№ 153
гр. Разград , 05.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и трети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СВЕТЛА. К. ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛА. К. ЧОЛАКОВА Гражданско дело №
20203330102090 по описа за 2020 година
Производството е с правно основание чл.108 от ЗС.
ДепозирА. е искова молба от Н. А. М., Ф.С. А., К. И. А. и Г. И. А. против Ф. М. А.,
Г. Е. С., А. Е. А., за приемане на установено спрямо ответниците, че са съсобственици на
общо 2/3 ид.ч. и съответно по 3/9 ид.ч. за първата и по 1/8 ид.ч. за остА.лите трима от
недвижим имот-поземлен имот с кадастрален номер 94 в кв. 20 по ЗПР на с.Трапище,
общ.Лозница, обл.Разград, ул. *********** с площ 1,244дка, номер по предходен план:
УПИ-Ш-94 кв.20 с площ 924кв.м отреден за жилищно застрояване. Съседи: имоти с
кадастрални номер:386-улица на Община; 93-двор на К.С.; 97-двор на Г.Г. и др.; 96-двор на
наследниците на Р.Х.. 416-улица на Община, заедно с построената през 1949г. паянтова
жилищна сграда със застроена площ 55кв.м., състояща се от две стаи, антре и маза;
стопанска сграда построена през 1975г. със застроена площ 57 к.м., Както за осъждането им
да предадат владението на горепосочените идеални части от имота. На основание чл.537 ал.
2 ГПК да бъде отменен частично съставения нотариален акт за собственост на имот
придобит по наследство и давностно владение №6 том 4 рег. №2440 дело 502 от 11.12.2016г.
до размер на 2/3 ид.ч. Сочи се, че са наследници на А.А. Д. поч. на 29.12.1976г. и А.И.М.
поч. на 04.05.1987г. в с.Трапище. Наследодателите оставили за свои наследници ищците и
ответниците, които са наследници на брат/чичо/ Е. А., поч. на 09.04.2006г. Приживе
наследодателите притежавали ПИ с кадастрален №94 в кв.20 по ЗРП на с.Трапище,
общ.Лозница, кв.20 ул. ***********. Закупили процесния имот от Т.А.. До смъртта си
родителите живели в него. През 1966г. Н.А. се омъжила и заживяла в гр.Разград. През
1968г. се оженил И. А., след което се преместил да живее в гр.Разград, След като се оженил
Е. А. 70-те години на миналия век, също заживял в гр.Разград. Родителите им заживели сами
в имота, като периодично ги посещавали през годините. След смъртта на А.М. имота остА.л
1
празен, всички наследници го посещавали и наглеждали. През 1989г. Е. А. и Н.А. заедно със
семействата си се изселили в Р. Турция, в България остА.л само И. А., който стопанисвал
имота. През 1990г. Е. А. се завърнал в България, поради факта, че нямало къде да живее
всички се съгласили той и семейството му да живеят в наследствения имот. Никога не са
имали спорове по отношение на имота., съответно нямали претенции към Е. А. и
семейството му, че ползват и техните наследствени идеални части През настоящата година
направили справка в Община Лозница, като установили, че не фигурират като задължени
лица, съответно установили, че ответниците се снабдили с нотариален акт за собственост по
наследство и давностно владение №6 том 4 рег. №2440 дело 502 от 21.12.2016г. На
07.11.2020г. първите две ищци посетили имота и провели разговор с първата ответница,
която заявила, че са се снабдили с нотариален акт и събирали пари да им изплатят дялове –
по 500лв. или общо 1000лв. за всички наследници., не могли да се спогодят. Твърдят, че
констатациите в този нотариален акт не отговарят на истината. Ответниците никога не са
владели имота лично само за себе си за повече от 10 години. Правата им никога не са били
оспорвани от ответниците. Собственици са на общо 2/3 ид.ч. от имота на основание давност
и наследство, като след смъртта на наследодателите, като техни наследници продължили
владението присъединявайки го към тяхното. Към настоящия момент процесния имот се
владее изцяло от ответниците и същите препятстват осъществяването на правото им на
собственост.
Ответниците депозират отговор. Намират иска за неоснователен. Твърдят, че
съгласно обичаите и традициите между наследодатели и наследници съществува правило, че
най-малкия син и или дъщеря следва да изгледа родителите си, че именно той ще наследи
имота/приживе постигнато споразумение/. Наследниците на Е. А. съгласно договорката
получил имота. Същият заедно със съпругата си и другите двама наследници Г. и А. от
1990г. живеят, владеят и ползват имота. След смъртта на наследодателите на ответниците
през 2006г. имотът продължил да се владее от ответниците, като техен до момента.
Придобили го по наследство и давностно владение продължило повече от 30години.
Твърди, че ищците никога не са приемали наследството, не са обитавали имота не са го
владели.
След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните
фактически обстоятелства: Страните са наследници на А.А. Д., починал на 29.12.1976г. и
А.И.М. починала на 04.05.1987г. в с.Трапище. Наследодателите оставили за свои
наследници трите си деца, първия ищец - Н.М., И. А., поч. на 14.08.2001г., чиито
наследници са втори трети и четвърти ищец и Е. А., починал на 09.04.2006г., чиито
наследници са ответниците. Приживе общите наследодатели А. и А. придобили ПИ с
кадастрален №94 в кв.20 по ЗРП на с.Трапище, общ.Лозница, кв.20 ул. ***********
С нотариален акт за собственост по наследство и давностно владение №6 том 4 рег.
№2440 дело 502 от 21.12.2016г. ответниците са признати за собственици при равни части на
ПИ с кадастрален номер 94 кв.20 по ЗРП на с.Трапище общ.Лозница, ул. ************* с
2
площ 1,244дка, номер по предходен план: УПИ III-94, с площ 924кв.м., заедно с построените
в същия: Паянтова едноетажна жилищна сграда, построена 1949г. със застроена площ
557кв.м., състояща се от две стаи антре и маза; Стопанска сграда построена 1975г. със
застроена площ 57кв.м.
По искане на ищците са разпитани свидетелите М.И.И. и П.Т.М.. В показанията си
св.И. сочи, че е чичо на първия ищец. Къщата в с.Трапище я купили зет му А. Д. и сестра му
Х./А./, преди около 40-50 години. Имали три деца, като синовете им Е. и И. починали.
Ищците са наследниците на И.. Първо починал А., дълги години сестра му била сама и
живяла сама в къщата. Нежмие я гледала, тъй като била болна докато почине. Тогава в
къщата живеел Е. със семейството си. Н. и А. редовно посещавали имота, като първата
живеела по принцип в Турция, но си идвала почти всяка година и оставала в имота в
с.Трапище при Е.. Ф. живеела в гр.Разград, но постоянно се събирали в къщата. Миналата
година, когато си идвала Н. му казал, че къщата била прехвърлена на Ф.-на Е. жена му.
Разбрали това, когато ходили в Общината, за да платят данъците. Това стА.ло без знанието
на Н. и на другите от рода. Като Ф. била казала, че ще събере по 500лв. да им дадяла.
Св.П.М.-снаха на първия ищец сочи,че страните имали имот в с.Трапище, била още
неомъжена, когато Н. дошла като снаха, с нея ходели на село. Оставала в къщата преди
1985-87г., след това пак посещавала имота, без преспиване. Н. оставала всяко лято в къщата.
Когато А. починал, баба А. о9стА.ла сама, дъщеря и я гледала един месец. После брата Е. се
върнал в бащината къща, заживял там, като всички наследници се съгласили да живее там, за
да не плаща наемна други хора, а да си живее в къщата. И. и Н. живеели в Разград. Н. всяко
лято ходела в имота, помагала, давала пари на брат си. Той починал някъде през 2006г., след
което тя продължила да идва в България, ходела в къщата, помагала в двора. Имали добри
отношения със снахата Ф. до миналото лято. Тогава като ходили в Община Лозница
установили, че имотът от пет години бил прехвърлен на Ф.М.. През това време Н. си идвала
постоянно, всяко лято със семейството си. Ф. също ходела в имота. Ищците заедно ходили
при Ф.-другата стрА., за да се разберат, но тя казала, че щяла да им даде пари, въз основа на
данъчната оценка. Никога до тогава не била казвала, че къщата е нейна, всички или
изненадани.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните
правни изводи: Така предявеният иск, който намира своето правно основание в чл.108 от ЗС,
е основателен и доказан. Налице са кумулативно необходимите три предпоставки за
неговото уважаване – ищците да са собственци на имота, ответниците да държат същия и
това държане да е без основание.
Страните са наследници на А. Д. и А. М., които след смъртта си оставили за свои
наследници трите си деца - Н.М., И. М., който починал на 14.08.2011г. оставил за свои
наследници Ф. А., К.А., Г.А. и Е. А. - починал на 09.04.2006г., като оставил за свои
наследници Ф. М. А., Г. Салиев и А.А.. С приемането на наследството са стА.ли
3
собственици на всички вещи, които към момента на смъртта са били собствени на
наследодателите, вкл. и на процесния имот. Възражението на ответниците, които са
наследници на Е. А., че са придобили имота по давност, не бе доказано. Същите не
установиха безспорно да са го придобили въз основа на давностно владение, независимо от
издадения констативен нотариален акт, който не е елемент от фактическия състав на чл.79
ал.1 от ЗС. Съгласно последната разпоредба придобиването на право на собственост се
осъществява с непрекъснато владение в продължение на 10 години, което следва да бъде
явно, необезпокоявано, като фактическата власт следва да се упражнява с намерение за
своене. По принцип упражняването на фактическата власт продължава на основанието на
което е започнало. За да придобие по давност частта на съсобствениците, следва да превърне
с едностранни действия държането и във владение. Завладяването на частите на остА.лите и
промяната на намерението, трябва да се манифестира пред остА.лите съсобственици чрез
действия отблъскващи владението и установяващи своене – ТР №1/2012г. ОСГК на ВКС.
Събраните гласни доказателства установяват единствено упражняването на фактическата
власт по отношение на имота, но не и намерение за своене, което следва да е явно и по
начин, че собственика да узнае за същото. Следвало е ответниците да проявят такива
действия, които недвусмислено да отричат правата на остА.лите съсобственици, освен ако
не са били в обективна невъзможност за демонстриране на завладяването. Установи се, че
ищците след смъртта на наследодателите са посещавали имота, където са гостували, а едва
миналото лято разбрали, че имотът е придобит по този начин от ответниците, за което били
много изненадани, видно от показанията на разпитаните свидетели. Следователно съдът
следва да приеме, че ответниците са упражнявали фактическата власт за него, т.е. била са
държатели, а не владелци на имота, поради което давност не е текла. По смисъла на чл.5 ал.1
ЗН всяко от децата на общите наследодатели - Н., И. и Е. наследява по равна част, така
частта на първия ищеца е 1/3 ид.ч., на втори, трети и четвърти общо 1/3 ид.ч., като
наследници на И. М., толкова е и за ответниците като наследници на Е. А.. И тримата
ответници нямат правно основание да ползват частта на ищците. Към настоящия момент
явно, че ответниците ползват имота, което обостоятелство се признава от тях. Ето защо и
така предявеният иск от ищците за предаване на наследствените им идеални части, следва да
бъде уважен в размер на 2/3 ид.ч.
Съгласно разпоредбата на чл.537 ал.2 от ГПК констативния нотариален акт за
собственост на имота придобит въз основа на давностно владение от ответниците, следва да
бъде отменен до размера на 2/3 идеални части.
Предвид основателността на иска на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответниците следва
да заплатят на ищците направените от тях разноски по производството в обш размер на
1065лв.
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд
4
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ф. М. А., ЕГН**********,
адрес с.Трапище, общ.Лозница,ул. ***********, Г. Е. С., ЕГН**********,
адрес гр.Лозница, ул. *************, А. Е. А., ЕГН**********, адрес
с.Трапище, общ.Лозница ул. ***********, че Н. А. М., ЕГН**********, адрес
гр.Разград, ***************, Ф.С. А., ЕГН**********, адрес гр.Разград,
***************. К. И. А., ЕГН**********, адрес гр.Разград,
*************** и Г. И. А., ЕГН **********, адрес гр.Разград,
*************** са собственици на общо 2/3 ид.ч./две трети идеални части/ и
съответно по 3/9 ид.ч./три девети идеални части/ за първата и по 1/9
ид.ч./една девета идеална част/ за остА.лите трима, от недвижим имот -
Поземлен имот с кадастрален номер 94/деветдесет и четири/ в квартал
20/двадесет/ по ЗПР на с.Трапище, община Лозница, област Разград, улица
***********/четиринадесет/ с площ 1,244 дка/един декар двеста четиридесет
и четири квадратни метра/ Номер по предходен план: УПИ Ш-94
кв.20/двадесет/ с площ 924кв.м./деветстотин двадесет и четири квадратни
метра/ и отреден за жилищно застрояване. Съседи на имота: имоти с
кадастрални номера: 386-улица на Община; 93-двор на К.С.; 97-двор на Г.Г. и
др.; 96-двор на наследниците на Р.Х.. 416-улица на Община, заедно с
построените в същия имот: а/ Паянтова едноетажна жилищна сграда
построена през 1949г., със застроена площ 55кв.м./петдесет и пет квадратни
метра/, състояща се от две стаи, антре и маза; б/Стопанска сграда построена
през 1975г. със застроена площ 57 к.м./петдесет и седем квадратни метра/
ОСЪЖДА Ф. М. А., ЕГН**********, адрес с.Трапище, общ.Лозница,ул.
***********, Г. Е. С., ЕГН.**********, адрес гр.Лозница, ул. *************,
А. Е. А., ЕГН**********, адрес с.Трапище, общ.Лозница ул. *********** да
отстъпят собствеността и предадат владението на ищците по отношение на
горепосочените части от недвижимия имот.
ОТМЕНЯ на основание чл.537 ал.2 ГПК частично нотариален акт за
собственост на имот придобит по наследство и давностно владение №6 том 4
рег. №2440 дело 502 от 11.12.2016г. на нотариус Бойчо Костов, до размер на
2/3 ид.ч.
5
ОСЪЖДА Ф. М. А., ЕГН**********, адрес с.Трапище, общ.Лозница,ул.
***********, Г. Е. С., ЕГН.**********, адрес гр.Лозница, ул. *************,
А. Е. А., ЕГН**********, адрес с.Трапище, общ.Лозница ул. *********** ДА
ЗАПЛАТЯТ на Н. А. М., ЕГН**********, адрес гр.Разград, ***************,
Ф.С. А., ЕГН**********, адрес гр.Разград, ***************. К. И. А.,
ЕГН**********, адрес гр.Разград, *************** и Г. И. А., ЕГН
**********, адрес гр.Разград, *************** сумата 1065лв. /хиляда
шестдесет и пет лева/ разноски по делото
Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
6