РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. София , 05.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ в закрито заседание на
пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20201110212348 по описа за 2020
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. И. П. против наказателно постановление
(НП) № 42-0001173/22.07.2020 г., издадено от директор на РД „АА“ София, с
което на основание чл.177, ал.3, т.4 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 500 лева за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, вр. чл.6,
ал.1, т.5, б. „в“ от Наредба № 11 на МРРБ и на основание чл.183, ал.1, т.1 от
ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба" в
размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление. Жалбоподателят твърди, че както в АУАН, така и
в НП не е посочено каква е следвало да бъде максимално допустимата маса на
процесното МПС в зависимост от неговата категория, за да може да се
извърши преценка дали посочената стойност от 37 880 тона покрива критерия
за претоварване, което препятства правото на защита. На следващо място,
излага доводи, че не е извършена лична проверка на място на действителното
1
тегло на МПС, ведно с превозвания товар, а актосъставителя е направил
своите констатации изцяло въз основа на експедиционна бележка. Последната
от своя страна не е официален документ според жалбоподателя и не може да
удостовери действителното тегло към момента на проверката, тъй като е
съставена в по-ранен момент и на друго място, също така и не носи подписа
на водача. Моли НП да бъде отменено по посочените съображения,
алтернативно – да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
не се представлява. В депозирани писмени бележки от адв. Пенев –
процесуален представител на жалбоподателя, се излагат доводи, идентични с
тези в жалбата.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява частично ОСНОВАТЕЛНА, поради
следните съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 06.07.2020 г., около 12:00 ч., жалбоподателят К. И. П. управлявал
товарен автомобил „МАН ТГС“ от категория N3 с рег. № СВ0697МК,
притежаващ удостоверение за обществен превоз на товари към лиценз №
06934, валиден до 08.05.2026 г., в гр. София, по Околовръстен път, на около
50 метра след разклона за кв. Кремиковци, с посока на движение бул.
„Ботевградско шосе“, когато бил спрян за проверка от свидетеля Борис
Найденов Борисов. Товарен автомобил „МАН ТГС“ с рег. № ......... бил с
четири оси с две управляеми оси при допустимо максимално натоварване от
32 тона. В хода на проверката водачът представил пътен лист №
585091/06.07.2020 г., товарителница № ........./06.07.2020 г. и експедиционна
2
бележка № 333110098241 от 10.09 ч. на 06.07.2020 г., от които Борисов
установил, че автомобилът извършвал обществен превоз на товари по
маршрут от кариера „Рудината“ до с. Лозен, като бил претоварен с 5380 кг,
тъй като видно от експедиционната бележка масата от теглото му,
включително товара, била 37 380 кг. В хода на проверката жалбоподателят
Петров не представил контролния талон към свидетелството си за управление
на МПС.
С оглед горното свидетелят Борисов, заемащ длъжността „инспектор“
към РД „АА“, приел, че Красимир Петров е нарушил разпоредбите на чл.139,
ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, вр. чл.6, ал.1, т.5, б. „в“ от Наредба № 11 на МРРБ и
на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което съставил АУАН № 277606/06.07.2020 г.
в присъствие на нарушителя, който подписал акта с отбелязване, че има
възражения. В законоустановения срок било депозирано писмено възражение
вх. № 52-00-56-4090/10.07.2020 г., в което били изложени доводи, идентични
с тези в жалбата, въз основа на която е образувано настоящото съдебно
производство.
Въз основа на съставения АУАН и при идентични фактически
констатации било издадено обжалваното № 42-0001173/22.07.2020 г.,
издадено от директор на РД „АА“ София, с което на основание чл.177, ал.3,
т.4 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 500 лева за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП,
вр. чл.6, ал.1, т.5, б. „в“ от Наредба № 11 на МРРБ и на основание чл.183,
ал.1, т.1 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДвП.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от
гласните доказателства по делото - показанията на свидетеля Б. Н. Б., както и
приобщените по ред на чл.283 от НПК писмени доказателства - пътен лист №
585091/06.07.2020 г., товарителница № 0224227/06.07.2020 г.; експедиционна
бележка № 333110098241 от 06.07.2020 г.; писмено възражение вх. № 52-00-
56-4090/10.07.2020 г.; справка от централна база АИС КАТ; длъжностна
характеристика; заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията.
3
Обстоятелствата относно извършената проверка и сторените при
същата констатации се установяват от показанията на свидетеля Борисов,
които съдът кредитира като последователни, непротиворечиви и съответни
на писмените доказателства.
Съдът възприе с доверие и писмените доказателства, които прецени
като последователни и съответни на гласните такива. Видно от справка от
централна база АИС КАТ товарен автомобил „МАН ТГС“ с рег. №
СВ0697МК е с четири оси, а масата му е 15200 кг. От представената
експедиционна бележка се установява, че в 10.09 ч. автомобилът е бил
натоварен с товар, тежащ 21.960 т., а от приложения пътен лист се установява
маршрута на МПС-то в процесния ден.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и
ал.3 ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на
АУАН, и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното
наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни
качества и правомощията, делегирани им с приложената по делото заповед.
Относно нарушението по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, вр. чл.6, ал.1,
т.5, б. „в“ от Наредба № 11 на МРРБ:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, изразило се в непосочване каква е
следвало да бъде максимално допустимата маса на процесното МПС. Както в
АУАН, така и в НП е посочено, че максимално допустимото натоварване на
процесния автомобил е 32 тона, като е уточнено и с колко кг е превишена
посочената стойност. Настоящият съдебен състав намира, че обстоятелствата
по извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с
4
изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Неправилно обаче е
посочена приетата от АНО за нарушена разпоредба, което препятства правото
на защита на жалбоподателя и обосновава отмяната на НП в тази му част.
Описаното в АУАН и НП нарушение съответства на нормата на чл.6, ал.1, т.6,
б. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства (Наредбата), в която е посочено, че
допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за
обществено ползване за моторно превозно средство с четири оси с две
управляеми оси е 32 тона. На жалбоподателя обаче е вменено извършването
на нарушение по т.5, б. „в“, каквато хипотеза изобщо не е налице в чл.6, ал.1
от Наредбата. Същевременно разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП
препраща относно масата на ППС към нормите, установени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, които са регламентирани
именно в чл.6 от Наредбата. В тази връзка съдът намира, че няма възможност
да определи приложимата разпоредба от Наредбата без да ограничи правото
на защита на санкционираното лице.
По същество, съдът намира, че от събраните по делото доказателства не
се установи по несъмнен и категоричен начин, че на посочените в АУАН и в
наказателното постановление време и място, жалбоподателят е извършил от
обективна страна вмененото му нарушение. От представената експедиционна
бележка се установява каква е била масата на товарния автомобил към 10.09
ч., т.е. почти два часа преди момента, в който е спрян за проверка водачът.
Предвид неизвършването на измерване на масата на МПС на място от
контролните органи на РД „АА“, не може да се приеме, че е доказано по
изискуемия начин твърдяното нарушение. Още повече, че експедиционната
бележка е съставена на значително отдалечено място и не е изключена
възможността да е извършвано разтоварване или натоварване преди
извършената проверка. Същевременно отговорността на жалбоподателя е
ангажирана за извършено нарушение на мястото и към момента на спирането
му за проверка от контролните органи.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното НП следва да
бъде отменено в частта по пункт 1 от НП.
Относно нарушението на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП:
5
С нормата на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП е въведено задължение за водачите
да носят и съответно да представят при поискване от контролните органи
свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролния
талон към него. За неизпълнение на това задължение законът е предвидил
съответно наказание „глоба“ в размер на 10 лева (чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП).
В настоящия случай жалбоподателят не оспорва факта, че при
проверката от контролните органи на РД “АА“ на 06.07.2020 г. не е
представил контролен талон към свидетелството за управление на моторно
превозно средство. Такива доводи не са направени и в писмените му
възражения срещу АУАН. Извън горното и за пълнота на мотивите съдът
отбелязва, че съгласно приложимата норма на чл.189, ал.2 ЗДвП редовно
съставеният АУАН има обвързваща доказателствена сила до доказване на
противното.
Правилно на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева, която е
предвидена в абсолютен размер от законодателя и съдът няма правомощие да
обсъжда нейната индивидуализация.
Не са налице основанията за приложение разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН и квалифициране на нарушението по пункт втори от наказателното
постановление като маловажен случай, тъй като то не отличава по своя
характер и същество от други такива, касаещи осъществени идентични
състави на нарушения. С оглед на това наказателното постановление следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в частта по пункт 2.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 42-
0001173/22.07.2020 г., издадено от директор на РД „АА“ София, в частта, с
която на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП на К. И. П. е наложено
административно наказание „глоба" в размер на 10 лева за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 42-0001173/22.07.2020 г.,
издадено от директор на РД „АА“ София, в частта, с която на основание
чл.177, ал.3, т.4 от ЗДвП на К. И. П. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 500 лева за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП,
вр. чл.6, ал.1, т.5, б. „в“ от Наредба № 11 на МРРБ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7