РЕШЕНИЕ
№ 465
гр. Перник, 10.12.2019год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на 17.10.2019год.
/седемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година/ в състав:
Председател: Рени Ковачка
Членове: Кристиян Петров
Роман Николов
при секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдия Ковачка възз. гр. дело № 531 по описа за 2019 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 506/03.04.2019год.,
постановено по гр.дело № 05487/2018 год., Пернишкият районен съд е отхвърлил
изцяло предявения от „Профи Кредит България“ ЕООД гр.
София против М.А.Ц. *** иск за установяване спрямо ответника, че дължи на ищеца
сума в размер на 1752.10лева, представляваща неизпълнено задължение по Договор за
потребителски кредит № *** от ***, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение-10.05.2018год. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените в заповедното и в исковото
производство разноски.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Профи Кредит
България“ ЕООД., в която се излагат съображения за неговата неправилност и
незаконосъобразност. Твърди се, че неправилно районния съд е приел, че не е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, тъй като такава не е надлежно обявена съгласно чл.60,
ал.2 от ГПК. Поддържа се, че ищецът е небанкова институция, за която нормата
на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции не намира приложение. Освен
това се акцентирана на факта, че процесното вземане е дължимо, тъй като към края на съдебното
дирене в първата инстанция всички неплатени вноски по кредита са били падежирани. По тези съображения се иска отмяна на обжалваното решение
и уважаване на предявения иск в пълния
му предявен размер, ведно с произтичащите от това последици.
Въззиваемата М.Ц., чрез назначения й от съда особен представител- адв. Р.М. е подала писмен отговор, в който е изложила
доводи за неоснователност на въззивната жалба и е
направила искане за нейното отхвърляне.
При извършената
служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са
налице основания за обезсилването му, поради което следва да бъде извършена
проверка относно правилността му въз основа на наведените в жалбата доводи:
Пред районния съд е предявен иск по чл.422 от ГПК във
вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД от „Профи Кредит България» ЕООД, с който
се иска да бъде признато за
установено по отношение на М.Ц., че същата дължи
на ищеца сумата от
1752.10лева, представляващо неизпълнено задължение
по Договор за потребителски кредит № ***. За вземането, предмет на установителния иск, е издадена заповед №
2328/11.05.2018год. по ч.гр.дело № 03090/2018год. по описа на ПРС.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за потребителски
кредит при общи условия- за сумата от 1000лева, със срок на
издължаване-24месеца и размер на месечната вноска 61.82лева при годишен процент
на разходите / ГПР/-49.89%, годишен лихвен процент-41.17% и лихвен процент на
ден- 0.11%. Посочено е, че сумата от 1000 лева е предоставена на ответницата на 25.01.2017год., че датата на погасяване е на всяка вноска е 15 число на
месеца, както и че общото
задължение по кредита възлиза на 1483.68лева.
Ищецът твърди също така, че ответницата е закупила от ищцовото дружество
и пакет от допълнителни услуги на
стойност 999.84лева като общото задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги възлиза на сумата от 2483.52лева при размер на месечната
вноска от 103.48лева.
Посочва се, че първоначално
ответницата е изпълнявала точно задълженията си по кредита като е направила 7
пълни вноски, последната от които с дата 12.10.2017год. В последствие е преустановила плащанията, като на 16.01.2018год. договорът е прекратен автоматично
и е обявена неговата предсрочна изискуемост В тази връзка се сочи, че на 18.01.2018год. на длъжника е изпратено уведомително
писмо, с което е информиран, че договорът е едностранно прекратен и задължението е
обявено за предсрочно изискуемо. Разяснено е, че към момента ответницата е погасила по кредита сума в размер на
7540.60лева, като неизплатената част
възлиза на сумата от 1 752.10лева, която е дължима.
Ответницата, чрез назначения й от съда особен
предствител адв.Р.М. е подала в срока по чл.131, ал.1 от ГПК писмен отговор, с който е оспорила предявения иск. Твърди, че кредитът
не е предсрочно изискуем, тъй като липсва волеизявление от кредитора, че обявява
същия за пресрочно изискуем, което да е достигнало до кредитополучателя.
Районният съд е отхвърлил предявения иск като е приел, че не е обявена по надлежен ред
предсрочната изискуемост на
кредита и че в този случай намира
приложение възприетото в ТР № 4 на ОСГГТК на ВКС. В случая липсвало
изявление за предсрочна изискуемост на кредита, което да е достигнало до
кредитополучателя.
От фактическа страна по делото
се установва следното:
От представените по делото
доказателства се установява,
че между М.А.Ц. и «Профи кредит Бълтария« ЕООД гр.София е сключен
Договор за потребителски паричен
кредит «Прифи кредит стандарт» № ***, по силата
на който дружеството е отпуснало на кредотополучателката
сума в размер на 1000 лева, при 49.89% ГПР и 41.17% ГЛП, която сума същата се е задължила да върне на 24 месечни вноски от по 61.82лева. При тези
уговорки, общият размер на дължимата сума по кредита е посочена като 1 483.68лева.
Във връзка с договора за кредит страните
са сключили и Споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги, по силата на което ответницата се е задължила да заплати на кредитора сумата
от 999.84лева. Посоченото възнаграждение за евентуално
поискани от нея и предоставени й услуги,
а именно: преоритетно разглеждане
и изплащане на потребителски
кредит, възможност за отлагане
на определен брой погасителни
вноски, възможност за намаляване
на определен брой погасителни
вноски, възможност за смяна
на дата на падежа и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични следства. От договора за кредит е видно,
че общото задължение
на ответницата по кредита и споразумението
възлиза на сумата от
2 483.52 лева, платими на 24 месечни вноски по 103.48лева видно от приложения погасителен план, падежът на
всяка вноска е 15-то число на месеца, като последната вноска е следвало да
се заплати на 15.02.2019год. Съгласно чл.12.3 от
процесния договор при просрочие
на една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, последният се прекратява
автоматично и се обявява неговата
предсрочна изискуемост.
Не се спори по делото и този
факт е изрично признат от ищеца, че ответницата е заплатила седем пълни вноски от по 103.48
лева и една частично- от
7.06 лева или общо 750.60лева, като
след 15.10.2017год. е преустановила плащанията по договора.
На 18.01.2018год.
ищецът е изготвил
уведомление до ответницата, че има
непогасена част на задължението
по договора в размер на 1752.10лева и че кредитът
е обявен за предсрочно изискуем като липсват по делото доказателства това уведомление да е достигнало
до ответницата.
От така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Между „Профи кредит България“ ЕООД и М.Ц. е
налице валиден договор за кредит, по силата на който на последната е отпусната сума в размер на 1000 лева
срещу задължение да я върне на 24 месечни вноски при 49.89% ГПР и 41.17 % ГЛП. Не е спорно по делото, че ответницата е върнала част от заема, а именно сумата
от 750.60лева, за което, като неизгоден факт, са налице признания в исковата
молба.
Ответникът не твърди, а и не сочи доказателства за заплащане на останалата
част от задълженията по договора, формирани от погасителните вноски съгласно
погасителния план, съгласно който
падежът на последната вноска- 15.02.2019год. е настъпил преди датата на последното
съдебно заседание, проведено в първоинстанционното
производство и от този момент е настъпила изискуемостта на неплатените по
договора за потребителски кредит погасителните вноски.
Районният съд е коментирал липсата на настъпила предсрочна изискуемост на
вземането по договора за потребителски кредит и с нея е обосновал извода си за недължимост на непогасените вноски по кредита. Макар и
принципно правилни, изложените от районния съд съображения във връзка с обявяването
на предсрочната изискуемост по смисъла
на чл.60, ал.2 от ЗКИ, не са съобразени
с конкретиката на казуса. В случая всички вноски по процесния
договор за кредит са с настъпил падеж по погасителния план и то преди датата на
последното съдебно заседание,проведено в първоинстанционния
съд, поради което са
изискуеми. Доколкото същите имат за правно основание сключения договор за
кредит и независимо, че ищецът се
позовава на предсрочната им изискуемост, то съдът следва да се произнесе по
тяхната дължимост. В Тълкувателно решение № 8/2017 от
02.04.2019год. на ОСГКТ на ВКС е прието
за допустимо предявеният по реда на чл.422, ал.1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, което разрешение настоящият съдебен състав счита, че намира приложение и към настоящия установителен
иск.
Установителният иск има за
предмет вземания по договор за кредит, който намира своята правна регламентация в ЗПК. В случая, отпуснатият на ответницата заем като физическо
лице представлява „финансова услуга“ по смисъла на параграф 13, т.12 от ДР на
Закона за защита на потребителите / ЗЗП/ и същата има качеството потребител по
смисъла на параграф 13, т.1 от ДР на този закон.
Съдът не споделя виждането на жалбоподателя, че той е небанкова институция, поради което спрямо него са неприложими разпоредбите на ЗКИ. Действително дружеството-жалбоподател е финансова
институция по смисъла на чл.3, ал.1, т.3 от ЗКИ, но не е измежду субектите,
изрично посочени в чл.4 от ЗКИ, само спрямо които не се прилагат разпоредбите на закона. Предвид на това
разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ и съответно задължителните указания на ВКС, дадени в ТР № 4/18.06.2014год. по тълк.д.№
4/2013год. на ОСГТК на ВКС са приложими в настоящия случай. Вярно е, както бе посочено по-горе, че ответницата не е била надлежно уведомена за настъпила предсрочна
изискуемост на кредита, но районният съд не е отчел, че към момента на приключване на съдебното
дирене пред първата инстанция целият кредит е бил вече изискуем-настъпил е
падежът и на последната вноската по уговорения погасителен план- на
15.02.2019год.
Съобразявайки изложеното по-горе относно изискуемостта на всички вноски по
погасителния план подлежи на изследване наличието на останалите предпоставки за
уважаване на исковата претенция, а именно възникване и съществуване на процесното договорно задължение.
Установи се по делото, че по силата на сключен договор за потребителски кредит на ответницата е
била предоставена определена парична сума като е уговорено разсроченото й
плащане на равни месечни вноски и са посочени начисляваните лихвени проценти. С
подписването на договора страните са уговорили права и задължения, респективно с подписването му ответникът се е съгласил с всички от тях и е обвързан да
ги изпълнява според уговореното. Сключеният между страните договор за
потребителски кредит/извън договореностите, касаещи допълнителния пакет услуги/
отговаря на изискванията на закона-чл.10 и чл.11 от ЗПК. Сумата от 1000
лева е предоставена от ответницата, която е заплатила на ищцовото
дружество единствено сумата от 750.10лева. Видно от уговорките в договора и
подписания от страните погасителен план, ответницата е следвало да заплаща на
всяко 15-то число погасителна вноска в
размер на 103.48лева, 61.82 лева от която се формира от отпусната в заем сума и
възнаградителната лихва, а останалите 41.66 лева
съставляват вноска по закупен пакет от допълнителни услуги.
При служебната проверка по отношение договорения допълнителен пакет услуги, настоящият състав намира, че клаузата за заплащане на
възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги противоречи на чл.10а, ал.2 и ал.4 вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК, което обосновава извод за нейната нищожност.
Възнаграждението се претендира за различни услуги, без да е формирана цена за всяка една от тях. Съгласно чл. 10а, ал.4 от ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси
и / или комисионни трябва да бъдат ясно и точно определени, което в случая не е направено. В противоречие на императивното изискване на
чл.10а, ал.4 от ЗПК се претендира общо възнаграждение за
множество услуги, което освен това е уговорено да се заплаща
предварително. Подобна уговорка за
заплащане на възнаграждение за услуга,
от която кредитополучателят би могъл и да не се възползва по време на действието
на договора за кредит противоречи на принципа на добросъвестност и
справедливост при договарянето, който изисква потребителят да
заплаща такса за реално ползване на дадена услуга, а не за хипотетично ползване
на такава. „Допълнителните услуги“
представляват именно услуги във връзка с усвояването и управлението на кредита, поради което и не може да се приеме, че попадат в приложеното поле
на чл.10а, ал.1 от ЗПК. Поради това претендирането им от потребителя
противоречи и на забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, според която кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия за управление на
кредита.
Разпоредбата на чл.9 от ЗЗД урежда принципа на
свобода на договарянето, но той не може да оправдае
уговарянето на клаузи, противоречащи на повелителните норми на закона и
добрите нрави. Накърняване на добрите нрави е налице, когато с оглед установените обществени норми на поведение и общоприетия
морал, сделката или договорът или тяхна отделна клауза
се явяват несъвместими с тях. В тази връзка уговорката в процесния
договор за потребителски кредит и подписаното между страните споразумение, по силата на което ответницата дължи на кредитора възнаграждение за
предоставянето, респ.възможността за предоставянето на
допълнителни услуги от избрания пакет, тоест дължи възнаграждение дори
и в хипотезата на непредоставена насрещна еквивалентна на възнаграждението престация от кредитора по договора, се явява несъвместима с оглед на този размер на цената на допълнителната
услуга с установените в обществото нормина поведение
и общоприетия морал и с принципа на справедливост и равнопоставеност
на участниците в облигационната връзка. Като такива те са нищожни и не
могат да породят правно действие между страните по договора.
Тук следва да се отбележи и че възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за предоставения му пакет от
допълнителни услуги, е в размер на 999.84лева, което е почти равно на
отпуснатата му в заем сума- 1000 лева. Това съотношение налага извод за
нарушаване принципа на справедливост и равнопоставеност
на участниците в облигационната връзка. Така определената сума реално
оскъпява кредита, въвеждайки допълнителни такси и комисионни, чиято цена не е включена в определения в договора ГПР и същевременно води
до значително и драстично увеличение на тежестта на изплащане на задължението
по договора за кредит.
С оглед така установената неравноправност и
нищожност на клаузите в сключения договор за потребителски кредит относно закупуването
на допълнителен пакет услуги, уговореното възнаграждение в размер на 999.84лева е недължимо от
ответницата, поради което предявеният установителен
иск за установяване на неговата дължимост се явява
неоснователен и следва да се отхвърли.
Предвид на гореизложеното, съдът намира че по сключения между страните договор за потребителски
кредит ответницата дължи на кредитора
само уговорената главница и възнаградителна лихва. Съобразявайки, че
ответницата е изплатила сума в размер на 750.10лева и разпоредбата на
чл.76, ал.2 от ЗЗД, съдът намира, че на дружеството-жалбоподател
се дължи главница в размер на 599.86лева и възнаградителна
лихва в размер на 123.22лева. При тези данни общата дължима по процесния договор сума възлиза на 723.08лева, за която сума установителния иск се явява
основателен и следва да бъде уважен, а до пълния предявен размер следва да бъде
отхвърлен.
Като е достигнал до различен извод относно дължимостта на сумата от 723.08лева, районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено в тази му част и вместо него да се
постанови ново, с което да се признае за установено съществуване
на вземане на ищцовото дружество по договора за
кредит спрямо ответницата Ц. до този размер.
Претендираната законна лихва за забава, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК следва да се признае
за дължима само върху главницата от 599.86лева, тъй като сумата от 123.22лева
представлява възнаградителна лихва и е недопустимо
присъждането на лихва върху лихва.
В останалата отхвърлителна
част, първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да
се потвърди.
С оглед изхода от спора, на ищцовото
дружество следва да се присъдят разноски в първоинстанционното
производство в размер на 140.32лева и такива в заповедното производство в
размер на 36.36 лева, а за въззивното производство-
разноски в размер на 10.32лева. С оглед на обстоятелството, че ищцовото дружество е представлявано по
делото и на двете съдебни инстанции от юрисконсулт, то на същото следва да му бъде присъдено и юрисконсултско
възнаграждение, което съгласно чл.25, ал.1 от НЗПП във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК съдът определя в размер на 150лева
в производството пред районния съд и на 100 лева за производството пред въззивния съд или общо 250лева.
Водим от горното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 506/03.04.2019год.,
постановено по гр.дело № 05487/2018год. по описа на Пернишкия районен съд, В
ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен като неоснователен предявения от „Профи Кредит
България“ ЕООД иск за установяване дължимост
на вземания по Договор за потребителски кредит № *** до размера на сумата от
732.08лева като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по иска по чл.422 от ГПК, предявен от „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“България „ № 49, бл.53Е, вх.“ В“ против М.А.Ц.
***, че М.Ц. дължи на „Профи
Кредит България“ ЕООД сумата от 723.08лева, представляваща неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва върху главницата от 599.86лева, считано от 10.05.2018год. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение №
2328/11.05.2018год. по ч.гр.д.№ 03090/2018год. на ПРС .
ПОТВЪРЖДАВА Решението В ОСТАНАЛАТА МУ ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА М.А.Ц. *** да заплати на „Профи Кредит
България“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“България „ № 49, бл.53Е, вх.“ В“ сумата от 140.32лева, представляваща направени
разноски в първоинстанционното производство, сумата
от 36.36 лева, представляваща направени разноски в заповедното производство,
сумата от 10.32лева, представляваща направени разноски във въззивното производство, както и 250лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
Председател: Членове: