РЕШЕНИЕ
№
181 16.07.2020 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II СЪСТАВ
На
шестнадесети юни две хиляди и двадесета година
в
публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
БОРЯНА ХРИСТОВА
Секретар
Катерина Маджова
като
разгледа докладваното от младши съдия Христова в.гр.д. №1181 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
въззивна жалба на Ж.М.Ж., чрез адв. А.А. ***, против Решение №177 от 04.02.2020
г., постановено по гр.д. №5807/2019 г. по описа на РС Стара Загора, с което е
отхвърлен предявеният иск за присъждане на възнаграждение за положен извънреден
труд.
Въззивникът обжалва решението
изцяло. Излага подробни аргументи против дадения от районния съд отговор на спорния
за производството правен въпрос – следва ли положеният труд през нощта да се
превръща в дневен след преизчисляването му с коефициент по реда на чл. 9, ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и респективно
– да се заплаща като извънреден. Счита, че в ЗМВР, а също и в ЗДСл, липсва
изрична разпоредба, която да предвижда нормалната продължителност на полагания
труд през нощта. Според него предвидената в чл. 187, ал. 3 от ЗМВР възможност
за полагане на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа следва да се приеме
за ограничение на средното работно време на нощния труд на 8 часа за всеки
период от 24 часа, а не за регламентиране на нормалната продължителност на
работното време през нощта. На следващо място, излага, че съгласно чл. 188, ал.
2 от ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето между 22.00 и
06.00 часа се ползват със специалната закрила по КТ. Посочената разпоредба
препраща към чл. 140 от КТ, а един от елементите на тази специална закрила е
установената намалена продължителност на работното време през нощта в сравнение
с продължителността на работното време през деня. Сочи, че в издадените от
министъра на вътрешните работи подзаконови нормативни актове липсват разпоредби
относно превръщането на отработените часове нощен труд в дневни при сумарно
изчисляване на работното време. Доколкото обаче ЗДСл намира приложение и за
държавните служители в МВР и предвижда, че размерите на допълнителните
възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство, то приложение следва да намери Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Моли съдът да отмени обжалваното решение
изцяло и да постанови друго, с което да уважи изцяло исковата претенция.
Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемият
Областна дирекция на МВР Стара Загора оспорва въззивната жалба и излага
съображения в подкрепа на становището си, като моли съдът да потвърди
обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В
съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се
от процесуален представител по пълномощие, който поддържа въззивната жалба и
моли въззивният съд да потвърди атакуваното решение.
В
съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не
изпраща представител.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт и възраженията на въззиваемия.
Пред
районния съд са били предявени искове по чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът
(сега въззивник) е твърдял в исковата си молба, че е бил служител на МВР от
1997 г., отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Стара Загора. За трите
предхождащи завеждането на исковата молба години е изпълнявал служебните си
задължения на сменен режим на работа, като е полагал труд на смени по график с
продължителност от 24 часа. Полагал е труд, както през светлата част на деня,
така и през нощта от 08.00 до 08.00 часа, т.е. полагал е нощен труд от 22.00 до
06.00 часа. Обичайното местоизпълнение на служебните му задължения е било в гр.
Стара Загора. Отработеното време се е изчислявало сумарно. Изтъкнал е, че е
налице празнота в правната уредба на ЗМВР и затова следвало да се приложи
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, според която при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент
1.143. По този начин положеният от него нощен труд следвало да се преизчисли в дневен
и така щял да се формира извънреден труд, за което следвало да му бъде
заплатено възнаграждение за положен извънреден труд. Твърдял е, че
работодателят не му е изплатил възнаграждение за положен извънреден труд,
формиран след преизчисляването на положения от него нощен труд с коефициент
1.143 и съответното му увеличаване с 50%, както и мораторна лихва. С тези
съображения е претендирал неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 01.10.2016 г. до 01.09.2019 г. в общ размер на 1601.60 лева, впоследствие
изменен на 1157.12 лева, както и мораторна лихва върху неизплатените
възнаграждения за положен извънреден труд за периода от 04.11.2016 г. до
04.11.2019 г. в общ размер на 217.65 лева, впоследствие изменен на 168.25 лева.
Ответникът
(сега въззиваем) е оспорил исковете, като е твърдял, че ищецът не е полагал
извънреден труд, който да подлежи на
заплащане. Поддържал е, че е налице специална приложима уредба и това
изключва приложението на общите разпоредби (КТ). Позовал се е на чл. 3, ал. 1
от Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. за дейностите, чието изпълнение изисква
непрекъсваемост на работния процес, съгласно който работното време се
организира в 8-, 12- и 24-часови смени. Според ал. 3 на същата разпоредба била
предвидена възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта
между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следвало да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. Направил е извод, че е допустимо полагане
на труд през нощта, а продължителността на работното време през нощта е 8 часа
– от 22.00 до 06.00 часа. Сочил е, че не е налице твърдяната празнота, тъй като
нощният труд бил изрично уреден в чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. Когато положеният
нощен труд бил в рамките на 8-часова продължителност, той не се трансформирал в
дневен, а се заплащал по смисъла на Заповед №8121з-791/28.10.2014 г. и Заповед №8121з-1429/23.11.2017 г. на
министъра по 0.25 лева на час. Изтъкнал е, че в ЗМВР било налице ясно
разграничение между нощен и извънреден труд. Право на изплащане на допълнително
възнаграждение за нощен труд било предвидено в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР, а
размерът му съгласно ал. 2 се определял със заповед на министъра.
Допълнителното възнаграждение за извънреден труд било предвидено в чл. 178, т.
3 от ЗМВР, а размерът му бил определен в чл. 187, ал. 6 от ЗМВР, като по този
начин законодателят ясно разграничавал нощен от извънреден труд. Полагането на
нощен труд, в рамките на установеното работно време, не се явявало извънреден
труд и с оглед неговата продължителност от 8 часа не се преобразувал в дневен,
умножен по коефициент (в случая равен на 1), а се заплащал като нощен по
смисъла на т. 1 от Заповед №8121з-791/28.10.2014 г. и Заповед №8121з-1429/23.11.2017 г. на
министъра. Макар да смята за неотносима Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, дори същата да била приложена, превръщането
на нощните часове в дневни било установено с цел увеличено заплащане на нощния
труд, а не за заплащане на извънреден труд, защото работникът не работи
извънредно. Поддържал е, че на ищеца са изплатени всички дължими допълнителни
възнаграждения за нощен труд, положен през процесния период, отчетени с
протоколи към чл. 31, ал. 1 от наредбата, поради което и претенцията за
заплащане на извънреден труд била неоснователна.
Първоинстанционният
съд е приел за установено от фактическа страна, че в процесния период (01.10.2016
г. до 01.09.2019 г.) страните са били в служебно правоотношение, по силата на
което ищецът е заемал длъжността „полицай/старши полицай“ – „водач на служебно
куче“ в сектор „Охранителна полиция“ при ОДМВР - гр. Стара Загора, група „ОРТП
И ВП“ гр. Стара Загора, и полага труд на 24-часови работни смени, по график,
включително за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, който нощен труд му е бил
заплатен, но не и приравнен на дневен чрез умножение с коефициент 1.143 и респ.
не му било заплатено възнаграждение за извънреден труд.
От
правна страна първоинстанционният съд е приел, че положените от ищеца часове
нощен труд не следва да се превръщат в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от
Наредба за структурата и организацията на работната заплата, при условие че
приложимата през процесния период Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители, не предвижда такъв ред за
преизчисляване на часовете нощен труд. Приел е, че въпросът за отчитането на
нощния труд на държавните служители по ЗМВР е уреден по нов нормативен начин,
като е изоставено разрешението, възприето в Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г.
(отм.) броят на часовете нощен труд да се умножава по коефициент. Приел е, че
не е налице празнота в правото, която да се нуждае от преодоляване и попълване
чрез прилагане на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на
работната заплата. Приел е също така, че Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата и в частност предвиденото в чл. 9 от нея
правило касае уредбата на трудови правоотношения по КТ, но не и служебни
правоотношения по ЗМВР, който се явява специален закон съгласно чл. 142, ал. 2
от ЗМВР и дерогира приложението на общата норма.
Въззивният
съд, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди
защитните тези на страните, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба
предели на въззивното производство, намери въззивната жалба за неоснователна.
Формираната
и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа
обстановка е пълна, правилна, кореспондираща с доказателствения материал и
безспорна, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща своята към нея. Решаващият
за изхода на спора въпрос е съществува ли непълнота или дисбаланс в
нормативната уредба на правоотношенията на държавните служители по ЗМВР относно
часовото отчитане и компенсирането на труда им между 22:00 и 06:00 ч., в
сравнение с нормативната уредба, касаеща работещите съобразно КТ.
Нормалната
продължителност, разпределението и начина на отчитане на работното време, вида
на работните смени, системата на заплащане и компенсиране на труда за
работещите по трудови правоотношения работници и служители, включително
служителите по трудови правоотношения в системата на Министерството на
вътрешните работи, се уреждат в Кодекса на труда и съответните подзаконови
нормативни актове (Наредба за структурата и организацията на работната заплата,
Наредба за работното време, почивките и отпуските и др.).
Съгласно
чл. 136, ал. 1 и 3 от КТ работната седмица е петдневна с нормална
продължителност на седмичното работно време до 40 часа, а нормалната
продължителност на работното време през деня е до 8 часа. Според чл. 140, ал. 1
от КТ нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при
5-дневна работна седмица е до 35 часа, а нормалната продължителност на
работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
Работното
време се изчислява в работни дни – подневно, а по почин на работодателя и сумирано – седмично, месечно или за друг
календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Това предвижда чл.
142, ал. 1 и 2 от КТ.
Трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време, е извънреден и по принцип е забранен, но
във всички случаи се възмездява с допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд (чл. 143, 150, 262 от КТ; чл. 7 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата).
Нощният
труд също се възмездява допълнително, като за него на работника или служителя
се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но
не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет (чл. 261 от КТ; чл.
8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата).
Статутът
на държавните служители по ЗМВР е уреден със специалния спрямо КТ закон – Закон
за МВР. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица. Според ал. 3 работното време на държавните служители,
работещи на смени, се изчислява сумирано за тримесечен период. При работа на
смени, съгласно предвиденото в закона, е възможно полагането на труд и през
нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Извънредният
труд на тези служителите по ЗМВР също се възмездява, като работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно по-специално за служителите,
работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период (чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР).
На
държавните служители се изплащат и допълнителни възнаграждения, сред които
такова за полагане на труд през нощта от 22:00 до 6:00 ч. (чл. 179, ал. 1 от ЗМВР). Условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер - с
негова заповед (ал. 2).
В
основата на текущия правния спор е приложимостта на разпоредбата на чл. 9, ал.
2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата към
служебните правоотношения на служителите на МВР. Съгласно посочената разпоредба
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време
за съответното работно място. Тук следва да се има предвид, че посочената
методология е само с оглед установения по законодателен път начин за отчитане
на нормата фактически положен труд (в този смисъл е Решение №14 от 27.03.2012
г. по гр. дело №405/2011 г., IV ГО на ВКС). Това правило не предвижда
допълнително възнаграждение – нито за извънреден труд, нито за нощен труд. За
тях са предвидени, както бе посочено, отделни такива възнаграждения в чл. 7 и
чл. 8 от Наредбата.
Що
се отнася до държавните служители по ЗМВР, нормалната продължителност на тяхното
дневно и нощно работно време е една и съща – по 8 часа (чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР), което от своя страна прави излишно нормативното предвиждане на
механизъм, сходен на този по чл. 9, ал. 2 от Наредбата, чрез който да се
компенсират евентуално неравно разпределяне и отчитане на нощното работно време
между служителите в работните им смени. Съдържанието на правоотношението
относно полагания от служителите на МВР нощен труд е напълно правно уредено – арг.
и от чл. 26, ал. 1 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., поради което няма
празнота, която да налага бъде преодолявана, прилагайки по аналогия КТ или
ЗДСл.
Преобразуването
на нощните работни часове в дневни не може да обоснове извод за осъществен труд
над установеното работно време, тъй като самото увеличение по този начин на
броя отработени часове реално не
отговаря и не съответства на действително отработените часове. След като
крайният резултат винаги е приравняване към нормата, служеща за определяне на
редовно работно време, то последното няма как да бъде надвишено чрез
превръщането.
Съгласно
чл. 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. Въз основа на посочената законова делегация е издадена и
действала в процесния период Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. /отм. ДВ, бр.
3 от 10.01.2020 г. и бр. 4 от 14.01.2020 г. с Решение № 16766 от 10.12.2019 г.,
постановено по адм. д. № 8601 по описа за 2019 г. на ВАС, V- чл. състав, I-ва
колегия/. В нея, както и в предхождащите я актове, уреждащи същите
правоотношения, се съдържа идентична правна норма относно работата на смени и
продължителността на часовете нощен труд, съобразена с разпоредбата на чл. 187,
ал. 3 от ЗМВР като такава от нормативен акт от по-висока степен. Правната
регламентация на отчитането на положения нощен труд в тези наредби съдържа
единствено вида на протокола, който се съставя, от кои лица и в какъв срок.
Липсата на норма, която да предвижда преизчисляване на часовете нощен труд не е
законодателен пропуск, а конкретно законодателно решение, отнасящо се до
специфична уредба на служебни правоотношения, различни от трудовите. Не може да
се говори за празнота в уредбата, тъй като се касае за различни отношения,
уредени от различни нормативни актове, и аналогичното приложение на уредбата на
трудовите правоотношения е недопустима спрямо служебните такива на служителите
в МВР (Решение №197/07.10.2019 г. по гр.д. №786/2019 г., IV ГО на ВКС).
Съгласно
действащата през процесния период заповед на министъра на вътрешните работи за
всеки отработен час през нощта или за част от него между 22: 00 и 06: 00 часа
на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0.25 лева. Страните обаче не оспорват заплащането на това
допълнително трудово възнаграждение в размер на 0.25 лева за час нощен труд,
нито пък същото се претендира. Тук следва да се отбележи, че такъв е
предвиденият размер на възнаграждението за нощен труд, както на държавните
служителите, чиито правоотношения се уреждат от ЗДСл, така и работниците и
служителите по КТ. В този смисъл е неоснователно и позоваването на чл. 67, ал.
3 от ЗДСл. Неоснователно е и позоваването на т. 23 от ТР №6/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, тъй като то касае друг въпрос (освобождаването на държавните служители в
МВР от заплащане на държавни такси по граждански дела, свързани с тяхното
служебно правоотношение), доколкото в специалния закон, действал към онзи
момент, е липсвала изрична разпоредба в този смисъл.
Предвид
на изложените съображения съдът намира, че решението на първоинстанционния съд
е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на
спора, на въззиваемия следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
Воден
от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №177 от 04.02.2020 г., постановено по гр.д. №5807/2019 г. по описа на
РС Стара Загора.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК Ж.М.Ж., с ЕГН **********, и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на МВР
– Стара Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара
Загора, ул. „Граф Н. Игнатиев“ №16, представлявана от директора старши комисар
С.С., сумата в размер на 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: