Мотиви към Решение № 260016 от 19.01.2021 г. по АНД № 1170/2020 г. по описа на ДРС
Съдебното производство
по АНД № 1170/2020 г. по
описа на ДРС е образувано въз основа на Постановление на Добричка районна
прокуратура, с което се прави предложение П.А.П. ЕГН ********** да
бъде признат за виновен за това, че на * г. в гр. Д* без надлежно разрешително държал високорисково наркотично
вещество - метамфетамин с общо нетно тегло 1,10 гр. и съдържание на активен
компонент метамфетамин 8,3 % на стойност 27,50 лв., като случаят е маловажен - престъпление
по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК, да бъде
освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено
административно наказание „Глоба” на основание чл. 78а от
НК.
В хода на съдебното
следствие обв. П. заявява, че разбира обвинението, признава се за виновен и
признава всички обстоятелства, описани в прокурорския акт по повдигнатото му
обвинение, не оспорва обвинението и не желае да бъдат събирани други
доказателства по делото.
По пренията прокурорът
иска признаване за виновен в повдигнатото обвинение на обвиняемия,
освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание глоба в минимален размер.
Редовно упълномощеният
защитник на обв. П. пледира същият да бъде освободен от наказателна отговорност
на основание чл. 78а от НК, като му бъде наложено административно наказание в
минимален размер.
На дадената последна
дума П. изразява съжаление за стореното и моли за минимално наказание.
След преценка на
събраните в хода на съдебното следствие доказателства както поотделно, така и в
тяхната съвкупност, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
В ранните часове на * г. обвиняемият П.А.П. управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил „*** в гр. Д*, по ул. „*“, като
наближавал района на ОУ „*“. В същото време свидетелят Е*П* се намирал в
горепосочения район, където изпълнявал задълженията си като част от
автопатрулен екип към 01 РУ Добрич. Част от полицейския екип бил още и свидетелят
Й*К*. Около * часа на * г. полицаите спрели за проверка обвиняемия П. ***, в
близост до горепосоченото училище.
След като установили самоличността на обвиняемия,
полицейските служители го запитали дали държи в себе си забранени вещества, в
резултат на което П. отговорил, че държи и извадил полиетиленово пликче със
съдържание на бяло прахообразно вещество. Обвиняемият заявил, че обектът
представлява наркотично вещество и ще го предаде доброволно.
Впоследствие П. бил отведен в сградата на 01 РУ
Добрич, където доброволно предал полиетиленовото пликче с бяло прахообразно
вещество, като в тази връзка бил съставен изричен протокол. При извършен полеви
нарко-тест веществото реагирало на амфетамин. В протокола за доброволно
предаване обвиняемият вписал, че предаденото от него наркотично вещество е за
негова лична употреба.
Видно от заключението по назначената и изготвена
физико- химическа експертиза № ****г., бялото прахообразно вещество, държано от
обвиняемия, всъщност представлява метамфетамин. Общото нетно тегло на
метамфетамина било 1,10 гр. Процентното съдържание на активно действащ
компонент метамфетамин в наркотичното вещество било 8,3 %.
Метамфетаминът
е поставен под контрол в Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск
за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина” от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3,
ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и перкурсорите (ЗКНВП).
По делото била извършена оценка на
установените в държане на обвиняемия наркотично вещество съгласно ПМС № 23 от ***
г., като стойността на метамфетамина била изчислена в размер на
27,50 лв.
Описаната фактическа
обстановка се доказва от събраните по делото доказателства – самопризнанието на
обвиняемия П.А.П. под формата на признаване на вина и на фактическата
обстановка, описана в постановлението на РП – Добрич, гласните доказателства,
обективирани посредством показанията на разпитаните по досъдебното производство
свидетели, както и от останалите приложени по досъдебно производство №
1213/2018 г. по описа на Първо РУ на МВР - Добрич писмени доказателства: Постановление за привличане на
обвиняем от *** г.; Протокол
за разпит на лицето П.А.П. от * г.; Постановление за привличане на обвиняем от * г.; Протокол за разпит на лицето П.А.П.
от 09.12.18 г.; Справка от УИС на Прокуратурата на Република България към * г.; Декларация за семейно и
материално положени и имотно състояние; Характеристика за лицето П.А.П. от * г.; Протокол за разпит на лицето * г.; Протокол за разпит на лицето * г.; Протокол за извършена
експертиза № * г.; Протокол за
оценка на наркотични вещества рег. № * г.; Протокол за доброволно предаване от * г.; Постановление с мнение за
повдигане на обвинение от *
г.; Постановление от *
г.; Постановление за привличане на обвиняем от * г.; Протокол за разпит на
обвиняем от * г.;
Приемо-предавателен протокол * г.; Постановление с мнение за повдигане на обвинение от * г.; Справка за съдимост рег. № * г.; Постановление за привличане
на обвиняем от *
г.,
приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл. 283 от НПК и
налагат следния обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:
Обв. П.А.П.
е осъществил от обективна и субективна страна състава, предвиден и наказуем по
чл. 354а, ал. 5 във вр. ал. 3, т. 1 от НК, тъй като на 09.12.2018
г. в гр. Добрич без надлежно разрешително държал високорисково наркотично
вещество - метамфетамин с общо нетно тегло 1,10 гр. и съдържание на активен
компонент метамфетамин 8,3 % на стойност 27,50 лв., като случаят е маловажен.
Съдът намира за безспорно
установени всички елементи на възведения престъпен състав. Обективираните в
писмените и гласни доказателства по делото данни сочат по безспорен начин
времето и мястото на извършване на процесното деяние. Писмените и гласни
доказателства са безпротиворечиви, че П. е осъществил една от формите на
изпълнителното деяние по чл. 354 а, ал. 3 от НК, а именно – “държане”, тъй като
същият е установил фактическа власт върху предмета на престъплението
посредством действие /съхранение в негова дреха/, което обективира
принадлежността на вещта.
Съдът намира, че
деянието, извършено от обв. П.П. представлява маловажен случай по смисъла на
чл. 93, т. 9 от НК, вземайки предвид, че метаамфетаминът е едно от най-леките
наркотични вещества в сравнение с кокаина и най-вече с хероина, неговата
стойност и количество, както и с оглед на другите смекчаващи обстоятелства,
поради което представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от този вид.
Съдът
намира, че в конкретния случай не следва да се приложи разпоредбата на чл. 9,
ал. 2 от НК по отношение на обвиняемия, по следните съображения:
Ноторно
известно е, че нормата на чл. 9, ал. 2 от НК визира две възможни хипотези, при
което извършеното, макар и формално да осъществява признаците на предвидено в
закона престъпление не е престъпно. Основанието за това е, че деянието или
въобще не е общественоопасно, поради своята малозначителност или неговата
обществена опасност е явно незначителна.
Вярно е, че се касае за деяние, свързано с държането
на малко количество наркотични вещества на ниска стойност – общо 27.50 лева. Количеството
и стойността на наркотичното вещество обаче не са определящи, за да се прецени,
че следва да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, а следва да се
обсъди в случая сериозността на стореното, обществените отношения и интереси,
които засягат и въпросите, свързани с превенцията. Следва да се има предвид, че
обектът на престъпно посегателство са обществените отношения, свързани с опазването
на здравето. Широкото разпространение на този вид престъпление в обществото ни
и то най-вече в средите на учащите се и млади хора, както и пагубните последици
за здравето им, прави този вид престъпление такова, с висока степен на
обществена опасност. Безспорно е, че престъпленията с наркотични вещества
/най-общо казано/ са с висока степен на обществена опасност. Не може да се
говори за малозначителност или за явна незначителност на обществената опасност
на деянието, при условие че се касае за деяние по чл. 354а от НК и то
осъществено от млад човек. Последиците са тежки и дори обвиняемият е жертва на
разпространителите на наркотични вещества.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината – пряк умисъл, тъй
като обвиняемият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Причина за извършване на деянието е ниската правна култура на
обвиняемия.
Като
отегчаващи вината обстоятелства, съдът прецени факта, че е осъществено деяние,
придобило изключително широко разпространение в обществото ни.
Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът приема фактите, касаещи личността на
дееца – чисто съдебно минало, добри характеристични данни по местоживеене и
липсата на образувани други наказателни производства.
В санкцията на правната
норма на чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НК, законодателят е предвидил
наказание глоба до хиляда лева. П.А.П. е с чисто съдебно минало, не е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава осма, Раздел ІV от
Общата част на НК. В пряк и непосредствен резултат от инкриминираното деяние не
са настъпили имуществени вреди.
С оглед наличието на
материалноправните предпоставки, визирани в чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът намери,
че следва да освободи П.А.П. от наказателна
отговорност, като му бъде наложено административно наказание глоба в минимален
размер, което би изпълнило целите на административнонаказателната репресия,
визирани в чл.12 от ЗАНН, вземайки предвид факта, че обществената опасност на
самия извършител са невисоки – спрямо него няма образувани други досъдебни
производства, същият е с добри характеристични данни по местоживеене. Тия
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че поправяне и превъзпитание на
нарушителя би се постигнало ефикасно и с налагането на административно
наказание глоба в размер на 1000 лв. От друга страна този размер на наказанието
е съобразен и с ограничаващата разпоредба на чл. 78а, ал. 5 от НК, съгласно
която когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и
друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава
размера на тази глоба.
На основание чл. 189,
ал. 3 от НПК и с оглед признаването на обвиняемия П.А.П. за виновен, съдът го осъди да заплати по сметка
на ОД на МВР – гр. Добрич сторените по делото разноски в размер на 78.61 лева.
На основание чл. 354а,
ал. 6 от НК, с решението съдът постанови предметът на престъплението:
наркотично вещество – метамфетамин, предадено на съхранение в
Централно митническо управление, отдел „НОП” с протокол № * г., да се отнеме в
полза на държавата, като след влизане в сила на решението наркотичното вещество
да се унищожи.
С решението, съдът
постанови веществените доказателства по делото – опаковки от изследваното
наркотично вещество след влизане в сила на решението да се унищожат, а препис
от решението, след влизането му в сила, ведно с копие от протокол № * г., да се изпрати на
Агенция “Митници” – София, ЦМУ, отдел „НОП”, с оглед унищожаване на
наркотичното вещество.
Така мотивиран, съдът постанови решението си!
Съдия:
02.02.2021 г. /Галя
Митева/