РЕШЕНИЕ
№ 144
гр. Сливница, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно
наказателно дело № 20221890200645 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Х. К. П., с която на основание чл. 59, ал. 1 и
ал. 2 ЗАНН се обжалва наказателно постановление № 22-0344-
000305/26.08.2022 г., издадено от Е.С.С. – началник РУ – Сливница при
ОДМВР - София, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание - глоба в размер на 30 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се оспорва извършването на твърдяното нарушение.
Жалбоподателят посочва, че не е навлизала след знак В1. Твърди, че са
допуснати и процесуални нарушения при издаването на АУАН.
В съдебно заседание жалбоподателят, не се явява, същият не е бил
намерен на посочения от него адрес, което съгласно чл. 61, ал. 4 от ЗАНН не е
пречка за разглеждане на делото.
Въззиваемата страна – началника на РУ - Сливница като наказващ
орган, редовно уведомен, не изпраща свой процесуален представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът, като изслуша доводите на страните, провери изцяло атакуваното
наказателно постановление, обсъди събраните по делото доказателствени
материали – по отделно и в съвкупност, съобразно законовите разпоредби,
намира следното:
По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:
На 10.08.2022 г., около 12:45 часа, в гр. Божурище, служителите при РУ
1
- Сливница – свидетелите З. Т. Г. и И. Е. И. изпълнявали служебните си
задължения и извършвали обход в района на ул. “*************”. В това
време жалбоподателката Х. П. управлявала лек автомобил марка
“**********”, модел “***********” с рег. № *********** по ул.
“************”с посока от ул. “**********” към ул. “*************” като
навлязла след пътен знак В1, забраняващ влизането на пътни превозни
средства.
Свидетелят З. Т. Г. (на длъжност „мл. автоконтрольор” при РУ -
Сливница) преценил, че е извършено административно нарушение и затова
съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) серия GA № 644372 от 10.08.2022 г., в който били
отразени обстоятелствата по извършването на нарушението, неговите
фактически елементи и правната му квалификация – чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
АУАН бил подписан от актосъставителя и свидетеля при съставянето на акта.
Жалбоподателката отказала да получи АУАН, като отказът бил удостоверен
от подписа на свидетеля Р. К. Х., който също бил навлязъл след пътен знак В1
след жалбоподателката. Писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
са постъпили от жалбоподателката.
Въз основа на съставения АУАН началникът на РУ - Сливница издал и
атакуваното НП № 22-0344-000305 от 26.08.2022 г., в което било описано
нарушението и е наложено административно наказание глоба в размер на 30
лева.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели З. Т. Г.,
И. Е. И. и Р. К. Х., и от приобщените към доказателствения материал по реда
на чл.283 от НПК писмени доказателства: съставения АУАН, заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, заповед №
8120К-14/04.01.2018 г. на министъра на вътрешните работи, акт за встъпване
в длъжност на Е.С.С., заповед № 517з-1404/10.05.2016 г., акт акт за встъпване
в длъжност на З. Т. Г..
Съдът извърши преценка на показанията на служителите на контролния
органи – свидетелите Г. и И., и приема, че тези показания са последователни
и безпротИ.речиви, като същите изясняват в пълнота фактическата
обстановка по делото, и затова ги кредитира. Свидетелите са очевидци на
нарушението и пред съда излагат подробно възприетите от тях и релевантни
за нарушението факти относно датата, мястото, приблизителния час, и
констатираното при проверката нарушение. Показанията на свидетелите
кореспондират с писмените доказателства по делото, в частност – със
съставения АУАН, където са описани всички релевантни обстоятелства по
твърдяното нарушение, както и представените от въззиваемата страна копия
на въпросните документи. Затова и съдът основа фактическите си изводи въз
основа на тези показания. Съдът кредитира и показанията на свидетеля Х.,
който потвърждава обстоятелството, че жалбоподателката е отказала да
подпише АУАН. Свидетелят възпроизвежда и обстоятелства относно
2
нарушението, показанията му спомагат за изясняване на фактическата
обстановка в пълнота.
За разкриване на обективната истина по делото способстват и
писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни
доказателства. Цялостният анализ на всички доказателствени материали
според съдебния състав води до еднозначен и категоричен извод относно
фактическата обстановка по конкретния случай. Релевантните по делото
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице (наказаният нарушител), в
срока за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу обжалваем (подлежащ на
съдебен контрол) административно-наказателен акт, и затова се явява
процесуално допустима.
По същество жалбата е неоснователна.
Административнонаказателното производство е строго формално,
засягащо в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически
лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от
административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН
или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на
контрол подлежи и самият АУАН.
По процедурата:
При съставяне на АУАН, респ. при издаването на НП, съдебният състав
не констатира наличието на съществени процесуални нарушения, водещи до
отмяна на НП – спазена е компетентността (материална и териториална) на
длъжностните лица, съставили, съответно издали, двата процесуални
документа. В разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗАНН е посочено кои лица
могат да съставят АУАН. Това са длъжностните лица посочени изрично в
съответните нормативни актове или определени от ръководителите на
ведомствата, организациите, областните управители и кметовете на
общините, на които е възложено приложението или контрола по
приложението на съответните нормативни актове. В конкретния случай
съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията
по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол,
предвидени в този закон. В случая актосъставителят е заемал длъжност мл.
автоконтрольор в РУ – Сливница към датата на съставяне на акта. Ето защо се
установява неговата компетентност за издаване на процесния АУАН.
В разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ЗАНН е определено кои лица имат
3
правомощията да налагат административни наказания. Това са
ръководителите на ведомствата и организациите, областните управители и
кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответните
нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение; длъжностните
лица и органите, овластени от съответния закон или указ; съдебните и
прокурорските органи в предвидените от закон или указ случаи. Съгласно чл.
47, ал. 2 от ЗАНН ръководителите могат да възлагат правата си на наказващи
органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в
съответния закон, указ или постановление на Министерския съвет. В
настоящия случай правомощието да налага административни наказания по
ЗДвП съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и да издава наказателни постановления
имат министъра на вътрешните работи, министъра на отбраната, министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията и кметовете на
общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната
компетентност. В случая въз основа на заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи, наказващият орган е разполагал с
правомощието да издаде и процесното НП.
Спазени са и правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН – актът е съставен в
присъствието на свидетел-очевидец, и съгл. разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от
ЗАНН актът е подписан от свидетел, който е удостоверил отказа на
нарушителя да подпише АУАН. Непосочването на адреса на този свидетел
съдът не отчита като съществено нарушение, което да е нарушило правото на
защита на нарушителя. Целта на рапоредбата е, чрез посочването на точния
адрес на този свидетел, същият при необходимост да може да бъде намерен и
разпитан пред съда, което в случая е изпълнено. Спазени са и сроковете по
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП.
Съдебният състав намира, че са спазени изискванията на ЗАНН относно
реквизитите на двата акта – АУАН и НП, изискуеми съгласно императивните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57, ал 1 от ЗАНН. В АУАН са посочени датата на
съставяне на акта, индивидуализиращите белези на актосъставителя,
свидетеля и нарушителя, датата, мястото и времето на извършване на
нарушението, фактическите обстоятелства и описание на нарушението, както
и нарушените разпоредби. В допълнение, в издаденото НП също ясно и
недвусмислено е отразено къде е извършено нарушението и кога, като
настоящата инстанция счита, че в процесното НП се съдържат изискуемите
съгласно чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити: посочени са индивидуализиращите
данни на наказващия орган; номера на НП и датата на издаването му; номера
на АУАН и данни за актосъставителя; индивидуализиращите данни и адрес на
нарушителя; времето (дата, място и часа) на извършване на нарушението,
както и обстоятелствата, при които е извършено; законовият текст, който е
нарушен, както и вида на наложеното наказание и неговият размер.
По съществото на нарушението:
Административнонаказателната отговорност на жалбодателката е
ангажирана за това, че в при управление на собствения си лек автомобил е
навлязла след знак В1, забраняващ влизането на пътни превозни средства.
4
Наказващият орган квалифицирал тези факти, като нарушение на чл. 6, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП.
Съгласно чл. 6, т. 1 от ЗДвП участниците в движението съобразяват
своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да
регулират или да контролират движението по пътищата, както и със
светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
От доказателствата по делото се установи, че на 10.08.2022 г. в гр.
Божурище, около 12:53 ч. жалбоподателката е управлявала собствения си лек
автомобил марка “*************”, модел “**********” с рег. №
*********** като с автомобила е навлязла след знак В1, забраняващ
навлизането на съответното превозно средство. От показанията на
свидетелите се установиха в пълното обстоятелствата по делото и в частност
около самото нарушение. Обобщавайки гореизложеното, съдът намира, че
жалбоподателката е осъществила от обективна страна състава на вмененото
административно нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Извършеното от жалбоподателката деяние е съставомерно и от
субективна страна, като същото е извършено при форма на вина пряк умисъл,
доколкото същата е съзнавала, че управлява лек автомобил след
забранителния знак.
Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 3, т. 5, пр. 1 от ЗДвП водач, който
навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно
средство, се наказва с глоба от 30 лева. С оглед на това обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно и в тази си част, доколкото на
жалбоподателя е наложена съответното по размер наказание „глоба“ в размер
на 30 лева.
Съдът счита, макар и да не е направено изрично възражение в тази
насока, че в настоящата хипотеза не е налице „маловажен случай“ на
нарушение по смисъла на чл. 11 и чл. 28 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК.
Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е
предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. С
оглед на това се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са
настъпили или не някакви вредни последици от извършеното нарушение.
Съдът счита, че извършеното нарушение не представлява „маловажен
случай“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК, доколкото не се
характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. Отделно от това и размерът
на предиденото в закона административно наказание напълно съответства на
обществената опасност на същото. С оглед на това правилно
административнонаказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28
ЗАНН.
При извършената на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК цялостна
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът не
констатира основания за неговата отмяна или изменение, поради което
същото следва да бъде потвърдено изцяло, а подадената жалба да се остави
без уважение, като неоснователна.
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0344-
000305/26.08.2022 г., издадено от Е.С.С. – началник РУ – Сливница при
ОДМВР - София, с което на жалбоподателя Х. К. П., ЕГН **********, е
наложено административно наказание - глоба в размер на 30 лева за
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК пред Административния съд – София-област в четиринадесетдневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
6