Решение по дело №128/2021 на Административен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 120/17.12.2021 г.                                             гр. Ямбол

 

В   ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД   втори касационен състав

На девети декември две хиляди и двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ        

            ЧЛЕНОВЕ: 1. ВАНЯ СТОЯНОВА

                                                        2.  СТОЯН ВЪЛЧЕВ

 

Секретар: Стела Гюмлиева

Прокурор: Рени Лефтерова

Като разгледа докладваното от съдия В. Стоянова к.н.а.х.д. № 128 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.63 ал. 1 ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс.

    Образувано е по касационна жалба на Д.Т.П. ***, чрез процесуален представител адвокат В.Д.-***, със съдебен адрес *** * против  Решение № 39/ 25.08.21г. по анд № 202023102200312/2020г. по описа на РС- Елхово, с което е потвърдено Наказателно постановление № 20 - 0261 - 000415 от 26.08.2020 година на Началник група към ОД на МВР - Ямбол Г.Й., с което на касатора  е наложено административно наказание глоба в размер на 2000.00 /две хиляди/лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал.3 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Излага доводи за това, че фактическата обстановка не отговаря на действителността. Твърди, че автомобилът, с който се е движил на 19.08.2020г. е управляван от С.П.. Сочи още, че на 19.08.2020г. е задържан в 10.40 часа за 24 часа, поради което счита, че  е обективно невъзможно в 11. 54 часа да е отказал да бъде тестван, тъй като по това време бил задържан в помещение за временно задържане в РУ-Елхово. Талона за медицинско изследване му бил връчен в 12:20часа на 19.08.2020г. Счита още, че наказателното постановление е издадено при неспазване на задължителните изисквания на 57 ал. 1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН относно наложеното наказание по чл.174 ал. 3 пр.2 от ЗДвП. Излага съображения, че съставът на чл.174 ал.3 от ЗДвП съдържа две хипотези на изпълнително деяние (отказ за тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или неизпълнение на предписание за медицинско изследване), а в настоящия случай в наказателното постановление кумулативно са изписани и двата състава на нарушения по чл.174 ал.3 от ЗДвП, което ограничава съществено правото на защита на жалбоподателя и води до невъзможност да разбере точно за какво нарушение му се налага съответното административно наказание. Сочи още, че  наказващият орган не е посочил в обстоятелствената част на НП нарушената повелителна норма, която в случая е тази по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП (забрана за правоуправление след употреба на наркотични вещества или техни аналози), а е посочил санкционната- чл.174, ал. 3 от ЗДвП,  което също намира за  процесуално нарушение.

В съдебно заседание касаторът  Д.Т.П. не се явява и не изпраща представител.

Ответната страна-ОД на МВР, Ямбол, редовно призована не изпраща представител.

Според участващия в процеса прокурор, жалбата е неоснователна, поради което счита, че решението следва да бъде оставено в сила.

 Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на обжалване е Решение № 39/ 25.08.21г. по анд № 312/2021г. по описа на РС- Елхово, с което е потвърдено Наказателно постановление № 20 - 0261 - 000415 от 26.08.2020 година на Началник група към ОД на МВР - Ямбол Г.Й., с което на Д.Т.П. е наложено административно наказание глоба в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал.3 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

   ЯАС счита, че ЕРС е събрал всички необходими доказателства при строго спазване на процесуалните правила. От друга страна, установената от ЕРС фактическа обстановка е изцяло съобразена със събраните по делото доказателства, в съответствие с разпоредбите на НПК. Изложени са съображения за това кои от доказателствата съдът е кредитирал като безспорни и потвърждаващи законосъобразността на обжалваното  наказателно постановление. Първоинстанционният съд е извършил  преценка за съответствие на последното с всички предпоставки за неговата валидност, както и за съответствието на наложеното наказание с предвидения в закона размер на наказанието.

По делото е безспорно установено, че със Заповед №261з-79 от 18.08.2020г. на Началник РУ - Елхово е разпоредено провеждането на специализирана полицейска операция за периода от 19.08.2020г. до 25.08.2020г. на територията, обслужвана от РУ - Елхово с цел противодействие на конвенционалната и детската престъпност, както и с цел подобряване безопасността на движението. Във връзка със заповедта е изготвен план - разстановка, представен по делото. Във връзка с провежданата СПО свидетелите Б.Н. и Д. Я., двамата на длъжност „мл. полицейски инспектор“ заедно с други свои колеги, се намирали на път II - 79, км. 19, в близост до разклона за с. Мамарчево. Около 10.30 часа св. Н. подал сигнал за спиране със „стоп - палка“ по образец на водача на автомобил „**“ с per. № ***, движещ се по път II - 79, с посока на движение от гр. Елхово към гр. Болярово. След подадения сигнал за спиране водачът на автомобила намалил скоростта на движение, но приближавайки полицейските служители рязко увеличили скоростта и продължил движението си по пътя. Впоследствие при пристигането си до автомобила полицейските служители установили, че същият в този момент се управлява от лицето от женски пол, а лицето, което преди това управлявало автомобила, се намирало на седалката до водача като пътник. Установено било, че лицето от мъжки пол, което в предходен момент при подаване на сигнала за спиране от св. Н. управлявало автомобила, е Д.Т.П.. Същият бил задържан на мястото и отведен в ПУ - Болярово за изясняване на случая, където пристигнал и св. Р.Б. на длъжност „мл. автоконтрольор“. След като бил запознат със случая св. Б. поканил жалбоподателя да му бъде извършена проверка с тест Drager DrugTest 5000 за установяване употребата или не на наркотични вещества или техни аналози. Жалбоподателят отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство, като пред св. Б. заявил, че не е управлявал моторното превозно средство. Св. Б. издал на жалбоподателя талон за изследване № 000858 от 19.08.2020г., екземпляр от който е бил връчен на П. в 12.20 часа. В издадения талон за изследване св. Б. посочил, че лицето следва да се явил във ФСМП - Елхово до 70 минути от връчване на талона.

 

 

 

На мястото на проверката св. Р.Б. в присъствието на свидетелите Д. Я. и Б.Н. и в присъствието на жалбоподателя, съставил против последния АУАН № 155189 от 19.08.2020 година, а въз основа на него е издадено и НП.

Установената фактическа обстановка се доказва от показанията на разпитаните свидетелите Б., Н. и Я., които са безспорни,  непротиворечиви и взаимно допълващи се и правилно ЕРС ги е кредитирал изцяло.

             ЯАС, първи касационен състав изцяло споделя правните изводи на ЕРС относно законосъобразността на издадените АУАН и НП. Не са констатирани допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с ангажирането на административно-наказателната отговорност на нарушителя.  Първоинстанционното решение е мотивирано както по отношение на фактическата обстановка, така и по отношение на правната квалификация на деянието, отговорността на нарушителя и наложената санкция.   

ЯАС не споделя възражението в касационната жалба, че е налице неяснота относно това, за кое точно административно нарушение е санкциониран касатора, след като разпоредбата на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП очертава два състава на административно нарушение, без да става ясно за кое от двете нарушения е санкциониран. Видно от съставения АУАН касатора отказва да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества, обстоятелство описано във фактическото описание на нарушението в НП, като е посочено, че нарушението е, че отказва да му бъде извършена проверка за наркотични вещества с техническо средство Drager Drag Test 5000 . На водача е връчен талон за мед. изследване 000858 от 19.08.2020г. Въз основа на така съставения АУАН е издадено НП. А в наказателното постановление отказът да бъде извършена проверка за наркотични вещества и техни аналози  е квалифициран от наказващия орган като нарушение по  чл. 174, ал.3 от ЗДвП. Двете хипотези на  чл. 174, ал. 3 от ЗДвП – отказът да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и отказът да бъде дадена кръвна проба са дадени алтернативно, а не кумулативно, поради което, щом като е установено от наказващия орган наличието на една от тях, ще е налице основание за прилагането на  чл. 174, ал.3 от ЗДвП и за наказването на водача по този текст. В случая административнонаказващият орган е наказал водача за това, че е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества  и техни аналози, както и не е изпълнил предписанието за химико-токсилогично лабораторно изследване. Това деяние правилно е квалифицирано по  чл. 174, ал.3 от ЗДвП, който представлява едновременно състав на административно нарушение и санкционна норма за налагане на предвиденото в хипотезиса й наказание. Не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, тъй като фактическите обстоятелства в акта и в НП са ясно и подробно описани и не пораждат никакво съмнение  какво точно нарушение е вменено на  водача. Дадената правна квалификация на нарушението е правилна и наказанието е правилно определено. В този смисъл неизписването на нормата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП не представлява съществено процесуално нарушение.

В допълнение следва да се има предвид, че съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая от нарушителя не са ангажирани доказателства, които да оборят фактическите констатации относно вмененото му административно нарушение.

             Касационната инстанция счита, че първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло и не следва да бъдат дословно преповтаряни, с оглед разпоредбата на чл. 221, ал.2 от АПК.  Не са налице касационни отменителни основания по смисъла на чл. 348, ал.1 от НПК, за допуснато от ЕРС  нарушение на материалния закон при произнасяне по същество на спора, както и за допуснато съществено нарушение  на процесуалните правила.

В този смисъл ЯАС счита, че не са налице касационни основания за отмяна  на обжалваното решение. Последното като валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р      Е      Ш      И      :

 

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 39/ 25.08.2021г. по анд № 202023102200312/2020г. по описа на РС- Елхово.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се чете 

 

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ:1. /п/ не се чете             

                                                                       2. /п/ не се чете