Р
Е Ш Е
Н И Е №
260402
17.03.2021г.,
гр.Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско
отделение, девети граждански състав, в публичното заседание на четвърти март
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Николинка Цветкова
Членове: Фаня Рабчева
Елена Калпачка
С участието на секретаря П.Георгиева като
разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 441/ 2021г по описа на ПОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното
производство е образувано по въззивна жалба от адв.Г.Г., САК , като пълномощник
на И.В.Г. от гр.София против Решение № 261041/ 27.10.2020г. постановено по
гр.д. № 18951/ 2019г. по описа на Пловдивски районен съд – І бр.с., в частта, в
която е изменен размерът на присъдената по гр. д. № 14641/2013г. по описа
на Районен съд - Пловдив месечна издръжка, дължима от жалбоподателя на С.И.Г. ЕГН **********
чрез нейната майка и законен представител М.Д.М. ЕГН ********** с адрес: ***
като обжалваемия интерес е в увеличението на същата за размера над 180 лева до 250.00 лева месечно, считано от
датата на подаване на исковата молба – 20.11.2019г. до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска. По изложени доводи във
въззивната жалба се иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му
част и отхвърляне на предявения иск за разликата от 180 лв до 250 лв.
Претендира се присъждане на разноски по делото.
Постъпил
е писмен отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна М.Д.М. ***,
действаща като майка и законен представител на малолетната С.Г. , в който
отговор се оспорва жалбата като неоснователна, по подробно изложени съображения
във въззивната жалба и се иска потвърждаване на решението в обжалваната му
част. Претендира се присъждане на разноски по делото.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с
доводите на страните, намери следното:
Жалбата
изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като
процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Съдът е сезиран от М.Д.М. ***,
действаща като майка и законен представител на малолетната С.Г. против И.В.Г.
от гр.София с обективно съединен с иск по чл.127а, ал.2 СК иск , такъв на
основание чл.150 СК за изменение на
предходно присъдена по споразумение между страните издръжка по бр.д. №
ІІІ-114-213 от 17.10.2013г. на СРС – 117 –ти състав , като е било поискано
увеличението й от присъдения по посоченото брачно дело размер от 70 лева на 300
лева. С първоинстанционното решение искът е
уважен до размера от 250 лева , като в отхвърлената част до 300 лева решението
е влязло в законна сила поради необжалване.
Обстоятелствата,
на които се основава искът за изменение на присъдения предходен размер на
месечна издръжка за малолетното дете С., са изминал значително дълъг период от
постановеното решение по бр.дело № ІІІ-114-213/ 17.10.2013г. на СРС, системно
неизпълнение в този период от страна на ответника на задължението за издръжка в
така определения размер от 70 лева, като същият изплатил само три пъти в
периода 2013г. до 2019г. общо сумата 210 лева, ответникът трайно се
дезинтересирал от малолетната си дъщеря , в периода от 2103 г до подаване на
исковата молба многократно нарастване на нуждите на детето, към момента на 11
години, ученичка в ОУ „****“ в гр.Пловдив, пети клас, изразяващи се в заплащане
на сметки за телефон, необходими джобни за училище, храна за училище , за което
ищцата осигурява по пет лева ежедневно, както и средства за закупуване на
учебни материали и пособия, учебници, раница, нови дрехи и други за детето ,
възлизащи на разход от около 500 лева, както и необходимост от допълнителни
учебни материали и пособия в размер на 100 лева. Излагат се обстоятелства за
необходимост от средства за лечение при
боледуване на детето минимум два пъти в годината, както и средства за
извънкласни занимания и уроци в размер от около 200 лева, както и за ежегодни
безплатни лагери с необходимост от джобни от около 150 лева, както и за почивка
през лятото от около 300 лева.
С
отговора по ИМ ответникът е оспорил предявения иск за увеличение размера на месечната издръжка над размера от
160 лева с доводите за икономическата обстановка в страната , свързано с
наличие на безработица, нередовно заплащане на месечните трудови възнаграждения
и трудности с пандемията, както оспорват се и изложените фактически
обстоятелства, на които се основава предявеният иск, вкл. необходимостта от
средства за лечение на детето при разболяване.
С
постановеното решение на районния съд в обжалваната му част е отчетено
наличието на изменение на обстоятелствата , свързани с изминалия период от 7
години от присъждането на размера от 70 лева,
съответно на икономическата обстановка в страната, обстоятелството, че
детето е пораснало, нуждите са се увеличили , като са нараснали разходите за
храна, облекло, образование, извънкласни занимания и други, вкл. обстоятелството, че размерът от
70 лева е под законово определения минимум в размер на ¼ от МРЗ, като
този размер не отговоря на потребностите на момиче на 12 години. Определен е
общ размер на издръжката от 490 лева, като при разпределението й е отчетено
обстоятелството, че детето се отглежда от майката и тя полага ежедневни грижи, съобразен е
по-високият размер на доходите на майката, като
за бащата е определен за заплащане сумата от 250 лева месечна издръжка.
Не са споделени възраженията на ответника за липса на средства, като
основавайки се на разпоредбата на чл.143, ал.2 СК дължимостта на издръжката,
независимо от работоспособността и възможността на родителя да се издържа от
имуществото си.
Обжалваното решение е
правилно и в съответствие с доказателствения материал по делото относно
наличието на съществено изменение на обстоятелствата, настъпили 7 години след постановяване на решението по
посоченото брачно дело по описа на СРС, вкл. при определяне на помесечния размер на
дължимата от двамата родители издръжка в общ размер от 490 лева, при спазване на
критериите по чл.142, ал.1 СК и при отчитане възможностите на родителите
и нуждите на детето, обусловени от нарасналата възраст на детето / 12 години/ , както и при разпределение на тази издръжка помежду
им, отчитайки поетите преки грижи от майката по отглеждането и отговорностите
по възпитанието на малолетното дете. Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя относно не високите
възможности от негова страна за осигуряване на средства в определения от съда
размер от 250 лева с размера на получавана от него работна заплата от 660 лв
месечно, погасява кредит, живее на квартира в София, както и условията на живот
в страната и стагнацията. Видно от представената по делото Справка на ТД на НАП
София относно данни за осигуряване на жалбоподателя за периода от 01.01.2020г.
до 31.05.2020г. с осигурител „Филикон –
97“ АД с адрес гр.Пловдив, бул. „Коматевско шосе“, № 35 са удостоверени данни за осигурителен доход в
посочения размер от около 700 лева месечно, за което представените пред
въззивното производство два броя фишове за заплата за м.декември 2020г. и
м.януари 2021г. сочат да са размер на работна заплата. Независимо от това ответникът е в
работоспособна възраст и без данни за обективни обстоятелства, осуетяващи
възможността на същия да реализира
доходи в размер, обезпечаващ изпълнение
на задължението на същия за осигуряване на месечна издръжка за
малолетното си дете в определения не-висок размер от 250 лева, което задължение
по силата на Закона е приоритетно пред задълженията към трети лица, каквито се
сочат налични за погасяване на кредит. Обстоятелството относно местоживеенето
на родителя и свързаните с това разходи е също ирелевантно към задължението по
чл.143, ал.2 СК. С оглед на това жалбата се явява неоснователна, а обжалваното решение в обжалваната му част
ще се потвърди като правилно.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемата страна се следва присъждане на
разноски за адв.възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 600 лева.
Водим
от горното и на основание чл.271, ал.1 пр.І ГПК , въззивният съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 261041/ 27.10.2020г. постановено по гр.д. № 18951/ 2019г. по описа на
Пловдивски районен съд – І бр.с., в обжалваната
част, в която е изменен размерът
на присъдената по гр. д. № 14641/2013г.
по описа на Районен съд - Пловдив месечна издръжка, дължима от И.В.Г., ЕГН: ********** на С.И.Г.
ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител М.Д.М. ЕГН **********
с адрес: *** относно увеличението на
издръжката за размера над 180.00
лева до 250.00 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба –
20.11.2019г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
В
необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Осъжда
И.В.Г.,
ЕГН: ********** да заплати на М.Д.М. ЕГН ********** сумата 600 лева /
шестстотин лева/ разноски за адв.възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: Членове: