№ 1084
гр. София, 11.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин
Светла Букова
като разгледа докладваното от Пламен Дацов Въззивно частно наказателно
дело № 20211000601097 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 440 ал. 2 от НПК вр. чл. 341 ал. 2 вр. чл. 345 от
НПК.
Образувано е по частен протест от СГП срещу протоколно определение на СГС, НО -
7 състав по НЧД№2944/21 год. от 13.09.2021г. В него е посочено, че не са кредитирани
всички отрицателни становища на специализираната администрация на затвора. Не са
постигнати целите на наложеното наказание. Налице са дефицити и актуални проблемни
зони. Представят се и други доводи свързани с предсрочното освобождаване, за които съдът
ще се произнесе.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в протеста, атакувания съдебен
акт и материалите по делото, намира за установено следното:
Частният протеста, по който е образувано настоящето въззивно производство, е
процесуално допустим с оглед легитимация, спазване на срока и съответност.
При преценката по същество, въззивният съд намира, че същият е основателен,
поради което атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
С протоколно определение от 13.09.2021 год. СГС, НО-7 състав по
НЧД№2944/21год., е допуснал условно предсрочно освобождаване/УПО/ на останалата част
от наказанието на Р. А. А. с определяне на изпитателен срок в размер на 6 месеца и 16 дни и
пробационна мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ в размер на
1
6 месеца и 16 дни.
Първоинстанционният съд неправилно е изследвал материалите по делото, като не е
съобразил всички доказателства и по този начин е стигнал до неправилен и
незаконосъобразен извод.
От една страна, правилно и законосъобразно, първостепенният съд е констатирал, че
е налице първата предвидена предпоставка по чл.70, ал.1, т.1 НК. Жалбоподателят е осъден
на 2 години и 6 месеца по НЧД№396120 год. по описа на СГС и приведено в изпълнение
наказание от 3 месеца определено му по НОХД№224/14 год. на РС-Костинброд. Към
19.07.21 год. е изтърпял фактически 1 години, 7 месеца и 29 дни, видно от депозирана
справка на МПГДИН - Затвора – гр.***.
От друга страна, по отношение на втората кумулативна предпоставка - наличие на
достатъчно доказателства, установяващи поправителния ефект, въззивната инстанция
констатира следното:
Не може да се приеме становището на СГС, че по отношение на осъдения се
наблюдават трайни поправителни тенденции. На първо място следва да се съобрази, че УПО
при наличните предпоставки е право на всеки осъден, но в никакъв случай законодателят не
е имал предвид, че следва да се приема като автоматична възможност за приложението му,
ако са налице само някои положителни тенденции в развитието и поправянето на едно
изтърпяващо наказание лице. За да се приеме, че съществуват предпоставките за такова
УПО, следва по делото да са събрани толкова категорични доказателства, че същите да не
дават възможност да се приеме, че има дори и малка вероятност за осъществяване на други
противоправни действия. Тоест, лишеният от свобода следва да е доказал не формално, а
реално, че е претърпял толкова сериозен поправителен ефект, който да е довел до безспорен
извод за ресоциализацията му в обществото като личност зачитаща в бъдеще установените
социални и законови критерии. Така, че поведението в местата за лишаване от свобода на
съответното лице, следва да е надхвърлящо обичайното добро такова и каквото се изисква
по ЗИНЗС, за да може да се приеме, че същият е с трайно изградени позитивни навици,
привички и мислене, каквито следва да има всеки един гражданин. В тази връзка и
законодателят строго е конкретизирал в чл.439а НПК доказателствата за поправяне на
осъдения, които от своя страна се установяват от оценката му, залегнала в чл.155 ЗИНЗС и
работата по индивидуалния план по изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС. В тази
насока са и заложените принципи, както правилно се сочи в частния протест, в Препоръка
Rec /2003/ 22 на Съвета на Европа на Комитета на министрите на държавите - членки
относно УПО и резолюциите, които са транспонирани в нашето законодателство.
Действително по отношение на А. се констатира, че е награждаван еднократно и
същият не е наказван, но само по себе си това не е достатъчно за констатация за трайно
поправяне и гаранция за бъдеща ресоциализация. Още повече, че полагането на труд и
спазването на нормите на поведение в местата за лишаване от свобода, както основателно се
2
сочи в частния протест, е задължение на осъдения произтичащо от чл.96 ЗИНЗС.
На следващо място първият съд не е съобразил някой важни доказателства, които
установяват по категоричен начин, че не са постигнати целите на наказанието визирани в
чл.36 НК. Прави впечатление, че рискът от рецидив не е намален достатъчно и трайно,
въпреки цялостния престой на А. в местата за лишаване от свобода, а рискът от вреди за
обществото, който е от особена важност за установяване на ресоциализацията на едно
осъдено лице, е в средни стойности.
Прави впечатление и още нещо, че при осъдения се наблюдават множество
дефицитни зони, които изискват корекционна дейност поради актуалността на проблемите,
които се констатират с тях, което правилно обосновава становището на прокуратурата, че
това само по себе си е основание да се приеме, че изпълнението на остатъка от наказанието
не е безпредметно, както се твърди в мотивите към първостепенния съдебен акт.
От представените доказателства е видно, че съгласно оценката на ИСДВР - С.,
заключението е прието изцяло върху личните й наблюдения, което няма как да бъде
пренебрегнато. Именно от тази оценка инкорпорирана към Доклада е видно, че А. е
самоуверен, при него се наблюдава явно изразена нагласа за ненаказаност, склонност към
заобикаляне на закона и формално приемане на присъдата като справедлива. От особена
важност е и още едно обстоятелство, че наложеното наказание все още се изпълнява при
„строг“ режим и същият не е категоризиран в ЗООТ „***“. Последното във връзка и с вече
посоченото, че оценката на риска от рецидив не е понижавана и се запазва със същите
стойности, както в началния етап на изследване допълнително обосновават заключението за
наличието на достатъчно предпоставки за продължаване на корекционната работа с лишения
от свобода при условията на местата за лишаване от свобода и продължаване изпълнението
плана на присъдата.
Правилно е възражението, че макар и да е изразена готовност за назначаване на А.
след неговото УПО, то това от една страна е едно бъдещо несигурно събитие, което не е от
категорията да произведе материално-правните предпоставки за такова освобождаване.
Същото се отнася и до записването на осъдения като студент и неговата млада възраст, като
последното има отношение към индивидуализацията на наказанието и при непълнолетните
предстоящи да изтърпят наказание „лишаване от свобода“. Както резонно се акцентира в
протеста, с което този състав се солидаризира като възражение е, че възрастта по-скоро би
имала значение при лица с напреднала възраст и тежки здравословни и психически
проблеми, каквато е и съдебната практика.
От всичко изложено може да се направи извод, че при осъдения все още липсва
трайност при положителната промяна, включително и за преодоляване на дефицитните зони
и по този начин не може да се заключи, че са постигнати целите залегнали в чл.36, ал.1 НК,
поради което първоинстанционното определение следва да бъде отменено, а молбата на
3
осъдения за УПО оставена без уважение.
Водим от гореизложеното, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №999/13.09.2021 година по описа на СГС, НО-7 състав по
НЧД№2944/2021 година.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Р. А. А. за предсрочно условно
освобождаване във връзка с наложеното му наказание по НЧД№3961/2020 година по описа
на СГС.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4