№ 10715
гр. София, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско
дело № 20231110160453 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес за управление в гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, чрез пълномощника си адв. Р. Г.,
против Р. П. К., ЕГН **********, с адрес в ........., с която са предявени искове по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК: с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми –
стойност на ползвани далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителни услуги,
неустойка при разваляне на договора по вина на абоната и мораторна лихва за забава в
плащането им; както и с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 183 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД – за установяване дължимостта спрямо ответника на задължения за цена на
устройства по договори за продажба на изплащане, неустойка при разваляне на договорите
по вина на абоната и мораторна лихва за забава в плащането им, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 47606/ 23 г. по
описа на СРС, 138 състав.
В искова молба са изложени твърдения от ищеца „А1 България“ ЕАД, че между
страните по делото е сключен договор за използване на мобилни услуги по системен
партиден № М5849345, като в приложения към договора са включени и други услуги, които
предоставя операторът. Твърди се, че срокът на процесния договор, съгласно договореното
между страните, е 24 месеца, като е изтекъл на 06.08.2021 г. Посочва се, че между страните
са сключени и договори за продажба на изплащане, по силата на които „А1 България“ ЕАД,
в качеството си на продавач, е прехвърлил на ответницата, в качеството й на купувач,
правото на собственост върху една или няколко вещи, а последната се е задължила да му
заплати уговорената цена на вноски при разсрочено плащате, като договорите са сключени
за срок от 23 месеца. Изложени са твърдения, че процесните вземания представляват
неплатени суми, дължими по процесните договори по фактури, издадени в периода от
28.09.2020 г. до 26.04.2021 г., на обща стойност 1278,47 лева, формирани както следва:
неплатена стойност на предоставени електронни съобщителни услуги в размер на 420,63
1
лева, неплатена цена на устройства по договори за продажба на изплащане в размер на
290,50 лева и начислени неустойки при разваляне на договорите по вина на абоната в
размер на 567,34 лв. Сочи се, че на основание чл. 54.12 от ОУ във вр. с разпоредбите на
договора, договорът на абоната се счита за едностранно прекратен от страна на „А1
България“ ЕАД в случай, че забавата на плащането на дължимите суми от абоната е
продължила повече от 124 дни, като на основание т. 7.1 от договора, абонатът в този случай
дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за
абоната, за когото договорът се прекратява, по стандартен за „А1 България“ ЕАД размер,
без отстъпка, до изтичане на съответния срок за ползване. Допълва, че доколкото в
настоящия случай ответницата е физическо лице, максималният размер на неустойката за
предсрочно прекратяване не може да надвишава трикратния размер на месечните
абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без
отстъпка. Претендира обезщетение за забава в плащането на вземанията за стойност на
предоставени мобилни услуги, цена на устройства и неустойки в общ размер на 293,48 лв.
Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
Ответникът Р. П. К. оспорва исковите претенции по основание и размер. Оспорва
обстоятелството на ответника да са предоставяни от „А1 България” ЕАД услуги в твърдения
обем и на претендираната стойност, както и ответникът да е ползвател на мрежата на
мобилния оператор. Оспорва факта на прекратяване на облигационните правоотношения
между страните, доколкото абонатът не е уведомен от оператора за това обстоятелство.
Оспорва действителността на процесните клаузи за неустойка, доколкото са договорени във
вреда на потребителя без последният да се е съгласил изрично със съдържанието им.
Посочва, че неустойката в размер на оставащите месечни абонаментни такси до края на
срока на договора, договаряна от доставчиците на услуги трайно се приема за нарушение по
чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика. Относно исковата претенция
за разсрочена цена на устройство, излага довод, че начислените накуп вноски до края на
срока на договора, в случай че мобилният оператор едностранно е прекратил същия,
представляват неустойка при неизпълнение на задължение за плащане от страна на купувача
при разваляне на договора, която неустойка твърди, че е нищожна поради противоречие с
добрите нрави. Релевира възражение, че вземанията са погасени по давност. Моли за
отхвърляне на исковете на изложените съображения. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК достигна до следните фактически и правни изводи:
По установителните искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
За основателността на предявения иск е от значение установяването от ищеца пълно и
главно на следните материалноправни предпоставки: че между него и ответника е сключен
сочения в исковата молба договор за мобилни услуги, договорения размер на
възнаграждението, което ответникът се е съгласил да заплаща, че е предоставил на
ответника мобилни услуги, както и тяхната стойност.
При установяване на тези факти в тежест на ответника е да установи, че е погасил
задълженията си.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че между ищцовото
дружество, в качеството му на оператор на мобилни услуги, от една страна, и ответника, в
качеството му на потребител - от друга, е сключен договор с номер .......... от 06.08.2019 г. с
рамков характер за предоставяне на електронни съобщителни услуги /мобилни услуги за
СИМ карти с телефонни номера, телевизия, интернет и пр./ и на продукти /апарати/ на
изплащане, който е подновен на дата 11.07.2020 г. Ищецът е поемал задължения за
предоставяне на абоната на различните услуги и продукти чрез подписването на
допълнителни индивидуални договори и/или приложения към рамковия договор с посочване
2
на неговия уникален идентификационен номер.
От представените по делото доказателства се установява, че по силата на
Приложение № 1 от 06.08.2019 г., ищецът „А1 България“ ЕАД предоставя на ответницата
пакетна абонаментна услуга „Фиксиран интернет чрез мобилна мрежа A1 Net Box“ със СИМ
карта № ....., номер на услугата **********, при тарифен план A1 Net Box 25, срещу
заплащане на месечна абонаментна такса в размер на 15,99 лева с ДДС, за срок за ползване
от 24 месеца, съгласно чл.6.2 от цитираното приложение. Съгласно Приложение № 1 от
06.08.2019 г., между страните е постигнато съгласие за предоставяне на ответника на
фиксирана телефонна услуга „А1 Фикс специален“ със СИМ карта № ....... и фиксиран
телефонен номер ..., при месечна абонаментна такса в размер на 2,99 лева с вкл. ДДС и срок
за ползване на абонамента, съгласно чл. 6.3, от 24 месеца. Представен е и приемо-
предавателен протокол за крайно устройство предоставено за ползване към договора за
услуги от 06.08.2019 г., съгласно който на потребителя е предоставено устройство Huawei
B310s-22+2pc FMC external anten с IMEI ........
Представено е Приложение № 1 от 22.05.2019 г., по силата на което ищецът
предоставя на ответницата мобилна абонаментна услуга за СИМ карта № ...... с телефонен
номер . по тарифен план A1 ONE S Април19 2г. Избраният от абоната тарифен план за
услугата е с месечна абонаментна такса в размер на 11,99 лева с ДДС, съгласно чл. 3 от
Приложение № 1, а срокът за ползване по абонамента е 24 месеца, видно от чл. 6.2 от
приложението. Представено е и Приложение № 1 от 07.06.2019 г., по силата на което
операторът на мобилната мрежа предоставя на ответницата услуга мобилен интернет за
СИМ карта с телефонен номер ................ при тарифен план А1 Сърф L 2017 с месечна
абонаментна такса в размер на 19,99 лева с вкл. ДДС и срок за ползване на услугата – 24
месеца. По делото е представено и Приложение № 1 от 11.07.2020 г., по силата на което
ищецът предоставя на ответницата мобилна услуга за СИМ карта с телефонен номер
********** при тарифен план A1 ONE Unlimited 18 2 г. с месечна абонаментна такса в
размер на 18,99 лева с вкл. ДДС и срок за ползване на предоставените услуги – 24 месеца.
Представен по делото е и Анекс към договор № .........., съгласно който за фиксирана
услуга със СИМ карта с мобилен телефонен номер ********** срокът на ползване на
услугата се удължава с 24 месеца, с начална дата - 06.08.2019 г. и крайна дата -06.08.2021 г.
По делото е представено и Допълнение към анекс към договор № .........., видно от който
потребителят е декларирал, че е запознат с Общите условия и Условията за продажба от
разстояние на оператора, като същите са му представени.
Съдът приема, че от представените договори и приложения към същите се
установява, че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, по
силата на които операторът предоставя на абоната съответните услуги - мобилни услуги за
СИМ карти с телефонни номера, телевизия, интернет и пр. за сроковете на действие на
договорите, срещу задължението за заплащане на уговорената стойност на услугата -
абонаментна такса, като е предвидена и единична цена за потребление на различни видове
услуги, които не се включват в таксата. Във всеки един от договорите се съдържа описание
на тарифните планове, ценовите условия, като са посочени и задълженията на абоната и
последиците от неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки. Договорите
откъм съдържание отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при общи
условия, като включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на
услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от Общите условия, които са
неразделна част от тях.
Със сключването на договорите на абоната е предоставен достъп до мрежата на
мобилния оператор за съответния вид услуга, като съдът счита, че по време на действието
им, абонатът дължи безусловно уговорената между страните абонамента такса независимо
от потреблението. Така и доколкото процесният период попада в срока на действие на всяко
3
от горецитираните приложения към рамковия договор, потребителят дължи за същия
начислените от оператора и падежирали абонаментни такси в общ размер на 419,70 лева с
ДДС /69,50 лева за 6 месеца/. Видно от описанието на съдържанието на фактурите,
направено в табличен вид в исковата молба, ищецът претендира за абонаментни такси по
договорите сума в общ размер на 386,68 лева, до която, предвид диспозитивното начало в
процеса, претенцията му се явява основателна.
Относно цената на действително потребени услуги – проведени разговори в мрежата,
изпратени електронни съобщение, използвани мобилни данни и др.
Въпреки изрично дадените указания на съда с доклада по делото, ищецът не
предприема съответни процесуални действия, за да докаже, че е доставил, а ответникът е
потребил далекосъобщителни услуги за процесния период на претендираната стойност,
например да ангажира писмени доказателства - справка – извлечение, или писмени
доказателствени средства – заключение на съдебно – техническа експертиза. В
приложенията са посочени стойности за потребление на съответна услуга, но липсва
документ, който да съдържа информация, дали последната е използвана и в какви параметри
/брой минути на проведени разговори, брой изпратени съобщения, използван мобилен
трафик и др./. Предвид изложеното, тази част от иска, която надхвърля стойността на
дължимите абонаментни такси, и представляваща по същество стойност на потребени
услуги, подлежи на отхвърляне като неоснователна.
В срока по чл.131 ГПК ответницата своевременно е възразила за изтекла погасителна
давност за вземанията, което съдът следва да разгледа при определяне на крайния размер на
дължимата сума по предявения главен иск.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/
18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/ 2011 г. на ВКС, ОСГТК, "понятието "периодични
плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да
са еднакви." Следователно еднаквостта или различието на размера на задължението за
плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично, като единствено е
необходимо той да е предварително определен или определяем. Вземанията на ищцовото
дружество за абонаментни такси съдържат изброените признаци на понятието, поради което
представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилага
тригодишен срок на погасителна давност.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на
25.08.2023 г., като от тази дата установителният иск се счита предявен - арг. от чл. 422, ал. 1
ГПК и погасителната давност за претендираните вземания е прекъсната – арг. чл. 116, б. „б“
ЗЗД. Първите по време претендирани от ищеца абонаментни такси по процесните договори
са с падеж 28.10.2020 г. /падежирали са след 25.08.2020 г./, поради което съдът намира, че
процесните искови претенции за дължими абонаментни такси не са погасени по давност.
Доколкото не са представени доказателства за плащане, ответницата дължи сума в общ
размер на 386,68 лева, представляваща дължими абонаментни такси по договора и
приложенията към него.
Доколкото се установиха главни задължения, се явява основателна и претенцията за
мораторно обезщетение за забава, което за процесния период от 29.10.2020 г. до 24.08.2023
г. представлява сумата 108,45 лева, до който размер искът по чл. 86 ЗЗД върху тази
главница следва да бъде уважен, като бъде отхвърлен до пълния предявен размер /при
определяне на размера съдът е зачел падежните дати на фактурите, посочени на л. 3 и л. 4
от делото, като е определил лихва върху просрочените абонаментни такси до начисления
4
във фактурите размер, но не повече от сумата 69,95 лева, считано от датата следваща
падежната дата за всяка от фактурите/.
По установителните искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 183 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
За основателността на предявените искове е от значение установяването от ищеца
пълно и главно на следните материалноправни предпоставки: валидни договори за продажба
на изплащане на описаните устройства, по силата на които е прехвърлил собствеността
върху процесните вещи на ответника срещу заплащане на дължимата цена на вноски в
претендирания размер.
Представен по делото е договор за продажба на изплащане № .......... от 07.06.2019 г.,
по силата на който ищецът, в качеството на продавач, прехвърля но ответницата, в
качеството й на купувач правото на собственост върху една или няколко вещи, определени в
приемо-предавателен протокол към договора, срещу цена, която купувачът се задължава да
заплати на разсрочено плащане, а именно първоначална вноска в размер на 3,50 лева и 23
месечни вноски, отново в размер на 3,50 лева всяка. Видно от представения по делото
приемо-предавателен протокол от 07.06.2019 г., вещта, предмет на договора за продажба, е
таблет Prestigio WIZE 3437 4G Red с IMEI ........ и номер на услугата: ................, който
ответницата е приела без забележки. Представен по делото е и договор за продажба на
изплащане № .......... от 11.07.2020 г. и приемо-предавателен протокол от 11.07.2020 към
договора, по силата на които ищецът, в качеството си на продавач, прехвърля на
ответницата в качеството й на купувач апарат A1 Alpha 20 Green+PB TTEC с IMEI
354841110273702 и номер на услугата: **********, като последната се задължава да плати
продажната цена на разсрочено плащане, при първа вноска в размер на 12,50 лева и 23
месечни вноски, всяка от които в размер на 12,50 лева.
От изложеното, съдът приема, че между страните са възникнали валидни
облигационни правоотношения по договори за покупко – продажба на два броя устройства,
като плащането на цената им е разсрочено на 24 на брой месечни погасителни вноски.
Собствеността върху вещите е преминала към купувача в деня на сключване на договорите,
доколкото вещите са индивидуално определени /арг. от чл. 24, ал. 1 ЗЗД/.
Съгласно изрично уговореното в процесните договори, с подписването на приемо-
предавателните протоколи ответницата е потвърдила, че ищцовото дружество й е предало
устройствата във вид, годен за употреба, функциониращи изрядно и съответстващи напълно
на договорните и технически характеристики.
Плащането на цената на разсрочени вноски е основно задължение на купувача по
възникналото между страните правоотношение. Неизпълнението на това задължение дава
право на продавача – ищец в настоящото производство, съгласно чл. 79 ал. 1 ЗЗД, да иска
изпълнение. Следователно, ищецът има вземане за цената, уговорена на отделни вноски,
срещу ответника по процесните договори.
Процесните договори не са развалени или прекратени и имат действие до изтичането
на срока, за който са сключени. Няма настъпила предсрочна изискуемост на вноските,
доколкото няма изрично заявено от ищеца и достигнало до знанието на ответника
изявление, че трансформира вземането си в предсрочно изискуемо, че прекратява договора
от определена дата занапред или че го разваля на някое от основанията, предвидени в
закона. Видно от договорите и приложените към същите погасителни планове, до
приключване на съдебното дирене по настоящето дело е настъпил падежът и на последната
вноска по всеки от тях.
По делото не са ангажирани, респ. събрани доказателства, че ответницата е заплатила
дължимите суми, поради което и с оглед неблагоприятните последици на доказателствената
тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната
5
действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК ответницата своевременно е възразила за изтекла погасителна
давност за вземанията, което съдът следва да разгледа при определяне на крайния размер на
дължимата сума по предявения главен иск.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/
18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/ 2011 г. на ВКС, ОСГТК, "понятието "периодични
плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да
са еднакви." Следователно еднаквостта или различието на размера на задължението за
плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично, като единствено е
необходимо той да е предварително определен или определяем. Вземанията на ищцовото
дружество за разсрочени месечни погасителни вноски съдържат изброените признаци на
понятието, поради което представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в"
ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна давност.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на
25.08.2023 г., като от тази дата установителният иск се счита предявен - арг. от чл. 422, ал. 1
ГПК и погасителната давност за претендираните вземания е прекъсната – арг. чл. 116, б. „б“
ЗЗД. Първата по време претендирана от ищеца вноска по процесните договори за продажба
на изплащане е с падеж 28.10.2020 г. /падежирала е след 25.08.2020 г./, поради което съдът
намира, че процесните искови претенции за дължима продажна цена, уговорена на
изплащане, не са погасени по давност и исковата претенция е основателна в пълния
предявен размер от 290,50 лева и като такава следва да бъде уважена.
Доколкото се установиха главни задължения, се явява основателна и претенцията за
мораторно обезщетение за забава, което за процесния период от 29.10.2020 г. до 24.08.2023
г. представлява сумата 26,79 лева, до който размер искът по чл. 86 ЗЗД следва да бъде
уважен, като бъде отхвърлен до пълния предявен размер /при определяне на размера съдът е
зачел падежните дати на фактурите, посочени на л. 4 от делото, като е определил лихва за
всяка месечна вноска от общо 16 лева /3,50 лева + 12,50 лева/, начислена във фактурите,
считано от датата следваща падежната дата за всяка от тях, по двата договора за покупко –
продажба на устройства. За остатъчната цена на устройствата от 194,50 лева, начислена с
фактура от 26.03.2021 г., съдът не е определил лихва, защото не приема, че към този момент
договорите са били развалени и се е дължала цялата остатъчна цена на устройствата. Съдът
не може да определи размер на дължимата лихва върху останалите падежирали месечни
вноски до края на срока на всеки от договорите, доколкото не са издавани фактури, в които
да се съдържа конкретната падежна дата за задълженията. Съдът не може да определи и
размера на лихвата върху остатъчната главница след падежиране на договорите, доколкото
по делото не е установено каква конкретна сума е останала незаплатена за всеки от
договорите поотделно/.
По установителните искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал.
1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Претенцията за заплащане на неустойката е обусловена от доказването, че между
страните е имало валидно възникнало облигационно отношение на основание твърдения
договор, който ищецът да е развалил, поради което съобразно клаузите на договора да се
дължи неустойка за разваляне – неправилно именувана от ищеца като неустойка за
прекратяване, тъй като твърдяното неизпълнение на договора обуславя неговото разваляне,
6
а не прекратяването му. В случая липсват доказателства, че договорът за мобилни услуги и
договорите, инкорпорирани в приложенията към него, са развалени по реда на чл. 87 ЗЗД - с
писмено предизвестие до потребителя, каквото задължение е предвидено в случаите на
разваляне на договори, сключени в писмена форма. За пълнота на изложението следва да се
посочи, че клаузите за неустойки, предвидени в договорите, са нищожни поради
противоречие с добрите нрави, доколкото всичките правоотношения, възникнали по силата
на договорите са взаимосвързани, така че се образува общ размер на неустойката, който
излиза извън пределите на обезщетителната й функция, и кредиторът би се обогатил
неоснователно без да престира по договорите и без да извършва допълнителни разходи,
свързани с тях. При това положение, доколкото съдът следва да приеме недоказаните
обстоятелства за несъществуващи в обективната действителност (арг. чл. 154, ал. 1 ГПК), то
предявените претенции се явяват неоснователни и като такава следва да бъдат отхвърлени.
Като неоснователна следва да бъде отхвърлена и акцесорната претенция за заплащане
на мораторна лихва за забава върху вземанията за неустойки.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполагат и двете страни.
Ищецът представя към молба от 12.04.2024 г. списък с разноски, видно от който
претендира 50,00 лева – държавна такса за настоящото производство, 31,44 лева – държавна
такса за заповедното производство и 457,20 лева – адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство. Съдът счита, че последното представлява
претендирано адвокатско възнаграждение за исковото производство, в рамките на което
фактически адвокатът на ищеца е осъществявал процесуално представителство за последния
/което не се изчерпва с депозирането на документи – последното е типично за заповедното
производство и следва от характера му/. По делото, обаче, липсва доказателство, че такъв
разход е сторен от ищеца, при което тази сума не може да участва при определянето на
следващите се на ищеца разноски, съразмерно на уважената част от исковете. Следва да се
посочи и, че в нито един документ, представен от ищеца по делото, не се съдържа, като
описан в приложение, договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и
представляващия го адвокат.
Съдът, като съобразява представените доказателства за заплатени разноски, в случая
представляващи държавни такси, и изричното искане на ищеца, инкорпорирано в списък по
чл. 80 ГПК, находящ се на л. 38 от делото, кои разходи желае да му бъдат присъдени,
намира, че съразмерно на уважената част от исковете, на ищеца се следват разноски в
размер на 25,84 лева за настоящото производство и 16,25 лева за заповедното производство
/представляващи заплатена държавна такса/.
В исковото производство, ответникът е представляван от адв. М. Л. Л., като за него се
претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА и в тази връзка е представен
договор за правна помощ и съдействие. Съдът определя адвокатското възнаграждение на
адв. Л. в размер на 457,20 лева, на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, от която сума, съразмерно
с отхвърлената част от исковете, ще присъди сума в размер на 220,91 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК по отношение „А1
България“ ЕАД, ЕИК *********, че Р. П. К. , ЕГН **********, му дължи на правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сума в размер на 386,68 лева, представляваща вземане за
7
абонаментни такси по Договор за електронни съобщителни услуги, идентифициран с
уникален номер .......... /системен партиден номер М5849345/ и следните приложения към
него: Приложение № 1 от 06.08.2019 г. за ползване на абонаментна услуга „Фиксиран
интернет чрез мобилна мрежа A1 Net Box“, Приложение № 1 от 06.08.2019 г. за
предоставяне на фиксирана телефонна услуга „А1 Фикс специален“, Приложение № 1 от
22.05.2019 г. за предоставяне на мобилна абонаментна услуга “A1 ONE S”, Приложение № 1
от 07.06.2019 г. за предоставяне на услуга мобилен интернет „А1 Сърф L специален“ и
Приложение № 1 от 11.07.2020 г. за предоставяне на мобилна услуга „A1 ONE Unlimited
18“, начислена по фактури, издадени в периода 28.09.2020 г. – 26.02.2021 г., ведно със
законната лихва за периода от 25.08.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
04.09.2023 г. по ч.гр.д. № 47606/ 2023 г. по описа на СРС, 138 състав, като ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния предявен размер от 420,63 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК по отношение „А1
България“ ЕАД, ЕИК *********, че Р. П. К. , ЕГН **********, му дължи на правно
основание чл. 86 ЗЗД сума в размер на 108,45 лева, представляваща мораторно обезщетение
за периода от 29.10.2020 г. до 24.08.2023 г. за забава в плащането на главницата за стойност
на абонаментни такси, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 04.09.2023 г. по ч.гр.д. № 47606/ 2023 г. по описа на СРС, 138
състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК по отношение „А1
България“ ЕАД, ЕИК *********, че Р. П. К. , ЕГН **********, му дължи на правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 183 ЗЗД сума в размер на 290,50 лева,
представляваща вземане за обща цена на закупени устройства по договор за продажба на
изплащане № ........../ 07.06.2019 г. /за апарат таблет Prestigio WIZE 3437 4G Red/ и договор за
продажба на изплащане № .......... от 11.07.2020 г. /за апарат A1 Alpha 20 Green+PB TTEC/,
ведно със законната лихва за периода от 25.08.2023 г. до окончателно изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 04.09.2023 г. по ч.гр.д. № 47606/ 2023 г. по описа на СРС, 138 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК по отношение „А1
България“ ЕАД, ЕИК *********, че Р. П. К. , ЕГН **********, му дължи на правно
основание чл. 86 ЗЗД сума в размер на 26,79 лева, представляваща мораторно обезщетение
за периода от 29.10.2020 г. до 24.08.2023 г. за забава в плащането на главницата за цена на
закупени устройства, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 04.09.2023 г. по ч.гр.д. № 47606/ 2023 г. по описа на СРС, 138
състав.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че Р. П. К., ЕГН **********, дължи на „А1
България“ ЕАД, ЕИК *********: на правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата 567,34 лева,
претендирана като неустойки, дължими при разваляне на договор за електронни
съобщителни услуги, идентифициран с уникален номер .......... /системен партиден номер
М5849345/ и гореописаните приложения към него, ведно със законната лихва за периода от
25.08.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, и на правно основание чл. 86 ЗЗД
сумата представляваща разликата над 135,24 лева /108,45 лева + 26,79 лева/ до пълния
предявен размер от 293,48 лева – мораторно обезщетение за периода от 29.10.2020 г. до
24.08.2023 г. за забава в плащането на вземанията за стойност на предоставени
далекосъобщителни услуги, цена на закупени устройства и неустойки, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.09.2023 г. по
ч.гр.д. № 47606/ 2023 г. по описа на СРС, 138 състав.
ОСЪЖДА на правно основание чл. 78 ал. 1 ГПК Р. П. К. , ЕГН **********, а адрес:
8
........., да заплати на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. „Кукуш“
№ 1, сума в размер на 25,84 лева, представляващи заплатена държавна такса за исковото
производство, и сума 16,25 лева, представляващи заплатена държавна такса за
производството по ч.гр.д. № 47606/ 2023 г. по описа на СРС, 138 състав.
ОСЪЖДА на правно основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от ЗАд „А1
България“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на адвокат М. Л. Л., ЕГН **********, със
служебен адрес: гр. София, ул. Гургулят № 31, ет. 1, офис партер, сума в размер на 220,91
лева за предоставена безплатна правна помощ на ответницата Р. П. К. в проведеното исково
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9