№ 41404
гр. София, 30.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Частно
гражданско дело № 20231110115512 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411 ГПК.
Образувано е по заявление на /фирма/ за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК и изп. лист спрямо И. Г. С. за сума в общ размер от
13 643,57лв., от които 6676,64лв. главница и 6966,93лв. неустойка съгласно чл. 13 от
споразумението с нотариална заверка на подписите.
Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, а съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът
отказва издаването на заповед за изпълнение, когато искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована
вероятност за това.
В случая вземанията на заявителя произтичат от споразумение с нотариално
заверени подписи от 27.04.2021г., съгласно което И. С. признава задълженията на
наследодателя си към дружеството по 3 договора за кредит и се задължава да плати
сума в размер от 6966,93лв. съгласно чл. 10. В чл. 13 от споразумението е уговорено,
че в случай на едностранно прекратяване на споразумението от страна на кредитора по
т. 15 (разбирай при подаване на искане от кредитора за издаване на заповед за
незабавно изпълнение), длъжникът дължи на кредитора неустойка равна на двойния
размер на сумата по т. 10 или 13 933,86лв. В настоящото производство се претендира
само сумата от 6966,93лв. като неустойка, но това е ирелевантно, доколкото дали една
клауза е нищожна не зависи от това дали произтичащото от нея вземане е предявено в
пълен размер или частично.
Съдът намира, че клаузата на чл. 13 за дължимост на неустойка в двойния
размер на дължимата сума е нищожна, както като неравноправна (длъжникът има
качеството потребител съгласно т. 13, пар. 1 от ДР на ЗЗП и се ползва изцяло от
потребителката защита), така и поради противоречието й с добрите нрави. Тази клауза
изпълва характеристиките на неравноправна такава по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй
като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и задълженията между
страните. Същата попада под хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава
потребителя при неизпълнение да заплати необосновано висока неустойка. Отделно от
това, самата клауза за дължимост на неустойка в такъв размер противоречи на добрите
нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, както е разяснено в ТР № 1/15.06.2010г. по тълк. дело № 1/2009г., ОСТК на
1
ВКС.
По изложените съображения, съдът приема, че заявлението следва да бъде
отхвърлено за сумата от 6966,93лв., представляваща неустойка съгласно чл. 13 от
споразумението.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 82839/24.03.2023г., подадено от /фирма/ за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изп. лист спрямо И. Г.
С. за сумата от 6966,93лв., представляваща неустойка съгласно чл. 13 от
споразумението.
УКАЗВА на заявителя, че за отхвърлените вземанията може да предяви
осъдителен иск в 1-месечен срок от влизане в сила на разпореждането.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2