Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 29.06.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, V – ти граждански състав, в открито заседание на 15 юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ИЛИЕВА
при участието на секретаря
Миглена Кънева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7526 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените
искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК и материалноправно
такова – чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът
„Топлофикация Русе”ЕАД твърди, че ответникът е купувач на доставяна от
дружеството топлинна енергия в имот в гр.Русе, ул."С." 5, бл.“К. И М.“,
вх.Г, ет.2, с абонатен № 03070520660. За периода 22.02.2019 г. - 26.07.2019 г.
в този имот ищцовото дружество доставило и на ответника била разпределена
топлинна енергия на обща стойност 469,41 лв. по 10 броя фактури, която енергия
не била заплатена. Ответникът дължал на ищеца и лихва за забава за периода от
падежа на всяка фактура до 15.09.2019 г. в размер на 13,90 лв. За събиране на
вземанията си ищецът подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК и по
образуваното гр.дело № 6037/2019 г. по описа на РС-Русе срещу ответника била
издадена заповед за изпълнение на дължимите суми, лихви и разноски. Съдът дал
указания на ищцовото дружество, че следва да предяви иск относно вземането си,
като в противен случай ще обезсили заповедта за изпълнение. Ето защо претендира да бъде постановено решение, с което да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите: 469,41 лв. главница за
доставена и разпределена топлинна енергия за периода 22.02.2019 г. - 26.07.2019
г. по 10 броя фактури, лихва за забава в размер на 13,90 лв., законната лихва
върху главницата от 04.10.2019 г. до окончателното й изплащане. Претендира
присъждане на съдебните разноски в двете производства.
Ответникът
С.Д.К., чрез назначения му особен представител, депозира отговор на исковата
молба, в който оспорва допустимостта и основателността на предявените искове.
Заявява, че не е бил в договорни отношения с ищцовото дружество, тъй като
доставката на топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост
представлява услуга, която се ползва от самата ЕС. Ето защо потребител на
услугата е цялата ЕС и исковата молба следвало да бъде предявена срещу нея.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено следното:
На 07.10.2019 г. е издадена
заповед за изпълнение срещу С.Д.К. *** ЕАД за сумите: 469,41 лева – главница, ведно със законната
лихва от 04.10.2019 г., 13.90 лв.
лихва за забава и 77 лв. разноски в заповедното производство. Посочено е, че
вземането представлява „главница
за доставена и разпределена топлинна енергия за периода 22.02.2019 г. -
26.07.2019 г. по 10 броя фактури“, както и че се отнася за топлоснабдяването на имота на ответника в гр. Р, ул."С." 5, бл.“К.
И М.“, вх.Г, ет.2, с абонатен № 03070520660.
Приложените към исковата молба писмени доказателства,
както и приетата по делото съдебно-техническа експертиза установяват, че
сградата, в която се намира притежаваният от ответника имот, е присъединена към
градската топлопреносна мрежа на ищеца посредством групова абонатна станция. От
експертното заключение е видно още, че в сградата е въведено дялово разпределение
на топлинна енергия, което се извършва от „Дикей-Л“ ООД, съгласно сключения
договор за топлинно счетоводство № 55/19.11.2001 г. За имота на ответника се
водят под отчет 4 бр. отоплителни тела с уреди за дялово разпределение, битова
гореща вода, като измерването се извършва с два водомера, монтирани вътре в
имота. Претендираните от ищеца суми за топлинна енергия са формирани от
стойност на топлинна енергия за подгряване на вода за битови нужди; стойност на
топлинна енергия за дял „сградна инсталация“; стойност на топлинната енергия за
отопление в имота, определена на база четирите отоплителни тела и стойност на
услугата „дялово разпределение на топлинна енергия за БГВ“. При спазване
правилата за дялово разпределение съобразно ЗЕ, Наредбата за топлоснабдяването и
Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия към нея, експертът е
определил, че количеството топлинна енергия, разпределена в имота на ответника,
е 4.4579 МWh и е на обща стойност 448.29 лв. с
отчитане на услугата „дялово разпределение“ и с включен ДДС.
Съдът кредитира заключението на вещото лице,
тъй като същото притежава специални знания и по делото не се събраха
доказателства, които да го опровергават.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
прави следните правни изводи:
В настоящото производство в
тежест на ищеца е да докаже основанието и размера на вземането си, за което се
е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. “Топлофикация Русе” ЕАД
претендира съществуване на задължение за заплащане на доставена топлинна
енергия.
Клиенти на топлинна енергия,
съгласно легалната дефиниция в чл.153 от ЗЕ, са всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение. Сходно е и
съдържанието на чл.3, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на потребителите от системата на “Топлофикация- Русе” ЕАД,
действащи и към настоящия момент. В случая ищецът претендира, че е доставял
топлинна енергия в имот, находящ се в гр.Русе, ул."С." 5, бл.“К. И М.“,
вх.Г, ет.2, с абонатен № 03070520660.
Няма спор, че
сградата, в която се намира процесният имот, е присъединена към топлопреносната
мрежа и обектът е топлофициран. Тези факти се доказват и от
съдебно-техническата експертиза, приета по делото. Като собственик на имот в
жилищната сграда, С.К. се явява клиент и купувач на топлинна енергия по смисъла
на чл.153, ал.1 от ЗЕ, чл.3, ал.1 от Общите условия и за нея възниква задължението
да заплаща стойността й.
От заключението на
съдебно-техническата експертиза се установява, че количеството доставена и
разпределена топлинна енергия в имота на ответника за процесния период, при спазване правилата за дялово
разпределение съобразно ЗЕ, Наредбата за топлоснабдяването и Методиката за
дялово разпределение, е на обща стойност
448.29 лева, а начислената сума по приложените фактури е 469.41 лв. Разликата в
двете суми идва от начисленото количество топлинна енергия за първия подпериод:
22.02-25.03.2019 г.
Съобразно
горното съдът приема, че искът за претендираната главница се явява основателен и доказан до
сумата 448.29 лв. Над нея до претендираните 469.41 лв. претенцията като
неоснователна подлежи на отхвърляне.
От основателността на
главния иск за установяване съществуването на начислените суми за топлинна
енергия за главница следва основателността и на акцесорното вземане за лихви за
забава върху тях, считано от падежа на всяка фактура до 03.10.2019 г. Съгласно чл.47 от
Общите условия, в срок от 45 дни след месеца на доставка, потребителите на
топлинна енергия за битови нужди са длъжни да заплатят потребената енергия. С
изтичане на този срок абонатът – купувач изпада в забава. Съобразно размера на
главницата съдът, на основание чл.162 от ГПК, определи по своя преценка и
дължимата лихва за забава, възлизаща на сумата 13.61 лева. Следователно,
акцесорната претенция следва да бъде уважена до посочения размер, а над него до
претендираните 13,90 лв. подлежи на отхвърляне.
Съгласно ТР № 4/18.06.2014
г. на ВКС по т.д.№ 4/2013 г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по
реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
Предвид изхода на настоящото дело
ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер
на 75 лева държавна такса, 150 лева за вещо лице и 100 лева юрисконсултско възнаграждение
и 150 лв. депозит за особения представител на ответника или общо 475 лева,
както и 77 лева в заповедното производство.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Д.К., с ЕГН **********,*** и Методий“, вх.Г, ет.2, че дължи на „Топлофикация Русе"ЕАД, с ЕИК
*********, със
седалище и адрес на управление
гр.Русе, ул.„ТЕЦ Изток”, представлявано от изп.директор Севдалин Желев Желев, сумите: 448,29 лева, представляваща цена на доставена и разпределена топлинна енергия за периода 22.02.2019 г. - 26.07.2019 г., ведно със
законната лихва от 04.10.2019 г. до окончателното й изплащане, 13,61 лева лихва за забава за периода 15.05.2019 г. - 03.10.2019 г., което
вземане е предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение, издадена по гр.дело № 6037/2019 г. по описа на РС-Русе,
като ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за дължимост на главница над сумата
448.29 лв. до претендираните 469.41 лв. и за лихва за забава над сумата 13.61
лв. до претендираните 13.90 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА С.Д.К., с ЕГН **********,*** и Методий“, вх.Г, ет.2, да заплати на „Топлофикация Русе”ЕАД, с ЕИК
*********, 475 лева – деловодни разноски в исковото производство и 77 лева разноски по ч.гр.д. № 6037/2019 г. по описа на Районен съд-Русе.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: