Решение по дело №14355/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 5449
Дата: 5 декември 2019 г. (в сила от 26 юни 2020 г.)
Съдия: Галя Димитрова Алексиева
Дело: 20193110114355
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Варна, 05.12.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА

                  

при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14355/2019година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК предявен от Ж.А.Г., ЕГН ********** с адрес *** против „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** Тауърс- Е” за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 2430,92лева, представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за минал период 27.07.2017г.- 26.07.2018г. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „Трепетлика” № 1, ет.2, ап.7, с абонатен № ********** и клиентски № **********, за което вземане е издадена фактура № **********/02.08.2019г. 

В сезиралата съда искова молба, ищцата излага твърдения, че е потребител на доставяна от ответника ел. енергия в имот на адрес в гр. Варна, ул. „Трепетлика” № 1, ет.2, ап.7, аб. № ********** и кл. № **********. При проверка на текущите си задължения, установила наличието на процесното задължение по партидата й. Разяснено й било в център за обслужване на клиенти, че сумата е дължима и начислена на основание извършена от Електроразпределение Север АД проверка на 26.07.2018г. и изготвен констативен протокол за нея. Поискала документите, въз основа на които е начислена сумата, но й било отказано, ако не плати съответната такса за това. Няколко дни по- късно получила писмо, с което била уведомена, че е направена корекция на сметката й за минал период. Депозирала възражение, по което понастоящем нямала отговор. Оспорва това количество да е било реално потребено, както и да е налице основание за плащане на неговата цена. Твърди, че при  проверката не е присъствала нито тя, нито нейн представител. Посочва, че съществува вероятност, ако и да е налице неизправност на СТИ, то тя да е възникнала по време на проверката или след това. Извън това, електроразпределителното дружество е собственик на СТИ, достъп до което потребителят няма, и съответно е негова отговорността по поддържане изправността му, респ. контрола за това. Отделно, само собственикът на СТИ, респ. производителят разполагал със специализирана техника и софтуер по осъществяване външна намеса върху него. Оспорва да е налично валидно основание за извършване на корекцията и излага подробни доводи в тази насока. Сочи, че с влезли в сила решения на ВАС по адм.д. № 3068/2016г. и адм.д. № 2719/2016г. е било отменено и решение № ОУ-06/21.07.2014г. на КЕВР, с което са били одобрени ОУ на дружеството ответник, както и тези на електроразпределителното дружество. На основание пар.2 ПИКЕЕ /2019г./ процедурите по преизчисляване на количествата ел.енергия започнали въз основа на констативни протоколи съставени до влизане в сила на новите ПИКЕЕ се довършват по реда действал към датата на съставяне на КП. В този смисъл се излагат доводите, че към датата на проверката е липсвала правна уредба регламентираща възможността на оператора да извърши корекция на основание ПИКЕЕ, тъй като с влязло в сила решение № 1500/06.02.2017г. по адм.д. № 2385/2016г. на ВАС са били отменени ПИКЕЕ с изключение на чл. 48, 49, 50 и чл. 51. Твърди и нищожност на ОУ на дружеството, регламентиращи извършването на корекцията като неравноправни по см. на чл. 143, т.14 ЗЗП. Искането отправено до съда е за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен. Твърди, че процесната сума в случая представлява стойност на реално потребено количество ел. енергия по отчетени показания на електромера, като корекцията на сметката на абоната е извършена и се дължи на основание чл. 50 ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал.1, пр. 1 ЗЗД. Предвид наличието на договорни отношения, то страните са обвързани от ОУ на ДПЕЕЕМ. На 26.07.2018г. е извършена проверка на обекта на потребление в присъствието на двама свидетели, за която е бил съставен констативен протокол с № 1104861. При проверката е извършено замерване с еталонен уред и са отчетени показанията по регистри, както следва: регистър 1.8.1- 2916кВтч, 1.8.2- 18339кВтч, 1.8.3- скрит регистър- 13009кВтч. и сумарен регистър 1.8.0- 34265кВтч. Потребената ел. енергия в третия регистър не е била визуализирана и съответно отчетена при редовните отчети. Електромерът е бил демонтиран и изпратен на БИМ, РО Варна за експертиза. Такава е била извършена и е изготвен протокол № 1780/26.07.2019г., в който е документирано, че при софтуерно четене е установена налице намеса в тарифната схема на електромера. На 30.07.2019г. от ЕРП е изготвено становище за начисляване на ел. енергия, с което така отчетеното количество по скрития регистър е било конкретизирано по размер и период, и е издадена фактурата остойностяваща така допълнително начисленото количество енергия. Твърди се, че типът вмешателство има за цел отклоняване на част от консумираната ел.енергия в регистър, който не се отчита при ежемесечните отчети, доколкото изисква специален софтуер, с който инкасаторите не разполагали. В евентуалност, като основание за дължимост на сумата се сочи наличното договорно правоотношение и задължение на абоната да плаща реално потребената от него ел. енергия.  Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.

В съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат от процесуалните представители на страните.

  По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, становището на страните и съобразно приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК. В тежест на ответника е да докаже фактическия състав на правото си, обосноваващ дължимост на процесната сума, а именно, че с ищеца са в договорни отношения за доставка на електроенергия за посочените обект и период, и в качеството му доставчик на ел. енергия е доставил посоченото количество ел. енергия, което не е отчетено при редовните отчети и причини за това- наличие на софтуерна намеса, както и че съобразно одобрените и приети общи условия и правила, фактурираното количество ел. енергия съответства на доставеното и потребено, вкл. по размер, респ. че проверката е извършена съобразно разписаните правила, и че се дължи стойността на електроенергията в посочените размери, изчислена при използвана правилната методика при корекцията на сметката.

За безспорно и ненуждаещо се от доказване, между страните е обявено обстоятелство, че страните са в договорни отношения по повод доставка на електроенергия за посочения обект и период.

От констативен протокол № 1104861/26.07.2018г. се установява, че на посочената дата е извършена проверка на СТИ отчитащо потреблението в обекта на ищеца. Записани са показанията в регистри 1.8.1- 002916, 1.8.2- 018339, 1.8.3- 013009, 1.8.4-000000 и 1.8.0- 034265. Отразено е, че СТИ се демонтира, изпраща се за експертиза в БИМ. Подменено е с ново при нулеви показания по всички тарифи. Протоколът е бил подписан от служителите извършили проверката и двама свидетели.

Изготвена е метрологична експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ, РО Варна, за която е съставен констативен протокол № 1780/27.07.2019г. В него е документирано, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера- наличие на преминала ел. енергия по невизуализирана тарифа- 1.8.3- 013009,4кВтч. Електромерът не съответства на техническите характеристики, но съответства на метрологичните характеристики и изискванията за точност при меренето. При направените замервания не е констатирано измерване с грешка над допустимата, нито пък наличие на механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок на СТИ, като липсва и осъществен достъп до вътрешността на СТИ.

Със становище от 30.07.2019г. е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия в размер на 13009квтч. за периода 27.07.2017- 26.07.2018г. Корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия. Въз основа на това становище по партидата на абоната е било начислено допълнително количество ел. енергия за периода 27.07.2017- 26.07.2018г. в размер на 13009квтч. за остойностяване, на която е издадена фактура с № **********/02.08.2019г. за сумата от 2430,92лева. 

По делото е представена процесната фактура, видно от съдържанието на която е, че начисленото количество ел. енергия е с посочено основание- служебно.

Въпросното СТИ е било монтирано за отчита потреблението в имота на ищеца на 30.11.2015г., съгласно изготвения КП № 11154406 при вписани нулеви показания единствено по първа и втора тарифа.

От заключението на в.л. инж. Л.Б. по изслушана СТЕ, вкл. с поясненията дадени в с.з. при изслушването му се установява, че СТИ е в метрологична годност, без дистанционен отчет. Отчитането на консумираната ел. енергия в битов обект се извършва по две тарифи. Показанията по тарифа 3 не са визуализирани на дисплея и не са отчитани при редовните отчети. Констатациите на БИМ са, че е установено наличие на ел. енергия по тарифа Т 3, която е натрупана в невизуализирани регистри. Това количество е преминало през измервателната система на СТИ, но в следствие на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация е натрупано в този регистър. Въпросното СТИ е било монтирано в обекта като ново на 30.11.2015г. при вписани нулеви показания по първа и втора тарифа. Тъй като ел.енергията се съдържа в сумарния регистър, следователно е преминала през измервателната система на електромера като изконсумирана такава.

Ответникът е твърдял, че така начисленото за доплащане количество ел. енергия е реално доставена и потребена ел. енергия, като представлява корекция на сметката на потребителя извършена по реда на чл. 50 ПИКЕЕ. Затова и спорният между страните въпрос касае наличието на основание обосноваващо дължимост на сумата и в частност- реална доставка на фактурираното количество ел. енергия, респ. потребяването му от абоната, налице ли са предпоставките за приложение на чл. 50 ПИКЕЕ, респ. спазена ли е процедурата. Установяването на твърденията са реална доставка е нужно, доколкото договорните отношения между страните почиват на правилата на договора за покупко- продажба, а купувачът дължи заплащане на цена само за реално предоставена стока.

Позовавайки се на това основание, ответникът е следвало да докаже, че в този период това количество е реално потребено от абоната. Безспорно СТИ е от одобрен тип, метрологично годно. Начисляването е извършено на основание становище изготвено на база прочитане показанията на регистър 1.8.3 на СТИ и касае минал период 27.07.2017- 26.07.2018г. СТИ е правилно отчитало консумираната ел. енергия, като не е документирано да е налице неточно измерване дължащо се на неправомерна намеса в схемата му, или схемата на свързване към електроразпределителната мрежа. Така начисленото за доплащане количество ел. енергия не е отчитано, което според в.л. е резултат на софтуерна намеса в тарифната схема на СТИ, в който смисъл е и констатацията на БИМ. Липсват доказателства относно момента на извършването й, още по- малко такива от които да следва извод, че тя е резултат на виновни действия на потребителя при положение, че по делото е наличен протокол за първоначалния му монтаж, от който са видни показанията на СТИ към него момент само по първа и втора тарифи. Когато се касае за договорна отговорност, какъвто е случаят, наличието на виновно неизпълнение на договорни задължения, не може да бъде презюмирана. Неясно е за какъв период и в кой часови диапазон е натрупвано това количество ел. енергия. А щом се позовава на реална доставка, то ответникът е следвало да докаже и периодът й, доколкото той е част от основанието за получаване на дължимата цена. Начисляването безспорно е сторено на основание отчетените показания на СТИ, обхваща период до една година и изчисления по цена за технологични разходи /чл. 51 ПИКЕЕ/. Хипотезата, регламентирана в чл. 50 ПИКЕЕ обаче предвижда възможност операторът на съответната мрежа да коригира количествата ел. енергия в случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия. В тази хипотеза според нормата на правилата, корекцията се извършва за разликата между отчетеното количество ел. енергия и преминалите количества ел. енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по- дълъг от една година. В случая обаче е неясно кога е допусната грешката, а изчисленията са направени на база общото количество разделено на дните съдържащи се в отделните ценови подпериоди. Затова, ако и да е приложима корекцията по чл. 50 ПИКЕЕ, то не е спазен реда за извършването й. Извън това, разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ в казуса е неприложима, защото тя предвижда възможност за корекция при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика, какъвто не е случаят по делото. Процесният електромер не е с дистанционен отчет, поради което и информация в отчетните регистри на доставчика не постъпва. Проверката чрез софтуерен продукт, дори формално да е извършена по правилата, на практика лишава потребителя от възможността да упражни контрол върху показанията, съобразно чл. 10 ПИКЕЕ. Отделно, съгласно чл.120, ал.1 ЗЕ, СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа и данните от измерването, съхранявани в измервателната система, са защитени от пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика на измервателната система. Ето защо, задължението да поддържа измервателния уред в изправност е на ответника, а не на ищеца- потребител. Няма данни и ответникът да е изпълнил задължението си по извършване на периодични проверки изправността на СТИ, на което е собственик. При дефицит на доказателства за виновно поведение на потребителя, неоснователно се претендира в негова тежест да бъдат вменени последиците от установеното неправомерно въздействие върху средството за техническо измерване. В чл. 48 ПИКЕЕ са изчерпателно регламентирани хипотезите, при които доставчикът на електроенергия може да извърши корекция, без да се изисква изрично доказването на виновно поведение от абоната и те са: установено от независим орган неточно измерване/неизмерване на СТИ, липса на СТИ или промяна в схемата на свързване, надлежно констатирана при извършена по реда на член 47 ПИКЕЕ проверка. Очевидно, в настоящия случай не е налице нито една от изброените. Следва да се има предвид и че проверката е изначално лишена от правно основание, защото с решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г. /обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г./ нормите на чл. 1- 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са отменени. Останалите като действащи разпоредби настоящият състав преценява, че макар и да регламентират възможните хипотези на извършване на корекцията, се явяват недостатъчни с оглед покриване изискванията на чл. 83 ЗЕ, защото не разписват ред за извършване на корекционната процедура. На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение, което в случая е станало на 14.02.2017г. Затова и нормата на чл. 47 ПИКЕЕ е неприложима към съдебно предявения спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена след нейната отмяна, на 26.07.2018г. Предвид отмяната на тези правила, приложение следва да намерят ОУДПЕЕ. В тях обаче също липсват норми, разписващи процедура по извършване на проверка на СТИ и нейното документиране.

Ако и да се касае за реално доставено количество, то дружеството е начислило процесното количество ел. енергия с цел да компенсира неточното отчитане от СТИ, което е ставало в предходен продължителен период от време, който е неясно как е определен. ОУ вменяват като задължение периодични проверки и отчитане на СТИ, и периодът на доставката е част от основанието, въз основа на което се твърди да е възникнало правото да се получи цената. Липсата на проведено доказване относно точния период на доставката и дали това количество е потребено по дневна или нощна тарифа, имащо значение за дължимата за него цена, налагат извод, че ответникът не доказва основанието, на което сумата е дължима от потребителя.

           Предявеният отрицателен установителен иск е основателен и подлежи на уважаване.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на присъждане на разноски. Искането е направено своевременно, представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират разноски за платена в ДТ в размер на 97,24лева за завеждане на делото и 5лева за съдебно удостоверение, и адв. възнаграждение от 450лева по договор за правна помощ и съдействие. Така в полза на ищеца следва да се присъдят разноски от общо 552,24лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът  Ж.А.Г., ЕГН ********** с адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на ответникаЕНЕРГО– ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 2430,92лева, представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за минал период 27.07.2017г.- 26.07.2018г. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „Трепетлика” № 1, ет. 2, ап. 7, с абонатен № ********** и клиентски № **********, за което вземане е издадена фактура № **********/02.08.2019г., на основание чл. 124, ал.1 ГПК.

 

ОСЪЖДА „ЕНЕРГО– ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Ж.А.Г., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 552,24лева, представляваща сторени по делото пред първа инстанция съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: