№ 157
гр. Кърджали, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вергиния С. Еланчева
при участието на секретаря Симона Б. Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния С. Еланчева Административно
наказателно дело № 20215140200993 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № НЯСС-146/19.07.2021 г., издадено от
председател на ДАМТН, с което на основание чл.200, ал.1, т.38 от ЗВ е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 000 лв. на „***“ ЕАД,
ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.София, ***, за извършено административно
нарушение по чл.141, ал.1, т.2 от ЗВ.
Жалбоподателят „***“ ЕАД гр.София намира издаденото наказателно постановление
за незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Твърди, че липсвали основни реквизити
на АУАН и наказателното постановление, като не били спазени нормите на чл.42, т.3 и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В атакуваното постановление не се съдържало посочване на място
и дата на нарушението. Имало процедурни нарушения при съставяне на АУАН. В случая
актът бил съставен в отсъствие на нарушителя при грубо нарушение на разпоредбата на
чл.40, ал.1 от ЗАНН. Нормативната уредба предвиждала не само актът да бъде връчен, но и
да бъде съставен в присъствие на нарушителя. Допуснатото процесуално нарушение
ограничавало правото на защита на санкционираното лице. На следващо място, следвало да
се приложи чл.28 от ЗАНН, защото случаят бил маловажен. Не се установявало да са
настъпили вредни последици за хората и околната среда от така извършеното нарушение.
Жалбоподателят моли за решение, с което наказателното постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебното заседание, не се
представлява. Чрез пълномощник е депозирал писмено становище по делото, в което
оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Излага подробни
1
съображения за неговата законосъобразност. Моли и за присъждане на разноски в
производството, съобразно чл.63, ал.3 от ЗАНН.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 29.10.2020 г. свидетелите Ц.И. и Д.К. – служители в РО НЯСС ЮБ при ДАМТН,
извършили проверка и контрол на язовир „Звиница“, находящ се в поземлени имоти №
30524.15.34, № 30524.15.33 и № 30524.11.11, в землището на с.Звиница, общ.Кърджали.
Язовирът бил собственост на „***“ ЕАД гр.София съгласно Нотариален акт за собственост
на недвижим имот № **, том 1, peг.№ ***, дело № ** г. Свидетелите И. и К. направили на
място обход и оглед на язовирната стена и съоръженията към нея, прегледали и
представената документация, при което установили, че собственикът на язовира не е
монтирал устройство за измерване на водното ниво. По този начин не били изпълнени
изискванията за осигуряване на необходимата измервателна и контролна апаратура за
мониторинг на състоянието на язовирна стена и съоръженията към нея. Констатациите от
проверката били отразени в Констативен протокол № 08-02-184/29.10.2020 г. По този повод
на 21.01.2021 г. срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно
нарушение по чл.141, ал.1, т.2 от ЗВ. АУАН бил съставен в присъствие на представител на
„***“ ЕАД гр.София, който бил надлежно упълномощен за тази цел. Същият подписал и
получил акта с възражение. На 25.01.2021 г. жалбоподателят подал и писмено възражение
срещу съставения акт. Възражението не било уважено и на 19.07.2021 г. наказващият орган
издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.200, ал.1, т.38 от ЗВ
наложил административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 000 лв. на „***“
ЕАД гр.София, за извършено административно нарушение по чл.141, ал.1, т.2 от ЗВ.
Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на показанията на
свидетелите Ц.И., Д.К. и Л.Р., на които съдът дава вяра изцяло като последователни,
непротиворечиви и взаимно допълващи се; Акт за установяване на административно
нарушение от 21.01.2021 г.; Заповед № А-237 от 08.06.2020 г. на председателя на ДАМТН;
Пълномощно от 17.01.2018 г.; Констативен протокол № 08-02-184/29.10.2020 г.; Възражение
от 25.01.2021 г. срещу Акт за установяване на административно нарушение от 21.01.2021 г.;
Становище от 27.01.2021 г.; Нотариален акт за собственост на недвижим имот № **, том 1,
peг.№ ***, дело № ** г.; известия за доставяне, както и другите приети по делото писмени
доказателства.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.
С атакуваното постановление на „***“ ЕАД гр.София е наложено административно
2
наказание за нарушение на разпоредбата на чл.141, ал.1, т.2 от ЗВ, която гласи, че
собствениците на водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително на
язовирни стени и/или съоръженията към тях, са длъжни да осигурят използването на
измервателна и контролна апаратура за мониторинг на тяхното състояние, отговаряща на
изискванията на наредбата по ал.2. Законодателят е регламентирал тези изисквания в
Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната
експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на
контрол за техническото им състояние. Съгласно чл.70, ал.4 от Наредбата, собственикът на
язовира е длъжен да монтира устройство за измерване на водното ниво. Санкцията за
посоченото нарушение е наложена на основание чл.200, ал.1, т.38 от ЗВ, предвиждащ да се
наказва с глоба, съответно имуществена санкция от 1 000 до 10 000 лв., освен ако не
подлежи на по-тежко наказание, физическо или юридическо лице, което не изпълни
задължение по чл.141, ал.1 от ЗВ. От доказателствата по делото се установява,
че жалбоподателят действително е осъществил процесното административно нарушение. В
качеството си на собственик язовир „Звиница“, находящ се в землището на с.Звиница,
общ.Кърджали, той не е изпълнил задължението да осигури използването на измервателна и
контролна апаратура за мониторинг на състоянието му, в частност не е монтирал устройство
за измерване на водното ниво. Правилно е прието от контролните органи, че е налице
нарушение извършено на 29.10.2020 г., тъй като на тази дата те са констатирали
неизпълненото от жалбоподателя задължение по отношение на проверения обект.
Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност по арг.
от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието и тук не следва да се доказва изобщо
от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е дееца елементите от
фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. При индивидуализиране на
санкцията наказващият орган е спазил принципите на чл.27 от ЗАНН и е наложил такава в
минималния предвиден в закона размер. Такова наказание се явява справедливо и
отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите
и отегчаващи отговорността обстоятелства.
При извършената служебна проверка, съдът не констатира да са допуснати
нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват
основание за отмяна на атакуваното постановление. АУАН и наказателното постановление
са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите
реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към
конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е
извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя.
От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е
осъществил жалбоподателят, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация,
като по никакъв начин не се е стигнало до неразбиране от страна на нарушителя за какво го
санкционират, респ. не е било ограничено правото му на защита. Посочено е, че
извършеното от дружеството нарушение е установено на 29.10.2020 г. на язовир „Звиница“,
находящ се в поземлени имоти № 30524.15.34, № 30524.15.33 и № 30524.11.11, в землището
3
на с.Звиница, общ.Кърджали. Това описание на времето и мястото на нарушението напълно
отговаря на изискването на закона и дава възможност на жалбоподателя да разбере за какво
е наказан. На следващо място, не е налице и твърдяното неспазване на чл.40, ал.1 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствие на надлежно упълномощен представител на нарушителя, и
то след изпращане на покана до него за това действие. Още в деня на съставянето му, актът е
бил предявен на упълномощеното лице, което го подписало и получило с възражение. Ето
защо, съдът не установи да са допуснати съществени процесуални нарушения на
предвидената в ЗАНН процедура относно съставянето и връчването на АУАН. Не на
последно място, извършеното нарушение не представлява маловажен случай, обосноваващ
прилагане на чл.28 от ЗАНН. Осъщественото деяние не разкрива признаци, които да го
отличават по степен на обществена опасност от типичната за обикновените случаи на
административно нарушение по чл.141, ал.1, т.2 от ЗВ. Освен това, обществените
отношения, които се охраняват с посочената разпоредба от ЗВ са особено значими и
неспазването й създава големи рискове. До друг извод не води и липсата на вредни
последици за хората и околната среда, каквито са твърденията на жалбоподателя. Всички
тези обстоятелства са били отчетени от наказващия орган при индивидуализацията на
санкцията, която е определена в минимален размер. Предвид изложеното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63,
ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото са проведени две съдебни
заседания, в които не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е
изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в
минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се
намира в структурата на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор
гр.София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.2, ал.1 от
Устройствения правилник на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор)
следва да бъдат присъдени разноските по делото.Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НЯСС-146/19.07.2021 г., издадено
от председател на ДАМТН, с което на основание чл.200, ал.1, т.38 от ЗВ е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 000 лв. на „***“ ЕАД,
ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.София, ***, за извършено административно
нарушение по чл.141, ал.1, т.2 от ЗВ.
4
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.София, ***, да
заплати на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор гр.София, сумата от
80 лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5