РЕШЕНИЕ
№ 4141
гр. Варна, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:М. С.
при участието на секретаря А. Люб. Д.
като разгледа докладваното от Ма. С. Гражданско дело № 20253110100236 по
описа за 2025 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от Г. П. Г., ЕГН **********,
с адрес: гр. В., ул. „С.“ № ****, вх. ****, ет. ****, ап. ***, чрез адв. А., съдебен адрес: гр.
В****, ул. „Н*** Б****“ № ****, ет.****, офис ****, с която претендира да бъде осъдено
„***** Б*** В* И** Г***“ ***, ЕИК ***** със седалище: гр. С****, пл. „П****“ № *** , да
му заплати сумата от: 50,00 лева - частичен иск от общо 1666,70 лв., представляващи
неплатен остатък от обезщетение по договор № S ****** от 16.02.2024г. за „К. И.“ за
причинени имуществени вреди в общ размер на 1800 лева, изразяващи се в увреждане на
облицовка предна броня, калник преден десен и фар десен на лек автомобил марка „О. В.“, с
peг. № *****, в резултат на настъпило на 21.10.2024г. застрахователно събитие, както и
законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 09.01.2025г. до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: На 16.02.2024г. ищецът сключил с ответното застрахователно
дружество Договор за застраховка „К. И.” със срок на действие от 19.02.2024г. до
18.02.2025г. за лек автомобил марка – „О. В.“ с рег. № *****, за което била съставена
застрахователна полица № ***** от 16.02.2024г. Автомобилът бил застрахован за 6 000
лева, като ищецът заплатил изцяло дължимата застрахователна премия в размер на 366,74
лв. при сключване на застраховката. Ищецът сочи, че на 21.10.2024г., около 15:00 часа, в гр.
В****, управлявайки собствения си лек автомобил по ул. „А. М.“ посока ул. „Д.“, на
кръговото кръстовище за с. Т., водачът на движещият се пред него л.а. „О. А.“ с рег. № ****
спрял рязко. Ищецът спрял рязко и навил волана на ляво, но не успял да избегне удара и
реализирал ПТП с л.а. „О.А.“, като го ударил в задна лява част. Във връзка с настъпилото
ПТП бил попълнен двустранен констативен протокол и уведомил за настъпилото
застрахователно събитие ответника, вследствие на което е извършен оглед на автомобила,
изготвен е снимков материал и е заведена претенция № *****/24/22.10.2024г., като са
описани следните увредени детайли: облицовка предна броня, калник преден десен и фар
десен. На 28.10.2024г. получил застрахователно обезщетение в размер на 133,30 лева, което
1
не можело да покрие нанесените щети, за възстановяването на които, ищецът след
проучване установил, че ще е необходима сума в размер на 1800 лева. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от редовно уведоменият ответник е подаден
отговор, с който оспорва иска. Не оспорва наличието на валидно правоотношение между
ищеца и ответното застрахователно дружество по договор за застраховка каско - полица №
***** със срок на валидност от 19.02.2024г. до 19.02.2025г. за лек автомобил марка – „О. В.“
с рег. №****. Оспорва твърдението за наличие за основание за заплащане на застрахователно
обезщетение. Оспорва стойността на причинените вреди. Сочи, че е налице платено
обезщетение, което по настояване на ищеца е било определено по експертна оценка.
Оспорва необходимостта от подмяна на увредените детайли по автомобила на ищеца.
Направено е възражение по чл. 78 ал. 5 ГПК. Претендират се разноски.
В проведеното първо по делото открито съдебно заседание ищецът сочи, че оспорва
като нищожни клаузите на Глава Трета, Раздел 5, чл. 1, на които се позовава ответника, за да
определи стойността на застрахователното обещетение под пазарната стойност на разходите
за възстановяване на претърпените вреди.
С определение на съда постановено в проведено на 27.10.2025г. открито съдебно
заседание, е допуснато по реда на чл. 214, ал.1 от ГПК изменение по размер на иска, като е
увеличен от от 50лв. на 1085,94 лв. - частичен иск от 1666,70лв., представляващи неплатен
остатък от обезщетение за причинени имуществени вреди в общ размер на 1800 лева.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
По делото е прието на основание чл.146, ал.1 т.4 от ГПК за безспорно и ненуждаещо
се от доказване между страните обстоятелството, че между тях е бил сключен валиден
договор за застраховка „К.” обективиран в застрахователна полица № **** със срок на
валидност от 19.02.2024г. до 19.02.2025г. за лек автомобил марка – „О. В.“ с рег. № ******.
От писмените доказателства – копия от застрахователна полица „К. и.“ № **** с
общи условия и предложение – въпросник; сметка № ***** за пл******* свидетелство за
управление на МПС на Г. П. Г., заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от
22.10.2024г.; доклад по щета № ***** (******) от 22.10.2024г., опис-заключение по
претенция № ****/24/22.10.204г. с 6 листа снимков материал, уведомление за поверителност;
преводно нареждане за кредитен превод от 28.10.2024г. за сума 133.30лв., се установява,
че: На 16.02.2024г. между Г. П. Г. като застрахован и „**** Б. В.И. Г.“ **** като
застраховател бил сключен Договор за застраховка „К.о И.” за лек автомобил марка – „О. В.“
с рег. № ***** обективиран в полица № ***** от 16.02.2024г., със срок на действие от
19.02.2024г. до 18.02.2025г., за сума от 6000 лева. Дължимата застрахователна премия в
размер на 366,74 лв. била платена при сключване на застраховката. На 21.10.2024г. от Г. П. Г.
и З. Д. бил съставен двустранен констативен протокол за настъпило ПТП около 15:00 часа, в
гр. В., по вина на Г., който управлявайки собствения си лек автомобил „О. В.“ с рег. №
***** по ул. „А. М.“ посока ул. „Д.“, на кръговото кръстовище за с. Т****, не успял да спре
или да избегне спрелия внезапно пред него л.а. „О.А.“ с рег. № **** с водач Д**** и го
ударил в задна лява част с предната си дясна част. За настъпилото застрахователно събитие
Г. П. Г. уведомил ответника на 22.10.2024г., като представител на последния извършил оглед
на автомобила, изготвил снимков материал и завел претенция № *****/24/22.10.2024г., с
описани увредени детайли: облицовка предна броня, калник преден десен и фар десен. На
28.10.2024г. Г. П. Г. получил по заведената претенция застрахователно обезщетение в размер
на 133,30 лева
Съгласно заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза
се установява, че механизмът на настъпване на ПТП от 21.10.2024г., около 15:00 часа е Пряк
контакт между „О. В.“, с рег. № ****** управляван от ищеца (Уч.А), който се е движел по
ул. „А. М.“, посока ул. „Д.“, като на кръговото кръстовище за с. Т., водачът на движещият се
пред него л.а. „О. А.“ с рег. № ***** – (Уч. Б), спрял рязко и Уч. А, въпреки че също спрял
рязко и завил волана на ляво поради липса на време за реакция, не успял да избегне удара и с
предната дясна част на ударил задната лява част на л.а. „О.А.“. В пряка причинно-
следствена връзка с процесното събитие по лек автомобил марка „О. В.“, с рег. № *****
били увредени облицовка предна броня, калник преден десен и фар десен. Стойността на
разходите – материали и труд за възстановяването на увредените елементи по средни
2
пазарни цени към датата на настъпване на събитието - 21.10.2024г. е: 1219,24лв. с ДДС-
/хиляда, двеста и деветнадесет лева и 24 стотинки/.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като
съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е осъдителен с правно основание чл. 405 ал.1 от КЗ.
Съобразно горецитираната правна норма и чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с
разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./, при настъпване на застрахователно събитие,
застрахователят е длъжен да плати в уговорения срок застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Предвид правната квалификация на предявения иск следва, че отговорността на
ответното дружество е предпоставена от установяването на следните факти: сключен и
действащ между страните към момента на настъпване на застрахователното събитие договор
за застраховка "К. на *****", увреждане на застрахованата с договора вещ - автомобил в
резултат на застрахователно събитие и размера на вредите. Респективно ответникът следва
да установи предпоставките изключващи отговорността му да плати дължимото
обезщетение или обосноваността на приетия от него размер на вредите.
По делото не се спори, че между ищеца и ответното застрахователно дружество е бил
налице сключен договор за застраховка „К.”, клауза „П.“ относно процесния л. автомобил.
Няма спор между страните, че собственикът на автомобила е уведомил застрахователя
за настъпилото застрахователно събитие и е осигурил извършването на оглед. Не се спори, а
и се установява от подписания писмен опис, че автомобилът е бил увреден към датата на
огледа – 22.10.2024г.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че уврежданията по
застрахования автомобил са настъпили в срока на действие на договора и съобразно
описания от вещото лице механизъм.
Безспорно по делото е също така, че застрахователят е заплатил по заявената щета
застрахователно обезщетение в размер на 133,30лв., с което конклудентно е признал
претенцията по основание, като от това следва, че спорен е само въпросът за размера й.
Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 от КЗ за възстановителна застрахователна
стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС,
обективирана в постановени решения по реда на чл. 290 ГПК: пр. решение № 6/02.02.2011 г.
по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на
ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д.
№ 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II
т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о.,
постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай, съгласно
която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд
по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се
прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може
да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ. В случая вещото лице
сочи стойност на тези вреди в размер на 1085,94 лева.
В тази насока следва да се приеме за основателно възражението на ищеца, че
клаузите на т. 1 от раздел V на Глава Трета от ОУ, определяща друг ред за определяне на
обезщетението са нищожни на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, като противоречаща на
цитираната императивна правна норма от КЗ / в т.см. пр. решение № 155/05.12.2016г. по т.д.
№ 1092/2015г. на ВКС, Решение по т.д. № 576/2023г по описа на ВОС и др. /.
Дори и да се приеме, че в процесния договор касае хипотезата на чл. 387 от КЗ или
чл. 389 ал.1 от КЗ, допускащи изначална уговорка /при сключване на договора/ за
фиксирана сума или за „подзастраховане“ – т.е за застрахователна сума по-ниска от
действителната стойност на автомобила, в случая определянето на застрахователното
обезщетение не е извършено в тези хипотези, тъй като е на по -ниска стойност от 6000лв.
Не се твърди и изчисление според съотношението между застрахователната сума и
действителната, съответно възстановителната стойност (чл. 389, ал. 2 от КЗ -
пропорционално обезщетяване). Вместо това застрахователят се позовава на клауза за
3
определяне на обезщетението в противоречие с чл. 400, ал. 2 от КЗ по "експертна оценка",
като начинът за изчислението й не е изначално определяем (като в хипотезата на чл. 389, ал.
2 от КЗ), а подлежи на едностранно калкулиране от застрахователя след настъпване на
събитието. Така формулирана клаузата в процесния договор /липса в полицата на каквато и
да е информация какво представлява опцията "експертна оценка" за щети на стойност под
застрахователната сума и позоваването в ОУ на едностранно изготвена от застрахователя
методика и препращане към неизвестно кои „ценови листи използвани от застрахователя“ за
пресмятане на разходите за ремонт/, нарушава потребителските права на застрахования
имащ качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП с двусмислие и
неяснота вместо изрично ясно да го уведомява, респ. да отразява неговото недвусмислено
съгласие още при сключване на договора, че разбира и приема риска да получи размер на
обезщетение за настъпило застрахователно събитие /при щети под застрахователната сума/
различен от действителните пазарни разходи за възстановяване на вещта му, изчислено
едностранно от застрахователя по изготвена от него методология, с която потребителят не е
запознат. Уговорката предвид съдържанието й предвижда очевидно несъразмерни права и
задължения за страните по договора, поради което е неравноправна съобразно чл. 143, ал. 1
от ЗЗП.
Предвид гореизложените правни доводи и съобразно събраните доказателства по
делото, съдът намира за установено наличието на всички елементи от фактическия състав,
пораждащ претендираните права на ищеца, поради което предявеният иск с правно
основание чл. 405, ал.1 от КЗ следва да се уважи изцяло за претендираната частично сума,
като се съобрази извършеното плащане по застрахователната претенция.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според приложения
списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване – договор за правна
помощ и вносни бележки за държавни такси са в общ размер от 780 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 405 от КЗ „**** Б. В. И.Г.“ ****, ЕИК ******, със
седалище: гр. С., пл. „П.“ №**** да заплати на Г. П. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул.
„С.“ № ****, вх.****, ет. ****, ап. *****, сумата от: 1085,94 лв. - частично предявени от
общо претендирани 1666,70лв. като неплатен остатък от обезщетение по договор № ******
от 16.02.2024г. за „К. И.“ за причинени имуществени вреди в общ размер на 1800 лева,
изразяващи се в увреждане на облицовка предна броня, калник преден десен и фар десен на
лек автомобил марка „О. В.“, с peг. № ** ******, в резултат на настъпило на 21.10.2024г.
застрахователно събитие, както и законната лихва върху главницата от датата на исковата
молба – 09.01.2025г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК „**** Б. В. И. Г.“ ****, ЕИК ***** , да
заплати Г. П. Г., ЕГН ********** сумата от 780 лева, представляващи сторените разноски в
производството за държавна такса, възнаграждение на вещо лице и адвокат, съобразно
приложен списък по чл. 80 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4