ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1265
гр. Варна, 29.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело №
20243100900102 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от:
ИЩЕЦ: „Уинд Стрийм" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул."6-ти септември" № 6А, представлявано заедно от Йенс Петер Зинк, Светослав
Тодоров Светославов, Стефка Г.а Стефанова, Андреа Бруно и Лоренцо Лоди Ризини,
действащи чрез адв.В. Г. от АК - Варна с адрес на кантората: *******
срещу
ОТВЕТНИК: „Електроразпределение Север" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Варна, район „Владислав Варненчик“, Варна Тауърс – Е, бул.
„Владислав Варненчик" № 258, представлявано заедно от всеки от двамата членове на
управителния съвет: Атанас Андреев Колев, Христо Петров Христов и Йордан Петков
Шарков, действащи чрез адв. Л. М. от Адвокаткса колегия – Велико Търново с адрес на
кантората: *******, тел: ******* и ел. адрес: *******
При участието на ТРЕТИ ЛИЦА –ПОМАГАЧИ на страната на ответника,
конституирани с Определение No 840 / 21.06.2024г.: 1/ „Национална Електрическа
Компания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
Оборище, ул. „Триадица“ №8, представлявано от Мартин Иванов Г., действащи чрез старши
юрисконсулт *******, тел: ******* и ел. адрес:************; и 2/ „Електроенергиен
Системен Оператор“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Цар Борис III” No 201, представлявано от Ангелин Николаев Цачев, действащи
чрез юрисконсулт Румяна Спасова;
С разпореждане No 1290 / 06.03.2024г., съдът е приел, че спорът подлежи на
1
разглеждане по реда на глава XXXII от ГПК /Търговски спорове/. Страните не са направили
възражение, като на основание чл.365, т.1 от ГПК приложими към настоящото производство
са правилата за разглеждане на търговските спорове.
След като съдът извърши проверка за редовността на разменените книжа,
допустимостта на предявените искове, включително тяхната цена, съобрази исканията и
възраженията на страните,на основание чл. 374 ал.1 от ГПК, намира, че следва да се
произнесе по предварителните въпроси и по допускане на доказателствата.
В рамките на предоставения срок по чл. 367, ал. 1 ГПК, ответникът по делото е
депозирал отговор на исковата молба, депозирани са и такива от третите лица –помагачи,
поради което и на основание чл.374, ал.2 ГПК, производството по делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които
да се съобщи проект за доклад по делото.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ИЩЕЦА, че в едноседмичен срок следва да изпълни задължението си
по чл. 127 ал.4 от ГПК, като посочи банкова сметка или друг начин за плащане.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на това указание, съдът ще наложи глоба
за неизпълнение на разпореждане на съда.
ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на на глава XXXII от ГПК
/Търговски спорове/.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 16.12.2024г. от 09:30 часа, за която дата и час да се уведомят страните.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО,
на основание чл.374, ал.2 ГПК:
I.ОБСТОЯТЕЛСТВА, ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И
ВЪЗРАЖЕНИЯ:
ИЩЕЦЪТ твърди, че е собственик на вятърна електрическа централа /ВяЕЦ,
Централата/ с инсталирана мощност 3 MW, находяща се в поземлен имот № 001052 в с.
Крупен, общ. Каварна, обл. Добрич, въведена в експлоатация на 07.10.2010г. с Разрешение за
ползване № ДК-07-СИР-93/07.10.2010г. на Началник РДНСК Североизточен район.
Фактическото присъединяване към електроразпределителната мрежа на "Е.ОН България
Мрежи" АД /понастоящем "Електроразпределение Север" АД/ било формално осъщественео
през ноември 2010г. въз основа на Заповед за поставяне под напрежение № 2613/12.11.2010г.
с посочена изрично номинална мощност 3 MW. Подаването обаче на електрическа енергия
от същата, към електроразпределителната мрежа /ЕРМ/ била ограничено изначално от "Е.ОН
България Мрежи" АД до 2 MW. Така с поставяне под напрежение на генератора, Централата
започнала да произвежда електрическа енергия, като използвала 2/3 от капацитета на
2
инсталираната си мощност.
Точката на присъединяване на ВяЕЦ, към електроразпределителната мрежа на
ответника, били изходящите клеми на модул КРУ в Главна разпределителна уредба /ГРУ
"Крис"/ 20 kV, находяща се в поземлен имот с идентификатор 40049.1.58 /стар
идентификатор 001058/. По силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот с вх. per. №2355 от 09.08.2010г., Акт №85, том VII, стр. 24668 на АВ - Каварна, "Е. ОН
България Мрежи" АД било придобило собствеността на ГРУ, като от този момент достъп до
същата имал единствено персонал на електроразпределителното предприятие. В нея била
монтирана релейна защита, обща за три ветрогенератора с инсталирана мощност от по 3
MW, собственост на отделни търговски дружества /"Уинд Стрийм" ООД, "Уинд Системс"
ООД и "Уинд Енерджи" ООД/, един от които е и процесният. Ответникът бил наложил
постоянно ограничение именно в ГРУ "Крис" - точката на присъединяване, осъществено в
релейната защита, което било в размер на 7 MW. Наложено било на извода към въздушната
електропроводна линия и обхващало производството едновременно и на трите
присъединени към него ВяЕЦ /с инсталирана мощност общо 9 MW/. В този смисъл
ограничението поради хардуерната конфигурация в ГРУ, не се отнасяло единствено за
Централата, а за трите присъединени ветрогенератора към обща секция, включително
ищцовият и не им позволявало да работят едновременно на номинална мощност от по 3
MW.
Поради това, непосредствено след стартиране на производството на електроенергия
от ищцовата ВяЕЦ, периодично защитата в ГРУ "Крис" се била активирала, което водело до
пълното изключване, както на ветрогенератора, така и на останалите производители,
присъединени в разпределителната уредба. Същите търпели постоянно загуби за времето
необходимо за да бъде запусната защитата, т.е. да бъде възстановено производството на
електрическа енергия от ветрогенераторите.
"Уинд Стрийм" ООД, "Уинд Системс" ООД и "Уинд Енерджи" ООД били принудени
да разпределят помежду си наложеното им от "Е. ОН България Мрежи" АД ограничение от 2
MW. Изготвените технически и икономически анализи, и проведени консултации, доведели
до необходимостта поставеното ограничение да бъде разпределено по равно между "Уинд
Стрийм" ООД и "Уинд Системс" ООД, т.е. по 1 MW, като по този начин ветрогенераторът
собственост на "Уинд Енерджи" ООД останал да работи на номиналната си мощност от 3
MW. Пояснява, че ограничението от 2 MW не би могло да бъде поето от един
ветрогенератор поради неговите технически характеристики, доколкото същият не можел да
работи под 50 %, т.е. под 1.5 MW. Съобразно така приетото разпределение, на 19.01.2011г.
техническият мениджър на Централата - "Ей Би Си Уинд Фарм" ООД отправил молба до
"Вестас България" ЕООД да приложи наложеното от "Е. ОН България Мрежи" АД
ограничение чрез софтуерна настройка, която да намали производителността на
ветрогенераторите на "Уинд Стрийм" ООД и "Уинд Системс" ООД до 2 MW за всеки един от
тях. Операторът поставил изискване за ограничаване на изходящата мощност, пред
представителя на производителя му в Р. България /"Вестас България" ЕООД/, като част от
3
условията му по договор за технически мениджмънт и за осигуряване на правилното му
функциониране от техническа гледна точка. На 19.01.2011г., параметър 8.2 с наименование
"kW External power setpoint" бил променен от „3 000“ на „2 000“.
На 30.09.2013г., между "Енерго - Про Мрежи" АД /понастоящем
"Електроразпределение Север" АД/ и "Уинд Стрийм" ООД, бил сключен договор при Общи
условия за достъп на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници до
електроразпределителната мрежа на "Енерго - Про Мрежи" АД с № ПД- Д13-224-
10.10.2013г. /Договор за достъп/. Според чл.1 от същия, ответникът поел задължението да
предоставя достъп и системни услуги на ищеца до електроразпределителната си мрежа, за
осигуряване на нормални условия за работа на електрическата централа на производителя,
съобразно заявената мощност от 3 MW. Противно на договореното от страните и в разрез
със законовите изискания залегнали в разпоредбите на чл. 18, ал. 1, т. 1 ЗЕВИ, без да било
налице обективна причина за неизпълнение на уговорката в пълен обем, ответното
дружество не премахнало ограничението в релейната защита в ГРУ "Крис".
За защита на своите права, ищецът „Уинд Стрийм" ООД предявил иск пред
Варненски окръжен съд с предмет - осъждане на настоящия ответник да изпълни
задължението си по чл.1, ал.1 от Договор при Общи условия за достъп на производител на
електрическа енергия от възобновяеми източници до електроразпределителната мрежа на
"Енерго - Про Мрежи" АД с №ПД-Д13-224-10.10.2013г., като осигури достъп и системни
услуги на ищеца до собствената си електроразпределителна мрежа за нормални условия за
работа на вятърна електрическа централа, находяща се в ПИ №001052 в с. Крупен чрез
премахване на ограничението в релейната защита в ГРУ "Крис", негова собственост, с което
да се увеличи присъединената мощност на централата от 2 MW до уговорената в договора 3
MW, на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, по който било образувано т.д.. №322/2017г.,
приключило с влязло в сила на 08.08.2023г. решение, с което претенцията била уважена.
Твърди, че въз основа на решението било установено неизпълнението в пълен обем на
задължението по процесния Договор за достъп от страна на ответника, като този въпрос не
подлежал на пререшаване.
Освен ищцовото дружество, "Уинд Системс" ООД / собственик на другия
ветрогенератор/ също депозирал съдебна претенция срещу "Електроразпределение Север"
АД с идентичен предмет - изпълнение в пълен обем на сключения между него и ответника
Договор за достъп, въз основа на която се образува т.д. №321/3017г. по описа на ВОС. С
Решение №674/16.07.2019г., влязло в сила на 25.06.2021г. предвид определение по т.д.
№2152/2020г. на ВКС, 2-ро т.о., ЕРП отново било осъдено да премахне наложеното от него
ограничение в ГРУ "Крис" с цел осигуряване нормални условия за работа на ищцовата
ВяЕЦ.
В изпълнение на цитираните съдебни решения, ответникът на два етапа променил
настройките на своята релейната защита в ГРУ - на 20.07.2021г. от 7 на 8 MW и на
29.08.2023г. от 8 на 9 MW, като за тези обстоятелства дружествата били уведомени от
ответника по електронен път, съответно "Уинд Системс" ООД с писмо изх. №K-EDN-
4
5004/21.07.2021г., а ищецът с писмо изх. № K-EDN-5591/01.09.2023г. Вследствие това,
последователно всички ветрогенератори започнали да отдават към ЕРМ произведената от
тях електроенергия на пълната им номинална мощност от 3 MW.
Ищецът твърди, че в резултат на описаното частично неизпълнение в количествено
отношение на задължението на ЕРП да осигури достъп на пълната инсталирана мощност от
3 MW на Централата, за периода от 01.03.2021г. до 01.06.2022г. е претърпял вреди под
формата на пропуснати ползи. Същите се изразявали в стойността на разликата между
отдадената произведена електрическа енергия съобразно ограничената присъединена
мощност от 2 MW и уговорената по договор пълна такава от 3 MW.
По отношение на размера на вредите излага следния начин на формиране:
С изменение на разпоредбата на чл.З6б ЗЕ, обн. ДВ, бр. 103 от 2018г., в сила от
13.12.2018г. се създало юридическо лице Фонд "Сигурност на електроенергийната система"
/ФСЕС/, чрез който се изплащали премии за количеството електрическа енергия,
произведени от възобновяеми енергийни източници. Ал.2 на същата норма, която от своя
страна била променена със ЗИДЗЕ, обн. ДВ, бр.41 от 2019г. в сила от 21.05.2019г., правел
ищцовото дружество адресат на премиите, предоставени от ФСЕС. Съобразно §34, ал.1 от
преходните и заключителни разпоредби, в срок до 31.08.2019г. производителите на
електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност от 1 MW до
4 MW на енергийни обекти, сключвали с фонда договор за компенсиране с премия за
произведените от тях количества електрическа енергия до размера на определеното им
нетно специфично производство /НСП/ на електрическа енергия, въз основа на което била
определена преференциалната им цена. Такъв договор - № ВЕИ-319, "Уинд Стрийм" ООД
било сключило с ФСЕС на 23.08.2019г. С Решение № Ц-27/01.07.2020г. на КЕВР, считано от
същата дата до 30.06.2021г. /предвид Решение №Ц-31/10.07.2020г. за поправка/ била
определена премия в размер на 104.84 лева за MWh до достигане на НСП, а съобразно
Решение № Ц-25/01.07.2021г. на КЕВР, премията била намалена на 73.53 лева за MWh от
датата на издаване на административният акт. По силата на Решение № Ц-2/01.01.2022г. на
КЕВР, съобразно мотивите касателно свръхпечалбите на производителите на енергия от
ВЕИ, действащата премия от 73.53 лева била изменена занапред в размер на 0.00 лева, която
стойност не била променена към днешна дата. НСП въз основа, на което се определяла
премията от ФСЕС за процесната ВяЕЦ, било в размер на 6 000 MWh годишно, по силата на
Решение №СП-1/31.07.2015г. на КЕВР съобразно т. 1 /т. 1.7 от мотивите/.
С изменения в ЗЕ, направени с ЗИДЗЕ, с чл.100, ал.6 ЗЕ, обн. ДВ, бр.41 от 2019г., в
сила от 21.05.2019г., се давала възможност на производителите, притежаващи обект с обща
инсталирана мощност 1 MW и над 1 MW по ЗЕВИ, да продават цялата или част от
произведената от тях електрическа енергия чрез търговец на електрическа енергия на
свободния пазар. В унисон била и нормата на чл.69, ал.4 и ал.6 от Правилата за търговия с
електрическа енергия. На 08.06.2020г., "Уинд Стрийм" ООД и "Синергон Енерджи" ЕООД
сключили Договор за покупко-продажба на електрическа енергия и участие в стандартна
балансираща група със срок на действие, съобразно чл.2, от 01.07.2020г. до 30.06.2021г. и
5
цена 76.00 лева за MWh. С Анекс №1 от 04.06.2021г., страните продължили срока на
съглашението до 30.06.2022г., като същевременно уговорили и нова изкупна цена от 117.00
лева за MWh произведена електроенергия, считано от 01.07.2021г.
В тази връзка заявява, че ВяЕЦ за 2021г. била произвела активна електрическа
енергия общо 5 044.78 MWh, а разликата между произведеното количество и възможното
производство при пълната мощност от 3 MW за процесния период през 2021г. била в размер
на 502 067 KWh. Възможното за производство количество енергия за периода от 01.03.2021г.
до 30.06.2021г. било остойностено по Договор за покупко-продажба на електрическа енергия
и участие в балансираща група от 08.06.2020г. в размер на 76.00 лева за MWh, и стойността
на премията от ФСЕС 104.84 лева или общо 180.84 лева за MWh. За останалия период, от
01.07.2021г. до 31.12.2021г. - съгласно Анекс №1 от 04.06.2021г. към договора с изкупна цена
от 117.00 лева и премията от ФСЕС 73.53 лева с обща стойност 190.53 лева за MWh.
Считано от първи януари на 2022г., ищецът не получавал премии от ФСЕС, респ. и
НСП не било компонента относима към определяне стойността на възможното производство
на енергия без ограничение. Това обстоятелство било инициирало сключването на Анекс
№2, на 18.02.2022г., между "Уинд Стрийм" ООД и "Синергон Енерджи" ЕООД, с който
изкупната цена за времето от 01.01.2022г. до 30.06.2022г. била определена на 170.00 лева за
MWh.
Размерите на претендираните обезщетения формира по следния начин:
Сочи, че за 2021г. общото произведено количество е в размер на 5 044 780 kWh, общият
размер на разликата между произведеното количество и възможното производство при
пълна мощност в кWh е в размер на 502 067 кWh, съответно общият размер на вредите е
94 695.81 лв., а по месеци стойностите са както следва:
За 01.2021г. – произведени: 665 502 kWh– разлика: не се претендира разлика – вреди:
не се претендират вреди;
За 02.2021г. – произведени: 544 536 kWh – разлика: не се претендира разлика – вреди:
не се претендират вреди;
За 03.2021г. – произведени: 728 444 kWh – разлика: 37 913 kWh – вреди:6 856.19 лв.;
За 04.2021г. – произведени: 402 717 kWh – разлика: 12 941 kWh – вреди: 2 340.25 лв.;
За 05.2021г. – произведени: 447 451 kWh – разлика: 10 103 kWh – вреди: 1 827.03 лв.;
За 06.2021г. – произведени: 359 116 kWh – разлика: 38 426 kWh – вреди:6 948.96 лв.;
За 07.2021г. – произведени: 336 322 kWh – разлика: 24 792 kWh – вреди:4 723.62 лв.;
За 08.2021г. – произведени: 232 440 kWh – разлика: 56 868 kWh – вреди:10 835.06 лв.;
За 09.2021г. – произведени: 0 kWh – разлика: 0 kWh – вреди:0 лв.;
За 10.2021г. – произведени: 10 458 kWh – разлика: 0 kWh – вреди: 0 лв.;
За 11.2021г. – произведени: 500 377 kWh – разлика: 94 893 kWh – вреди:18 079.96 лв.;
За 12.2021г. – произведени: 817 417 kWh – разлика: 226 131 kWh – вреди: 43 084.74
лв.;
Излага, че за процесния период през 2022г. от 01.01.2022г. до 01.06.2022г. общото
произведено количество е в размер на 3 353 426 kWh, общият размер на разликата между
произведеното количество и възможното производство при пълна мощност в кWh е в размер
на 834 633 кWh, съответно общият размер на вредите е 141 887,61 лв., а по месеци
6
стойностите са както следва:
За 01.2022г. – произведени: 938 918 kWh – разлика: 284 205 kWh – вреди:48 314.85
лв.;
За 02.2022г. – произведени: 643 619 kWh – разлика: 142 739 kWh – вреди: 24 265,63
лв.;
За 03.2022г. – произведени: 836 052 kWh – разлика: 181 772 kWh – вреди:
30 901.24лв.;
За 04.2022г. – произведени: 591 209 kWh – разлика: 191 583 kWh – вреди: 32 569.11
лв.;
За 05.2022г. – произведени: 343 628 kWh – разлика: 34 335 kWh – вреди: 5 836.78 лв.
В срока по чл. 367 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на
исковата молба, с който изразява становище за допустимост на исковете, но за тяхната
неоснователност. Твърди, че не е налице нито един от елементите на фактическия състав на
чл. 82 ЗЗД. Оспорва наличието на виновно неизпълнение на договорно задължение от
страна на "Електроразпределение Север" АД по Договор при Общи условия за достъп на
производител на електрическа енергия от възобновяеми източници до
електроразпределителната мрежа с № ПД-Д13 – 223 – 10.10.2013 г. /Договор за достъп/ за
процесния период. Обективните предели на формираната между страните сила на прeсъдено
нещо /СПН/ с влязло в сила Решение по т.д. № 322/2017г. на ВОС не обхващали факта на
неизпълнение на договора за процесния период.
С влезлия в сила акт по т.д. 322 / 2017г. на ВОС в отношенията между страните била
формирана сила на прeсъдено нещо по следните факти:
По уважения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за реално
изпълнение на Договор за достъп с №ПД-Д13- 224-10.10.2013г.: 1/ валидно възникнало
между страните правоотношение по Договор за достъп с № ПД-Д13- 224-10.10.2013г., по
който било поето задължение от „Електроразпределение Север“ АД да осигури
безпрепятствен достъп до собствената си електроразпределителна мрежа, на пълната
инсталирана мощност от 3 MW на ВяЕЦ с. Крупен, собственост на „Уинд стрийм” ООД; 2/
Настъпила изискуемост на задължението към 07.12.2021 г. /датата на приключване на
устните състезания пред ВАпС/; 3/ Виновно неизпълнение на задължението към 07.12.2021 г.
/датата на приключване на устните състезания пред ВАпС/; 4/ Изпълнението на
задължението е възможно към 07.12.2021 г. /датата на приключване на устните състезания
пред ВАпС/;
По отхвърления иск с правно основание чл.82, във вр. с чл.79 от ЗЗД за обезщетение
за пропуснатите ползи в резултат на забавата му да изпълни задължението си по Договор
при Общи условия за достъп №ПД-Д13-224-10.10.2013г. през периода от 16.03.2014 г. до
28.02.2017г.: 1 / Липса на неизпълнение на задължение на „Електроразпределение Север“ АД
по Договор за достъп с №ПД-Д13- 224-10.10.2013г. през периода от 16.03.2014 г. до
28.02.2017г.; 2/Обвързващи страните поети задължения с валидно възникнали облигации по
7
Анекс № 1, Анекс № 2 и Анекс № 3 към договора за присъединяване, включително: -
постигнатото между страните договорно съгласие за необходимо ограничаване на
максималната генерирана мощност на присъединените към „изход“ ГРУ „Крис“
ветрогенератори /един от които е този на ищеца/ до постигането на изискването от НЕК
преоборудване на килия Конаре, в п/ст Генерал Тошево - липса на съгласие за
преустановяване на действието на анексите и обвързваща сила на поетите с тях задължения
след сключване на Договора за достъп.
Изрично твърди, че не било налице неизпълнение на неговото договорно задължение
по чл. 1 ал.1 от Договора за достъп за процесния период. С писмо от 01.09.2023r., получено
по електронен път, ищецът бил уведомен, че на 29.08.2023г. ответното дружество било
извършило корекции в релейната защита на ВС /ГРУ/ "Крис" с оглед осигуряване на достъп
на ВяЕЦ до ЕРМ на пълната инсталирана мощност от 3 MW. Това уведомление индикирало
единствено момент на корекции в релейната защита във Възлова станция „Крис“ към извод
Конаре с оглед осигуряване на достъп на пълната инсталирана мощност от 3 MW на ВяЕЦ с.
Крупен, собственост на „Уинд Стрийм’ ООД, но не формирали извод за наличие на виновно
неизпълнение на договора за процесния период – 2021 г. – 2022г. Отделно, подчертава, че
както било видно и от текста на самото писмо, тези корекции били извършени в изпълнение
на влязлото в законна сила Решение, а не в изпълнение на договорно задължение.
Твърди, че дружеството не е налагало ограничения на достъпа на ВяЕЦ, собственост
на ищеца. Фактът на наложено ограничение върху ВяЕЦ е бил по избор на ищеца, на
основание сключен от него договор с други производители. В този смисъл и ограниченият
достъп до мрежата не бил следствие от неизпълнение на договорно задължение на
ответника, което било достатъчно основание за отхвърляне на предявения иск. От
твърденията в исковата молба се установявало, че един или двама от производителите са
можели да работят на присъединена мощност от 3MW. Изборът кой да работи на пълна
мощност, кой да бъде ограничен или да не работи въобще бил направен от самите
производители и бил плод на техни договорености, основани на икономическа и техническа
целесъобразност. Самият факт, че процесният ВяЕЦ е имал предоставен достъп до мрежата
на 3 МW, който собственикът на централата бил ограничил, в полза на трето лице, показвал,
че не било налице договорно неизпълнение от страна на "Електроразпределение Север" АД,
а наложено самоограничение на основание сключено с друг производител съглашение.
Процесният ВяЕЦ, собственост на ищцовото дружество, бил присъединен към
електроразпределителната мрежа по силата на Договор за присъединяване на обект на
независим производител на електрическа енергия № ДУА973/16.08.2007-3058/17.09.2007 –
4013 – ВГ – 22.04.2009 г., сключен на 30.04.2009г., сключен при действието на Закона за
възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата /ЗВАЕИБ, отм./ и
Наредба № 6/2004 год. за присъединяване на производители и потребители на ел. енергия
към преносната и разпределителните мрежи /Наредба № 6/. Обектът на ищеца бил
присъединен към електроразпределителната мрежа чрез кабелен електропровод до ГРУ 20
kV, находящо се в ПИ със стар идентификатор 001058. Присъединяването към
8
електропреносната мрежа било осъществено чрез кабелни връзки от ГРУ към ВЕЛ Конаре,
отведен в Килия „Конаре“, част от подстанция Генерал Тошево. Подстанция Генерал Тошево
и в частност Килия "Конаре" били съоръжения, част от електропреносната мрежа,
собственост на НЕК до февруари 2014 г., а понастоящем на Електроенергиен системен
оператор /ЕСО/. Към датата на сключване на договор за присъединяване на 30.04.2009 г.,
отношенията между "Електроразпределение Север" АД и "НЕК" ЕАД по присъединяване на
обекти на ответника към преносната мрежа в точка подстанция "Г.Тошево" се уреждало от
Предварителен договор за присъединяване № ЕП-502/01.09.2008 г., впоследствие "разделен"
на два договора, един от които предварителен договор № ЕП-106/15.04.2011 г. за
присъединяване на електропровод СрН 20 kV "Конаре"/свързващ килия Конаре и ГРУ, към
което бил присъединен процесния ВяЕЦ/ във връзка с присъединяването към
електроразпределителната мрежа на три ВяЕЦ, един от които процесният. Съгласно
сключения договор, "НЕК" АД поставил като условие за присъединяване на 9MW на ВЕЛ
"Конаре" към собствената си електропреносна мрежа реконструкция на килия Конаре.
Поради изложеното, на 12.11.2010 г. - датата на поставяне на централата под
напрежение, между ищеца и „Електроразпределение Север" АД бил подписан Анекс №1
към Договор за присъединяване от 30.04.2009г., с който страните уговорили максимално
допустима генерирана мощност от 5 MW за всички ветрогенератори, присъединени към
модул „изход“ в ГРУ в ПИ 001058 към ВЕЛ Конаре. Към момента на подписване на Анекс
№1 ищецът е знаел, че към 12.11.2010г. присъединените към процесното ГРУ
ветрогенератори са 3 броя, като два от тях са собственост на дружества „Уинд Енерджи“
ЕООД, ЕИК ********* и „Уинд Системс“ ЕООД, ЕИК *********, чиито управители и
собственици са същите лица, които са собственици и представлявали и ищеца. И трите
ветрогенератора, присъединени към ГРУ в ПИ 001058 били собственост на дружества с един
и същ едноличен собственик на капитала и имали едни и същи управители.
С Анекс № 1 било предвидено също така, че максимално допустимата генерирана
мощност ще бъде увеличена на 9mW на централите, присъединени към извод Крис, след
реконструкция на килия „Конаре“ в подстанция Генерал Тошево.
На 19.01.2011 г. между ищеца и „Електроразпределение Север “ АД бил подписан
Анекс № 2 към Договор за присъединяване от 30.04.2009 г., с който страните уговорили
максимално допустима генерирана мощност от 6 МW за всички ветрогенератори,
присъединени към модул „изход“ в ГРУ в ПИ 001058 към ВЕЛ Конаре.
На 10.05.2011 г. между ищеца и „Електроразпределение Север “ АД бил подписан
Анекс № 3 към Договор за присъединяване от 30.04.2009г., с който страните уговароли, че
реконструкцията на килия „Конаре“ ще се осъществи от ищеца съвместно с „Уинд Енерджи“
ЕООД и „Уинд Системс“ ЕООД. Идентични на сочените анекси били подписани и с
останалите двама производители, присъединени към „изход“ в ГРУ към ВЕЛ Конаре.
Съгласно посочения Анекс № 3 до изпълнение на това задължение
„Електроразпределение Север“ АД прилага ограничение от 6 МW на общо отдавана
мощност за всички ветрогенератори, присъединени към модул „изход“ в ГРУ в ПИ 001058
9
към ВЕЛ Конаре.
Изложеното било споделено от съда и при произнасянето на вече влязлото в сила
решение, а именно, че е налице обективираното в анексите общо съгласие между ЕРП и
производителите на ел. енергия за ограничаване на максималната генерирана мощност на
присъединените към „изход“ ГРУ „Крис“ 9 ветрогенератори (един от които е този на ищеца)
до постигането на изискването от НЕК преоборудване на килия Конаре, в п/ст Генерал
Тошево, коете се явявало и изключващ твърдяното неизпълнение факт.
Твърди, че присъединяването на ВяЕЦ било императивно задължение за енергийните
предприятия, като последните нямали право на отказ, вкл. в случаите, когато е налице
несъответствие с реалните технически възможности на преносната мрежа.
Присъединяващото предприятие било длъжно да извърши присъединяването към
най-близката съществуваща точка от преносната или разпределителната мрежа, т.е.
последното нямало право и на преценка досежно точката на присъединяване. В конкретния
случай най-близката точка за присъединяване на обекта към разпределителната мрежа била
изход 20 kV на ВЕЛ Конаре. По изложените съображения, свързващото предприятие не
носело отговорност за присъединяване, осъществено при липса на капацитет на преносната
мрежа, доколкото присъединяването се осъществявало безусловно.
Твърди, че многократно са подавани сигнали към НЕК за аварийното състояние на мрежата,
като бездействието на НЕК и забавянето в уреждане на отношенията по присъединяване
към преносната мрежа, поради непрекъснатото присъединяване на нови ВЕИ, било
причината за анексиране на договора за присъединяване на "Уинд Стрийм" ЕООД от 2009г.
Именно поради влошеното състояние на мрежата още през 2007 г., определено като
"аварийно" през 2010 г. възможността за редуциране на генерираната мощност на централата
била предвидена още в хода на присъединителния процес в случай на възникване на
определени обстоятелства, в частност застрашаване на надеждната работа на
електроенергийната система (ЕЕС), Това изрично било посочено в издаденото на ищеца
Становище за условията за присъединяване от 16.08.2007 г. на ответното дружество за
условията за присъединяване на обект на производител към електроразпределителната
мрежа по повод полученото искане на ищеца от 30.07.2007г. за осигуряване на
присъединяването на централата му в с. Крупен.
Излага, че "Електроразпределение Север" АД непрекъснато било информирало НЕК
за сключени предварителни и окончателни договори с производители, както и забавянето на
отговорите на НЕК. Правени били искания за посочване на свободен капацитет от страна на
преносното предприятие. Изразявано било несъгласие с изискванията на НЕК и поставяните
от преносното предприятие ограничителни условия по отношение на всички ВЕИ,
произведената от тях енергия да не бъде прехвърляна в преносната мрежа.
Сочи, че не е налице негово виновно поведение, препятстващо реконструкция на
килия Конаре. В отношенията между "Уинд стрийм" ЕООД и "Електроразпределение Север"
АД задължението за изграждане на съоръженията в килия Конаре и извършване на исканата
10
от НЕК реконструкция била на ищцовото дружество. "Електроразпределение Север" АД не
било създало пречки за сбъдването на условието по договора между страните, а точно
обратното. Ответното дружество било изготвило и съгласувало с НЕК инвестиционни
проекти за извършване на реконструкцията, като многократно било настоявало за сключване
на окончателен договор за присъединяване.
Бездействието на НЕК АД, въпреки спазената от "Електроразпределение Север" АД
процедура по присъединяване и отправеното в срок искане за сключване на окончателен
договор, било причината за липса на реконструкция на килия Конаре. Към настоящия
момент все още не бил предоставен окончателен договор за присъединяване, въпреки
отправеното в срок искане, което не се оспорвало от преносното предприятие.
Отделно, доколкото в настоящия случай към датата на сключване на договора за
достъп състоянието на енергийната система в Североизточна България било "аварийно", то
съгласно предвиденото в договора и приложимите ОУ, за осигуряване на целостта на
енергийната система, било допустимо ограничаване на мощността на производител.
Позовава се на чл. 30, ал. 2 от ОУ, според който при ограничаване на достъпа в
хипотезата на чл. 30, ал. 1 от ОУ, „Електроразпределение Север” АД не носело отговорност
за нанесените вреди, включително пропуснатите ползи на производителя. По аргумент от чл.
34, ал. 1 от ОУ обезщетение не се дължало и при ограничение в хипотезата на чл. 32 от ОУ.
Оспорва наличието на причинно следствена връзка между твърдяното неизпълнение
на Договор за достъп и настъпилите за ищеца вреди, предвидимостта на тези вреди,
доколкото договореностите между трите дружества за ограничаване на мощностите са
постигнати в изричното съгласие на ищеца. Именно последното изключвало както
причинно-следствената връзка, така и предвидимостта на вредите.
Оспорва заявения от ищеца размер в частта както за размера на количеството ел.
енергия, което се твърди, че щяло да бъде произведено, така и в частта на приложимата за
целия период цена, твърденията за недостигане или достигане на НСП в посочен от ищеца
месец за съответните години, както и пряко приложение на посочения по договор по
отношение на процесната ВяЕЦ. В случая се претендират пропуснати ползи за бъдеща, но
непроизведена продукция. Реализирането на доходи от дейност с предмет производство на
енергия от ВяЕЦ било бъдещо несигурно събитие. Настъпването му би могло само
логически да се предполага.
Оспорва изправността на ищеца по Договор за присъединяване и Договор за достъп,
както и съобразно приложимите ОУ. С Анекс № 3 към Договор за присъединяване от
30.04.2009г., страните уговарят, че реконструкцията на килия „Конаре“ ще се осъществи от
ищеца съвместно с „Уинд Енерджи“ ЕООД и „Уинд Системс“ ЕООД. Неизпълнението на
поетото от страна на ищеца задължение за реконструкция на килия "Конаре" се явявало
неизпълнение на договора за присъединяване, което препятствало увеличаване на
максимално допустима генерирана мощност на 9 МW за всички ветрогенератори през ГРУ
"Крис. Доколкото "Уинд Стрийм" ЕООД не било осъществило преоборудването на
присъединителното съоръжение, то и в негова полза не било възникнало правото да отдава
11
ел. енергия в разпределителната мрежа при генерирана мощност от 3 МW. Поради
изложеното, "Уинд Стрийм" ЕООД не бил изправна страна по договора за присъединяване и
договора за достъп.
В конкретния случай, ищецът сам бил ограничил мощността си по споразумение с
други производители, не бил уведомил ответника за така наложеното ограничение, още по-
малко за евентуална претенция за обезщетение на вреди, предизвикани от същото.
Неизпълнението на договорните задължения на ищеца водело до неоснователност на
претенцията му. В условие на евентуалност, моли съда да зачете тези действия на ищеца и
като възражение за съпричиняване на претендираните вреди, т.е. липсата на уведомяване на
ответника за наложеното "самоограничение" на ВяЕЦ от страна на производителя. Това
представлявало и допълнителен аргумент и досежно липсата на предвидимост на вредите.
Настъпили от ограничение вреди не могат да бъдат предвидени от ответника, доколкото
същият не бил уведомен, че производителят сам си бил наложил ограничение. Не бил
спазен и редът за отправяне на претенция за обезщетение, както и начина на изчисляване,
съобразно ОУ.
Моли за отхвърляне на претенцията и за присъждане на разноските.
В срока по чл. 372 от ГПК, по делото от ИЩЕЦА е постъпила допълнителна искова
молба, с която оспорва възраженията в отговора и поддържа вече изложеното в исковата
молба. Излага, че ответникът прави превратно и противоречиво тълкуване на вече влязлото
в сила решение, с което ответникът бил осъден да изпълни задължението си по чл.1, ал.1 от
Договора за достъп в пълен обем. В мотивите на касационната инстанция изрично било
посочено, че решаващите изводи на въззивната инстанция са в насока, че с подписания
договор от 30.09.2013г., ответникът се е задължил да осигури на ищеца безпрепятствен
достъп до собствената си ЕРМ на пълната инсталирана мощност от 3 MW, но т.к. конкретен
падеж не бил уговорен в договора, неговото изпълнение се дължало след покана. Именно
поради така възприетото била отхвърлена осъдителната претенция за период, предхождащ
датата на депозиране на исковата молба в съда, а не поради факта, че липсвало договорно
неизпълнение от страна на ответника в същия този период.
Смята, че от съществено значение за спора е различието, което съществувало между
електроразпределителна /ЕРМ/ и електропреносна мрежа /ЕПМ/. Последователно
поддържаното твърдение на "Уинд Стрийм" ООД било, че ограничението на собствената му
Централа било наложено в точката на присъединяване - ГРУ "Крис", собственост на
"Електроразпределение Север" АД и респективно - част от електроразпределителна мрежа.
Последната била притежание на енергийното дружество и следователно ограничението
касаело именно възможността да бъде отдавана енергия от ВяЕЦ на номиналната й мощност
не към преносната мрежа, както се твърди в отговора на исковата молба, а към
електроразпределителната такава. До месец февруари 2014г. ЕПМ била собственост на
"НЕК" ЕАД, а след тази дата на "ЕСО" ЕАД, като ищцовата Централа нямала пряк достъп до
тази мрежа, предвид мястото й на присъединяване, от което електрическата енергия чрез
12
ВЕЛ "Конаре", също собственост на ответника, се пренасяла до подстанция "Генерал
Тошево", собственост на "ЕСО" ЕАД, която вече била част от преносната мрежа, в която се
намирала и килия "Конаре".
Сочи, че Анекси №1/12.11.2010г., №2/10.01.2011г. и №3/10.05.2011г., и трите
озаглавени, че са към Договора за присъединяване, а според ответника "самостоятелни
споразумения с предмет - отношения по достъп до мрежата", били неотносими към спора.
Настоящата претенция имала за основание неизпълнението на Договора за достъп, сключен
през 2013г. и в който липсвали уговорки между страните, идентични с тези в анексите.
Отделно, позовава се, че вмененото с Анексите задължение противоречи на действащата към
сключването им нормативна уредба - чл.71, ал.4 от Наредба №6/2004г. на МЕЕР /отм./ и
чл.27 ЗЕВИ.
Оспорва твърдението, че осъщественото от ответника ограничение в релейната
защита било вследствие на поставено от "НЕК" ЕАД условие, изразяващо се в
реконструкция на килия "Конаре", обективирано в предварителен договор № ЕП-106/2011г.
Договорът следвало да се счита прекратен от 16.04.2013г., тъй като срокът му не бил
продължен след тази дата. Ответникът не бил поискал достъп до килия „Конаре“, съответно
и не било започнало извършването на строителни дейности след получаване на
съгласуваните проекти на 10.02.2012г.
Твърди, че не е вярно твърдението, че килия "Конаре" не била позволявала към датата
на сключване на Договора за достъп да бъде присъединена ищцовата ВяЕЦ на пълната си
номинална мощност от 3 MW, съответно е била нужна реконструкция на съоръжението. При
положение, че е бил налице недостиг в капацитета на килията и тя е следвало да бъде
преоборудвана, уговорки в този смисъл е трябвало да намерят отражение в този договор,
като условие за достигане на мощност от 3MW, а такива липсвали. Индиция за
несъстоятелността на твърдението било и мястото на наложеното ограничение - ГРУ "Крис",
а не килията, в която се твърди, че липсвал капацитет да премине енергия от 9MW.
Неоснователно било и твърдението на ответника, че имал право да налага
ограничения. Действително в Наредба No 6 / 2004г. била предвидена такава възможност, но
само за временно ограничение и то до 48 часа, а след 04.04.2014г., когато тази Наредба била
отменена подобни хипотези отпаднали.
Касателно твърдението за приложимост на чл 32, ал.1 и ал.2 от ОУ, същото намира за
неоснователно, доколкото не се твърдяло "ЕСО" ЕАД да е давало нареждане до
"Електроразпределение Север" АД за ограничаване производствената мощност на ВяЕЦ
Отделно, ограничението по ал.2 можело да бъде наложено в съответствие със ЗЕВИ, но
единствено при наличието на надвишени преносни възможности на мрежата, което в случая
не било налице. От писмо на "ЕСО" ЕАД №ПМО-6995/03.12.2014г., чиито адресат бил и
ответникът, се установявало, че считано от 01.12.2014г., преносната възможност на
"Добричкия пръстен", от който била част подстанция "Генерал Тошево", била повишена до
ниво, позволяващо всички присъединени ВяЕЦ към ЕРМ и ЕПМ да работят без
ограничения. Цитираното писмо дало повод на ищеца, отново да сезира с жалба ответното
13
дружество за неспазване уговореното между страните по отношение достъпа на Централата -
вх. №3495045/19.12.2014г., на която с отговор от 09.01.2015г. не било отговорено по
същество.
Оспорва и всички останали твърдения на ответника по отношение на т.нар от
последния "самоограничение", предвидимостта на вредите и за несъобразено с ОУ
формиране на конкретен размер на обезщетение.
В срока по чл. 373 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на
допълнителна искова молба, с който поддържа всички направени с отговора възражения и
оспорва твърденията в допълнителната искова молба. Доразвива доводите си по всяко едно
от възраженията.
Подчертава, че присъединяването на енергиен обект към мрежата изисква
възможност за ползване както на разпределителната, така и на преносната такава, поради
факта на свързаност на същите. Поради което и присъединяването на обект към
електроразпределителната мрежа било осъществимо едва след наличие на свързаност с
определени технически параметри с преносната такава.
Договорът за достъп между "Електроразпределение Север" АД и "Уинд Стрийм" ООД
уреждал достъпа на конкретната ВяЕЦ, собственост на ищеца до електроразпределителната
мрежа. Сключените между страните Анекс №1 от 12.11.2010г., Анекс №2 от 19.01.2011г. и
Анекс №3 от 10.05.2011г. уреждали ограничение на извод, към който били присъединени
няколко производители, един от които бил и ищецът. В този смисъл анексите имали за
предмет достъпа не на ВяЕЦ, собственост на "Уинд Стрийм" ЕООД, а достъпът на всички
ВяЕЦ. присъединени към модул "изход" в ГРУ към BEJI Конаре. Така уговорените условия
по отношение на всички производители, при липса на клаузи, които да регламентират
достъпа на всеки един от тях индивидуално, водели до липса на идентичност с условия по
договор, имащ за предмет конкретен производител.
Поддържа твърденията си и подчертава, че ограничение по отношение на конкретен
производител, в това число и ВЕИ на ищеца, не било налагано от страна на ответника.
В законоустановения срок ТРЕТОТО ЛИЦЕ - ПОМАГАЧ „Национална
Електрическа Компания“ ЕАД депозира писмен отговор, с който изразява становище за
недопустимост и неоснователност на предявените искове.
Излага, че "Уинд Стрийм" ООД е производител на електрическа енергия по смисъла
на § 1 т. 46 от ДР ЗЕ, а ответникът "Електроразпределение Север" АД е оператор на
разпределителна мрежа по смисъла на § 1 т. 346 б. А от ДР ЗЕ. Съобразно чл. 84, ал. 2 от ЗЕ
производителите на електрическа енергия са длъжни да сключат договори за достъп с
оператора на електропреносната мрежа или с оператора на електроразпределителната
мрежа, в които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането,
предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги, като тези договори са условие за
14
изпълнение на договорите за продажба на електрическа енергия. Въпреки че нормата на чл.
84, ал. 2 от ЗЕ била в сила от 2012 г., чл. 104 от ЗЕ и в редакцията му преди 2012 г.,
регламентирала договорно уреждане на отношенията между оператора на
електропреносната или електроразпределителната мрежа и ползвателя на съответната
мрежа, с изключение на крайния клиент, за ползване на мрежата, за достъп до мрежата и за
пренос на количествата електрическа енергия, постъпили в мрежата или потребени от нея.
Договори за достъп и пренос били регламентирани и в действалите към процесния период
Правила за търговия с електрическа енергия /обн. ДВ бр. 64 от 17.08.2010 г. /, както и в чл.
11 т. 3 и чл. 14 от Правилата за търговия с електрическа енергия, в сила от 26.07.2013г.
Собствената на ищеца вятърна електрическа централа, находяща се в с. Крупен,
община Каварна, била присъединена към електроразпределителната мрежа чрез кабелен
електропровод до ГРУ 20 kV, намираща се в поземлен имот с идентификатор 40049.1.58
(стар идентификатор № 001058). Присъединяването към електропреносната мрежа било
осъществено чрез кабелни връзки от ГРУ към съществуващ ВЕЛ Конаре, отведен в Килия
"Конаре", част от подстанция Генерал Тоииево. Килия „Конаре“ не позволява генераторна
мощност по-голяма от 6 MW.
В хронологичен ред сочи, че между страните били сключени следните споразумения:
1/ ДОГОВОР № ДУА973/16.08.2007-3058/17.09.2007-4013-ВГ-22.04.2009г.
На 30.04.2009г. между "Е. ОН България Мрежи" АД (понастоящем
Електроразпределение Север" АД) и "Уинд Стрийм" ООД бил сключен Договор за
присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия
№ДУА973/16.08.2007- 3058/17.09.2007-4013-ВГ-22.04.2009г. (Договора за присъединяване).
Ищцовата вятърна електрическа централа била построена и въведена в експлоатация на
07.10.2010 г. с Разрешение за ползване №ДК-07-СИР-93/07.10.2010 г. на Началник РДНСК
Североизточен район. Фактическото присъединяване на централата към
електроразпределителната мрежа на "Е. ОН България Мрежи" АД с включването на
присъединителните съоръжения в паралел с електрическата мрежа било формално
извършено през ноември 2010г.
2/ АНЕКС № 1 към ДОГОВОР №ДУА973/16.08.2007-3058/17.09.2007-4013-ВГ-
22.04.2009 г.
На 12.11.2010 г. между ищеца и "Енерго-Про Мрежи" АД бил подписан Анекс № 1
към Договор за присъединяване от 30.04.2009 г., с който страните уговорили максимално
допустима генерирана мощност от 5 МW за всички ветрогенератори, присъединени към
модул "изход" в ГРУ в ПИ 001058 към ВЕЛ Конаре. С Анекс № 1 било предвидено, че
мощността ще бъде увеличена на 9MW след реконструкция на килия "Конаре" в подстанция
„Генерал Тошево".
3/ АНЕКС № 2 към ДОГОВОР №ДУА973/16.08.2007-3058/17.09.2007-4013-ВГ-
22.04.2009г.
На 19.01.2011 г. между ищеца и "Енерго-Про Мрежи" АД бил подписан Анекс № 2
15
към Договор за присъединяване от 30.04.2009 г., с който страните уговoрили максимално
допустима генерирана мощност от 6 MW за всички ветрогенератори, присъединени към
модул "изход" в ГРУ в ПИ 001058 към ВЕЛ Конаре.
4/ АНЕКС № 3 към ДОГОВОР №ДУА973/16.08.2007-3058/17.09.2007-4013-ВГ-
22.04.2009г.
На 10.05.2011г. бил подписан и Анекс № 3, с който страните уговoрили, че
реконструкцията на килия "Конаре" ще се осъществи от ищеца съвместно с "Уинд Енерджи"
ЕООД и "Уинд Системс" ЕООД. Съгласно посочения Анекс № 3, до изпълнение на това
задължение "Енерго-Про Мрежи" АД прилагало ограничение от 6 MW на общо отдавана
мощност за всички ветрогенератори, присъединени към модул "изход" в ГРУ в ПИ 001058
към ВЕЛ Конаре.
5/ ДОГОВОР №ПД-Д13-224- 30.09.2013 г.
На 30.09.2013г. бил сключен между страните Договор при Общи условия за достъп на
производител на електрическа енергия от възобновяеми източници до
електроразпределителната мрежа на "Енерго-Про Мрежи" АД с №ПД-Д13-224. Задължение
за ответното дружество било да предостави достъп и системни услуги на производителя до
електроразпределителна мрежа за осигуряване на нормални технически условия за работа на
електрическата централа на производителя в съответствие с действащото законодателство и
Общите условия, както и при спазване на техническите параметри на електроцентралата,
определени в договора за присъединяване. В конкретния случай в договора от 30.09.2013 г.
било посочено, че електрическата централа на производителя била с обща заявена мощност
от 3000 kW. Същевременно, в цитираните по-горе нарочни писмени споразумения (Анекс №
1 от 12.11.2010 г„ Анекс № 2 от 19.01.2011 г., Анекс № 3 от 10.05.2011 г.) страните били
приели в отношенията си, че максимално допустимата генерирана мощност за всички
ветрогенератори, присъединени към модул "изход" в ГРУ в ПИ № 001058 към ВЕЛ "Конаре"
да бъде 6 MW общо от трите ветрогенератора.
Оспорва твърдението на ищеца, че договор за присъединяване ДУА 973/2007-3058/
2007-4013-ВГ-22.04.2009 год., сключен меч страните по делото, не съществува в правния
мир. Осъществяването на фактическо присъединяване на обекта не било достатъчно, за да се
счита договорът за прекратен, а следвало да се извършат и предвидените в същия правни
действия за неговото прекратяване — в случая да се направи изявление за прекратяване по
взаимно съгласие поради изпълнение на предмета на договора. Нямало доказателства
страните по договора да са правили изявления за прекратяването му, още повече същите
били подписвали и анекси към него, което било доказателство, че считат договора за
действащ. Сочи, че анексите съдържало договор между страните по делото, които уреждали
занапред отношения, свързани с присъединяването на обекта на ищеца. Анекс № 3 бил
подписан на 10.05.2011 год., след сключването на Предварителния договор за
присъединяване с НЕК ЕАД № ЕП -106/ 2011 год., като същият бил посочен като основание
за сключване на анекса. Именно в Анекс № 3 страните по делото се договарили, че
проектирането и преоборудването на Килия Конаре на п/ст Генерал Тошево ще се осъществи
16
съвместно от ищеца и от другите две дружества, чиито генератори се присъединени на този
извод - Уинд Енерджи ЕООД и Уинд Системс ЕООД, като разходите ще бъдат разпределени
пропорционално на присъединената мощност. Реконструщията трябвало да се извърши при
условията на чл. 60, ал.5 от Наредба № 6 от 2004 год. В т. 3 от Анекса страните били
договорили, че до изпълнение на Задълженията по т. 1 и т.2 от производителя, ответникът
ще прилага ограничението от 6 MW на общо отдавана мощност за всички генератори,
присъединени към този извод.
Точно от анексите се установявало, че за ищеца е било предварително ясно и се бил
съгласил с ограничението на присъединената мощност до 2 MW.
Намира, че твърдението на ответника за бездействие на НЕК ЕАД е неоснователно, поради
следните причини:
Между НЕК ЕАД и Е.ОН България мрежи АД бил сключен предварителен договор за
присъединяване № ЕП -106/15.04. 2011 год. От клуаузите на договора се установявало, че
ответникът щял да извърши проектирането и реконструщията не килията, договорено било
съгласуване на изготвения от ЕРД работен проект, като бил уточнен и началният момент за
изпълнение на СМР — след съгласуване на работния проект. Работният проект бил
съгласуван от НЕК ЕАД с писмо изх. № 26-198-42/ 06.02.2012 год., след което, съгласно
договора, ЕРД следвало да поиска допуск до килията, за да извърши СМР. Към момента на
съгласуване на работния проект имало и договореност между ЕРД и ищеца по делото,
последният заедно с другите двама, присъединени в килията, производители да извършат
проектирането и оборудването й пропорционално на присъединената мощност. По делото
няма доказателства за направени искания от ЕРД или от производителите, НЕК ЕАД да
осигури допуск до килията, за да може да започне извършването на реконструщията й, което
било поето като задължение от ЕРД в ч. 2.6. от договор № ЕП -106/ 15.04. 2011 год.
Твърди, че ЕРД и ищецът не били изпълнили поетите задължения по предварителен
договор за присъединяване № ЕП -106/ 15.04. 2011 год. и сочения във връзка с него Анекс 3
от 2011 год., което било проява на бездействие от страна на ЕРД и основна причина за
невъзможността на ищеца да работи на пълната присъединена мощност от 3 MW. Липсата
на договор за присъединяване не можлое да бъде причина за неизпълнение на поетите вече
задължения за оборудване и реконструщия на килия Конаре, тъй като в предварителния
договор били дадени всичките технически изисквания и условия за осъществяване на
присъединяването на обектите на ищеца. Внимателният прочит на предварителния договор
показвал пълно съответствие с изискванията за съдържание на договора за присъединяване
съгласно чл. 92 от Наредба Nо 6, като в него се съдържало всички необходими реквизити,
предвидени за договор за присъединяване. От друга страна, сочи, че подаденото от ЕРД
искане за договор за присъединяване изх. NQ EB6G -1135/5 от 01.06.2011 год. не отговаряло
на изискванията на чл. 88 от Наредба № 6, тъй като не съдържало като приложение одобрен
инвестиционен прокт, който бил задължителна предпоставка зе сключване на договора за
присъединяване. По тази причина не следвало да се вменява отговорност на третите лица -
НЕК ЕАД и ЕСО ЕАД за неподписване на договор за присъединяване.
17
Позовава се на влязлото в сила решение по т.д. 322 / 2017г. на ВОС, като излага, че е
налице влязло в сила решение между същите страни с идентичен предмет и за срок,
предхождащ срока в настоящето производство, като искът бил отхвърлен от Окръжен съд
Варна, а решение, което било потвърдено от Апелативен съд Варна, не било допуснато за
разглеждане от състав на Върховен касационен съд.
Обобщава, че трите споразумения, наименувани Анекси към договора за
присъединяване, целяли уреждане на отношенията между страните във връзка с
присъединяването на обекта към електроразпределителната мрежа, без да се навреди на
сигурността на захранването и функционирането на електроенергийната мрежа в страната,
което би засегнало интереси на трети лица- собственика на електропреносната мрежа към
онзи момента - НЕК ЕАД и останалите производители на ел. енергия от възобновяеми
източници в региона. С тези споразумения не се постигала забранена от закона цел,
доколкото нямало императивна правна норма, на която да противоречат. Споразуменията не
били нищожни поради липса на предмет, форма, поради противоречие със закона или
поради друг порок, предвиден в ЗЗД. Нямало данни, че със сключването на договора за
достъп на 30.09.2013 г., договорените с предходните споразумения между страните
параметри на присъединяване към електроразпределителната мрежа на ВяЕЦ на ищеца били
отпаднали и от този момент електроразпределителното предприятие се било задължило
безусловно да осигури на производителя на ВяЕЦ достъп за номиналната мощност на
електроцентралата от 3 MW, без да са изпълнени условията по анексите, аналогични на
условията за присъединяване по Раздел 2 от Предварителния договор между ЕРП и
собственика на електропреносната мрежа - НЕК ЕАД.
Оспорва и че липсвала сигурност, че ищецът би бил реализирал сочената от него
електроенергия в случай, че би работил при максимална ефективност.
Извън горното, излага и че в периода от 30.09.2013 г. до предявяване на искова молба
по т.д. № 322/2017 г. пред Окръжен съд - Варна на 16.03.3017 г., около три години и шест
месеца, нямало никакви данни извънсъдебно ищецът да е заявил претенции към ЕРП за това,
че договорът за достъп се изпълнявал частично поради виновно неизпълнение на ответника,
в резултат на негово едностранно решение, да ограничи достъпа на производителя.
В законоустановения срок ТРЕТОТО ЛИЦЕ - ПОМАГАЧ „Електроенергиен
системен оператор“ ЕАД депозира писмен отговор, с който изразява становище за
неоснователност на предявените искове. Сочи, че не е страна по нито един сключените
между страните по делото договори. Подчертава, че условията и реда за присъединяване на
производители на електрическа енергия от възобновяеми източници към
електроразпределителна или електропреносната мрежа са нормативно установени, респ. се
осъществяват по предвидения в ЗЕ (чл. 116 и сл.), ЗЕВИ и Наредба № 6 (действащи в
редакцията си към датата на присъединяване на конкретния обект) начин. Именно и предвид
разпоредбите на чл. 72 и сл. и чл. 122 и сл. от ЗЕ, то за конкретния случай липсвали, каквито
и да било основания (законови и/или договорни), чрез които дори и косвено да можело да се
18
ангажира отговорността на ЕСО ЕАД във връзка с твърдените от ищеца „ограничения
наложени" на собствената му ВяЕЦ.
Излага, че с постановения съдебен акт от Апелативен съд – Варна /като въззивна
инстанция по т.д. 322 / 2017г. на ВОС/ в отношенията между страните била формирана сила
на пресъдено нещо, а именно липса на неизпълнение на задължение на
„Електрорапределение Север" АД по Договор за достъп с №ПД-Д 13-224- 10.10.2013г. през
периода от 16.03.2014 г. до 28.02.2017г.
Изложените от ищеца твърдения за нищожност на Анексите били неоснователни.
Възражението за нищожност на анексите било обсъдено в предходното производство по т. д.
№ 322/2017 г. по описа на ВОС, поради което пререшаването на въпроса за действителността
им било недопустимо в настоящото производство. Силата на пресъдено нещо, формирана по
отхвърления иск с правно основание чл. 82, във вр. с чл. 79 от ЗЗД обхващала и валидността
на сключените анекси, както и действието им след сключването на договора за достъп. В
този смисъл и подписаните от страните Анекс № 1, № 2 и № 3 към договора за
присъединяване имали обвързваща сила за страните - договореностите между страните
имали не само възможен предмет, но целяли уреждане на отношенията между тях за напред.
Следвало и да се съобрази, че операторът на ветропарка ,, Ей Би Си Уинд Фарм" ООД
и собствениците на трите ВяЕЦ /присъединени към ГРУ Крис/ били взели решение за
налагане на вътрешно ограничение на производството. Решението на собственика на
съоръжението за техническото ограничаване на съоръжението не би могло да бъде вменено
във вина на ответника, а още по малко на ЕСО ЕАД.
В предварителен договор № ЕП-106/2011г. не били поставени изисквания или
условия от страна на НЕК, че трите ВяЕЦ, следвало да бъдат ограничени. Страните били
договорили, че за осъществяване на присъединяването и нормалното функциониране на
обектите, разпределителната и преносната мрежа било необходимо да се извърши
реконструкция на килия Конаре, но преносното предприятие в лицето на НЕК не било
поставяло ограничения на мощността. Нито в цитирания договор за присъединяване, нито в
приетата по делото кореспонденция между ЕР Север и НЕК ЕАД, последният бил поставял
изисквания за каквото и да е ограничение на присъединяващите се ВвЕЦ. В предварителен
договор № ЕП-106/2011г. страните били договорили условията за присъединяване на трите
ВяЕЦ с присъединена мощност от 9 MW.
Договорената в чл. 2.5 подмяна на посочените в договора съоръжения, включително
релейните защити целяла повишаване на сигурността на захранването и функционирането
на електроенергийната мрежа на страната, като предпоставка за надеждната работа на
системата.
В договора изрично било предвидено в т. 12.1.1, че изпълнението на СМР можело да
започне след съгласуване на работните проекти до т. 12.2.3. на договора. Коригираните
проектите за реконструкцията и преоборудването на килия „Конаре" били одобрени от НЕК
ЕАД с писмо изх. № 26-198-42 на 06.02.2012г. След тази дата, на основание т. 12.1.1 от
договора, „Електроразпределение Север" АД е можело да започне извършване на СМР в
19
килията на подстанцията, за което би следвало да поиска от НЕК ЕАД да му бъде осигурен
достъп до килията в подстанцията. Не отговаряло на истината твърдението на ответника в
отговора на допълнителната искова молба, че НЕК ЕАД не бил осигурил допуск до обекта.
Липсвали и не били представени доказателства, касаещи готовността на ищеца да започне
извършването на СМР, нито, че от страна на „Електроразпределение Север" АД бил поискан
достъп до п/ст „Генерал Тошево" за осъществяване на преоборудването на килията. В този
смисъл, нямало как да се вменява на НЕК ЕАД отговорност и/или вина за неизпълнение на
негово задължение още по-малко, била налице „причинно-следствена връзка между
деянието и вредоносния резултат, с оглед на неосигурен достъп за преоборудване на
съоръженията от собственикът им ".
ЕР Север не било изпълнило поетите по предварителния договор с НЕК ЕАД задължения да
преоборудва килия „Конаре", като било прехвърлило тези задължения впоследствие с Анекс
№ 3 на производителя. Нито ищеца, нито ответникът, били предприели каквито и да било
действия, от които да можело да се направи извод, че били имали дори намерение да
изпълнят поетите с договора за присъединяване ангажименти за реконструкция на килията.
Оспорва твърдението на ответника, в отговора на исковата молба, че наложеното
ограничение на производителя касаело достъпа до преносната мрежа. Както ищецът бил
посочил в допълнителната искова молба твърденията му са за наложено ограничение от
ответника да отдава енергия на номиналната мощност на процесната ВяЕЦ не към
преносната, а към електроразпределителната мрежа, която е собственост на
„Електроразпределение Север"АД.
Твърди, че от страна на разпределителното дружество било налице очевидно
бездействи. С голословните си твърдения ЕРП Север всячески се опитвало да прехвърли
отговорността за бездействието си върху НЕК ЕАД и ЕСО ЕАД. Чрез тези си действия се
опитва да оправдае факта, че в ГРУ Крис било налице постоянно ограничение от 7 MW,
което било установено в предходното съдебно производство.
Подчертава, че страните били уговорили в чл.14.1 от договор № ЕП-106/15.04.2011г.
за присъединяване и предвид и разпоредбата на чл. 58 от Наредба № 6, че ,,предварителният
договор се прекратява, при условие, че ЕРП не подаде писмено искане за сключване на
окончателен договор, в срок от две години от подписване му".
След датата на одобряване на проектите - 06.02.2012г., в НЕК ЕАД не било постъпило
годно искане за сключване на окончателен договор. Както сам ответникът бил посочил, че
искане за сключване на договор било подадено на 25.04.2014г., т.е. след изтичане на
регламентирания в Наредба № 6 срок, поради което не можело да се приеме, че било налице
годно искане за сключване на окончателен договор.
ЕСО ЕАД бил правоприемник на НЕК ЕАД по отношение дейността пренос на
електрическа енергия, респ. собствеността върху електропреносната мрежа, преминала към
дружеството, считано от 04.02.2014г. Към тази дата предварителен договор за
присъединяване № ЕП-106/15.04.2011г. сключен между НЕК ЕАД и „Електроразпределение
20
Север" АД, не бил действащ, с оглед на което нямало как да се приемат за състоятелни
твърдения, касаещи бездействие от страна на ЕСО ЕАД във връзка с изпълнението на този
договор.
Моли за отхвърляне на претенциите.
II.ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ПРАВАТА, ПРЕТЕНДИРАНИ ОТ ИЩЕЦА, НА
НАСРЕЩНИТЕ ПРАВА И ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ОТВЕТНИКА:
Предявени са от ИЩЕЦА: „Уинд Стрийм" ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул."6-ти септември" № 6А, представлявано заедно от Йенс
Петер Зинк, Светослав Тодоров Светославов, Стефка Г.а Стефанова, Андреа Бруно и
Лоренцо Лоди Ризини, срещу ОТВЕТНИКА: „Електроразпределение Север" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, район „Владислав Варненчик“,
Варна Тауърс – Е, бул. „Владислав Варненчик" № 258, представлявано заедно от всеки от
двамата членове на управителния съвет: Атанас Андреев Колев, Христо Петров Христов и
Йордан Петков Шарков, ПРИ УЧАСТИЕТО НА ТРЕТИТЕ ЛИЦА –ПОМАГАЧИ на страната
на ОТВЕТНИКА – 1/ „Национална Електрическа Компания“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Оборище, ул. „Триадица“ №8,
представлявано от Мартин Иванов Г., и 2/ „Електроенергиен Системен Оператор“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III” No
201, представлявано от Ангелин Николаев Цачев, обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 82 вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от общо 236 583.42 лв. /двеста тридесет и шест хиляди
петстотин осемдесет и три лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща обезщетение
за имуществени вреди изрязващи се в пропуснати ползи, изчислени като разлика между
стойността на отдадената и произведена електрическа енергия от вятърна електрическа
централа, находяща се в поземлен имот №001052 в с. Крупен, общ. Каварна, обл. Добрич,
при работа на генератора с мощност 2 MW за периода от 01.03.2021г. до 01.06.2022г. и тази,
която би отдала при мощност 3 MW, претърпени поради неизпълнено задължение на
ответникът по Договор за достъп №ПД-Д13-224-10.10.2013г. от 30.09.2013г., да осигури
достъп на ВяЕЦ до електроразпределителната мрежа в пълен обем на номиналната
присъединена мощност, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 01.03.2024г. до окончателното изплащане на задължението.
III. ОБСТОЯТЕЛСТВА, които са БЕЗСПОРНИ и/или не се нуждаят от ДОКАЗВАНЕ:
ПРИЕМА за БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ между
страните следните обстоятелства:
1/ищецът е собственик на вятърна електрическа централа /ВяЕЦ, Централата/ с
инсталирана мощност 3 MW, находяща се в поземлен имот № 001052 в с. Крупен, общ.
Каварна, обл. Добрич, въведена в експлоатация на 07.10.2010г. с Разрешение за ползване №
21
ДК-07-СИР-93/07.10.2010г. на Началник РДНСК Североизточен район. Фактическото
присъединяване на централата към електроразпределителната мрежа на "Е. ОН България
Мрежи" АД с включването на присъединителните съоръжения в паралел с електрическата
мрежа било формално извършено през ноември 2010г.
2/ Централата е присъединена към електроразпределителната мрежа чрез кабелен
електропровод до ГРУ 20 kV, намираща се в поземлен имот с идентификатор 40049.1.58
(стар идентификатор № 001058). Присъединяването към електропреносната мрежа било
осъществено чрез кабелни връзки от ГРУ към съществуващ ВЕЛ Конаре, отведен в Килия
"Конаре", част от подстанция Генерал Тошево;
3/ На 30.04.2009г. между "Е. ОН България Мрежи" АД (понастоящем
„Електроразпределение Север" АД) и "Уинд Стрийм" ООД бил сключен Договор за
присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия - ДОГОВОР
№ ДУА973/16.08.2007-3058/17.09.2007-4013-ВГ-22.04.2009г. (Договора за присъединяване) с
обективираното в представения от ответника писмен екземпляр съдържание/ л.240 – л.244/.
Към договора са подписани и три Анекса – от 12.11.2010г. /л. 245/, от 19.01.2011г. /л. 246/ и
от 10.05.2011г. /л. 247/ с обективираното в представените от ответника писмени екземпляри
съдържание.
4/На 30.09.2013г. между "ЕНЕРГО-ПРО Мрежи" АД (понастоящем
„Електроразпределение Север" АД) и "Уинд Стрийм" ООД бил сключен Договор при Общи
условия за достъп на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници до
електроразпределителната мрежа на "Енерго-Про Мрежи" АД с №ПД-Д13-224 – 10.10.2013
с обективираното в представения от ищеца писмен екземпляр съдържание. /л. 17 –л.18/.
СЪОБЩАВА на страните на основание чл. 155 от ГПК, че на съда са служебно
известни Решенията на КЕВР, публикувани на сайта на комисията в интернет.
ОБЯВЯВА на страните за служебно известен и ненуждаещ се от доказване факта на
влизането в сила на Решение № 260117/10.06.2021 г. по т. д. № 322/2017 г. на ВОС, частично
отменено с Решение № 7/07.01.2022 г. по в. т. д. № 579/2021 г. на ВАпС, последното
недопуснато до касационно обжалване с Определение № 50539/08.08.2023 г. по к. т. д. №
1569/2022 г. на ВКС, I ТО.
IV.РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ
В тежест на всяка от страните по делото е да установи фактите на които основава
своите искания и възражения, т.е. тези факти и обстоятелства, от които черпи изгодни за
себе си правни последици.
Предвид процесуалното поведение на страните, съдът указва, че в тежест на ищеца е
да установи:
22
1/ че е собственик на процесната ВяЕЦ / обстоятелство, което е прието за безспорно
и ненуждаещо се от доказване/;
2/ наличието на възникнало договорно правоотношение между него и ответника по
процесния Договор при общи условия за достъп на производител на електрическа енергия
от възобновяеми източници до електроразпределителната мрежа на ответното дружество /
обстоятелство, което е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване/, съобразно
което ответникът се е задължил да осигури за Централата на ищеца достъп и системни
услуги при обща заявена мощност 3 MW, a именно че подаването на електрическата енергия
от Централата на ищеца към електроразпределителната мрежа е следвало да е в този обем от
3 MW;
3/ изпълнението на поетите от него по договора задължения, т.е. качеството си на
изправна страна по договора;
4/ че ответникът е наложил именно в точката на присъединяване – ГРУ „Крис“
ограничението, което не е позволило използването на номиналната мощност на Централата
за процесния период;
5/ че за процесния период Централата е била в състояние да произведе посочените в
исковата молба количества електрическа енергия в случай, че е работила на заявената си
мощност от 3 MW;
6/ настъпването на пропуснатите ползи – какво е реално произведеното и че е налице
разлика между него и това, което е могло да се произведе; размерите на двете величини и
тяхната разлика като стойност на размера на твърдяните вреди;
7/ причинно-следствената връзка между неизпълнението на договорното задължение от
ответника и настъпилите вреди;
8/ сигурност в увеличаването на ищцовото имущество, предвидимостта от страна на
ответника на вредите при пораждане на облигационното правоотношение;
В тежест на ответника и третите лица – помагачи е да установят правоизключващите
и правопогасяващите си възражения, в това число:
1/ наличие на предходно сключен договор за присъединяване и анекси към него между
страните, които са валидни и обвързващи страните;
2/ обстоятелството, че ограничаването на генерираната мощност на ВяЕЦ произтича от
уговореното с ищеца в анексите към договора за присъединяване; наличието на съгласие
между страните, че ограничението ще отпадне и максимално допустимата генерирана
мощност ще бъде увеличена до инсталираната мощност след реконструкция от ищеца на
килия „Конаре“ в подстанция Генерал Тошево, собственост на НЕК;
3/ наличие на предходно сключени договори между НЕК и ответника – предварителни
договори за присъединяване на обекта на ответника към преносната електрическа мрежа и
поставянето в тях на условие от „НЕК“ ЕАД за извършването на реконструкцията преди
23
отпадане на ограничението на мощността; възможността за извършването на реконструкция
едва след сключването на окончателен договор между ответника и „НЕК“ ЕАД;
извършването от страна на ответника на всички необходими действия за сключването на
такъв и за реализирането на реконструкцията на килия „Конаре“; бездействие от страна на
третите лица въпреки предприетите действия от страна на ответника;
4/ възражението за съпричиняване на вредите поради наложено от ищеца
самоограничение;
V. УКАЗАНИЯ ДО СТРАНИТЕ ЗА КОИ ОТ ТВЪРДЯНИТЕ ОТ ТЯХ ФАКТИ НЕ
СОЧАТ ДОКАЗАТЕЛСТВА
УКАЗВА на страните, че липсват факти и обстоятелства, за които да не са посочили
доказателства.
ПО ДОПУСКАНЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства по делото, представените:
1/ с исковата молба документи, надлежно заверени по реда на чл.183 от ГПК;
2/ с отговора на исковата молба документи, приложени като четлив вариант към молба
с вх. No 8606 /09.04.2024г. и надлежно заверени по реда на чл. 183 от ГПК;
3/ с допълнителната искова молба документи, надлежно заверени по реда на чл.183 от
ГПК;
4/ с писмения отговор от третото лице – помагач „ЕСО“ ЕАД, надлежно заверени по
реда на чл.183 от ГПК;
ДА СЕ ИЗИСКА заверен препис от решението, постановено по т. д. № 322/2017 г. на
ВОС, което да включва крайните актове на първа, въззивна и касационна инстанция с
означение на датата на влизането в сила на решението.
УКАЗВА на ответната страна в седемдневен срок от получаване на призовката за
датата на насроченото осз, ведно с препис от настоящото определение, да представи по
делото с преписи за всички страни, Общите условия на „Електроразпределение Север“ АД,
действащи към датата на сключване на процесния договор.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца да бъде задължено на основание чл.
192 от ГПК, третото неучастващо лице „Хаос Инвест" ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Г.М.Димитров“ 36, представлявано
заедно от Любомир Иванов Евстатиев и Димитър Тодоров Димитров, да представи по
делото данни за регистрираната в притежаваните от него ветрогенератори в района на с.
Могилище скорост на вятъра, за периода от 01.03.2021г. до 01.06.2022г., доколкото по реда
24
на чл. 192 от ГПК се изискват конкретни вече съществуващи документи, а не справки, които
лицето да изготвя.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца да бъдат задължени на основание
чл. 192 от ГПК, третите неучастващи лица "Вестас България" ЕООД с ЕИК ********* и "Ей
Би Си Уинд Фарм" ООД с ЕЖ *********, да предоставят информация касаеща наложеното
ограничение в релейната защита на ГРУ "Крие", софтуерната промяна в настройките на
работа на ВяЕЦ, времето на действие на ограничението в работата й, колко аварийни
спирания са били регистрирани за периода от 2010г. до 2011г. и колко са допустими годишно
през полезния му живот, доколкото по реда на чл. 192 от ГПК се изискват конкретни вече
съществуващи документи, а не справки, които лицето да изготвя.
ДОПУСКА /по искане на ищеца/ ПРОВЕЖДАНЕ НА СЪДЕБНО- ТЕХНИЧЕСКА
ЕКСПЕРТИЗА със задача на вещото лице след запознаване с характера на правния спор,
ангажираните по делото доказателства, оглед на място на процесната централа,
присъединителните съоръжения и ГРУ „Крис“, както и след извършване на справки, където
е необходимо /за което съдът ще издаде съдебно удостоверение, след поискване/, да даде
заключение по следните въпроси:
1/ Коя е точката на присъединяване на процесната ВяЕЦ, собственост на ищеца към
електроразпределителната мрежа?
2/ Имало ли е наложено постоянно ограничение в отдаваната от Централата към
електроразпределителната мрежа електрическа енергия под инсталираната мощност,
осъществено в релейната защита находяща се в ГРУ "Крис" за периода от датата, на която
ВяЕЦ е поставена под напрежение до 29.08.2023г.?
3/ Каква е максималната активна мощност, за която Централата може да отдава
електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на "Електроразпределение
Север" АД в точката на присъединяване по смисъла на чл.1, ал.1 от договора за достъп през
този период?
4/ Колко ветрогенератора са присъединени към извода на въздушния електропровод,
на който е наложено ограничението - секцията към която е свързана Централата и с каква
производствена мощност е всеки един от тях?
5/ Възможно ли е било от техническа гледна точка, всички ветрогенератори
присъединени към тази секция да работят едновременно на номиналната си мощност и да
отдават електрическа енергия към ЕРМ?
6/ Как технически подаването на електрическа енергия от ВяЕЦ към
електроразпределителната мрежа е ограничено до тази мощност и това следствие ли е на
наложеното постоянно ограничение в релейната защита в ГРУ "Крис"?
7/ Предвид производствените характеристики на ветрогенераторите, присъединени
към извода на въздушния електропровод, на който е наложено ограничението, как е най-
целесъобразно от техническа гледна точка да бъде разпределено между тях наложеното
постоянно ограничение и може ли същото да бъде поето от един вятърен генератор?
25
8/ Да се даде заключение по месеци в табличен вид за възможното производство на
електрическа енергия от Централата през периода от 01.03.2021г. до 01.06.2022г. при
пълната производствена мощност от 3 MW, в случай, че скоростта на вятъра в периода го е
позволявала и изрично да се посочи това обстоятелство. Заключението да се даде в два
варианта, като при първи вариант вещото лице използва за изходни данни за скоростта на
вятъра, генерирани от други ВяЕЦ, разположени в близост и втори вариант – тези от НИМХ.
9/ Технически годни средства за регистриране на вятъра ли са ветромерите,
позиционирани на генераторите по т.8 и могат ли да се ползват за нуждите на настоящата
експертиза?
10/ Да се даде заключение по месеци в табличен вид за периода от 01.03.2021г. до
01.06.2022г. относно реално произведеното количество ел. енергия от процесната централа,
респ. сумата, която "Уинд Стрийм" ЕООД е получило за същата и каква би била стойността
на това, което реално би могло да се произведе, съгласно заключението по т.8 при
производствена мощност от 3 MW. Да се посочи и разликата между двете стойности.
11/ Съпоставимо ли е произведеното и продадено количество електрическа енергия от
ищцовата Централа за процесния период, при работа под ограничение от 2 МW с
възможното производство при скорост на вятъра, данни, за която са предоставени от „Хаос
Инвест“ ЕАД.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за възнаграждение и разноски, свързани с
изготвяне на заключението в размер на 1000 лв. /хиляда лева/, платим от ищеца в
тридневен срок от получаване на настоящото определение, като в същия срок представи
доказателства за извършеното плащане.
НАЗНАЧАВА на основание чл.195, ал.1 от ГПК в качеството на вещо лице по
изпълнение на поставените задачи Пл. Г. П. /под No 468 от списъка на вещите лица/, което
да бъде уведомено за изготвяне на експертизата. УКАЗВА на вещото лице задължението да
информира съда с мотивиран отказ в седемдневен срок от уведомяването, в случай, че не
може да изготви заключението поради липса на квалификация, болест или друга обективна
причина или в определения срок, както и да представи заключението си най-малко една
седмица преди насроченото съдебно заседание, на основание чл.197, ал.2, чл.198 и чл.199 от
ГПК, както и отговорността, която носи по чл.86 от ГПК. УКАЗВА на вещото лице, че за
определяне на окончателен размер на възнаграждението, е необходимо да представи към
заключението си справка – декларация, съгласно чл. 23, ал. 2 и чл. 24, ал. 2 от Наредба № Н-
1 от 2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца, обективирано в допълнителната
искова молба за допускане на СТЕ, по която вещото лице – софтуерен инженер да даде
заключение манипулирани ли са статистическите данни за скоростта на вятъра,
предоставени за исковия период от „Хаос Инвест“ ЕАД, като ненеобходимо с оглед на
поставените вече на допуснатата СТЕ експертиза въпроси за сравняване на данните.
26
УКАЗАНИЯ КЪМ СТРАНИТЕ:
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощника на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА ДОБРОВОЛНО
УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има
преимущество пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от
ищеца държавна такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на
спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното
разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от
съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен
съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава
СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС:
Нора Великова - ет. 4, стая 410, на тел. 052 62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
За предприемане действия по започване на процедура по медиация или в случай на
постигане на спогодба следва да уведомят съда преди насроченото открито съдебно
заседание.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на насроченото по
делото съдебно заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно
изразеното от всяка от тях становище, на основание чл. 375, ал. 1 ГПК.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните по делото, на основание
чл. 374, ал. 2 ГПК, ведно с преписи от депозираните от третите лица –помагачи отговори,
както и на ищеца и препис от отговора на допълнителната искова молба, с Приложение № 1
към чл. 2, т. 1 от Наредба № 7/22.02.2008г. на МП за утвърждаване на образци и книжа,
27
свързани с връчването по ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
28