№ 288
гр. Пловдив, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Радка Д. Чолакова
Членове:Антония К. Роглева
Александър Л. Стойчев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Въззивно търговско
дело № 20255001000355 по описа за 2025 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 187 от 28.04.2025 г., постановено по т. д.№ 504/2024 г. по
описа на Пловдивски окръжен съд е осъдено дружеството ЗД „Бул Инс“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на Д. Р. Д. с ЕГН
********** и на Д. М. Д. с ЕГН ********** и двамата от с.Г. и., община
Д.град област Х. сумата от по 180 000 лв. на всеки от тях, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на техния син
Д. Д. М., настъпила в резултат от ПТП, състояло се на 15.04.2024 г., виновно
причинено от Т. Г. Ж. като водач на МПС - лек автомобил „Мазда 3“ с рег. №
********, за който е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“, ведно със законна лихва, считано от 05.06.2024 г. до
окончателното изплащане на сумите, както и сумата от 2716,11 лв. деловодни
разноски, като ОТХВЪРЛЯ исковете до пълните предявени размери от 200 000
лв.
Против така постановеното решение е постъпила на 13.05.2019г.
въззивна жалба от ЗД“Бул Инс“АД, чрез процесуалния представител адв. М. Г.
срещу Решение № 187/28.04.2025г. на Окръжен съд Пловдив, ТО по търг.дело
№ 504/2024г., в частта му, с която е осъден да заплати на всеки един от
двамата ищци Д. Р. Д. и Д. М. Д. обезщетение за неимуществени вреди над
сумата от 150 000 лева до уважения размер от по 180 000 лева.
Жалбоподателят счита, че решението на окръжния съд в обжалваната му част
1
е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, като постановено в
противоречие на материалния закон и константната съдебна практика при
прилагане на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Счита се, че сумите за дължимо
обезщетение за неимуществени вреди са завишени с оглед установените
отношения между починалия син и неговите родители. Твърди се, че
обстоятелствата, че починалият е имал собствено семейство, липсата на
установени заболявания и материални затруднения на ишците, факта, че
починалият не е полагал някакви особени грижи за майка си и баща си
определят извод, че присъдените суми следва да бъдат редуцирани. Също така
се счита, че отглеждането на внучката от страна на ищците е обстоятелство
смекчаващо съществено настъпилата психологическа травма за преживелите
родители.
Искането към съда е да се отмени решението в обжалваната от
ответника осъдителна част и вместо него да се постанови друго с което
предявените искове с правно основание чл.432 КЗ да бъдат отхвърлени до
обжалваните от жалбоподателя части.
В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената
въззивна жалба от насрещната страна Д. Р. Д. и Д. М. Д., подадена чрез
процесуалния представител адв. Н. Д.. Оспорва се въззивната жалба като
неоснователна и се иска потвърждаване на първоинстанционното решение
като правилно и законосъобразно. Във въззивната жалба и в отговора не са
заявени искания за събиране на нови доказателства
Съдът след запознаване с акта предмет на обжалване и доказателствата
по делото намери за установено следното:
Производството е образувано по предявени от от Д. Р. Д. и Д. М. Д.- и
двамата от с.Г. и., община Д.град, представлявани по пълномощие от адв.Н. Д.
от САК искове против ЗД„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, гр.София за
заплащане на обезщетение по застраховка гражданска отговорност за
неимуществените вреди- болки и страдания, причинени от смъртта на Д. Д.
М.-техен син, настъпила в резултат на ПТП на 15.04.2024 г. по вина на водача
на лек автомобил Мазда 3 с рег.№ ******** , за който е имало валидно
сключена задължителна застраховка „ГО“ при ответния застраховател, в
размер от по 200 000 лв. на всеки от ищците, ведно със законната лихва,
считано от 05.06.2024 г.- датата на уведомяване на застрахователя с
извънсъдебна претенция, до окончателното изплащане на сумата. Съдът след
събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е
постановил решението предмет на обжалване. В него е прието, че са налице
всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника като исковете
са били частично отхвърлени по размер.
Преценявайки служебно правния статут на обжалваното съдебно
решение се констатира, че се касае за валиден и допустим съдебен акт.
Едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от
2
надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което
няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно
е и решение, което не подписано, не е постановено в предвидената от закона
писмена форма или, когато решението е постановено от съда извън пределите
на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на
правораздавателната власт на българските съдилища. В случая нито една от
тези предпоставки не са налице, т.е. за нищожност на същото не може да се
говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от
съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато
е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има
произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът
е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случаи, когато е постановен
съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по
същество. В случая и тези предпоставки не са налице.
Казаното налага да се извърши преценка за правилността на
обжалваното решение на база изложеното в жалбата. Съобразно мотивите
изразени в ТР № 1/2013г. на ОСГТК по отношение на преценката за неговата
правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен предвид
изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката
за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в
жалбата, освен изрично въведените изключения свързани с прилагането на
императивна материално правна норма и когато се следи служебно за интереса
на някоя от страните по делото.
Съобразно съдържанието на въззивната жалба очевидно атакуваното
решение е влязло в сила за сумата от 150 000 лева за всеки от ищците,
представляващи дължимо обезщетение за неимуществени вреди, поради което
и е налице сила на пресъдено нещо относно наличието на изискуемия
фактически състав обосноваващ отговорността на застрахователя. Ето защо и
не следва да се обсъждат правно релевантните факти извън повдигнатия
правен спор относно размера на дължимото обезщетение. В конкретния казус
спорът е центриран около този правно релевантен въпрос и приложението на
чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Чл. 51 от ЗЗД определя, че обезщетение се дължи за всички вреди,
3
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а чл.52
прогласява, че обезщетението за неимуществените вреди се определят от съда
по справедливост. Особеното в този случай е, че стойността на
неимуществената вреда не може да бъде точно фиксирана с допустими по
ГПК доказателствени средства, с оглед на факта, че по същество негативното
въздействие на деликта интервенира в неимуществената сфера на
пострадалия и е част от неговия психо- емоционален статус, който няма как
да бъде обективно установен. Алюзии в тази посока се съдържат в
показанията на разпитаните свидетели, като от съдържанието ми следва да се
извлече необходима информация за изпитваните от пострадалия болки и
страдания. Въпреки липсата на възможност за пряко съпоставяне на
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение.
Това предполага отчитане на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, както и на всички онези неудобствата -
емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят
не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо –
емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото
си и отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и
емоционална зрялост на лицето, възрастта му и т.н./.
В конкретния случай са разпитани пред първата инстанция свидетели,
които излагат показания изцяло в унисон с тезата на ищцата за претърпени
неимуществени вреди изразяващи се в страдания по починалото лице.
От съвкупния анализ на събрания гласен доказателствен материал
може да се заключи, че настъпилата смърт е интверенирала по съществен
начин в психоемоционалната сфера на Д. Д. и Д. Д.. Съдът намира, че следва
да кредитира изложенията на свидетелите, като последователни,
непротиворечиви и взаимно подкрепящи се. Поради това следва да се приеме
за установено по делото, че смъртта на сина на ищците се е отразила по
изключително неблагоприятен начин в тяхната неимуществена сфера. Наред с
това изготвените СПЕ на ищците установяват, че при тях е налице промяна в
психологичното и емоционалното състояние след процесното събитие и
загубата на техния син, която се изразява в продължително и трайно във
времето негативно емоционално повлияване от случилото се и последиците от
него, свързана е с неудоволствени изживявания в ежедневието, изводими от
усещането за болезнената липса на починалия му син, ограничените социални
контакти, усещането за пагубност и непреодолима загуба, безнадеждност,
4
малоценност, безсилие и категорична непримиримост. Налични са трайни и
трудно до невъзможно преодолими неудоволствени емоции, които във
времето могат да бъдат редуцирани по интензивност, но не и преодолени
напълно и по начин, по който да се възвърне предишното му обичайно
емоционално и психично състояние.
При така обективираните доказателства следва да се направи
окончателния извод, че първоинстанцинното решение е правилно и
законосъобразно. За да направи този извод съдът отчита обстоятелството, че
настъпилото вредоносно събитие, а именно загуба на син, би могло да бъде
окачествено, като едно от най- травматичните събития в живота на човек. Тази
констатация се обляга на съдържанието на българския семейно –
психологически модел, който се отличава, в обичайния си статут, с
изключителна близост и обич между членовете на семейството. В случая не се
установяват отклонения от това обичайно статукво, като следва да се
подчертае, че в общия случай родителите продължават дълбоката си
емоционална връзка с децата си далеч след навършване тяхното пълнолетие. В
този аспект и съдът не отчита, като фактори за намаляване на обезщетението
изведените от жалбоподателя обстоятелства, че починалият си е имал
собствено семейство, ищците не са разчитали на него за ежедневните си
нужди и т.н. Също така съдът не намира за възможно да приеме, че
отглеждането на детето на починалия, поради това, че и преживялата съпруга
е пострадала от процесното ПТП, е обстоятелство, което може да се приеме за
мотив обосноваващ редукцията на обезщетението. В общия случай това
естествено реанимира психологическото състояние на пострадалите, но наред
с това и обективира ситуация, в която спомените за случилото травматично се
актуализират на ежедневна база. Поради това и позитивните и негативни
аспекти в случая се уравновесяват. Наред с това следва да се отбележи, по
повод съдържанието на въззивната жалба, че присъденото обезщетение е в
рамките на установената съдебна практика за аналогични случаи, при което е
спазена мярата между интересите на страните и са взети под внимание
стандарта на живот в страната, социалния статус на пострадалите, семейно
положение, здравословно състояние, възраст и т.н. С оглед на изложеното
съдът намира, че жалбата е неоснователна и първоинстанционното решение
следва да се потвърди в обжалвана му част.
При този изход от спора следва жалбоподателят да понесе дължимите
разноски за настоящата инстанция на въззиваемата страна представляващи
дължимото възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА за пълномощника на
Д. и Д. Д.и, а именно сумата от 5450 лева.
Водим от това съдът,
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 187 от 28.04.2025 г., постановено по т.
д.№ 504/2024 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, с което е осъдено
дружеството ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да
заплати на Д. Р. Д. с ЕГН ********** и на Д. М. Д. с ЕГН ********** и
двамата от с.Г. и., община Д.град област Х. сумата от по 180 000 лв. на всеки
от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
смъртта на техния син Д. Д. М., настъпила в резултат от ПТП, състояло се на
15.04.2024 г., виновно причинено от Т. Г. Ж. като водач на МПС - лек
автомобил „Мазда 3“ с рег. № ********, за който е сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законна
лихва, считано от 05.06.2024 г. до окончателното изплащане на сумите, както
и сумата от 2716,11 лв. деловодни разноски, В ОБЖАЛВАНА МУ ЧАСТ за
разликата от 150 000 лева до 180 000 лева, като решението е влязло в сила в
необжалваната му част, а именно за присъдените суми в размер на по 150 000
лева за всеки от ищците.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да
заплати на адвокат Н. Н. Д. от АК-Ш. сумата от 5450 лева на основание чл.38,
ал.2 от ЗА заедно с дължимото ДДС върху присъдената сума.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6