РЕШЕНИЕ
№
Гр. София 08.03.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, II-A въззивен състав в откритото
съдебно заседание на 18.04.2022 г. в състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове: Виолета Йовчева
Димитър
Ковачев
При секретар Е. Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдията-докладчик Димитър Ковачев въззивно
гражданско дело № 4661 по описа за 2021г.,
За да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 258 и
сл. от ГПК. Образувано е по въззивни жалби от М.Т. и П.Т.
срещу Решение № 20234284/24.10.2020г.,
постановено по гр. д. № 67377/2016г. по описа на Софийски районен съд, 38 с-в, в
частта с която са отхвърлени, предявените от жалбоподателите като насрещни искове
за присъждане на сумите от по 9,50 лева за всеки от тях-недължимо платени на „Т.С.“ЕАД
(ищец по първоначалния иск) за ТЕ за периода 01.06.2013-30.04.2015г. и мораторна лихва върху тези суми до деня на плащането.
С жалбите се иска решението да се отмени като неправилно
и исковете да се уважат
Изложени са оплаквания, че са представили
доказателства (изравнителни сметки и фактури), че за този период са надплатили
сумите (след прихващане със сумата на първоначалната претенция) в исковите
размери.
Не били необходими специални знания за извършването на
пресмятанията.
Неправилно представените от тях доказателства не били
кредитирани. От тях се виждало, че е имало суми, които е следвало да им се
върнат и не всички суми подлежащи на връщане били отразени в представената от
първоначалния ищец справка.
Постъпил е отговор на жалбата, с който същата се
оспорва и се иска потвърждаване на решението.
СГС след проверка по чл. 269 ГПК намира решението за
валидно и допустимо в обжалваната му част.
След преценка на твърденията и възраженията на
страните с оглед събраните писмени доказателства СГС намира решението за
правилно по следните съображения:
Първоначалния иск е бил за сумата от 16,60 ст.-представляваща
законна лихва върху сумите по заповед за изпълнение издадена по приложеното
ч.гр.д. 40721/2016г. за период от заявлението до постъпило от длъжниците (жалбоподателите) плащане.
В заповедното производство са били предявени вземания
на топлофикационното дружество за главница за ТЕ в размер на 1128.14 лева за
период 01.06.2013г.-30.04.2015г; лихва за забава върху него в размер на 181,56
лева; цена за услугата „дялово разпределение“ в размер на 42,37 лева и лихва
върху нея в размер на 6.01 лева. общият сбор на тези вземания е 1358,08 лева.
Тази сума е заплатена от жалбоподателите на 09.09.2016г. за което спор няма и се доказва от намиращото се
по заповедното дело платежно нареждане (л. 17 от приложеното ч.гр.д.
40721/2016г.)
Жалбоподателите ищци по насрещните искове твърдят, че
с това плащане са надплатили сума от 35,60 лева за същият процесен
период. Позовават се на изравнителни сметки и на представени фактури.
Тези твърдения не са доказани по делото.
Изравнителните сметки обхващат период от месец 05.2013г. Според приложените на
л. 19 и л. 20 съобщения към фактури общият размер на дължимите суми за реално потребена енергия е 1128,14 лева, колкото е бил заявен в
заповедното дело. Следва да се посочи, че жалбоподателите не са правили
плащания през процесния период-платили са едва след депозиране на заявление по
чл. 410 ГПК срещу тях за процесния период и суми. Видно от съобщенията към
фактурите на л. 19 и 20 топлофикационното дружество е съобразило реално (след
изравняване) дължимите суми и те са били платени, като липсва надплащане за
периода.
Следва да се посочи и че стойността с ДДС на реално
ползваната според изравнителните сметки на л. 25 и л. 27 от въззивното
дело енергия за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г. е по-голям от претендирания от топлофикационното дружество размер в
заповедното дело, включително след прибавяне към него на сумата, която се
твърди да е надплатена, което води до извод, че оплакванията на жалбоподателите,
че имало суми за връщане от изравнителни сметки, които не са отчетени са
несъстоятелни, защото дори след изравнителните сметки се е претендирало от тях по-малко от реално
дължимото. Твърдението, че по фактура от 05.07.2015г. се дължи връщане на сума от
88,92 е несъстоятелно. Изравнителната сметка в която е посочена тази сума е
действително от 05.07.2015г, но тя е коригирана със следващата от 04.08.2015г..
И двете са за един и същ период и ако би трябвало да се възстановява сума то тя
би била в размер на 50.38, а не отделно да се възстановява и 89.92. Друг е
въпроса, че биха имали жалбоподателите право да им се възстановяват и/или
приспадат суми по изравнителни сметки само ако бяха плащали реално прогнозните
сметки, обаче те не са го правили-платили са едва след завеждане на заповедното
дело, по което както се посочи по-горе са били предявени не прогнозни, а реално
дължими суми. Дружеството е съобразило изравнителните сметки и няма налице суми
по тях, които да подлежат на връщане.
Ето защо исковете правилно са били отхвърлени като
недоказани.
При този изход на делото жалбоподателите нямат право
на разноски за въззивното производство.
Ответника по жалбата има право на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, определимо от съда в
размер на 100 лева
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20234284/24.10.2020г.,
постановено по гр. д. № 67377/2016г. по описа на Софийски районен съд, 38 с-в,
в частта с която са отхвърлени, предявените от М.В.Т. с ЕГН ********** и П.И.Т. с ЕГН ********** като насрещни искове за
присъждане на сумите от по 9,50 лева за всеки от тях-недължимо платени на „Т.С.“ЕАД
(ищец по първоначалния иск) за ТЕ за периода 01.06.2013-30.04.2015г. и мораторна лихва върху тези суми до деня на плащането.
ОСЪЖДА М.В.Т. с ЕГН ********** и П.И.Т. с ЕГН ********** да заплатя на „Т.С.“ЕАд с ЕИК *******със седалище и адрес на управление ***
сумата от 100,00 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове:
1. 2