№ 591
гр. Благоевград, 03.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Петър Узунов
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
Сложи за разглеждане докладваното от Петър Узунов Гражданско дело №
20241200100454 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
Ищецът, редовно призован – лично и с адв. Г., редовно упълномощена.
За ответника Прокуратурата на Р България, редовно призована – явява
се прокурор Филипов.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Съдът като взе предвид редовното призоваване и становищата на
страните, намира че липсват процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
АДВ. Г.: Поддържам твърденията изложени в исковата молба.
Поддържам искането за присъждане на обезщетение, по основание и размер,
посочени изрично в исковата молба. Моля да бъдат приети доказателствата,
които сме приложили с исковата молба. Нямам против проектодоклада на
съда. Имам едно допълнително доказателствено искане, като моля да се
допусне комплексна съдебно-медицинска експертиза, за което съм подготвила
в писмен вид въпросите към експертизата. Считам, че е основателно искането,
с оглед изложеното, като представям въпросите и за ответната страна. Считам
искането за основателно, тъй като чрез него могат да се изяснят тези
твърденията, които сме изложили досежно психичното и физическото
състояние на ищеца, както и приложените медицински документи, за да бъдат
изследвани и да бъдат изяснени тези обстоятелства, и дали имат връзка с
1
воденото разследване, като съм посочила и началната дата, като начало за
периода до прекратяването, и съответно ако се наложи ще помоля да ми се
даде възможност за поставяне и на допълнителни въпроси към комплексната
експертиза. Водим двама свидетели, а именно Ц.В.Д. и Н.Б. С..
ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам основателността на исковата молба, по
основание и размер, така както съм изложил и в отговора си по реда на чл. 131
от ГПК. По отношение на доказателствените искания, правя такова
доказателствено искане, каквото съм посочил също в отговора на исковата
молба, а то е ищецът да даде обяснение за претърпените от него
неимуществени вреди. Нямам възражение по отношение на констатациите в
доклада на съда. Досежно направените доказателствени искания на ищеца, с
оглед формулираните от тях претенции, считам искането за комплексна
съдебно-медицинска и психологична експертиза за основателна, като в тази
връзка бих искал да ми се даде възможност да се запозная с въпросите и
евентуално и аз да формулирам някои въпроси в тази посока, при запознаване
с въпросите от страна на адв. Г.. Не възразявам да се допуснат водените от
ищеца свидетели.
АДВ. Г.: При необходимост ще поискам и назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза, в случая ако не бъде приет размера на имуществените
щети. Представили сме документи, които касаят закупуването на
медикаменти. Тъй като в писмения отговор се оспорва това твърдение като
цяло, а ние имаме документи, досежно размера на медикаментите, които са
допустими за възстановяване на здравословното му състояние или
поддържането му към по-добро, в този процесен период, моля да бъде
допусната и съдебно-счетоводна експертиза, която след като бъде извършена
съдебно-медицинската, да даде заключение досежно размера за
изразходваните финансови средства за поддържане на здравословното
състояние.
ПРОКУРОРЪТ: Възражението ми е в тази насока, касае се за
аритметичен сбор и тук съществен е въпросът, ако има медикаменти към
какво заболяване са относими, което счетоводителят не може да каже,
съответно ако това бъде посочено и бъде намерена връзката, лесно може да се
направи сбора.
Съдът като съобрази становищата на страните, счита че липсва
процесуална пречка за обявяване на проектодоклада за окончателен. Водените
от ищеца свидетели следва да се допуснат и изслушат в днешното съдебно
заседание. По въпроса за комплексната съдебно-медицинска експертиза и
съдебно-счетоводна експертиза, съдът ще се произнесе допълнително, след
като се изслушат свидетелските показания в днешното съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
2
ОБЯВЯВА проектодоклада за окончателен, материализиран в
подготвително определение от закрито заседание № 938/23.08.2024 г.
ДОПУСКА в качеството на свидетели водените от ищеца Ц.В.Д. и Н.Б.
С..
Снема се самоличността на свидетелите:
Ц.В.Д.: 62 г., омъжена, неосъждана, съпруга на ищеца.
На свидетеля се разясни разпоредбата на чл. 166 от ГПК.
СВИД. Д.: Желая да бъда свидетел по делото.
Н.Б. С.: 65 г., вдовица, неосъждана, без родство със страните по делото.
На свидетелите се разясни наказателната отговорност по чл. 290 от
НК, за което дадоха обещание да казват истината.
От залата се извежда свид. С..
СВИД. Д.: Съпруга съм на ищеца, желая да бъда свидетел. Това се
случи на 22 май. Аз работя в детска градина и в 10,00 часа със съпруга ми се
разделяхме на вратата, той тръгна на кафе, а аз тръгнах за работа. Отидох в
детската градина и тъкмо да изведем децата навън и реших да се обадя на
мъжа ми, имаме навик да се чуваме. Звъня, не ми вдига телефона, звъня и не
ми вдига, после пак и пак не ми вдига. Никога не съм си мислела, че нещо
може да му се случи, помислих си в този момент най-лошото, че може да е
станало нещо. По едно време ми се обади сина ми. Каза ми „майко, спокойно,
татко са го задържали на входа на ЗМК, на земята е и са му сложили
белезници“. Действително след това веднага видях снимката в медиите. Той
беше на земята, с белезниците, всичко беше заснето. Веднага помолих
директорката да ме освободи, защото ние живеем на една улица, работя и
живея близо. Исках да се преоблека и да видя какво става. В този момент
синът ми го видях с колата отгоре. Аз бях по престилката, с работното ми
облекло. На вратата гледам трима човека, които не ги познавам. Исках да
отключа портата, входната врата на двора. Те ме питаха коя съм, аз им казах,
че тук живея. Питаха ме каква съм на Н. Д., аз им казах, че съм съпругата.
Казаха ми, че не мога да вляза вътре. Аз ги питах защо, а те взеха да ми
обясняват, че мъжът ми е задържан, щял да дойде след час и половина, тогава
щели да го доведат. Тогава имаме право, след като къщата се води на негово
име. От телефона ми видях снимка, пишеше „Задържаха топ ченгето“.
Първото нещо, което ми излезе в новините по Интернет беше точно тази
статия. На снимката той беше настрани, лицето му се виждаше. Веднага под
снимката имаше коментари на хората. Хората, които бяха пред дома ни казаха,
че са от НСлС София. Бяха трима човека. Отвън бяха тримата, после дойдоха
вкъщи още 4 човека, когато го доведоха. Помолих ги да си вляза, казаха ми, че
не може и останахме пред входната врата да чакаме. Това беше към 10:30 ч. –
3
10:45 ч. най-късно, а те дойдоха към 13,30 ч. Дойдоха освен четиримата и
двама други, които бяха маскирани. Влязохме на двора, стана ми лошо,
единият отиде до магазина, наплиска ме с вода, през това време дойде и
снахата. Казаха на К. да отвори. Дадоха ключовете, той отвори. Преди да
отвори един от тях започна да рита по вратата. Мъжът ми каза „Недей така,
ще отключим, спокойно“. Влязоха вътре, мен не ме пуснаха вътре. Той влезе с
четиримата цивилни и двете момчета, които бяха маскирани, само очите им се
виждаха. Като отвориха вратата, влязоха маскираните с останалите цивилни.
Аз бях отвън. Съседите се бяха струпали отвън на вратата. Там бяха
журналисти, съседи. Имаше много хора на улицата ни, тя е оживена, там е и
детската градина, дойдоха родители, които си взимат децата на обяд. Влязоха
вътре да правят обиска от мазето до тавана. Обиск се направи. През това
време на мъжа ми му стана лошо, вдигна кръвно 200. До момента К. не е имал
никакво кръвно. Беше с диабет, бяха го вкарали в рамките между 6 и 7, и
докторката казваше, че ако си остане на тази позиция ще му спре лекарствата.
От тогава не заспива преди 02:00-03:00 часа, а пък с него и не може да се
комуникира. Внуците, близнаци, пищяха, тогава бяха на три години и
половина. Тримата мъже, цивилните, бяха пред нас около 10:40-10:45 часа.
Още като доведоха съпруга ми му стана лошо. Аз питах дали трябва адвокат,
влязох на двора, сложиха ми стол, снахата седна до мен. Аз чух
следователката да казва да дадат апарата да му измерят кръвното. Тя извади
неин апарат, каза че кръвното му е 200. Казах да му се измери захарта, имаме
машинка за измерване на захарта, отчете 26 захар. Тя се обърна да пита дали
друг път е правил така, опасявахме се да не получи инсулт или инфаркт. Вътре
ми бяха счупили преградите на гардероба. Бяха счупили всичко в мивката,
както са сваляли отгоре багажа. Обискът продължи до вечерта. Те бяха до
19:00 часа у нас, цял ден. Питах дали да извикаме линейка, опасявах се да не
умре. Тя, следователката каза, че са го накарали да си пие допълнително
хапчетата. Той каза, че за кръвно няма. Пи си лекарствата за диабета. Сега три
пъти на ден ги пие. Каза, че ако е така положението ще го вкарат веднага в
болницата, защото ще го задържат за 24 часа. Казаха, че ако състоянието му се
подобри, ще го оставят там и да му отнеса анцуг, чехли и храна. В момента, в
който занесохме нещата на мъжа ми, те го изкарваха на носилка. Качиха го в
колата в 19:00 часа, след като приключиха у нас. Казаха „Спокойно, ние ще го
откараме до полицията и ще го върнем, но за всеки случай събери един анцуг
и чехли, и вземи храна“. Като ти казват Те в 19:00 часа приключиха, около
19:30-19:40 часа, докато взема храна, в момента, в който отидохме видяхме
линейка и минаха покрай мен с него. Аз започнах да плача, каза полицая
„карайте след нас, направо в болницата“ и отидохме в окръжна болница, в
кардиологията с полицията. Качиха го горе и казаха да изчакаме. Докторката
се показа след малко и ми каза, че К. е с 200 кръвно и с пред инфарктно
състояние. Пет дни беше в болницата, на шестия ден го изписаха, към 11:00
часа, мисля че беше. От тогава и до днес К. е с хапчета за сърцето, за
разреждане на кръвта и за сърцето. От тогава качи диабета на 26. Онзи ден му
беше на 19. Направихме му профилактични прегледи. За сърцето да си пие за
разреждане на кръвта и клапите. Не е страдал от сърце и кръвно преди това.
4
Кръвното му беше от момента, изведнъж пребледня, а захарта му беше между
6 и 7, а сега му е 19, а кръвното му беше 200. Полицай го пази само една вечер
в болницата, следващите дни не. След това не е бил задържан съпругът ми.
След изписването от болницата не можеше да спи, а за крайниците да не
говоря, то е масажиране, то е успокоителни, явно и това не помага вече. Няма
оросяване на крайниците, като е вдигнал захарта на 24 крайниците му стават
сини. Той беше в кардиология, докторката му даваше там лекарства. Той още
си ходи на преглед за диабета и сърцето. Казаха, че ще се наложи да мине и на
инсулин. Изписа му по-силни лекарства. Преди две седмици захарта му беше
19. Задължително се правят профилактични прегледи заради захарта, да не
получи инсулт. Захарта му върви нагоре, не надолу. Не съм му била
придружител в болницата, носех му храна, но той комуникираше с нас или те
гледа. Не излизаше навън, приятелите му идваха у дома пред вратата питаха за
него. Той има много приятели, питаха „какво става, защо не излиза“. Всички
ме питаха за него. Това беше повече от 3 месеца, то се говореше в детската
градина, на барче като ида, та отвън като изляза, нямаше някой, който да не ме
е попитал какво става, що става. В новините вечерта го показаха случая,
нямаше канал, който да се включи и даваха как го задържат, как са го
натиснали, такива неща. Разбрах, че е бил задържан, че е правил регистрация
на коли и че е взимал подкуп, нещо от този род. Четири години и половина
продължи наказателното дело срещу съпруга ми. Те ни оставиха без стотинка,
взеха ни всичко. Взеха парите на децата ни, плика. Имаха рожден ден и бяха
на съхранение. К. има каса, от едно време, като е бил полицай и му ги беше
дала снахата на съхранение. Пишеше „за рождения ден на близнаците“. Имам
пълномощно от баща ми, той почина 2017 г., а това се случи на 22.05.2018 г.
Имах пълномощно, защото баща ми беше 6 години с инсулт, да продам негова
лека кола, а брат ми живее в Китай, и това ми взеха, а пише че е на баща ми и
на мен, а на плика си беше написано името на децата ни. Останахме без една
стотинка, търсила съм пари от сват ми. Оттогава насам нещата не са добре, с
К. не се комуникира нормално, напрегнато е всичко, искаше да му обясниш,
не може да те изслуша, той просто не е същият човек. Да ги питате хората на
улицата, те ще ви кажат какъв човек беше. С децата живеем в една къща,
продадохме апартамента горе. Лягахме си преди нормално време, а сега 02:00-
03:00 часа си ляга, а аз ставам в 05:30 часа, за да ходя на работа, леличка съм в
детска градина и не мога да спя от него. Казва ми „стани, масажирай ме, ох,
ох,“ а как бълнува откакто стана случая. Преди това не е бълнувал, това е
откакто стана случая. Събуждам го, казвам му, че не мога да спя от него, той
казва, че не го иска това, аз зная, че не го иска. Мъжът ми не пие, не пуши.
Идваха хора в нас, на двора, да го изкарат да говори. Излизаше само с един
приятел отвън, с който са заедно от войници. Той човекът като дойде и насила
го извади, колко да идва, няма и да дойде. Съпругът ми преди си лягаше преди
24:00 часа, сега си ляга в 02,00-03,00 часа, дори в 03,30 часа. Пие валериан и
други сега по-силни, но не му действат. Ние три години нямахме внуци и като
се появиха той беше на седмото небе, толкова щастлив, радостен. Но сега
коренно всичко се промени. Децата ни живеят на втория етаж, слизаха при
нас. Но вече няма я тази комуникация, той им казва „дядо оставете ме, дядо
5
оставете ме“ или им крещи. Когато имаше криминални прояви, нямаше
момент, в който да не се излъчи неговото име, това беше година и нещо.
Случаят го дадоха по националната телевизия, имаше го и във в. „Струма“.
Все още ги има тези публикации. Журналистите бяха на улицата, задаваха
въпросите отвън през оградата. Деверът ми, брат му близнак, им отговори на
три въпроса. След като излезе от болницата любопитството на съседите
продължи. Откакто го изписаха, месец не излезе от дома ни. След това излезе
със сина ни, приберат се. Като ни казаха да внесем гаранцията, търсила съм
пари от бащата на снахата, от жената, която е отвън и други трима човека.
На въпроси на прокурора: Аз като звънях по телефона и К. не ми
вдигна, синът ми, защото знае, че съм с лабилна психика каза „Майко не звъни
на татко, задържаха го, спокойно, нещо и да чуеш и да разбереш не идвай
веднага“. Аз му казах, че ще питам директорката и идвам. Аз си отворих
телефона и веднага К. излезе на снимката. Във в. „Струма“ и още един друг
вестник излизаше новината. До мен поне не са стигали коментари или
информация по медия или друг начин новини, по повод дейност на съпруга ми
преди случая. Вечерта имаше емисии по новините, по трите национални
канала, по „Нова телевизия“, „Би Ти Ви“ и „Канал 1“. Видях съпруга ми лично
на телевизора, как са служителите до него. Видях К., но чух имената и на
други. Съпругът ми беше в легнала позиция, до него бяха полицаите и ръцете
му отзад. Така го видях по телевизията. Имаше коментари под статиите на ел.
медии. Към онзи момент съпругът ми страдаше от захарен диабет, но беше в
рамките. Съпругът ми не се е оплаквал преди това от високо кръвно и сърце.
Допреди тази дата не съм я познавала д-р И., кардиоложката. Тя беше
докторката, която го прие. Друг път не сме ходили при нея, не сме боледували
от сърце. След изписването на Н. му издадоха епикриза. Не съм я чела.
Доходите ни са от апартамента, който продадохме, едни ниви продадохме в с.
Логодаж и брат ми е бизнесмен, баща ми беше миньор. Не сме се занимавали
със странични неща. Мъжът ми е пенсионер, ако е регистрирал моята кола, ще
го направи, защото съм му жена, на сина и снаха ми също. Не зная имената на
лекарствата, които приема. Той купува лекарствата у дома. Оплакванията той
си ги има. 2019 до 2022 г. за диабета беше настаняван два пъти на
профилактика само. Не мога да отговоря дали е бил настаняван в болница
заради влошено състояние. На място дойдоха над 10-15 комшии, а тези дето
бяха на улицата да не говоря, над 20 човека. Имаше две софийски цивилни
коли пред дома ни.
На въпроси на адв. Г.: По националната медия беше дадена
пресконференция, не помня кой я даде.
СТРАНИТЕ: Нямаме повече въпроси.
СВИД. С.: Познавам Н. Д.. От 1986 г. живеем заедно, съседи сме. Със
съпруга ми беше колега, двамата работеха в сферата на МВР. Почти всеки ден
сме били ние у тях, те у нас, децата заедно израснаха, един набор са, почти
винаги сме били заедно, почти 30 години време, докато те не се махнаха горе
от апартамента, в който живееха и отидоха да живеят в къщата им. Винаги Н.
е бил човек, който тръгне ли на някъде и искаше да помогне, питаше дали
6
имаме нужда от нещо да ни донесе. Бяхме в близки отношения, помагали сме
си. Когато беше ареста му, работех в гр. София. Видях в социалните мрежи и
по медиите, че излизат снимки с арести в гр. Благоевград. Това беше след 20
май 2018 г. Може би да беше на 22 май. Най-напред в социалните режи видях
картинката, той е с белезници, на земята. Гледах и не можех да схвана, това
какво чудо е и какво е станало. Звънях на децата ми, на сина му се обаждах, да
питам какво е станало, казаха че били задържани с момчета в КАТ. Сегашния
главен прокурор беше излязъл и правеше някакво изявление, че ОПГ били
разбили, че ОПК била група в Благоевград от полицаи. Останах много
учудена. Звънях да питам как са що са. Със синът им повече общувах, той ми
каза, че те не са изобщо във форма и двамата му родители. В социалните
медии излязоха много снимки, виждаше се К. на снимките. Виждаше се на
снимките, че е той, пишеше и името му отдолу, „Н. Д., арестуван“, показан с
белезници. Разбрах, че е била хваната група, която се занимава с регистрация
на коли, някакво ОПГ са били, нещо такова. Нямаше нещо конкретно за
престъплението, просто са задържани лицата, във вр. с регистрационни табели
за коли в КАТ. ОПГ е организирана престъпна група. Имало е случай, обади
му се някакъв човек и му казва „а бе, не мога да отида да си регистрирам
колата, моля ти се“. В мое присъствие е казвал „Направи ми едно
пълномощно, ще отида да те представлявам да ти свърша работата, след като
ти си зает“ Такива случаи е имало. Зная, че върши такива неща, но че това е
било някакво престъпление и ОПК е станало с всички тези неща, просто не
можех да си го обясня. Аз контактувах повече със сина му, каза, че ги
задържали, но му станало лошо, вкарали го в болницата, бил качил кръвното и
е пред инфарктно състояние. Не си спомням дали беше още същата събота
или неделя, после като се видяхме, преди това звънях на няколко пъти, той не
си вдигаше телефона, не искаше да контактува с хора, беше коренно променен
като човек как се държеше след всички тези случаи. Той винаги е бил
енергичен, жизнен, а сега седне, отнесе се на някъде, няма го. Не иска да
говори, а преди това винаги се шегуваше, а тогава си седи на масата, сякаш не
е той, има една статуя. Като вземе нещо да говори с Цецка и веднага избухва и
започва да се карат. Станал е коренно различен човек. Той имаше начален
стадий на диабет докато бяхме заедно, защото и аз бях в такова състояние и
сме го коментирали. След това захарта му варираше от 18 до двадесет и нещо.
Казвал е, че като си направи някои изследвания не иска да казва на Цура, че
му е скочила захарта. Това беше може би в рамките на година нататък. Ние
досега се събираме, идем, седнем да пием кафе, той е по-различен човек.
Отношението на хората ми правеше впечатление. Седмица или две след
случая, дойде на едно барче, където се събирахме и чувам хората говореха,
един каза „ей тоя какво е правил“, говореха и реагираха сякаш това е най-
големия престъпник в държавата. Месец-два говореха хората така, поне аз
като се прибирах тук съботите и неделите, но през това време винаги е имало
хора да говорят така. Казаха, че му е станало лошо още вечерта, бил е в
болницата около 5 дни. След това мисля, че го бяха изписали от болницата и
си беше вкъщи вече. Много време продължи това наказателно дело срещу
него. Като качи захарта устата му започва да лепне и побелява. Докато
7
работех в гр. София му предложих терапия с психотерапевт, да беше 2018 г. м.
юни или м. юли. Дойде някакъв д-р Терзийски от Македония, записах му час
при него. Ходи веднъж, след това каза, че на няколко пъти са се чули с този
лекар по телефона. Мисля, че беше психолог. След като му бяха взели
абсолютно всички пари от обиска, той се чудеше откъде да намери, трябваше
да плаща гаранция. Аз имах възможни само 3000 лв., взе и от друг човек
останалата сума, за да си плати гаранцията. Тя беше около 6000-7000 лв. С
лекарства се лекува диабет, след това се сменят, други се пият, диети се
спазват също. След задържането винаги като се чуем с него и Цецка, краката
го болят, симптомите от диабета са, че има болки в краката и главоболие, дори
и сега като се срещнем си говорим, че тази нощ пак не сме спали. Цецка казва,
че К. по цяла нощ обикаля. Избягвала съм да го питам как се чувства, беше
коренно различен човек. Беше по-необщителен, гледаше да се изолира от
хората, изобщо преди това беше много общителен, постоянно гледаше да ходи
насам-натам. След това той коренно се промени. Понякога съм си говорила с
моите деца, Мале, мале, какво му стана. А те казват „как няма да му стане, до
вчера се бореше с престъпността, а утре е най-големия престъпник, да те гледа
целия квартал, закопчан с белезниците на улицата и с часове да стоиш там“.
СТРАНИТЕ: Нямаме повече въпроси. Нямаме други искания.
Съдът като съобрази становищата на страните и материалите по делото
счита, че следва да се даде възможност на страните да поставят евентуалните
си въпроси към исканите експертизи, което следва да сторят в 7-дневен срок,
считано от днес, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
УКАЗВА на страните възможността в 7-дневен срок, считано от днес,
да представят в писмен вид евентуалните си въпроси към експертизите.
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 28.11.2024 г. от 14,00 часа, за която
дата страните уведомени.
Протоколът се написа в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 15,35 часа.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
Секретар: _______________________
8