Р Е Ш Е Н И Е
№…………./09.01.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на пети декември две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Д.
ПИСАРОВА
при участието на секретаря Е.П. като разгледа докладваното т.дело №912/2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXXII от ГПК.
Предявен е иск от КРЕС ИНВЕСТ 2007 ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна, срещу РОМЕЛ БИЛД ЕООД, ЕИК *********, Варна, за
осъждане на ответното търговско дружество да заплати на ищеца следните суми: 1.
сумата от 34 457.84 лева, представляващи
неизплатена цена за извършени СМР за обект „Жилищна сграда с магазин и бистро”
в УПИ III-692, 827 в кв.16 по плана на кв.Вл.Варненчик
II м.р., Варна съобразно Договор за строителство от
10.12.2013г., която сума е формирана по фактури с №№45/19.03.2015г.- частично
неплатена; ф.№54/16.04.2015г. –изцяло неплатена; ф.№58/19.05.2015г.- изцяло
неплатена; ф.№60/20.05.2015г. – изцяло незаплатена; ф.№62/15.06.2015г. частично
неизплатена, на основание чл.266 ЗЗД вр.чл.288 ТЗ както и 2. сумата от 3 126.50 лева, представляваща обезщетение
в размер на законната лихва върху главниците по цитираните по-горе фактури,
съответно дължимите по тях главници /посочени в петитума
с номинал/ до завеждане на иска ведно със законната лихва от завеждане на иска
на 14.05.2016г. до окончателното изплащане на задълженията. Претендират се и
сторените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че
съобразно Договор от 10.12.2013г. за строителство, възложителите КРИСТИНА 92
ЕООД и РОМЕЛ БИЛД ЕООД са възложили на ищеца да изгради жилищна сграда в УПИ III - 692, 827, в кв.16 по плана на кв.Вл.Варненчик,
2 м.р. срещу задължение на възложителите да заплатят извършената работа при
подписване на акт обр.15, съобразно чл.11, ал.4 от договора. С анекс от
11.04.2014г. в договора е встъпило като възложител трето лице РОМЕЛ ЛАНД ЕООД,
ЕИК *********, Варна с права и задължения на останалите възложители. Ищецът твърди пълно изпълнение на възложените
му СМР в количество и качество съобразно уговореното, съгласно
инвестиционен проект, разрешение за строеж №137 от 02.12.2013г., допълнено със
Заповед от 22.05.2015г. /за промени в инв.проекти/.
Твърди се, че по време на строителството не са констатирани от строителния
надзор отклонения от възложеното. Твърди се приемане на обекта от ответника
изцяло и без никакви възражения. На 23.06.2015г. е изготвен Констативен акт за
установяване годността за приемане на строежа, обр.15, установяващ, че строежът
е изпълнен съобразно инвестиционния проект и заверената екзекутивна
документация. Обектът е въведен в експлоатация съгласно Удостоверение
№39/23.02.2016г. на община Варна като „жилищна сграда с магазин и бистро”.
Твърди се, че поради точното изпълнение на възложената работа ищецът има право
да претендира стойността на извършените СМР съобразно изготвените протоколи
обр.19 и издадените фактури от ищеца. Твърди се, че възложителите са солидарно
отговорни спрямо изпълнителя за цената съгласно чл.304 ТЗ. Независимо от това,
ищецът твърди, че в трайната си търговска практика с възложителите на строежа,
платежите по договора да разпределени в процентно отношение като Ромел билд и Ромел
ланд са дължили 42.72 % от
дължимата цена. Твърди се, че останалите възложители са изплатили дължимото на
ищеца като е останала дължима само дължимата от Ромел
билд ЕООД, част от цената. Твърди се, че всички СМР
са подробно индивидуализирани с приложените към исковата молба протоколи
обр.19, въз основа на които са издадени от ищеца цитираните по-горе фактури.
Освен, че са осчетоводени надлежно при ответника се твърди, че същия е направил
и различни по форма извънсъдебни признания, вкл. писмени такива за задълженията
си. Цитират се в тази връзка писма на ответника до ищеца от 09.11.2015г. и от
24.02.2016г. Независимо от това, неизпълнението на задълженията по договора
обуславя предявения осъдителен иск. Освен това, поради допуснатата забава в
плащането, ищецът претендира и обезщетение в размер на законната лихва, считано
от 23.06.2015г. /подписването на акт обр.15 за обекта/, поради което дължимата
лихва до деня преди исковата молба възлиза общо по всички отделни фактури на
3 126.50 лева. С допълнителна
искова молба, в срока по чл.372 ГПК, ищецът поддържа исковата си молба. Ищецът оспорва
направените с отговора в евентуалност възражения за прихващане. Твърди се освен
това неизпълнение на задължението на ответника при въвеждане на възражения за
некачествено изпълнение, да определи и индивидуализира същите точно. Твърди се,
че обектът е приет от възложителя без възражения, което е могъл да стори,
поради което тези възражения са преклудирани, на
основание чл.264, ал.3 ЗЗД. Оспорват се част от фактическите твърдения в
отговора на исковата молба- това, че протокол 19 от 16.12.2014г. отразява само
42.72% от уговорения обем СМР. Ищецът оспорва изцяло претендираните
от ответника суми по цитираните фактури №30/02.2016г. и №37/15.03.2016г., общо
от 15 525.30 лева. Възражението е неоснователно. Твърди се, че претендираните от ответника за извършени СМР, не са реално
извършени. Оспорва се истинността на всички представени с отговора частни
документи досежно фактурираните от ответника суми.
Датите в тези документи са недостоверни по арг.чл.181 ГПК. Те не са подписани
от ответника и същия не е приел евентуално изработеното от третите лица. След
като тези работи не са били извършени от ищеца, защото неса
му били възложени, разходите им следва да останат за сметка на ответника. Ако и
да са извършени тези СМР, то ищецът твърди, че същите нямат отношения към
некачествено изпълнени по договора за строителство работи от ищеца. За
евентуално скрити недостатъци, възложителят не е известил незабавно
изпълнителя. Оспорва се относимостта към спора на КП
от 07.03.2016г., който се отнася за трето лице, което не е ответник по спора.
Констатираното от нотариуса в този протокол е освен това извън неговата
компетентност, поради което е негодно доказателство. Твърди се отново, че
всички възложени СМР са изпълнени качествено и в срок като всички възражения на
ответника са преклудирани съгласно чл.264 ГПК.
Същевременно няма въведени от ответника твърдения за скрити недостатъци и
ищецът не е уведомяван за такива. Нещо повече, ответникът е извършвал множество
разпоредителни сделки с обекти от сградата. Окончателният доклад, представителят
на стр.надзор, който е и представител на ответника,
не е констатирал отклонения. Оспорва се твърдението за отразени възражения в
заповедната книга както и уведомяване на ищеца за констатираните в същите
несъответствия. Възразява се, че плащанията, които ответникът е правил спрямо
трети лица, нямат връзка с твърдяното неизпълнение по договора – възложените
СМР не са извършвани от ищеца и същия не е претендирал плащане на такива,
поради което не е налице неоснователно обогатяване. Ако и да с правени такива
разходи за сметка на ответника, то ищецът твърди, че тези СМР са извън
договорените между страните по договора от 10.12.2013г. Оспорва се възражението
за прихващане на сумата от 25000 лева като неоснователно. Оспорва се
достоверността на датата на предварителния договор с Д.А както и уведомителното
писмо от последния до ответника. Твърди се, че от писмото не следва претърпяна
от ответника пропусната полза да получи в пълен размер плащането по
предварителния договор, втора и трета вноска в размер на 25 000 лева
поради удържана неустойка. Нещо повече, всички отношения между страните по ПД
са уредени окончателно с подписване на окончателен договор – НА 25/12.02.2014г.
Не на последно място, страните по този договор са уредили окончателно отношенията
си, вкл. за имуществени претенции с договор за доброволна делба в НА
№26/12.02.2014г., което има правопогасяващо значение.
Евентуално, неполучаването от ответника на сумата от
25 000 лева не е в пряка причинно-следствена връзка с евентуалното неизпълнение
на ищеца. Оспорва се отделно и твърдяната от ответника забава в предаването на
обекта на 02.11.2014г. тъй като е невярно твърдението за срока съгласно чл.9 от
договора за строителство. След като в договора за строителство не е уговорен
срок за изпълнение задължението на ищеца, то същия не може да изпадне в забава.
Евентуално, ако се установи, че обектът е бил действително предаден със забава,
то ищецът няма вина за същата тъй като се дължи на неизпълнение задълженията на
ответника за представяне на цялата стр.документация и
оказване съдействие на длъжника съгласно чл.95, ал.2 ЗЗД – същите са
конкретизирани на л.139 и сл. от делото с
допълнителната искова молба. Към датата на твърдяната от ответника забава на
02.11.14г. самият кредитор е бил в забава съгласно чл.2 от договора. Оспорва се
и възражението за прихващане на сумата от 32 000 лева като неоснователно.
Тъй като не е налице забава на ищеца, то няма основание да се ангажира
отговорността по чл.265, ал.1, предл.трето от ЗЗД.
Ищецът счита изобщо неприложима сочената разпоредба. С молбата се правят
допълнителни доказателствени искания и се изразява аргументирано становище по
направените от ответника.
В срока по чл.267 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответното дружество РОМЕЛ БИЛД ЕООД за неоснователност
на иска. С отговора не се оспорват изложените в исковата молба факти и
обстоятелства относно наличието на договор и неговия предмет, изпълнението на
договора от ищеца с изграждане на обекта и издадените във връзка с това
документи, установяващи въвеждането в експлоатация, респ.подписването
им от възложителите. Възразява се, че
ищецът не е изпълнил качествено и в срок възложените му СМР. Твърди се, че
по ф.№45/19.03.2015г. дружеството е заплатило съобразно извършеното/приетото,
а за останалата част не е платило поради възражения за качество и срока на
изпълнение – посочени са точно признатите за изпълнени по тази фактура СМР:
извозване на строителни отпадъци, заготовка, доставка и монтаж на арматурно
желязо както и доставка и полагане на бетон В25, в общ размер от 2 303.52
лева с ДДС. Твърди се, че акт обр.19 от 12_2014 е издаден при неспазване на
формата тъй като в същия не е отразен другия възложител. Твърди се, че след
фактическото приемане, което съвпада с подписване на този протокол, са констатирани
в качествено отношение лошо изпълнени работи, а именно некачествено изпълнена
вертикална планировка и озеленяване на обекта.
Твърди се, че за тези
некачествено извършени работи е съставен Констативен протокол от 07.03.2016г.,
в който са посочени неизпълнени и лошо изпълнени работи – несвързване
на ел.кабели на апартаментите с ел.табло
на сградата; от източната страна няма реализиран подход към паркоместата;
липсва озеленяване около сградата; една част от паркоместата
от южната страна на сградата не са обособени с трайна настилка както и от
южната фасада са изведени вентилационните тръби на бара върху покрива на
сградата. /л.75/ Твърди се, че трето лице СТИМЕКС ЕООД е извършило за сметка на
ответника част от дейностите по озеленяване и вертикалната планировка за
обекта, на обща стойност от 7 851.41 лева, посочени конкретно. Други
изпълнители ПАНДОРА, ИНТЕР ДИЗАЙН и ДИ ВЕНТ КЛИМА са изпълнили друга изрично
посочена в отговора част от СМР, които не са били качествено извършени от ищеца
като стойността им е платена директно на тези трети лица от ответника. Твърди
се, че общият размер на тези работи възлиза на в общ размер на 19 659.86
лева, от които се претендират съобразно процентното съотношение договорено
между възложителите само 11 402 лева от ищеца, за което е издадена и
фактура №30/22.02.2016г. Твърди се, че възражения по СМР са правени в
заповедната книга от съответните компетентни лица, вкл. след подписването на
акт обр.15 на 23.06.2015г. Твърди се, че общата сума на заплатените от
ответника суми за поправяне на некачествено извършените от ищеца работи възлиза
на 15 225.30 лева. Издадена е и последваща фактура от ответника
№37/15.03.2016г. за сумата от 3 822.58 лева. В тази връзка ответникът
твърди, че изпратил нот.покана на ищеца на
11.05.2016г. и уведомително писмо от 24.02.2016г. С оглед на това ответникът
прави ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ със сумата от 15 225.30 лева,
дължима на ответника и представляваща стойността на разходите за поправяне на
некачествено изпълнените СМР, на основание чл.265, ал.1, предл.трето
ЗЗД.
В евентуалност се твърдят претърпени от ответника вреди,
представляващи пропуснати ползи от
неспазен 300 дневен срок за предаване на обекта, считано от подписване на
протокол по чл.9, ал.2 за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво от 06.01.2014г. от договора. Твърди се, че поради
неспазване на строителните срокове от страна на ищеца, довело до забавяне
въвеждането на обекта в експлоатация, купувачът по предварителен договор за
покупко-продажба на обекти от сградата, предмет на договора за строителство, е
упражнил правата си като е начислил неустойка в размер на 25 000 лева,
която сума е прихваната с дължимата от него цена /разсрочена/, а именно втора и
трета вноска от цената по предварителния договор от 02.12.2013г., на РОМЕЛ БИЛД
ЕООД. Именно в този размер ответникът съизмерва претърпяната от него пропусната
полза съгласно чл.82 ЗЗД. Според ответника обектът е следвало да бъде издаден
на 02.11.2014г. като е налице забава от 233 дни. Неизпълнението на ищеца е
обусловило забава на Ромел билд
ЕООД по предварителния договор от 02.12.2013г., което е дало основание на купувача по ПД Д.А. да не
плати сумата от 25 000 лева, представляваща част от цената по договора
поради предназначаването и за неустойка за забавено изпълнение спрямо ответника
Ромел билд. С тази сума
последния съизмерва пропуснатата си полза от забавеното изпълнение на ищеца по
договора за строителство. В тази връзка се твърди, че според ответника срокът
за издаване на обекта е бил до 02.11.2014г., т.е. обектът е издаден с 233 дни
забава. Поради това се поддържа ЕВЕНТУАЛНО
ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ за сумата от 25 000 лева от претендираната с исковата молба, на основание чл.82 ЗЗД.
В евентуалност, ответникът на основание чл.265, ал.1, т.3 от ЗЗД
е направил искане за намаляване възнаграждението по договора за строителство –
с отбив от цената. Според ответника, забавата в изпълнението представлява
такова отклонение от поръчката, което дава основание да се претендира отбива.
Ответникът съизмерва стойността на възражението си с 10% от стойността на
договора по актове обр.19, или 32 000 лева. Упражнява правото си на трето
евентуално ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ
от претендираната с исковата молба сума, със сумата от 32 000 лева,
намаление на дължимото възнаграждение по договора за строителство от
10.12.2013г.
С допълнителен отговор от 25.07.2016г. ответникът поддържа всички
факти и обстоятелства от отговора си. Оспорва всички твърдения от
допълнителната искова молба. Твърди се, че отношенията между ответника и
купувача по ПД са действителни. Твърди се, че срокът за изпълнение на обекта
започва да тече от съставянето на протокол за откриване на стр.линия
от 06.02.14г. и изтича на 02.11.2014г. като не е спазен от изпълнителя, което
поражда отговорността му за забавено изпълнение. Оспорва се твърдението за
наличие на кредиторова забава.
В съдебно заседание ищецът чрез адв.В.П. поддържа предявените искове. Не се правят
възражения по проекта за доклад, изготвен от съда с определение
№2751/18.08.2016г. В отговор на направени уточнения съобразно указанията на
съда, ищецът твърди, че договореното възнаграждение е за единица свършена
работа, а не глобално, поради което несвършените СМР не са претендирани
за плащане по договора.
Ответникът, чрез адв.Ж., оспорва исковете на изложените в отговора основания
като поддържа възраженията за прихващане, предявени в евентуалност. В съдебно
заседание се уточнява, че се твърдят извършени за сметка на ответника
допълнителни СМР, уточнени изрично, които са били необходими за въвеждане на
сградата в експлоатация. Не се твърдят некачествено извършени СМР от ищеца, а
се твърди неизпълнение на всички необходими за въвеждане на сградата в
експлоатация СМР, което е наложило извършването им от ответника чрез
възлагането им на трети лица.
Въз основа на тези уточнения
съдът с определение от съдебно заседание на 24.10.2016г. е допуснал корекция в
проект -доклада си като е приел, че първото от направените в евентуалност
възражения за прихващане на ответника, касае не некачествено извършена работа,
а отклонение в количествено отношение, т.е. извършени в по-малък обем СМР –
доставка и монтаж на 4 бр. врати с механизъм, извършване на вертикална
планировка, изграждане на паркинг от северната страна на сградата, обход от
южната страна на сградата към паркоместата и частично
изграждане на паркоместа, цялостно озеленяване, на
основание чл.375 вр.чл.143, ал.1 ГПК.
Въз основа на твърденията и
възраженията на страните, събраните доказателства, ценени в тяхната съвкупност
и по вътрешно убеждение, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят относно
следните обстоятелства, че са обвързани от Договор за строителство от
10.12.2013г. с посочения предмет и страни; че сградата, предмет на договора е
построена от ищеца, приета и въведена в експлоатация като по време на
строителството възложителите са подписвали протоколи обр.19 и други актове по
време на строителството; че в трайните търговски отношения е приет процентно
разпределен между няколко възложители, начин на плащане /не се спори и относно
припадащия се на ответника процент/; че е извършено плащане на по-голямата част
от възнаграждението, вкл.от останалите
възложители.
Действително, с приложения Договор за строителство от 10.12.2013г.
е договорено, че изпълнителят КРЕС ИНВЕСТ 2007 ЕООД ще изгради жилищна сграда в
УПИ III – 692, 827 в кв.16 по плана на кв.Вл.Варненчик, II м.р., Варна,
по възлагане от възложителите КРИСТИНА 92 ЕООД и РОМЕЛ БИЛД ЕООД. Според
договора, строителят следва да извърши договорените в приложена строителна
документация, СМР /приложение №2 към договора/. Съгласно чл.3 от договора,
осигуряването на материали, детайли, конструкции и всичко друго, необходимо за
строителството, е в тежест на възложителите, поради което и те отговарят за
качеството на доставените материали. Пак последните са задължени да осигурят на
строителя всички документи, съгласувания и разрешения за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, за което се
съставя протокол. Съгласно чл.5, ал.3 от
договора, за начало на строителството на сградата се счита именно съставянето
на протокол за откриване на строителна линия и ниво. Изрично е предвидено, че
сроковете по договора текат именно от тази начална дата. Съгласно чл.9 от
договора, строителят е длъжен да предаде обекта в срок от 300 дни, считано от
подписване на цитирания протокол по чл.9 от договора. Към договора съществува и
график на строителството в приложение №2. Видно от чл.11 от договора не е
уговорена глобална цена за цялото строителство, а плащането е съгласно количествено-стойностни сметки, включени в приложение №3
към договора. В чл.11, ал.4 е предвидено плащане при подписване на Акт, обр.15.
Съгласно чл.12, цената на отделните етапи се формира от стойността на вложените
и извършени видове СМР /приложение №3/. Предвидено е коригиране на тази цена
ако количеството действително извършени СМР е по-малко или по-голямо.
С Анекс към договора от 11.04.2014г. като възложител е встъпило и още
едно търговско дружество Ромел ланд
ЕООД с всички права и задължения по основния договор.
С разрешение за строеж №137/02.12.2013г. на главния архитект на
община Варна е разрешено изграждането на жилищна сграда с магазин в УПИ III – 692, 827 в кв.16 по плана на ж.к.Вл.Варненчик,
II м.р. с инвеститори Ромел
билд, Кристина 92 ЕООД и Даниел Артюн
А. Със заповед №46/22.05.2015г. е допълнено разрешението за строеж като са
одобрени промени в инвестиционния проект и наименованието на строежа – „жилищна
сграда с магазин и бистро”.
По делото е представен
договорът, сключен между инвеститорите и фирмата, следяща за съответствие на
строежа с инвестиционните проекти „Ригара”ЕООД /л.25/
конкретно за процесния обект.
С Констативен акт от 23.06.2015г. за установяване годността за
приемане на строежа, подписан от всички заинтересовани лица, се установява че
строежът е изпълнен в съгласие с одобрените инвестиционни проекти, заверената
екзекутивна документация, изискванията към строежите съгласно чл.169, ал.1 – 3 ЗУТ и условията на договора за строителство като е прието също, че изготвената
строителна документация за обекта е достатъчна. Актът е подписан и от ответното
дружество, и от изпълнителя. Към акта са приложени и всички необходими
приложения и строителни документи.
С окончателен доклад от 03.02.2016г. строителният надзор, извършван
от Ригара ЕООД е приел, че сградата е извършена в
необходимата степен и съобразно договора и строителните изисквания. /л.155 и сл./ Докладът е подписан от управителя на строителния
надзор инж.Й.К. както и от специалистите,
квалифицирани лица по строителния надзор в отделните му части.
Видно от Удостоверение №39/23.02.2016г. е регистрирано въвеждане в
експлоатация на строеж „Жилищна сграда с магазин и бистро” в посочения по-горе
имот, издадено на основание чл.177, ал.3 от ЗУТ.
Към исковата молба /л.40 и сл./ са приложени и издадените от ищеца фактури ведно с
двустранни протоколи за изпълнени СМР, обр.19, подписани от страните. От
приложените протоколи, само два не носят подпис на ответното дружество – на
л.52 /но е подписан от другия възложител Кристина 02 ООД/, на л.56 /също
подписан от другия възложител/, но в тази част не се оспорват констатираните в
тези протоколи СМР.
С двустранен Споразумителен протокол от 10.08.2015г.
за прихващане на задължения, ищецът и ответното дружество са приели следното:
че по фактура №62/15.06.2015г. Ромел билд дължи на Крес инвест 2007 ЕООД сумата от 11 827.92 лева, а Крес инвест 2007 ЕООД дължи на Ромел билд ЕООД по ф.№25/август
2015г. и по ф.№26/10.08.2015г. сумата от общо 5062.10 лева, поради което тази
сума е приспадната от дължимата на ищеца и въз основа на прихващането Ромел билд дължи на Крес инвест 2007 сумата от
6765.82 лева по ф.№62/2015г.
Представен е втори Споразумителен протокол, подписан от
страните на 22.02.2016г., въз основа
на който е извършено прихващане на други суми дължими между страните по повод
строителството и конкретно по фактури №54, 60, 62 и ф.№30/2016г. Прието е, че
по ф.№62/15.06.2015г. се дължи сумата от 3353.20 лева.
С исковата молба е представено и
изпратено от Ромел билд
ЕООД до ищеца писмо за неизвършени работи по строителството, изразяващи се в
озеленяване, вертикална планировка, насипване на чакъл и каменно брашно,
разчертаване на паркоместа, поставяне на шлайфан
бетон от южната страна на сградата, пред бистрото, сваляне нивото на подхода и
поставяне на врати, които са възложени от възложителя за извършване на трето
лице Стимекс ЕООД. /л.65/ Видно е, че писмото е с
входяща дата от 24.02.2016г., т.е.след приемане на
сградата и въвеждането и в експлоатация с цитираното по-горе удостоверение.
Представена е и нотариална
покана чрез нотариус П.*****, от 11.05.2016г., с която управителя на Ромел билд ЕООД кани представител
на Крес инвест 2007 ЕООД да
се яви в кантората на нотариуса на втория ден от получаване на поканата за
уреждане на финансовите отношения по повод договора за строителство от
10.12.2013г. Удостоверено е връчването на поканата с разписка на ю.к. на ищеца, на 12.05.2016г.
В отговор на изпратената покана
ищецът с друга покана рег.№4445/14.05.2016г. на
нотариус Д.Върлева, е оспорил дължимостта
на суми от Крес инвест ЕООД
на Ромел билд ЕООД. С
Констативен протокол вх.рег.№1041/07.03.2016г. на
нотариус П.*****, чрез помощник нотариус по заместване Ж.В., е констатирал, че
на място е изградена жилищна сграда на пет етажа като на приземен етаж са
разположени магазин за мебели от южната страна и бар Морано
с входове от юг и север; установено е, че е налице отворена кутия на ел.таблото и липса на свързани ел.кабели
с ел.таблото; няма реализиран подход от източната
страна с полагане на трайна настилка към паркоместата;
липсва озеленяване около сградата; една част от паркоместата
не са обособени с трайна настилка и по южната фасада към покрива на сградата са
изведени вентилационните тръби на бара.
Към отговора на исковата молба
са представени писмени доказателства за възложената от възложителя Ромел билд ЕООД работа на трети
лица. /л.85 и сл. по делото/ На л.105 и сл. са представени извадки от заповедната книга на обекта,
в които са констатирани от възложителя неизпълнени и лошо изпълнени работи по
договора.
Представен е предварителен
договор от 02.12.2013г. за покупко-продажба на недвижим имот- ап.5, ап.12 и
72.70% ид.ч. от магазин на партерен етаж за сумата от
75 000 лева с ДДС, платими на Ромел билд ЕООД от купувача Д.А.. В договора е уговорена схема на
плащане на отделно вноски. В раздел VIII „Санкции”,
т.2 е уговорено при забава за въвеждане в експлоатация на сградата с повече от
три месеца, продавачът дължи неустойка в размер на 25 000 лева. В раздел
пети, т.2 е уговорен срок за извършване на строителството 300 дни след
откриване на строителна площадка, удостоверено с подписване на протокол обр.2.
Видно от Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна
линия и ниво на строежа от 06.01.2014г. /л.113/, отразената в него дата и
предвидената в клаузата на чл.9 от договора като начало на строителството. На
същата дата 06.01.2014г. е открита и заверена заповедната книга за обекта.
/л.181/
Видно от представени към
отговора протоколи и фактури, страните са уреждали отношенията си по повод
строителството и чрез взаимно съгласувани прихващания.
От изслушаната по делото ССЕ на вещото лице М.Я. /л.347, том втори/,
се установява, че процесните фактури, въз основа на
които ищецът претендира плащане по договора, са осчетоводени и от двете
дружества Крес Инвест 2007
ЕООД и Ромел Билд ЕООД.
Приложените първични счетоводни документи са отразени в счетоводните регистри и
при двете страни, посочени са в дневниците за продажби от ищеца за съответния
данъчен период. От извършената от вещото лице справка в хронологичен регистър
при ответното дружество за периода януари 2015 – декември 2015г. се установява,
че извършените СМР по процесните фактури са отразени
по дебита на сч.сметка 601/1 – разходи за материали
като са съставени следните счетоводни операции: Дебит сметка 601/1 разходи за
материали /Кредит сметка 401/2 доставчици, аналитична партида на Крес инвест 2007 ЕООД и Дебит
сметка 611/1 /разходи основна дейност/ /Кредит сметка 601/1 разходи за
материали. Според вещото лице Я., ответното дружество е формирало благоприятен
финансов резултат въз основа на отразените счетоводни операции тъй като е
формирало по-малка печалба и по –малък корпоративен данък за внасяне. /т.2, л.349
по делото/ Към подаване на исковата молба както и към изготвяне на
заключението, вещото лице заявява, че няма промяна в дължимите от Ромел билд ЕООД суми поради
плащане. В Таблица №2 към заключението, вещото лице е посочило претендираните по отделните фактури суми и извършените
плащания както и дължимия остатък като обобщава, че въз основа на тази справка
съществува при двете страни отразено задължение по договора на възложителя в
размер на 34 457.84 лева. Констатирана е известна разлика в отнасяне единствено
на плащането по ф.№45/2015г. при двете страни, но като крайно салдо отразената
сума и при двамата търговци е идентична. Вещото лице е посочило и натрупаната
законна лихва върху главниците по фактурите, изчислена за периода от
23.06.2015г. до 13.05.2016г.вкл. в размер на 3 126.50 лева.
От приетата СТЕ на вещото лице Т.О. /л.375/ се установява, че вещото лице е
констатирало при оглед на место на 30.09.2016г. изпълнение на сградата и
завършването и. Всички СМР, отразени в посочените фактури по исковата молба и
приложените към тях протоколи обр.19 са изцяло изпълнение според заключението.
В окончателния доклад на фирмата, извършваща строителния надзор на обекта, е
дадено становище за годност за въвеждане в експлоатация на сградата. Това
според вещото лице е достатъчно основание да се приеме, че всички СМР са
изпълнени, в т.ч. описаните в изброените в т.1
фактури и протоколи обр.19, при това качествено и в съответствие с одобрената
строителна документация.
Заключенията и на двете
експертизи са приети без възражения и оспорвания от страните, кредитирани от
съда като обективни и компетентно дадени.
Въз основа на горната фактическа
установеност съдът прави следните правни
изводи:
Предявени
са искове с правно основание чл.79,ал.1 вр.чл.266, ал.1 ЗЗД от изпълнителя по
договор за изработка, конкретно договор за строителство от 10.12.2013г., с
твърдения за извършване на възложената работа съобразно договора в количествено
и качествено отношение. Съгласно приложимата законова разпоредба, възложителят
дължи възнаграждение за приетата от него работа. Същевременно, разпоредбата на
чл.264 ЗЗД възлага в задължение на поръчващия/възложителя
приемане на работата ако тя е извършена съобразно договореното. При приемането
той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно
изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се
открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. За такива
недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването
им, освен в случаите когато изпълнителят е знаел недостатъците. Ако не направи
тези възражения, работата се счита приета съгласно чл.264, ал.3 ЗЗД.
По делото е безспорно
установено, а и не се оспорва от ответната страна, подписването на Констативен акт
за установяване годността за приемане на строежа, с който е прието към
23.06.2015г., че строителството на възложената сграда е извършено съобразно
одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация,
изискванията към строежите по ЗУТ както и клаузите от договора за строителство,
атака също, че изготвената за строежа строителна документация е достатъчна за
характеризирането му като изпълнен изцяло. Страните са подписали без забележки
и приложение №1 към констативния акт за установяване годността за приемане на
строежа. В Съдебно-техническата експертиза, приета по
делото без възражения от страните и кредитирана от съда като обективна и
компетентно дадена, се установява, че всички СМР, отразени и в посочените в
исковата молба фактури, формиращи исковата претенция, включени и в приложените
към фактурите протоколи обр.19, са изпълнени на место. В окончателния доклад
относно строежа „жилищна сграда с магазин и бистро“, длъжностните лица от
фирмата, осигуряваща строителния надзор Ригара ЕООД,
са дали становище, че обектът е годен за въвеждане в експлоатация. Според
вещото лице О. това е достатъчно основание да се приеме, че всички необходими
СМР са извършени качествено и в съответствие с одобрената строителна
документация. Този извод следва безпротиворечиво и от
издаденото Удостоверение №39/23.02.2016г., приложено на л.45 по делото, за
въвеждане в експлоатация на строеж „Жилищна сграда с магазин и бистро“, издадено на основание
чл.177, ал.3 ЗУТ.
Съгласно цитираната разпоредба,
за да бъде въведен в експлоатация строежът трябва да е завършен. Това
обстоятелство е налице след изпълнение на изискванията на чл. 168, ал. 6 ЗУТ -
изготвяне на окончателен доклад до възложителя за приключване на строително-монтажните работи, чл.176, ал. 1 ЗУТ - съставяне
на констативен акт, че строежът е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни
проекти, чл.176а, ал. 1 ЗУТ - съставяне технически паспорт на строежа. Чл. 177,
ал. 1 ЗУТ предпоставя подаването на заявление за въвеждане на обекта в
експлоатация след представяне на договорите с експлоатационните дружества за
присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура. От заключението на
техническата експертиза, дадено и след оглед на место от вещото лице, е видно,
че сградата е завършена. Сградата не се въвежда в експлоатация съгласно чл.178,
ал.3 ЗУТ ако не се изпълнени вкл. вертикална планировка, озеленяване и части от
околната инфраструктура. Именно в тази насока са част от възраженията на
ответника за липса на изпълнение на работата в количествено отношение. Въз
основа на горното, съдът приема, че към посочената дата сградата е била
изпълнена изцяло съобразно договора ведно с съответното присъединяване към
инсталациите на обществените доставчици, вертикална планировка, озеленяване и
подходи към паркинги и гаражи. Това се установява и в констатациите на вещото
лице по СТЕ на место. Не на последно място, съобразно уточненията на ответника
в първото заседание, възложителят не оспорва качеството на извършената работа,
вкл. обективираната във фактурите по исковата молба
работи. Не оспорва както извършването на работата от изпълнителя, така и
приемането на работата, подписването на протоколи обр.19 и фактурите по
извършените СМР, вкл.цитирания по-горе акт обр.15. Не
на последно място, изслушаната като свидетел на ответника Й.К., е представител
на Ригара ЕООД, управител на фирмата, извършваща
строителен надзор за обекта. Установява се от разпита на свидетеля, че
управителя на ответното дружество е едноличен собственик на фирмата по
строителния надзор Ригара ЕООД. /вж.показания
на л.406 по делото/ При това положение, подписването на акт обр.15 както и
подписване от строителния надзор на окончателен доклад за сградата преди
издаване на удостоверението за ползване, сочат на яснота относно извършеното в
качествено и количествено отношение. Като не е упражнил правото си да направи
възражения срещу отклонението, в частност неизпълнени в цялост СМР, необходими
за сградата, ответникът е загубил възможността на претендира последиците от
това неизпълнение.
Съобразно тези фактически
констатации, следва да се приеме, че работата е приета от възложителя без да
направи възражения относно изпълнението и – както в количествено, така и в
качествено отношение. Поради безспорният извод, че работата е приета, следва и
правният извод за основателност на иска на изпълнителя за заплащане на претендираното по договора възнаграждение. Въпреки че за
яснота, следва да се посочи, че дори изпълнението на работата със закъснение и/или с отклонение, не дава възможност на възложителя да се
отклони от задължението си за плащане на договореното възнаграждение.
Приемането на работата, вкл.
дължимото по нея възнаграждение на ищеца, следва и от становището на
изслушаната и неоспорена от страните ССЕ, кредитирана изцяло от съда /л.347 по
делото/ Съобразно заключението, приложените към исковата молба фактури и
протоколи обр.19 са отразени в счетоводните регистри и на двете дружества,
посочени са в дневника за продажби на ищеца за съответния данъчен период,
отразени са по дебита на сметка 601/1 – разходи за материали при ответника Ромел билд ЕООД. В края на
отчетния период 31.12.2015г. всички
разходи по дебита на см.611/1 вкл. И по процесните
фактури, са приключени по счетоводна сметка 701 – приходи от продажба на продукция/в случая строителна продукция/. Процесните фактури са участвали във формирането
себестойността на строителния обект – жилищната сграда – и съответно са
допринесли за по-благоприятния финансов резултат за ответното дружество. В т.3
от заключението вещото лице посочва, че няма извършени междувременно плащания
от ответника /не се и твърдят такива/ като задълженията по процесните
фактури възлиза общо на 34 457.84 лева
като в този размер то е отразено в счетоводствата и на двете стани. Дължимата
лихва за неизпълнение, респ. забавено изпълнение,
изчислена от 23.06.2015г. /с издаване на акт обр.15/ до завеждане на иска,
върху претендираните по фактурите главници, възлиза
на 3 126.50 лева. Поради изложеното,
освен иска по чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане възнаграждение на извършената
работа, основателен се явява и иска за обезщетение за забавено изпълнение в
размер на законната лихва. Това е така тъй като обезщетението се претендира от
датата на изискуемостта на цената съобразно договора – съгласно чл.11, ал.4 от
същия, плащането се извършва при подписване на акт обр.15, считано от
23.06.2015г. задължението за плащане на главниците е било дължимо поради
настъпил падеж. Размерът на обезщетението за забавено плащане на парично
задължение, ищецът съизмерва със законната лихва, който размер не подлежи на
доказване и е законово установен.
Поради основателност на
осъдителния иск, съдът следва да разгледа, в поредността в която са направени,
възраженията на ответника за прихващане на суми с претенцията на ищеца, на основание чл.103 вр.чл.
104 ЗЗД.
На първо място, при
основателност на предявения иск, ответникът претендира прихващане на сумата по исковата молба със сумата от 15 225.30
лева, представляващи стойност на разходите, извършени от ответника Ромел билд ЕООД за поправката на
некачествено изпълнени СМР, на основание чл.265, ал.1 ЗЗД, конкретизирани в
отговора на исковата молба /л.75/. В отговора се твърди частично плащане по
ф.№45/март 2015г. с твърдения, че е платено само извършеното, а за остатъка не
е признато за извършено съгласно договора. В съдебно заседание е уточнено, че
не се касае за некачествено изпълнение, а за неизпълнени СМР, необходими за
приемане на сградата. Същевременно не се оспорва подписването на протокол
обр.19 от представител на ответника – възложител както и фактурата по същия /на
л.48/. ССЕ е констатирала и осчетоводяване на фактурата в този размер в
счетоводството на ответника. Възражението за прихващане, представляващо
разходите заплатени от ответника на трети лица за извършване на допълнителни
СМР, съдът намира за неоснователно. Същото не е такова единствено поради преклузията на чл.264, ал.3 ЗЗД, а поради недоказването му. В тази връзка съдът се съобразява със
задължителната практика на ВКС, обективирана в
решение по чл.290 ГПК, рег.№94 от 02.03.2012г. по т.дело №133/2010г. на Второ т.о.,
ТК, съгласно което възраженията на възложителя за неточно изпълнение в
количествено отношение не се обхващат от установената в чл264, ал.3 на ЗЗД преклузия и могат да бъдат противопоставени на изпълнителя
както с кондикционния иск по чл.55 ЗЗД за връщане на
платено без основание, така и посредством възражение по предявения иск по
чл.266 ЗЗД. Независимо от това, съдът намира, че няма основание за отклонение
на възложителя от плащане на дължимото възнаграждение, обективирано
във фактурите по исковата молба. Изпълнителят не претендира да е извършил тези
СМР и не оспорва по същество извършването им от други лица, които възложителят
е наел. Същевременно изпълнителят не претендира суми за същите СМР, не
претендира и някаква глобална цена, а претенциите му се основават на единица
приета от възложителя работа, т.е. претендира се плащане на извършената от
изпълнителя работа по протоколите обр.19, за която няма спор, че е извършена и
дължимата сума – осчетоводена при двете страни. В този смисъл, съдът намира, че
възложителят дължи заплащане на възнаграждение за свършената работа тъй като в
противен случай би се стигнало до неоснователно нарушаване балансът в
отношенията между страните. Право на възложителя е да предприеме извършването
на допълнителни СМР като ги възложи на избрани от него лица /при положение, че
договорът не е сключен с оглед личността на изпълнителя/, които не се
претендират от ищеца за плащане, не формират дължимото му възнаграждение по
договора.
За пълнота съдът излага, че
протоколът и фактурата /конкретно ф.№45/ са подписани без забележки от
възложителя Ромел билд ЕООД
като същевременно не се твърди, че неизпълнените работи и/или
лошо изпълнените, са скрити такива, които не са могли да бъдат констатирани при
предаване на работата. Поради това и съдът намира без значение за спора
приложената с отговора на исковата молба покана до ищеца, рег.№2127/11.05.2016г.,
чрез нотариус П.*****, Варна, за уреждане на финансовите отношения между
дружествата /л.79/ по повод извършени за сметка на ответника СМР, заплатени на
трети лица за довършване на сградата. Същите са получени от ищеца, видно от
приложената разписка на л.101 на нотариус ***** както и от приложения отговор
на нотариалната покана, изпратен до ответника с нот.покана
рег.№4445/14.05.2016г. на нотариус Д.Върлева. В същата се оспорва дължимостта
на сумите, представляващи разходите на ответника за извършване на
допълнителните СМР. Съставеният КП от 07.03.2016г., рег.№1041
на нотариус по заместване Ж.В., не се ползва с материална доказателствена сила
относно установеното доколкото нотариусът не разполага с компетентността да
удостоверява посочените в съдържанието факти и обстоятелства, свързани със
степента на завършеност на сградата. Още повече, че протоколът влиза в пряко
противоречие с издадения по-рано акт обр.16 от 23.02.2016г. за сградата.
Поканата следва издаването на удостоверение по чл.177, ал.3 ЗУТ, което
удостоверява завършването на сградата изцяло, вкл. вертикална планировка,
озеленяване, подходи и др./арг.чл.178 с.з./ Издадената
фактура, представена в ел. разпечатка от ответника,
на стойност от 3 822.58 лева /л.84/ не е осчетоводена от ищеца, оспорена е
писмено от него, не е подписана, не е намерила отражение и при ответника или
поне на вещото лице не е поставена задача за начина на отразяване на тази
стопанска операция при страните. Освен
това, всички разходи са направени след подписване на акт обр.15 на
23.06.2015г., а в голяма част и след подписване на акт обр.16 на 23.02.2016г.
По делото не са ангажирани от ответника убедителни доказателства, че
изпълнителя е бил уведомен своевременно за извършване на тези СМР и
възложителят е изпълнил задължението си по чл.3 от Договора за строителство от
10.12.2013г., да осигури материалите, детайлите и конструкциите както и всичко
необходимо за извършване на конкретните работи, конкретизирани в отговора и в
съдебно заседание от пълномощника. Включително от свидетелските показания не се
установява такава работа да е била възлагана допълнително на ищеца и той да е
отказал извършването и. Дори при тази хипотеза, не би имало основание за
отклонение от плащане на възнаграждението по договора, а единствено
възложителят би могъл да реализира друга форма на договорна отговорност ако
страните са предвидили такава в договора си.
Съгласно разпоредбите на чл.
264, ал. 2 от ЗЗД, при приемане на работата поръчващият следва да я прегледа и
да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за
скрити недостатъци, каквито по естеството си не са процесните.
Поръчващият трябва да извести изпълнителя за тези недостатъци веднага след
откриването им. В случая не се оспорва и се признава, че възражение при
приемането не са правени от възложителя. Следователно, дори и в случай на упражнено
възражение за недостатъци от страна на ответника, съпроводено с упражняване на
някое от правата по чл. 265, ал. 1 от ЗЗД, тези санкционни права, породени
евентуално от изпълнение с недостатъци, биха били преклудирани.
С нормата на чл.264, ал. 1 ЗЗД
за поръчващия е създадено законово задължение да приеме извършената съгласно
договора работа. Не съществува спор в съдебната практика и правна доктрина, че
в същината си приемането на извършената работа обхваща както едно фактическо
действие - разместване на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното
му получаване от възложителя, така и правно действие - признание, че то напълно
съответства на възложеното с договора, което всъщност е израз на одобряването
му. В случая, с оглед спецификата на предавания резултат по договора/сграда/,
е налице изрично приемане с подписване вкл. на документа за годност на
построеното – акт 15. Съгласно чл.7, ал.3 от Наредба №3/юли 2003г. за актове по
време на строителството констативен акт за установяване годността за приемане
на строежа (част, етап от него) (приложение № 15) се съставя на основание чл.
176, ал. 1 ЗУТ от възложителя, проектантите по всички части на проекта,
строителя, лицето, упражняващо строителен надзор, и от технически
правоспособните физически лица към него, упражнили строителен надзор по
съответните части, или от техническия ръководител за строежите от пета
категория; този акт е основание за съставяне на окончателен доклад от лицето,
упражняващо строителен надзор; с този акт се извършва предаването на строежа и
строителната документация от строителя на възложителя. Поради това съдът
приема, че именно към 23.06.2015г. ответникът е следвало да заяви възраженията
си срещу обема и качеството на възложените и изпълнени работи. Вместо това,
последния е подписал акта без забележки. Друго не се установява и от
приложената от ищеца заверена преписка от заповедната книга за обекта /с
допълнителна искова молба по делото/.
Липсва и уговорка между страните, че част от необходимите СМР ще бъдат
извършени след подписване на акта, което е допустимо при съгласие на страните
по договора.
Съгласно чл. 1, ал. 4 от Наредба
№ 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството, съставените и оформени съгласно изискванията на тази наредба
актове и протоколи имат доказателствена сила при установяване на
обстоятелствата, свързани със започване, изпълнение и въвеждане в експлоатация
на строежите. Констативен акт образец 15 представлява част от формалното
завършване на строителството и неговото съставяне зависи от волята и действията
не само на строителя, а на всички участници в процеса на строителството,
изброени в чл. 176, ал. 1 ЗУТ, включително и на самия възложител, каквото
качество има ответника. Двустранно подписаният между страните протокол за
изпълнени видове СМР, акт образец 19, в който са посочени количество, единична
цена и обща стойност на отделните видове СМР, по своята същност представлява приемо-предавателен протокол за конкретно извършените
видове работи и удостоверява извършването им по вид, количества и стойност. Ромел билд, подписвайки акт
образец 19, е направил изявление за
приемане на работата в този и обем и при това и остойностяване от изпълнителя. Дори
при липса на подписани два протокола от петте протокола обр.19, ответникът е
подписал и осчетоводил издадените за същите фактури както и на финала акт
обр.15 за сградата. Когато протоколът за извършените СМР е подписан от
възложителя /както е в случая/, тежестта на доказване, че част от
удостоверените работи не са изпълнени, е върху възложителя. В този смисъл са
решение № 34/22.02.2010 г. по т. дело № 588/2009 г. на ВКС, ТК, Второ
отделение, решение № 94/02.03.2012 г. по т. дело № 133/2010 г. на ВКС, ТК,
Второ отделение и други, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Съдът е приел съобразно дадените
на страната указания и направените чрез адв.Ж.
уточнения, че ответникът не претендира лошо/некачествено
изпълнение, а претендира липса на пълно изпълнение, т.е. неизпълнение в
количествено отношение. Приетата от съда в окончателния доклад правна
квалификация на възражението е меродавната за преценка и на фактите по делото.
В този смисъл, съдът приема, че доколкото на ищеца не е възлагана конкретно
тази работа и същата не се претендира като извършена от него нито се претендира
някаква глобална цена по договора, то възражението за сумата от 15 225.30
лева не може се прихване от възнаграждението по договора. Съгласно чл.12 от
същия, цената на отделните етапи се формира от стойността на вложените и
извършени СМР като съгл.ал.2 ако количеството на извършените работи се окаже
по-малко, то цената съответно се намалява. Съгласно чл.11, ал.4 от договора
общата цена за строителството, се дължи при подписване на акт обр.15, което в
случая е сторено още на 23.02.2015г., доколкото именно това е окончателния
момент за предаване на готовия резултат по договора да изработка, респ. за разплащане по договора. И към този момент
ответникът не е направил изявление, че претендира извършването на допълнителни
СМР от изпълнителя. Както бе отразено по-горе, такова изявление е направено
по-късно, към въвеждане на сградата в експлоатация. Въз основа на изложеното
съдът намира възражението за неоснователно.
В условие на евентуалност, при
неоснователност на първото възражение, ответникът поддържа възражение за прихващане със сумата от 25 000 лева,
представляващи претърпяна от него имуществена вреда - пропусната полза за
получаване от ответника цената по договор за покупко - продажба на недвижим
имот от трето лице Даниел Артюн А, съставляваща втора
и трета вноска, част от цената за продадената вещ /апартаменти от сградата/, на
осн.чл.79 вр.чл.82 ЗЗД. Действително се установява, че ответното дружество е
подписало предварителен договор за покупко-продажба /ПДПП/ на обект от
строящата се сграда, с Д.А. – л.109 по делото, но още преди подписване на
договора за строителство, на 02.12.2013г. В договора е уговорено прехвърляне на
обекти от бъдещата сграда срещу уговорена цена, платима на три вноски като
ответникът съизмерва възражението си с дължимите втора и трета вноска, общо на
стойност от 25 000 лева, съгласно т.3 от раздел III
ПДПП. Ответникът твърди, че не е получил плащане на тази част от цената поради
упражнено от купувача /трето лице/ прихващане с дължима от продавача по раздел VIII от предварителния договор – неустойка по чл.2, в
размер на 25 000 лева.
Действително, съгласно
предварителния договор и договора за строителство са уговорени срокове за
завършване на строителството 300 дни от откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия за обекта. В случая, видно от протокол на л.113
по делото, това е сторено на 06.01.2014г., спрямо която дата срокът за
завършване на сградата е бил към м.11.2014г., а сградата е предадена с акт
обр.15 на 23.06.2015г. Независимо от това, съдът намира възражението за
недоказано и неоснователно поради следното:
Ако изпълнителят не изпълни
възложената му работа в срок, на основание общите разпоредби на чл.79 вр.чл.82 ЗЗД, възложителят може да иска обезщетяване на претърпените от забавата вреди
заедно с реалното изпълнение. Забавата само по себе си не е основание възложителят
да откаже да изплати дължимото възнаграждение за извършената и приета от него
работа.
Съдът намира, че разпоредбата на
чл.82 ЗЗД не съдържа презумпция за пропуснати ползи, в съгласие с което е и
постановеното ТР №3/2012г. на ОСГТК на ВКС. Страната, която се позовава на тази
клауза следва да докаже със сигурност пропусната полза, в частност извършеното
от насрещната страна извънсъдебно възражение за прихващане на дължимата от
купувача по ПДПП цена с неустойката на продавача за забавено изпълнение. Според
чл. 82 от ЗЗД, подлежащите на обезщетяване имуществени вреди са два вида -
претърпяна загуба и пропусната полза. Както в правната доктрина, така и в
съдебната практика, пропуснатата полза се дефинира като неосъществено
увеличаване на имуществото на кредитора. Със задължителна за настоящия съд
практика - ТР №3/12.12.2012г. по т.д.№3/12 г. на
ОСГТК ВКС, решение № 172/11.12.2013г. по т.д. №
588/2012г. на І т.о. на ВКС и др. се приема, че
пропуснатата полза, т.е. неосъщественото увеличение на кредиторовия
актив, не се предполага, а подлежи на установяване в процеса, като по общо
правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК кредиторът- възложител на строителството
следва да докаже, че при точно изпълнение на задължението за изграждане на
обекта със сигурност би получил увеличаване на имуществото си, като установи
факта на създадени между него и трети лица правоотношения във връзка с този
обект по повод ползването или разпореждането с него, които са били осуетени
именно в резултат от забавата на длъжника или като установи, че при конкретните
пазарни условия в периода на забавата е съществувала реална възможност за
отдаване на обекта под наем, за получаване на доходи чрез използването му за
осъществяване на търговска дейност или за изгодно разпореждане с него, респ. за понесена договорна отговорност в претендирания с
възражението размер. Съгласно разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, регламентираща обема
и границите на отговорността за вреди от виновно неизпълнение на договорните
задължения, обезщетението обхваща всички причинени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението, като при недобросъвестност на длъжника -
обезщетението обхваща всички преки и непосредствени вреди. Установяването на
пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което
имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно
задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението.
Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това
предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно
увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за
закономерно настъпване на увеличаването. Пропуснатата полза е елемент от
фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. Поради това и при липса на
изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не
се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Само ако бъде доказано, че
при точно /навременно, съгласно договора/ изпълнение на длъжника имуществото на
кредитора е могло да бъде увеличено, ще бъде постигната целта на предвиденото в
чл.82 ЗЗД обезщетяване - да се поправят претърпените от кредитора вреди, без да
се допусне обогатяването му за сметка на длъжника.
На първо място, съдът намира, че
не се установява забавено изпълнение от страна на ищеца доколкото сам
възложителят е предизвикал промяна в инвестиционния проект, което е наложило и
промяна в сроковете за завършване на сградата. Съгласно приложения окончателен
доклад /л.155 по делото/, е извършена промяна по време на строителството въз
основа на одобрени и съгласувани инвестиционни проекти за промяна по време на
строителството на 22.05.2015г. като издадената в тази връзка заповед на гл.архитект на община Варна е влязла в законна сила през
юни 2015г. Заявлението за промяна на инвестиционния проект е подадено от
възложителя Ромел билд след
изтичане първоначалния срок за завършване на сградата. /това обстоятелство се
установява и от показанията на разпитаните по делото свидетели/ Поради това,
дори да се приеме, че е налице забавено изпълнение в завършването на
строителството, не се установява, че това се дължи на виновно поведение на
изпълнителя. Напротив, установява се, че забавянето се дължи на кредитора,
поради което последния не може да извлича ползи от собственото си поведение.
Срещу ищеца не е реализирана отговорност за забавено изпълнение от възложителя
по договора за строителство нито е отправяно предупреждение за това. На
следващо място, представените доказателства по никакъв начин не установяват, че
купувачът Д. А е реализирал правото си на материално прихващане с цената по
договора за покупко -продажба. Представения по делото нот.акт
№42/07.08.2015г. на нотариус П.***** /л.282/ сочи, че страните са уредили
отношенията си окончателно с договор за доброволна делба. С нот.акт
№25/11.02.2014г., ответното дружество е поело самостоятелно задължение спрямо
третото лице Д.А. да финансира строителството на сграда, ведно с обекти, за
които прехвърлителят А притежава право на строеж. Или, съдът намира, че
отношенията на ответника с третото лице, не са могли да бъдат предвидени и не е
било нужно да бъдат предвидени при сключване на договора за строителство. С
представеното, с непротивопоставима на ищеца дата,
писмо от 26.04.2015г. на А до Ромел билд ЕООД /л.112/, купувачът не е реализирал правото си на
прихващане съгласно чл.103 ЗЗД, тъй като не е направено изявление за
прихващане. В този смисъл не е налице доказана от ответника пропусната полза,
за да повлече това отговорност на изпълнителя – ищец в претендирания с
възражението размер. В заключение, съдът
намира, че това възражение на ответника се явява неоснователно.
На трето място, ответникът е
направил в условие на евентуалност трето възражение
за прихващане за сумата от 32 000 лева, представляващи отбив от
договорената цена по договор за строителство от 10.12.2013г., на основание
чл.265, т.3 от ЗЗД. На основание чл.265, ал. 1 от ЗЗД, ако при извършване на
работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има
недостатъци, поръчващият може да иска поправяне на работата в даден от него
подходящ срок без заплащане на разходите необходими за поправката или съответно
намаление на възнаграждението.
В договора не се съдържа
санкционна разпоредба, уреждаща последиците при забава в издаването на сградата
в сроковете по чл.9 от същия. Както бе посочено по-горе не се установява
допускане на забава от страна на изпълнителя, за което последния да носи отговорност.
Както от писмените доказателства /окончателен доклад, заявление за промяна в
инвестиционния проект и др./, така и от свидетелските показания се установява,
че възложителят е предприел промяна в инвестиционния проект /през м.май -юни 2015г./ за промени основно в партерния етаж на
сградата. Независимо от това, претендираното
намаление в цената по договора съдът намира, че не попада в приложното поле на
чл.265, ал.1 ЗЗД, доколкото при буквалния прочит на разпоредбата, същата касае
случаите на некачественото/лошо изпълнение или
изпълнение в отклонение от поръчаното, но не и случаите на забавено изпълнение.
Т.е. в последния случай съдът намира, че последиците от забавата следва или да
са предвидени в договора, или да се съизмерват с обезщетенията за забавено
изпълнение по чл.84 и чл.86 ЗЗД. Същите
биха намерили основание в разпоредбата на чл.79 вр.чл.82, евентуално чл.92 ЗЗД,
но не подадат в приложното поле на чл.265 ЗЗД.
Разпоредбите на чл. 264, ал. 2 и
чл. 265 от ЗЗД, които уреждат правата на възложителя по договор за изработка в
случай на недостатъци в извършената работа, са ясни и пълни, а по приложението
им съществува многобройна, трайна и непротиворечива практика на ВС и ВКС. В
множество решения като напр. решение № 419/25.04.2005 г. по т. д. № 711/2004 г.
на ВКС, ІІ т. о., решение № 849/06.11.2007 г. по т. д. № 472/2007 г. на ВКС, ІІ
т. о., решение № 677/20.10.2008 г. по т. д. № 300/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., и
др. последователно е обосновано разбирането, че надлежното упражняване на
алтернативно уредените в чл. 265, ал. 1, пр. 1, 2 и 3
от ЗЗД права на възложителя, произтичащи от недостатъци в изработеното, е
обусловено от своевременното изпълнение на задълженията по чл. 264, ал. 2 от ЗЗД. За да се освободи от заплащане на възнаграждение по чл.266, ал. 1 от ЗЗД,
но при предпоставките на чл. 265, ал. 1 от ЗЗД, да поиска поправяне на
недостатъците за сметка на изпълнителя или заплащане на направените разноски за
отстраняването им, респ. намаляване цената, възложителят
е длъжен да направи възраженията си за неправилно изпълнение при приемане на
работата - ако недостатъците са явни, а когато имат скрит характер - да уведоми
изпълнителя за съществуването им незабавно след тяхното откриване, без значение
дали са му станали известни преди или след предявяване на иска на изпълнителя
за възнаграждение. Доказването на своевременното уведомяване за скрити
недостатъци е в тежест на възложителя, чиито права се преклудират
като последица от не уведомяване на изпълнителя. В случая, основанието за
намаляване дължимото възнаграждение по договора не попада в приложното поле на
чл.265 ЗЗД, респ. възложителя не разполага с право да
иска намаляване на задължението си по този ред. Дори при допусната от съда
експертиза по искането на ответника за установяване общата цена по договора,
съобразно подписаните протоколи обр.19 и приетия начин на разплащане между
тримата възложители, възражението се явява отново недоказано и неоснователно по
изложените по-горе съображения. Поради това, съдът намира, че ответникът не е
доказал възражението си за прихващане от исковата сума със сумата от
32 000 лева – обезщетение поради неспазване срока за предаване на
сградата.
При неоснователност на
направените в евентуалност възражения за прихващане, възложителят дължи да
заплати възнаграждението за приетата по смисъла на чл.264, ал.3 ЗЗД работа като
плащането съгласно чл.266 ЗЗД се дължи в момента на предаване и приемане на
готовия резултат, ако не е уговорено друго. В случая напротив, в чл.11, ал.4 от
договора за строителство, се предвижда плащане на цената именно към подписване
на акт обр.15 за сградата.
Съобразно това, следва да бъде
уважено и акцесорното искане по чл.86 ЗЗД, за присъждане върху претендираната главница по договора на дължимата законна
лихва, считано от предявяване на иска на 14.05.2016г. до окончателното
изплащане на задължението. Съгласно решение № 75 от 16.07.2015г. по т.дело № 519/2014г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС, при предявен
иск за парично вземане ищецът има право освен обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да претендира и законна лихва върху непогасеното от длъжника вземане за
периода след завеждане на делото до окончателното плащане. Законната лихва се
дължи като законова последица от предявяването на иска за вземането и в
съдебната практика е възприето разбирането, че за да бъде присъдена, е
достатъчно да бъде поискана от ищеца и не е нужно претенцията за заплащането й
да се индивидуализира по начина, характерен за иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. На
ищеца се дължи присъждане поради това на главницата по издадените фактури,
обезщетението за забавено изпълнение в размер на законната лихва от
23.06.2015г. до завеждане на иска както и законната лихва от завеждане на иска
до окончателното плащане.
Поради уважаването на исковете,
в полза на ищеца се следват сторените по делото разноски съобразно представения
списък по чл.80 ГПК, в общ размер от 9 549.37 лева, на основание чл.78 ГПК. Насрещната страна не е направила възражения по чл.78, ал.5 ГПК. В размера
на присъдените разноски се включва и установения реално заплатен адв.хонорар, вкл. разноските сторените в обезпечителното
производство съгласно т.1 и т.5 от ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Водим горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА РОМЕЛ БИЛД ЕООД, ЕИК *********, Варна, ДА ЗАПЛАТИ на КРЕС
ИНВЕСТ 2007 ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна следните
суми: 1. сумата от 34 457.84 лева, представляващи
неизплатена цена за извършени СМР по договор за строителство от 10.12.2013г., за
обект „жилищна сграда с магазин и бистро“
в УПИ III-692, 827 в кв.16 по плана на кв.Вл.Варненчик
II м.р., Варна, която сума е формирана като сбор от
задълженията по фактури с №№45/19.03.2015г.- частично за сумата от
2 543.24 лева; ф.№54/16.04.2015г. -изцяло за сумата от 10 910.68 лева;
ф.№58/19.05.2015г.- изцяло за сумата от 17 158.68 лева; ф.№60/20.05.2015г.
– изцяло незаплатени за сумата от 150.46 лева и ф.№62/15.06.2015г. частично
неплатена за сумата от 3 694.78 лева, на основание чл.266, ал.1 и чл.79 ЗЗД вр. чл.288 ТЗ както и 2. сумата от 3 126.50 лева,
представляваща обезщетение в размер на законната лихва върху главниците по цитираните
по-горе фактури, на обща стойност от 34 457.84 лева, считано от
23.06.2015г. до завеждане на иска на 14.05.2016г. ведно със законната лихва
върху сумите от завеждане на иска на 15.05.2016г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн.чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА РОМЕЛ БИЛД ЕООД, ЕИК *********, Варна, ДА ЗАПЛАТИ на
КРЕС ИНВЕСТ 2007 ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна
сторените по делото разноски в общ размер от 9 549.37 лева, на основание чл.78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчването
му на страните с въззивна жалба пред ВнАС.
Решението да се отрази в
регистъра по чл.235, ал.5 ГПК.
Препис от решението да се връчи
страните, на основание чл.7, ал.2 от ГПК.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: