РЕШЕНИЕ
№ 9432
гр. София, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. А.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110158869 по описа за 2021 година
ЮЛ е предявило срещу Р. П. Н. и В. Д. А., М. М. В. /последните двама
конституирани на мястото на първоначалния ответник М. П. В. починал в
хода на процеса/ установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се
признае за установено, че Р. П. Н., В. Д. А. и М. М. В. дължат в условията на
разделност при квоти Р. П. Н. – 1/2, В. Д. А. – 1/4, М. М. В. – 1/4 от следните
суми: сумата от 3436.74 лв., главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в адрес, аб.
№ *** за периода от 01.10.2013 г. до 30.04.2016 г., ведно със законна лихва за
периода от 25.11.2016 г. до изплащане на вземането, сумата от 430.53 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 30.11.2013 г. до 17.11.2016 г.,
сумата от 60.73 лв., главница за дялово разпределение за периода от
01.10.2013 г. до 30.04.2016 г., ведно със законна лихва за периода от
25.11.2016 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 13.68 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 30.11.2013 г. до 17.11.2016 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по гр. д. № 67337/2016 г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за
процесния период на ответниците топлинна енергия, като той не е заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи
условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се
прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения
на потребителя. Поддържа, че ответниците са изпаднали в забава, поради
което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
1
върху главницата. Претендира разноски. Пред съда страната моли за
уважаване на исковете и претендира разноски, за което представя списък по
чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата М. М. В. е депозирала отговор
на исковата молба. Посочва, че жилището било във фактическа владение на
майка й Р. П. Н. от 1996 г., като ответницата била единствено наследник на М.
В. и не обитавала жилището от 2021 г. Пред съда страната не се явява и не
изпраща процесуален представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Р. П. Н. не е подала отговор на
исковата молба. Пред съда страната не се явява и не изпраща процесуален
представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата В. Д. А. не е подала отговор на
исковата молба. Пред съда страната не се явява и не изпраща процесуален
представител.
Третото лице – помагач на страната на ищеца ЮЛ изразява становище по
предявените искове, като счита същите за допустими.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за
дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и
разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.
Производството се развИ. след постъпване на възражения против заповед
за изпълнение, издадена в полза на „ЮЛ. Предвид разпоредбата на чл. 415
ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което
производството се явява процесуално допустимо.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и
качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на
реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и
че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за
законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че
е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е
спорно по делото
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
2
По делото е представен договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на Наредбата за държавни имоти от 12.11.1992 г., съгласно
който М. П. В. и Р. П. В. закупуват недвижим имот в гр. ***, представляващ
апартамент ***. По делото е представено решение № 88 от 22.04.2004 г.
постановено по гр. д. № 3060/2003 г. по описа на СРС, 86 състав, съгласно
което е прекратен брака сключен на 05.02.1984 г. с акт 53 на С.О., район „***“
между М. П. В. и Р. П. В., като семейното жилище, находящо се в ***, се
предоставяло за ползване на Р. П. В., като е осъден М. П. В. да освободи
жилището и да предаде владението му веднага след влизане в сила на
решението. Също така в решението е посочено че след прекратяване на брака
жената ще носи предбрачното си фамилно име – Н.. На решението е
направено отбелязване, че е влязло в сила на 22.10.2004 г. От представеното
удостоверение за наследници с № 158 от 27.04.2022 г. издадено от Община
*** се установява, че М. П. В. е починал на 04.01.2019 г., като е оставил за
наследници по закон: В. Д. А. – съпруга и М. М. В.– дъщеря. С оглед на
гореизложеното в разглеждания случай от представените по делото
доказателства се установява, че ответниците са имали качеството
потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ през
процесния период. Съгласно разрешенията дадени с тълкувателно решение №
2 от 17.05.2018 г., постановено по тъкл. д. № 2/2017 г. по описа на ВКС,
ОСГК е посочено, че когато топлоснабденият имот е жилище, притежавано в
режим на съпружеска имуществена общност, при предоставянето му след
развода със съдебно решение за ползване на единия от бившите съпрузи, по
силата на чл. 57, ал. 1, изр. 1 Семейния кодекс СК/ между двамата възниква
наемно правоотношение. Когато ползващият бивш съпруг сключи писмен
договор при публично известни общи условия с топлопреносното
предприятие, например с открИ.нето на индивидуална партида при
последното за целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за
битови нужди, освен за своята идеална част от имота, и за другата
притежавана от другия бивш съпруг идеална част, поради което дължи на
топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за
битови нужди за цялото жилище. Ако такъв договор с топлопреносното
дружество не бъде сключен, двамата бивши съпрузи като съсобственици
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съобразно с
дяловете си в съсобствеността, независимо че ползването на топлоснабденото
жилище е предоставено със съдебното решение само на единия бивш съпруг.
Възникналото наемно правоотношение по чл. 57, ал. 1, изр. 1 СК само по себе
си не е достатъчно, за да може да се приеме, че само ползващият бивш съпруг
дължи цената на доставената топлинна енергия за битови нужди, тъй като по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие клиенти на
топлинна енергия продължават да бъдат и двамата бивши съпрузи по силата
на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в качеството си на съсобственици. Доколкото по делото не
са представени никакви доказателства, от който да се установи, че Р. П. Н.
след като семейното жилище й е било предоставено е сключила
индивидуален договор с ищеца, то в случая бившите съпрузи М. П. В. и Р. П.
Н. следва да отговарят спрямо ищеца съобразно протежаваните идеални части
3
от процесния имот, а именно по ½. Доколкото М. П. В. е починал на
04.01.2019 г. и е оставил за наследници В. Д. А. – съпруга и М. М. В.–
дъщеря, то именно същите следва да отговарят за задълженията към ищеца
съобразно притежаваните от техния наследодател идеални части от
собствеността, а именно ½ , тъй като в наследството се включват и
задълженията на наследодателя.
От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия са
ответниците по силата правото на собственост и на наследствено
правоприемство. Ответниците следва да отговарят за задължения свързани с
процесния имот съобразно притежаваните от тях идеални части, а именно Р.
П. Н. 1/2, В. Д. А. 1/4 и М. М. В. 1/4. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между
битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни
общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя,
които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се
счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и
битовия потребител. С оглед на гореизложеното неоснователни се явяват
възраженията на ответника М. М. В. за липсата на облигационна връзка.
От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че в процесния имот
имало 3 броя радиатори с монтирани ИРРО, като за процесния периода не бил
осигуряван достъп до имота за отчет на уредите, за което били съставени
констативни протоколи от 23.04.2014 г., 29.04.2014 г., 05.05.2015 г. и
16.05.2015 г., поради което за трите отчетни периода 13/14 г., 14/15 г. и 15/17
г. имало служебно изчислена ТЕ на база инсталирана мощност на
радиаторите. Сградната инсталация била изчислена по формулата приложена
в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. върху пълната отопляема кубатура 157 куб.
м. В имота през процесния период е имало един брой водомер за топла вода,
като поради неосигурен достъп през процесния период била начислена
служебно ТЕ на БГВ, като за периода 13/14 г. и 14/15 г. служебно изчислената
ТЕ за БГВ била на база предходно реално потребление в размер на 4 куб. на
месец, вместо на база един брой потребител при служебно определен разход
140 л. на денонощие. Вещото лице е посочило, че за периода 13/14 г. и 14/15
г. ТЕ за БГВ била занижена, тъй като била изчислена на база 4 куб. м., вместо
4.2 куб. м., като за останалите компоненти изчисленията на ФДР били
съобразно Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Вещото лице посочва, че общия
размер на дължимата суми през процесния период възлиза на 3265.15 лв.,
като при начисляване на сумите за топлинна енергия била спазена
нормативната уредба. Съгласно заключението топломера за е преминал през
метрологична проверка през 27 месеца вместо през 24 месеца, но топломерите
не били сменяни и при проверката не били констатирани отклонения извън
допустимите стойности.
По делото пред районния съд е приета и СЧЕ, която съдът кредитира в
частта, в която е посочено, че процесните суми не са били заплатени, както и
в частта, в която е посочено, че стойността на услугата за дялово
разпределение възлиза на 60.73 лв.
По делото е прието заключение по СТЕ, което е дадено от компетентно
вещо лице с притежавани специални знания в науката топлотехника,
мотивирано е подробно и е обосновано, като вещото лице е дало и
категоричен отговор на поставените му от страните въпроси, предвид на
което и настоящият състав на съда при извършена преценка във връзка с чл.
202 ГПК намира, че следва изцяло да го кредитира. При извършена съвкупна
4
оценка на събраните по делото писмени доказателства и при кредитиране
заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът приема за установено,
че при спазване на ЗЕ на ответниците на процесния имот е доставяна
топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата етажна
собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка.
При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено по
делото, че монтираните измервателни уреди съответстват на нормативно
установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол
/при проверките не били констатирани отклонения извън допустимите
стойности/ и точно са отразявали количествата постъпила топлинна енергия.
Няма основание да не се приеме съдебно-техническата експертиза, тъй като
тя е подробна и обоснована и не се опровергава от никакви обстоятелства и
доказателства по делото, още повече, че в случая данните за потребената в
имота на ответниците топлинна енергия не са единствено на основата на
издадените в периода от ищеца счетоводни документи, а са събрани и други
доказателства, в това число и от представените от третото лице помагач
документи. Ето защо съдът счита, че по делото е установена по несъмнен и
категоричен начин потребената от ответниците топлоенергия в определеното
количество. Предвид изложеното и съдът намира, че общия размер на
дължимата главница за топлинна енергия за процесния период за целия
процесен имот възлиза на сумата от 3265.15 лв. В случая всеки един от
ответниците следва да отговарят за задължения свързани с процесния имот
съобразно притежаваните от него идеални части от собствеността на
процесния имот, поради което ответникът Р. П. Н. следва да отговора за 1/2
част от общия размер на дължимите суми за топлинна енергия или за сумата
от 1632.07 лв., ответникът В. Д. А. за 1/4 част от общия размер на дължимите
суми за топлинна енергия или за сумата от 816.28 лв., и ответникът М. М. В.
за 1/4 част от общия размер на дължимите суми за топлинна енергия или за
сумата от 816.28 лв., в които размери така предявените искове следва да
бъдат уважени.
След като ответниците не са изпълнили точно в темпорално отношение
своята насрещна парична престация са изпаднали в забава и дължат
обезщетение в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД върху главницата. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия /действащи
през част от процесния период м.10.2013 г.-м.02.2014 г./ е уговорено, че
потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на месечно доставената
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася, поради което не е необходима последваща покана. Що се отнася до
останалата част от периода м.03.2014 г. –м.04.2016 г. в сила са били други
Общи условия, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в тридесет дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на ищеца. Доколкото по делото не
е доказано публикуването на фактурите за посочените месеци на интернет
страницата на ищеца, то ответникът за периода м.03.2014 г. –м.04.2016 г. не е
изпадал в забава, поради което претенцията за заплащане на обезщетение за
забава за тези месеци е неоснователна, с оглед на което претенцията по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД се явява основателна за сумата от 28.88 лв. изчислена по реда на
чл. 162 от ГПК, като ответникът Р. П. Н. отговора за сумата от 14.44 лв.,
ответникът В. Д. А. за сумата от 7.22 лв., и ответникът М. М. В. за сумата от
7.22 лв., като в останалата част до пълния претендиран размер от исковете
следва да бъде отхвърлен.
5
Основателно се явява исковата претенцията за дължимост на сумите за
дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.
). Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр.
54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ възлага отговорността за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е точно
определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между
топлопреносното предприятие и топлинните счетоводители /които се
сключват при Общи условия/ се уреждат цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия. Източник на процесните вземания е
продажбата на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно разпоредбата на
чл. 150, ал. 1 ЗЕ тази продажба се осъществява при публично известни Общи
условия, а според последните купувачите са длъжни да заплащат на
продавача сума за услугата дялово разпределение, чието стойност се формира
от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на
изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на
уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се
заплаща допълнителна цена по ценоразпис определен от продавача.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
възложено от етажните собственици на ЮЛ, като по делото не е спорно, че
третото лице - помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за
топлоснабдения имот за исковия период. В нормата на чл. 156 ЗЕ е
регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането
на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация. Следва да бъде посочено, че съгласно чл. 22, ал. 1 от
общите условия е предвидено, че клиентите заплащат на ищеца стойността на
услугата „дялово разпределени“, извършвана от избрания от тях търговец. В
случая, доколкото от приетата по делото съдено-счетоводна експертиза се
установява, че стойността на услугата за дялово разпределение възлиза на
60.73 лв., то претенцията се явява основателна по отношение на ответницата
Р. П. Н. за сумата от 30.36 лв., за ответникът В. Д. А. за сумата от 15.18 лв., а
за ответникът М. М. В. за сумата от 15.18 лв. Действително след като
6
ответниците не е изпълнили точно в темпорално отношение своята насрещна
парична престация биха изпаднала в забава и ще се дължат обезщетение в
размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата за дялово разпределение. За цената за заплащане на лихвата за
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на
потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава
след покана – арг. 84, ал. 2 от ЗЗД. По делото не са представени доказателства
за отправени и получена покана от ответниците за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради
което претенцията за лихва в общ размер на 13.68 лв. се явява неоснователна.
С оглед частичната основателност на исковата претенция за топлинна
енергия следва да бъде разгледано и възражението на М. П. В. релевирано във
възражението срещу издадената заповед и ползващо неговите наследници В.
Д. А. и М. М. В.. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” от
Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са
равни и плащанията да са еднакви. Следователно еднаквостта или различието
на размера на задължението за плащане нямат отношение към
характеристиката му като периодично, като единствено е необходимо той да е
предварително определен или определяем.
Вземанията на ответното дружество съдържат изброените признаци на
понятието, поради което представляват периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона
за енергетиката.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давностния срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо. Видно от Общите условия за продажба
на топлинна енергия от ЮЛ на потребители за битови нужди в гр.
***вземането за заплащане на доставена топлоенергия става изискуемо след
изтичане на тридесет дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Преди изтичането на този срок вземането е ликвидно, тъй като е
установено по основание и размер, но същото не е изискуемо, защото от
първия до тридесетия ден на месеца, следващ този за който е изчислена
стойността на топлоенергията съществува право, но не и задължение за
изпълнение от страна на потребителите на топлинна енергия. Съгласно
разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК искът за съществуване на вземането се
смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, което в настоящият случай е подадено на 25.11.2016
г., а процесния период е от м.10.2013 г. до м.04.2016 г., поради което
възражението за погасяване по давност на задълженията за топлинна енергия
се явява неоснователно, като не са погасени по давност и вземанията за лихва
за забава.
По отношение на претенцията за дялово разпределение, то на основание
чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, давността започва да тече от датата, на която вземането е
възникнало, тоест давността за всяко месечно вземане започва да тече с
изтичане на месеца, за което е начислено – от първото число на следващия
7
месец. Частично погасени по давност по отношение на ответниците В. Д. А. и
М. М. В. се явяват претенциите за дялово разпределение за периода от
01.10.2013 г. до 31.10.2013 г. на стойност от по 1.53 лв. за всеки ответник,
изчислена по реда на чл. 162 от ГПК.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК
заявителят /ищец/ има право на направените от него разноски в двете
производства, като ищецът претендира сумите от 78.83 лв. държавна такса в
исковото производство, 450 лв. депозити за вещи лице, 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство определено от
настоящият състав на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, 78.83 лв. платена
държавна такса в заповедното производство и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство. С оглед частичната
основателност на исковите претенции на ищецът следва да му бъде присъдена
сумата в размер на 758.51 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „ЮЛ, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление адрес срещу Р. П. Н., ЕГН
**********, с адрес ***, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Р. П. Н. дължи на „ЮЛ
сумата от 1632.07 лв., главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в адрес, аб. № *** за
периода от 01.10.2013 г. до 30.04.2016 г., ведно със законна лихва за периода
от 25.11.2016 г. до изплащане на вземането, сумата от 14.44 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 30.11.2013 г. до 17.11.2016 г.,
както и сумата от 30.36 лв., главница за дялово разпределение за периода от
01.10.2013 г. до 30.04.2016 г., ведно със законна лихва за периода от
25.11.2016 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по гр. д. № 67337/2016 г. по описа на СРС, 39 състав,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за сумата над
уважения размер от 1632.07 лв., до пълния претендиран размер от 1718.37 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 25.11.2016
г., до окончателното изплащане, иска за лихва за забава за сумата над
уважения размер от 14.44 лв., до пълния претендиран размер от 215.26 лв.,
както и иска за сумата от 6.84 лв. – лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 30.11.2013 г. до 17.11.2016 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „ЮЛ, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление адрес срещу В. Д. А., ЕГН
**********, с адрес ***, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че В. Д. А. дължи на „ЮЛ
сумата от 816.28 лв., главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в адрес, аб. № *** за
периода от 01.10.2013 г. до 30.04.2016 г., ведно със законна лихва за периода
от 25.11.2016 г. до изплащане на вземането, сумата от 7.22 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 30.11.2013 г. до 17.11.2016 г.,
както и сумата от 13.65 лв., главница за дялово разпределение за периода от
8
01.10.2013 г. до 30.04.2016 г., ведно със законна лихва за периода от
25.11.2016 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по гр. д. № 67337/2016 г. по описа на СРС, 39 състав,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за сумата над
уважения размер от 816.28 лв., до пълния претендиран размер от 874.36 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 25.11.2016
г., до окончателното изплащане, иска за лихва за забава за сумата над
уважения размер от 7.22 лв., до пълния претендиран размер от 107.63 лв.,
иска за дялово разпределение за сумата над уважения размер от 13.65 лв., до
пълния претендиран размер от 15.18 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 25.11.2016 г., до окончателното
изплащане, както и за периода от 01.10.2013 г. до 31.10.2013 г., както и иска
за сумата от 3.42 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 30.11.2013 г. до 17.11.2016 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „ЮЛ, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление адрес срещу М. М. В., ЕГН
**********, с адрес адрес, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че М. М. В. дължи
на „ЮЛ сумата от 816.28 лв., главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в адрес, аб.
№ *** за периода от 01.10.2013 г. до 30.04.2016 г., ведно със законна лихва за
периода от 25.11.2016 г. до изплащане на вземането, сумата от 7.22 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 30.11.2013 г. до 17.11.2016 г.,
както и сумата от 13.65 лв., главница за дялово разпределение за периода от
01.10.2013 г. до 30.04.2016 г., ведно със законна лихва за периода от
25.11.2016 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по гр. д. № 67337/2016 г. по описа на СРС, 39 състав,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за сумата над
уважения размер от 816.28 лв., до пълния претендиран размер от 874.36 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 25.11.2016
г., до окончателното изплащане, иска за лихва за забава за сумата над
уважения размер от 7.22 лв., до пълния претендиран размер от 107.63 лв.,
иска за дялово разпределение за сумата над уважения размер от 13.65 лв., до
пълния претендиран размер от 15.18 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 25.11.2016 г., до окончателното
изплащане, както и за периода от 01.10.2013 г. до 31.10.2013 г., както и иска
за сумата от 3.42 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 30.11.2013 г. до 17.11.2016 г.
ОСЪЖДА Р. П. Н., ЕГН **********, с адрес ***, В. Д. А., ЕГН
**********, с адрес *** и М. М. В., ЕГН **********, с адрес адрес, да
заплатят на „ЮЛ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление адрес, на
основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 758.51 лв. разноски в
исковото и заповедното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9