РЕШЕНИЕ
№ 993
гр. Варна, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20223110107725 по описа за 2022 година
Ищецът „Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД, твърди че в
качеството си на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от ЗРВКУ, предоставя В и
К услуги на ответницата за имот на адрес гр.Варна, ***, която в качеството си
на потребител ги получава и ползва там. Ползваните В и К услуги на този
адрес се отчитат по партида с абонатен номер 133****, чийто титуляр е В..
Съгласно чл.5, т.6 от ОУ, потребителите са длъжни да заплащат ползваните В
и К услуги в срок, което длъжницата (сега ответник) не е правила. Съгласно
чл.ЗЗ, ал.2 от ОУ, ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за
използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след
изтичане на който срок той изпада в забава. На 10.02.2022г. В и К операторът
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до съда
срещу В., въз основа на което било образувано ч.гр.д.№1674/2022г. по описа
на ВРС, ГК-31 състав. На 11.02.2022 съдът издал заповед №907 за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредил на В. да заплати
на кредитора сумата от 1 409.80лв., представляваща стойност на ползвани и
незаплатени В и К услуги за периода от 23.01.2019г. до 23.04.2020г.; сумата
от 87.43лв., представляваща лихва за забава върху тази главница за периода
от 27.03.2019г. до 05.02.2022г. и законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда-10.02.2022г. до окончателното
плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски,
изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 25лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв. На 18.05.2022г. заявителят
1
е уведомен, че длъжницата е подала възражение по реда на чл.414 от ГПК,
поради което може да предяви иск за установяване на вземането си.
Претендираната сума за главница за абонатен номер 133****, представлява
цена на реално доставени и отчетени В и К услуги за имот в гр.Варна,
жк.Вл.Варненчик бл.403, вх.1, aп.19 чрез електронен карнет (таблет), при
което положение намира правилото на чл.23, ал.4, изречение последно от ОУ.
Към настоящия момент ответницата не е оспорила чрез възражение по реда
на чл.40, ал.2 от Наредба №4/14.09.2004г. на МРРБ отчетеното количество В
и К услуги. Предвид гореизложеното и на основание чл.422 ГПК във връзка с
чл.415 ГПК моли съда, да признае за установено, че ответницата, в
качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с
абонатен номер 133****, му дължи сума в общ размер на 75.31лв.,
представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за
периода от 23.01.2019г. до 27.05.2019г. на адрес гр.Варна, ***; сума в общ
размер на 66.61лв., представляваща сбор от обезщетения за забава върху тези
главници за периода от 26.06.2019г. до 05.02.2022г., както и законната лихва
върху плавниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда-
10.02.2022г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед
№907/11.02.2022г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№1674/2022г. по описа на ВРС и да се присъдят сторените разноски по
заповедното и исковото производства.
Посоченият размер на спорното вземане е формиран след частично
оттегляне на претенцията.
Ответната страна в срока по чл.131 от ГПК е подала отговор в който
сочи, че предявеният иск е изцяло неоснователен. Оспорва същия както по
основание, така и по размер. Не е представен нито договор, нито някакъв вид
заявление, по силата на което да е видно, че страните се намират в договорни
отношения по повод на доставка на ВиК услуги именно на посочения в
исковата молба адрес и за посочения клиент. Твърди, че към настоящия
момент ищцовото дружество не е представило убедителни писмени
доказателства, с които да обоснове вземането си и дължимостта на
посочените суми, както и точния им размер. В представената „справка за
недобора на частен абонат" неясно остава как се стига до посочените суми за
главници и лихви при положение, че не е описан падеж на задължението.
Процесният обект на потребление не е отчитан, тъй като от дълго време в
него не живее никой като освен това последните показания на процесния
водомер не отговарят на записаното в представената справка за недобора на
частен абонат, които са 138куб.см. към края на 2020г. Счита, че ищецът
следва да докаже действителното количество потребена вода за съответния
период, която се отчита и доказва с представяне на първични счетоводни
документи (карнети, отчети и т.н.), с цел установяване на точните показания й
начислените суми. Само въз основа на извлечения от сметки ищцовото
дружество не установява количеството доставена вода в имота, както и
дължимата за всеки месец сума. Твърди, че дружеството би следвало да
2
ангажира доказателства, от които да се установи предоставянето на
процесиите услуги по договор, за които се претендира плащането, да
ангажира доказателства, от които да се установява как е образувана
стойността на конкретните начислени суми за ползвани ВиК услуги по
партидата на ответника, т.е. относно размера на главното задължение и
следващите се лихви. С оглед на това и предвид липсата на ангажирани от
ищеца други доказателства, не може да се приеме, че ответникът дължи
стойността на консумирана вода в посочения размер, което води до извода, за
неоснователност на исковата претенция. Твърди, че след 09.12.2021 г. не е
собственик на процесния обект. Моли да се отхвърли претенцията.
Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в
чл.422 от ГПК.
Решаващия състав след като се запозна със събраните по делото
доказателства и твърденията на страните при условията на чл.235, ал.2 от
ГПК приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е приложено гр.д.№1674/2022г. на ВРС, протекло по реда на
чл.410 от ГПК по заявление на настоящия ищец за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответницата, като в рамките на същото заявлението е
уважено в пълният си размер отговарящ на претенцията преди направеното в
настоящото производство оттегляне на части от нея - 1 409.80лв.,
представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода
от 23.01.2019г. до 23.04.2020г.; сумата от 87.43лв., представляваща лихва за
забава върху тази главница за периода от 27.03.2019г. до 05.02.2022г. и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда-10.02.2022г. до окончателното плащане, както и сторените
по делото съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото
държавна такса в размер на 25лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50лв..
Съдът намира, че по същество ищецът претендира заплащане на сума
представляваща потребено и незаплатено количество вода. В тежест на ищеца
е да докаже възникване на задължението за плащане и размера на дължимата
сума, като в тежест на ответника е да докаже плащане или други
правопогасяващи или правоизключващи факти.
Съгласно представените по делото Общи условия за предоставяне на В
и К услуги на потребителите от В и К операторите, чл.2 ал.1 потребители са
юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за
които се предоставят В и К услуги.
Ищцовата страна е представила справка от АВ Варна, от която се
установява, че ответницата е била собственик на имота до 9.12.2021г., когато
той е прехвърлен на трето лице. Наличието на открита партида при ищеца в
качеството му на регионален монополист съгласно представената справка за
недобора на частен абонат сочи, че ответницата е била в договорни
отношения с ищцовото дружество. Твърдението за липса на извършени
3
плащания за главници е твърдение за отрицателен факт и не подлежи на
доказване от навелата го страна, а при условие, че се оспорва следва да бъде
оборено от оспорващата го страна чрез ангажиране на съответните
доказателства, каквито оспорвания и доказателства в настоящото
производство не са ангажирани.
Твърдението на ответната страна за начислени количества изразходвана
вода и дължими за това суми не е подкрепено с доказателства. Представената
по делото снимка на водомер със сериен номер идентичен с този по партидата
на ответницата не съдържа обозначение на момента в който е изготвена, а от
друга страна вещото лице по приетата по делото ССчЕ не е получило достъп
до същия за да може да установи какви са показанията му.
От друга страна приетата ССчЕ е дала становище, че след запознаване с
книжата на ищеца съдържащи информация за извършваните отчитания на
потреблението, се установява дължимост на суми идентични с
претендираните в настоящото производство.
Извършеното от ищцовата страна оттегляне на част от претенцията е
съобразено с установеното в хода на производството прехвърляне на
собствеността, като сумите които се претендират са за период в който
ответницата безспорно е била собственик и абонат на дружеството.
При посочената фактическа обстановка съставът приема, че се е
установило договорно отношение между ищеца и ответницата.
Предвид изложеното по-горе съставът приема, че е на лице основание
да се ангажира пасивната материалноправна легитимация на ответницата.
Що се отнася до размера на дължимите се суми съдът счита, че следва
да се съобрази с даденото от вещото лице по ССчЕ заключение, което е за
дължимост на суми идентични с претендираните.
Воден от по-горното съставът приема, че предявеният иск следва да
бъде уважен изцяло, като се приеме, че ответницата дължи на ищеца сумите
от 75.31лв., представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени В и
К услуги за периода от 23.01.2019г. до 27.05.2019г. на адрес гр.Варна, ***;
сума в общ размер на 66.61лв., представляваща сбор от обезщетения за забава
върху тези главници за периода от 26.06.2019г. до 05.02.2022г.
Предвид извода за основателност на претенцията и направеното искане
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и сторените
разноски в следните размери:
21.41лв. по заповедното производство
и
621.41лв. по исковото производство, като тази сума е определена след
намаляване на признатата държавна такса до размера на дължимата се за
присъдената сборна сума.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между ищеца
”ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ Варна” ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.”Прилеп” №33 и ответника
Р. И. В. ЕГН********** от гр.Варна, ***, че физическото лице дължи на
търговското дружество следните суми присъдени по ч.гр.д.№1674/2022г. на
ВРС, 31 състав:
75.31лв., представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени В
и К услуги за периода от 23.01.2019г. до 27.05.2019г. на адрес гр.Варна, ***;
сума в общ размер на 66.61лв., представляваща сбор от обезщетения за забава
върху тези главници за периода от 26.06.2019г. до 05.02.2022г., заедно със
законната лихва върху главниците от датата на сезиране на съда-10.02.2022г.
до окончателното им изплащане, на осн. чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА Р. И. В. ЕГН********** от гр.Варна, *** да заплати на
”ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ Варна” ООД, с ЕИК103002253,
със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.”Прилеп” №33 сумите от
21.41лв. разноски в заповедното производство и 621.41лв. разноски в
исковото производство, на осн. чл.78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5