РЕШЕНИЕ
№ 10
град Русе, 28.01.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд, търговско
отделение в открито съдебно заседание на петнадесети януари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
при секретаря МАНЯ ПЕЙНОВА и в присъствието на окръжния
прокурор от Окръжна прокуратура Русе ПЛАМЕН
ПЕТКОВ, като разгледа докладваното от председателя търг. дело № 165 по
описа на РОС за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл.
от ГПК.
Постъпила е искова молба от О. п. град Р.,
чрез п. д-р П. П. срещу „П. Т.“ ЕООД,
ЕИК ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 157 от ТЗ. Позовава се
на цитираната разпоредба, по силата на която смъртта на едноличния собственик
на капитала е специална хипотеза за прекратяване на еднолично дружество с
ограничена отговорност ако не е предвидено друго или наследниците не поискат да
продължат дейността. Ищецът навежда
доводи и представя доказателства за това, че едноличният собственик на капитала
и управител на дружеството И. И. Г. е починал, а неговите наследници – Л. М. Г.
/съпруга/, Н. Р. М. /низходящ внук/ и Л. Р. М. /низходящ внук/ не са подали до
Агенцията по вписванията – Търговски регистър
относими документи за обективиране
волята си за продължаване дейността на дружеството. При извършена проверка към
момента на подаване на исковата молба – 28.05.2018 г. не е налице вписване на
нов управител на дружеството. Моли съда да прекрати ответното търговско
дружество.
Предвид изложеното и представените
доказателства по делото, от които е видно, че ответникът няма управител или
друго лице, което да може да го представлява според закона, с оглед защита на
неговите интереси, съдът е назначил
особен представител на ответното
дружество, на когото е връчен препис от
исковата молба с приложените към нея писмени доказателства. В съдебно заседание
същият счита претенцията за неоснователна, тъй като не са изпълнени условията, предвидени в разпоредбата на чл.
157 ТЗ. Безспорно едноличният собственик на капитала е починал, но от своя
страна неговите наследници са заявили желание да продължат дейността на
дружеството, което се явява пречка за неговото прекратяване
След преценка на събраните по
делото доказателства, Окръжният съд приема за установено от фактическа страна
следното:
При извършена справка в Търговски регистър при
Агенция по вписванията се установява, че
като едноличен собственик на капитала и като управител на търговско
дружество с ограничена отговорност„П. Т.“ ЕООД, ЕИК *** е вписан И. И. Г., ЕГН: **********. По делото
е представен препис извлечение от акт за смърт № 0571 от 03.03.2017
г., видно от който лицето И. И. Г. е
починало на същата дата 03.03.2017 г. Според удостоверение за наследници изх. № 55/19.03.2018
г., издадено от Община Русе, негови
наследници са Л. М. Г., ЕГН: ********** - съпруга, Н. Р. М., ЕГН: ********** -
низходящ внук и Л. Р. М., ЕГН: ********** - низходящ внук. В дадените пред Окръжна прокуратура Русе
обяснения всички те изрично са заявили желанието си да продължат дейността на
фирмата.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните изводи: Правната квалификация на предявения иск е чл. 157,
ал.1 от ТЗ. По силата на цитираната разпоредба дружеството, в което
капиталът се притежава от едно физическо
лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не поискат да продължат
дейността. В случая, по делото безспорно е установено, че едноличният
собственик на капитала на ответното търговско дружество е починал и неговите
наследници изрично са пожелали да продължат
дейността, при това са предприели и действия в тази насока. При
извършена служебна справка по партидата на дружеството в Търговския регистър се
установява, че на 23.03.2017 г. в гр. Русе е проведено общо събрание, на което
са присъствали тримата наследници, представляващи 100 % от капитала на
дружеството, на което е взето решение за избор на нов управител – Л. М. Г.. Към
настоящия момент това решение все още не е вписано, тъй като са
постановени два броя откази от страна на
длъжностното лице към Агенция по вписванията.
Първият Отказ № 20170323115158/27.03.2017 г. е постановен поради това,
че наследниците притежаващи дяловете в съсобственост не са представили договор
за делба в изискуемата от закона форма за това,
и не може да се установи, че собствеността е развалена, респективно
дяловете са станали изключителна собственост на съдружниците по начина, по
който са заявени за вписване. Вторият Отказ № 20170327150235/29.03.2017 г. е с изложен мотив, за това, че от приложените
документи се установява продължаване дейността на дружеството и избор на нов
управител, но от решението, което е подписано от наследниците на едноличния
собственик на капитала, не се установява
дали дружеството ще продължи дейността си като еднолично дружество с
ограничена отговорност или като дружество с ограничена отговорност и не е
приложен дружествен договор, съответно учредителен акт.
Предприетите действия по избор на нов
управител и желанието да се продължи дейността на дружеството и след смъртта на
едноличния собственик на капитала по своята същност представляват пречка
дружеството да бъде прекратено по реда на чл. 157 ТЗ. Извън предмета на
настоящото производство са причините за
постановените откази и тяхната законосъобразност, но същите могат да бъдат преодоляни.
Не са налице и предпоставките на чл. 155, ал. 3 ТЗ за прекратяване на
търговското дружество в каквато насока има изложени доводи по същество в
съдебно заседание. Нормата на чл. 155, ал.3 ТЗ касае случаите, когато в
продължение на повече от три месеца в
Търговския регистър дружеството няма вписан управител, каквато не е настоящата
хипотеза . В настоящият случай дружеството има вписан управител – И. И. Г.,
който обаче е починал и прекратяването на търговеца става по реда на чл. 157 ТЗ.
Смъртта на вписания управител и
невписването на нов управител в случаите, при които наследниците са изявили
изрично желание да продължат дейността на дружеството не е сред кръга на
визираните хипотези на чл. 155, ал.3 ТЗ, нито на чл. 157 , ал.1 ТЗ. В нормата
на чл. 155, ал.3 ТЗ законодателят е предвидил хипотеза, при която по иск на
прокурора по решение на окръжния съд по седалището на дружеството същото може
да бъде прекратено когато в продължение на три месеца същото няма изобщо вписан
управител, която хипотеза е различна от тази на вписан управител, който е
починал и промяната в това обстоятелство не е заявена по надлежен ред за
вписване по партидата на дружеството в Търговския регистър.
Предвид
изложеното, така заявената претенция се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без
уважение.
На
основание чл. 70, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 3 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса за
предявения иск в размер на 80 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
разноските по делото за държавна такса и за възнаграждение на особен
представител в размер на 80 лв. са в тежест на ищеца, но същия на основание чл.
80, ал.1, т.3 ГПК е освободен от заплащане на такси и разноски, поради което
същите не се присъждат.
С
оглед на изложеното, съдът на основание чл. 235 ГПК,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявения от О. п. град
Р. срещу „П. Т.“ ЕООД, ЕИК *** гр. Русе иск за прекратяване на ответното дружество с правно основание чл. 155, т.3 и
чл. 157, ал.1 ТЗ като неоснователен.
Решението подлежи на
обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: