№ 10971
гр. София, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110121360 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от Д. Р. Б., ЕГН **********, адрес:
адрес съдебен адрес: АДРЕС чрез адв. И. А. Н. срещу „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ЕИК, със
седалище и адрес на управление: гАДРЕС, с която се иска да бъде установено по
отношение на ответника, че ищеца не му дължи сумата от 2290,86лв. от които главница
в размер на 1926,54лв. за периода от 01.06.2012г. до 31.01.2014г. със законна лихва в размер
на 364,32лв. за периода 01.08.2012г. до 30.06.2015г., за които суми е издаден изпълнителен
лист от 30.11.2015г. по ч.гр.д. № 41010/2015г. на 35-ти състав на СРС, въз основа на
който е образувано изпълнително дело № 2022***0401878 на ЧСИ М. Б., рег.№ ***
Сочи се, че спрямо ищеца e издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, влязла в
сила, и е издаден изпълнителен лист за посочените суми, въз основа на който е образувано
посоченото изпълнително дело.
Твърди се, че не са извършвани действия от страна на взискателя, прекъсващи
давността за период повече от три години от влизане в сила заповедта за изпълнение, а дори
и да се приеме, че давността е петгодишна, то също е изтекла.
Твърди се, че молбата на ответника за образуване на изпълнително дело не съдържа
конкретно посочено имущество, а единствено искания за справки и проучване и не е годна
да прекъсне давността, както и, че действията на ЧСИ срещу несеквестируемо имущество на
длъжника са незаконосъобразни и не прекъсват давността.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор, с който искът
се оспорва като неоснователен. Сочи се, че в случая е приложима петгодишната давност,
доколкото правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на
последиците на влязло в сила решение. Твърди се, че давността е прекъсната на 19.12.2016
г. с молбата за образуване на изп. дело №2016***0404314 по описа на ЧСИ С. Я., като на
съдебния изпълнител са възложени действия по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. Сочи се, че давността
е прекъсната на 09.10.2019 г., 02.03.2022 г. и 22.03.2022 г. Прави се разграничение между
институтите на погасителната давност и на перемпцията. Цитирана е съдебна практика.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът намери от фактическа страна
1
следното:
Ищецът Д. Р. Б. и „ФИРМА“ ЕАД са били страни по ч.гр.д. №41010/2015 г. на
Софийския районен съд, I Г.О., 35 състав, по което е издадена Заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 16.07.2015 г.
На 30.11.2015г. е издаден изпълнителен лист в полза на „ФИРМА“ ЕАД въз основа на
влязлата в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.07.2015 г. по ч.гр.д.
№41010/2015 г. на Софийския районен съд, I Г.О., 35 състав за сумите: главница в размер на
1926,54лв., лихва в размер на 364,32лв. за периода 01.08.2012г. до 30.06.2015г., 241 лева
разноски по делото.
По молба на взискателя „ФИРМА“ ЕАД от 19.12.2016 г. е образувано изп.дело
2016***0404314 по описа на ЧСИ С. Я.. С молбата е възложено на съдебния изпълнител да
извършва всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ.
С Молба от 09.10.2019 г. с вх. 44041/09.10.2019 г. взискателят „ФИРМА“ ЕАД е
поискал от съдебния изпълнител да се наложи запор върху трудово възнаграждение на
длъжника и да се извърши опис на движими вещи.
С постановление от 06.12.2019 г. изп. дело е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8
ГПК.
С Молба от 02.01.2020 г. „ФИРМА“ ЕАД е изискало от съдебния изпълнител връщане
на изпълнителния лист.
По молба на взискателя „ФИРМА“ ЕАД от 02.03.2022 г. е образувано изп.дело
2022***0401878 по описа на ЧСИ М. Б.. С молбата е възложено на съдебния изпълнител да
извършва всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ.
Със запорно съобщение, с изх. № 18230/22.03.2022г./л. 29 от ИД/, отправено до
„БАНКА“ АД са наложени запор върху върху всички банкови сметки на длъжника открити
в банките.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Съгласно чл.439 ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да оспори
вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили
след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.
Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008г., заповедите за изпълнение се
ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни
основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК
следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение,
когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се
провежда /определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО/.
Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес чрез предявяване на
иска по чл. 439 ГПК се дава право на длъжника да установи, че изпълняемото право е
отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, които
обаче имат правно значение за неговото съществуване. Ето защо не всички
правоизключващи и правопогасяващи факти имат отношение към спорния предмет, а само
тези, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение /определение №
2
214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г., на ВКС, ГК, ІV ГО/.
По изложените съображения в съответствие с императивните изисквания на
процесуалния закон на изследване подлежат само онези факти, които са настъпили след
влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен
лист, по силата на който е образувано изпълнително производство.
В производството по чл. 410 или чл. 417 от ГПК на длъжника се връчва заповед за
изпълнение, срещу която той може да възрази, ако оспорва вземането. Пасивното му
поведение в предвидения срок създава презумпцията, че претендираното вземане е
безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава
изпълнителен лист в полза на заявителя.
Нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Заповедта за изпълнение замества
съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването й от длъжника чрез
възражение по реда на чл.414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в
общия исков процес. По силата на чл.416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок,
какъвто е разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична
правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е
установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че
ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл.414 ГПК преклузивен
срок, заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо,
тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с
правно основание чл.424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени
доказателства /в посочения смисъл – определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. №
2566/2013 г. на ВКС, ГК, IV ГО, постановено по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК/. Извън иска
по чл.424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да
оспорва самото вземане. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори
вземането, може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на
основание чл.423 ГПК. Този режим се различава от регламентирания в ГПК (отм.) във
връзка с издаването на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание,
в който се предвиждаше възможност за предявяване искове – чл.252 ГПК (отм.), чл.254 ГПК
(отм.), чл.255 ГПК (отм.), които не се преклудират със специални срокове. В действащия
ГПК с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се
получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно
съществуването на вземането. С оглед изложеното процесните вземания, произтичащи от
влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, се погасяват с изтичането на 5-годишна
давност.
Въпреки, че на ищеца е указно в тежест да установи началния момент на
погасителната давност, съответно датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение,
такова доказване не е проведено, като от изискания препис от заповедта с отбелязване на
датата на влизането й в сила, липсва такова. За настоящия съдебен състав най-ранната дата,
за която може със сигурност да се приеме, че заповедта е влязла в сила е 30.11.2015г.- датата
на която е издаден изпълнителния лист въз основа на заповедта
Ето защо съдът приема, че в случая заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 41010/2015г.
на Софийския районен съд е влязла в сила на 30.11.2015г. Също така следва да се съобрази,
че страните не спорят относно обстоятелството, че заповедта за изпълнение е влязла в сила в
хипотезата на чл.416, предл.1 ГПК. От този момент е започнала да тече давността по чл.117,
ал.2 ЗЗД, която изтича на 30.10.2020 г.
Към момента на депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело -
2016***0404314 по описа на ЧСИ С. Я.- 19.12.2016 г., давността не е изтекла.
На основание нормата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на
3
действия по принудително изпълнение. Изпълнителното производство е образувано при
действието на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С т. 10 от ТР
№ 2/26.06.2015 г., постановено по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е дадено тълкувание
по отношение на погасителната давност – според касационната инстанция, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /чл. 330, ал.
1, б. „д“ ГПК отм./, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
С подаването на молба за образуване на изпълнително дело, съдържаща искане за
прилагане на определен изпълнителен способ или наличие на възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ,
т.е. редовна молба, давността се счита за прекъсната на основание чл. 116, б. "в" от ЗЗД. В
тази насока са и мотивите към т.10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
съобразно които искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, включително
и при възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи.
Давността е прекъсната с молбата за образуване на изпълнителното дело на
19.12.2016 г. Така след прекъсването на давността тя би изтекла на 19.12.2021 г.
На основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се прекратява ако
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години. В периода след 19.12.2016 г., не са извършвани изпълнителни действия спрямо
ищеца в продължение на 2 години, включени в конкретни изпълнителни способи и няма
данни по изпълнителното дело взискателят да е поискал извършването на такива.
Следователно, изпълнително дело 2016***0404314 по описа на ЧСИ С. Я. е
прекратено на 19.12.2018 г. по отношение на длъжника Д. Б. по силата на закона - на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с изтичането на две години от датата, на която извършено
последното изпълнително действие - в този смисъл т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г.
на ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/2013 г.,
Предприетото спрямо нея след настъпилата перемпция изпълнително действие/ на
09.10.2019 г./, като такова по вече прекратено производство, не е било от естество да
поддържат неговата висящност, нито са от естеството да прекъснат давността, доколкото не
са валидно извършени, а такива по премирало изпълнително дело.
Настоящият съдебен състав не споделя възприето разрешение в Решение
№37/24.02.2021 по дело №1747/2020 на ВКС, ГК, IV г.о., с докладчик съдията Борислав
Белазелков в смисъл, че „след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може
да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от
настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в
ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане
на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да
приложи искания изпълнителен способ.“
Съдът счита, че изпълнителни действия, които са от естество да прекъснат
давността, не биха могли да прекъснат последната, когато се извършват по
изпълнително дело, прекратено по право на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Аргумент в
подкрепа на горното се черпи от разясненията, дадени с ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
/т.10/, според които във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение
съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други
предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на
изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на
които трети лица са придобили права /напр. купувачите от публична продан/, както и
4
редовността на извършените от трети задължени лица плащания. Щом вече предприетите
изпълнителни действия се обезсилват ex lege, на още по силно основание поисканите и
предприетите след перемпцията изпълнителни действия не могат да постигнат
целения правен ефект. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови
акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването
на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Освен от ТР №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, така изразеното виждане се подкрепя и от решение № 42 от
26.02.2016 г., постановено по гр.д. № 1812/2015 г. на ВКС, IV ГО; решение № 10/16.02.2016
г. по гр.д. № 3231/2014 г. на ВКС, III ГО; определение № 290 от 25.04.2018 г. по гр.д. №
3217/2017 г. на ВКС, III ГО/.
Възприетата от настоящия съдебен състав практика не води до смесване на
институтите на перемпцията и погасителната давност, а държи сметка за последиците на
перемпцията по отношение на изпълнителното дело и валидността на извършваните
изпълнителни действия. За пълнота следва да се посочи, че от страна на Председателя на
Висшия адвокатски съвет е отправено предложение изх. № 796/21.07.2021 г. да бъде
допълнен предметът на вече образуваното тълкувателно дело № 2/2021 г. на ОСГТК на
ВКС, а ако се приеме, че такова допълване не е допустимо, да се образува ново тълкувателно
дело, по което да се даде отговор на така поставения въпрос, с оглед констатирана
противоречива практика по него.
Така към 02.03.2022 г. –датата на образуване на изпълнително дело № 2022***0401878
на ЧСИ М. Б., рег.№ ***, сумите вече са били погасени по давност.
При посочените мотиви съдът намира, че по отношение на ответника не съществува
правото на принудително изпълнение спрямо ищеца за сумата от 2290,86лв. от която
главница в размер на 1926,54лв. за периода от 01.06.2012г. до 31.01.2014г. със законна лихва
в размер на 364,32лв. за периода 01.08.2012г. до 30.06.2015г., за които суми е издаден
изпълнителен лист от 30.11.2015г. по ч.гр.д. № 41010/2015г. на 35-ти състав на СРС, въз
основа на който е образувано изпълнително дело № 2022***0401878 на ЧСИ М. Б., рег.№
***
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 91.63 лева в полза на съда.
Тъй като адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА,
възнаграждението следва да се присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в
размер на 390.36 лева, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения
Водим от изложеното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Софийският районен съд
Р Е Ш И:
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. Р. Б., ЕГН **********, адрес: гр.
София, ж.к.„Хр.Смирненски” бл.74, вх.1, ап.48, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
вр. чл. 439 ГПК, че по отношение на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ЕИК, със седалище и адрес на
управление: гАДРЕС, НЕ СЪЩЕСТВУВА ПРАВОТО НА ПРИНУДИТЕЛНО
ИЗПЪЛНЕНИЕ за сумата от 2290,86лв. от която главница в размер на 1926,54лв. за
периода от 01.06.2012г. до 31.01.2014г. със законна лихва в размер на 364,32лв. за
периода 01.08.2012г. до 30.06.2015г., за които суми е издаден изпълнителен лист от
30.11.2015г. по ч.гр.д. № 41010/2015г. на 35-ти състав на СРС, въз основа на който е
образувано изпълнително дело № 2022***0401878 на ЧСИ М. Б., рег.№ ***
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ЕИК да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
5
държавна такса в размер на 91.63 лева по сметка на СРС.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ЕИК да заплати на адв. И. А. Н., на основание чл.
38, ал. 1 от Закона за адвокатурата адвокатски хонорар в размер на 390.36 лева за
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6