Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. С., 11.08.2011 год
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-4 състав, в заседание при закрити врати двадесет и четвърти септември две хиляди и десета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
Членове:
..........................................
..........................................
при секретаря В.Х., като разгледа докладваното от съдията търговско дело
N 1311 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по чл.625 и сл. от ТЗ.
Молителят, „С.” АД, твърди, че ответникът „Ц.Г.П.” ЕООД, гр. С., е неплатежоспособен, тъй
като не е в състояние да изпълни изискуеми парични задължения по договори за
заем. Въз основа на изложеното иска да бъде постановено решение по чл.630 ал.1
от ТЗ на основание чл.607а ал.1 вр. 608 от ТЗ. Иска се с решението по чл.630
ал.1 от ТЗ съдът да наложи запор и възбрана върху имущество на ответника, като се търси и присъждане на направените по делото разноски.
Присъединеният
кредитор, "П.Л.Б." ЕАД, твърди, че има изискуеми парични вземания към „А.И." ООД, произтичащи от договори за лизинг, в размер общо на 466 292.87 евро.
Присъединеният кредитор, „У.Б.” АД извежда качеството си на такъв от
вземания по банков кредит.
Присъединения кредитор, А.М., основава вземанията си на 12 броя записи на
заповед.
Ответникът, призован при условията на чл.619 ал.1 изр.2 от ТЗ, не депозира
отговор на молбата по чл.625 от ТЗ, не взема становище по същата и не прави
доказателствени искания.
Съдът, като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно
изискванията на чл.235 от ГПК, приема за установена следната фактическа
обстановка:
От приетите по
делото заключения на ССЕ и събраните по делото писмени доказателства се
установява следното:
Между молителя и ответника са подписани два
договора за заем – на 27.08.2008г. за сумата от 150 00 евро и на 02.02.2009г.-
за сумата от 25 000, лева, които следва да се приведат по банков път.
"П.Л.Б." ЕАД е сключило с „А.И." ООД Договор
за финансов Л.№ ******* от
25.08.2006 г., допълнен с Анекс № 1 от 25.08.2006 г., Анекс № 2 от 25.08.2006
г., Анекс № 3 от 25.08.2006 г., Анекс № 4 от 25.08.2006 г., изменени със
Споразумение от 12.06.2009 г.; Договор
за финансов Л.№ 516/2006 от 26.08.2006 г., допълнен с Анекс № 1 от
26.08.2006 г., Анекс № 2 от 26.08.2006 г. и Анекс № 3 от 30.08.2006 г.,
изменени със Споразумение от 12.06.2009 г.; Договор за финансов лизинг № *******от 15.01.2007 г., изменен със Споразумение от
12.06.2009 г.; Договор за финансов
лизинг № ****** от 13.02.2007 г. и Договор
за финансов лизинг № ******* от
13.02.007 г., изменени със Споразумение от 12.06.2009 г.; Договор за финансов лизинг № ******* от 16.01.2007 г., изменен с Анекс № 1 към него от
02.04.2009 г. , Договор за финансов
лизинг № ******** от 23.03.2007 г., изменен с Анекс № 1 към него от
02.04.2009 г., изменени със Споразумение от 12.06.2009 г.; Договор за финансов лизинг № ******* от 26.02.2007 г. и Договор за финансов лизинг № ******* от 08.05.2008 г., изменен с Анекс № 1 от 12.05.2008
г., и Анекс № 1 от 02.04.2009 г., изменени със Споразумение от 12.06.2009 г.
Съгласно сключените договори за л. "П.ЛИЗИНГ
Б." ЕАД, в качеството си на лизингодател, е предоставило за
ползване на „А.И." ООД, в
качеството на лизингополучател, движими вещи, включително и превозни
средства, и недвижим имот, срещу задължението на лизингополучателя да заплаща
лизингови вноски в размерите и на падежите, уговорени в погасителните планове
към договорите за лизинг и анексите към тях.
Към 01.04.2010г. "А.И." ООД дължи на „П.л.Б.” ЕАД просрочени
главници и лихви по договори за лизинг в размер общо на 502 340,09 лева.
Лизинговият период е срокът на договора посочен в същия и в приложения към него
погасителен план. След 30.03.2009г. няма постъпили плащания по нито един договор.
Размерът на задълженията към „У.Б.” АД е равно на. главница 300 000,00 евро, дължими лихви по договора за кредит 41 937,41 евро до 04.05.2010г.,съдебни
разноски 66,00 лева. Общо дължимо салдо към 01.03.2010г.- от 341971,16 евро. Задължението
е възникнало на 12.07.2006г. със сключването на договор за кредит. Размерът на
усвоената сума е 1 500 000,00 евро. Срокът на погасяване на задължението е
предоговарян многократно. Първоначалният краен срок е 12.04.2008г., като за
главницата са уговорени десет равни месечни погасителни вноски, считано от
12.07.2007г. Съгласно последното споразумение между банката и длъжника, анекс
№5 от 19.06.2009г./, крайният срок е променен на 22.05.2010г., а за остатъкът
от главницата към тази дата в размер на 300 000 лева са уговорени 6 равни
месечни вноски, считано от 22.12.2009г. С покана-уведомление за доброволно
изпълнение, връчена от нотариус на 15.10.2009г., целият непогасен остатък по
кредита към тази дата е превърнат в предсрочно изискуем, поради натрупано
просрочие на вноски за лихви.
Л.Г.С., ЕГН ***********, е внесла 14 000 евро - първоначална вноска
по сключения между нея и ответника на 25.06.2007г. предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот и извършване на строително-монтажни работи.
А.И.А., ЕГН: **********, и Р.Г.А., ЕГН: **********, са внесли 33 44,70
лева (17 100 евро) - първоначална вноска по сключения между тях и ответника
на 15.09.07г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и
извършване на строително-монтажни работи.
С.Н.Б., ЕГН: **********, и И.Г.Б. с ЕГН **********, са внесли 28 750,70
лева (14 700 евро) - първоначална вноска по сключен между тях и ответника
на 27.08.2007г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и
извършване на строително-монтажни работи.
Показателите на обща, бърза и незабавна ликвидност за 2009г. са 0.89, а за
абсолютна ликвидност- 0.18. Съгласно показателите за ефективност, приходите се
постигат с 104% разходи, което води до загуби за дружеството. Коефициентът на
финансова автономност е -0.41. Видно от коефициента на задлъжнялост,
зависимостта на ответника от външни източници е голяма – 241%. Кофициентът на
събираемост на вземанията от клиенти / съотношение на вземания от клиенти и
нетните приходи от продажбата/, сочи, че на предприятието му са необходими
48 071 дни , за да събере вземанията си от клиенти.
При така изложената
фактическа обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора:
При преценката дали
длъжникът е в състояние на неплатежоспособност, съдът изхожда от следното:
Неплатежоспособността
е правна категория, като легално определение за нея е дадено в чл.608 ал. 1 от ТЗ. Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по
търговска сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с
търговската дейност, а от 13.05.06г.- и частни държавни вземания. Презумпцията
на чл.608 ал.2 от ТЗ служи за разпределение на доказателствената тежест при
доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца, поради което под
„спиране на плащанията” по см. на чл.608 ал.2 от ТЗ на база на легалното определение на понятието
неплатежоспособност, следва да се разбира не спиране на плащанията на
задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са от
изчерпателно изброените в ал.1 на чл.608 от ТЗ.
Спиране на плащанията на друг вид вземания е ирелевантно за състоянието
на неплатежоспособност, защото съгласно
ал.1 на чл.608 от ТЗ, състоянието на длъжника да ги изпълни е без значение за
правно дефинираното състояние на неплатежоспособност. В настоящия случай, ответникът
е спрял плащанията по търговска сделка с молителя, поради което на основание
чл.608 ал.2 от ТЗ, съдът приема, че е налице състояние на неплатежоспособност
по отношение на длъжника.
В тежест на
ответника е да обори презумпцията на чл.608 ал.2 от ТЗ, като това може да стане
на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието на
длъжника, от който да се изведе способността на ответника да погасява
задълженията си. При този анализ се използват различни икономически и финансови
показатели, като при трактовката на въпроса каква информация ни дава всеки един
от тях, съдът изхожда от следното:
Краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи,
които се използват за повече от един отчетен период /1 год./, участват
еднократно в производствения процес и променят натурално - веществената си
форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника
за погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения на
едно нормално развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели при
преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с
възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност,
които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена
част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални запаси
/материали, стоки и готова продукция/, краткосрочни вземания /с падеж до 1 год/,
краткосрочни финансови средства /акции, облигации и др. подобни, закупени със
спекулативна цел - т.е. за препродажба/ и налични парични средства, като групите
освен по вида се различават и по ликвидността на активите в тях. От
икономическа гледна точка ликвидността представлява възможността един актив да
се продаде веднага и то на справедлива пазарна цена или с малко отклонение от
нея. Ето защо, най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като
предприятието може незабавно да ги трансформира в друг вид актив, закупувайки
го. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при
преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри
коефициента на ликвидност: на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност.
Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне /съотнасяне/ към краткосрочни
задължение /текущи задължения/ на определена част или на всички краткосрочните
активи, диференцирани според тяхната ликвидност. Така при коефициента на обща
ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткосрочни активи към
краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите коефициенти на
ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи
краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Разликата между
коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в
това, че от краткотрайните активи /в числителя на дробта/ се изключват
материалните запаси. При коефициента за незабавна ликвидност се игнорират и
краткосрочните вземания. Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като
съотношение само на наличните паричните средства към текущите задължения, но
тъй като при едно действащо предприятие показателят за наличните парични
средства е най-динамичен / както беше посочено те са най-ликвидни и могат да се променят не само
всеки ден, а дори няколко пъти на ден/ и при осъществяване на дейността си едно
стабилно предприятие е нормално да разчита на целия оборотен капитал, а не само
на паричните средства като част от него, то този коефициент, ведно с
коефициентите на бърза и незабавна ликвидност, следва да се приеме за помощен
спрямо коефициента за обща ликвидност, показващ възможността на предприятието
да посрещне плащанията си чрез целия оборотен капитал т.е включително с
материалните запаси, краткосрочните си вземания и краткосрочни финансови активи,
които при реализирането им, която се осъществява при стопанските операции, се
трансформират в парични средства.
Следва да се отбележи, че делението на краткотрайните активи на 4-ри вида според тяхната ликвидност не следва да се
абсолютизира, тъй като с оглед слабата развитост у нас на финансовия пазар
спрямо стоковия пазар, не може да се приеме, че корпоративните ценни книжа имат
по-голяма ликвидност от материалните запаси /такава може да се признае
единствено на ДЦК/.
На следващо място, помощните коефициенти на ликвидност /на бърза,
незабавна и абсолютна/ зависят в голяма
степен от вътрешната структура на краткотрайните активи т.е. от това колко са
материалните запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и
паричните средства като % от общия размер на краткотрайните активи, което път
от своя страна зависи от конкретната основна дейност, която осъществява
предприятието. Ниският коефициент на
бърза, незабавна или абсолютна ликвидност
се дължи на малкото тегло на краткосрочните вземания, съответно
краткотрайните финансови активи и паричните средства в общия размер на
краткотрайните активи и сочи за по-голям дял в тях на материалните запаси /материали,
стоки, готова продукция/, порази което ниският коефициент на бърза, незабавна
или обща ликвидност сам по себе си не сочи на лошо икономическо състояние на
предприятието. В настоящия случай длъжникът не притежава краткосрочни финансови
средства /краткосрочни инвестиции/, поради което коефициентите му на незабавна
и абсолютна ликвидност са изравнени.
На база на
гореизложеното, съдът приема, че водещ показател за установяване на състоянието
на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ
съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения.
За норматив при
коефициента за обща ликвидност се приема
коефициент „1-ца”, тъй като при него предприятието има толкова
краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни задължения, поради което
то може да поема плащанията по тях. Ето защо, въз основа на коефициента на обща
ликвидност, съдът приема, че не се оборва презюмпцията на чл.608 ал.2 от ГПК,
тъй като коефициентът на същата е 0.89.Това съчетано с останалите показатели за
задлъжнялост, финансова автономност, събираемост, сочи, че предприятието не
може да поеме плащанията си.
Присъединените
кредитори П.Л. Б." ЕАД и У.Б.” АД имат изискуеми парични вземания към ответника по търговски сделки / чл.286 ал.2
вр. чл.1 ал.1 от ТЗ/- за лизинг и банков кредит.
С оглед на
гореизложеното, настоящата инстанция приема, че в полза на посочените
присъединени кредитори срещу ответника съществуват изискуеми парични задължения
по търговски сделки и същите се явява активно легитимиран
по молбата за откриване на производство по несъстоятелност.
С оглед горното,
безпредметно е обсъждането на вземанията на молителя и другия присъединен
кредитор, като установяването на вземанията им е от значение за една последваща
фазата на производството – на предявяване и приемане на вземанията им.
Пред вид
осъществяването на състава на чл.630 ал.1 от ТЗ и липса на пречки по чл.631 от ТЗ, молбата по чл.625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на
основание неплатежоспособност следва да бъде уважена.
Съдът приема за
начална дата на неплатежоспособност – 31.12.2009г., към който момент са
базовите данни за изчисляване на коефициентите на ликвидност за 2009г., които
са много под изискуемите.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „А.И." ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление гр. С. ****,
р-н „К.С.", кв. „Б.Б.", ул. „Н." ** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА
ДАТА на неплатежоспособността- 31.12.2009г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по
отношение на „А.И." ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление гр. С. ****,
р-н „К.С.", кв. „Б.Б.", ул. „Н." **.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на „А.И." ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление гр. С. ****, р-н „К.С.",
кв. „Б.Б.", ул. „Н." **, Р.П.Т., ЕГН **********,*** при месечно възнаграждение в размер на 700 лева,
като определя срок за встъпване- 3- ри дни от съобщението.
СВИКВА
Първо събрание на кредиторите на „А.И."
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С. ****, р-н „К.С.", кв. „Б.Б.", ул. „Н." **, на 30.09.2011г. от
13.30 часа в Съдебната палата, гр. С., бул. “В. №., СГС., ТО, 2 състав, със
законоустановения за първото събрание на кредиторите дневен ред.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър,воден от Агенцията по
вписванията, и може да се обжалва в 7-мо дневен срок от вписването му в
търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
Препис
от решението да се изплати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване в търговския регистър, на основание чл.622 от ТЗ.
Препис
от решението да се връчи на временния синдик.
ГРАДСКИ СЪДИЯ: