Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 01.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на десети
септември през две хиляди и двадесета година в състав :
Районен съдия : Милена Томова
При секретаря : Анета Х.
като разгледа докладваното от съдия Томова
гражданско дело № 1959 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе
предвид следното :
Обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.3, във
вр. с чл.225 ал.1 от КТ и предявени при условия на евентуалност искове с правно
основание чл.220, ал.1 от КТ, чл.222, ал.1 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ.
В Плевенският районен съд е постъпила
искова молба от А.Т.Б., ЕГН **********, с
административен адрес: ***№ 3, чрез адвокат К.Д. ***
против ***,
представлявано от ***, със седалище и адрес на управление ***. Ищцата
твърди, че е работила при ответника по трудово правоотношение до 08.04.2020г.,
когато правоотношението било прекратено със Заповед №190 от същата дата.
Навеждат се доводи за незаконосъобразност на атакуваната заповед – не била
мотивирана; не било налице соченото в заповедта основание – намаляване обема на
работа, не бил извършен подбор. Отправя се искане за постановяване на решение,
с което да се признае уволнението на ищцата за незаконосъобразно; да се възстанови
на работа на длъжността, заемана преди уволнението и да бъде осъден ответника
да заплати на ищцата обезщетение за оставането й без работа за шест месеца в
размер на 4 800лв. При условия на евентуалност, в случай, че бъдат
отхвърлени горните искове, се претендира да бъде осъден ответника да заплати на
ищцата следните суми: сумата от 2 400лв., представляваща обезщетение по
чл.220, ал.1 от КТ за неспазен срок на
предизвестие за прекратяване на трудовия договор; сумата от 800лв.,
представляваща обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ за оставане на ищцата без
работа за един месец при уволнение поради намаляване обема на работа и сумата
от 254,54лв., представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван
платен годишен отпуск от 7 работни дни за 2020г.
Ответникът е депозирал писмен отговор в
срока по чл.131 от ГПК, с който ангажира становище за неоснователност на
исковите претенции. Твърди, че било налице соченото основание за уволнение,
както и бил извършен законосъобразно подбор. Твърди се, че на ищцата било
изплатено обезщетение за неспазен срок на предизвестие, както и че същата няма
неизползван платен годишен отпуск за 2020г., и не била представяла пред
работодателя доказателства за оставането си без работа за един месец след
уволнението.
С молба от 03.07.2020г. ищцата е
уточнила, че периода, за който претендира обезщетение за оставане без работа по
чл.225, ал.1 от КТ обхваща времето от 09.04.2020г. до 09.11.2020г.
В о.с.з. на 10.09.2020г. е допуснато
изменение на цената на оценяемите искови претенции, като иска по чл.344, ал.1,
т.3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ се счита предявен за сумата от
3 703,92лв., иска по чл.220, ал.1 от КТ – за сумата от 624,64лв. и иска по
чл.222, ал.1 от КТ – за сумата от 617,32лв.
Съдът след като се съобрази със становищата
на страните, събра необходимите писмени и гласни доказателства за изясняване на
делото от фактическа страна, прецени ги по реда на чл.235 от ГПК и прие за
установено следното :
Не се спори между страните, че ищцата
А.Б. е работила при ответника „Е.Д.“ ЕООД, заемайки длъжност ***, като това се
установява и от приложения Трудов договор №39/16.03.2017г. и лично трудово
досие на служителката. Безспорно е също така, че трудовото правоотношение между
тях е било прекратено със заповед №190
от 08.04.2020г., поради намаляване обема на работа.
По иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
Във връзка с тази искова претенция, спорни по
делото са въпросите: законосъобразна ли е издадената заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение и по-конкретно мотивирана ли е, както и налице ли е
основанието, на което работодателят е предприел прекратяване на
правоотношението.
Установява се от приложената Заповед №190/08.04.2020г., че в нея е отразено словом като основание за прекратяване на трудовия договор „намаляване обема на работа“. Като правно основание е посочен чл.328, ал.3 от КТ.
От приложения препис на Заповед №186 от 01.04.2020г., издадена от управителя на „Е.Д.“ ЕООД се установява, че със същата е било решено от работодателя да се оптимизират търговските обекти на дружеството, чрез намаляване на техния обем, като се преустанови работата на търговските обекти в градовете ***. Наредено е също така, считано от 01.04.2020г. да се въведе непълно работно време от 4 часа за работниците и служителите до изтичане срока на въведеното извънредно положение. Разпоредено е също така прекратяване при условията на чл.328, ал.1, т.3 от КТ на трудовите правоотношения с работниците и служителите, които не могат да бъдат ангажирани в производствения процес поради намаляване на обема на работа. Възложено е със същата заповед на Д.Х.Я., заемаща длъжност „отчетник“ в срок до 03.04.2020г. да извърши подбор въз основа на който да излезе с предложение кое лице от заемащите длъжност ***в магазини на дружеството в ***да бъде освободено, изхождайки от следните критерии: професионална квалификация, ниво на изпълнение на възложената работа.
Работодателят е изложил като мотиви за вземане на решенията си, обективирани в заповедта, въведените противоепидемични мерки на територията на страната. Посочено е, че „Е.Д.“ ЕООД е дружество, чиято основна производствена дейност е свързана с продажбата на стоки по заявки на клиента, както и на продажба на налични продукти, като към момента на издаване на заповедта клиентите на дружеството били спрели възлагането на поръчки. Посочено е още наличие на тенденция за намаляване обема на поръчки и продажби в търговските обекти на дружеството, довела до намаляване обема на реализираните постъпления без възможност за прогнозиране на периода, през който ще продължи намаляване на обема на работа.
Видно е от приложения препис на Щатна ведомост към 01.04.2020г., че щатните бройки за продавач-консултант и продавач-инт.търговия с място на работа в ***са били шест на брой към сочената дата.
От представения препис на Докладна записка от Д.Х.Я. е видно, че в изпълнение на разпореденото със Заповед №186/01.04.2020г., служителката е извършила сравнение между работещите в дружеството на длъжности „продавач-консултант“ и „продавач, интернет търговия“ с работно място в обекти в гр.Плевен, чиито имена са посочени и съответни на посочените в щатното разписание. Според отразеното в докладната записка, оценката е била извършена по зададените от работодателя критерии – „професионална квалификация“ и ниво на изпълнение на възложената работа. Видно е, че по критерия „професионална квалификация“ е било съобразявано нивото на образование – средно и висше. По критерия „изпълнение на възложената работа“ е било съобразявано по отношение на всички лица, включени в подбора - старанието при изпълнение на служебните задължения, подхода към клиентите, поддържана хигиена на работното място, участие в процесите на приемане и издаване на стоката, изпълнение на задължения по отчетността. Видно е от отразеното в докладната записка, че за ищцата А.Б. е било прието при оценката по посочените критерии, че не влагала старание при изпълнение на служебните си задължения и нямала добър подход с клиентите на магазина, имало констатирани случаи, в които спи на работното място в работно време, не участвала в почистването на работното място и не вземала участие в процесите на приемане и издаване на стоката, имала пропуски в отчетността си. Подобна оценка е била дадена и на още една участваща в подбора служителка - ***. По отношение на участващите в подбора служители ***било прието, че проявявали старание при изпълнение на възложената работа, поддържали добро или високо ниво на хигиена на работното място, вземали участие при приемане на стоката и нейното издаване, както и проявявали старание в отчетността. В резултат на извършеното сравнение, изготвилата доклада Д.Я. посочила като справящи се в най-ниска степен по поставените от работодателя критерии служителите А.Б. и ***.
В о.с.з. на 22.07.2020г. е проведен разпит на свидетелката Д.Х.Я., сочена от ответника. Същата излага в показанията си, че работи в ответното дружество като отчетник от около две години и при изпълнение на тази длъжност била запозната с работата на продавач-консултантите. Излага също, че работата в дружеството намаляла, особено след обявяване на извънредното положение и епидемиологичната обстановка в страната. Това довело до затваряне на магазини, като тенденцията за намаляване на работата продължавала и към м.септември 2020г. все още имало затворени магазини. Св.Я. сочи, че след началото на пандемията й било възложено от работодателя да изготви оценка на служителите от персонала за подбор, като в изпълнение на задачата разгледала досиетата, но се основавала и на своите лични впечатления. Сочи, че преценката била извършена по отношение на шест служителя, като за двама от тях било предложено прекратяване на трудовите правоотношения, сред които ищцата А.Б.. Твърди, че ищцата най-слабо се справяла със служебните си задължения, трудно комуникирала с клиенти и с колеги, не спазвала срокове и имало оплаквания от клиенти. Това затруднявало работата, създавало неприятности за дружеството, поради жалби на клиенти се търпели санкции. Св.Я. твърди още, че ищцата не участвала в почистването на работното място, където се продавали мебели и трябвало да се забърсва прахта. Твърди, че неведнъж били заварвали ищцата да спи на работното си място. Свидетелката сочи също, че в магазините нямало управители, а само продавач-консултант. Пояснява, че нейното работно място било в администрацията, но посещавала често магазините, за да оказва помощ в отчетността, като посещенията понякога били и ежедневни. Излага, че поръчките от клиенти се подавали до нея, чрез продавач-консултантите. Последните трябвало да са знаят кой продукт е наличен в склад на магазина и срока за доставка. Когато служителят не проверявал необходимата информация поставял по-малък срок за изпълнение в клиентската поръчка и при закъснение следвали жалби и санкции. Продавач-консултантите било необходимо и да изчисляват цената на продукти, различни от стандартните и при грешка в изчисленията се посочвала грешна цена в клиентската поръчка, което създавало проблеми. Св.Я. твърди, че ищцата била допускала такива грешки. Твърди също, че имало случай, при който ищцата не била придвижила до счетоводството постъпила рекламация от клиент и съответно тя не била заведена в регистъра, като последвала жалба до Комисия за защита на потребителите и последваща проверка.
Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка, т.к. в тях се излагат лични възприятия и не са налице основания за съмнение в тяхната достоверност. Фактът, че св. Я. работи при ответното дружество сам по себе си не може да породи такова съмнение, т.к. релевантните за спора факти е нормално да са били възприети от служители на дружеството и съответно могат да се възпроизведат от тях.
Представените Заповед на управителя на ответното дружество №187/06.04.2020г., Протокол за ревизия на стоки от 07.04.2020г. и доклад от св.Д.Я. са съставени след прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата и не установяват факти, които да са релевантни за настоящия спор.
При установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Следва да се посочи на първо място, че атакуваната
заповед е достатъчно мотивирана, поради което не са налице основания за
отмяната й на процесуално основание. Посочено е словом основанието за
прекратяване на трудовия договор с ищцата и е достатъчно ясно защо е предприето,
макар и правната квалификация да не е достатъчно прецизна – цитираната е
нормата на чл.328, ал.3 от КТ при съответна на описаните обстоятелства чл.328,
ал.1, т.3 от КТ.
С разпоредбата на чл.328, ал.1, т.3 от КТ е предвидена възможност за работодателя да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника в случай, че е налице намаляване обема на работа. По естеството си намаляването обема на работата представлява намаляване на производствената програма, на количеството на продукцията, обема на стокооборота, на обема на услугите. Това състояние трябва обективно, фактически да съществува. Не е необходимо то да се отнася към дейността на предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез дадена трудова функция.
Както е възприето в съдебната практика (Решение № 21 от 1.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5101/2008 г., I г. о., ГК) намаляването на обема на работа е въпрос на преценка на работодателя, тъй като се касае за фактическо състояние, обусловено от конкретни причини, което не е необходимо да се установява с изрично приети решения от работодателя. Приема се, че работодателят е този, който преценява дали да намали броя на работниците тогава, когато има намаляване обема на работа.
Установи се в настоящото производство от обсъдената Заповед №186 от 01.04.2020г., издадена от управителя на „Е.Д.“ ЕООД, че в случая работодателя е констатирал намаляване обема на работа, като следствие въведените противоепидемични мерки на територията на страната и с оглед спецификата на производствената дейност на дружеството, свързана основно с продажба на стоки. С оглед на това, съдът приема, че е налице соченото от работодателя в атакуваната заповед основание за прекратяване на трудовия договор с ищцата.
Съдът счита, че от обсъдените Докладна записка от Д.Х.Я. и гласни доказателства, събрани чрез разпита на св.Я., се установи законосъобразно извършен от работодателя подбор между служителите, заемащи длъжност продавач-консултант с място на работа в гр.Плевен, в това число и интернет-търговия. Установиха се зададени от работодателя обективни критерии, имащи отношение към качеството на работа по които да се извърши оценка на изпълняване на трудовите функции от служителите, между които е следвало да се извърши подбора, както и се установи от гласните доказателства съществуването на фактите, съобразявани при оценъчната дейност, на която се е основал подбора.
Не подлежи на съдебен контрол оценката на работодателя кой от оценяваните служители или работници изпълнява трудовите си задължения по-добре. Достатъчно е работодателят, без да злоупотребява, да е преценил, че оставащите на работа работници или служители работят по-добре от тези, които е решено да бъдат уволнени (в този смисъл Решение № 271 от 30.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1856/2010 г., IV г. о., ГК).
Не са налице никакви основания да се приеме в случая
злоупотреба с права на работодателя при преценката му за извършения подбор.
Макар и декларативно в исковата молба да се твърди злоупотреба с право, не се
сочат конкретни обстоятелства, на които се основава твърдението. Както е прието
в Решение № 70 от 27.07.2020
г. на ВКС по гр. д. № 2550/2019 г., III г. о., ГК, злоупотребата с права от работодателя
е особен случай на незаконност на уволнението. За оборването презумпцията за
добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ
на работодателя е необходимо не само навеждане на едно или няколко
обстоятелства, но и доказването им от позоваващия се на тях. Тази презумпция може да бъде
оборена, когато се установи, че работодателят преднамерено използва правата си не в смисъла и
насоката, определени в закона. Според задължителната практика на ВКС
злоупотребата с права е проява на правен субект - физическо или юридическо
лице, реализирана чрез правни или физически действия, в противоречие със
закона, при наличието на вина във формата на умисъл и при осъществяване на
конкретен резултат - вреда. Доказването на обстоятелствата в тази насока е в
тежест на работника/служителя, като в случая нито се твърдят такива
обстоятелства, нито се проведе доказване, оборващо презумпцията за
добросъвестност по чл.
8, ал. 2 от КТ.
По изложените съображения, съдът счита, че процесната заповед, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата се явява законосъобразна, а предявената искова претенция за отменяването й следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
По иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
Основателността на този конститутивен иск се обуславя от уважаването на иска за признаване на уволнението за незаконно и отмяна на заповедта за уволнение. Предвид на това, че главният иск е неоснователен и недоказан, то такъв се явява и акцесорния иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ и също следва да се отхвърли.
По
иска по чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225 ал.1 от КТ.
Искът за заплащане на обезщетение за времето, през което ищеца е останал без работа се обуславя от уважаването на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, поради което съдът намира, че и този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По иска с правно основание чл.220 ал.1
от КТ.
С разпоредбата на чл.220 ал.1 от КТ е предвидена възможност страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, да го прекрати и преди да изтече срока на предизвестието.
От представения препис на Заповед №190/08.04.2020г. се установи, че трудовия договор между страните е бил прекратен на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ, поради намаляване обема на работа. При наличие основанията на тази законова разпоредба, работодателя може да прекрати трудовото правоотношение като отправи писмено предизвестие до работника. Видно е от заповедта, че, трудовото правоотношение между страните е било прекратено от работодателя без предизвестие, поради което той дължи на ищцата обезщетение за неспазения срок на предизвестие.
Установява се от приложения препис на сключения между страните трудов договор, че са уредили 60 дневен срок на предизвестие за прекратяването му, поради което обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ е за срока на уговореното предизвестие.
Установи се от заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, че размерът на дължимото на ищцата обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ се изчислява на 1 234,64лв., като работодателя е изплатил сума в размер на 610лв. и останала неплатена част в размер на 624,64лв.
Предвид изложеното, съдът намира разгледаната претенция по чл.220, ал.1 от КТ за изцяло основателна и доказана и следва да бъде уважена като такава.
По иска с правно основание чл.222 ал.1 от КТ.
Както се прие по-горе, трудовото правоотношение между страните е било прекратено на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ, поради намаляване обема на работа. При уволнение на посоченото основание, работодателят дължи обезщетение на работника или служителя, съгласно разпоредбата на чл.222 ал.1 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което лицето е останало без работа, но не за повече от 1 месец.
От извършената в о.с.з. на 22.07.2020г. констатация от оригинала на трудовата книжка на ищцата се установи, че след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника служителката не е работила при друг работодател по трудово правоотношение.
От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установи, че размерът на обезщетението по чл.222, ал.1 от КТ се изчислява на 617,32лв., както и че при работодателя не е заведена постъпила декларация от служителката за оставане без работа за релевантния за обезщетението период от време.
Видно е от представената от ищцата декларация и съставена разписка от доставчик, извършващ куриерски услуги, че ответника е отказал получаване на пратка, изходяща от ищцата.
При горните установени факти, съдът намира, че и тази претенция е изцяло основателна и доказана и следва да бъде уважена като такава. Установиха се предпоставките за дължимост на обезщетението и е ирелевантно в случая дали работодателят е бил уведомен преди завеждане на исковата молба от уволнената служителка за оставането й без работа. Това би имало значение само в случай, че след връчване на исковата молба е извършено плащане на обезщетението, каквото в случая не е сторено.
По
иска с правно основание чл.224 ал.1 от КТ.
При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск съгласно разпоредбата на чл.224 ал.1 от КТ.
От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установи, че ищцата е използвала изцяло полагащия й се платен годишен отпуск за периода на съществуване на трудовото правоотношение с ответника.
При така установеното, съдът намира, че претенцията за сумата от 254,54лв., основана на чл.224, ал.1 от КТ, се явява изцяло неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли като такава.
По въпроса за разноските: Всяка от страните е претендирала разноски.
Ищцата е направила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 510лв., видно от приложения договор за правна защита и съдействие. Ответникът също е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 610лв., които са заплатени, според отразеното в приложения договор за правна защита и съдействие.
Страните не са разграничили в сключените договори за отделните искове каква част от уговореното възнаграждение се отнася. Съдът приема условно разделяне на възнаграждението на две части – половината, относима към неоценяемите искове и другата половина към оценяемите. При това, с оглед изхода на спора по неоценяемите искове, ответника дължи на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 305лв. С оглед изхода на спора по оценяемите искове и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника дължи на ищцата разноски съразмерно уважената им част в размер на 61,20лв. (при приетото, че половината от платеното възнаграждение е относимо към оценяемите искове и при обща цена на същите 5 200лв. и цена на уважената част 1 241,96лв.). На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата дължи на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 231,80лв., с оглед отхвърлената част от оценяемите искове.
С оглед изхода на процеса и на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответника следва да заплати по сметка на ПлРС държавна такса в размер на 100лв. за уважените оценяеми искове (по 50лв. за всеки от тях), както и разноски за вещо лице в размер на 28,80 лв., съразмерно уважената част от оценяемите искове.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Т.Б. с ЕГН ********** против Е.Д.“ЕООД с ЕИК ***, искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ за
признаване за незаконно и отменяване на уволнението на ищцата извършено със
заповед № 190/08.04.2020г., за възстановяване на работа на длъжността “продавач-консултант”
и за присъждане на сумата от 3 703,92лв., представляваща обезщетение по
чл.225 ал.1 и ал.2 от КТ, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „Е.Д.“ЕООД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на А.Т.Б., ЕГН **********, с адрес: ***№ 3, следните суми:
- сумата от 624,64лв.,
представляваща неизплатено обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазен срок
на предизвестие и
- сумата от 617,32 лв.,
представляваща неизплатено обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ за оставане на
ищцата без работа за един месец след уволнението.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от
А.Т.Б. с ЕГН ********** против „Е.Д.“ЕООД с ЕИК ***ИСК с
правно основание чл.224, ал.1 от КТ за сумата от 254,54лв., представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
Осъжда, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, „Е.Д.“ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на А.Т.Б., ЕГН **********, сумата от 61,20 лв., представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, А.Т.Б. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Е.Д.“ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** сумата от 536,80 лв., представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от исковете.
Осъжда на основание чл.78 ал.6 от ГПК „Е.Д.“ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, , представлявано от *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС държавна такса в размер на 100 лв. и разноски за вещо лице в размер на 28,80 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :