Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 11.01.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11-ти състав, в публичното
заседание на осми декември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана
Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 5007/2017г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно активно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, вр. с чл.
45 ЗЗД.
Ищците Ж.В.М., Г.М.Г.
и Г.М.Г.-А. твърдят, че при пътно транспортно произшествие настъпило на 13.12.2016
г. в Р.Унгария е настъпила смъртта на М.Г.М., съпруг
на първия ищец и баща на останалите двама. Твърдят, че произшествието е
настъпило в следствие противоправното поведение на А.М.А. като водач на МПС, в
което М. е бил пътник - „Мерцедес Спринтер“, с ДК № ********,
чиято гражданска отговорност към датата на събитието е била застрахована при ответника
З. „Л.и.” АД. Поддържат, че от деликта са претърпели неимуществени вреди, изпитвали
постоянна мъка и страдания от загубата на своя родственик и опора на
семейството. Считат, че справедливият размер на дължимото им се застрахователно
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди възлиза на сумата в
размер на по 180 000лева на всеки един от тях. Претендират разноски.
Ответникът З. „Л.и.”АД оспорва исковете.
Оспорва активната материално-правна легитимация на страните. Прави възражение
за съпричиняване, поради непоставяне от страна на пострадалия на предпазен
колан. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на ответника А.М.А.
не взема становище по предявените искове.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По приложимото материално право.
С исковата молба се претендира
обезщетение за неимуществени вреди от деликт, настъпил в Р.Унгария, в следствие
на който е настъпила смъртта на М.Г.М., от който деликт ищците като близки
родственици на починалия претендират обезщетение за неимуществени вреди. Ищците
твърдят, че ответникът отговаря в качеството си на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ на МПС с рег. №№ ********. За
определяне на приложимото материално право приложим е Регламент
/ЕО/ 864/2007 г. относно приложимото право към извъндоговорните задължения
/Рим ІІ/ и Регламент /ЕО/ 593/2008 г. относно
приложимото право към договорните задължения. Според чл. 4 от Регламент /ЕО/
864/2007 г. ако не е предвидено друго приложимо е правото на държавата, в която
е настъпила вредата, като според т.2 от разпоредбата, когато лицето чиято
отговорност се търси и увреденото лице имат обичайно местопребиваване в една и
съща държава членка, то приложимо е правото на тази държава. В настоящия случай
и делинквента и ищците имат обичайно местопребиваване в Р.България, поради
което приложимо право относно основанието, границите на отговорността,
легитимираните да получат обезщетение лица, основанията за изключване или намаляване
на отговорността и начин на определяне на дължимото обезщетение приложимо е
българското материално право. Според чл. 7, т.3 от Регламент /ЕО/ 593/2008 г.
по отношение на договори за застраховка, за които не е предвидено приложимо
право, се прилага правото на държавата, в която е разположен рискът според
правилата на чл. 2, б. „г“ от Втора директива 88/357/ЕИО – правото на
държавата, в която е регистрирано МПС. Ето защо приложимо право относно обема
на отговорността на застрахователя е това на Р. България.
За основателността на прекия иск в
тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при ответника, е претърпял вреди. Размерът им следва да се
определи от съда по справедливост, при прилагане критериите на ППВС 4/1968 г..
В тежест на ответника е да докаже
възражението си за съпричиняване, конкретно да докаже, че в автомобила, в който
пострадалият е бил пътник и на мястото, на което той е седял, е имало работещ
предпазен колан, който не е бил поставен и това е допринесло за настъпване на
вредоносния резултат.
С влязла в сила присъда по дело №
232/2017 г. по описа на Околийски съд на
Мако на обвиняемият А.М.А. е наложено наказание за това, че на 13.12.2016 г.,
около 8,15 ч., в Р. Унгария, в близост до гр. Чанадпалота, в участък на 57
километър, при управление на автомобилна композиция състояща се от микробус
марка „Мерцедес - Спринтер“, с рег. № РР 4187 ЕХ и ремарке с превозван върху него
друг автомобил „Форд - Транзит“, с около 80 км.ч. при кратковременно невнимание
изгубва контрол над управлението на композицията и микробусът „Мерцедес –
Спринтер “ с дясната си част на предницата си се блъска в лявата част на
задницата на стояща на платното за принудително спиране автокомпозиция със
седлови влекач „Ивеко“ и прикачено към него полуремарки „Шмитц“. В следствие на
произшествието е починал седящият на предна дясна седалка в микробус „Мерцедес
Спринтер“ М.Г. М.. В присъдата е посочено, че сред изследване не е констатирано
обвиняемият да е управлявал МПС след употреба на алкохол.
На основание чл. 300 от ГПК, влязлата в
сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Ето защо съдът намира за установено по
делото обстоятелството, че на посочената в исковата молба дата е настъпило
процесното ПТП по вина на А.М.А., като водач на лек автомобил „Мерцедес
Спринтер“, с ДК № ********, който при
управлението му е нарушил правилото за движение на чл. 20, ал.1 ЗДвП и в
следствие на това по непредпазливост е причинил смъртта на М.Г.М..
Не е спорно между страните, че към момента
на настъпване на произшествието е съществувал валиден договор по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, по който ответникът е
застраховател. Предвид изложеното съдът намира, че са налице основания за
уважаване на преките искове.
Установява се от събраните
по делото актове за раждане и удостоверение за сключен граждански брак, че
ищцата Ж.В.М.
е приживяла съпруга на починалия М.Г.М., а ищците Г.М.Г.
и Г.М.Г.-А. – негови деца. Установява се също
така от приетите удостоверения за семейно положение, че ищецът Г.М.Г. е женен и от брака си има едно малолетно
дете, както и че ищцата Г.М.Г.-А. е омъжена и от брака си има две деца
малолетни деца.
По възражението на ответника за
съпричиняване.
Според разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите обезщетението може
да се намали. Разпоредбата е ясна, но и според задължителната практика на ВКС
постановена по реда на чл. 290 от ГПК / Решение
№ 206 от
12.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 35/2009
г., II т. о., ТК, решение
№ 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, II т. о., решение №
151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №
154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 27 от 15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 457/2014 г., II
т. о., ТК и др./ не във всеки случай на наличие на противоправно поведение на
увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението на основание
чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението
и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният е тяхно
следствие. Конкретно, за да се приеме принос на
пострадалия в следствие нарушение на чл. 137а от ЗДвП следва да се установи при
условията на пълно доказване от страна на ответника, както факта на наличие на
предпазен колан в превозното средство, това че не е поставен от пострадалия,
ката и факта, че в конкретната хипотеза вредите не биха настъпили , респ. не
биха настъпили в този им обем, ако по време на произшествието пострадалият е
ползвал предпазен колан.
Според заключението
на приетата комплексна автотехническа и медицинска експертиза с
оглед обстоятелството, че в следствие на произшествието цялата дясна част
микробус „Мерцедес - Спринтер“ е била разрушена, то седящите на десните седалки
и с поставен предпазен колан биха получили смъртоносни телесни увреждания.
Вещите лица сочат, че уврежданията при пострадалия се дължат на силно
притискане между твърди тъпи предмети и с оглед механизма и деформациите в
интериора на автомобила биха настъпили и с правилно поставен предпазен колан. Предвид
заключението на вещите лице съдът намира възражението на ответника за
съпричиняване за неоснователно.
Според показанията на свидетелката Ю. Г.
тя е съпруга на ищеца Г.Г., като двамата имат от брака едно дете и семейството
им живяло в една къща с това на свекърите й до смъртта на свекър й М.и след
това. Свидетелката сочи, че всички живели задружно, като свекър й помагал с
всичко, в т.ч. и пари. Според показанията на свидетелката виновният водач А.А. е съпруг на сестрата на съпруга й Г., но
никой в семейството не го е обвинявал за смъртта на М.М.. Според Г. сестрата на
съпруга й Г.Г.-А. живее със семейството си в същия град, в друг квартал, но
често идвали на гости на родителите на Г..
Според показанията на свидетеля Д.А.той
е баща на свидетелката Ю. Г. и познава М.М. и семейството му от 15 години, тъй
като били съседи. Свидетелят сочи, че след като децата станали семейство М.М.
не позволявал на децата да плащат битови сметки и се грижел за семейството си.
Сочи, че М.ходел със зет си в Германия и Италия с бусове за коли и гуми. Според
свидетеля А. М.бил много усмихнат човек, не говорел лоши думи, като внезапната
му смърт се отразила отрицателно на цялото семейство. Свидетелят сочи, че след
смъртта на М.съпругата му не се е оженила втори път и живее в една къща със
сина си.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от ищцата Ж.В.М. неимуществени вреди от смъртта на
съпруга й М.Г.М. е сумата от 140 000лв.. За да определи размера, съдът отчита
обстоятелството, че се касае за загуба на съпруг, с който ищцата е била
свързана с дългогодишен стабилен и щастлив брак, от който двамата имали две
деца и внуци. Съдът отчита, че към датата на настъпване на събитието и двамата
са били в активна възраст - починалият на 52 години, а ищцата на 47, че
съвместно са се грижели за финансовото благополучие на семейството, което било
много сплотено. Ищцата е загубила своя най-близък човек в живота, на чиято
помощ и подкрепа е можела да разчита в старините си. При определяне размера на
обезщетението съдът отчита и конкретната икономическа конюктура в страната,
както и лимитите на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“. Искът
следва да бъде уважен за сумата от 140 000лева и отхвърлен за разликата до
пълния предявен размер.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от ищеца Г.М.Г. неимуществени
вреди от смъртта на баща му е сумата от 120 000лв. За да определи размера,
съдът отчита възрастта на починалия и сина му към датата на произшествието, но
и обстоятелството, че самият ищец Г.Г. към датата на деликта вече е изграден
като личност, стабилен, глава на семейство, има съпруга и дете. Отношенията
между баща и син са били много добри, живели в едно къща в отношения на
взаимност, като починалият М.М. бил опора на цялото семейство в по-широк
смисъл. Съдът отчита и посочените по-горе обстоятелства относно икономическата
конюктура към момента на настъпване на застрахователното събитие и лимитите на
отговорността на застрахователя.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от ищеца Г.М.Г.-М. неимуществени вреди от смъртта
на баща й е сумата от 120
000лв. За да определи размера, съдът отчита възрастта на починалия и дъщеря му
към датата на произшествието, но и обстоятелството, че самата ищца към датата
на деликта вече е изградена като личност, имала съпруг и деца. Отношенията
между баща и дъщеря били много добри, починалият М.М. бил опора на цялото
семейство в по-широк смисъл, работел заедно със своя зет. В тази връзка следва
да се посочи, че съдът намира за ирелевантно с оглед определяне размера на
дължимото обезщетение обстоятелството, че причина за смъртта на М.М. е
противоправното поведение на съпруга на ищцата Г.Г.-А. – А.А.. Касае се за
поведение на лице различно от правоимащото, които не може да се взема предвид
като правонамаляващо възражение. Съдът
отчита и посочените по- горе обстоятелства относно икономическата конюктура към
момента на настъпване на застрахователното събитие и лимитите на отговорността
на застрахователя.
Следва да бъде присъдена и лихва за
забава от датата на подаване на исковата молба до плащането.
По разноските:
С оглед изхода от делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца Г.Г. направените от него разноски за
превод за установяване на чуждото материално право съразмерно с уважената част
от иска в размер на 1155,73 лева. Ищците нямат право
на разноски за държавна такса с оглед уважената част от исковете, тъй като
внесената от тях е в размер по-нисък от тази, дължима върху отхвърлената част
от исковете.
При този изход от делото ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адв. Й.Д. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената
част от исковете на всеки един от ищците в размер на 3990,0 лева за
представителството на ищеца Ж.М. и по 3420,00 лева за представителство на Г.Г.
и Г.Г.-А. или общо – 10830 лева.
Ищецът Ж.В.М. следва да бъде осъдена да заплати на ответника 1/3 от
сторените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на
80,74 лева.
Ищецът Г.М.Г.
следва да бъде осъден да заплати на ответника 1/3 от сторените от него разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 122,11 лева.
Ищецът Г.М.Г.-А.
следва да бъде осъдена да заплати на ответника 1/3 от сторените от него
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 122,11 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер
на 15 200,00лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Л.И.”, ЕИК: *******, да заплати на Ж.В.М.,
ЕГН: **********,
на основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата
от 140 000 лева представляваща
обезщетение за неимуществени вреди претърпените от М. от смъртта на съпруга й М.Г.М.,
настъпила в следствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 13.12.2016
г., в Р.Унгария, в резултат на противоправното поведение на А.А., като водач на
МПС с ДК № ********, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 21.04.2017 г. до окончателното плащане, както ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер
от 180 000лева.
ОСЪЖДА ЗАД „Л.И.”, ЕИК:
*******, да заплати на Г.М.Г., ЕГН: **********,
на основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата
от 120 000 лева представляваща
обезщетение за неимуществени вреди претърпените от Г. от смъртта на баща му М.Г.М.,
настъпила в следствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на
13.12.2016 г., в Р.Унгария, в резултат на противоправното поведение на А.А.,
като водач на МПС с ДК № ********, застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 21.04.2017 г. до окончателното плащане,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 1155,73 лева –
разноски, както ОТХВЪРЛЯ иска до
пълния предявен размер от 180 000лева.
ОСЪЖДА ЗАД „Л.И.”, ЕИК:
*******, да заплати на Г.М.Г.-А.,
ЕГН: **********, на основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата от 120 000 лева представляваща обезщетение за
неимуществени вреди претърпените от ищцата от смъртта на баща й М.Г.М.,
настъпила в следствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на
13.12.2016 г., в Р.Унгария, в резултат на противоправното поведение на А.А.,
като водач на МПС с ДК № ********, застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 21.04.2017 г. до окончателното плащане,
както ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 180 000лева.
ОСЪЖДА ЗАД
„Л.И.”, ЕИК:
******* да заплати на адв. Й.Д. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с
чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 10830,00 лева.
ОСЪЖДА
ЗАД „Л.И.”, ЕИК:
******* да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6
от ГПК сумата в размер на 15 200,00 лева- държавна такса.
ОСЪЖДА
Ж.В.М.,
ЕГН: ********** да заплати на ЗАД „Л.И.”, ЕИК: *******, на основание чл.
78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 80,74 лева - разноски.
ОСЪЖДА Г.М.Г., ЕГН: ********** да заплати на ЗАД
„Л.И.”, ЕИК: *******, на основание
чл. 78, ал.3 ГПК сумата в размер на 112,11 лева – разноски.
ОСЪЖДА Г.М.Г.-А., ЕГН: ********** да заплати
на ЗАД „Л.И.”, ЕИК:
*******, на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата в размер на 112,11 лева – разноски
Решението е постановено при участието на А.М.А., ЕГН: **********,
като трето лице-помагач на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: