се е задължила безусловно и неотменяемо да
заплати при първо поискване на бенефициера сума до максимален размер от 130 000
лв., представляваща равностойността на вземането на бенефициера към наредителя,
произтичащо от сключен между „Е. И КО" ООД и „Т.-Г." АД АД
договор за строителство.На 03.10.2013 г. в банката постъпило искане от бенефициера „Е. И КО" ООД за плащане по
банковата гаранция. Искането било отправено чрез обслужващата го банка - „Първа Инвестиционна
Банка" АД, клон Търговище. Към искането били приложени необходимите
документи. Съгласно
банковата гаранция „ТЪРГОВСКА БАНКА Д" АД била длъжна в срок до 3 работни дни след получаване на
писменото искане за плащане да преведе сумата по банковата
гаранция.На 07.10.2013 г. - в срока за произнасяне на
банката по постъпилото искане за плащане на банковата гаранция и преди банката
да е извършила плащане по гаранцията постъпила заповед № 348 от 07.10.2013 г.,
постановена по ч.т.д. № 65/2013 г. по описа на Окръжен съд Габрово, с която се
спира изпълнението на писмено искане за плащане на банковата гаранция, издадена от „ТЪРГОВСКА
БАНКА Д" АД. На
05.11.2013 г. „ТЪРГОВСКА БАНКА Д" АД писмено съобщила на бенефициера „Е. И КО" ООД, че не може да
изпълни искането за плащане по банковата гаранция поради наложена обезпечителна
мярка - спиране на писмено искане за плащане.На 21.11.2016 г. в „ТЪРГОВСКА БАНКА Д" АД постъпило ново искане от бенефициера „Е. И КО" ООД за плащане по
банковата гаранция, като към него било приложено определение
№ 394 от 21.10.2016 г., постановено по ч.т.д. № 65/2013 г. по описа на Окръжен
съд Габрово, влязло в законна сила на 08.11.2016 г. За отмяна на
обезпечението до размер на сумата от 59 331.92 лв., а в
останалата част до пълния размер на банковата гаранция от 70 668.08 лв. съдът
отхвърлил искането за отмяна на обезпечителната мярка.На 26.01.2017 г. - след
отмяната на обезпечителната мярка, „ТЪРГОВСКА БАНКА Д" АД по банков път
заплатила на „Е. И КО" ООД сума в размер на 59
331.92 лв. по банковата гаранция
от 19.06.2013 г. Съгласно чл. 4.2. от Договора за гаранционна линия
в случай на ефективно плащане от банката на суми по издадена банкова гаранция, кредитополучателят се задължавал да ги погаси в срок от един месец.На основание чл. 1.3. от договора за гаранционна линия, ответниците
са съдлъжници, изцяло и солидарно отговорни във
всяко и всички задължения на кредитополучателя по договора за гаранционна линия.Тъй като банката извършила плащане по издадената банкова
гаранция, за кредитополучателя и съдлъжниците
възникнало задължението съгласно
чл. 4.2. от договора за гаранционна
линия да погасят ефективно платената от банката сума в срок от 1 месец. Тъй като длъжниците не са изпълнили задължението си за
погасяване на главницата съгласно договореното в чл. 4.2. от договора, били в забава по отношение на
задължението си за плащане на главницата. В чл. З.2., ал.
1 от договора е уговорено заплащане на лихва върху сумата, заплатена от банката по издадена
от банката гаранция. Прилаганият лихвен процент бил в размер на 18 % фиксирана годишна
лихва. Съгласно чл. З.2., ал. 2
от договора, лихвата се изчислявала на база АСТ (действителни дни)/360
дни, от датата на ефективно
плащане по издадена банкова гаранция, дължи се и е платима ежемесечно на 5-то
число на всеки календарен месец до пълното издължаване на главницата
и лихвите. Кредитополучателят и съдлъжниците били в неизпълнение и на задължението си
за плащане на лихви по договора
за гаранционна линия, считано от 05.02.2017 г.
|
"г |
Иска се да бъде установено съществуването на
вземането на „ТЪРГОВСКА БАНКА Д" АД срещу ответниците, произтичащо от Договор за
гаранционна линия № 0963.1011 от 25.11.2011 г. в размер на 59 331.92 лв. неиздължена главница на уговорените падежни дати до настъпването на изискуемост; възнаградителна договорна лихва
съгласно чл. 3.2. от договора
за гаранционна линия за периода от 05.02.2017 г. до 27.02.2017 г. вкл. в размер
на 978.97 лв., ведно
със законната лихва върху
главницата, считано от 28.02.2017 г. до окончателното изплащане
на вземането.
В срока по чл.367 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответниците по делото, с който оспорват предявените искове.
Ответниците считат, че срещу тях не съществува вземане от страна на ищеца.
Тяхната отговорност била ангажирана в качеството им на съдлъжници на
кредитополучателя „„Т.-Г." АД при наличие на действащ договор
с банката кредитор. На 14.06.2016 г. кредитополучателят депозирал в банката
писмена молба за прекратяване на договора за гаранционна линия и за
освобождаване на обезпеченията по него. В отговор на тази молба банката
депозирана в Служба по вписванията Габрово писмено съгласие за заличаване на
вписаната договорна ипотека по отношение имотите на кредитополучателя, учредена
като обезпечение по договора за гаранционна линия. Към момента на вписване на
съгласието за заличаване на договорната ипотека, процесният договор бил
прекратен предсрочно при пълно погасяване на дълга, за което имало изрично
изявление на банката кредитор. Поради изложеното била отпаднала и солидарната
отговорност на ответниците. С отговора се твърди също, че ищецът платил
недължима сума на бенефициера в
нарушение на условията на гаранцията- сумата била платена след изтичане на
срока на валидност на банковата гаранция при прекратен договор за гаранционна
линия и много след изтичане на срока за плащане.
В срока по чл.372 ГПК е постъпила допълнителна искова
молба, с която се отговаря подробно на направените с отговора възражения.
В срок е постъпил писмен отговор на
допълнителната искова молба, с който се поддържат всички възражения направени в първоначалния отговор на
исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и доказателствата по делото, приема за установено следното от
фактическа страна:
По заявление на
ищцовото дружество, на
02.03.2017 г. по ч.гр. дело № 469/2017 г.,районен съд - Габрово е издадена Заповед № 822 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с която е разпоредено издаването на изпълнителен лист и
незабавно изпълнение на основание чл. 418, ал. 1 от ГПК, а на 06.03.2017 г. е издаден изпълнителен лист № 384, с който длъжниците „Т.-Г." АД, К.Г.Т., Д.К.Т., И.К.И.,
и В.К.К. са осъдени солидарно да заплатят на „ТЪРГОВСКА БАНКА Д" АД сумата от 59 331.92 лв. - напълно неиздължена главница на
уговорените падежни дати до настъпването на изискуемост; възнаградителна договорна лихва
съгласно чл. 3.2. от Договора за гаранционна линия за периода от 05.02.2017 г.
до 27.02.2017 г. вкл. в размер на
978.97 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 28.02.2017 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 1 206.22 лева, представляваща
направени по делото разноски за внесена
държавна такса и сумата от
150 лева, юрисконсултско
възнаграждение
в заповедното производство.Срещу издадената заповед, длъжниците са
подали писмени възражения. С оглед изложеното, на основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК и дадените от съда указания, ищецът предявява настоящите искове за
установяване на вземането си.
По делото е
представен договор за гаранционна линия № 0963.101, сключен на 25.11.2011 г.
между „Търговска банка Д” АД от една страна и „Т.-Г." АД – кредитополучател, К.Г.Т., Д.К.Т.,
И.К.И., и В.К.К. – съдлъжници.На основание
уговореното в договора, банката е издала Банкова гаранция за авансово плащане № LG1392/1/130618 от 19.06.2013 г. за сумата от 130 000
лв. с наредител
- „Т.-Г." АД, с бенефициер: „Е. И КО" ООД и със срок на банковата гаранция до
16:00 часа на 21.10.2013 г. Съгласно банковата гаранция банката се задължава безусловно и неотменяемо да заплати при първо поискване на
бенефициера сума до максимален размер от 130 000 лв., представляваща
равностойността на вземането на бенефициера към наредителя, произтичащо от
сключен между „Е.
И КО" ООД и „Т.-Г." АД договор за строителство.
На 01.10.2013 г.
до банката е постъпило писмено искане от бенефициера „Е. И КО" ООД за плащане по
банковата гаранция. Искането е отправено чрез обслужващата го банка - „Първа Инвестиционна Банка"
АД, клон Търговище. С определение № 348/7.10.2013 г. по ч.т.д. № 65/2013 г. на ГОС е допуснато обезпечение
чрез спиране изпълнението на писмено искане за заплащане на банковата гаранция,
поради което банката не е платила в предвидения тридневен срок. Заповедта за
изпълнение е получена от банката на 7.10.2013 г./л.41/. С писмо от 5.11.2013 г.
банката уведомява бенифициера, че не е платила сумата, тъй като е наложена
обезпечителна мярка. С писмо от 5.02.2014 г. кредитополучателят по договора за
банкова гаранция иска от банката намаляване на лимита на гаранционната линия
със 160 000 лв. и освобождаване на договорна ипотека на негов собствен
недвижим имот „склад за строителни материали и гараж”. С определение №
394/21.10.2016 г. по ч.т.д. № 65/2013 г. е отменено допуснатото обезпечение до
размер на сумата 59 331.92 лв. С писмо, получено от ищеца на 18.11.2016 г., ПИБ АД клон
Търговище, уведомява, че допуснатото обезпечение е отменено до размер на
59 331.92 лв./л.48/.
На 26.01.2017 г., „ТЪРГОВСКА БАНКА
Д" АД по банков път, с платежно нареждане, представено по делото, заплаща на „Е. И КО" ООД сума в размер на 59 331.92 лв. по банковата гаранция
от 19.06.2013 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 4.2. от Договора
за гаранционна линия, в случай на ефективно плащане от банката
на суми по издадена банкова гаранция,
кредитополучателят се задължава да ги погаси в срок от един месец.На основание чл. 1.3. от договора за гаранционна линия, ответниците
са съдлъжници, изцяло и солидарно отговорни във
всяко и всички задължения на кредитополучателя по договора за гаранционна линия.
На 14.06.2016
г. в банката е постъпила молба от „Техноинженеринг груп” АД гр. Габрово да бъде
прекратен договора за гаранционна линия № 0963.1011/25.11.2011 г. и за освобождаване на обезпеченията към него,
считано от 29.06.2016 г. На 12.07.2016 г. в Службата по вписванията гр. Габрово
е постъпило съгласие от ищеца за заличаване на договорна ипотека върху имоти по
договор за гаранционна линия 0963.1011/25.11.2011 г., поради пълно погасяване
на дълга в размер на 250 000 лв.
По делото е
допусната и приета съдебно икономическа експертиза, неоспорена от страните.
Съгласно заключението на вещото лице, размерът на главницата е 59 331.92
лв., възнаградителна лихва за периода от 26.01.2017 г. до 27.02.2017 г. –
978.97 лв., законна лихва за периода от 28.02.2017 г. до 6.02.2018 г. –
5 680.83 лв.
Имайки предвид
изложеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са
искове с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.442 ТЗ и чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Легалната дефиниция на договора за банкова гаранция е дадена в
разпоредбата на чл. 442 от ТЗ, според
която с банковата гаранция банката писмено се задължава да плати на посоченото
в гаранцията лице определена сума пари, при условия, посочени в нея. Банковата
гаранция се издава в изпълнение на сключен, по инициатива на наредителя,
договор с гаранта, съдържащ съществените елементи на договора за поръчка. Целта
на банковата гаранция е да обезпечи вземането на съконтрагента на наредителя
при неизпълнение на задължения на последния, произтичащи от сключен между тях
възмезден договор. Банковата гаранция попада в категорията лични обезпечения, с
оглед задължението, което поема гарантът спрямо наредителя, а именно да
престира на бенефициера съответен паричен еквивалент при неизпълнение на
обезпеченото договорно задължение на длъжника - наредител.
При изпълнение на задълженията си по
мандатното правоотношение, банката обективира своето волеизявление за вземането
на бенефициера в гаранционен документ, за издаването на който, бенефициерът
следва да бъде уведомен от гаранта, съответно да му бъде изпратен самия документ.
В разглежданият
случай е установено, че между страните е сключен договор за кредитна линия на
25.11.2011 г. със за срок до 5.11.2021 г. В чл.1.1 е посочен предметът на
договора – банката издава по искане на кредитополучателя банкови гаранции със
срок и условия, съгласно представеното нареждане в общ размер на максимум 250 000 лв. в полза на
всички учреждения, физически и юридически лица на територията на страната.В
изпълнение на договора е издадена банкова гаранция за авансово плащане № LG1392/1/130618 от 19.06.2013 г. за сумата от 130 000
лв. с наредител
- „Т.-Г." АД,
с бенефициер: „Е.
И КО” ООД със срок до 21.10.2013 г. Искането за плащане по банковата гаранция е
отправена на 1.10.2013 г. – в срока на действие, посочен в нея.
Безспорно се установи, че сумата по гаранцията
не е платена в посочения в нея срок до три работни дни, поради спиране на
нейното изпълнение по изрично нареждане на съда. След отмяна на обезпечението
чрез спиране на изпълнението й на 8.11.2016 г. банката е уведомена за отмяна на
обезпечението по повод искането за плащане от 1.10.2013 г. Поради отпадане на
причината, забраняваща плащане, на 21.01.2017 г. по банков път сумата от 59 331.92 лв. е
преведена на бенефициера.
Съгласно чл. 4.2. от договора за гаранционна линия, в случай, че банката извърши плащане по
издадената банкова гаранция, кредитополучателят се задължава да ги погаси в
срок от един месец.Същото задължение имат и
съдлъжниците на основание чл.1.3 от договора. Тъй като длъжниците не са изпълнили задължението си за
погасяване на главницата съгласно договореното в чл. 4.2., те са изпаднали
в забава по отношение
на задължението си за плащане на главницата.
Съгласно
заключението на съдебно икономическата експертиза, главницата по задължението е
в размер на 59 331.92 лв., която е осчетоводена в ищцовото дружество.
Съдът намира за
неоснователно възражението на ответниците, че към момента на извършеното
плащане, договорът между страните по делото е бил прекратен с писмена молба от
14.06.2016 г. и последвалото съгласие на банката , висано в АВ за заличаване на
договорна ипотека като обезпечение по същия договор. Съгласно чл.10.2. от
договора за кредитна линия, същият може да бъде прекратен от кредитопулучателя
едностранно предсрочно с тридесет дневно предизвестие, при условие, че бъде
върнат за анулиране оригиналът на банковата гаранция или бъде представен на
банката паричен депозит. В случая договорът не може да се счита прекратен с
едностранното изявление на кредитополучателя с отправената молба от 14.06.2016
г., с която иска прекратяването му, считано от 29.06.2016 г., тъй като не
спазен предвиденият едномесечен срок, не е върнат оригинала на издадената
банкова гаранция и не е предоставен депозит.Изразеното съгласие за заличаване
на вписаната договорна ипотека, като обезпечение на договора не може да се
счита като съгласие за неговото прекратяване, тъй като освен тези имоти,
съгласно чл.5.2 по него са уговорени и други обезпечения. Обезпечението е
освободено на основание чл.6.3, тъй като, съгласно изявлението на банката към
даденото съгласие, към 7.07.2016 г. дружеството е погасило дълга си в размер на 250 000 лв. По независещи от банката причини, гаранцията
е заплатена в много по късен период, поради което новото задължение е
възникнало след 26.01.2017 г.
Неоснователно е
и възражението, че плащането е извършено в нарушение на условията на банковата
гаранция - след изтичане срока на валидност
и тридневния срок за плащане, поради което е не противопоставимо на
ответниците. Вярно е, че плащането е извършено след изтичане срока на валидност
на издадената банкова гаранция, но това е станало по обективни причини,
независещи от гаранта. От значение е обстоятелството, че в срока на действие на
гаранцията е постъпило искането за
плащане и същото не е осъществено само и единствено поради наложените
обезпечителни мерки. Обстоятелството, че не е спазен тридневния срок също не е
от съществено значение, тъй като не е обвързано с неблагоприятни за банката
последици или санкции.
Имайки предвид
изложеното съдът намира главния иск за основателен и доказан, поради което
следва да бъде уважен.
Основателна е и
претенцията за заплащане на възнаградителна договорна лихва, която според
заключението на вещото лице е в размер на 978.97 лв. за периода от 5.02.2017 до
27.02.2017 г.
С оглед изхода
на спора, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените
разноски в размер на 1 206.22 лв., заплатена държавна такса, депозит за
изготвяне на експертизата в размер на 330 лв. и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лв. - общо 1836 лв., както и разноските в заповедното
производство в размер на 1206 лв. държавна такса и 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
На основание
изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че в полза на „ТЪРГОВСКА БАНКА Д”
АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Красно
село, бул.Ген.Тотлебен” № 8 съществува вземане към К.Г.Т. ЕГН ********** с адрес ***, Д.К.Т. ЕГН ********** с адрес ***, И.К.И. ЕГН **********
с адрес *** и В.К.К. ЕГН **********
с адрес *** по договор за гаранционна линия № 0963.1011/25.11.2011 г. в размер на 59 331.92 лв. / петдесет и
девет хиляди триста тридесет и един лв. и 92 ст./, на основание чл.422 ГПК вр.
с чл.442 ТЗ и чл.79 ЗЗД, заедно със законната лихва, считано от 28.02.2017 г. до окончателно изплащане на
сумата и за сумата 978.97 лв. възнаградителна лихва за периода от 5.02.2017 г.
– 27.02.2017 г., както и разноските в заповедното производство в размер на 1356
лв., за които е издадена заповед № 822/2.03.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 469/ 2017 г. по описа
на Габровски районен съд.
ОСЪЖДА Косю Г.Т., Д.К.Т., И.К.И. и В.К.К. да заплатят на
„Търговска банка Д” АД гр. София сумата 1836 лв.,
направени разноски по делото.
Решението може
да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр. В.Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: