О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
№………………………….2021г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІІ-ми касационен състав,
в закрито заседание,
проведено на четиринадесети
юни 2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия М.Желязкова, адм.дело № 675/2021г.
по описа
на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.185 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Фондация
“Върховенство на закона” – София срещу чл.1а от Наредба за реда за придобиване,
управление и разпореждане с общинско имущество /НРПУРОИ/, приета с Решение №
1125-10 по Протокол № 23/18.09.2013г.на Общински съвет – Варна.
Жалбоподателят твърди материална
незаконосъобразност на оспорената норма, тъй като същата повтаря текста на чл.8, ал.8 от ЗОС, с
което е допуснато нарушение на чл.8 от ЗНА. Отправя искане за отмяната й. Обосновава правния си интерес
с целите, за които е създадена Фондация „Върховенство на закона“, сред които е „съдебно оспорване с цел отмяна на
незаконосъобразни подзаконови нормативни актове, приемани от общински съвети и
органи на изпълнителна власт“. Позовава се и на
Тълкувателно решение № 2/12.02.2010 г. на ВАС.
Ответникът –
Общински съвет-Варна, при представяне на административната
преписка не е изразил становище по спора.
Съдът, при извършена допълнителна
преценка по допустимостта на жалбата, по
реда на чл.159 от АПК, предвид станалото
му служебно известно Определение № 6685/03.06.2021г. по адм.дело № 5409/2021г.
на ВАС, постановено по идентичен казус със същия жалбоподател, прие за
установено следното:
НРПУРОИ на Община Варна е приета с Решение № 1125-10 по
Протокол № 23/18.09.2013г.на Общински съвет – Варна. Чл.1а от Наредбата е със
следното съдържание: ал.1) Общинският съвет приема стратегия за управление на
общинската собственост за срока на мандата си по предложение на кмета на
общината. ал.2) Стратегията определя политиката за развитие на общинската
собственост и стопанската дейност на общината и съдържа: 1.основните цели,
принципи и приоритети за придобиване, управление и разпореждане с имотите –
общинска собственост; 2.основните характеристики на отделните видове имоти,
които могат да се предоставят под наем или да бъдат предмет на разпореждане; 3.нуждите
на общината от нови имоти и способите за тяхното придобиване; 4.други данни,
определени от общинския съвет.
Съобразно разпоредбата на чл.186,
ал.1 от АПК право да
оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите,
чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати
от него или за които той поражда задължения. Цитираната норма следва
да се тълкува според точното си съдържание, а именно, че защитените права и
законни интереси са лични. Този извод се извлича
от мотивите на Решение № 5 от
17.04.2007г. на Конституционния съд на Република България по к.д. № 11/2006 година и Тълкувателно решение № 2 от 12.02.2010
година на Общо събрание на съдиите от І–ва и ІІ-ра колегия на Върховния административен съд
на Република България,
постановено по т.д. № 4/2009г.
В мотивите на Решение
№ 5 от 17.04.2007г. на КС на РБ по к. д. № 11/2006
година, е посочено, че „формулата за интерес по презумпция не принадлежи към
световните демократични стандарти в публичното право и е чужда в същата степен,
както и вината по презумпция на съвременното наказателно право.“. Съдът е
приел, че при „съдебно обжалване на актове на изпълнителната власт от
страна на граждани и юридически лица интересът следва да се обосновава“, както и че „легитимацията
при съдебната защита на правата от страна на гражданите и юридическите лица
срещу актове на изпълнителната власт, която допуска Конституцията, е максимално
отворена, но не и безгранична“.
Противно на становището на
жалбоподателя, такава позиция е застъпена и в Тълкувателно решение № 2/12.02.2010 година на Общо
събрание на съдиите от І–ва и ІІ-ра колегия, постановено по т.д. № 4/2009г. В мотивите съдът е посочил, че
„сдруженията на юридически или
физически лица, които са организационно обособени въз основа на закон, имат
качеството на „организация“
по смисъла на Административнопроцесуалния кодекс съгласно даденото определение
от допълнителната разпоредба на § 1, т. 2. Като организации в хипотезата на чл.
186 от Административнопроцесуалния кодекс, които са създадени по закон и устав да представляват и защитават общите
интереси на своите членове,
съсловните (браншовите) организации и другите сдружения с нестопанска цел имат
право да участват в административното производство за издаване на подзаконовия
нормативен акт. Те могат да оспорват издадения подзаконов нормативен акт в
случаите, когато с него се засягат или могат да бъдат засегнати общи права,
свободи или законни интереси или се пораждат задължения за членуващите в
сдружението лица. Правният интерес на съсловните (браншовите) организации и
другите юридически лица с нестопанска цел е обусловен от засягането на техни
лични права или законни интереси, непосредствено породени от предмета на
дейност и целите на учредяването им.“.
Действително, една от целите, с
които е регистрирана Фондацията – жалбоподател е – „съдебно оспорване и отмяна на подзаконови
нормативни актове, приемани от общинските съвети и органите на изпълнителната
власт“. Но това от
една страна не игнорира задължението на съда да извърши преценка допустимостта
на жалбата, а от друга не следва да се приема безкритично.
В контекста на гореизложеното,
съдът намира, че в случая не е налице правен интерес на жалбоподателя да оспори
процесния подзаконов нормативен акт. Фондация „Върховенство на закона“ не може
да се квалифицира като браншова организация, която е регистрирана с цел защита
на правата и интересите на конкретна група от хора, която по силата на
учредяването си е техен процесуален субституент и с оспорване на акта защитава
техни общи частни интереси. Фондацията
не е представила доказателства или обосновала, че тя или членове на същата са
засегнати или има опасност да бъдат засегнати пряко от разпоредбата на чл.1а от НРПУРОИ на ОбС -
Варна. Допълнителен
аргумент в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че Фондацията не е
участвала в общественото обсъждане и не е депозирала становище по
съответствието на подзаконовия нормативен акт със Закона за общинската собственост,
видно от представената административна преписка. В тази връзка следва да се
отчете и факта, че оспореният подзаконов нормативен акт е с местно значение и
жалбоподателят не е доказал правния си интерес с наличието на териториална
връзка с Община Варна.
Целите на фондацията ще се постигнат чрез
сезиране на съответната Прокуратура, която да упражни правата си по чл.186,
ал.2 от АПК във връзка с осъществяване надзор за законност, в който смисъл е и практиката
на ВАС.
С оглед на изложеното съдът
намира, че жалбоподателят не е активно процесуално легитимиран да оспори
подзаконовия нормативен акт. Наличието на правен интерес е положителна, абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането
на жалбата по същество, за която съдът е длъжен да следи служебно.
По изложените съображения, жалбата се явява недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане, а производство по делото - да се прекрати, на
осн. чл.159 т.4 от АПК.
Предвид горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на
на Фондация
“Върховенство на закона” – София срещу чл.1а от Наредба за реда за придобиване,
управление и разпореждане с общинско имущество, приета с Решение № 1125-10 по
Протокол № 23/18.09.2013г.на Общински съвет – Варна; и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 675/2021г.
Определението може да
се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.