Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 14.12.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Шумен, в публично заседание
на петнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
Административен съдия: Снежина Чолакова
при участието на секретаря Росица ХаджиД.а, като разгледа докладваното от
административния съдия АД № 309 по описа за 2021 година на
Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от
Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е въз основа на жалба от М.Д.М., с ЕГН **********,
с адрес ***, депозирана чрез процесуален представител М.П.– адвокат от ШАК, със
съдебен адрес ***, офис № 8, против Заповед за прилагане на ПАМ №
21-0869-000712 от 30.08.2021г. на полицейски инспектор в Група „ОПТПАНДИАД“ в
Сектор „Пътна полиция“ при Отдел „Охранителна полиция“ към ОДМВР-гр.Шумен. С обжалвания акт на
оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. «б»
от ЗДвП, а именно - «временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца, считано от 29.08.2021г.» и е отнето СУМПС № *********,
за това, че на 29.08.2021г. М.Д.М. ***, е управлявал
лек автомобил «БМВ 120 Д» с рег.№ Н****ВХ, собственост на Д.М.Р., като при
извършена проверка отказал да бъде изпробван с тест «Дръгтест 5000» с фабр.№ ARJF-0023 за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози, и не изпълнил предписание за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози, с което виновно е нарушил чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП. Жалбоподателят оспорва
проявлението на фактическите основания за издаване на заповедта, като сочи, че
не е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества,
но е пожелал да даде кръвна проба, за което да му бъде издаден съответен талон
за изследване. Такъв талон не му бил издаден с аргумента, че времето за това е
изтекло. Въпреки това оспорващият посетил «МБАЛ-Шумен» АД, гр.Шумен, където
поискал да му бъде взета кръвна проба, но му било отказано поради непредставяне
на талон за съответното изследване. Наред с изложеното сочи, че с друга ЗППАМ с
№ 21-0869-000713/30.08.2021г. за същия случай му е наложена идентична ПАМ и
поради отказ да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол,
като по този начин наложената му ПАМ била дублирана, респективно водачът следва
да търпи два пъти една и съща принудителна мярка, за едно нарушение на ЗДвП. По
изложените аргументи счита, че ЗППАМ е незаконосъобразна и отправя искане за
нейната отмяна.
В съдебно заседание
оспорващият се явява лично и с адвокат М.П.от ШАК, който в хода на устните
състезания поддържа жалбата и искането за отмяна на заповедта, като развива и
допълнителни доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт. Претендира
присъждане на разноски.
Ответната страна – полицейски инспектор в
група «ОПТПАНДИАД» в сектор «Пътна полиция» при отдел «Охранителна полиция» към ОДМВР – Шумен, чрез процесуалния си
представител гл. юрисконсулт И.С., в придружителното писмо, с което преписката
е изпратена в съда и в хода на устните състезания, оспорва жалбата, като
изразява становище, че административният акт е издаден от компетентен орган, в
кръга на правомощията му, при липса на допуснати съществени нарушения в хода на
производството. Релевира доводи за материална законосъобразност на ЗППАМ, като
сочи, че по делото са ангажирани безспорни доказателства, че оспорващият е
управлявал МПС и е причинил ПТП, след което е отказал да бъде изследван за
употреба на наркотични вещества или техни аналози посредством техническо
средство, и посредством изследване на биологична проба, което е породило
задължение за контролните органи при условията на обвързана компетентност да
наложат на водача ПАМ по чл.171, т.1, б. «б» от ЗДвП. Въз основа на изложените
съображения моли за решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендира
присъждане на разноски.
Съдът като съобрази
аргументите, изложени от страните, събраните по делото доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото няма спор, че
лек автомобил марка «БМВ 120 Д» с рег.№ Н****ВХ е собственост на лицето Д.М.Р.
с ЕГН **********.
Със Заповед за прилагане на ПАМ № 21-0869-000712 от
30.08.2021г. на полицейски инспектор в Група „ОПТПАНДИАД“ в Сектор „ПП“ към
Отдел „ОП“ при ОДМВР-гр.Шумен на оспорващия е наложена принудителна административна
мярка по чл.171, т.1, б. «б» от ЗДвП, а именно - «временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от
29.08.2021г.», и е отнето СУМПС № *********.
Като фактическо основание за издаване на
заповедта се сочи, че на 29.08.2021г. М.Д.М. ***, е управлявал
лек автомобил «БМВ 120 Д» с рег.№ Н****ВХ, собственост на Д.М.Р., като отказал
да бъде изпробван с тест «Дръгтест 5000» с фабр.№ ARJF-0023 за наличие на наркотични вещества или техни
аналози и не изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози, с което виновно е нарушил чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП. За описаното нарушение против водача е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №GA 510366 от 29.08.2021г. за това, че на 29.08.2021г. в
06.05 часа в гр.Шумен, на ул.Тича, до номер едно, оспорващият е управлявал лек
автомобил с рег.№ Н****ВХ, като при спиране и извършване на проверка от
служители на РУ-гр.Шумен и оказано съдействие от екип на «Пътна полиция»
водачът отказал да бъде изпробван с техническо средство «Дръгтест 5000» с
фабр.№ ARJF-0023 за наличие на наркотични
вещества или техните аналози. В АУАН е описано, че в 06.35 часа на 29.08.2021г. е
издаден талон за изследване номер 094265. Описаното деяние е квалифицирано като
административно нарушение на чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП. Актът е предявен и
връчен на нарушителя, видно от положените саморъчни подписи от последния.
Заповедта за прилагане на
ПАМ е връчена срещу подпис на жалбоподателя на 30.08.2021г.
Едновременно със
заповедта, предмет на оспорване по настоящото дело, е издадена и Заповед за прилагане на ПАМ № 21-0869-000713 от
30.08.2021г. на полицейски инспектор в Група „ОПТПАНДИАД“ в Сектор „ПП“ към
Отдел „ОП“ при ОДМВР-гр.Шумен, с която на оспорващия е наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б. «б» от ЗДвП, а именно - «временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от
29.08.2021г.» за това, че като водач на МПС отказал проверка с техническо
средство за употреба на алкохол в кръвта и не изпълнил предписание за
изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрация на алкохол в кръвта му, съставляващо нарушение по чл.174, ал.3,
предл.1 от ЗДвП.
Недоволен от издадените
заповеди, М.М. ги оспорил пред Административен съд - гр.Шумен с жалба,
депозирана в деловодството на административния орган с рег. №
372000-17452/08.09.2021г. (видно от изричното изявление на ответната страна,
обективирано в придружително писмо рег.№ ДА-01-2423/15.09.2021г. по описа на
ШАдмС).
Въз основа на жалбата е
образувано настоящото адм.д.№ 309/2021г. по описа на ШАдмС, с предмет на
оспорване - Заповед за прилагане на ПАМ №
21-0869-000712 от 30.08.2021г. и адм.д.№ 310/2021г. по описа на ШАдмС с предмет
- Заповед за прилагане на ПАМ № 21-0869-000713 от 30.08.2021г.
С последваща Заповед №
869з-177 от 20.09.2021г., на основание
чл.62, ал.2 от АПК е допусната поправка на явна техническа грешка в Заповед за
прилагане на ПАМ № 21-0869-000712 от 30.08.2021г., като в разпоредителната част
текстът „СУМПС № *********“ да се чете „СУМПС № *********“. Въпросната заповед
е връчена на адресата й на 21.09.2021г., видно от разписката, представляваща неразделна
част от нея и доколкото не се твърди да е обжалвана, е влязла в сила на
04.10.2021г. (понеделник, присъствен ден).
Също така, доколкото едновременно с оспорването по
съдебен ред, М.Д.М. е оспорил двете ЗППАМ и по административен ред, с Решение
рег.№ 869р-5966-21.09.2021г., издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР-гр.Шумен, горестоящият административен орган отхвърлил жалбата срещу
атакуваните заповеди, приемайки същата за неоснователна. Цитираното решение
било връчено на оспорващия в деня на издаването му, видно от разписката,
представляващата неразделна част от него.
Към делото са приобщени
писмените доказателства, представляващи цялата административна преписка по
издаване на обжалваната заповед, в т.ч. АУАН №GA 510366 от 29.08.2021г., издаден против М.Д.М. за нарушение на
чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП. По искане на ответната страна са изслушани
показанията на полицейските служители О.Н.Ю.– младши автоконтрольор в Сектор
«ПП» при ОДМВР-гр.Шумен и актосъставител; Й.Х.Й.и М.И.Р.– служители в
РУ-гр.Шумен, които лично са възприели управлението на МПС от страна на водача,
предприели са действия за неговата проверка от компетентни за целта служители
на сектор «ПП», присъствали са при извършване на самата проверка и са свидетели
при съставяне на АУАН№GA 510366 от
29.08.2021г.; И. П. С. - младши автоконтрольор в Сектор «ПП» при ОДМВР-гр.Шумен, който
също е присъствал при извършване на проверката; Й. Н. Й. и С.К.С..– младши
автоконтрольори в сектор «ПП» при ОДМВР-гр.Шумен, участвали в извършването на
проверката срещу оспорващия. Същите потвърждават фактическите констатации,
възпроизведени в съставения АУАН и в издадената ЗППАМ.
По искане на ответната
страна като свидетел е разпитан и д-р Х.Д.Д.– лекар в Спешно отделение при «МБАЛ-Шумен»АД,
който е удостоверил, че на 29.08.2021г. оспорващият не се е явявал за вземане на
кръвна проба.
По искане на оспорващия
като свидетел по делото е разпитан Б.А.Х.приятел на М.М., който го е превозил
от мястото на извършване на полицейската проверка на ул.Тича до № 1, до мястото
на настъпване на ПТП – ул.Съединение до № 86, в посока към ул.Прилеп, а
впоследствие го е придружил и до Спешно отделение на «МБАЛ-Шумен»АД.
В открито съдебно
заседание, в присъствието на оспорващия,
процесуалните представители на оспорващия и ответната страна, както и на
свидетеля Б.А.Х., е извършен оглед на приобщени по делото веществени доказателства –
магнитен носител CD-R, предоставен от
ответната страна с писмо рег.№ ДА-01-2423/15.09.2021г. по описа на ШАдмС, съдържащ записи от камери 01, 02 и 03, монтирани в
служебен автомобил с рег № Н****АР, с който се придвижвали О. Ю. и И.С..по
време на проверката. С монтираните в МПС видеокамери е извършено видеозаснемане
съответно пред автомобила (камера 01), в купето на автомобила (камера 02) и зад
автомобила (камера 03), по време на осъществяване на проверката, реализирана на
ул.Тича, до № 1 в гр.Шумен. В присъствието на същите лица е извършен и оглед на
техническите записи в 1 брой флаш памет, предоставена с писмо рег.№ ДА-01-2726/15.10.2021г. на
изпълнителния директор на «МБАЛ-Шумен»АД, съдържащи данни от видеозаснемането,
извършено на 29.08.2021г. в интервала от време 07.22 часа - 07.25 часа от
видеокамерите, заснемащи пространството пред входа на Спешно отделение и пред
«Регистратура» на същото отделение на «МБАЛ-Шумен»АД.
По делото е приложено и
писмо рег.№ ДА-01-2877/02.11.2021г. по описа на ШАдмС от изпълнителния директор
на «МБАЛ-Шумен»АД, в което е заявено, че камерите на входа и рецепцията на
Спешно отделение са настроени на зимно часово време, поради което отклонението
от записа спрямо действителното време през м.август 2021г. е един час. Даден е
пример, че ако на записа е показано 11 часа, в действителност е било 12 часа.
От страна на
изпълнителния директор на «МБАЛ-Шумен»АД е представено и писмо рег.№
ДА-01-2887/03.11.2021г. по описа на ШАдмС, с което съдът е информиран, че в
журналите на Спешно отделение на болничното заведение няма данни за лицето М.Д.М.
от дата 29.08.2021г.
По делото са представени
общо три броя наказателни постановления – НП № 21-0869-002879 от 04.10.2021г.
на Началника на сектор «ПП» при ОДМВР-гр.Шумен, с което на оспорващия са
наложени глоба в размер на 2000 лева и 24 месеца лишаване от право да управлява
МПС за нарушение на чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП (за отказ да му бъде
извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози и за неизпълнено предписание за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване употребата на такива); НП № 21-0869-002774 от
29.09.2021г. на Началника на сектор «ПП» при ОДМВР-гр.Шумен, с което на
оспорващия са наложени глоба в размер на 2000 лева и 24 месеца лишаване от
право да управлява МПС за нарушение на чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП във връзка
с отказа му да бъде изследван за употреба на алкохол; както и НП №
21-0869-002773 от 29.09.2021г. на Началника на сектор «ПП» при ОДМВР-гр.Шумен,
с което оспорващият е подведен под административнонаказателна отговорност за
нарушения по чл.185 от ЗДвП и по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, извършени на
29.08.2021г. на ул.Съединение, до № 86, в посока ул.Прилеп, в гр.Шумен.
Представен е и протокол за ПТП № 1792386 от 29.08.2021г., рег.№ 2021-1038-5.
Въз основа на приобщените
по делото доказателства, съдът приема за безспорно установено, че на
29.08.2021г. сутринта около 06.00 часа оспорващият е управлявал л.а. «БМВ 120Д»
с рег.№ Н****ВХ в гр.Шумен, по ул.Съединение в посока ул.Прилеп, като до № 68
на ул.Съединение е излязъл вдясно от пътното платно и е блъснал електрически
стълб, след което не спрял и продължил движението си. В същото време
полицейските служители Й.Й.и М. Р. извършвали обход с патрулен автомобил в
района на кв.Б.Българанов, когато били уведомени за постъпил сигнал за
придвижващ се автомобил по ул.Съединение, управляван от водач, който е
употребил алкохол. Свидетелите се отправили към мястото, където предполагали,
че се придвижва автомобилът, когато чули форсиране на МПС на ул.Тича и отишли
да проверят какво се случва. На място видели оспорващия, който управлявал
горепосочения лек автомобил и се опитвал да се изкачи по чакълеста улица до
паркинга на намиращата се наблизо кооперация, като л.а. бил с видими следи от
ПТП. Св.М. Р. свалил оспорващия от управляваното от него МПС и с оглед
констатации, че е в нетрезво състояние, бил извикан екип на сектор «Пътна
полиция» при ОДМВР-гр.Шумен, който да извърши проверка на водача. На място
пристигнали полицейските служители О. Ю. и И.С.Т., като след отправена покана
към водача да бъде изпробван за употреба на алкохол, както и на наркотични
вещества и техни аналози, с техническо средство/тест или да даде биологична
проба за изследване, последният отказал да го стори. По тази причина му били
издадени два АУАН, в това число и АУАН №GA
510366 от 29.08.2021г. за отказ на М.М. като водач на МПС да бъде изпробван за
употреба на наркотични вещества и техни аналози с тест, както и за неизпълнение
на предписание за химико-токсикологично изследване за установяване употребата
на такива. В 06.35 часа св.О. Ю. издал срещу лицето талон за изследване на
кръвна проба за употреба на наркотични вещества и техни аналози с №
094265 от 29.08.2021г., в който отразил,
че лицето отказва да бъде изпробвано за употреба на такива с тест «Дръгтест 5000» с
фабр.№ ARJF-0023 за наличие на наркотични
вещества или техни аналози, и не изпълнил предписание за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози, с което виновно е нарушил чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП. В талона е описано, че в 07.00 часа на 29.08.2021г.
оспорващият е отказал да получи екземпляр от същия, както и да избере един от
двата начина за изследване. Отказът му бил документиран с подписа на
полицейския служител С. С., който междувременно дошъл на мястото на проверката,
извършвана в района на ул.Тича, заедно с колегата си от екипа – св.Й. Й., за да
сменят екипа от нощната смяна в състав О. Ю. и И.С.Т., поради изтичане на
работното време на последните. Впоследствие оспорващият бил поканен да се върне
на мястото на настъпване на ПТП на ул.Съединение в гр.Шумен и последният
извикал св.Б. Х. да го придружи, тъй като нямал право да шофира. Двамата отишли
на местопроизшествието заедно с полицейските служители Й. Й. и С. С.. Там Й. Й.
съставила протокол за ПТП № 1792386/29.08.2021г., рег.№ 2021-1038-5, а св.С. С.
съставил АУАН серия GA № 476176/29.08.2021г. за извършено от М.М. нарушение на
чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. В рамките на тази проверка
оспорващият изразил желание да бъде изследван с техническо средство за употреба
на алкохол и наркотични вещества, но полицейските служители му обяснили, че е
изтекло времето от 45 минути и вече няма право нито да бъде изследван с
техническо средство, нито да получи талон за медицинско изследване.
Въпреки това след приключване на проверката, извършена
на мястото на настъпване на ПТП, в интервала от време от 08.22ч. до 08.25 часа оспорващият
и св.Б. Х. посетили Спешно отделение на „МБАЛ-Шумен“АД, където М.М. получил
отказ да му бъде взета кръвна проба поради това, че няма талон за изследване.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Предмет на оспорване е
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.
«б» от ЗДвП с № 21-0869-000712, издадена
на 30.08.2021г. от полицейски инспектор в Група „ОПТПАНДИАД“ в Сектор „ПП“ при
ОДМВР-гр.Шумен, поправена с влязла в сила Заповед № 869з-177 от
20.09.2021г. на полицейски инспектор
в Група „ОПТПАНДИАД“
в Сектор „ПП“ при ОДМВР-гр.Шумен - индивидуален административен акт,
подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Оспорването е направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото
същият е породил неблагоприятни правни последици. ЗППАМ е връчена на нейния
адресат на 30.08.2021г., поради което настоящата жалба, подадена на
08.09.2021г., се явява депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е
процесуално допустима. Обстоятелството, че едновременно със съдебното обжалване
на заповедта оспорващият я е атакувал и по административен ред, не изключва
допустимостта на настоящото оспорване, тъй като, по аргумент от чл.129, ал.1 от АПК, в този случай производството е подведомствено на съда. Нещо повече, с
издаденото от него решение горестоящият орган е отхвърлил оспорването по
административен ред, като по този начин годен предмет на съдебно оспорване
продължава да бъде първоначалният административен акт (арг. от чл.145, ал.2,
т.1 от АПК).
Съгласно разпоредбата на
чл.168, ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на
обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява
дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите
обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на
административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146
от АПК, административният съд приема жалбата за неоснователна, по следните съображения:
Издадената заповед по
правното си действие е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,
ал.1 от АПК, от който произтичат отрицателни последици за адресата. За да бъде
една принудителна административна мярка законна, тя трябва да отговаря на
следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон
или указ случаи; да бъде налагана само от посочените в правната норма
административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана
във вида, по начин и ред, определен в правната норма. Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
преследваната от закона цел. По смисъла на чл.22 от ЗАНН целта на принудителните
административни мерки е да се постигне превантивен, преустановяващ и
възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
С обжалваната заповед е
наложена ПАМ на основание чл.171, т.1, б. «б» от ЗДвП – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водач, който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, да бъде изследван с доказателствен анализатор
или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните
административни мерки от вида на процесната се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност
или от оправомощени от тях длъжностни лица. Разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП сочи, че службите за контрол се определят от министъра на вътрешните
работи. Със Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016г. на основание чл.165, ал.1 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР
като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. Със Заповед №
372з-2348/16.08.2021г. Директорът на ОДМВР - гр.Шумен е оправомощил определени
длъжностни лица да прилагат принудителни административни мерки по Закона за
движение по пътищата (вкл. и по чл.171, т.1, б. «б» от ЗДвП), в т.ч. служители
на длъжност полицейски инспектор VI-IV
степен в
сектор «ПП» на отдел "ОП" - с компетентност на територията на цялата
Областна дирекция на МВР – гр.Шумен (т.1.14 от заповедта). Настоящата заповед е
издадена от И.Г.И., който, видно от удостоверение рег. №
372000-20465/18.10.2021г., издадено от Началник сектор «Координация,
административно и правно обслужване и човешки ресурси» към отдел «Административен»
при ОДМВР – гр.Шумен, заема длъжността полицейски инспектор VI степен в група
«Отчет на пътно-транспортните произшествия, административно-наказателната
дейност и информационно-аналитична дейност» в сектор «Пътна полиция" на
отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР-гр.Шумен, считано от
25.07.2019г. до настоящия момент и към 30.08.2021г. (датата на издаване на
обжалваната Заповед за прилагане на ПАМ) не е бил в платен годишен отпуск или в
отпуск поради временна нетрудоспособност, и на когото са делегирани правомощия
по чл.172, ал.1 от ЗДвП. При това положение съдът приема, че обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган, надлежно овластен от директора на
ОДМВР – гр.Шумен.
Заповедта е издадена в
изискуемата от чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.1 от АПК писмена форма и
притежава визираните в чл.59, ал.2 от с.к. реквизити. В същата са посочени
фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и
изразяващи се в управление на МПС от оспорващия, при което последният е отказал
да бъде проверен за употреба на наркотични вещества и техните аналози с тест, както и да даде кръв за химико-токсикологично
изследване. В обстоятелствената част на ЗППАМ се съдържа изложение на
конкретните факти, установени при проверката, като посочването на съставения
АУАН против водача на лекия автомобил съставлява част от фактическата
обстановка. Административният орган е възпроизвел всички обстоятелства,
релевантни за приложението на процесната ПАМ, като е посочил и относимото
правно основание – чл.171, т.1, б. «б» от ЗДвП.
При
издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила.
Административният
орган е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК за служебно събиране на
доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически
факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства,
удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде
заповедта. Съгласно чл.23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат
принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат и
начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в
съответния закон. В случая този ред е уреден в чл.171 и чл.172 от ЗДвП, като
административно производствените правила при издаване на процесната заповед са
спазени.
Въз основа
на изложеното заповедта се преценява като удовлетворяваща изискванията,
очертани от законовия ѝ статут на утежняващ индивидуален административен
акт - постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при
липса на съществени процесуални нарушения.
При направената преценка
за съответствие на Заповед за прилагане на ПАМ № 21-0869-000712 от 30.08.2021г., издадена от полицейски инспектор в сектор «Пътна
полиция» към ОДМВР – гр.Шумен, с материалния закон, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на
чл.171, т.1, б. «б» от ЗДвП, цитирана като правно основание за издаване на
процесния акт, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка «временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство» на водач, който управлява моторно превозно средство,
с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца. За законосъобразността на мярката е от значение
обективното наличие на някое от посочените в нормата административни нарушения,
установено по съответния ред. В конкретния случай, видно от фактическото
описание на деянието, административният орган е приел наличието на една от
хипотезите, визирани в законовата разпоредба, а именно управление на МПС от
лице, което при извършена проверка от контролните органи е отказало да бъде
проверено с тест и да даде биологична (кръвна) проба за химико-токсикологично изследване
за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози.
По делото няма спор, а и
се установява от събраните писмени, гласни и веществени доказателства, че на
29.08.2021г. оспорващият е управлявал МПС – лек автомобил "БМВ 120Д"с
рег.№ Н****ВХ, по улиците на гр.Шумен.
Спорът по делото се
свежда до това дали М.М. е отказал да
бъде изпробван с «Дръгтест 5000» за употреба на наркотични вещества и техните
аналози, както и дали е отказал да даде кръвна проба за установяване употреба на
такива вещества посредством химико-токсикологично изследване. В тази връзка
последният твърди, че не е отказвал да бъде изследван с техническо средство,
нито е заявявал отказ да даде кръвна проба, но не е успял да го стори, тъй като
не му е бил връчен талон за изследване. Твърди още, че при поискване на
съставения талон за изследване от негова страна, органите на МВР отказали да му
го предоставят, въпреки което след приключване на проверките посетил Спешно
отделение на "МБАЛ-Шумен"АД с искане да му бъде взета кръвна проба,
но му било отказано поради липса на представен от него талон за изследване.
Събраните по делото
доказателства категорично опровергават твърденията на оспорващия. Според
свидетелите Й.Й.и М.Р., които първи са възприели управлението на МПС от страна
на М.М. и са имали пряк контакт с него, последният е бил във видимо нетрезво
състояние, като дори не е осъзнавал, че е предизвикал ПТП с управлявания от
него автомобил, а е разбрал за това едва след като му били показани
уврежданията по МПС. Двамата свидетели сочат, че са потърсили съдействие от
Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-гр.Шумен и на място са пристигнали
свидетелите О. Ю. и И.С.Т., които приканили оспорващия да бъде проверен за
употреба на наркотични вещества с техническо средство, но последният
категорично отказал извършването на такава проверка, както и да даде кръв за
химико-токсикологично изследване. Показанията на двамата полицейски служители
се потвърждават напълно от тези на св.О. Ю., който изрично сочи, че М.М. е
отказал да бъде проверен с техническо средство за употреба на наркотици, както
и да даде кръвна проба за изследване, за
което свидетелят лично му е съставил АУАН и е издал талон за изследване, който
талон не бил връчен на оспорващия, тъй като последният отказал да го подпише и
получи. Твърденията на посочения свидетел са в унисон с показанията на И.С.Т.,
който потвърждава отказа на оспорващия да бъде изследван за употреба на
наркотици с тест «Дръгтест 5000» или да даде биологична проба за такова химико-токсикологично
изследване. И двамата свидетели потвърждават, че талонът за изследване не е
подписан от М.М. поради изрично заявения отказ от последния да го стори, което
е удостоверено с подписа на един свидетел – св.С. С.. Свидетелите С. С. и Й. Й.,
които са сменили екипа на свидетелите О. Ю. и И.С..в 07.00 часа на 29.08.2021г.
поради приключване смяната на последните, също потвърждават с показанията си
отказа на оспорващия да бъде изследван за употреба на наркотични вещества с тест,
така и да даде биологична проба.
Съдът кредитира
показанията на разпитаните полицейски служители, доколкото същите са еднозначни
и непротиворечиви относно релевантните за казуса факти. Те се потвърждават
изцяло от съставените официални документи – АУАН, талони за изследване,
докладна записка, както и от приобщените като веществени доказателства
видеозаписи от патрулния автомобил на служителите от сектор "Пътна
полиция". Въз основа на всички доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, съдът приема за безспорно установено, че при извършената от
органите на сектор "ПП" проверка оспорващият е отказал да бъде
изпробван с тест «Дръгтест 5000» за употреба на наркотични вещества или техни
аналози, както и да даде биологична проба за химико-токсикологично изследване.
Съдът намира за
неоснователни твърденията на оспорващия, че органите на реда не са му връчили
талон за медицинско изследване, въпреки заявеното от последния искане,
доколкото същите се опровергават от събраните гласни, писмени и веществени
доказателства, подробно обсъдени по-горе. Всички полицейски служители твърдят
еднозначно, че по време на проверката в района на ул.Тича оспорващият не е
заявил желание да бъде проверен с техническо средство, нито да даде кръвна
проба, като отказът му да даде биологична проба, направен в 07.00 часа на
29.08.2021г., е документиран в съставения от св.О. Ю. талон за изследване по
реда на чл.6, ал.8 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналоз (за краткост Наредба № 1 от 19 юли 2017г.), а именно – с подписа
на един свидетел. Изрично заявеният от оспорващия отказ да даде кръвна проба за
изследване изключва необходимостта от връчване на талона за изследване, тъй
като целта на същия е водачът да се придвижи до оторизирано медицинско
заведение, където да му бъде взет биологичен материал и в частност - кръвна
проба. С оглед на това доводите, че оспорващият е искал, но не е могъл да даде биологичен
материал за изследване, поради липса на талон за медицинско изследване, е
неоснователен и съставлява единствено защитна теза.
Направеният извод не се
опровергава от показанията на св.Б. Х., доколкото последният не е присъствал по
време на проверката срещу оспорващия, извършена в района на ул.Тича в гр.Шумен,
където му е предложено да бъде изследван с тест «Дръгтест 5000» и да даде биологична
проба, а е възприел обстоятелствата по извършване на последващата проверка на
ул.Съединение до № 86 в гр.Шумен, касаеща реализираното ПТП и нямаща отношение
към отказа на оспорващия да бъде изследван за употреба на наркотични вещества и
техните аналози.
Действително, видно от показанията на св.Б. Х., както и на
свидетелите Й. Й. и С. С., по време на последвалата втора проверка на мястото,
където оспорващият е причинил ПТП, последният е заявил, че желае да бъде
проверен с техническо средство, както и да му бъде връчен съставения талон за
изследване, но това му било отказано. Целта на въпросното изследване обаче е
установяването дали към 06.00 - 06.05 часа, когато оспорващият е управлявал
МПС, същият е бил под въздействие на наркотични вещества или техни аналози,
поради което изследването с техническо средство/тест се извършва от
полицейските служители по време на извършване на проверката, а при отказ или
невъзможност за извършване на такова изследване, същите съставят талон за изследване
на биологична проба. В случая отказът на М.М. да бъде изпробван с «Дръгтест
5000» е обективиран в 06.35 часа на 29.08.2021г. – обстоятелство, което е
документирано в АУАН № 510366 от същата дата. В акта е записано също, че е
издаден талон за изследване № 510365. Този акт е съставен в присъствие на
оспорващия и подписан от последния, без да отрази възражения, от което следва, че
същият се е съгласил със обективираните в него фактически констатации. От друга
страна, в цитирания в АУАН талон за изследване № 510365 е удостоверено с
подписа на св.С. С., че в 07.00 часа оспорващият е отказал да получи талона.
След като в 06.35 часа оспорващият е заявил отказ да бъде изпробван с «Дръгтест
5000» за употреба на наркотични вещества, а в 07.00 часа е отказал да получи
талона за изследване, който отказ имплицитно обективира и отказ за даване на
кръвна проба, контролните органи са
изпълнили задълженията си, произтичащи от Наредба № 1 от 19 юли 2017г., поради
което последващите им действия в тази насока са ирелевантни за преценка
законосъобразността на атакуваната заповед.
Без значение е и
установения посредством показанията на св.Б. Х. и огледа на видеозаписите от
входа и регистратурата на Спешно отделение при "МБАЛ-Шумен"АД, опит
на оспорващия да даде кръвна проба. Видно от
възпроизведените видеозаписи, оспорващият е посетил болничното заведение
в 07.23 часа, като действителният час е бил 08.23 часа, съгласно писмо рег.№
ДА-01-2877/02.11.2021г. на изпълнителния директор на "МБАЛ-Шумен"АД.
Доколкото талонът за изследване е съставен в 07.00 часа и същият е за
нарушение, установено в рамките на населено място, по силата на чл.6, ал.6, т.2
от Наредба № 1 от 19 юли 2017г. максималният срок за посещение на медицинско
заведение за даване на кръвна проба е 45 минути. Този максимален срок е изтекъл
много преди М.М. да предприеме необходимите действия, за да му бъде взет биологичен
материал за изследване, поради което сочените от него обстоятелства не
рефлектират върху законосъобразността на оспорваната заповед.
Изложеното обосновава
категоричния извод, че са налице фактическите основания за издаване на
заповедта за налагане на ПАМ по отношение на жалбоподателя, в качеството му на
водач на МПС, който е отказал да бъде изследван за употреба на наркотични
вещества и техните аналози с техническо средство / тест , както и е отказал да
му бъде взет биологичен материал (кръвна проба) за извършване на
химико-токсикологично изследване за установяване употреба на наркотични
вещества и техни аналози. При наличието на предвидените в закона
материалноправни предпоставки, административният орган няма право на избор или
на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде
административен акт с указаното от закона съдържание, доколкото нормата на
чл.171, т.1, б. «б» от ЗДвП е императивна и административният орган действа в
условията на задължителна администрация. Т.е. преценката и мотивите за
прилагане на принудителната мярка са направени от законодателя при създаване на
самата правна норма.
Съдът намира за
неоснователен довода на оспорващия за незаконосъобразност на атакуваната
заповед поради факта, че са му наложени две ПАМ за едно и също нарушение. С
процесната заповед на същия е наложена
ПАМ за нарушение на чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП, а именно заради отказ да
бъде изследван за употреба на наркотици и техни аналози, а със Заповед за прилагане на ПАМ № 21-0869-000713 от 30.08.2021г. –
за отказ да бъде изследван за употреба на алкохол, съставляващо нарушение на
чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП,
т.е. се касае за две различни нарушения, всяко от които самостоятелно обуславя
прилагане на предвидените в ЗДвП принудителни административни мерки.
Административният орган е
издал процесната ЗППАМ, спазвайки целта на закона, тъй като правните ѝ
последици по необходимост предполагат именно ограничаване правото на оспорващия
да управлява МПС. В приложимата законова разпоредба е предвидено, че
принудителната административна мярка се прилага до решаване на въпроса с
отговорността, но за не повече от 18 месеца. Именно в тези параметри е
определен и срокът на процесната ПАМ, което обуславя извода, че същата е
съобразена и с целта на закона, регламентирана в чл.1, ал.2 и чл.171 от ЗДвП, а
именно опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата,
както и преустановяването на административните нарушения. Мярката действително
е драстична и се характеризира със значителни по тежест неблагоприятни
последици, но е приета недвусмислено, представлява част от действащото право и
следва да бъде приложена и изпълнена при наличието на предвидените в закона
материално и процесуално правни предпоставки.
В контекста на горното и
съобразно установеното от фактическа страна, съдът приема, че оспорената
заповед е съобразена с материалния закон и неговата цел. Събраните по
преписката и ангажираните пред съда доказателства сочат наличието на всички
елементи от фактическия състав на чл.171, т.1, б. «б» от ЗДвП, съставляващ
основание за прилагане на принудителната административна мярка, като преценката
на административния орган е формирана при цялостно изясняване на фактите и
липса на процесуални нарушения, поради което оспорената заповед е законосъобразна,
а подадената срещу нея жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода от спора и
поради своевременното искане за присъждане на разноски от процесуалния
представител на ответника, на основание чл.143, ал.3 от АПК жалбоподателят
дължи заплащане на разноските по делото. Съдът като съобрази характера на
спора, разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за
правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, намира,
че в полза на държавното учреждение ОДМВР - гр.Шумен (в чиято структура е
издателят на акта), следва да се присъдят разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното
Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на М.Д.М., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
депозирана против Заповед за прилагане на ПАМ № 21-0869-000712 от 30.08.2021г.,
издадена от полицейски инспектор в Група „Отчет на пътно-транспортните
произшествия, административно-наказателна дейност и информационно-аналитична
дейност“ в Сектор „Пътна полиция“ към отдел "Охранителна полиция" при
ОДМВР-гр.Шумен, поправена с влязла в сила Заповед № 869з-177 от 20.09.2021г., с
която на М.Д.М.,
с ЕГН **********, от гр.Шумен е наложена принудителна административна мярка по чл.171,
т.1, б. «б» от ЗДвП - «временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца, считано от 29.08.2021г.», и е отнето СУМПС № *********.
ОСЪЖДА М.Д.М., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
да заплати на Областна дирекция на МВР – гр.Шумен сума в размер на 100 (сто)
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: