№ 639
гр. София, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело №
20211001000555 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалбата на Ц. П. М. и Т. Ж. М., двамата от гр.
***, срещу решение № 367 от 20.02.2020 г. по т.д. № 1511/ 2017 г. на Софийския градски
съд, търговско отделение, VІ - 2 състав в частта му, с която по предявения от А. Н. Д. и К.
Х. М., изпълняващи заедно длъжността синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) -
гр. София, иск с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН, е обявено за недействително по
отношение на кредиторите на несъстоятелността изявлението за прихващане, отправено от
Ц. П. М. и Т. Ж. М. с уведомление вх. № 11094/ 5.11.2014 г., с което активните вземания на
Ц. П. М. в размер на 740 000 лева, произтичащо от договор за откриване на банков депозит с
IBAN ********** и на Т. Ж. М. в размер на 100 000 лева, произтичащо от договор за
откриване на банков депозит с IBAN ********** са послужили за погасяването на техни
насрещни задължения в размер на 740 000 лева за Ц. П. М. и на 100 000 лева за Т.Ж.
М., произтичащи от договор за кредит от 25.11.2009 г. сключен между „Корпоративна
1
търговска банка“ АД и „Фининвест“ ЕООД - гр. София и девет анекси към него, в което
задължение Ц. П. М. и Т. Ж. М. встъпили по реда на чл. 101 от ЗЗД като солидарно
отговорни съдлъжници по силата на договор за встъпване в дълг от 21.01.2014 г., освен за
сумите, които Ц. П. М. и Т. Ж. М. биха получили при разпределение на осребреното
имущество.
Оплакванията за незаконосъобразност на обжалвания акт, изложени в жалбата и доразвити в
писмената защита, са основани на твърдението за превратно тълкуване на приложимата
правна норма, довело до погазване на основни правни принципи и накърняване на
интересите на жалбоподателите. Поддържаната теза относно правомерността на
извършеното прихващане е подкрепена с позоваване на норми на правото на Европейския
съюз, на практиката на Европейския съд по правата на човека, както и на основни
постулати, възприети в правната доктрина.
Акцентира се и на принципното разрешение в практиката на Конституционния съд на
Републиката относно действието на закона за напред и прилагането му само по отношение
на факти и обстоятелства, които възникват след влизането му в сила.
Изтъква се неприложимостта понастоящем на разпоредбата във вида й след изменението на
закона в ДВ, бр. 22 от 2018 г., предвид обявяването на преходната разпоредба на § 8 от
ПрЗРЗИДЗБН за противоконституционна.
Посочва се, че в конкретния случай прихващането не е било извършено от длъжника -
банката в несъстоятелност, а от ответниците по иска, затова по отношение на него не е
налице фактическият състав на чл. 59, ал. 5 от ЗБН и е без значение датата на откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на банката, доколкото тя не е елемент на
фактическия състав на чл. 59, ал. 5 от ЗБН.
Молбата към съда е да отмени решението в обжалваната част и да постанови съдебен акт, с
който да отхвърли иска като неоснователен.
Ответникът по въззивната жалба А. Н. Д. и К. Х. М., изпълняващи длъжността синдик на
„Корпоративна търговска банка“ АД (н.) - гр. София, в писмения отговор я оспорва като
неоснователна.
Защитната теза е изградена на възражението за липса на валидно извършено прихващане,
тъй като в настоящия случай активното вземане на прихващащият кредитор не е било
изискуемо. С поставянето на банката под специален надзор е било забранено извършването
на всякакви
2
- 3 -
действия, които влизат в обхвата на издадената й лицензия за извършване на банкова
дейност, което представлявало своеобразен мораториум върху задълженията на банката,
наложен по силата на закона, като по този начин се спирала изискуемостта на влоговете,
която до този момент е била неограничена. Това означавало, че влоговете са неизискуеми,
тъй като не са били на разположение на своите титуляри и тяхното право чрез едностранно
волеизявление да искат изплащане на вложената сума не можело да бъде упражнено по
време на специалния надзор.
Освен това към 22.04.2015 г. - деня на решението за откриване на производство по
несъстоятелност действащата материалноправна норма била разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от
ЗБН в редакцията й след изменението с ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., и
следователно именно тя била приложимата към процесното правоотношение.
Дори да била приложима редакцията на правната норма преди 28.11.2014 г., следвало да се
има предвид, че в специалния ЗБН не се съдържали разпоредби, препращащи към
Търговския закон (относно понятието „длъжник“ в разпоредбата на чл. 645, ал. 4 от ТЗ) и в
цитираната норма под длъжник законодателят визирал лице, което има задължение към
банката в несъстоятелност. С оглед нуждата от наличие на насрещни и изискуеми вземания
разпоредбата се отнасяла за извършилото прихващането лице - едновременно кредитор и
длъжник, това означавало, че банката в несъстоятелност и лицето, чийто дълг и вземане се
прихващали, били едновременно длъжници и кредитори един на друг. Аргумент в тази
насока било последващото изменение на закона, в което думата „длъжник“ била заменена с
„кредитор или от банката“.
Молбата към съда е да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, Шести състав съобрази следното.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок от страна
в производството, която има интерес и право на обжалване на самостоятелна част от
валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.
При обсъждането на нейната основателност приема за установено следното.
В исковата молба А. Н. Д. и К. Х. М., изпълняващи длъжността синдик на „Корпоративна
3
търговска банка“ АД (н.) - гр. София, твърдели, че с договор за банков кредит от
25.11.2009 г. банката предоставила на „Фининвест“ ЕООД - гр. София сумата 1 000 000
евро, като към 4.11.2014 г. задълженията на кредитополучателя възлизали на 1 055 098.12
евро.
На 5.11.2014 г. банката получила уведомление, че по силата на договор за встъпване в дълг
от 21.01.2014 г. като солидарни длъжници в задълженията на кредитополучателя са
встъпили Ц. П. М. до размер на сумата 740 000 лева, с паричните си средства, налични по
сметка в банката и Т. Ж. М. до размер на сумата 100 000 лева, с паричните си средства,
налични по сметка в банката.
С уведомлението Ц. П. М. и Т. Ж. М. отправили и изявление за прихващане на вземанията
си, произтичащи от наличности по банковите им сметки в банката, които към тази дата
възлизали на 740 000 лева за Ц. П. М. и на 100 000 лева за Т. Ж. М., с насрещните си
задължения по договора за банков кредит от 25.11.2009 г. в същия размер.
Прихващанията били относително недействителни спрямо кредиторите на
несъстоятелността, доколкото били извършени след началната дата на
неплатежоспособността - 20.06.2014 г., и като такива били непротивопоставени на
кредиторите на несъстоятелността. По отношение на тях била приложима разпоредбата на
чл. 59, ал. 5 от ЗБН в редакцията й, действала към датата на решението за откриване на -
22.04.2015 г. Изложени са аргументи за непротивопоставимост на прихващането на
кредиторите на несъстоятелността и при действието на цитираната разпоредба със
съдържанието й от преди изменението на закона.
Молбата към съда била да постанови решение, с което да постанови решение, с което да
обяви прихващанията за относително недействителни спрямо кредиторите на
несъстоятелността.
Ответниците Ц. П. М. и Т. Ж. М., двамата от гр. ***, в писмения отговор оспорили иска като
неоснователен.
Твърдели, че прихващането от 5.11.2014 г. било действително, тъй като към тази дата била
приложимата редакцията на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, преди изменението й в сила от 28.11.2014
г., която била относима единствено за прихващания, извършени от длъжника, т.е.
несъстоятелната банка, а освен това нямало изрична правна норма, придаваща обратно
действие на измененията в чл. 59, ал. 5 от ЗБН.
Молбата към съда била да отхвърли иска като неоснователен.
4
- 5 -
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка на
спора.
С решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на Българската народна банка
„Корпоративна търговска банка“ АД е поставена под специален надзор за срок от три месеца
; за срок от три месеца е спряно изпълнението на всички задължения на банката ; дейността
на банката е ограничена, като й е забранено да извършва всички видове дейности съгласно
лиценза за извършване на банкова дейност ; отстранени са от длъжност членовете на
управителния съвет и на надзорния съвет на банката ; лишени са за срок от три месеца от
право на глас акционерите на банката, притежаващи повече от 10 % от акциите й.
С решение № 664 от 22.04.2015 г. по т.д. № 7549/ 2014 г. на Софийския градски съд,
търговско отделение, VІ - 4 състав е обявена неплатежоспособността на „Корпоративна
търговска банка“ АД, с начална дата 6.11.2014 г. ; открито е производство по
несъстоятелност ; банката е обявена в несъстоятелност ; прекратена е дейността на
предприятието ; прекратени са правомощията на органите на банката ; постановена е обща
забрана и запор върху имуществото й ; банката е лишена от правото да управлява и се
разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността ; постановено е
започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността
разпределение на осребреното имущество.
С решение № 1443 от 3.07.2015 г. по т.д. № 2216/ 2015 г. на Софийския апелативен съд,
търговско отделение, трети състав това решение е отменено в частта, с която за начална дата
на неплатежоспособността е посочена 6.11.2014 г. и за начална дата на
неплатежоспособността е определена 20.06.2014 г.
С договор за банков кредит, сключен на 25.11.2009 г., „Корпоративна търговска банка“ АД
предоставила на „Фининвест“ ЕООД сумата 1 000 000 евро с краен срок за погасяване
10.03.2011 г. Впоследствие с 9 броя анекси били направени промени относно срока на
действие на договора и падежите за изпълнение на задължението за разсрочено връщане на
сумите по кредита. С анекса от 9.01.2014 г.крайния срок за плащане на неплатената
главницата в размер на 999 740 евро бил определен на 10.04.2015 г. Плащането трябвало да
5
стане на 4 вноски, като три вноски от по 250 000 евро подлежали на плащане на всяко 10-то
число на месеца в периода от 10.01.2015 г. до 10.03.2015 г., а последната вноска възлизаща
от 249 740 евро трябва да се плати на 10.04.2015 г.
Според извлечението от счетоводните книги на банката, към 30.10.2014 г. задължението на
ответника по договора за кредит било в размер на 9 922 767.26 лева главница и 270 422.22
лева законна лихва.
С договор за встъпване в дълг от 21.01.2014 г. Ц. П. М. и Т. Ж. М. на основание чл. 101 от
ЗЗД встъпили като солидарни съдлъжници с кредитополучателя до размера на непогасената
част от главницата от 999 740 евро, ведно с начислените такси и изтеклите към тази дата
лихви. Отговорността им била уговорена до размера на вземанията им към банката : на Ц.М.
- по сметка с IBAN ********** с налична сума от 740 000 лева и на Т.М. - по сметка с IBAN
********** с налична сума от 100 000 лева.
С уведомление с вх. № 11 094/ 5.11.2014 г. „Фининвест“ ЕООД, Ц. П. М. и Т. Ж. М.
уведомили банката за встъпването на последните двама като съдлъжници по договора за
кредит от 25.11.2009 г. и всички анекси към него, като заявили, че извършват прихващане с
вземането на Ц.М. по банкова сметка е IBAN ********** до размер на сумата 740 000 лева
срещу задължението му към банката, произтичащо от договора за встъпване в дълг от
21.01.2014 г. и с вземането на Т.М. по банкова сметка с IBAN ********** до размер на
сумата 100 000 лева срещу задължението й към банката, произтичащо от договора за
встъпване в дълг от 21.01.2014 г.
Според приетото в съдебното заседание на 6.12.2019 г. заключение на счетоводна
експертиза, изготвено от вещото лице Д. Т., на името на Ц. П. М. имало разкрита депозитна
сметка за граждани в лева с IBAN **********, като към 5.11.2014 г. началното салдо за деня
било 786 267.05 лева, а крайното салдо, след извършването на три дебитни операции, било
46 267.06 лева. На името на Т. Ж. М. имало разкрита депозитна сметка за граждани в лева с
IBAN **********, като към 5.11.2014 г. началното салдо за деня било 118 956.78 лева, а
крайното салдо, след извършването на една дебитна операция, било 18 956.78 лева
При тази фактическа обстановка на спора правните изводи са следните.
Основателността на претенцията, заявена на основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН, е обусловена от
отговора на въпроса коя от действалите във времето редакции на цитираната разпоредба, е
приложима по отношение на оспореното правоотношение.
6
Нормата е материалноправна, доколкото урежда отношенията по валидното извършване на
извънсъдебно прихващане след началната дата
- 7 -
на неплатежоспособността и съгласно основополагащия принцип на правото следва да се
прилага спрямо настъпили при нейното действие юридически факти, тъй като според чл. 14,
ал. 1 от ЗНА обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение и то с
изрична разпоредба.
В този смисъл са и съображенията, изложени в мотивите на решение № 4 от 11.03.2014 г.
по конст.д. № 12/2013 г. на Конституционния съд на Републиката, според които по начало
законът действа занапред и се прилага само по отношение на факти и обстоятелства, които
възникват след влизането му в сила. Когато на новия закон се придава действие спрямо
възникнали и съществуващи правоотношения, които са „заварени“, е налице несъщинско
обратно действие или незабавно действие на новия закон. За да действа новият граждански
закон спрямо възникналите преди влизането му в сила правоотношения, е необходимо
законодателят изрично да им придаде обратна сила.
В случая оспорените от банката прихващания са били осъществени на 6.11.2014 г. - при
действието на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 в първоначалната й редакция, която гласи :
„Недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която
кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е прихващането,
извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това
кога са възникнали двете насрещни задължения.“
След изменението на закона, прието с § 9 от Закона за изменение и допълнение на
държавния бюджет на Република България за 2014 г., (обн. ДВ, бр. 98 от 28.11.2014 г., в
сила от 28.11.2014 г.), същата разпоредба е действала в следната редакция :
„Недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която
всеки от тях би получил при разпределението на осребреното имущество, е всяко
прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е
извършено от кредитор или от банката: 1. след началната дата на неплатежоспособността ; 2.
след датата на поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на
глава единадесета, раздел VІІІ от Закона за кредитните институции, включващ наложена
мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата предшества датата по т. 1.“
Впоследствие с § 8 от ПрЗРЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 13.03.2018г.) е прието чл. 59, ал. 5, 6
и 7 да се прилагат от 20.06.2014 г.
7
С решение № 8 от 27.05.2021 г. по конст. д. № 9/ 2020 г. на Конституционния съд на
Републиката България (обн. ДВ, бр. 48 от
8.06.2021 г., в сила от 12.06.2021 г.) преходната разпоредба на § 8 от ПрЗР ЗИДЗБН е
обявена за противоконституционна.
Правните последици от решенията на Конституционния съд, с които се обявява за
противоконституционен закон, са изяснени в решение № 3 от 28.04.2020 г. по конст. д. №
5/2019 г. на Конституционния съд на Републиката. В мотивите на решението е изтъкнато, че
„Прилагането на обявения за противоконституционен закон към висящо производство е в
противоречие с принципа на върховенството на Конституцията и нарушава забраната на чл.
5, ал. 1 - никой закон не може да противоречи на Конституцията, ако противоречи, той не е
част от правната система, а следователно не е приложимо право - което единствено има
значение за решаването на правни спорове. Спрямо правоотношения, предмет на висящи
съдебни производства, обявеният за противоконституционен закон не се прилага. Целта е
да се осуети постановяване на съдебни решения в противоречие с решението на
Конституционния съд и следователно уронващи върховенството на Конституцията.
Противното разбиране е несъвместимо с върховенството на Конституцията, с нейното
непосредствено действие, с духа и принципите на правовата държава.“
Като взема в съображение разпоредбата на чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционен съд,
която постановява, че решенията на Конституционния съд са задължителни за всички
държавни органи, юридически лица и граждани, настоящият състав на въззивната инстанция
приема, че обявената за противоконституционна разпоредба на § 8 от ПрЗР ЗИДЗБН не може
да бъде приложена по отношение на спорното правоотношение между страните.
Следователно преценката на действителността на предметните прихващания следва да бъде
извършена съобразно текста на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН в нейната първоначална
редакция. Тя прогласява за относително недействителни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността само онези прихващания, които са били извършени след началната дата
на неплатежоспособността от длъжника, а длъжник по специалния закон е винаги банка.
В настоящия случай едностранните изявления по чл. 104 от ЗЗД не са отправени от
длъжника „Корпоративна търговска банка“ АД (н.), а от лица, които имат към него вземания,
произтичащи от разкритите им депозитни сметки в банката, затова и извършените от тях
правни действия не са елемент от фактическия състав на приложимата правна норма, тъй
като относителната недействителност на прихващанията в конкретната хипотеза е
последица единствено от изявление, което изхожда от длъжника (банката в
несъстоятелност).
8
В заключение е нужно да се посочи, че е без значение за правилното разрешаване на спора
датата на откриване на производство по несъстоятелност по отношение на банката, тъй като
тя не е въведена като
- 9 -
елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 5 от ЗБН и няма отношение към настъпването
на правните последици от извънсъдебните прихващания. Нейното правно значение се
свързва единствено с преклузивния срок по чл. 62, ал. 1 от ЗБН, който в конкретния случай е
спазен.
По изложените съображения искът, предявен на основание чл. 59, ал. 5от ЗБН, е
неоснователен и недоказан.
Поради несъвпадането на крайните изводи на настоящия състав на въззивната инстанция с
тези на първостепенния съд решението ще следва да бъде отменено в обжалваната част,
вместо което да бъде постановено ново решение, с което иска с правно основание чл. 59, ал.
5от ЗБН да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предвид крайния изход от спора в настоящата инстанция решението ще следва да бъде
отменено и в частта за разноските, в която : 1) на основание чл. 59, ал. 7 от ЗБН Ц. П. М. е
осъден да заплати по сметката на Софийски градски съд държавна такса в размер на 29 600
лева, а Т. Ж. М. е осъдена да заплати по сметката на Софийски градски съд държавна такса
в размер на 4 000 лева, като бъде постановено на основание чл. 59, ал. 7 от ЗБН дължимата
на Софийския градски съд държавна такса за първоинстанционното производство в размер
на 33 600 да бъде събрана от масата на несъстоятелността на „Корпоративна търговска
банка“ АД (н.) - гр. София ; 2) на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Ц. П. М. и Т. Ж. М. са
осъдени да заплатят в полза на масата на несъстоятелността на „Корпоративна търговска
банка“ АД (н.) сумата 400 лева, представляваща разноски, направени в
първоинстанционното производство, като бъде осъдена масата на несъстоятелността на
„Корпоративна търговска банка“ АД (н.) - гр. София да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК сумите, както следва : на Ц. П. М. - 16 330 лева и на Т. Ж. М. - 3 730 (три хиляди
седемстотин и тридесет) лева, представляващи разноски, направени в първоинстанционното
производство.
Масата на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) - гр. София следва
9
да бъде осъдена да заплати разноските във въззивното производство, както следва : 1) на
основание чл. 59, ал. 7 от ЗБН дължимата на Софийския апелативен съд държавна такса в
размер на 16 800 лева ; 2) на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адвокат Т.
М. М. сумата 16 330 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство
на Ц. П. М. ; 3) на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК : на Ц. П. М. сумата 296 лева, на Т. Ж. М.
сумата 5 530лева, представляващи разноски, направени във въззивното производство.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 367 от 20.02.2020 г. по т.д. № 1511/ 2017 г. на Софийския градски
съд, търговско отделение, VІ - 2 състав в частта му, с която по предявения от А. Н. Д. и К.
Х. М., изпълняващи заедно длъжността синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) -
гр. София, иск с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН, е обявено за недействително по
отношение на кредиторите на несъстоятелността изявлението за прихващане, отправено от
Ц. П. М. и Т. Ж. М. с уведомление вх. № 11094/ 5.11.2014 г., с което активните вземания на
Ц. П. М. в размер на 740 000 лева, произтичащо от договор за откриване на банков депозит с
IBAN ********** и на Т. Ж. М. в размер на 100 000 лева, произтичащо от договор за
откриване на банков депозит с IBAN ********** са послужили за погасяването на техни
насрещни задължения в размер на 740 000 лева за Ц. П. М. и на 100 000 лева за Т.Ж., вместо
което ПОСТАНОВИ
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН, предявен от А. Н. Д. и К. Х. М.,
изпълняващи заедно длъжността синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) - гр.
София срещу Ц. П. М. и Т. Ж. М., двамата от гр. ***, за обявяване за недействително по
отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би
получил при разпределението на осребреното имущество, на изявлението за прихващане,
отправено от Ц. П. М. и Т. Ж. М. с уведомление вх. № 11094/ 5.11.2014 г., с което активните
вземания на Ц. П. М. в размер на 740 000 лева, произтичащо от договор за откриване
на банков депозит с IBAN ********** и на Т. Ж. М. в размер на 100 000 лева, произтичащо
от договор за откриване на банков депозит с IBAN ********** са послужили за
- 11 -
10
погасяването на техни насрещни задължения в размер на 740 000 лева за Ц. П. М. и на 100
000 лева за Т.Ж., поети по договор от 21.01.2014 г., сключен с „Фининвест“ ЕООД - гр.
София, по силата на който встъпили на основание чл. 101 от ЗЗД като солидарни длъжници
в задълженията на кредитополучателя „Фининвест“ ЕООД - гр. София, поети по договор за
банков кредит, сключен на 25.11.2009 г., между „Корпоративна търговска банка“ АД и
„Фининвест“ ЕООД - гр. София.
ОТМЕНЯ решение № 367 от 20.02.2020 г. по т.д. № 1511/ 2017 г. на Софийския градски
съд, търговско отделение, VІ - 2 състав в частта за разноските, с която Ц. П. М. от гр.
*** е осъден да заплати на основание чл. 59, ал. 7 от ЗБН по сметката на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 29 600 лева ; Т. Ж. М. от гр. *** е осъдена да заплати на
основание чл. 59, ал. 7 от ЗБН по сметката на Софийски градски съд държавна такса в
размер на 4 000 лева, вместо което
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 59, ал. 7 от ЗБН дължимата на Софийския градски съд -
гр. София, бул. „Витоша“ № 2 държавна такса за първоинстанционното производство в
размер на 33 600 (тридесет и три хиляди и шестстотин) лева да бъде събрана от масата на
несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) - гр. София.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 59, ал. 7 от ЗБН дължимата на Софийския апелативен
съд - гр. София, бул. „Витоша“ № 2 държавна такса за въззивното производство в размер
на 16 800 (шестнадесет хиляди и осемстотин) лева да бъде събрана от масата на
несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) - гр. София.
ОТМЕНЯ решение № 367 от 20.02.2020 г. по т.д. № 1511/ 2017 г. на Софийския градски
съд, търговско отделение, VІ - 2 състав в частта за разноските, с която Ц. П. М. и Т. Ж.
М., двамата от гр. ***, са осъдени да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
масата на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) - гр. София сумата
400 лева, представляваща разноски, направени в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА масата на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) - гр.
София да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумите, както следва : на Ц. П. М. от гр.
***, ул. „***“ № **, с ЕГН ********** - 16 330 (шестнадесет хиляди триста и тридесет)
лева ; на Т. Ж. М. от гр. ***, ул. „***“ № **, с ЕГН ********** - 3 730 (три хиляди
седемстотин и тридесет) лева, представляващи разноски, направени в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА масата на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) - гр.
София да заплати на адвокат Т. М. М. от гр. ***, ул. „***“ № * на основание чл. 38, ал. 2 от
11
Закона за адвокатурата сумата 16 330 (шестнадесет хиляди триста и тридесет) лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във
въззивното производство на Ц. П. М. от гр. ***.
ОСЪЖДА масата на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) - гр.
София да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на Ц. П. М. от гр. ***, ул. „***“ № **, с
ЕГН ********** сумата 296 (двеста деветдесет и шест) лева, представляваща разноски,
направени във въззивното производство.
ОСЪЖДА масата на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) - гр.
София да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на Т. Ж. М. от гр. ***, ул. „***“ № **, с
ЕГН ********** сумата 5 530 (пет хиляди петстотин и тридесет) лева, представляваща
разноски, направени във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Републиката в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13