№ 668
гр. Варна, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. И.
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20223100500117 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
С Решение № 262553/01.10.2021 год., постановено по гр. дело № 13547/2020 год. по
описа на РС-Варна са уважени частично, предявени от Н. ИВ. СП. от с. Каменар, обл. Варна
срещу „Нелсен – чистота“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Йоан Екзарх“ № 10 и „Ай Ес Ви Трейд“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост“ 4, бл. 425, вх. 3, ет. 4, ап. 59, обективно
кумулативно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 200 КТ и чл.
86, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, както следва:
І. „Нелсен – чистота“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Йоан Екзарх“ № 10, в качеството му на съдружник с 60 % дялово участие във
„Варна 1“ ДЗЗД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна е осъден да заплати на Н. ИВ. СП.
следните суми: 1) сумата от 14 400,00 лева, на основание чл. 200 КТ, представляваща
припадащата му се част, съразмерна на участието му в гражданското дружество,
от обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания,
причинени в резултат на настъпилата на 27.09.2019 г. трудова злополука в гр. Варна, ведно
със законната лихва върху горната сума, считано от подаване на исковата молба в съда -
23.10.2020 г. до окончателното изплащане, като искът за обезщетение за неимуществени
вреди от трудовата злополука за разликата над присъдените 14 400 лева до претендираните
21 000 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното им
изплащане, е отхвърлен като неоснователен; 2) сумата от 1 568, 13 лева, на основание чл.
86, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, представляваща припадащата му се част, съразмерна на
участието му в гражданското дружество, от обезщетението за забава в размер на законната
лихва върху главницата за периода 27.09.2019 г. – 23.10.2020 г., като искът за разликата над
присъдената сума от 1568, 13 лева до пълния заявен размер от 2 286, 85 лева е отхвърлен
като неоснователен; 3) сумата от 1956, 84 лева, на основание чл. 200 КТ, представляваща
припадащата му се част, съразмерна на участието му в гражданското дружество, от
1
обезщетението за претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в направени
разходи за лечение и за медицински и лекарствени материали във връзка с получените
травматични увреждания в резултат на гореописаната трудова злополука, ведно със
законната лихва върху присъдената сума, считано от подаване на исковата молба в съда –
23.10.2020 г. до окончателното изплащане, като искът за обезщетение за имуществени
вреди от трудовата злополука за разликата над присъдените 1956, 84 лева до пълния заявен
размер от 1961, 32 лева е отхвърлен като неоснователен;
ІІ. „Ай Ес Ви Трейд“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж. к. „Младост“ 4, бл. 425, вх. 3, ет. 4, ап. 59 в качеството му на съдружник с 40 %
дялово участие във „Варна 1“ ДЗЗД е осъден да заплати на Н. ИВ. СП. от с. Каменар, обл.
Варна следните суми: 1) сумата от 9 600, 00 лева, на основание чл. 200 КТ, представляваща
припадащата му се част, съразмерна на участието му в гражданското дружество,
от обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания,
причинени в резултат на настъпилата на 27.09.2019 г. трудова злополука в гр. Варна, ведно
със законната лихва горната сума, считано от подаване на исковата молба в съда - 23.10.2020
г. до окончателното изплащане, като искът за обезщетение за неимуществени вреди от
трудовата злополука за разликата над присъдените 9 600 лева до претендираните 14 000
лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното им
изплащане, е отхвърлен като неоснователен; 2) сумата от 1045, 42 лева, на основание чл.
86, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, представляваща припадащата му се част, съразмерна на
участието му в гражданското дружество, от обезщетението за забава в размер на законната
лихва върху главницата за периода 27.09.2019 г. – 23.10.2020 г., като искът за разликата над
присъдената сума от 1045, 42 лева до пълния заявен размер от 1524, 57 лева е отхвърлен като
неоснователен; 3) сумата от 1304, 56 лева, представляваща припадащата му се част,
съразмерна на участието му в гражданското дружество, от обезщетението за претърпените
от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение и за
медицински и лекарствени материали във връзка с получените травматични увреждания в
резултат на гореописаната трудова злополука, ведно със законната лихва върху присъдената
сума, считано от подаване на исковата молба в съда – 23.10.2020 г. до окончателното
изплащане, като искът за обезщетение за имуществени вреди от трудовата злополука за
разликата над присъдените 1304, 56 лева до пълния заявен размер от 1307, 54 лева е
отхвърлен като неоснователен.
Срещу решението са постъпили въззивни жалби, съответно:
І. Въззивни жалби от ответниците „Нелсен – чистота“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна и „Ай Ес Ви Трейд“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София срещу
горното решение, подадени с обща жалба, в частите, с които исковете на ищеца против
двете дружества с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ и по чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД
са уважени до посочените по – горе размери.
ІІ. Насрещна въззивна жалба от Н. ИВ. СП. от с. Каменар, обл. Варна срещу горното
решение, в частите с които са отхвърлени исковете му против двете дружества по чл. 200 КТ
за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудовата злополука и
по чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумите за обезщетение за неимуществени вреди за периода от
увреждането до предявяване на исковете.
В жалбите на двамата ответници са наведени оплаквания, че решението в атакуваните
от тях части е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния
закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до
неправилна преценка и анализ на доказателствата и необсъждане на относимите към спора
доказателства в тяхната взаимна връзка, в резултат на което решението е и необосновано.
Съдът е обсъждал несъществени обстоятелства, които нямат нищо общо с предмета на
спора, с твърденията и с възраженията на страните. Неправилно и превратно са
интерпретирани и констатциите в протокола за резултатите от извършеното разследване на
трудовата злополука, съставен от НОИ ТД – Варна, в резултат на което и неправилно е
2
счетено за неоснователно възражението на ответниците за съпричиняване (проявена груба
небрежност от пострадалия Н.С.) и е отречено приложението на чл. 201, ал. 2 КТ. Според
въззивниците, ищецът, в нарушение на утвърдената инструкция за безопасна работа с
автомобилите на Консорциум „Варна 1“ДЗЗД, забраняваща на работниците всякакво
катерене и ръчно сваляне на покривалото на контейнерите за смет и с която инструкция е
бил запознат, се е покачил на платформата на товарния автомобил за да свали покривалото
на контейнера, при което се е подхлъзнал и е паднал от височина около 1, 5 м., в резултат на
което е получил и телесните увреждания.
Твърди се също, че присъдените обезщетения за неимуществени и за имуществени
вреди са прекомерно завишени и не съответстват на степента на нараняванията, болките и
страданията, търпени от ищеца. Не е съобразено заключението на съдебно медицинска
експертиза на в. л. д–р М., според което ориентировъчният срок за възстановяване от 6
месеца е максимален, а в случая не са установени други прегледи или лечение след
четвъртия месец от лечението на ищеца. От това следва и извода, че почти веднага след
изписването му от рехабилитацията, ищецът е оздравял напълно, а същевременно според
представените по делото болнични листи за временна неработоспособност,
продължителността на оздравителния период е двойно по-голяма – от 27.09.2019 г. до
23.05.2019 г., т. е., цели осем месеца. Според заключението на комплексната съдебно-
психологическа и психиатрична експертиза, състоянието на ищеца е нормално (реакциите
на пострадалия са нормални, нормално е да се тревожи за оздравяването си, за временната
промяна в живота му след инцидента). Според вещите лица в случая се касае за леко
изразено тревожно депресивно състояние на ищеца, което може да се преодолее от самия
него без лекарска намеса.
Поради това въззивниците считат, че присъденото на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди е необосновано завишено и не съответства на установения в чл. 52
ЗЗД принцип.
Твърди се още, че ищецът, като осигурено лице, е получил всички полагащи му се
обезщетения от НОИ, ползвал е клинични пътеки за операция, рехабилитация и лечение
безплатно, при което и исковете му за обезщетение за претърпени от трудовата злополука
имуществени вреди са недоказани, а оттам и неоснователни.
Отправените с жалбите искания са за отмяна на решението в атакуваните от двамата
ответници части и за постановяване на друго, с което исковете на ищеца да бъдат
отхвърлени в цялост.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, ищецът Н.С. оспорва
въззивните жалби на „Нелсен – чистота“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна и
на „Ай Ес Ви Трейд“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София. Счита решението в
обжалваните от двете дружества части за правилно и настоява да бъде потвърдено в тези
части. Излага съображения. Претендира присъждане на сторените разноски.
В насрещната въззивна жалба на ищеца Н. ИВ. СП. от с. Каменар, Варненска област
са наведени оплаквания, че решението в атакуваните от него части е неправилно. Твърди, че
съдът неправилно е приложил нормата на чл. 52 ЗЗД и не е определил справедлива
имуществена оценка на търпените от ищеца неимуществени вреди, като определеното
обезщетение е ниско и не съответства на тежестта на резултата и на отражението му върху
личността на пострадалия. Не са отчетени характерът и тежестта на получените травми и
продължителният възстановителен период.
Отправено е искане за отмяна на решението в атакуваните от ищеца части и за
постановяване на друго, с което исковете му по чл. 200 КТ за обезщетение за
неимуществени вреди от трудовата злополука и обусловените искове по чл. 86, ал. 1, вр. чл.
84, ал. 3 ЗЗД да бъдат уважени в пълните предявени размери.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещните страни –
ответниците „Нелсен – чистота“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна и „Ай Ес
Ви Трейд“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, оспорват насрещната въззивна
3
жалба, считат решението в обжалваните от ищеца части за правилно и настояват да бъде
потвърдено в тези части.
В съдебно заседание всяка страна поддържа жалбата си и оспорва жалбата на
насрещната страна.
Първоинстанционното решение в частите, с които исковете на ищеца Н. ИВ. СП.
против двете дружества за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от
трудовата злополука, настъпила на 27.09.2019 год., са отхвърлени, съответно: против
„Нелсен – чистота“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна – за разликата над 1956,
84 лева до пълния предявен размер от 1961, 32 лева и против „Ай Ес Ви Трейд“ АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София – за разликата над 1304, 56 лева до пълния предявен
размер от 1307, 54 лева, не е обжалвано, в тези части е влязло в сила и не е предмет на
въззивната проверка.
Съдът съобрази следното:
В исковата си молба ищецът Н. ИВ. СП. от с. Каменар, Варненска област е навел
следните твърдения:
Въз основа на трудов договор от 15.03.2017 год. и допълнително споразумение от
01.01.2018 год. е в трудово правоотношение с Консорциум „Варна 1“ ДЗЗД, в което
гражданско дружество ответниците „Нелсен – чистота“ ЕООД и „Ай Ес Ви Трейд“ АД са
съдружници, съответно с дял 60 % и 40 % и е изпълнявал длъжността „Шофьор
специализиран тежкотоварен автомобил“. Работил е на смени при сумирано изчисляване на
работното време. Твърди, че е запознат с длъжностната си характеристика за длъжността,
както и че му е проведен инструктаж за безопасна работа, хигиена на труда, противопожарна
охрана и закона за движение по пътищата. На 27.09.2019 г. се явил на работа, взел си пътния
лист и излязъл за първия си курс. Към 07, 00 часа получил задачите си за деня, като първо
следвало да натовари контейнер със смет от Хлебозавод - Варна и да го разтовари на
сметището в с. Въглен. Около 07, 40 ч. пристигнал на сметището, бариерата била спусната,
тъй като работното време още не било започнало. Докато чакал да започне работния ден на
сметището, ищецът решил да се качи и да махне покривалото на контейнера, слязъл от
кабината на камиона, качил се на степенката на камиона, но се подхлъзнал и паднал от
около 1, 5 м. височина на земята. Усетил, че при падането нещо сякаш изпукало в него,
почувствал силна болка в дясната част на тазобедрената област, не можел да помръдне и да
стане от земята. На мястото на инцидента веднага пристигнал екип на спешна помощ и
ищецът бил транспортиран до МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, гр. Варна, където бил приет
в Клиниката по ортопедия и травматология. Изследванията установили счупване на
илиачната кост в дясно, КТ данни за полифрагментна фрактура на дясната илиачна кост, на
десния ацетабулум и десни пубисни кости. На 02.10.2019 г. бил опериран за открито
наместване и вътрешна фиксация с плаки и винтове. На 08.10.2019 г. бил изписан от
лечебното заведение с окончателна диагноза - счупване на илиачната кост в дясно.
Назначени са му два контролни прегледа за проследяване на оздравителния процес, били са
дадени и следните препоръки: превръзки през 2-3 дни, сваляне на конците на 14-тия
следоперативен ден, антитромботична профилактика за период от 20 дни и движение с
помощни средства един месец след изписването. В периода 27.09.2019 г. до 23.05.2020 г.
ищецът е бил временно неработоспособен и е ползвал отпуск по болест. Твърди, че повече
от месец след изписването му от болничното заведение бил прикован към легло, не можел
да се обгрижва сам, което наложило жената, с която ищецът живее на семейни начала – Д.Х.,
да си вземе отпуск и да полага всекидневни грижи за него. Сочи, че по-трудно от
физическата болка преживял безпомощното си състояние и зависимостта от друг човек, тъй
като бил свикнал да разчита само на себе си. Излага, че на 13.01.2020 г. поради силни болки
в таза бях приет в Болница за продължително лечение и рехабилитация - филиал гр. Варна
към МИ на МВР в отделението по физикална и рехабилитационна медицина, където бил
подложен на рехабилитационна програма с цел облекчаване на болките, подобряване на
ставната биомеханика и обучение в правилно ходене. На 20.01.2020 г. бил изписан в
значително по – добро физическо състояние, с подобрени движения в дясната тазобедрена
4
става и подобрена походка, като му бил назначен диетичен режим и медикаментозно
лечение. Сочи, че му било препоръчано два пъти годишно да провежда рехабилитационен
курс на лечение.
Работодателят е деклариал злополуката, която била призната за трудова с
Разпореждане № 5104-03-263/25.11.2019 г. на ТП – Варна на НОИ. Излага, че в следствие на
злополуката е получил телесни увреждания, съпроводени с множество усложнения при
лечението, търпял е ужасни болки и страдания, особено през първите месеци; понастоящем
изпитва болки в областта на нараняванията и провежда лечение и физиотерапии. Твърди, че
при физическо натоварване и продължително ходене изпитва болки в дясната хълбочна
област и изтръпване в дясното бедро. В резултат на злополуката е преживял и силен
емоционален стрес – нощем често се събуждал облян в пот с усещането, че пада от високо и
изпитва отново силна болка в цялото тяло; търпял е отрицателни емоции от мисълта, че не
може да се обгрижва сам в първите месеци след злополуката, че не може да се върне бързо
на работа, чувствал се безпомощен и непълноценен. Твърди още, че във връзка с
проведеното лечение е направил разходи за операция, за закупуване на лекарства и
консумативи, за изследвания и болничен престой в общ размер на 3268, 86 лева, както
следва: 1) закупуване на 2 броя LCP – реконструктивна плака за винтове 3,5 мм – два броя
общо за сумата от 3000, 00 лева на 01.10.2019 г.; 2) 58, 00 лева – платена потребителска такса
за болничен престой в клиника по Ортопедия и травматология в МБАЛ „Света Анна –
Варна“ АД за периода от 27.09.2019 г. - 08.10.2019 г.; 3) 109, 86 лева за медикаменти,
закупени на 08.10.2019 год.; 4) 8, 45 лева, 7, 04 лева и 7, 50 лева – за закупени санитарни
материали в периода 09.10.2019 г. - 21.10.2019 г.; 5) 27, 45 лева за закупени медикаменти на
18.10.2019 г.; 6) 40, 60 лева – платена потребителска такса за болничен престой за периода
13.01.2020 г. - 20.01.2020 г.; 7) 10, 00 лева, платени на 29.05.2020 г. за запис на CD на
образна диагностика.
В съответствие с наведените твърдения са и отправените искания:
За осъждане на ответника „Нелсен – чистота“ ЕООД, със седалище гр. Варна да
заплати на ищеца следните суми: 1) сумата от 21 000 лева, представляваща припадащата му
се част, съразмерна на участието му в гражданското дружество „Варна 1“ ДЗЗД,
от обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди от трудовата злополука,
настъпила на 27.09.2019 год., изразяващи се в претърпени болки и страдания от физическите
и психически травми, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от подаване на
исковата молба в съда – 23.10.2020 г. до окончателното изплащане; 2) сумата от 2286, 85
лева, представляваща припадащата му се част, съразмерна на участието му в гражданското
дружество „Варна 1“ ДЗЗД, от обезщетението за забава в размер на законната лихва върху
сумата от 21 000 лева за периода от 27.09.2019 год. (датата на увреждането) до 22.10.2020
год. (датата, предхождаща датата на подаването на исковата молба в съда); 3) сумата от
1961, 34 лева, представляваща припадащата му се част, съразмерна на участието му в
гражданското дружество „Варна 1“ ДЗЗД, от обезщетението за претърпените от ищеца
имуществени вреди от трудовата злополука, настъпила на 27.09.2019 год., изразяващи се в
извършени разходи за закупуване на медикаменти, медицински изделия, санитарни
материали и за заплащане на потребителски такси, като пред въззивната инстанция искът е
висящ до размера на сумата от 1956, 84 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху горната сума, считано от подаването на исковата молба в съда –
23.10.2020 год. до окончателното и изплащане;
́
За осъждането на ответника „Ай Ес Ви Трейд“ АД, със седалище гр. София да заплати
на ищеца следните суми: 1) сумата от 14 000 лева, представляваща припадащата му се част,
съразмерна на участието му в гражданското дружество „Варна 1“ ДЗЗД, от обезщетението за
претърпените от ищеца неимуществени вреди от трудовата злополука, настъпила на
27.09.2019 год., изразяващи се в претърпени болки и страдания от физическите и
психически травми, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от подаване на
исковата молба в съда – 23.10.2020 г. до окончателното изплащане; 2) сумата от 1524, 57
лева, представляваща припадащата му се част, съразмерна на участието му в гражданското
5
дружество „Варна 1“ ДЗЗД, от обезщетението за забава в размер на законната лихва върху
сумата от 14 000 лева за периода от 27.09.2019 год. (датата на увреждането) до 22.10.2020
год. (датата, предхождаща датата на подаването на исковата молба в съда); 3) сумата от
1307, 56 лева, представляваща припадащата му се част, съразмерна на участието му в
гражданското дружество „Варна 1“ ДЗЗД, от обезщетението за претърпените от ищеца
имуществени вреди от трудовата злополука, настъпила на 27.09.2019 год., изразяващи се в
извършени разходи за закупуване на медикаменти, медицински изделия, санитарни
материали и за заплащане на потребителски такси, като пред въззивната инстанция искът е
висящ до размера на сумата от 1304, 56 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху горната сума, считано от подаването на исковата молба в съда –
23.10.2020 год. до окончателното и изплащане.
́
В писмени отговори с идентично съдържание, подадени в срока по чл. 131 ГПК
ответниците „Нелсен – чистота“ ЕООД и „Ай Ес Ви Трейд“ АД, оспорват исковете.
Навеждат възражение за умисъл и груба небрежност от страна на ищеца при настъпване на
трудовата злополука. Твърдят, че злополуката е в резултат от умишлените действия на
ищеца – същият се е качил на камиона по своя инициатива за да премахне ръчно
покривалото на контейнера – които действия са в нарушение на утвърдената от
работодателя инструкция за безопасна работа с автомобили, с която инструкция ищецът е
запознат и в която изрично е забранено качването на каросерията на камиона, както и
сваляне на покривалото ръчно. Тези правила за безопасност са били умишлено нарушени от
ищеца, поради което считат, че умишленото нарушаване на трудовия договор и на
установените правила за безопасност представлява умисъл по смисъла на чл. 201, ал. 1 КТ и
в този случай те са освободени от отговорност. В случай, че действията на ищеца не бъдат
приети за умишлени, ответниците се позовават на груба небрежност, тъй като ищецът е бил
инструктиран, но въпреки това в нарушение на инструкциите за безопасност се е качил на
камиона за да премахне ръчно покривалото на контейнера, след което е последвала и
трудовата злополука. Оспорват исковете за обезщетение за причинени неимуществени вреди
от трудовата злополука и по размер като оспорват твърдените от ищеца множество
усложнения и търпените силни болки. Навеждат, че оздравителният процес е протекъл в
рамките на обичайното, поради което и претендиранато обезщетение за неимуществени
вреди е твърде завишено и не съответства на установения в чл. 52 ЗЗД принцип. Оспорват и
исковете за обезщетение за имуществени вреди с дводи, че липсва причинна връзка между
трудовата злополука и твърдените имуществени вреди, предвид липсата на доказателства
относно необходимостта от извършване на твърдените от ищеца разходи във връзка с
лечението на полученото при трудовата злополука увреждане.
По тези съображения считат, че исковете са неоснователни и настояват за
отхвърлянето им.
В съдебно заседание ищецът, лично и чрез процесуалните си представители,
поддържа предявените искове.
В съдебно заседание ответниците, чрез процесуален представител, оспорват исковете,
поддържат подадените писмени отговори.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а това се установява и от представените писмени
доказателства – трудов договор № 332/15.03.2017г. и допълнителни споразумения към него с
№ 826/01.01.2018 г., с № 997/31.12.2018 г. и с № 1139/31.12.2019 год., че към 27.09.2019 г.
ищецът е изпълнявал длъжността „шофьор специализиран автомобил“ в консорциум
„Варна 1“ ДЗЗД, в което ответниците „Нелсен – чистота“ ЕООД и „Ай Ес Ви Трейд“ АД са
съдружници при дялово участие от 60 % за първото дружество и 40 % за второто.
В представената длъжностна характеристика за длъжността „шофьор специализиран
автомобил“, в т. 14 от същата е посочено, че служителят е длъжен да спазва нормите,
правилата и изискванията за безопасна работа. Ищецът е запознат с длъжностната си
6
характеристика, съобразно извършеното в нея от отбелязване. В същата насока са и молба за
постъпване на работа от 16.03.2017 г. и служебна бележка № 111/16.03.2017 г., в които
ищецът е декларирал, че е запознат с правилника за вътрешния трудов ред и за организация
на работната заплата, оценка на риска и с длъжностната характеристика, както и че му е
проведен начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда, противопожанра охрана и
Закона за движение на пътищата, а също и инструктаж по охрана на труда.
Съгласно т. 14 от утвърдената от работодателя „Инструкция за безопасна работа с
автомобили“ при товаро-разтоварна дейност на автомобили тип „контейнеровоз“ се
забранява да се правят опити за ръчно отваряне на покривалото на 4 и 6 м3 контейнер.
Задължително да се използват специалните приспособления за това. Забранява се качване на
платформата.
С протоколно определение от 15.03.2022 год. по настоящото въззивно производство е
прието за безспорно установено между страните и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че при извършването на инструктажа на ищеца, включително и към дата
27.09.2019 год., същият е бил запознат с писмената „Инструкция за безопасна работа с
автомобили“ в Консорциум „Варна 1“ ДЗЗД, обсъдена по – горе.
С декларация за трудова злополука вх. № 5101-03-206/30.09.2019 г. работодателят е
декларирал пред НОИ трудова злополука с ищеца, станала на дата 27.09.2019 г. , около
08:00 ч. – 08:10 ч. в с. Въглен, сметището „Спартак Тексим“ ЕООД.
С Разпореждане № 5104-03-263/25.11.2019 г. на НОИ ТП – Варна декларираната
злополука е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО. В разпореждането е посочено, че
злополуката е станала през работно време и при премахване на мрежата (покривало) на
контейнер за отпадъци, превозван от тежкотоварен автомобил. Пострадалият Н. ИВ. СП. се
качва на степенка на камиона за да премахне покривалото на контейнера, подхлъзва се, пада
на земята от височина около 1, 5 м., вследствие на което получава счупване на илиачната
кост, закрито в дясно. Няма данни разпореждането да е обжалвано от работодателя, поради
което следва да се приеме, че е влязло в сила.
В Протокол № 5101-03-206#5 от 18.11.2019 год. за резултатите от извършеното
разследване на злополуката, станала на 27.09.2019 год., в раздел ІV-ти от протокола „Обща
характеристика на работата, извършвана от пострадалия преди злополуката“, е
констатирано, че Н.С. е запознат с длъжностната харктеристика за длъжността и му е
проведен начален инструктаж. Възпроизведени са писмените обяснения на единствения
свидетел на злополуката – Пламен Дочев, зам. ръководител регионално звено „Спартак
Тексим“ ЕООД, според които на 27.09.2019 год., около 07, 40 часа сутринта, на входа на
депо за битови отпадъци с. Въглен пред бариерата, при спрян автомобил и изгасен двигател,
изчаквайки депото да отвори, шофьорът (Н. ИВ. СП.) се качил при контейнера да свали
покривалото му, подхлъзнал се и паднал на земята. Възпроизведени са и обясненията на
Л.М. Х. – отговорник на район „Младост“ в Консорциум „Варна 1“ ДЗЗД, според които на
27.09.2019 год. около 07, 00 часа Л. Х. се обадила на шофьора Н.С. и му обяснила каква
работа има за деня. Около 07, 45 часа пострадалият Н. С. и се обадил по телефона и и
́́
съобщил, че се намира на сметището в с. Въглен за да разтовари контейнера и при опита му
да махне чергилото за да разтовари, е паднал от камиона. В раздели V–ти и VІ – ти от
обсъждания протокол за резултатите от разследването на злополуката, съответно
„Специфично физическо действие, извършвано от пострадалия в момента на злополуката и
свързания с това действие материален фактор“ и „Отклонение от нормалните действия и
условия и материалния фактор, свързан с тези отклонения” е посочено, че в момента на
злополуката Н. ИВ. СП. се качва на степенка на камиона, за да премахне мрежа (покривало)
на контейнер за отпадъци, при което се подхлъзва и пада на земята. Вследствие на
подхлъзване и падане от височина от около 1, 5 м. върху твърда земна повърхност, Н. С. е
получил счупване на илиячната кост, закрито, в дясно, в този смисъл е Раздел VІІ – ми от
обсъждания протокол “Начин на увреждане и материалният фактор, причинил
увреждането“. В раздел VІІІ-ми на протокола – „Анализ на причините за възникване на
злополуката” е посочено, че причина за възникване на злополуката е че Н. С. не е преценил
7
в достатъчна степен риска от подхлъзване и падане при предприемане на действията по
премахване на мрежата (покривалото) на контейнер за отпадъци, стъпвайки на степенката на
камиона. При рзследването на злополуката не са констатирани нарушения на нормативните
актове по здравословни и безопасни условия на труд (Раздел ІХ-ти от протокола).
От епикриза № 15929/2019 год., изд. от МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, Клиника по
ортопедия и травматология, е видно, че ищецът е постъпил в болничното заведение на
27.09.2019 г. за оперативно лечение, със спонтанна и палпаторна болка в областта на таза в
дясно, невъзможност за извършване на активни движения и данни за счупване на илиачна
кост в дясно. Ищецът е опериран на 02.10.2019 год. под обща анестезия, извършена е
фикация с 2 бр. плаки и кортикален винт (80 мм). Изписан е на 08.10.2019 год. за
амбулаторно лечение, в добро общо състояние; назначени са му контролни прегледи на
22.10.2019 г. и 07.11.2019 г. Назначени са превръзки през 2-3 дена, сваляне на конците след
14-ия следоперативен ден и антитромботична профилактика за период от 20 дни. Указано е
движение с помощни средства след месец.
Видно от епикриза ИЗ № 12, издадена от Болница за продължително лечение и
рехабилитация – филиал гр. Варна към Медицинския институт на МВР ищецът е приет на
13.01.2020 г. за лечение по Клинична пътека 265 „Физикална терапия и рехабилитация при
болести на опорно-двигателния апарат“; изписан е на 20.01.2020 г. с подобрение.
От представените седем броя болнични листи за временна неработоспособност и
Експертно решение № 1275/07.04.2020г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св. Марина“ Варна, е
видно, че в периода 27.09.2019 год. до 23.05.2020 год. включително ищецът е бил в отпуск
по болест с диагноза – счупване на илиачна кост. Отразено е в болничните листи, че
счупването е вдясно, а състоянието е след операция- остеосинтеза.
Видно от представената съдебно-медицинска консултация № 418/2020 г., при преглед
на 29.05.2020 г. лекар в отделение Съдебна медицина при МБАЛ „Св. Анна - Варна“ ЕАД е
снел следната анамнеза на ищеца: оплаквания от болки в дясна хълбочна област при
продължително вървене и продължително натоварване, изтръпване в областта на дясното
бедро при твърдения, че на 27.09.2019 г. към 07, 50 ч. по време на работа, в района на
сметище с. Въглен, при качване в товарно МПС се подхлъзнал на разлято място, паднал и
получил травми в дясната хълбочна област при удар в подлежащата настилка. При прегледа
лекарят е констатирал следните обективни находки по тялото на ищеца: косо разположен
стар белег с дължина около 13 см. в дясна хълбочноингвинална област, ориентиран отдясно
наляво и отгоре надолу, както и уплътнения и умерено изразена палпаторна болезненост в
областта на описвания белег. Заключил е, че се касае за следоперативно състояние след
счупване на дясна хълбочна кост, дясната тазобедрена ямка и десни срамни кости и същите
са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети и отговарят да бъдат получени в
указаните време и начин. Съгласно заключението на съдебният лекар травмите са
обусловили трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за периода на
временната неработоспособност (27.09.2019 год. – 23.05.2020 год.).
Видно от талон за медицинско изделие ИЗ 15929, издаден от лекар при Клиника по
ортопедия и травматология при МБАЛ „Св.Анна- Варна“ АД- Варна и два броя фискални
бонове от 01.10.2019 г. издадени от МБАЛ „Св.Анна“ АД Варна, ищецът е закупил две
медицински изделия – декоративна плака за винтове 3, 5 мм – по 1500, 00 лева всяко.
От талон за платена потребителска такса от 08.10.2019 год. за пациент Н. ИВ. СП.,
изд. от МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД-Варна и фискален бон към талона, е видно, че
ищецът е заплатил 58 лева за пролежани 10 дни в Клиника по ортопедия и травматология
при МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД-Варна.
Ищецът е представил 4 бр. фискални бонове – от 08.10.2019 г.; 09.10.2019 г.;
18.10.2019 г. и 21.10.2019 г., установяващи извършени покупки от аптеки на медикаменти,
санитарни материали, памперси и др. на обща стойност 152, 80 лв., както и фискален бон за
платена сума от 10, 00 лева на Отделението за образна диагностика при МБАЛ „Света Анна -
Варна“ АД за CD запис.
8
Представен е и талон от 20.01.2020 г. за платена потребителска такса за 7 пролежани
дни в Болница за продължително лечение и рехабилитация – филиал, гр. Варна към
Медицинския институт на МВР, ведно с фискален бон от 20.01.2020 год. към талона на
стойност 40, 60 лева.
От заключението на СМЕ от 17.06.2021 год., неоспорено от страните, кредитирано от
съдат като обективно и безпристрастно и от изявленията на вещото лице в съдебно
заседание се установява следното: В резултат на травмата ищецът е получил следните
трвматични увреждания: счупване на дясна илиячна кост обуславящо трайно затруднение на
снагата за около 60 дни; счупване на десен ацетабулум, обуславящо трайно затруднение на
функцията на десния долен крайник за около 5-6 месеца; счупване на десни пубисни кости,
обуславящо трайно затруднение на движенията на снагата за 45-60 дни. На ищеца е
проведено оперативно лечение и счупените кости са фиксирани с метал. В четвъртия месец е
проведен курс по рехабилитация в резултат на което подвижността на дясната тазобедрена
става се е подобрила, а болковият синдром е отслабнал. Експертът сочи, че към момента на
извършване на експертизата лечението е завършено, а ориентировъчният срок на лечение е
около 6 месеца. Според вещото лице е налице пряка причинно-следствена връзка между
получените травматични увреждания на 27.09.2019 г. при падането от камиона. При
извършения от вещото лице преглед на ищеца на дата 17.06.2021 год. във връзка с изготвяне
на заключението е констатирано, че походката на ищеца е самостоятелна без накуцване;
налице е оперативен цикатрикс в дясна хълбочна област отпред с дължина около 12 см. с
цвета на кожата; движенията в дясната тазобедрена става са в пълен обем, но слабо
болезнени в крайните степени. Установени са свободни движения в лумбалния отдел на
гръбначния стълб.
В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че счупването на кости води до много
силни болки поради дразнене на надкостницата и това продължава до обездвижването на
костите. Пояснява, че неработоспособността и възстановяването не са еднозначни понятия.
В конкретния случай около 6-тия месец ищецът се е възстановил до степен да може да
извършва ежедневните си задължения, но трудоспособността му, т. е., възможността му да
работи като шофьор, което изисква и качване и слизане от камион, евентуално се
възстановява едва към 8-мия до 12-тия месец. Обяснява, че хипотетично е възможно при по
– големи натоварвания ищецът да изпитва болки в областта на дясната тазобедрена става.
Според вещото лице липсват медицински данни за извършвани контролни прегледи на
ищеца, както и за проведен рехабилитационен курс. Към 17.06.2021 г. ищецът е напълно
възстановен и няма някакви последици от травмата.
От заключението на комплексната съдебно–психиатрична и психологична експертиза
от 09.07.2021 год., неоспорено от страните, кредитирано от съда като обективно и
безпристрастно и от изявленията на вещите лица доц. д-р С.В. и А.Ц. в съдебно заседание се
установява следното: В резултат на настъпилата на 27.09.2019 г. злополука, съпътстващите
травми и временното обездвижване ищецът е развил разстройство в адаптацията (F43.2 по
МКБ-10) с преобладаване на тревожни и депресивни симптоми, които са отшумели в
рамките на няколко месеца с подобряването на соматичното му състояние. Вещите лица не
са установили данни за психична травма на пострадалия, както и за болестни симптоми, като
изрично сочат, че ищецът е психично здрав. Не е установено и наличието на постравматичен
стрес.
В съдебно заседание вещото лице д–р С. В. пояснява, че разстройството на
адаптацията е емоционално разстройство, представлява състояние на субективен дистрес,
отразява се на емоциите, на поведението и не продължава дълго, обикновено отшумява в
рамките на няколко месеца. Възстановяването на ищеца е продължило при първите няколко
месеца докато е бил обездвижен, с по-сериозни болки и симптоми, и това състояние е
предизвикало разстройство в адаптацията, продъжило е не повече от шест месеца, отшумяло
е с редуцирането на стресогенния фактор, т. е., с подобряванета на състоянието на ищеца.
Обяснява, че разстройството в адаптацията не е тежка депресия, а представлява леко
изразено тревожно депресивно състояние, което настъпва в отговор на стресогенни събития
9
или в период на нова адаптация. Според вещото лице нормално е човек да се тревожи в
състоянието, в което е бил ищецът. Пояснява, че тревожността свързана със соматичното
състояние, с получените травми и с функционирането на личността е пряко свързана с
травматичното събитие. Понастоящем липсват дълготрайни психични последици, няма и
данни за посттравматичен стрес у ищеца.
В съдебно заседание в. л. А. Ц. пояснява, че всеки един човек в подобна ситуация би
изпитал тревожност, съчетана с понижено настроение, нарушение на съня. Високите
показатели в скала „депресия“ обосновава с възможността изследваното лице да преживява
по-висока тревожност отколкото депресивност; представлява усещане за неопределена
заплаха, на която характера и времето на появата не могат да бъдат определени. Ищецът се е
вълнувал дали ще може да се възстанови напълно след инцидента и дали ще може да бъде
работоспособен отново. С подобряване на соматичното му състояние се е подобрило и
психичното му състояние.
От показанията на свидетелката Д.Ж.Х. (живее на съпружески начала с ищеца) се
установява следното: Ищецът работи като шофьор на камион за отпадъчни материали,
контейнери, към „Консорциум 1“. На 27.09.2019 г. претърпял трудова злополука. Към 08,
15 ч. се обадил, че е паднал от камиона и е неподвижен. Свидетелката пристигнала в
спешното, ищецът бил поет от дежурния екип, правили му изследвания и снимки, а след
това го качили в отделението. На 02.10.2019 г. бил опериран, останал в болницата една
седмица. След като го изписали, свидетелката останала за около месец – месец и половин
вкъщи и се грижела за него денонощно. Ищецът не бил в състояние да се самообслужва,
имал болки, правили упражнения, раздвижвала му краката. Докато е бил на легло
свидетелката го обслужвала 24 часа – слагала подлога, памперс. Приемал предписани
лекарстава, свидетелката му давала и обезболяващи, тъй като болките на ищеца били
непоносими. След месец и половина се опитал да стане и да проходи. Първите стъпки били с
проходилка, по няколко стъпки на ден, но много се изморявал и пак лягал. Една седмица
бил с проходилка, а след това започнал да ходи с патерици за около 2 месеца. През това
време ищецът ходил и на рехабилитация, след което към месец януари 2020 год. бил и на
санаториум в к. к. „Дружба“, гр. Варна където му правили процедури. Възстановяването на
ищеца продължило 6 – 8 месеца, след осмия месец се върнал отново на работа.
Понастоящем, при разваляне на времето, ищецът се оплаквал, че операцията го боли и го
стяга, за което приемал болкоуспокояващи. След травмата ищецът не бил добре психически;
споделял, че се страхува, че може и да не проходи отново. По повод на злополуката и
́
споделил, че единият синджир на контейнера се откачил и той се качил за да го закачи,
иначе не можел да изхвърли контейнера.
От показанията на свидетелката Н.Г.Д., племенница на свидетелката Д.Х., се
усатновява следното: От Х. узнала, че ищецът е пострадал и бил опериран. Ищецът бил на
легло около месец след изписването му от болницата, не можел да се обслужва сам,
споделял, че изпитва силни болки, страхувал се дали ще може да проходи отново.
Свидетелката осигурила проходилка и патерици, с помощта на които ищецът започнал да
прави малки стъпки; за месец, месец и половина започнал да се изправя. понастоящем
ищецът споделял на свидетелката, че при промяна на времето или при определени движения
усещал болка.
Съдът кредитира показанията на двете свидетелки, тъй като отразяват техни преки
впечатления относно фактите, за които свидетелстват, подкрепят се от останалите
доказателства по делото, като от друга страна няма нито едно доказателство, което да ги
опровергава или поставя под съмнение.
От показанията на свидетелката П.Р.Н. (работи в Консорциум „Варна 1“ ДЗЗД като
координатор по безопасност и здраве), ангажирана от ответниците се установява следното:
На работниците в консорциума се провеждат първоначален и периодични инструктажи;
първоначалният – при постъпване на работа, а периодичните – на всеки три месеца. На
ищеца са провежани първоначален и периодични инструктажи. Същият е запознат с
„Инструкцията за безопасна работа с автомобили“, утвърдена от работодателя, в която е
10
посочено, какво могат и какво е забранено да се прави. За автомобилните контейнеровози е
забранено на шофьорите е забранено да се качват при контейнерите. Ищецът е
дългогодишен шофьор на такъв автомобил, запознат е с инстуркцията и знае, че не трябва да
се качва при контейнера. Свидетелката пояснява, че покривалото на контейнера се сваля
едва след като контейнерът е свален на земята.
Съдът кредитира показанията на свидетелката П. Н., тъй като същите се подкрепят от
приетия за безспорно установен по делото факт, че ищецът вкл. и към дата 27.09.2019 год. е
бил запознат с писмената „Инструкция за безопасна работа с автомобили“ в Консорциум
„Варна 1“ ДЗЗД, а от друга страна няма ангажирани доказателства, които да опровергават
показанията и или да ги поставят под съмнение.
́
С олед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест,
които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и
над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им.
Отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ по правната си същност е безвиновна
и гаранционно-обезпечителна. Работодателят отговаря за уврежданията, причинени на
работника или служители при изпълнение на неговите трудови задължения, независимо
дали тези увреждания се дължат на виновно поведение на длъжностно лице, тъй като
работодателят е задължен да осигури безопасни условия на труд и предотврати
настъпването на злополуки. Работодателят носи имуществена отговорност, както за
имуществените, така и за неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена
последица от трудовата злополука.
І. Относно претенциите за обезщетение за неимуществени вреди:
Установено е по делото, че злополуката, станала на 27.09.2019 год., при която ищецът
Н.И. С. е получил полифрагментна фрактура на дясната илиачна кост, на десния ацетабулум
и десни пубисни кости, е трудова по смисъла на чл. 55 КСО и чл. 200, ал. 1 от КТ, тъй като
са налице всички елементи на този институт – увреждане на здравето на работника, което е
внезапно по своя характер; злополуката е настъпила по време на изпълнявана от работника
работа по трудово правоотношение с работодателя; в резултат на увреждането от
злополуката пострадалият е бил временно неработоспособен за периода от 27.09.2019 год.
до 23.05.2020 год. (т. е., за период от 240 дни), както и причинна връзка между увреждането
и неблагоприятният резултат – временната неработоспособност.
С оглед влязлото в сила разпореждане на НОИ ТП-Варна, с което злополуката с
ищеца е приета за трудова, възражението на ответниците по чл. 201, ал. 1 КТ, че ищецът е
действал умишлено (в смисъл, че умишлено е причинил увреждането, респ., че умишлено е
увредил здравето си), не може да се слуша в настоящото исково производство, тъй като това
обстоятелство би изключило квалификацията на злополуката като "трудова", а както се
посочи, тя е приета за такава с влязъл в сила административен акт, който не е обжалван от
работодателя по надлежния ред.
Установено е, че в резултат на трудовата злополука ищецът е получил контузия –
полифрагментна фрактура на дясната илиачна кост, на десния ацетабулум и десни пубисни
кости; проведено е лечение – оперативно и медикаментозно, впоследствие е проведена и
рехабилитация; по време и непосредствено след инцидента е изпитвал силни болки, които са
отшумявали постепенно; след извършената операция ищецът е бил на легло за период от
около месец и половина без възможност за самостоятелно обслужване, включително на
личната си хигиена, като след този период постепенно е започнал да се изправя и придвижва
– в началото с помощта на проходилка, впоследствие с патерици. Състоянието на ищеца е
наложило партньорката му да остане вкъщи за около месец и половина за да го обгрижва
денонощно. Установено е също, че освен силните физически болки ищецът е търпял и
психически страдания – стрес, уплах и унижение от близко до безпомощното състояние, в
11
което се е намирал около месец и половина след злополуката, заради необходимостта да
разчита изцяло на грижата на друг човек, пък било то и най-близък, за задоволяване на най-
елементарните битови и хигиенни нужди, т. е., злополуката се е отразила тежко върху
обичайния начин на живот на ищеца за дълъг период от време. Установено е също, че
злополуката се е отразила зле и на психичното му здраве – ищецът е развил „разстройство в
адаптацията“ – леко изразено тревожно депресивно състояние, което имайки предвид
състоянието, в което е бил изпаданал след травмата, е нормално, не е необичайно и е
отшумяло в рамките на няколко месеца с подобряване на соматичното му състояние.
Установено е също, че при обичаен период за възстановяване от подобна травма в рамките
на между осем и дванадесет месеца (в смисъл възстановяване на работоспособността, а не
възстановяване до степен да се обслужва сам и да извършва обичайни ежедневни дейности,
изключващи способността да работи съобразно поясненията на в. л. д-р Р. М. в с. з.),
възстановителният период при ищеца е продължил осем месеца (240 дни), че понастоящем
ищецът е напълно възстановен и няма някакви последици от травмата, а също и че към
настоящия момент е психично здрав, липсват и данни за наличието на постравматичен стрес
у ищеца.
Размерът на обезщетението на неимуществените вреди е ограничен от законодателя
единствено от критетия на справедливостта – чл. 52 от ЗЗД. Съгласно задължителните за
съдилищата указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с ППВС № 4/1968
год. /Раздел ІІ-ри от Постановлението/ определянето на размера на паричното обезщетение
за неимуществени вреди следва да се извърши след отчитане на характера на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, допълнително
влошаване на здравето, морални страдания, осакатявания и др.
Съвкупната преценка на изложените по – горе факти и при отчитане на средното ниво
на икономическото благосъстояние на правните субекти в страната към момента на
настъпване на увреждането налага извода, че за обезщетяване на установените
неимуществени вреди от трудовата злополука ще е справедливо ищецът да получи парично
обезщетение в размер на около 40 месечни минимални работни заплати. Месечната
минимална работна заплата през 2019 год. (към момента на увреждането) е фиксирана на
610 лева. С оглед горното съдът приема, че справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е
обезщетение в размер на 24 000 лева.
Оплакванията във въззивните жалби на ответниците по исковете, че присъдените
обезщетения за неимуществени вреди са прекомерно завишени и не съответстват на
степента на нараняванията, болките и страданията, търпени от ищеца, тъй като не било
съобразено, че според заключението на съдебномедицинска експертиза ориентировъчният
срок за възстановяване от 6 месеца е максимален, а в случая не били установени други
прегледи или лечение след четвъртия месец от травмата, от което следвало, че почти веднага
след изписването му от рехабилитацията, ищецът е бил оздравял напълно, а пък според
представените по делото болнични листи за временна неработоспособност,
продължителността на оздравителния период била двойно по-голяма – от 27.09.2019 г. до
23.05.2019 г., т. е., цели осем месеца, настоящият състав намира за неоснователни. По делото
е установено, че обичайният възстановителен период при подобна травма, съобразно и
състоянието и възрастта на ищеца, е в рамките на осем до дванадесет месеца, като изрично
в. л. д-р Р. М. е уточнил, че този период е за възстановяването на работоспособността, а не за
възстановяване до степен ищецът да се обслужва сам и да извършва обичайни ежедневни
дейности. Поради това и от една страна противоречие между съдебно-медицинската
експертиза и болничните листи няма – противно на твърдяното във въззивните жалби на
ответниците, а от друга – възстановяването на ищеца е протекло именно в рамките на
обичайния възстановителен период, което обстоятелство е преценено при определянето на
дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от трудовта злополука.
Оплакванията в насрещната въззивна жалба, подадена от ищеца, че присъдените
обезщетения за неимуществени вреди са прекомерно завишени и не съответстват на
степента на нараняванията, болките и страданията, търпени от него, също са неоснователни.
12
В случая са съобразени всички обстоятелства съгласно ППВС № 4/1968 год., предвид и
изложеното по – горе, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени
вреди, претърпени от ищеца от трудовата злополука, станала на 27.09.2019 год.
ІІ. По отношение на претенциите за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди от гореописаната трудова злополука, изразяващи се в извършени
разходи за закупуване на медикаменти, медицински изделия, санитарни материали и за
заплащане на потребителски такси, съдът намира следното:
От представените от ищеца писмени доказателства, вкл. и фискални бонове, обсъдени
по горе, е видно, че за закупуването на медицински изделия, лекарства и материали,
получаване на образни изследвания на оптичен носител, както и за потребителски такси за
болничен престой на ищеца в МБАЛ „Св.Анна“ АД Варна и в Болница за продължително
лечение и рехабилитация – филиал, гр. Варна към Медицинския институт на МВР, в
периода 01.10.2019 год. – 20.01.2020 год. ищецът е заплатил сума в общ размер на 3261, 40
лева.
Записванията в горните писмени доказателства относно вещите и услугите, заплатени
от ищеца в периода 01.10.2019 год. – 20.01.2020 год. се потвърждават и от установените по
делото факти, а именно – болничния престой на ищеца, проведеното оперативно лечение,
последващия престой в санаториум в болницата на МВР, закупуване на медикаменти и
санитарни материали в периода непосредствено след злополуката до възстановяването му.
Лекарствените средства, медицинските материали и мед. услуги са били предназначени за
лечението на травмите, получени от ищеца от трудовата злополука, поради което и са в
причинна връзка с увреждането. Платежните документи са в държане на ищеца, поради
което следва да се приеме, че разходите са направени именно от него.
Следователно преките имуществени вреди за ищеца, изразяващи се в претърпени
загуби, които са в причинна връзка с настъпилата злополука и за които работодателят
отговаря са в размер на сумата от 3261, 40 лева.
ІІІ. Относно наличието на проявена груба небрежност от ищеца и приложението на чл.
201, ал. 2 КТ, съдът приема следното:
От протокол № 5101-03-206#5 от 18.11.2019 год., изд. от НОИ ТП-Варна, за
резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 27.09.2019 год., е
видно, че комисията е приела, че в момента на злополуката Н. ИВ. СП. се качва на степенка
на камиона за да премахне мрежа (покривало) на контейнер за отпадъци, при което се
подхлъзва и пада на земята от височина около 1, 5 м.
Анализът на доказателствата по делото, включително и наведените от ищеца в
исковата му молба твърдения относно механизма на настъпване на злополуката – че решил
да се качи и да махне покривалото на контейнера, при което слязъл от кабината на камиона,
качил се на степенката на камиона, но се подхлъзнал и паднал от около 1, 5 м. височина на
земята – обосновават извода, че ищецът след като е слязъл от кабината на камиона се е
качил на платформата на камиона, на товарната му част, върху която е бил натоварен и
контейнера за отпадъци и е паднал оттам, като е без значение обстоятелството дали на
платформата е имало степенка/степенки или не. (Отделен е въпросът, че степенка в смисъл
приспособление, улесняващо качването, на височина 1,5 метра очевидно няма как да има).
Съгласно т. 14 от утвърдената от работодателя „Инструкция за безопасна работа с
автомобили“ при товаро-разтоварна дейност на автомобили тип „контейнеровоз“ се
забранява да се правят опити за ръчно отваряне на покривалото на 4 и 6 м3 контейнер;
забранява се и качването на платформата.
При това положение при настъпване на злополуката ищецът в нарушение на горната
инструкция се е намирал на платформата (на товарната част) на камиона за да свали
покривалото на контейнера, откъдето е и паднал.
Поначало не всяко нарушение на правилата за безопасност от пострадалия работник е
основание да се намали отговорността на работодателя за вреди от трудова злополука, а
13
само проявената груба небрежност от пострадалия. Небрежността като понятие в
гражданското право е модел на поведение, свързан с неполагането на дължимата грижа.
Работникът действува при груба небрежност само в случаите, когато не е положил грижа,
каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка.
Въз основа на гореизложеното съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 201,
ал. 2 от КТ, за намаляване на отговорността на работодателя, тъй като ищецът е допринесъл
за настъпване на трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. В случая
действията на ищеца, изразяващи се в съзнателното нарушаване на правилата за безопасност
– качване на платформата (на товарната част) на камиона, въпреки установената забрана в
цитираната инструкция, с която ищецът е бил запознат – обосновава извода за проявена
груба небрежност.
Предвид установения по–горе механизъм на трудовата злополука, се налага извода, че
причинените на ищеца увреждания са в резултат и от това, че същият се е качил на
платформата на камиона, на товарната му част, в нарушение на утвърдената от работодателя
„Инструкция за безопасна работа с автомобили“, откъдето е и паднал.
Грубата небрежност в хипотезата на чл. 201, ал. 2 от КТ е предпоставка за
намаляването на отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1-3 от КТ, т. е., предпоставка
е за компенсацията на вините на работодател и пострадал, но не е критерий за размерите (за
съотношението) на тази компенсация. Такъв критерий при проявена груба небрежност е
обективното съотношение в приносите за настъпване на трудовата злополука. Като съобрази
горните обстоятелства, механизма на настъпване на трудовата злополука, като отчете, че
причина за настъпване на злополуката е и че пострадалият Н. С. се е качил на платформата
на камиона при контейнера за отпадъци, в нарушение на утвърдената от работодателя
„Инструкция за безопасна работа с автомобили“, съдът намира, че отговорността на
работодателя следва да бъде намалена с 50 на сто.
С оглед изложеното приетият по-горе размер на дължимото от работодателя
обезщетение за неимуществени вреди от 24 000 лева следва да бъде намален с 50 на сто при
приложението на чл. 201, ал. 2 от КТ, поради което и дължимото от работодателя
обезщететие е в размер на 12 000 лева, съответно: 7200 лева от „Нелсен – чистота“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище гр. Варна и 4800 лева от „Ай Ес Ви Трейд“ АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, съобразно дяловото им участие в Консорциум „Варна
1“ ДЗЗД.
Съобразно приетия по-горе размер на дължимото от работодателя обезщетение за
имуществени вреди от 3261, 40 лева, следва да бъде намален с 50 на сто при приложението
на чл. 201, ал. 2 от КТ, поради което и дължимото от работодателя обезщететие е в размер
на 1630, 70 лева, съответно: 978, 42 лева лева от „Нелсен – чистота“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище гр. Варна и 652, 28 лева от „Ай Ес Ви Трейд“ АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, съобразно дяловото им участие в Консорциум „Варна 1“ ДЗЗД.
Предвид изложеното размерът на сумата, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от 12000 лева за
периода от датата на увреждането (27.09.2019 год.) до подаването на исковата молба –
23.10.2020 год. е 1306, 77 лева, дължими съответно: 784, 06 лева от „Нелсен – чистота“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна и 522, 71 лева от „Ай Ес Ви Трейд“ АД,
ЕИК *********, със седалище гр. София, съобразно дяловото им участие в Консорциум
„Варна 1“ ДЗЗД.
Горното налага обжалваното решение в частите, с които исковете на ищеца Н. С.
против двамата ответници по чл. 200 КТ за обезщетение за претърпени неимуществени и
имуществени вреди от трудовата злополука, и по чл. 86 ЗЗД са уважени за разликата над
приетите в настоящото решение размери до размерите, посочени в първоинстанциноното
решение, да се отмени и да се постанови друго, с което исковете да се отхвърлят в тези
части, съобразно изложените по – горе мотиви.
В частите, в които исковете на ищеца по чл. 200 КТ и по чл. 86 ЗЗД са отхвърлени в
14
частта им за разликата над приетите от първоинстнационния съд размери до първоначално
претендираните от ищеца, обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено в
тези части.
С оглед изхода от делото, отправените искания и представените доказателства в полза
на всяка от страните следва да се присъдят и разноски, съразмерно на уважената/отхвърлена
част от исковете.
Ищецът е представляван от адвокат и съгласно договора за правна защита и
съдействие безплатното процесуално представителство в случая е осъществено в хипотезата
на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. С оглед резултата от делото дължимите от ответниците
разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство са в размер
на 710 лева. При това положение първоинстнационното решение в частта му, с която в полза
на адв. Г.Х. И. от АК – Варна са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение следва
да се отмени в частта му за разликата над 710 лева до присъдените 1419, 80 лева.
Като взе предвид фактическата и правна сложност на делото и вида и обема на
извършените от процесуалния представител на ищеца процесуални действия във
въззивнотно производство, отчете материалния интерес в настоящото производство –
42 072, 78 лева и съобрази и нормата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2014 г. на
ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящият въззивен
състав определя адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца – адв.
Г.И. от АК-Варна – в размер на 2000 лева за въззивното производство. С оглед частичната
основателност на предявените искове до размер от общо 14 937, 47 лева и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв в полза на адв. Г.Х. И. от АК – Варна
следва да се присъди адвокатско възнаграждение за производството в настоящата инстанция
в размер на 710 лева, съразмерно на уважената част от исковете.
В полза на ответниците следва да се присъдят разноски за производството в
настоящата инстанция в размер на 804, 60 лева, съответно: 482, 76 лева в полза на „Нелсен –
чистота“ ЕООД – Варна и 321, 84 лева в полза на „Ай Ес Ви Трейд“ АД – София,
съразмерно на отхвърлента част от исковете.
С оглед резултата от делото първоинстанционното решение следва да се отмени и в
частта му, с която двамата ответници са осъдени да заплатят на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
в полза на държавата по сметка на РС-Варна дължимите суми за разноски за двете
експертизи по повод на исковете за обезщетение за неимуществени вреди и суми за
държавна такса за исковете, в частта за разликата над 974, 63 лева до присъдените от
първоинстанционния съд 1984, 07 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 262553/01.10.2021 год., постановено по гр. дело № 13547/2020
год. по описа на РС-Варна В ЧАСТТА МУ, с която „Нелсен – чистота“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Йоан Екзарх“ № 10, в
качеството му на съдружник с 60 % дялово участие във „Варна 1“ ДЗЗД, ЕИК *********,
със седалище гр. Варна е осъден да заплати на Н. ИВ. СП. ЕГН ********** от с. Каменар,
общ. Варна, обл. Варна, ул. Мура № 21 следните суми: 1) сумата от 7 200 лева,
съставляваща разликата над 7 200 лева до присъдените 14 400 лева, на основание чл.
200 КТ, представляваща припадащата му се част, съразмерна на участието му в
гражданското дружество, от обезщетението за претърпените от ищеца Н. ИВ. СП.
неимуществени вреди – болки и страдания, причинени в резултат на настъпилата на
27.09.2019 г. трудова злополука в гр. Варна, ведно със законната лихва върху горната сума,
считано от подаване на исковата молба в съда - 23.10.2020 г. до окончателното изплащане;
15
2) сумата от 784, 06 лева, съставляваща разликата над 784, 06 лева до присъдените 1
568, 13 лева, на основание чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата от 7 200 лева за периода 27.09.2019 г. –
23.10.2020 г.; 3) сумата от 978, 42 лева, съставляваща разликата над 978, 42 лева до
присъдените 1956, 84 лева, на основание чл. 200 КТ, представляваща припадащата му се
част, съразмерна на участието му в гражданското дружество, от обезщетението за
претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение и
за медицински и лекарствени материали във връзка с получените травматични увреждания в
резултат на гореописаната трудова злополука, ведно със законната лихва върху горната
сума, считано от подаване на исковата молба в съда – 23.10.2020 г. до окончателното
изплащане И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. ИВ. СП. ЕГН ********** от с. Каменар, общ. Варна,
обл. Варна, ул. Мура № 21 срещу „Нелсен – чистота“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Йоан Екзарх“ № 10, в качеството му на съдружник с
60 % дялово участие във „Варна 1“ ДЗЗД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, иск с
правно основание чл. 200 КТ за заплащане на сумата от 14 400 лева, представляваща
припадащата му се част, съразмерна на участието му в гражданското дружество,
от обезщетението за претърпените от ищеца Н. ИВ. СП. неимуществени вреди – болки и
страдания, причинени в резултат на настъпилата на 27.09.2019 г. трудова злополука в гр.
Варна, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от подаване на исковата
молба в съда - 23.10.2020 г. до окончателното изплащане, В ЧАСТТА МУ ЗА
РАЗЛИКАТА над 7200 лева (седем хиляди и двеста лева) до размера на сумата от 14 400
лева, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от подаване на исковата молба
в съда - 23.10.2020 г. до окончателното ѝ изплащане;
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. ИВ. СП. ЕГН ********** от с. Каменар, общ. Варна,
обл. Варна, ул. Мура № 21 срещу „Нелсен – чистота“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Йоан Екзарх“ № 10, иск с правно основание чл. 86, ал.
1, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, за заплащане на сумата от 1568, 13 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 14 400 лева за периода
27.09.2019 г. – 23.10.2020 г., В ЧАСТТА МУ ЗА РАЗЛИКАТА над 784, 06 лева
(седемстотин осемдесет и четири лева и 06 ст.) до размера на сумата от 1 568, 13 лева;
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. ИВ. СП. ЕГН ********** от с. Каменар, общ. Варна,
обл. Варна, ул. Мура № 21 срещу „Нелсен – чистота“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Йоан Екзарх“ № 10, в качеството му на съдружник с
60 % дялово участие във „Варна 1“ ДЗЗД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, иск с
правно основание чл. 200 КТ за заплащане на сумата от 1956, 84 лева, представляваща
припадащата му се част, съразмерна на участието му в гражданското дружество, от
обезщетението за претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в направени
разходи за лечение и за медицински и лекарствени материали във връзка с получените
травматични увреждания в резултат на гореописаната трудова злополука, ведно със
законната лихва върху горната сума, считано от подаване на исковата молба в съда –
23.10.2020 г. до окончателното изплащане, В ЧАСТТА МУ ЗА РАЗЛИКАТА над 978, 42
лева (деветстотин седемдесет и осем лева и 42 ст.) до размера на сумата от 1 956, 84
лева, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда – 23.10.2020
г. до окончателното ѝ изплащане;
ОТМЕНЯ Решение № 262553/01.10.2021 год., постановено по гр. дело № 13547/2020
год. по описа на РС-Варна В ЧАСТТА МУ, с която „Ай Ес Ви Трейд“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост“ 4, бл. 425, вх. 3, ет. 4, ап. 59
в качеството му на съдружник с 40 % дялово участие във „Варна 1“ ДЗЗД е осъден да
заплати на Н. ИВ. СП. ЕГН ********** от с. Каменар, общ. Варна, обл. Варна, ул. Мура №
21 следните суми: 1) сумата от 4 800 лева, съставляваща разликата над 4800 лева до
присъдените 9 600 лева, на основание чл. 200 КТ, представляваща припадащата му се част,
съразмерна на участието му в гражданското дружество, от обезщетението за претърпените
16
от ищеца Н. ИВ. СП. неимуществени вреди – болки и страдания, причинени в резултат на
настъпилата на 27.09.2019 г. трудова злополука в гр. Варна, ведно със законната лихва върху
горната сума, считано от подаване на исковата молба в съда - 23.10.2020 г. до окончателното
изплащане; 2) сумата от 522, 71 лева, съставляваща разликата над 522, 71 лева до
присъдените 1045, 42 лева, на основание чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 4800 лева за периода
27.09.2019 г. – 23.10.2020 г.; 3) сумата от 652, 28 лева, съставляваща разликта над 652, 28
лева до 1304, 56 лева, представляваща припадащата му се част, съразмерна на участието му
в гражданското дружество, от обезщетението за претърпените от ищеца имуществени вреди,
изразяващи се в направени разходи за лечение и за медицински и лекарствени материали във
връзка с получените травматични увреждания в резултат на гореописаната трудова
злополука, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от подаване на исковата
молба в съда – 23.10.2020 г. до окончателното изплащане И ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. ИВ. СП. ЕГН ********** от с. Каменар, общ. Варна,
обл. Варна, ул. Мура № 21 срещу „Ай Ес Ви Трейд“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост“ 4, бл. 425, вх. 3, ет. 4, ап. 59 в качеството
му на съдружник с 40 % дялово участие във „Варна 1“ ДЗЗД, иск с правно основание чл. 200
КТ за заплащане на сумата от 9 600 лева, представляваща припадащата му се част,
съразмерна на участието му в гражданското дружество, от обезщетението за претърпените
от ищеца Н. ИВ. СП. неимуществени вреди – болки и страдания, причинени в резултат на
настъпилата на 27.09.2019 г. трудова злополука в гр. Варна, ведно със законната лихва върху
горната сума, считано от подаване на исковата молба в съда - 23.10.2020 г. до окончателното
изплащане, В ЧАСТТА МУ ЗА РАЗЛИКАТА над 4800 лева (четири хиляди и
осемстотин лева) до размера на сумата от 9600 лева, ведно със законната лихва върху
горната сума, считано от подаване на исковата молба в съда - 23.10.2020 г. до окончателното
ѝ изплащане;
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. ИВ. СП. ЕГН ********** от с. Каменар, общ. Варна,
обл. Варна, ул. Мура № 21 срещу „Ай Ес Ви Трейд“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост“ 4, бл. 425, вх. 3, ет. 4, ап. 59, иск с правно
основание чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД за заплащане на сумата от 1045, 42 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 9600
лева за периода 27.09.2019 г. – 23.10.2020 г., В ЧАСТТА МУ ЗА РАЗЛИКАТА над 522, 71
лева (петстотин двадесет и два лева и 71 ст.) до размера на сумата от 1045, 42 лева;
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. ИВ. СП. ЕГН ********** от с. Каменар, общ. Варна,
обл. Варна, ул. Мура № 21 срещу „Ай Ес Ви Трейд“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост“ 4, бл. 425, вх. 3, ет. 4, ап. 59 в качеството
му на съдружник с 40 % дялово участие във „Варна 1“ ДЗЗД, иск с правно основание чл. 200
КТ за заплащане на сумата от 1304, 56 лева, представляваща припадащата му се част,
съразмерна на участието му в гражданското дружество, от обезщетението за претърпените
от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение и за
медицински и лекарствени материали във връзка с получените травматични увреждания в
резултат на гореописаната трудова злополука, ведно със законната лихва върху горната
сума, считано от подаване на исковата молба в съда – 23.10.2020 г. до окончателното
изплащане, В ЧАСТТА МУ ЗА РАЗЛИКАТА над 652, 58 лева (шестстотин петдесет и
два лева и 58 ст.) до размера на сумата от 1304, 56 лева, ведно със законната лихва върху
горната сума, считано от подаване на исковата молба в съда – 23.10.2020 г. до
окончателното и изплащане;
́
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262553/01.10.2021 год., постановено по гр. дело №
13547/2020 год. по описа на РС-Варна В ЧАСТИТЕ, С КОИТО:
І. „Нелсен – чистота“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Йоан Екзарх“ № 10, в качеството му на съдружник с 60 % дялово участие във
„Варна 1“ ДЗЗД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна е осъден да заплати на Н. ИВ. СП.
17
ЕГН ********** от с. Каменар, обл. Варна следните суми: 1) сумата от 7 200 лева, на
основание чл. 200 КТ, представляваща припадащата му се част, съразмерна на участието му
в гражданското дружество, от обезщетението за претърпените от ищеца Н. ИВ. СП.
неимуществени вреди – болки и страдания, причинени в резултат на настъпилата на
27.09.2019 г. трудова злополука в гр. Варна, ведно със законната лихва върху горната сума,
считано от подаване на исковата молба в съда - 23.10.2020 г. до окончателното изплащане;
2) сумата от 784, 06 лева, на основание чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 7 200 лева за периода
27.09.2019 г. – 23.10.2020 г.; 3) сумата от 978, 42 лева, на основание чл. 200 КТ,
представляваща припадащата му се част, съразмерна на участието му в гражданското
дружество, от обезщетението за претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се
в направени разходи за лечение и за медицински и лекарствени материали във връзка с
получените травматични увреждания в резултат на гореописаната трудова злополука, ведно
със законната лихва върху горната сума, считано от подаване на исковата молба в съда –
23.10.2020 г. до окончателното ѝ изплащане;
ІІ. „Ай Ес Ви Трейд“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж. к. „Младост“ 4, бл. 425, вх. 3, ет. 4, ап. 59 в качеството му на съдружник с 40 %
дялово участие във „Варна 1“ ДЗЗД е осъден да заплати на Н. ИВ. СП. ЕГН ********** от с.
Каменар, обл. Варна следните суми: сумата от 4 800 лева, на основание чл. 200 КТ,
представляваща припадащата му се част, съразмерна на участието му в гражданското
дружество, от обезщетението за претърпените от ищеца Н. ИВ. СП. неимуществени вреди –
болки и страдания, причинени в резултат на настъпилата на 27.09.2019 г. трудова злополука
в гр. Варна, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от подаване на исковата
молба в съда - 23.10.2020 г. до окончателното изплащане; 2) сумата от 522, 71 лева, на
основание чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху сумата от 4 800 лева за периода 27.09.2019 г. – 23.10.2020 г.; 3)
сумата от 652, 28 лева, представляваща припадащата му се част, съразмерна на участието
му в гражданското дружество, от обезщетението за претърпените от ищеца имуществени
вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение и за медицински и лекарствени
материали във връзка с получените травматични увреждания в резултат на гореописаната
трудова злополука, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от подаване на
исковата молба в съда – 23.10.2020 г. до окончателното ѝ изплащане;
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262553/01.10.2021 год., постановено по гр. дело №
13547/2020 год. по описа на РС-Варна В ЧАСТТА МУ, с която искът на Н. ИВ. СП. против
„Нелсен – чистота“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
ул. „Йоан Екзарх“ № 10 по чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от трудовата злополука, станала на 27.09.2019 год., е отхвърлен за
разликата над 14 400 лева до претендираните 21 000 лева, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното им изплащане; В ЧАСТТА МУ, с която
искът на Н. ИВ. СП. против „Нелсен – чистота“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Йоан Екзарх“ № 10 по чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД
за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата за
обезщетение за неимуществени вреди за периода от 27.09.20219 год. до 23.10.2020 год. е
отхвърлен за разликата над 1568, 13 лева до пълния заявен размер от 2 286, 85 лева; В
ЧАСТТА МУ, с която искът на Н. ИВ. СП. против „Ай Ес Ви Трейд“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост“ 4, бл. 425, вх. 3, ет. 4, ап. 59
по чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
трудовата злополука, станала на 27.09.2019 год., е отхвърлен за разликата над 9 600 лева до
претендираните 14 000 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното им изплащане, както и В ЧАСТТА МУ, с която искът на Н. ИВ. СП. против
„Ай Ес Ви Трейд“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.
„Младост“ 4, бл. 425, вх. 3, ет. 4, ап. 59 по чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата за обезщетение за
неимуществени вреди за периода от 27.09.20219 год. до 23.10.2020 год. е отхвърлен за
18
разликата над 1045, 42 лева до пълния заявен размер от 1524, 57 лева;
ОТМЕНЯ Решение № 262553/01.10.2021 год., постановено по гр. дело № 13547/2020
год. по описа на РС-Варна В ЧАСТТА МУ, с която „Нелсен – чистота“ ЕООД, със
седалище гр. Варна и „Ай Ес Ви Трейд“ АД, със седалище гр. София са осъдени да заплатят
солидарно на мл. адв. Г.Х. И., член на ВАК със служебен адрес: гр. Варна, ул. „Панайот
Волов“ № 18, ет. 1, оф. 1, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв,
сумата от 709, 80 лева, представляваща разликата над 710 лева до присъдените 1419, 80
лева;
ОТМЕНЯ Решение № 262553/01.10.2021 год., постановено по гр. дело № 13547/2020
год. по описа на РС-Варна В ЧАСТТА МУ, с която „Нелсен – чистота“ ЕООД, със
седалище гр. Варна и „Ай Ес Ви Трейд“ АД, със седалище гр. София са осъдени да заплатят
солидарно в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Варна, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, сумата от 1 009, 44 лева, представляваща разликата над 974, 63 лева до
присъдените от първоинстанционния съд 1984, 07 лева – дължими суми за разноски за двете
експертизи по повод на исковете за обезщетение за неимуществени вреди и дължими суми
за държавна такса върху уважения размер на исковете;
ОСЪЖДА „Нелсен – чистота“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Йоан Екзарх“ № 10 и „Ай Ес Ви Трейд“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост“ 4, бл. 425, вх. 3, ет. 4, ап. 59 да
заплатят на адв. Г.Х. И. ЕГН **********, член на АК-Варна, със служебен адрес: гр. Варна,
ул. „Панайот Волов“ № 18, ет. 1, оф. 1, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 2 от ЗАдв, сумата от 710 лева (седемстотин и десет лева) – адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция;
ОСЪЖДА Н. ИВ. СП. ЕГН ********** от с. Каменар, общ. Варна, обл. Варна, ул.
Мура № 21 да заплати на „Нелсен – чистота“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, ул. „Йоан Екзарх“ № 10, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от
482, 76 лева (четиристотин осемдесет и два лева и 76 ст.) – разноски за настоящата
инстанция, съразмерно на отхвърлената част от исковете;
ОСЪЖДА Н. ИВ. СП. ЕГН ********** от с. Каменар, общ. Варна, обл. Варна, ул.
Мура № 21 да заплати на „Ай Ес Ви Трейд“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. „Младост“ 4, бл. 425, вх. 3, ет. 4, ап. 59, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, сумата от 321, 84 лева (триста двадесет и един лева и 84 ст.) – разноски за
настоящата инстанция, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Първоинстанционното решение в частите, с които исковете на ищеца Н. ИВ. СП.
против двете дружества за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от
трудовата злополука, настъпила на 27.09.2019 год., са отхвърлени, съответно: против
„Нелсен – чистота“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна – за разликата над 1956,
84 лева до пълния предявен размер от 1961, 32 лева и против „Ай Ес Ви Трейд“ АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София – за разликата над 1304, 56 лева до пълния предявен
размер от 1307, 54 лева, не е обжалвано и в тези части е влязло в сила.
Решението може да се обжалва с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1
ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19
20