Решение по дело №14/2020 на Районен съд - Ловеч

                                                    

                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                       гр.Л., 27.04.2020 год.                       

          

                               В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                                                                                                                                                                                     

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав :

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ

 

при участието на секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията  НАХ дело № 14 по описа за 2020 година, за да  се произнесе, съобрази следното:

 

          Производство с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.

         С наказателно постановление № 11-0001122 от 17.09.2019 г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” - Л. е наложено на “**********” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Т., област Л., ул.”В.Л.” № **, ЕИК ********, представлявано от управителя С.А.М., административно наказание на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ – имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.62, ал.1, във връзка с чл.61, ал.1 от КТ.

Недоволни от постановлението останали от дружеството-жалбоподател, които чрез управителя са го обжалвали, като незаконосъобразно издадено. В жалбата се сочи, че постановлението е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото му на защита. Счита, че неправилно е приложен и материалния закон. Твърди, че описаната в НП фактическа обстановка не отговаря на действителната.

В съдебно заседание, редовно призовани, дружеството-жалбоподател са представлява от упълномощения процесуален представител адвокат Е.Ц. ***, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно издадено. Счита, че описаното в обстоятелствената част на НП нарушение неправилно е било правно квалифицирано, тъй като неизпълнението на разпоредбите на чл.62, ал.1 и чл.61, ал.1 от КТ представлява две самостоятелни, отделни нарушения и в случая за жалбоподателя не е ясно кое от двете му се вменява, че е извършил. Развива подробни доводи в този смисъл, като счита, че по този начин е било нарушено правото на защита на дружеството-жалбоподател. Изтъква аргументи, позовавайки се и на представените писмени доказателства, че проверения от служителите на ДИТ обект не е собственост и няма доказателства, че е бил експлоатиран от жалбоподателя. Изтъква, че от представения договор за изработка с К.К. също не може да подведе подобен извод, тъй като в него не е упоменато мястото, където ще се извършва договорената дейност, а и свидетелите сочат, че той е бил заварен да полива някакви растения, а не да извършва действия по засаждане на кълнове.

Претендира на жалбоподателя да бъдат присъдени и направените по делото разноски.       

         Въззиваемата страна, редовно призовани, се представляват от директора на ДИТ Л. – Митко Митев, който пледира жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното постановление, като законосъобразно издадено. Счита, че описаното в НП нарушение е доказано по безспорен начин от събраните по делото доказателства, както и че правилно е квалифицирано и приложена съответната санкционна норма. Сочи по отношение на представения договор за изработка, че е бил съставен постфактум, с цел да се избегне административнонаказателната отговорност. Изтъква, че допускането до работа на работници без трудови договори е едно от най-тежките нарушения на трудовото законодателство и поради това следва да се наказва с цялата строгост на закона. Сочи, че обекта, в който е установено нарушението се стопанисва от дружеството-жалбоподател, тъй като едноличният собственик на капитала му и този на когото частния съдебен изпълнител е възложил имота е едно и също лице. Изтъква и аргументи относно обстоятелството, че съставения АУАН е бил връчен на дружеството по предвидения от закона ред.    

         От събраните по делото писмени доказателства, показанията на свидетелите Ц.И.Ц., Е. Николаев И. и К.Н.К., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът установи следната фактическа обстановка :

На 05.06.2019 г., в 10:00 часа, инспектори от Дирекция „ИТ" със седалище гр.Л. - свидетелите Ц.Ц. и Е.И., извършили проверка по работни места в обект „***********", в землището на с.А., община Л.. Обекта бил експлоатиран от “**********” ЕООД - гр.Т.. На обекта е била заварен да работи – извършвал подготовка на разсад и поливане на медицински канабис лицето К.Н.К., ЕГН : **********. Същият попълнил и подписал декларация /л.14/, в която посочил, че работи в проверявания обект на длъжност «работник», като в деня на проверката е започнал работа в 08:00 часа, имал установено работно време от 08:00 до 16:00 часа, уговорил е с дружеството продължителност на работния ден от 8 часа, както и че работи със средства и материали, предоставени от дружеството, както и че служител на работодателя следи и контролира процеса му на работа. До приключване на проверката в обекта лицето К. е продължил да работи.

Резултатите от проверката свидетелят Е. Николов обективирал с протокол за оглед № 11-С-17-67/05.06.2019 г. /л.13/.

На 17.06.2019 г. в Дирекция „Инспекция по труда" - Л. е била извършена проверка на представената от “**********” ЕООД - гр.Т. документация по спазване изискванията на трудовото законодателство за стопанисвания обект в землището на с.А.. Като представител на дружеството се явил Б.А.Р.от гр.Т., който се легитимирал с пълномощно, издадено му от управителя на “**********” ЕООД - гр.Т. – С.М. /л.16 от делото/. Относно правоотношението с К.Н.К. е бил представен договор за изработка от 03.06.2019 г. /л.17/, в който е било уговорено К. да извърши действия по „засаждане на кълнове", като не е бил уговорен конкретен срок, а е било договорено сроковете за изпълнение да се уговорят допълнително така, че да удовлетворяват и двете страни, макар и по-надолу, в т.ІІІ, чл.5 да е било посочено, че изпълнителят е длъжен да засади кълновете в рамките на четири дни. Относно възнаграждението в договора било предвидено, че същото е в размер на 80 лева, при изпълнение на поръчката. При проверката на документите били представени и книги за провеждане на начален и ежедневен инструктаж по безопасност и здраве при работа, в които било отразено, че за лицата заварени при проверката да работят в обекта е проведен такъв инструктаж. При проверката не били представени други документи касаещи К.К. и в частност сключен с него трудов договор за извършваната от работа на 05.06.2019 г., нито пък са били направени възражения в смисъл, че такъв съществува.

Резултатите от документалната проверка свидетелят Ц. отразил в протокол за оглед № 11-С-17-67/17.06.2019 г. /л.15/.

От така установеното при двете проверки (на място в обекта и по документи), от ДИТ Л. приели, че на 05.06.2019 г. лицето К.Н.К. е полагал труд на работна площадка, осигурена от „**********" ЕООД - гр.Т., съобразно създадената от работодателя организация на работа и работно време, под негов контрол, с негови средства и материали, като риска от извършваната работа е бил за сметка на дружеството. С оглед на тези констатации, от ДИТ Л. приели, че са били налице условия за съществуване на трудово правоотношение и е следвало за предоставената от К.Н.К. работна сила, с него е трябвало да има сключен писмен трудов договор преди да постъпи на работа.

На 21.06.2019 г. свидетелят Ц.Ц. издал постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх.№ ИЗХ19059576/21.06.2019 г. /л.43/, както и дал предписание по чл.405а, ал.4 от КТ спрямо „**********" ЕООД - гр.Т., да предложи на К.Н.К. сключването на трудов договор с начална дата, считано от 05.06.2019 г. /л.44/.

На „**********" ЕООД - гр.Т. била изпратена покана изх.№ 19071471/06.08.2019 г. /л.18/ за съставянето на АУАН, за констатирани в обекта на дружеството нарушения на трудовото законодателства, като едно от тях бил посочен и случая с лицето К.К.. Представител на дружеството е следвало да се яви на 08.08.2019 г. в ДИТ Л., в 10:00 часа. Видно от разписка за получаване /л.19/, поканата е била получена лично от управителя С.М. на 06.08.2019 година.

Тъй като на указаната в поканата дата в ДИТ Л. не се явил управителя на „**********" ЕООД или негов упълномощен представител, то това обстоятелство било документирано с протокол от 08.08.2019 г. /л.20/, подписан от свидетелите Ц. и И..

На 09.08.2019 г. свидетелят Е.И. съставил акт за установяване на административно нарушение № 11-0001122 на „**********" ЕООД - гр.Т., в отсъствие на представител на дружеството. В акта И. описал изложените по-горе обстоятелства и приел, че дружеството, в качеството си на работодател, е извършило нарушение на трудовото законодателство, като не е сключило писмен трудов договор с лицето К.Н.К., за предоставяната от него работна сила в стопанисвания от дружеството обект „***********", в землището на с.А., община Л., преди датата на започване на работа на лицето - 05.06.2019 година. Актосъставителят И. квалифицирал описаното като нарушение на разпоредбата на чл.62, ал.1, във връзка с чл.61, ал.1 от КТ.

Като свидетел при установяване на нарушението се подписал Ц.Ц..

От представения по делото АУАН, не се установи от дружеството-жалбоподател да са вписвали възражения и да са го подписвали. Не се установява и кога и дали им е бил връчван така съставения АУАН.

Няма данни и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от дружеството да са представили писмени възражения.

На 17.09.2019 г. било издадено обжалваното наказателно постановление № 11-0001122, в което наказващият орган изцяло възприел описаните от актосъставителя обстоятелства по случая и приел, че нарушението на трудовото законодателство се състои в това, че в качеството си на работодател, дружеството не е сключило писмен трудов договор с лицето К.Н.К., преди постъпването му на работа – 05.06.2019 г., за предоставяната от него работна сила като „работник", в експлоатирания от дружеството обект „***********", намиращ се в землището на с.А., община Л.. Наказващият орган също квалифицирал нарушението по чл.62, ал.1, във връзка с чл.61, ал.1 от КТ и наложил на дружеството предвидената в чл.414, ал.3 от КТ имуществена санкция в размер на 1500 лева.

В обжалваното постановление е отбелязано също така и че нарушението е от изрично посочените в чл.415в, ал.2 от КТ, поради което не може да бъде квалифицирано като маловажно.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане.

Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице.  

        Правилно АУАН е бил съставен в отсъствието на представляващ дружеството-жалбоподател, тъй като са били надлежно поканени, като поканата е връчена лично на управителя С.М. /л.18-19/, но същият или надлежно упълномощен негов представител не се е явил в указания му ден.

При цялостната проверка за законосъобразност, която съдът следва да извърши в качеството на въззивна инстанция, се констатира обаче допуснато процесуално нарушение, последвало вече съставения АУАН. Нарушена е била разпоредбата на чл.43, ал.4, във връзка с ал.1 от ЗАНН, както и специалната в случая норма на чл.416, ал.3 от КТ, тъй като акта не е бил предявен на дружеството.

В тази връзка, следва да се отбележи, че органите на ДИТ Л. са предприели действия по предявяването на акта, които обаче не са били довършени по начина предвиден в закона. Така съставеният на дружеството АУАН бил изпратен на основание чл.43, ал.4 от ЗАНН за предявяване чрез общинската администрация по седалището и адреса на управление на дружеството – писмо изх.№ 19073864/13.08.2019 г. /л.21/. От писмо изх.№ РД-1745/27.08.2019 г. на Община Т. /л.23/ става ясно, че актът не е бил връчен, тъй като на адреса не е бил установен управителя М. или негови служители, а сградата е била заключена.

С писмо изх.№ 19078240 от 03.09.2019 г. /л.24/ съставеният АУАН бил изпратен за връчване на „**********" ЕООД - гр.Т. по пощата, с обратна разписка, съгласно разпоредбата на чл.416, ал.3, изр.1-во, предл.2-ро от КТ. Видно от известие за доставяне на л.25 от делото, на 04.09.2019 г. писмото било получено от лицето Теодора Стойнова, като е било отбелязано, че го е получила в качеството й на управител. Това именно писмо и обратната разписка, с което е доставено е било прието от наказващия орган за удостоверяващо факта на предявяване на АУАН, тъй като е посочено и като доказателство в издаденото наказателно постановление. От регистър на уведомления за трудови договори /л.42/ обаче, става ясно, че лицето Теодора Маринчева Ганева – Стойнова към този момент е била в трудови правоотношения с „**********" ЕООД - гр.Т., ЕИК ********, но на длъжност «камериер камериерка». Липсват каквито и да било доказателства по делото, от които да се установява, че това лице е било натоварено с представителна власт за подобни действия, в т.ч. с пълномощно за получаването на съставени срещу дружеството АУАН. В цитираната по-горе разписка също липсва отбелязване, че лицето, което е получило писмото е надлежно упълномощено и е представило пълномощно. В този смисъл са и разпоредбите на Закона за пощенските услуги (ЗПУ). Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.4 от същия «Условията за доставянето на пощенските пратки по ал.1 се определят с общи правила, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията. Разпоредбата на чл.11 от Общи превила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети сочи, че «Получателите на пощенски пратки и пощенски колети могат да упълномощават други лица да ги получават. Управителите и представляващите органи на юридическите лица и еднолични търговци могат да упълномощават свои служители да получават пощенските пратки и колети. Видът на пълномощните се определя от пощенския оператор в общите условия на договора с потребителите в съответствие с действащото законодателство.» От своя страна, Общите условия на «Български пощи», в т.44, б.»в» сочат, че препоръчани пратки до еднолични търговци и юридически лица се доставят на посочения на пратката адрес в деловодството или на упълномощен служител.

Ето защо, с оглед на тези съображения, настоящият съдебен състав приема, че приложените като доказателства писмо изх.№ 19078240 от 03.09.2019 г. /л.24/ и обратната разписка за доставянето му /л.25/, на които се позовава въззиваемата страна, не удостоверяват категорично и най-вече – по предвидения от закона ред, че съставеният на дружеството АУАН им е бил надлежно предявен.    

Във връзка с горното, като доказателства установяващи връчването на АУАН наказващият орган е представил и съобщение изх.№ 19074423/14.08.2019 г., изготвено на основание чл.61, ал.3 от АПК /л.46/ и протокол за публикуване на съобщения по чл.61, ал.3 от АПК, чл.416, ал.3 от КТ, чл.79, ал.2 от ЗТМТМ на интернет страницата на ИА ГИТ /л.45/. Безспорно, това е един от начините за връчване на съставения АУАН, когато лицето не бъде намерено на адреса на управление, съгласно разпоредбата на чл.416, ал.3, изр.2-ро от КТ, но в така цитираните съобщение и протокол не е посочен АУАН № 11-0001122 от 09.08.2019 година. Отразени са само постановления за обявяване съществуването на трудово правоотношение и предписания по чл.405а, ал.4 от КТ (между които и касаещите настоящия случай постановление изх.№ 19059580/21.06.2019 г. и предписание изх.№ 19059578/21.06.2019 г.), но не и съставения на дружеството АУАН. Затова и съдът не цени съобщението изготвено на основание чл.61, ал.3 от АПК /л.46/ и протокола за публикуване на съобщения /л.45/, като доказателства установяващи факта на връчване и предявяване на АУАН на „**********" ЕООД - гр.Т.. Актосъставителят не е изпълнил процесуалните си задължения по чл.416, ал.3 от КТ и чл.43, ал.1 от ЗАНН. На практика единственото доказано и безспорно връчване е това на издаденото наказателно постановление, но липсват категорични и безспорни данни, че преди това нарушителят, в лицето на законния му представител, е бил в известност, че срещу него е инициирано и образувано административнонаказателно производство. Така допуснатото процесуално нарушение е от категорията на съществените, тъй като е лишило жалбоподателят от възможността да упражни редица процесуални права, които има в този стадии от административнонаказателното производство. От това следва, че не може да бъде издадено наказателно постановление на основание АУАН, който не е бил връчен на нарушителя – аргумент от нормата на чл.52, ал.2 от ЗАНН и това прави такова постановление незаконосъобразно.

В допълнение към гореизложеното следва да се отбележи, че е нямало пречки съставеният АУАН да бъде връчен на лицето Божидар Ангелов Радоев, тъй като същият е бил надлежно упълномощен за подобни действия от управителя на „**********" ЕООД – пълномощно на л.16 от делото. Още повече, че същият, представяйки пълномощното надлежно е представлявал дружеството при извършената на 17.06.2019 г. документална проверка - протокол за оглед на л.15 от делото. Актосъставителят е бил в известност за това обстоятелство, тъй като препис от пълномощното е останало при него (в последствие приложено към административнонаказателната преписка) и при срещнатите трудности относно връчването на АУАН е можело да бъде връчен, и с това и предявен, и на пълномощника.   

Предвид така изложените съображения, съдът счита, че допуснатото нарушение като не е бил връчен и предявен съставеният АУАН на жалбоподателя е съществено, тъй като нарушава правото му на защита и поради това съставлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно, без да се обсъжда спора по същество. Административнонаказващият орган е следвало да извърши проверка на всички обстоятелства касаещи случая и в съответствие с нормата на чл.52, ал.2 и ал.4 от ЗАНН. Още повече, като се има предвид, че акта и издаденото въз основа на него наказателно постановление нямат презумптивна доказателствена сила и доказателствената тежест в настоящия процес тежи върху органа издал обжалваното постановление.

          Ето защо съдът приема, че при издаване на НП № 11-0001122/17.09.2019 г. на Директора на Дирекция „Испекция по труда” със седалище гр.Л. е допуснато съществено процесуално нарушение на административнонаказателното производство, водещо до незаконосъобразност на постановлението, поради което същото следва да се отмени, без да се разглеждат доводите на страните по същество на спора.

          При този изход на делото и с оглед направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на направените по делото разноски, то на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН следва да бъде осъдена Дирекция “Инспекция по труда” със седалище гр.Л., представлявана от директора Митко Лалев Митев да заплати на „**********" ЕООД - гр.Т., представлявано от управителя С.А.М., сумата 300 лева, представляваща заплатен адвокатски хонорар.

          Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът

 

                       Р   Е   Ш   И   :

    

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 11-0001122 от 17.09.2019 г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” със седалище гр.Л., с което е наложено на “**********” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Т., област Л., ул.”В.Л.” № **, ЕИК ********, представлявано от управителя С.А.М., административно наказание на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ – имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.62, ал.1, във връзка с чл.61, ал.1 от КТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА Дирекция “Инспекция по труда” със седалище гр.Л., представлявана от директора Митко Лалев Митев, да заплати на “**********” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Т., област Л., ул.”В.Л.” № **, ЕИК ********, представлявано от управителя С.А.М., сумата 300 /триста/ лева, представляваща разноски за платен адвокатски хонорар.

          

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Л. в 14 - дневен срок от съобщението до страните.

                  

                                         

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :