МОТИВИ към ПРИСЪДА № 64
от 21.06.2016г. по НОХД № 591/2016г. по описа
на КРС
Повдигнато е обвинение срещу И.М. *** за две престъпления
по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, извършени съответно на 11.08.2015г.
и на 11.09.2015г. в гр.Кърджали.
Делото се разглежда по реда на глава 27, в
хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият признава фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
Представителят на Районна
прокуратура-Кърджали поддържа обвинението срещу подсъдимия И.М. за двете
извършени от него деяния, осъществяващи състав по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК.
Счита, че по делото се събрали достатъчно категорични и непротиворечиви
доказателства касателно фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт.
Прокурорът моли подсъдимият да бъде признат за виновен за извършените от него престъпления,
за които да му бъде наложено наказание при условията на чл.55 от НК, а именно
„пробация“ към година и половина, с първите две задължителни пробационни
мерки.
Защитникът на подсъдимия не оспорва
изложената в обивинителния акт фактология и дадената правна квалификация на
деянията. Сочи, че от събраните по делото доказателства действително се
установила неговата вина. Излага съображения за това, че поведението на М. било
продиктувано от лошото отношение в дома към детето, на което той бил биологичен
родител. Моли съдът да наложи на дееца справедливо наказание, а именно
„лишаване от свобода“ с прилагане на разпоредбата на чл.66 от НК, тъй като бил
неосъждан, с добри характеристични данни и направил самокритични признания.
Подсъдимият в съдебно заседание се признава
за виновен по повдигнатото обвинение. Сочи, че бил виновен и съжалявал много за
извършеното.
Съдът като взе предвид всички доказателства,
събрани по делото, отчитайки и разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият И.М.М. е роден на ***г. в гр.Габрово,
живущ ***, български гражданин, неженен, със средно образование, безработен,
неосъждан, с ЕГН **********. Не се ползва с добри характеристични данни
по местоживеене.
На 24.05.2015г., след получен сигнал за дете в риск, Е. А.Б. /на 10
години/ бил настанен в Център за настаняване от семеен тип на деца и
младежи/ЦНСТДМ гр.Кърджали. В първите месеци след настаняването му той се
срещал единствено с майка си св.А.М.Б. и братчето си Е., като не желаел да се
среща с баща си - подсъдимият М.. След като минал определен период от време, от
Отдел „Закрила на детето“ било позволено на М. да се среща със сина си Е., когото
не бил припознал официално. При тези срещи Е. се оплакал на баща си, че деца от
дома го биели и му посочил децата Д. и О..
На 11.08.2015г. И.М. отишъл до ЦНСТДМ заедно със св.А.Б. и сина им Е.,
за да се срещнат с Е.. Срещата се провела в двора на ОУ „Васил Левски“, находящ
се непосредствено до двора на ЦНСТДМ. Там присъствала и св.К.Д. - социален
работник в Центъра, като всички били седнали на една от пейките в двора. Когато
покрай седящите минала групичка деца, подсъдимият дал пари на Е. и му казал да
отиде да купи нещо за ядене на децата, но да не купува за детето Д., тъй като
той го биел. Е. отишъл с останалите деца да изпълни заръката на баща си, а той
поканил св.Д.Д. /на 14 години/ да седне на пейката до него. Докато св.К.Д.
разговаряла със св.А.Б., подсъдимият М. предупредил момчето да не закача сина
му Е.. Стиснал ръката му и тихо казал: „Внимавай някой ден да не те хвана, ще
доведа хора и ще ти счупят главата!“. Св.Д.Д. силно се изплашил от думите на подсъдимия,
рязко станал от пейката и се разплакал с глас. Седнал до св.К.Д. и й казал, че
ще се оплаче в полицията и ще се махне от дома. Св.Д. го попитала какво се е
случило, но той не могъл да обясни и тя го изпратила да се прибере в дома. Директорът
на ЦНСТДМ - св.И.С., видяла св.Д.Д. да влиза в дома, тичайки. Той отишъл в
стаята си, събрал всичките си дрехи в една пазарска чанта и излязъл, с
намерение да напусне дома и да се скрие, макар да нямало при кого да отиде. Св.С.
видяла детето да излиза навън, носейки торба, настигнала го и го прегърнала и
попитала какво става. Плачейки св.Д.Д. й обяснил, че бащата на Е. го е заплашил
с убийство и заради това искал да избяга от дома. Детето било уплашено и
притеснено, но св.И.С. успяла да го убеди да се върне в дома. След като се успокоил,
св.Д. споделил и на св. К.Д., че подсъдимия М. го е стиснал силно за ръката и му е прошепнал в ухото, че ще го убие.
На 11.09.2015г. И.М. и св.А.Б. отново отишли в ЦНСТДМ, за да се срещнат
със сина им Е.. Те се видели в двора на ОУ „Васил Левски“. Е. се оплакал, че О.
го е удрял, при което подсъдимия накарал сина си да повика О.. Е. влязъл в
дома, намерил св.О.Х. /на 18 години/ и му казал, че баща му иска да говори с
него. Когато О.Х. отишъл до М., той го попитал защо е удрял сина му. Св.Х.
отговорил, че не го е удрял, а двамата са се бутали по време на игра. При това подсъдимият
М. му казал заплашително и на висок тон: „Боклук, ей сега ще те убия! Ще викна
хора да те бият и да те убият!“. Той тръгнал с вдигната в юмрук ръка срещу О.Х.,
но не го ударил. В този момент от сградата на ЦНСТДМ излязла св.К.Д. и отишла
при тях. Тогава И.М. казал на св.Х.: „Повече да не се закачаш с моето дете!
Имам петима братя и ако те знаят какво правиш тук с Е., няма да излезеш жив
оттук! Само аз имам право да бия сина си“. След това подсъдимият му заявил, че
искал да станат приятели и се опитал да му даде монета от 50 стотинки. Св.К.Д.
изпратила О.Х. да се прибира в дома и обяснила на М., че никое от децата в дома
не е удряло умишлено Е., а също и че нямал право да бие сина си. Заради това,
че подсъдимия бил много афектиран и конфликтно-агресивен, св.Д. прекратила
срещата и прибрала Е. в дома. Вътре била допусната само майката А.Б. да се види
с детето. Разстроен и изплашен от заканите на И.М., св.О.Х. отишъл отстрани на
сградата на ЦНСТДМ, започнал да си блъска главата в стената и да плаче. Видян бил
от св.К.Д. и св.И.С., на които обяснил треперейки, че подсъдимия го е заплашил
с убийство. Те го поуспокоили и го убедили да се прибере в дома. След около 20
минути св.Д. отново видяла О.Х. да плаче и му дала таблетка „Валидол“, за да се
успокои.
Видно от заключението по назначената на досъдебното производство съдебно-психологична
експертиза, св.Д.Д. страда от лека степен на умствена недоразвитост
/олигофрения/. В състояние е да възприема правилно фактите, които имат значение
за делото и да дава достоверни показания за тях. Всеки стимул, който в някаква
степен напомня за изживяната от него психотравма от 11.08.2015г., водел до
преживяване на силен страх и чувство на застрашеност от осъществяване на
отправената закана.
Така
възприетата фактическа обстановка се доказва от показанията на свидетелите И.С., К.Д., А.Б., О.Х., Д.Д., дадени на досъдебното производство; заключение по изготвена съдебно-психологична експертиза; Удостоверение за
назначен настойник на Д.Д., издадено на 20.05.2015г. от Община Кърджали;
Заповед № 35 от 28.04.2015г. за назначаване на настойник на Д.Д.; Удостоверение
за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0372 от 19.12.2001г.;
Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 1043 от
24.08.2004г.; Справка за извършена проверка от РУ-Кърджали от 08.07.2015г.;
Постановление на РП-Кърджали от 13.07.2015г.; Характеристична справка на
подсъдимия; Справка за съдимост на подсъдимия; Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние на подсъдимия, както и другите писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Установените обстоятелства се подкрепят изцяло и от самопризнанието на подсъдимия в съдебно заседание, одобрено от съда
по реда на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК.
При така приетото за установено от фактическа
страна съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият И.М.
е осъществил състав на престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, тъй като на
11.08.2015г. в гр.Кърджали се
заканил с убийство спрямо Д.К.Д.,***, с думите: „Внимавай някой ден да не те
хвана, ще доведа хора и ще ти счупят главата!“, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му. От обективна страна деецът е осъществил закана с убийство,
обективирана в отправените към пострадалия Д.Д. думи, а именно обърнал се е към
него, казвайки му: „Внимавай някой ден да не те хвана, ще доведа хора и ще ти
счупят главата!“. Заплашителните изрази на подсъдимия били ясно възприети от Д.Д..
Характера на заканата е бил такъв, че да може да възбуди у заплашения
основателен страх от осъществяването й. При престъплението по чл.144, ал.3 от НК е необходимо да е налице една по-висока обществена опасност на деянието. Законодателят
е обявил за престъпна не всяка отправена заплаха, а само тази, която сочи на
една по-висока вероятност от реалното и осъществяване, именно каквато се
очертава в случая, предвид обстановката и начина, по който е отправена
заканата, характера на употребените изрази, цялостното поведение на подсъдимия,
неговата характеристика като конфликтен и избухлив. Отправените заплахи са били
от естеството да предизвикат у пострадалия основателен страх за осъществяването
им. Подсъдимият е отправял думи и демонстрирал поведение, което детето Д. е
възприело и оценило като закана с убийство, пораждаща страх. От субективна страна престъплението е извършено с пряк
умисъл от подсъдимия, който е съзнавал общественоопасният характер на
извършеното, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му
последици. Деецът напълно е съзнавал факта на отправените от него закани с
убийство спрямо Д.Д. и възприемането им от
последния.
Подсъдимият И.М.
е осъществил и втори състав на престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, тъй
като на 11.09.2015г. в гр.Кърджали се
заканил с убийство спрямо О.Г.Ш.Х.,***, с думите: „Боклук, ей сега ще те убия!
Ще викна хора да те бият и да те убият!“,
и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му. От обективна страна деецът е осъществил закана с убийство,
обективирана в отправените към пострадалия О.Х. думи, а именно обърнал се е към
него, казвайки му: „Боклук, ей сега ще те убия! Ще викна хора да те бият и да
те убият!“. Заплашителните изрази на подсъдимия били ясно възприети от О.Х..
Характера на заканата е бил такъв, че да може да възбуди у заплашения
основателен страх от осъществяването й. При престъплението по чл.144, ал.3 от НК е необходимо да е налице една по-висока обществена опасност на деянието.
Законодателят е обявил за престъпна не всяка отправена заплаха, а само тази,
която сочи на една по-висока вероятност от реалното и осъществяване, именно
каквато се очертава в случая, предвид обстановката и начина, по който е
отправена заканата, характера на употребените изрази, цялостното поведение на подсъдимия,
неговата характеристика като конфликтен и избухлив. Отправените заплахи са били
от естеството да предизвикат у пострадалия основателен страх за осъществяването
им. Подсъдимият е отправял думи и демонстрирал поведение, което О.Х. е възприел
и оценил като закана с убийство, пораждаща страх. От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл от
подсъдимия, който е съзнавал общественоопасният характер на извършеното,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Деецът
напълно е съзнавал факта на отправените от него закани с убийство спрямо пострадалия и възприемането им от последния.
По наказанието:
При определяне на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия И.М. за извършеното на
11.08.2015г. престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК съдът се ръководи от
разпоредбата на чл.36 от НК относно целите на наказанието, съобрази
предвиденото от закона наказание за престъплението, както и императивната
разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, според която в случаите по чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е настоящия, при постановяване на осъдителна присъда съдът
определя наказанието при условията на чл.58а от НК. Съгласно чл.58а, ал.1 от НК, в случай на постановяване на осъдителна присъда в производството по чл.373,
ал.2 от НПК, съдът определя наказанието „лишаване от свобода” като се ръководи
от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното
наказание с една трета. Освен посочените разпоредби, настоящата инстанция взе
предвид степента на обществена опасност на деянието - типична за престъплението;
степента на обществена опасност на дееца - средна, предвид наличието и на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства; смекчаващите отговорността
обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия и изразеното от него съжаление и
разкаяние за извършеното; отегчаващите
отговорността обстоятелства - негативната характеристика на подсъдимия и факта,
че деянието е извършено спрямо пострадал, който е бил в риск и поради тази
причина настанен в ЦНСТДМ. Тъй като И.М. се съгласи
съдебното производство да бъде проведено по реда на съкратеното съдебно
следствие по Глава 27 от НПК, направеното от него самопризнание не може да се
отчита като смекчаващо вината обстоятелство /в този смисъл е ТР №1/06.04.2009г.
по т.д.№1/2008г., ВКС, ОСНК/. Предвиденото в чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК
наказание е до 6 години „лишаване от свобода”, при което и констатирайки
липсата на предпоставките по чл.55 от НК, съдът прие, че на подсъдимия следва
да бъде наложено наказание под средния размер, а именно 12 месеца „лишаване от
свобода”, което да се намали с 1/3. Така на същия бе определено наказание от 8
месеца „лишаване от свобода”. Налице са
формалните изисквания на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, тъй като подсъдимият
не е осъждан, а срокът на наложеното му наказание „лишаване от свобода” е под
три години. Същевременно съдът счете, че за постигане целите на наказанието и
по-специално за поправянето на дееца не е наложително той да го изтърпи реално,
поради което наказанието бе отложено с изпитателен срок от 3 години.
При определяне на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия И.М. за извършеното на
11.09.2015г. престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК съдът се ръководи от
разпоредбата на чл.36 от НК относно целите на наказанието, съобрази
предвиденото от закона наказание за престъплението, както и императивната разпоредба
на чл.373, ал.2 от НПК, според която в случаите по чл.372, ал.4 от НПК, какъвто
е настоящия, при постановяване на осъдителна присъда съдът определя наказанието
при условията на чл.58а от НК. Съгласно чл.58а, ал.1 от НК, в случай на
постановяване на осъдителна присъда в производството по чл.373, ал.2 от НПК,
съдът определя наказанието „лишаване от свобода” като се ръководи от
разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното
наказание с една трета. Освен посочените разпоредби, настоящата инстанция взе
предвид степента на обществена опасност на деянието - типична за престъплението;
степента на обществена опасност на дееца - средна, предвид наличието и на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства; смекчаващите отговорността обстоятелства
- чистото
съдебно минало на подсъдимия и изразеното от него съжаление и разкаяние за
извършеното; отегчаващите отговорността
обстоятелства - негативната характеристика на подсъдимия и факта, че деянието е
извършено спрямо 14-годишно дете в риск, настанено в ЦНСТДМ. Тъй като И.М. се съгласи съдебното производство да бъде проведено по
реда на съкратеното съдебно следствие по Глава 27 от НПК, направеното от него самопризнание
не може да се отчита като смекчаващо вината обстоятелство /в този смисъл е ТР
№1/06.04.2009г. по т.д.№1/2008г., ВКС, ОСНК/. Предвиденото в чл.144, ал.3 вр.
ал.1 от НК наказание е до 6 години „лишаване от свобода”, при което и
констатирайки липсата на предпоставките по чл.55 от НК, съдът прие, че на
подсъдимия следва да бъде наложено наказание под средния размер, а именно 12 месеца „лишаване от
свобода”, което да се намали с 1/3. Така на същия бе определено наказание от 8
месеца „лишаване от свобода”. Налице са
формалните изисквания на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, тъй като подсъдимият
не е осъждан, а срокът на наложеното му наказание „лишаване от свобода” е под
три години. Същевременно съдът счете, че за постигане целите на наказанието и
по-специално за поправянето на дееца не е наложително той да го изтърпи реално,
поради което наказанието бе отложено с изпитателен срок от 3 години.
Така наложените
по вид и размер наказания се явяват справедливи и достатъчни да окажат
необходимото поправително и превъзпитателно въздействие, както върху личността
на дееца, така и върху останалите членове на обществото.
Тъй като и двете процесни
престъпления са извършени от подсъдимия И.М. в условията на реална съвкупност,
преди да има вляза в сила присъда, за което и да е от тях, съдът на основание
чл.23, ал.1 от НК му определи едно общо наказание - най-тежкото от двете, а
именно „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, като на основание чл.66 ал.1
от НК отложи изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от 3
години.
С оглед изхода на делото - осъдителна
присъда, съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимият да заплати по
сметка на Районен съд-Кърджали сумата от 20
лв. представляваща направени разноски по делото в съдебното производство. Подсъдимият бе осъден да заплати
и сумата от 152.72 лв., представляваща
направени по делото на досъдебното производство разноски, по сметка на органа,
който ги е направил, а именно ОД МВР-Кърджали.
По изложените съображения от фактическо и
правно естество, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: