№ 167
гр. Бургас, 11.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на осми юли през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Десислава Д. Щерева
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно частно
търговско дело № 20222001000126 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по повод частната жалба на А. по в.,
представлявана от изпълнителния директор Д. М., чрез С.Г. – главен
юрисконсулт в дирекция „ПОЧРД“, против Определение № 70/ 19.05.2022 г.,
постановено по т.д. № 37/ 2022 г. по описа на Окръжен съд Сливен, с което е
оставена без уважение молбата на частния жалбоподател с правно основание
чл.248 ГПК, за изменение на постановеното по делото Решение № 31/
05.04.2022 г., в частта за разноските.
Жалбоподателят изразява недоволство от определението като
претендира, че същото е постановено при неправилно прилагане на
материалния закон. Поддържа, че съдът не е съобразил характера на
регистърното производство като охранително такова, при което направените
от молителя разноски следва да останат за негова сметка. В частната жалба се
настоява не за буквално, а за корективно прилагане на разпоредбата на чл.25,
ал.6 ЗТРРЮЛНЦ и тълкуването ѝ във връзка с разпоредбата на чл.541 ГПК.
Моли се за отмяна на обжалвания съдебен акт и оставяне без уважение
искането на насрещната страна за присъждане на разноски.
В срока по чл.276 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от „Е. Т.“
ЕООД, ЕИК *********, чрез адв.М. П. – АК – Сливен.
В него се навеждат доводи за нейната недопустимост и
неоснователност. Страната сочи, че съдебният акт, отменящ отказа на
длъжностното лице по регистрацията, е окончателен по отношение на А. по
в., съответно определението по чл.248, ал.1 ГПК било също необжалваемо.
Обосновава се мнение за законосъобразност и правилност на атакуваното
определение, предвид наличието на специална норма, уреждаща
присъждането на разноски по реда на ГПК.
1
Бургаският апелативен съд по повод на жалбата, отговора и въз
основа на представените доказателства приема следното:
Направеното възражение за недопустимост на частната жалба е
неоснователно. Нормата на чл.248, ал.3, изречение второ ГПК не ограничава
правото на обжалване, а указва неговия процесуален ред. Безспорно в
настоящия случай съществува правен интерес за А. по в. от обжалването.
Частната жалба отговаря на изискванията на чл.275 ГПК, поради което е
допустима.
Разгледана по същество обаче тя е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ в съдебните
производства, образувани по обжалване откази на А. по в., на страните се
присъждат разноски по реда на ГПК. Правилото е в отклонение от общия
принцип за възлагане на разноските в охранителното производство в тежест
на молителя (чл. 541 ГПК) и е израз на волята на законодателя да въведе
специална регламентация относно разноските в производството по чл. 25
ЗТРРЮЛНЦ чрез препращане към общите правила за присъждането на
разноските, уредени в чл. 78 и сл. ГПК. Самото съществуване на тази
законова разпоредба би било безпредметно, ако тя не въвежда нещо различно
от досегашната регулация на разноските в охранителните производства. С нея
се цели рационализиране на процеса по присъждане на разноски в съдебните
производства, които се явяват продължение на регистърните производства,
чрез предоставяне на възможност споровете относно разноските за защита
срещу незаконните действия на администрацията да се разрешат по облекчен
ред и икономичен начин, без да се стига до производство по ЗОДОВ.
Правилото на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ е ясно и не се нуждае от
корективно тълкуване. Отговорността за разноски в гражданския процес
предвижда пропорционално присъждане на разноските на страните съобразно
положителния за тях изход от производството.
Съгласно нормата на чл. 81 ГПК съдът дължи произнасяне по
разноските с всеки акт, с който приключва разглеждането на делото в
съответната инстанция. Оттук, присъждайки в полза на жалбоподателя по т.д.
№ 37/2022 г. сторените от него разноски в производството и оставяйки без
уважение молбата с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на това
произнасяне, Окръжен съд – Сливен е постановил един правилен и
законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.
Водим от горните съображения, Апелативен съд Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 70/ 19.05.2022 г., постановено по
2
т.д. № 37/ 2022 г. по описа на Окръжен съд Сливен.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3